Свържи се с нас

Новини

Девет губернатори споделиха спомените си по случай 25 години Областна администрация

Published

on

25 години навърши Областна администрация – Габрово, а на специално тържество по случай годишнината бяха поканени всички бивши губернатори. Отзовалите се на церемонията се представиха с кратки видеа и част от постигнатото от тях и екипите им през мандатите.

Началото е поставено през 1999 г. На 5 януари с Указ на Президента на Република България се създава новото административно деление с настоящите 28 области, сред които и област Габрово.

На 1 февруари 1999 г е назначен първият областен управител на област Габрово – покойният Илиян Обретенов. Заместник областен управител е Пламен Минев. През техния мандат Областната администрация намира своя дом и сформира своя пръв екип. Очертават се и насоките на регионалната политика с първия Областен план за регионално развитие.

Първата жена областен управител е Лиляна Хранова – Петкова . Тя заема два пъти поста с мандати от 2.11.2000 г до 2.08.2001 г и от 10.09.2014 г до 26.11.2014 г, което я прави единственият областен управител, заемал поста в два непоследователни мандата.

Цветан Нанов е човекът, заемал поста на областен управител най- дълго време – от 21.08.2001 г до 30.10.2008 г. В летописите на администрацията той остава като ръководител, който умее да модернизира и да бъде пръв. Доказателство за това са въведените в неговия мандат услуги на едно гише и “Е- област Габрово“. Част от екипа му са заместник областните управители Любомир Трифонов, Красимир Татев и покойният Иван Голчев.

Изнесени приемни в над 60 населени места от областта реализира в мандата си Светлозар Тодоров- областен управител от 3.11.2008 г до 12.8.2009 г Целта му е да изведе институцията отвъд пределите на административния ѝ център, за да е по-близо до гражданите. Тодоров работи в екип с Митхат Алибашев, Николай Григоров, Дария Съчкова, Мюмюне Акай и Виктор Венков.

В периода от 12.08.2009 г до 5.6.2013 г Мариян Костадинов и заместниците му – Пламен Недков и Неделчо Търкаланов – реализират редица инициативи, които доказват своята устойчивост през годините, като несъмнено най-запомнящата се е превръщането на честването на „Шипченската епопея“ в събитие с национално значение и под патронажа на Президента на Република България.

В мандата си Николай Григоров доказва, че да си областен управител означава да се грижиш за множество различни сфери: за гражданите, за природата и инфраструктурата. Той заема поста областен управител от 19.6.2013 г до 10.99.2014 г, а неговият екип са Кенан Ашиков и Ценка Йонкова.

Николай Сираков е запознат с управлението на различни нива- от позицията на кмет, на народен представител, на председател на Общински съвет, на областен управител, на общински съветник. Постът областен управител заема в периода от 26.11.2014 г до 15.02.2017 г, а негови заместници са Добромир Валачев и Иглика Събева.

Само за три месеца Иванка Баева приема две каузи- да каже „Не“ на насилието и да покаже на младежите, че в илюзорния свят на дрогата спасение няма. Тя е областен управител от 15.02.2017 г до 10.5.2017 г, а неин заместник е Ивелина Боевска.

Невена Минева е част от малцината, изкарали 4-годишен мандат- от 10.05.2017 г до 14.04.2021 г. В този период област Габрово домакинства за пръв път Националните дни за учене през целия живот, организират се редица международни форуми. Минева премина и през първите месеци на КОВИД-кризата заедно с екипа си Мария Пенева и Росен Цветков.

От 19.05.2021 г до 17.01.2022 г постът областен управител заема Борислав Бончев, а негови заместници са Стилияна Тинчева и Кристина Сидорова. Бончев е човек на реда по призвание – голяма част от професионалния му път преминава в структурата на ОДМВР, а в управлението си успява да съхрани реда в областта във време, в което пандемията среща началото на политическата криза в страната.

Майсторски опит в управлението на кризи доказва и Ралица Манолова – областен управител от 17.01.2022 г до 4.08.2022 г. Изпращайки пандемията, тя и заместникът ѝ Ивелин Стоянов посрещат бежанската криза и големите наводнения в Трявна.

Кристина Сидорова е областен управител от 4.08.2022 г до 28.07.2023 г, а неин заместник е Андрей Николов. За по-малко от година тя реализира редица успешни инициативи. Тя започва първата регионална кампания с фокус върху демографията и си поставя за мисия да завръща младите хора в област Габрово. В същия период Областна администрация получава и Отличителния знак за равнопоставеност.

„Заедно пишем историята на област Габрово“. Това послание за приемственост и споделена отговорност оправи настоящият областен управител Мария Башева. Над 15 от бившите заместник областни управители, екипа на администрацията, представители на местната власт и ръководители на териториални структури и културни институции присъстваха още на събитието.

Мария Башева- Венкова приветства гостите с думите: „Радвам се, че се събрахме в този широк формат, за да отбележим 25 години от създаването на Областна администрация- Габрово и да почетем пътя, който изминахме заедно. Път, по който всеки остави своята следа. Благодаря Ви, че сте тук, за да споделим празника, да се видим, да си припомним усилията и постиженията, които направихме като един обединен екип, а също и интересни истории от тези 25 години. И като казвам обединен екип, имам предвид освен областните, заместник областните управители, екипа на администрацията, също и кметове, заместник-кметове, председатели на Общински съвети и ръководители териториални структури, с които активно работим и си взаимодействаме по различни теми, инициативи, съвети, комисии, щабове и които са нашите най-добри партньори. Затова и на масите пред Вас ще откриете посланието:“Заедно пишем историята на област Габрово.“ А за да я продължим, първо трябва да си я припомним. Днес поканих всички предходни областни управители, заместник областни управители, временно изпълняващите длъжността областен управител, които са заемали поста по няколко дни, но са част от историята на Администрацията и на областта със своите управленски подходи, идеи, истории, постижения и приключения. Настоящето си управление споделям с двама заместник областни управители, Даниела Маринова и Иван Любомиров, както и с целия екип на администрацията – отговорен, задружен, компетентен. Докато подготвяхме това честване се запознах с един габровец с много интересно хоби. Той е родоначалникът на пиара в нашата област, а от 25 години колекционира снимки, подписи и послания от всички областни и заместник областни управители. Той е Валентин Врачев, професионалист, достигнал достолепна възраст, но продължил да събира късчета от историята на нашата област“, заяви Мария Башева.

Тя благодари на всички нейни предшественици и бивши заместник областни управители, които споделиха спомени, истории, случки факти. Те получиха и грамоти за приноса им за развитието на област Габрово и на Областна администрация.

„Благодаря за историята, която заедно припомнихме и продължаваме да създаваме“, каза още Мария Башева- Венкова, като прикани присъстващите заедно да възобновят една традиция, прекъсната преди 16 години, като оставят своето послание в книгата на област Габрово.

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица