Свържи се с нас

Култура

130 години от рождението на арх. Никола Кротев

Published

on

Никола Ненчев Кротев е роден на 12 януари 1894 г. в Дряново. Баща му Ненчо Кротев – опълченец, е търговец на пашкули и колониални стоки. Майка му Райка Кротева е домакиня. Той е четвъртото, най – малко дете в семейството. Началното си образование получава в Дряново, а след това продължава да учи в Априловската гиманзия в Габрово. През 1911 г., 17 – годишен, заминава за гр. Ганд, Белгия, за да учи архитектура.

Последната година прекъсва обучението си, за да участва в Първата световна война. Награден е с орден „За храброст”. След края на войната, завършва висшето си образование. Започва работа в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и като архитект там съвместно с други инженери и архитекти ръководи строежа на Майчин дом – София.

По-късно преминава на частна практика. По негови планове в периода 1926-1936 г. е построено първото читалище – театър в Дряново (дн. НЧ „Развитие-1869” – гр. Дряново). Изготвя и ръководи проект за разширението на Акционерно индустриално дружество „Здравина”, по-късно вагонен завод „Андрей Жданов”. През май 1934 г. се завръща в Дряново и е назначен за кмет на града. Мандатът му продължава до 1936 г. В този период Общината закупува нови места, разширява дворовете на училищата, изготвя се проект за градска баня, довършва се строителството на Здравния дом.

През 1931 г. се жени за Стефана Петрова Петкова от Казаналък, по професия стоматолог. Завършва висшето си образование в Страсбург, Франция. Имат две деца – дъщеря и син, синът им Ненчо – завършва машинно инженерство в София, а дъщеря им Райна завършва висше образование в Ленинград, СССР ( днес Санкт Петербург, Русия), а по-късно работи като хоров диригент и директор на Профсъюзния дом на културата – Габрово и на Концертна дирекция. Тя бе почетен член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и дългогодишен член на Дружеството на писателите в Габрово.

След приключване на мандата му като кмет на Дряново, Никола Кротев отново се заселва със семейството си в София, където открива архитектурно бюро. Голямата икономическа криза по това време вече е оказала влияние и той не намира клиенти. Завръща се и се установява в Габрово, където на 27 август 1936 г. е назначен за помощник кмет на Стою Андрейчев – кмет на Габрово в периода 15 януари 1936 – 20 декември 1938. По време на службата си не се занимава активно с политика.

След 9 септември 1944 г. остава един месец на поста заместник – председател на Градски народен съвет (ГНС) – Габрово, след което е назначен за началник на „Архитектурно отделение” към ГНС-Габрово. Като пенсионер е доброволен сътрудник на Проектантска организация в Габрово. Получава тежка контузия при катастрофа, изпълнявайки служебния си дълг. Умира на 22 ян. 1972 г. в Габрово след боледуване.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи от биографичен характер – биография на Никола Кротев и автобиография на Стефана Петкова – Кротева, дипломи за висше образование, лична карта за притежание на орден „За храброст”, трудова, профсъюзна и членска книжка от Съюза на архитектите в България. Предадени са чертежи на руски паметници в Габрово и околността, планове и проекти на жилищни сгради в Габрово, Севлиево, Трявна, Плачковци и Дряново, кореспонденция и благодарствени писма. Фондът е допълнен от интервюта с дъщеря им, поетесата Райна Ботева за творческата й дейност. Докумените, дарени на Държавен архив – Габрово през 1979 г. от Стефана Кротева, са заведени в семеен фонд Кротеви (1894-1980) и са достъпни за потребителите на архивна информация.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Култура

РБ „Априлов – Палаузов“ с подарък към четящите хора в Габрово

Published

on

*Използваното фоново изображение е на Тодор Тодоров
– фотограф.

По повод своята 165-годишнина Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ прави подарък на четящите габровци – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 26 октомври 2026 г.

Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 евро също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.

При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.

Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник) 2026 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица