Култура
130 години от рождението на арх. Никола Кротев

Никола Ненчев Кротев е роден на 12 януари 1894 г. в Дряново. Баща му Ненчо Кротев – опълченец, е търговец на пашкули и колониални стоки. Майка му Райка Кротева е домакиня. Той е четвъртото, най – малко дете в семейството. Началното си образование получава в Дряново, а след това продължава да учи в Априловската гиманзия в Габрово. През 1911 г., 17 – годишен, заминава за гр. Ганд, Белгия, за да учи архитектура.
Последната година прекъсва обучението си, за да участва в Първата световна война. Награден е с орден „За храброст”. След края на войната, завършва висшето си образование. Започва работа в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и като архитект там съвместно с други инженери и архитекти ръководи строежа на Майчин дом – София.
По-късно преминава на частна практика. По негови планове в периода 1926-1936 г. е построено първото читалище – театър в Дряново (дн. НЧ „Развитие-1869” – гр. Дряново). Изготвя и ръководи проект за разширението на Акционерно индустриално дружество „Здравина”, по-късно вагонен завод „Андрей Жданов”. През май 1934 г. се завръща в Дряново и е назначен за кмет на града. Мандатът му продължава до 1936 г. В този период Общината закупува нови места, разширява дворовете на училищата, изготвя се проект за градска баня, довършва се строителството на Здравния дом.
През 1931 г. се жени за Стефана Петрова Петкова от Казаналък, по професия стоматолог. Завършва висшето си образование в Страсбург, Франция. Имат две деца – дъщеря и син, синът им Ненчо – завършва машинно инженерство в София, а дъщеря им Райна завършва висше образование в Ленинград, СССР ( днес Санкт Петербург, Русия), а по-късно работи като хоров диригент и директор на Профсъюзния дом на културата – Габрово и на Концертна дирекция. Тя бе почетен член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и дългогодишен член на Дружеството на писателите в Габрово.
След приключване на мандата му като кмет на Дряново, Никола Кротев отново се заселва със семейството си в София, където открива архитектурно бюро. Голямата икономическа криза по това време вече е оказала влияние и той не намира клиенти. Завръща се и се установява в Габрово, където на 27 август 1936 г. е назначен за помощник кмет на Стою Андрейчев – кмет на Габрово в периода 15 януари 1936 – 20 декември 1938. По време на службата си не се занимава активно с политика.
След 9 септември 1944 г. остава един месец на поста заместник – председател на Градски народен съвет (ГНС) – Габрово, след което е назначен за началник на „Архитектурно отделение” към ГНС-Габрово. Като пенсионер е доброволен сътрудник на Проектантска организация в Габрово. Получава тежка контузия при катастрофа, изпълнявайки служебния си дълг. Умира на 22 ян. 1972 г. в Габрово след боледуване.
В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи от биографичен характер – биография на Никола Кротев и автобиография на Стефана Петкова – Кротева, дипломи за висше образование, лична карта за притежание на орден „За храброст”, трудова, профсъюзна и членска книжка от Съюза на архитектите в България. Предадени са чертежи на руски паметници в Габрово и околността, планове и проекти на жилищни сгради в Габрово, Севлиево, Трявна, Плачковци и Дряново, кореспонденция и благодарствени писма. Фондът е допълнен от интервюта с дъщеря им, поетесата Райна Ботева за творческата й дейност. Докумените, дарени на Държавен архив – Габрово през 1979 г. от Стефана Кротева, са заведени в семеен фонд Кротеви (1894-1980) и са достъпни за потребителите на архивна информация.
Източник: Държавен архив – Габрово.


Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 4 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 6 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 6 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 3 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 5 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 5 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Икономикапреди 6 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 3 дниЕднократна помощ за семейството на загиналия при наводненията













