През настоящия месец отбелязваме 165 години от рождението на Иван Хаджиберов – търговец, индустриалец, дарител и общественик. Роден е през декември 1858 г. в семейството на Беро Иванов Беров (1830-1901) и Иванка Димитрова Минчева (1839-1893). Завършва II-ри прогимназиален клас. По време на Освободителната Руско-турска война (1877-1878) се записва като опълченец, а по-късно и като куриер към руската войска. След приключването на войната развива търговия с хранителни стоки. Внася тютюн, с печалбата от който модернизира мелницата на баща си, за да произвежда бяло брашно без трици.

Още през 1882 г. Иван Хаджиберов, в съдружие с баща си и братята си, модернизира собствената им обикновена мелница във валцова, а през 1895 г. построява в землището на с. Мичковци първата в Габровска околия електрическа инсталация с 240 конски сили.

През 1892 г., в съдружие с Андрея Момерин, Иван Хаджиберов построява в землището на с. Бойката фабрично здание за производство на вълнени платове под наименованието Събирателно дружество „Беров и Момерин“ – Габрово” – тъкачна фабрика за чисто вълнени платове. Основните средства за построяване на тъкачницата Иван Хаджиберов осигурява от продажбата на пендарите, които жена му Тодорица получава като сватбен подарък от родителите си.

През 1902 г. поради задруднено финансово положение Андрея Момерин се отделя и собственик на фабриката остава само Иван Хаджиберов, като след тази промяна фабриката се преименува на „Иван хаджи Беров-Еднолична фирма, Вълнено-текстилна фабрика, Габрово” със същата стопанска дейност.

Постепенно фабричната сграда и машинният парк биват разширени от 3 дървени и 2 механични стана, при основаването на фабриката, същата вече през 1905 г. става голяма модерна фабрика с 80 механични стана и 300 работника.

Увеличаването на машинния парк във фабриката поставя въпроса за неговото захранване. Доставената енергия от двигателната сила на валцовата воденица се оказва крайно недостатъчна. Така на 26 юни 1906 г. Иван Хаджиберов пуска в действие електрическа централа, която разполага с 2 турбини по 90 к.с. и два генератора по 180 киловата. Тъй като централата е с голяма мощност, той решава да електрифицира града. Във всяка къща свети по една крушка безплатно, а за повече се плаща. Така Габрово става първият провинциален град с електрическо осветление. След 1910 г. е осветена и централната част. Построената от Иван Хаджиберов водноелектрическа централа е първата в страната, използвана за индустриални цели и изградена с изцяло български капитал.

По време на Балканската и Първата световна войни, продажбата на продукция силно намалява поради липса на пазар за фини вълнени платове, които не са подходящи за армията. След войните фабриката бързо възстановява производство, но Иван Хаджбиеров попада в затвора по чл. 4 от Закона за виновниците за националната катастрофа. След 9 месеца предварителен затвор е оправдан от Търновския окръжен съд и освободен.

През 1925 г. се запалва складираната вълна и фабричната сграда и мелницата изгарят до основи. На мястото на изгорялата фабрична сграда се построява нова такава от бетон и камък. Към новата текстилна фабрика е създадена и модерна камгарна предачница. Тя в съдружие с Цоню Конкилев и Димитър Екимов. На 5 апр. 1931 г. едноличната фирма се преобразува в I-ва Царска придворна фабрика за чисто вълнени платове „Иван Хаджиберов“ Акционерно дружество – Габрово. Дружеството печели редица медали, дипломи, награди от български и международни изложби и панаири.

Иван Хаджиберов е материален и финансов гарант за пострoяване на ЖП линията Габрово-Царева ливада. Дарява средства за построяване на първоначалното училище в село Златари (дн. квартал на Габрово), дарява 5000 лв. за постройката театрално-библиотечната сграда „Априлов-Палаузов”. Записва името си и като един от основателите на Индустриална банка в Габрово и неин дългогодишен председател. Награден е с орден „За граждански заслуги” I степен. Почива на 5 март 1934 г. Синът му Сава Беров поема предприятието като директор. Фабриката развива своята дейност до 23 дек. 1947 г., когато е национализирана и влиза в състава на Държавен Вълнено-текстилен комбинат „Георги Генев“ – Габрово.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи на Акционерно дружество „Иван х.Беров“ – Габрово, които включват протоколи от събрания и заседания на управителния съвет, инвентарни книги и баланси, счетоводни дневници, акции на фабриката, кореспонденция, снимки на семейството на Беро Иванов, Иван Хаджиберов и семейството му, фабриката, валцовата мелница и др., биографии, библиографска справка и др. за Иван Хаджиберов, родословие на фамилия Хаджиберови. През 2018 г. г-жа Микаела Енгел гостува на Държавен архив – Габрово и предаде дигитализирани документи свързани с рода на големия габровски индустриалец – Иван Хаджиберов. Тя е негова правнучка и внучка на дъщеря му Недка (1889-1971), която се омъжва за Георги Минчев Мушанов (1879-1943). Дарените от нея документи допълват информацията за семейство Хаджиберови и родствената им връзка с рода Мушанови от Дряново.

В Държавен архив – Габрово се съхранява и филмът „Дързостта да бъдеш пръв” – документален филм за живота и делото на Иван Хаджиберов, който постъпва като дарение от авторите Милен Василев и Емил Михов. Те предават снимки, видеоклипове, аудио и видеоинтервюта, използвани за заснемането на филма, снимки на Иван Хаджиберов, снимки на негови сродници, фабрика, къща и др. и публикации във в. „100 вести“ за заснемането и представянето на филма в Габрово и Берлин. Филмът се излъчва при традиционните ни открити уроци с ученици от областта.