Култура
165 години от рождението на Иван Хаджиберов – габровският „цар на електричеството”
През настоящия месец отбелязваме 165 години от рождението на Иван Хаджиберов – търговец, индустриалец, дарител и общественик. Роден е през декември 1858 г. в семейството на Беро Иванов Беров (1830-1901) и Иванка Димитрова Минчева (1839-1893). Завършва II-ри прогимназиален клас. По време на Освободителната Руско-турска война (1877-1878) се записва като опълченец, а по-късно и като куриер към руската войска. След приключването на войната развива търговия с хранителни стоки. Внася тютюн, с печалбата от който модернизира мелницата на баща си, за да произвежда бяло брашно без трици.
Още през 1882 г. Иван Хаджиберов, в съдружие с баща си и братята си, модернизира собствената им обикновена мелница във валцова, а през 1895 г. построява в землището на с. Мичковци първата в Габровска околия електрическа инсталация с 240 конски сили.
През 1892 г., в съдружие с Андрея Момерин, Иван Хаджиберов построява в землището на с. Бойката фабрично здание за производство на вълнени платове под наименованието Събирателно дружество „Беров и Момерин“ – Габрово” – тъкачна фабрика за чисто вълнени платове. Основните средства за построяване на тъкачницата Иван Хаджиберов осигурява от продажбата на пендарите, които жена му Тодорица получава като сватбен подарък от родителите си.
През 1902 г. поради задруднено финансово положение Андрея Момерин се отделя и собственик на фабриката остава само Иван Хаджиберов, като след тази промяна фабриката се преименува на „Иван хаджи Беров-Еднолична фирма, Вълнено-текстилна фабрика, Габрово” със същата стопанска дейност.
Постепенно фабричната сграда и машинният парк биват разширени от 3 дървени и 2 механични стана, при основаването на фабриката, същата вече през 1905 г. става голяма модерна фабрика с 80 механични стана и 300 работника.
Увеличаването на машинния парк във фабриката поставя въпроса за неговото захранване. Доставената енергия от двигателната сила на валцовата воденица се оказва крайно недостатъчна. Така на 26 юни 1906 г. Иван Хаджиберов пуска в действие електрическа централа, която разполага с 2 турбини по 90 к.с. и два генератора по 180 киловата. Тъй като централата е с голяма мощност, той решава да електрифицира града. Във всяка къща свети по една крушка безплатно, а за повече се плаща. Така Габрово става първият провинциален град с електрическо осветление. След 1910 г. е осветена и централната част. Построената от Иван Хаджиберов водноелектрическа централа е първата в страната, използвана за индустриални цели и изградена с изцяло български капитал.
По време на Балканската и Първата световна войни, продажбата на продукция силно намалява поради липса на пазар за фини вълнени платове, които не са подходящи за армията. След войните фабриката бързо възстановява производство, но Иван Хаджбиеров попада в затвора по чл. 4 от Закона за виновниците за националната катастрофа. След 9 месеца предварителен затвор е оправдан от Търновския окръжен съд и освободен.
През 1925 г. се запалва складираната вълна и фабричната сграда и мелницата изгарят до основи. На мястото на изгорялата фабрична сграда се построява нова такава от бетон и камък. Към новата текстилна фабрика е създадена и модерна камгарна предачница. Тя в съдружие с Цоню Конкилев и Димитър Екимов. На 5 апр. 1931 г. едноличната фирма се преобразува в I-ва Царска придворна фабрика за чисто вълнени платове „Иван Хаджиберов“ Акционерно дружество – Габрово. Дружеството печели редица медали, дипломи, награди от български и международни изложби и панаири.
Иван Хаджиберов е материален и финансов гарант за пострoяване на ЖП линията Габрово-Царева ливада. Дарява средства за построяване на първоначалното училище в село Златари (дн. квартал на Габрово), дарява 5000 лв. за постройката театрално-библиотечната сграда „Априлов-Палаузов”. Записва името си и като един от основателите на Индустриална банка в Габрово и неин дългогодишен председател. Награден е с орден „За граждански заслуги” I степен. Почива на 5 март 1934 г. Синът му Сава Беров поема предприятието като директор. Фабриката развива своята дейност до 23 дек. 1947 г., когато е национализирана и влиза в състава на Държавен Вълнено-текстилен комбинат „Георги Генев“ – Габрово.
В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи на Акционерно дружество „Иван х.Беров“ – Габрово, които включват протоколи от събрания и заседания на управителния съвет, инвентарни книги и баланси, счетоводни дневници, акции на фабриката, кореспонденция, снимки на семейството на Беро Иванов, Иван Хаджиберов и семейството му, фабриката, валцовата мелница и др., биографии, библиографска справка и др. за Иван Хаджиберов, родословие на фамилия Хаджиберови. През 2018 г. г-жа Микаела Енгел гостува на Държавен архив – Габрово и предаде дигитализирани документи свързани с рода на големия габровски индустриалец – Иван Хаджиберов. Тя е негова правнучка и внучка на дъщеря му Недка (1889-1971), която се омъжва за Георги Минчев Мушанов (1879-1943). Дарените от нея документи допълват информацията за семейство Хаджиберови и родствената им връзка с рода Мушанови от Дряново.
В Държавен архив – Габрово се съхранява и филмът „Дързостта да бъдеш пръв” – документален филм за живота и делото на Иван Хаджиберов, който постъпва като дарение от авторите Милен Василев и Емил Михов. Те предават снимки, видеоклипове, аудио и видеоинтервюта, използвани за заснемането на филма, снимки на Иван Хаджиберов, снимки на негови сродници, фабрика, къща и др. и публикации във в. „100 вести“ за заснемането и представянето на филма в Габрово и Берлин. Филмът се излъчва при традиционните ни открити уроци с ученици от областта.
Buleleng International Rhythm Festival 2026, Бали. Азия събра най-добрите си — Филипини, Южна Корея, Тайланд, Индонезия, Тайван, Индия.
Европа изпрати само един отговор. „Дряновска магия“. „Хопни ми, тропни ми“. Трио „Звън“.
Три формации от Дряново и Севлиево се качиха на сцената не само като посланици на България, а като единственото европейско присъствие на фестивала.
Донесоха нестинарство, хоро и шевици. Взеха със себе си овации и публика, която затанцува.
Исторически музей – Дряново излиза с ново издание, посветено на една от най-драматичните страници в историята на националноосвободителното ни движение. Монографията „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ на Христо Марков се преиздава за първи път цялостно – 114 години след първоначалната си поява, и точно в годината, в която се навършват 150 години от Априлското въстание.
Изданието е фототипно и допълващо оригиналния текст. Съставител е Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново, който е положил значителни усилия, за да направи книгата достъпна за съвременния читател. За тази цел към изданието са добавени географски показалец и речник на чужди, остарели и малко познати думи, подредени в азбучен ред – инструменти, които улесняват ползването на текста дори от читатели, непознаващи езика на епохата.
В изданието е поместена биографична информация за автора на книгата Христо Марков. Уводните думи са дело на проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
„История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ представя най-точните сведения за подготовката и избухването на въстанието в Първи търновски революционен окръг. Деветдневната отбрана на Дряновския манастир от пролетта на 1876 г. е част от Априлското въстание и е сред неговите символите, заради героизма на четниците, отдали живота си за свободата на българския народ.
Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“, 2026 г. с тираж от 500 броя. „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ може да бъде намерена във всички обекти на музея, както и поръчана онлайн чрез официалния сайт на Исторически музей – Дряново.
Исторически музей -Дряново изказва искрена благодарност за любезното съдействие на: Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново, Обществена библиотека „Паисий Хилендарски“ – Самоков, Исторически музей – Самоков, Лидия Кашъмова от Самоков, Протойерей Любомир Мишков от Самоков, РИМ – Велико Търново, РИМ – Ловеч, Исторически музей – Горна Оряховица и Исторически музей – Севлиево.
Българският национален комитет на ИКОМ играе активна роля в музейния сектор през 2025 г., стана ясно от отчета на организацията, направен по време на годишното отчетно-изборно събрание. Членовете на организацията избраха за втори мандат досегашния председател проф. д-р Светла Димитрова, зам.-председатели са д-р Аксиния Бутева и Елка Пенкова, секретар е Калин Тодоров, а членове Александър Вълчев, Петър Стефанов и Теодор Йорданов.
През 2025 г. дейността на Българския национален комитет на International Council of Museums (ИКОМ) е насочена към укрепване на професионалната общност на музейните специалисти, разширяване на международните контакти и участие в ключови дискусии, свързани с развитието на музейния сектор и опазването на културното наследство. Организацията продължава да утвърждава ролята си като експертна платформа, която свързва българските музеи с международните процеси в областта на музеологията.
През годината управителните органи на организацията провеждат серия заседания, на които се обсъждат въпроси, свързани с нормативната рамка на музейната дейност, експертни становища до държавни институции и участието на комитета в национални инициативи, засягащи културното наследство. Особено внимание е отделено на синхронизирането на учредителния акт на организацията с устава на международната структура на ИКОМ.
Съществена стъпка в развитието на организацията е приемането на статут за годишните награди на Българския национален комитет на ИКОМ. Те имат за цел да отличават най- добрите музейни практики и научни изследвания в областта на музеологията и по този начин да стимулират професионалното развитие на музейните специалисти.
На специална церемония след края на годишното събрание бяха връчени три награди. Наградата на журито в категория „Принос в музейната дейност“ бе присъдена на Любомир Мерджанов, уредник и завеждащ фонд „Античност“ в Регионален археологически музей – Пловдив.
За активна с широк обществен обхват работа в сферата на комуникацията и популяризирането на музейната дейност бе награден Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“ на РЕМО „Етър“. Наградата за професионален авторитет, значим институционален принос и участие в експозиционни и проектни дейности бе връчена на Валентина Танева, зам.-директор на Регионален исторически музей – Пазарджик.
Към края на 2025 г. в организацията членуват 177 души – с около 30 повече в сравнение с предходната година. Това показва засилен интерес към дейността на комитета и неговата роля като професионална платформа за обмен на идеи и опит между музейните специалисти.
Сред основните професионални инициативи през годината е работата по проекта „Истории за откраднатото минало“, финансиран от Национален фонд „Култура“. Проектът е насочен към проблемите на незаконния трафик на културни ценности и към повишаване на обществената чувствителност по темата за опазването на културното наследство.
Експертната дейност на организацията включва и консултации към структури на Министерство на вътрешните работи на България във връзка с издирването на културни ценности и участието в международен проект на INTERPOL за онлайн наблюдение и идентифициране на предмети с потенциален незаконен произход.
В рамките на международното професионално сътрудничество представители на комитета участват и в дейността на новосъздадения технически комитет към International Organization for Standardization (ISO), посветен на опазването на културното наследство. На срещи на експерти се обсъждат нови стандарти за превантивна консервация, класификация на уврежданията при различни материали и мерки за защита на музейните колекции при природни бедствия и пожари.
Българският национален комитет на ИКОМ продължава активното си участие в международните структури на организацията. Представители на комитета се включват в заседанията на Консултативния съвет на ИКОМ, както и в Генералната конференция на организацията, проведена през ноември в Дубай.
Темата на форума – „Бъдещето на музеите в бързо променящите се общности“ – поставя акцент върху ролята на нематериалното културно наследство, младежкото участие и интегрирането на новите технологии в музейната дейност. В рамките на конференцията са обсъдени нови подходи за ангажиране на публиките, както и възможности за използване на дигиталните технологии при съхраняването и представянето на културното наследство.
Дейността на Българския национален комитет на ИКОМ през 2025 г. показва стремеж към по-активно участие на българските музейни специалисти в международните професионални процеси. Чрез експертни инициативи, проекти и участие в международни форуми организацията продължава да работи за укрепване на професионалната общност и за утвърждаване на ролята на музеите като важни институции за опазване и интерпретация на културното наследство.
-
Кримипреди 2 дниСекунди от трагедия: „БМВ“ прелетя през тротоар и се вряза в магазин в Габрово
-
Новинипреди 5 дниКоалиция „БСП – Обединена левица“ регистрира пълна листа в Габрово
-
Новинипреди 5 дниКоалиция „Прогресивна България“ регистрира листата за изборите в Габрово
-
Икономикапреди 6 дниГабровският предприемач Мирослав Дончев ще участва на престижен форум
-
Културапреди 4 дниИМ – Дряново издава фототипна книга за героичната отбрана на Дряновския манастир
-
Новинипреди 4 дниГЕРБ – Габрово регистрира листата си за народни представители
-
Любопитнопреди 4 дниОбщината в Габрово въвежда тестово AI-асистент
-
Културапреди 3 дниНаши формации представиха България и Европа на фестивал на остров Бали