Свържи се с нас

Култура

Реставрираха водните съоръжения в музей „Етър“

Published

on

Всички водни съоръжения в музея на открито „Етър“ са реставрирани и консервирани. Възстановяването бе извършено през последните две години по проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“.

Воденица долапкиня

Единствената в България колекция от действащи съоръжения, задвижвани с вода, се намира в етнографския комплекс край Габрово. Те са десет на брой и нямат аналог в другите европейски музеи, тъй като функционират, както в миналото, а работните им части са оригинални. Това са воденични камъни, мелнични механизми, тепавичарски чукове, чаркове за плетене на гайтан и други.

Воденица караджейка

Изпълнението на тази дейност от проекта бе поверено на консорциум „ЕКСА Строй“ ДЗЗД, а в реконструкцията са вложени близо 880 хиляди лева. При подмяната на механизмите и водоподаващите улеи е използван автентичен материал, спазвайки традиционната технология. Според потомствения воденичар от Калофер Александър Цветков – участвал в пускането на двете воденици (караджейка и долапкиня), ремонтът е бил наложителен заради износването от дългогодишната експлоатация, а след него съоръженията са запазили автентичността си.

Струг за гаванки

Разположението на водните съоръжения е обусловено от съществуващата през 70-те години на ХІХ век оригинална вадищна система и заварените на терен воденица караджейка, тепавица и валявица (ХVІІІ–ХІХ век). Изграждането на другите обекти започва през пролетта на 1963 г. и завършва година по-късно, когато е открит Музеят.

Валявицата в действие

Оформена на две нива, вадата дава възможност едно и също количество вода да задвижи две групи съоръжения. Освен заварените са направени възстановки или са пренесени, съществували в Габровско през ХVIII и XIX век. На първото ниво са механично точило за ножарски изделия, тепавица, воденица караджейка, струг за гаванки и танури, валявица. На второто ниво са гайтанджийница, воденица долапкиня, струг за бъклици, бичкиджийница (дъскорезница) и втора валявица.

Валявица за пране на текстилни изделия

Колекцията от водни съоръжения в музей „Етър“ представя майсторлъка на балканджията да впрегне силата на водата и неговата находчивост в създаването на различни приспособления, които спестяват труд, облекчават работния процес, увеличават производството и подобряват качеството на изделията.

Чарковете за плетене на гайтан в гайтанджийската одая

Близо 10.5 милиона лева са вложени за обновяване и създаване на съвременни условия в обектите на музейния комплекс „Етър“. Включен е цялостен ремонт на хотел „Странноприемница“, където ще се помещава администрацията, изграден е нов детски център, мобилна сцена, водните съоръжения се реставрирани. Къщата „Кръстник-Колчов хан“ е преустроена в многофункционална сграда, възстановени са грънчарските пещи и оранжерията, училището в кв. „Етъра“ е реконструирано и ще бъде база за обучения по реставрация и консервация. Експозиционните площи по чаршията са ремонтирани и е изградено архитектурно-художествено осветление. За улеснение на трудноподвижните посетители са закупени микробус и електрическа количка.

Тази публикация е създадена в рамките на договор № BG16RFOP001-6.002-0008-C06 „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, както и чрез кредитен ресурс от Регионален фонд за градско развитие и банка ДСК. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Община Габрово и при никакви обстоятелства не може да се счита, че тя отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г.

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица