Свържи се с нас

Култура

130 години от рождението на арх. Никола Кротев

Published

on

Никола Ненчев Кротев е роден на 12 януари 1894 г. в Дряново. Баща му Ненчо Кротев – опълченец, е търговец на пашкули и колониални стоки. Майка му Райка Кротева е домакиня. Той е четвъртото, най – малко дете в семейството. Началното си образование получава в Дряново, а след това продължава да учи в Априловската гиманзия в Габрово. През 1911 г., 17 – годишен, заминава за гр. Ганд, Белгия, за да учи архитектура.

Последната година прекъсва обучението си, за да участва в Първата световна война. Награден е с орден „За храброст”. След края на войната, завършва висшето си образование. Започва работа в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и като архитект там съвместно с други инженери и архитекти ръководи строежа на Майчин дом – София.

По-късно преминава на частна практика. По негови планове в периода 1926-1936 г. е построено първото читалище – театър в Дряново (дн. НЧ „Развитие-1869” – гр. Дряново). Изготвя и ръководи проект за разширението на Акционерно индустриално дружество „Здравина”, по-късно вагонен завод „Андрей Жданов”. През май 1934 г. се завръща в Дряново и е назначен за кмет на града. Мандатът му продължава до 1936 г. В този период Общината закупува нови места, разширява дворовете на училищата, изготвя се проект за градска баня, довършва се строителството на Здравния дом.

През 1931 г. се жени за Стефана Петрова Петкова от Казаналък, по професия стоматолог. Завършва висшето си образование в Страсбург, Франция. Имат две деца – дъщеря и син, синът им Ненчо – завършва машинно инженерство в София, а дъщеря им Райна завършва висше образование в Ленинград, СССР ( днес Санкт Петербург, Русия), а по-късно работи като хоров диригент и директор на Профсъюзния дом на културата – Габрово и на Концертна дирекция. Тя бе почетен член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и дългогодишен член на Дружеството на писателите в Габрово.

След приключване на мандата му като кмет на Дряново, Никола Кротев отново се заселва със семейството си в София, където открива архитектурно бюро. Голямата икономическа криза по това време вече е оказала влияние и той не намира клиенти. Завръща се и се установява в Габрово, където на 27 август 1936 г. е назначен за помощник кмет на Стою Андрейчев – кмет на Габрово в периода 15 януари 1936 – 20 декември 1938. По време на службата си не се занимава активно с политика.

След 9 септември 1944 г. остава един месец на поста заместник – председател на Градски народен съвет (ГНС) – Габрово, след което е назначен за началник на „Архитектурно отделение” към ГНС-Габрово. Като пенсионер е доброволен сътрудник на Проектантска организация в Габрово. Получава тежка контузия при катастрофа, изпълнявайки служебния си дълг. Умира на 22 ян. 1972 г. в Габрово след боледуване.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи от биографичен характер – биография на Никола Кротев и автобиография на Стефана Петкова – Кротева, дипломи за висше образование, лична карта за притежание на орден „За храброст”, трудова, профсъюзна и членска книжка от Съюза на архитектите в България. Предадени са чертежи на руски паметници в Габрово и околността, планове и проекти на жилищни сгради в Габрово, Севлиево, Трявна, Плачковци и Дряново, кореспонденция и благодарствени писма. Фондът е допълнен от интервюта с дъщеря им, поетесата Райна Ботева за творческата й дейност. Докумените, дарени на Държавен архив – Габрово през 1979 г. от Стефана Кротева, са заведени в семеен фонд Кротеви (1894-1980) и са достъпни за потребителите на архивна информация.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица