Свържи се с нас

Култура

165 години от рождението на Иван Хаджиберов – габровският „цар на електричеството”

Published

on

През настоящия месец отбелязваме 165 години от рождението на Иван Хаджиберов – търговец, индустриалец, дарител и общественик. Роден е през декември 1858 г. в семейството на Беро Иванов Беров (1830-1901) и Иванка Димитрова Минчева (1839-1893). Завършва II-ри прогимназиален клас. По време на Освободителната Руско-турска война (1877-1878) се записва като опълченец, а по-късно и като куриер към руската войска. След приключването на войната развива търговия с хранителни стоки. Внася тютюн, с печалбата от който модернизира мелницата на баща си, за да произвежда бяло брашно без трици.

Още през 1882 г. Иван Хаджиберов, в съдружие с баща си и братята си, модернизира собствената им обикновена мелница във валцова, а през 1895 г. построява в землището на с. Мичковци първата в Габровска околия електрическа инсталация с 240 конски сили.

През 1892 г., в съдружие с Андрея Момерин, Иван Хаджиберов построява в землището на с. Бойката фабрично здание за производство на вълнени платове под наименованието Събирателно дружество „Беров и Момерин“ – Габрово” – тъкачна фабрика за чисто вълнени платове. Основните средства за построяване на тъкачницата Иван Хаджиберов осигурява от продажбата на пендарите, които жена му Тодорица получава като сватбен подарък от родителите си.

През 1902 г. поради задруднено финансово положение Андрея Момерин се отделя и собственик на фабриката остава само Иван Хаджиберов, като след тази промяна фабриката се преименува на „Иван хаджи Беров-Еднолична фирма, Вълнено-текстилна фабрика, Габрово” със същата стопанска дейност.

Постепенно фабричната сграда и машинният парк биват разширени от 3 дървени и 2 механични стана, при основаването на фабриката, същата вече през 1905 г. става голяма модерна фабрика с 80 механични стана и 300 работника.

Увеличаването на машинния парк във фабриката поставя въпроса за неговото захранване. Доставената енергия от двигателната сила на валцовата воденица се оказва крайно недостатъчна. Така на 26 юни 1906 г. Иван Хаджиберов пуска в действие електрическа централа, която разполага с 2 турбини по 90 к.с. и два генератора по 180 киловата. Тъй като централата е с голяма мощност, той решава да електрифицира града. Във всяка къща свети по една крушка безплатно, а за повече се плаща. Така Габрово става първият провинциален град с електрическо осветление. След 1910 г. е осветена и централната част. Построената от Иван Хаджиберов водноелектрическа централа е първата в страната, използвана за индустриални цели и изградена с изцяло български капитал.

По време на Балканската и Първата световна войни, продажбата на продукция силно намалява поради липса на пазар за фини вълнени платове, които не са подходящи за армията. След войните фабриката бързо възстановява производство, но Иван Хаджбиеров попада в затвора по чл. 4 от Закона за виновниците за националната катастрофа. След 9 месеца предварителен затвор е оправдан от Търновския окръжен съд и освободен.

През 1925 г. се запалва складираната вълна и фабричната сграда и мелницата изгарят до основи. На мястото на изгорялата фабрична сграда се построява нова такава от бетон и камък. Към новата текстилна фабрика е създадена и модерна камгарна предачница. Тя в съдружие с Цоню Конкилев и Димитър Екимов. На 5 апр. 1931 г. едноличната фирма се преобразува в I-ва Царска придворна фабрика за чисто вълнени платове „Иван Хаджиберов“ Акционерно дружество – Габрово. Дружеството печели редица медали, дипломи, награди от български и международни изложби и панаири.

Иван Хаджиберов е материален и финансов гарант за пострoяване на ЖП линията Габрово-Царева ливада. Дарява средства за построяване на първоначалното училище в село Златари (дн. квартал на Габрово), дарява 5000 лв. за постройката театрално-библиотечната сграда „Априлов-Палаузов”. Записва името си и като един от основателите на Индустриална банка в Габрово и неин дългогодишен председател. Награден е с орден „За граждански заслуги” I степен. Почива на 5 март 1934 г. Синът му Сава Беров поема предприятието като директор. Фабриката развива своята дейност до 23 дек. 1947 г., когато е национализирана и влиза в състава на Държавен Вълнено-текстилен комбинат „Георги Генев“ – Габрово.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи на Акционерно дружество „Иван х.Беров“ – Габрово, които включват протоколи от събрания и заседания на управителния съвет, инвентарни книги и баланси, счетоводни дневници, акции на фабриката, кореспонденция, снимки на семейството на Беро Иванов, Иван Хаджиберов и семейството му, фабриката, валцовата мелница и др., биографии, библиографска справка и др. за Иван Хаджиберов, родословие на фамилия Хаджиберови. През 2018 г. г-жа Микаела Енгел гостува на Държавен архив – Габрово и предаде дигитализирани документи свързани с рода на големия габровски индустриалец – Иван Хаджиберов. Тя е негова правнучка и внучка на дъщеря му Недка (1889-1971), която се омъжва за Георги Минчев Мушанов (1879-1943). Дарените от нея документи допълват информацията за семейство Хаджиберови и родствената им връзка с рода Мушанови от Дряново.

В Държавен архив – Габрово се съхранява и филмът „Дързостта да бъдеш пръв” – документален филм за живота и делото на Иван Хаджиберов, който постъпва като дарение от авторите Милен Василев и Емил Михов. Те предават снимки, видеоклипове, аудио и видеоинтервюта, използвани за заснемането на филма, снимки на Иван Хаджиберов, снимки на негови сродници, фабрика, къща и др. и публикации във в. „100 вести“ за заснемането и представянето на филма в Габрово и Берлин. Филмът се излъчва при традиционните ни открити уроци с ученици от областта.

Култура

Историческият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис

Published

on

Исторически музей – Дряново обявява провеждането на Петото поредно издание на Националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който ще се състои в периода от 1 до 5 юли 2026 г. Пленерът се реализира с партньорството на Община Дряново и Съюза на българските художници (СБХ).

Инициативата има за цел да предостави възможност и творческо предизвикателство за съвременни художници да интерпретират онзи възрожденски дух и плам, който пренася поколенията през годините като през мостовете на Първомайстора.

Срещата на творците с богатото културно-историческо и архитектурно наследство на град Дряново, с неговите природни забележителности и с построените от майстор Колю Фичето обекти в родния му град, създава благодатна среда за задълбочени художествени търсения.

Пленерът няма определена сюжетна или жанрова насоченост, като на участниците се предоставя пълна свобода при реализирането на техните творчески идеи и пластични експерименти.

Събитието има конкурсен характер, като ежегодно се присъжда Наградата на град Дряново за живопис. В пленера ще участват петима художници от страната, като автори, участвали в предходното издание, нямат право на участие в настоящото. Кандидатите следва да изпратят творческа биография, снимки на до 5 свои творби (jpeg – формат), както и актуални имейл и телефон за контакт на адрес: office@museumdryanovo.com.

Крайният срок за кандидатстване е 30 април 2026 г. Одобрените участници ще бъдат уведомени до 15 май 2026 г. и следва да потвърдят участието си до края на май месец. Организаторите осигуряват на участниците нощувки, храна и транспортни разходи, както и художествени материали – по две платна с формати 50/60 см и 40/50 см.

Художниците могат да работят и върху други формати по собствен избор. Пленерът ще завърши с изложба на създадените по време на събитието живописни творби, като всеки участник дарява по две произведения за фондовете на Исторически музей – Дряново.

Наградата на град Дряново за живопис ще бъде определена от жури, с представители на Съюза на българските художници, Община Дряново и Исторически музей – Дряново и ще бъде връчена от Кмета на града при откриването на изложбата.

Отличеният автор ще получи възможността да представи самостоятелна изложба в залите на Икономовата къща в Дряново през следващата календарна година.

Събитието ще бъде широко отразено в печатни, електронни медии и в социалните мрежи. Ще се отпечата и каталог, включващ изданията на пленера, като участвалите художници ще получат екземпляр.

Зареди още

Култура

Васил Петров пристига с нова концертна програма в Габрово

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Икономика

Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Published

on

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.

„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.

През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.

Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.

Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.

През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.

Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.

Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.

Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица