Свържи се с нас

Новини

Девет губернатори споделиха спомените си по случай 25 години Областна администрация

Published

on

25 години навърши Областна администрация – Габрово, а на специално тържество по случай годишнината бяха поканени всички бивши губернатори. Отзовалите се на церемонията се представиха с кратки видеа и част от постигнатото от тях и екипите им през мандатите.

Началото е поставено през 1999 г. На 5 януари с Указ на Президента на Република България се създава новото административно деление с настоящите 28 области, сред които и област Габрово.

На 1 февруари 1999 г е назначен първият областен управител на област Габрово – покойният Илиян Обретенов. Заместник областен управител е Пламен Минев. През техния мандат Областната администрация намира своя дом и сформира своя пръв екип. Очертават се и насоките на регионалната политика с първия Областен план за регионално развитие.

Първата жена областен управител е Лиляна Хранова – Петкова . Тя заема два пъти поста с мандати от 2.11.2000 г до 2.08.2001 г и от 10.09.2014 г до 26.11.2014 г, което я прави единственият областен управител, заемал поста в два непоследователни мандата.

Цветан Нанов е човекът, заемал поста на областен управител най- дълго време – от 21.08.2001 г до 30.10.2008 г. В летописите на администрацията той остава като ръководител, който умее да модернизира и да бъде пръв. Доказателство за това са въведените в неговия мандат услуги на едно гише и “Е- област Габрово“. Част от екипа му са заместник областните управители Любомир Трифонов, Красимир Татев и покойният Иван Голчев.

Изнесени приемни в над 60 населени места от областта реализира в мандата си Светлозар Тодоров- областен управител от 3.11.2008 г до 12.8.2009 г Целта му е да изведе институцията отвъд пределите на административния ѝ център, за да е по-близо до гражданите. Тодоров работи в екип с Митхат Алибашев, Николай Григоров, Дария Съчкова, Мюмюне Акай и Виктор Венков.

В периода от 12.08.2009 г до 5.6.2013 г Мариян Костадинов и заместниците му – Пламен Недков и Неделчо Търкаланов – реализират редица инициативи, които доказват своята устойчивост през годините, като несъмнено най-запомнящата се е превръщането на честването на „Шипченската епопея“ в събитие с национално значение и под патронажа на Президента на Република България.

В мандата си Николай Григоров доказва, че да си областен управител означава да се грижиш за множество различни сфери: за гражданите, за природата и инфраструктурата. Той заема поста областен управител от 19.6.2013 г до 10.99.2014 г, а неговият екип са Кенан Ашиков и Ценка Йонкова.

Николай Сираков е запознат с управлението на различни нива- от позицията на кмет, на народен представител, на председател на Общински съвет, на областен управител, на общински съветник. Постът областен управител заема в периода от 26.11.2014 г до 15.02.2017 г, а негови заместници са Добромир Валачев и Иглика Събева.

Само за три месеца Иванка Баева приема две каузи- да каже „Не“ на насилието и да покаже на младежите, че в илюзорния свят на дрогата спасение няма. Тя е областен управител от 15.02.2017 г до 10.5.2017 г, а неин заместник е Ивелина Боевска.

Невена Минева е част от малцината, изкарали 4-годишен мандат- от 10.05.2017 г до 14.04.2021 г. В този период област Габрово домакинства за пръв път Националните дни за учене през целия живот, организират се редица международни форуми. Минева премина и през първите месеци на КОВИД-кризата заедно с екипа си Мария Пенева и Росен Цветков.

От 19.05.2021 г до 17.01.2022 г постът областен управител заема Борислав Бончев, а негови заместници са Стилияна Тинчева и Кристина Сидорова. Бончев е човек на реда по призвание – голяма част от професионалния му път преминава в структурата на ОДМВР, а в управлението си успява да съхрани реда в областта във време, в което пандемията среща началото на политическата криза в страната.

Майсторски опит в управлението на кризи доказва и Ралица Манолова – областен управител от 17.01.2022 г до 4.08.2022 г. Изпращайки пандемията, тя и заместникът ѝ Ивелин Стоянов посрещат бежанската криза и големите наводнения в Трявна.

Кристина Сидорова е областен управител от 4.08.2022 г до 28.07.2023 г, а неин заместник е Андрей Николов. За по-малко от година тя реализира редица успешни инициативи. Тя започва първата регионална кампания с фокус върху демографията и си поставя за мисия да завръща младите хора в област Габрово. В същия период Областна администрация получава и Отличителния знак за равнопоставеност.

„Заедно пишем историята на област Габрово“. Това послание за приемственост и споделена отговорност оправи настоящият областен управител Мария Башева. Над 15 от бившите заместник областни управители, екипа на администрацията, представители на местната власт и ръководители на териториални структури и културни институции присъстваха още на събитието.

Мария Башева- Венкова приветства гостите с думите: „Радвам се, че се събрахме в този широк формат, за да отбележим 25 години от създаването на Областна администрация- Габрово и да почетем пътя, който изминахме заедно. Път, по който всеки остави своята следа. Благодаря Ви, че сте тук, за да споделим празника, да се видим, да си припомним усилията и постиженията, които направихме като един обединен екип, а също и интересни истории от тези 25 години. И като казвам обединен екип, имам предвид освен областните, заместник областните управители, екипа на администрацията, също и кметове, заместник-кметове, председатели на Общински съвети и ръководители териториални структури, с които активно работим и си взаимодействаме по различни теми, инициативи, съвети, комисии, щабове и които са нашите най-добри партньори. Затова и на масите пред Вас ще откриете посланието:“Заедно пишем историята на област Габрово.“ А за да я продължим, първо трябва да си я припомним. Днес поканих всички предходни областни управители, заместник областни управители, временно изпълняващите длъжността областен управител, които са заемали поста по няколко дни, но са част от историята на Администрацията и на областта със своите управленски подходи, идеи, истории, постижения и приключения. Настоящето си управление споделям с двама заместник областни управители, Даниела Маринова и Иван Любомиров, както и с целия екип на администрацията – отговорен, задружен, компетентен. Докато подготвяхме това честване се запознах с един габровец с много интересно хоби. Той е родоначалникът на пиара в нашата област, а от 25 години колекционира снимки, подписи и послания от всички областни и заместник областни управители. Той е Валентин Врачев, професионалист, достигнал достолепна възраст, но продължил да събира късчета от историята на нашата област“, заяви Мария Башева.

Тя благодари на всички нейни предшественици и бивши заместник областни управители, които споделиха спомени, истории, случки факти. Те получиха и грамоти за приноса им за развитието на област Габрово и на Областна администрация.

„Благодаря за историята, която заедно припомнихме и продължаваме да създаваме“, каза още Мария Башева- Венкова, като прикани присъстващите заедно да възобновят една традиция, прекъсната преди 16 години, като оставят своето послание в книгата на област Габрово.

Крими

Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Published

on

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.

Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.

Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.

С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Зареди още

Новини

Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Published

on

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.

По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.

Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.

Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.

На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.

Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Зареди още

Новини

170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Published

on

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово

„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла

На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.

Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?

Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?

Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.

Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …

Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.

Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?

Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.

Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.

За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.

Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.

Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.

Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.

От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.

За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.

Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.

На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.

На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.

Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.

Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.

За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.

Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.

Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.

Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.

В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.

Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.

Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.

България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.

Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.

*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица