Култура
165 години от рождението на Иван Хаджиберов – габровският „цар на електричеството”

През настоящия месец отбелязваме 165 години от рождението на Иван Хаджиберов – търговец, индустриалец, дарител и общественик. Роден е през декември 1858 г. в семейството на Беро Иванов Беров (1830-1901) и Иванка Димитрова Минчева (1839-1893). Завършва II-ри прогимназиален клас. По време на Освободителната Руско-турска война (1877-1878) се записва като опълченец, а по-късно и като куриер към руската войска. След приключването на войната развива търговия с хранителни стоки. Внася тютюн, с печалбата от който модернизира мелницата на баща си, за да произвежда бяло брашно без трици.
Още през 1882 г. Иван Хаджиберов, в съдружие с баща си и братята си, модернизира собствената им обикновена мелница във валцова, а през 1895 г. построява в землището на с. Мичковци първата в Габровска околия електрическа инсталация с 240 конски сили.
През 1892 г., в съдружие с Андрея Момерин, Иван Хаджиберов построява в землището на с. Бойката фабрично здание за производство на вълнени платове под наименованието Събирателно дружество „Беров и Момерин“ – Габрово” – тъкачна фабрика за чисто вълнени платове. Основните средства за построяване на тъкачницата Иван Хаджиберов осигурява от продажбата на пендарите, които жена му Тодорица получава като сватбен подарък от родителите си.
През 1902 г. поради задруднено финансово положение Андрея Момерин се отделя и собственик на фабриката остава само Иван Хаджиберов, като след тази промяна фабриката се преименува на „Иван хаджи Беров-Еднолична фирма, Вълнено-текстилна фабрика, Габрово” със същата стопанска дейност.
Постепенно фабричната сграда и машинният парк биват разширени от 3 дървени и 2 механични стана, при основаването на фабриката, същата вече през 1905 г. става голяма модерна фабрика с 80 механични стана и 300 работника.
Увеличаването на машинния парк във фабриката поставя въпроса за неговото захранване. Доставената енергия от двигателната сила на валцовата воденица се оказва крайно недостатъчна. Така на 26 юни 1906 г. Иван Хаджиберов пуска в действие електрическа централа, която разполага с 2 турбини по 90 к.с. и два генератора по 180 киловата. Тъй като централата е с голяма мощност, той решава да електрифицира града. Във всяка къща свети по една крушка безплатно, а за повече се плаща. Така Габрово става първият провинциален град с електрическо осветление. След 1910 г. е осветена и централната част. Построената от Иван Хаджиберов водноелектрическа централа е първата в страната, използвана за индустриални цели и изградена с изцяло български капитал.
По време на Балканската и Първата световна войни, продажбата на продукция силно намалява поради липса на пазар за фини вълнени платове, които не са подходящи за армията. След войните фабриката бързо възстановява производство, но Иван Хаджбиеров попада в затвора по чл. 4 от Закона за виновниците за националната катастрофа. След 9 месеца предварителен затвор е оправдан от Търновския окръжен съд и освободен.
През 1925 г. се запалва складираната вълна и фабричната сграда и мелницата изгарят до основи. На мястото на изгорялата фабрична сграда се построява нова такава от бетон и камък. Към новата текстилна фабрика е създадена и модерна камгарна предачница. Тя в съдружие с Цоню Конкилев и Димитър Екимов. На 5 апр. 1931 г. едноличната фирма се преобразува в I-ва Царска придворна фабрика за чисто вълнени платове „Иван Хаджиберов“ Акционерно дружество – Габрово. Дружеството печели редица медали, дипломи, награди от български и международни изложби и панаири.
Иван Хаджиберов е материален и финансов гарант за пострoяване на ЖП линията Габрово-Царева ливада. Дарява средства за построяване на първоначалното училище в село Златари (дн. квартал на Габрово), дарява 5000 лв. за постройката театрално-библиотечната сграда „Априлов-Палаузов”. Записва името си и като един от основателите на Индустриална банка в Габрово и неин дългогодишен председател. Награден е с орден „За граждански заслуги” I степен. Почива на 5 март 1934 г. Синът му Сава Беров поема предприятието като директор. Фабриката развива своята дейност до 23 дек. 1947 г., когато е национализирана и влиза в състава на Държавен Вълнено-текстилен комбинат „Георги Генев“ – Габрово.
В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи на Акционерно дружество „Иван х.Беров“ – Габрово, които включват протоколи от събрания и заседания на управителния съвет, инвентарни книги и баланси, счетоводни дневници, акции на фабриката, кореспонденция, снимки на семейството на Беро Иванов, Иван Хаджиберов и семейството му, фабриката, валцовата мелница и др., биографии, библиографска справка и др. за Иван Хаджиберов, родословие на фамилия Хаджиберови. През 2018 г. г-жа Микаела Енгел гостува на Държавен архив – Габрово и предаде дигитализирани документи свързани с рода на големия габровски индустриалец – Иван Хаджиберов. Тя е негова правнучка и внучка на дъщеря му Недка (1889-1971), която се омъжва за Георги Минчев Мушанов (1879-1943). Дарените от нея документи допълват информацията за семейство Хаджиберови и родствената им връзка с рода Мушанови от Дряново.
В Държавен архив – Габрово се съхранява и филмът „Дързостта да бъдеш пръв” – документален филм за живота и делото на Иван Хаджиберов, който постъпва като дарение от авторите Милен Василев и Емил Михов. Те предават снимки, видеоклипове, аудио и видеоинтервюта, използвани за заснемането на филма, снимки на Иван Хаджиберов, снимки на негови сродници, фабрика, къща и др. и публикации във в. „100 вести“ за заснемането и представянето на филма в Габрово и Берлин. Филмът се излъчва при традиционните ни открити уроци с ученици от областта.


Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Култура
Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.
Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.
След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.
Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

-
Кримипреди 6 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Любопитнопреди 6 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)
-
Културапреди 6 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век
-
Културапреди 2 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Новинипреди 2 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Културапреди един денНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 2 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 2 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли







