Култура
165 години от рождението на Иван Хаджиберов – габровският „цар на електричеството”

През настоящия месец отбелязваме 165 години от рождението на Иван Хаджиберов – търговец, индустриалец, дарител и общественик. Роден е през декември 1858 г. в семейството на Беро Иванов Беров (1830-1901) и Иванка Димитрова Минчева (1839-1893). Завършва II-ри прогимназиален клас. По време на Освободителната Руско-турска война (1877-1878) се записва като опълченец, а по-късно и като куриер към руската войска. След приключването на войната развива търговия с хранителни стоки. Внася тютюн, с печалбата от който модернизира мелницата на баща си, за да произвежда бяло брашно без трици.
Още през 1882 г. Иван Хаджиберов, в съдружие с баща си и братята си, модернизира собствената им обикновена мелница във валцова, а през 1895 г. построява в землището на с. Мичковци първата в Габровска околия електрическа инсталация с 240 конски сили.
През 1892 г., в съдружие с Андрея Момерин, Иван Хаджиберов построява в землището на с. Бойката фабрично здание за производство на вълнени платове под наименованието Събирателно дружество „Беров и Момерин“ – Габрово” – тъкачна фабрика за чисто вълнени платове. Основните средства за построяване на тъкачницата Иван Хаджиберов осигурява от продажбата на пендарите, които жена му Тодорица получава като сватбен подарък от родителите си.
През 1902 г. поради задруднено финансово положение Андрея Момерин се отделя и собственик на фабриката остава само Иван Хаджиберов, като след тази промяна фабриката се преименува на „Иван хаджи Беров-Еднолична фирма, Вълнено-текстилна фабрика, Габрово” със същата стопанска дейност.
Постепенно фабричната сграда и машинният парк биват разширени от 3 дървени и 2 механични стана, при основаването на фабриката, същата вече през 1905 г. става голяма модерна фабрика с 80 механични стана и 300 работника.
Увеличаването на машинния парк във фабриката поставя въпроса за неговото захранване. Доставената енергия от двигателната сила на валцовата воденица се оказва крайно недостатъчна. Така на 26 юни 1906 г. Иван Хаджиберов пуска в действие електрическа централа, която разполага с 2 турбини по 90 к.с. и два генератора по 180 киловата. Тъй като централата е с голяма мощност, той решава да електрифицира града. Във всяка къща свети по една крушка безплатно, а за повече се плаща. Така Габрово става първият провинциален град с електрическо осветление. След 1910 г. е осветена и централната част. Построената от Иван Хаджиберов водноелектрическа централа е първата в страната, използвана за индустриални цели и изградена с изцяло български капитал.
По време на Балканската и Първата световна войни, продажбата на продукция силно намалява поради липса на пазар за фини вълнени платове, които не са подходящи за армията. След войните фабриката бързо възстановява производство, но Иван Хаджбиеров попада в затвора по чл. 4 от Закона за виновниците за националната катастрофа. След 9 месеца предварителен затвор е оправдан от Търновския окръжен съд и освободен.
През 1925 г. се запалва складираната вълна и фабричната сграда и мелницата изгарят до основи. На мястото на изгорялата фабрична сграда се построява нова такава от бетон и камък. Към новата текстилна фабрика е създадена и модерна камгарна предачница. Тя в съдружие с Цоню Конкилев и Димитър Екимов. На 5 апр. 1931 г. едноличната фирма се преобразува в I-ва Царска придворна фабрика за чисто вълнени платове „Иван Хаджиберов“ Акционерно дружество – Габрово. Дружеството печели редица медали, дипломи, награди от български и международни изложби и панаири.
Иван Хаджиберов е материален и финансов гарант за пострoяване на ЖП линията Габрово-Царева ливада. Дарява средства за построяване на първоначалното училище в село Златари (дн. квартал на Габрово), дарява 5000 лв. за постройката театрално-библиотечната сграда „Априлов-Палаузов”. Записва името си и като един от основателите на Индустриална банка в Габрово и неин дългогодишен председател. Награден е с орден „За граждански заслуги” I степен. Почива на 5 март 1934 г. Синът му Сава Беров поема предприятието като директор. Фабриката развива своята дейност до 23 дек. 1947 г., когато е национализирана и влиза в състава на Държавен Вълнено-текстилен комбинат „Георги Генев“ – Габрово.
В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи на Акционерно дружество „Иван х.Беров“ – Габрово, които включват протоколи от събрания и заседания на управителния съвет, инвентарни книги и баланси, счетоводни дневници, акции на фабриката, кореспонденция, снимки на семейството на Беро Иванов, Иван Хаджиберов и семейството му, фабриката, валцовата мелница и др., биографии, библиографска справка и др. за Иван Хаджиберов, родословие на фамилия Хаджиберови. През 2018 г. г-жа Микаела Енгел гостува на Държавен архив – Габрово и предаде дигитализирани документи свързани с рода на големия габровски индустриалец – Иван Хаджиберов. Тя е негова правнучка и внучка на дъщеря му Недка (1889-1971), която се омъжва за Георги Минчев Мушанов (1879-1943). Дарените от нея документи допълват информацията за семейство Хаджиберови и родствената им връзка с рода Мушанови от Дряново.
В Държавен архив – Габрово се съхранява и филмът „Дързостта да бъдеш пръв” – документален филм за живота и делото на Иван Хаджиберов, който постъпва като дарение от авторите Милен Василев и Емил Михов. Те предават снимки, видеоклипове, аудио и видеоинтервюта, използвани за заснемането на филма, снимки на Иван Хаджиберов, снимки на негови сродници, фабрика, къща и др. и публикации във в. „100 вести“ за заснемането и представянето на филма в Габрово и Берлин. Филмът се излъчва при традиционните ни открити уроци с ученици от областта.


Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


Култура
90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.
Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.
Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:
“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.
Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.
В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.
Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.





Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.
Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.
Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.
Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.
Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.
Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Емблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово
Малин Кръстев и Валентин Танев идват с „Лазарица“ на габровска сцена.

Вълнуваща среща с една от най-добрите български драматургии, очаква зрителите в Габрово, когато на 28 ноември в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще бъде поставена постановката „Лазарица“ по Йордан Радичков. Това съобщават от ОДТ „Апостол Карамитев“ -Димитровград.
Емблематичната постановка под режисурата на големия проф.Крикор Азарян, поднесена с виртуозната актьорска игра на добре познатите на габровската публика Валентин Танев и Малин Кръстев е сред най-стойностните творби в драматургията с множество награди.
За брилянтните си роли актьорите са отличени с „Икар“ за главна мъжка роля на Валентин Танев и „Аскеер“ за поддържаща роля на Малин Кръстев. Оригиналният и необичаен сюжетът на спектакъла пленява с хумор и дълбока философия, които грабват зрителя още от самото начало.
В люшкането на Лазар между надеждата и разочарованието, постановката на Азарян отразява вечните човешки очаквания и крушения в тази притча за живота на човека, в която артистичният тандем Валентин Танев и Малин Кръстев показва, че в театъра няма невъзможни неща.
Сценографията в постановката е дело на Нейко Нейков, а музикалната картина на Михаил Шишков. Спектакълът е бляскаво съчетание на майсторско вдъхновено изпълнение и впечатляваща спойка между музика, сценография и оригинален режисьорски подход, в който зрителите ще има възможност да се насладят на една от най-добрите пиеси, поставяни на българската сцена.
Гостуването на „Лазарица“ на Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ на 28 ноември от 19.00 часа на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ е представление, което ще остане със сигурност в спомените и сърцата на публиката. Билетите за „Лазарица“ са вече в продажба на касата на ДТ „Рачо Стоянов“.


-
Любопитнопреди 6 дниГруминг салон Gabrielle Belle Grooming
-
Културапреди 6 дниЗлатна значка и „Партньор на годината“ за Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 6 дниДухът на Грузия завладява Габрово тази сряда в зала „Орловец“
-
Икономикапреди 6 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Културапреди 2 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Новинипреди 4 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди 6 дниПредставят в ДХС книгата „Капанът на нарцистичната връзка“
-
Културапреди 4 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята















