Свържи се с нас

Култура

„Изкуството на тамбурата” представя Цветан Радков в БНР с Оркестъра за народна музика

Published

on

Преподавателят Цветан Радков от Школата по китара и тамбура при Народно читалище „Развитие-1870” ще вземе участие в четвъртата част на проекта „Тайните на българските инструменти” – „Изкуството на тамбурата”. Музикално-образователният проект се организира от Оркестъра за народна музика на Българското национално радио, с цел да поддържа жива паметта за традиционните български инструменти и техните изпълнители вчера и днес.

Събитието ще се проведе на 8 февруари, от 19:00 ч., в Първо студио на Българското национално радио. В музикалната програма участие ще вземат още именити солисти като Кирил Трайков, Любомир Владимиров, Сергей Стойнов, Костадин Бураджиев, Илия Ганев, Валери Димчев, Ангел Димитров, Владимир Владимиров и други.

Ще гостуват пет поколения музиканти от различни краища на България, които ще представят както популярен, така и рядко изпълняван репертоар. Цветан Радков ще участва с авторската пиеса „Елизина копаница”, част от серийния сборник „Вълшебства за тамбура”.

Поредицата от девет книжки съдържа едни от най-силно въздействащите авторски композиции за тамбура на преподавателя, превърнали се в любими на цялата музикално-фолклорна гилдия.

За високата им художествена стойност говорят например фактът, че пиесата „Елизина копаница” е част от богатия репертоар на Тамбурашкия оркестър при НУФИ „Филип Кутев” в Котел. Цветан Радков е роден в град Летница, област Ловешка, през 1954 г.

Средното си образование завършва в Средно музикално училище „Филип Кутев” в град Котел, а висшето – в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив с профил „Музикален фолклор”. Работи като учител по тамбура и диригент на Представителен оркестър в училището в Котел, а по-късно става диригент на оркестъра на Детски фолклорен ансамбъл „Габрово”.

Автор е на множество пиеси за тамбура и обработки на пиеси за оркестър и соло инструменти, част от които са в Златния фонд на БНР. От 1992 година Цветан Радков продължава своята педагогическа дейност като преподавател в Школата по китара и тамбура при НЧ „Развитие-1870”.

Той успя да докаже и наложи в практиката своя успешна методика в преподаването на широкоспектърния по своите възможности български фолклорен инструмент тамбура. Школата му е базирана на успешното преплитане на традиция и новаторство в съчетание с изграден авторски почерк на пиесите, не рядко създавани заради развитието на самите ученици.

За изпълнителите, оформили своя стил в школата на Цветан Радков може да се обобщи, че се отличават със специфичното прецизно, меко, плътно звукоизвличане и легат изпълнителски маниер. Многобройните награди и отличия на учениците му от национални конкурси и надсвирвания са още едно значимо свидетелство за успеха и постиженията на неговата методика.

Последната концертна изява на талантливите ученици от Школата по китара и тамбура на Цветан Радков беше виртуозност от традиция и новаторство в навечерието на Коледните празници.

Автор: Десислава Димитрова,
Секретар на НЧ „Развитие – 1870“.

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица