Свържи се с нас

Новини

Домът на културата в Габрово е напълно обновен

Published

on

Сградата на Дом на културата „Емануил Манолов” е напълно обновена. Основният ремонт и реконструкцията на сградата бяха изпълнени по проект „Развитие на културната инфраструктура в Община Габрово чрез обновление и модернизация на Дом на културата „Емануил Манолов” по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г.

Домът на културата посрещна първите си гости по време на финалното събитие на проекта, което се проведе на 14 февруари 2024г. Най-големият културен обект на Габрово, с площ от близо 8000 кв. м. и с повече от 60 помещения, отвори вратите си с уютна атмосфера, съхранил архитектурните си ценности и предлагащ съвременни решения за усилване на творческите възприятия.

В резултат на изпълнението на проекта Домът на културата е с напълно обновена зрителната зала с разширено междуредово разстояние. Осигурено е ефективно отопление на цялата сграда. Рехабилитирани са ВиК инсталацията и всички санитарни възли. Подменени са изцяло електрическите инсталации, сменена е външната дограма, ремонтиран е покривът и фасадите на сградата, доставено е оборудване и обзавеждане.

„Най-голямата сграда от културната инфраструктура на Габрово беше и огромно предизвикателство за строително-ремонтните дейности не само в сложността на своите обширни пространства, стотиците осветителни тела, високотехнологичните аудио и визуални решения, изискващите прецизност орнаменти, но и заради вниманието и обичта, които габровци изпитват към тази архитектурна ценност“ заяви по време на събитието кметът на Габрово Таня Христова. Тя благодари на екипа на проекта и изпълнителите и пожела Домът на културата да бъде домакин на стойностни събития, да приобщава творчеството, изкуството и образованието, да бъде мястото, което обединява габровци.

За извършените дейности по проекта разказа неговият ръководител – д-р инж. Десислава Колева, която сподели, че изключително предизвикателство е било съчетаването на използваните вече материали с нови такива, запазването на всички важни орнаменти, детайли и функционалности на сградата, създадени от арх. Карл Кандулков. Уникална в своята архитектура и мащаб, сградата на Дома на културата е изисквала специално внимание не само за съхраняване на нейния отличителен облик, но и за запазване на изключителната й функционалност, както акустична, така и пространствена.

Използването на съвременните подходи за осигуряване на комфорт и удобство в синхрон със съхраняването на архитектурните ценности на сградата, дава своя резултат, такъв че Домът на културата да бъде пространство, в което доминира уютът и усещането за творчество. С изпълнението на проекта се отчита и намаляване емисиите на парникови газове, намаляване потреблението на електроенергия и вода; повишаване на енергийната ефективност, ефективно и функционално използване на помещенията в сградата. Това допринася за създаване на качествен културен продукт с потенциал за повишена атрактивност на обекта, подобряване на достъпа до култура и привличане на разнообразна публика.

Автор: Мария Радойчева,
Община Габрово

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица