На този ден честваме паметта на Свети Георги Победоносец (275-281 – 23 април 303). Той е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-тачените светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, България, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастиря”. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет. Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден.

Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника. В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник.

Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез и Адрелес, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан-празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден.

Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на попас), като стадото се подкарва със зелена пръчка.

На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата и с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница).

По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък” с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените.

Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината. Традиционно на Гергьовден се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото: Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни. В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, тоалетна, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти”), където не се стъпва.

На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката).

След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода”), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки”). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка – с нея лекуват децата от уруки.

В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина. Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място. Тя обикновено е общоселска.

Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни.

На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата. Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите”, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие.

Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.

Купа, златен и сребърен медал донесоха състезателите на шахматен клуб „Орловец 1997“ – Габрово от Седми детски шахматен турнир „Полски гамбит“, който се проведе в Полски Тръмбеш през уикенда.

Диана Екимова спечели първо място, купа и златен медал при момичетата до 11 години, като постигна 4 от 5 възможни точки, без нито една загуба.

Кристиан Василев грабна сребърния медал при 11-годишните момчета, като постигна 4,5 точки от 5 възможни, без нито една загуба.

В Открития турнир „Полски гамбит“ с опитни състезатели мериха сили трима представители на габровския клуб. Андрей Солункин постигна 4,5 точки и се нареди пети сред ветераните над 60 години, Христо Христов постигна 4 точки и се нареди шести, също сред ветераните и 9-годишният Иван Екимов, който постигна 3 точки и се нареди четвърти сред 10-годишните участници.

От 1 до 6 май с демонстрации на традиционни занятия, занаяти и изложба в музей „Етър“, Габрово се отбелязва най-големия пролетен празник. Във воденицата караджейка се мели зърно. Брашното придобива тъмен цвят и от там идва името караджейка – кара на турски е черен.

Воденицата караджейка е най-старото съоръжение в музея, построена около 1780 г. Тя е един от първите обекти, заварени на терена преди построяването на музея. След реставрация е пусната в движение за откриването на „Етър“ на 7 септември 1964 г. Мирослав Варсев с готовност разказва историята на караджейката, докато показва на посетителите как работи тя.

На чардака на къщата с работилница за плъсти Мариана Колева чепка вълна и преде. От нея посетителите научават, че в миналото за всяка жена преденето е ежедневие, а днес все по-малко се среща някой с това умение.

Овчарят Станимир Драголов е разположил своите хлопки и чанове пред гайтанджийницата. Огънят е запален, защото Станимир прави геги. За предпочитане е да се вземе дряново дърво, защото е най-здраво. Отсича се през есента, когато има по-малко сокове.

Обелва се от кората и се опушва на огъня, за здравина и против дървояди. Овчарите правят украсата, докато пасат стадата. Пастирската дърворезба се създава с нож, с който се издълбават различни орнаменти. Загрятото на огъня желязо позволява да се добави допълнителна пъстрота по гегата.

В музей „Етър“ още на 1 май гергьовденската люлка е вързана на дърво срещу един от мостовете, за да имат възможност повече посетители да се залюлеят. Както казват хората в миналото – и това се прави за здраве.

На самия Гергьовден – 6 май, е откриването на изложбата „Когато момчето става мъж“, която представя определен аспект от историята на българската армия.

Изберете някой от дните през първата седмица на месец май и си подарете емоционални преживявания, свързани с традицията, почувствайте колко дълбоки са корените Ви!

Програмата на Гергьовденските празници в музей „Етър“

1 – 6 май,
11:00 ч. – 15:00 ч.
Демонстрации предене и чепкане на вълна, мелене на зърно, изработване на хлопки

1 – 6 май,
09:00 ч. – 19:00 ч.
Гергьовденска люлка

1 – 2 май,
10:00 ч. – 18:00 ч.
Изложба на геги и звънци с демонстрация

3 – 4 май ,
10:00 ч. – 18:00 ч.
„Алея на вкусовете“– базар на традиционни храни

6 май,
11:00 ч. – 15:00 ч.
Гергьовденски кантар

6 май,
11:00 ч.
Откриване на тематична изложба „Когато момчето става мъж“

6 май,
12:00 ч., сцена на поляната Празничен концерт с участието на Фолклорен ансамбъл „Веселяци“ – Плевен.