Свържи се с нас

Култура

Музей „Етър“ впечатли приятно своите посетители на 3 март

Published

on

На 3 март едно от най-българските места – музей „Етър“, впечатли приятно своите посетители.

От началото на март Музейния център – най-голямата сграда в РЕМО „Етър“, е отворен за първи път за посетители. Тук има възможности за представяне на ценни изложби, в това число и международни, за които е необходимо по-голямо пространство.

От 1 до 5 март, освен другите изложби тук, посетителите могат да видят пушката на Георги Бенковски, възванието му за бунт, изпратено до останалите революционни окръзи и други негови документи. Оръжието е на Къща музей „Георги Бенковски“ в Копривщица, а другите културни ценности са на РИМ-Шумен.

Емил Златков и Жасмина Ангелова са от Варна. Посещавали са РЕМО „Етър“ много пъти, но на 3 март музеят ги изненадва приятно. Двамата не успяват да стигнат до връх Шипка, закъдето са тръгнали, но споделят, че не съжаляват.

„Доста време не бях идвал в музея и съм много приятно впечатлен от видяното“, казва Емил.

„Много подобрения има тук, аз също съм впечатлена“, допълва Жасмина.

Двамата варненци Емил и Жасмина разглеждат пушката на Георги Бенковски и се запознават с историята на представените документи. Писмо възвание, подписано от революционера Георги Бенковски е открито сред необработените материали, събирани в продължение на много години. Кой го е оставил и от коя година е в архивите на РИМ Шумен – не се знае.

Писмото гласи:
Братия, Нуждата на застави преждевременно да въстанем. Да Ви расправям сега за нея няма нужда, но и Вий колкото са може побързайте, щото да стане въстанието всеобщо. Панагюрище Ваш съмишленик 22 Април 1876 г. Г. Бенковски Емил Златков и Жасмина Ангелова харесват много цялата обстановка в Музейния център.

„Отвън е сграда във възрожденски стил, както трябва да бъде в един етнографски музей. Вътре е на европейско ниво – температурата, чистотата, представените изложби. Останах много приятно изненадан, защото съм ходил в музеи в други европейски страни и сега виждам, че тук нещата са на тяхното ниво.“

На приземния етаж Емил и Жасмина много харесват изложбата „Етно обектив – „Тодоровден“, тъй като във Варненския регион състезанията с коне са широко разпространени и представеното чрез фотографиите има е познато и близко.

Велин Петков и Любомир Янков са от Русе. Част са от училищна група, която преди обед на 3 март се качва за честванията на връх Шипка и след това идва на другото много българско място – музей „Етър“. Момчетата посещават специално изложбата с пушката на Бенковски и неговите документи – не само да ги видят, но и да се снимат с тях.

Избират да го направят с широко разперени ръце.

Любомир обяснява, че така се прави, когато си много впечатлен от нещо, а оръжието на Бенковски наистина силно въздейства и на двамата. Младежите споделят, че много харесват музея, чувстват се добре тук и биха дошли отново при първа възможност.

„Много ми харесва пушката на Бенковски“, казва и малката Леа Михаилова Василева, която въпреки ранната си възраст, знае кой е Бенковски, че се е борил и е загинал за българската свобода.

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица