Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина на 10 октомври от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17. Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена.

По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България. На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения.

Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени.

Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях, изготвени от експертите в архива в Габрово.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков.

Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас. Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история.

Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива. Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.

Изключително успешно премина четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, организирана от Исторически музей – Дряново в периода от 1 до 3 октомври. Форумът, съпроводен от атмосфера на високо академично ниво, привлече в града на майстор Колю Фичето близо 50 учени, университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България. Те представиха свои разработки, доклади и проучвания, разделени в две тематични секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“.

Научната конференция беше открита от уредника в ИМ-Дряново Стилияна Топалова – Марчовска, която с топли думи приветства и благодари на участниците в тазгодишното издание. В своето обръщение тя отбеляза, че събитието е част от Националната програма „(Не)познатият Колю Фичето“, посветена на 225 от рождението на възрожденския майстор, която се реализира под патронажа на Министерство на културата. Музейният работник сподели, че конференцията запазва своя широк формат, събирайки специалисти от различни области на науката и културата, а докладите им ще бъдат поместени в том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който предстои да излезе от печат през месец ноември т.г.

Заместник – кметът на Община Дряново Диляна Джеджева определи събитието като едно от най-големите, превърнали се в традиция през последните години. В своето слово тя говори още за личността и делото на родения в Дряново майстор Колю Фичето. Научното ръководство на конференцията бе поверено на проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и доц. д-р арх. Велина Панджарова от Университетът по архитектура, строителство и геодезия.

От своя страна проф. д-р Петко Ст. Петков сподели очакванията си от форума и акцентира над успешното партньорство между ВТУ и ИМ – Дряново, събрал под своя покрит материалните следи на Колю Фичевото творчество и дух. „Предавам най-топлите си пожелания към вас на целия екип на Историческия факултет, който е от самото начало на тази конференция и стои с академичната си отговорност“, заяви проф. Петков и добави – „Четири години са една сериозна граница. Смело можем да кажем, че тази конференция вече е традиция. Има своята известност и успява да сближи хора с общи интереси, както музейни служители, така и млади учени, което е много радостно.“ По думите му подобни дискусии са изключително важни и полезни, особено във времена, когато комуникацията между хората все по-често става чрез новите технологии и интернет. „Науката изисква живо общуване. Благодаря на домакините от Дряново, които ни го осигуряват вече четвърта година“, категоричен бе още проф. Петков.

Специално за събитието в Дряново пристигна група студенти, специалност „Архитектура“ в УАСГ, които разработиха проект за градски павилион, който ще бъде подарен на дряновци. Обсъжданите локации за поставянето му са три: пред историческия музей в града, на пешеходната улица или до моста на Колю Фичето.

В рамките на националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, беше представена последната книга „Колю Фичето. Българският строителен гений“, чиито автори са главният уредник в ИМ-Дряново д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова – Марчовска, съпътствана с изложбата „(Не)познатият Колю Фичето“. Събитията продължиха с театралната постановка „Майстори“ по Рачо Стоянов, представена от дряновци и ще завършат тази вечер, когато Детският хор на БНР ще изнесе концерт в големия салон на Културния дом в Дряново.

В навечерието на четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ (1–3 октомври 2025 г.) от печат излязоха още две нови книги на Исторически музей – Дряново. Това са том 4 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“ и двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.

Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ продължава традицията, започнала с предходните три тома (2009, 2023 и 2024), да събира и популяризира научни доклади и изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи. Четвъртият том, който ще бъде представен официално по време на тазгодишната Конференция, е внушително издание от 467 страници. То е разделено в две основни части – научни доклади и съобщения от Националната конференция „Епохи, личности, памет“ (2024 г.) и дейности на Исторически музей – Дряново през 2024 г. Всички материали са придружени от кратки резюмета на английски език, а част от тях са обогатени с илюстрации, документи и графики. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на г-н Емил Попов.

Втората книга – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ – е двуезично, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици. Автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска. В него майстор Колю Фичето е представен в по-малко познатата си светлина – като архитект, скулптор и резбар. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимките са подбрани от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите са заснети от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се издава в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Официалното ѝ представяне ще се състои на 9 октомври 2025 г. от 14.30 ч. в Исторически музей – Дряново.

Двете издания допълват поредицата от книги, които музеят реализира от началото на 2025 г. Досега през годината бяха издадени: “(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)”, чието финансиране предостави Съюзът на архитектите в България, сборникът „Творческо наследство“ на историка Димитър Минчев, отпечатан с финансовата подкрепа на Община Дряново и платформата Агора, и албумът от Националния детски конкурс “Преминал майстор през земята (2022-2024)”, обхващащ в ретроспекция последните 3 издания на надпреварата.