Свържи се с нас

Култура

Реставрираха водните съоръжения в музей „Етър“

Published

on

Всички водни съоръжения в музея на открито „Етър“ са реставрирани и консервирани. Възстановяването бе извършено през последните две години по проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“.

Воденица долапкиня

Единствената в България колекция от действащи съоръжения, задвижвани с вода, се намира в етнографския комплекс край Габрово. Те са десет на брой и нямат аналог в другите европейски музеи, тъй като функционират, както в миналото, а работните им части са оригинални. Това са воденични камъни, мелнични механизми, тепавичарски чукове, чаркове за плетене на гайтан и други.

Воденица караджейка

Изпълнението на тази дейност от проекта бе поверено на консорциум „ЕКСА Строй“ ДЗЗД, а в реконструкцията са вложени близо 880 хиляди лева. При подмяната на механизмите и водоподаващите улеи е използван автентичен материал, спазвайки традиционната технология. Според потомствения воденичар от Калофер Александър Цветков – участвал в пускането на двете воденици (караджейка и долапкиня), ремонтът е бил наложителен заради износването от дългогодишната експлоатация, а след него съоръженията са запазили автентичността си.

Струг за гаванки

Разположението на водните съоръжения е обусловено от съществуващата през 70-те години на ХІХ век оригинална вадищна система и заварените на терен воденица караджейка, тепавица и валявица (ХVІІІ–ХІХ век). Изграждането на другите обекти започва през пролетта на 1963 г. и завършва година по-късно, когато е открит Музеят.

Валявицата в действие

Оформена на две нива, вадата дава възможност едно и също количество вода да задвижи две групи съоръжения. Освен заварените са направени възстановки или са пренесени, съществували в Габровско през ХVIII и XIX век. На първото ниво са механично точило за ножарски изделия, тепавица, воденица караджейка, струг за гаванки и танури, валявица. На второто ниво са гайтанджийница, воденица долапкиня, струг за бъклици, бичкиджийница (дъскорезница) и втора валявица.

Валявица за пране на текстилни изделия

Колекцията от водни съоръжения в музей „Етър“ представя майсторлъка на балканджията да впрегне силата на водата и неговата находчивост в създаването на различни приспособления, които спестяват труд, облекчават работния процес, увеличават производството и подобряват качеството на изделията.

Чарковете за плетене на гайтан в гайтанджийската одая

Близо 10.5 милиона лева са вложени за обновяване и създаване на съвременни условия в обектите на музейния комплекс „Етър“. Включен е цялостен ремонт на хотел „Странноприемница“, където ще се помещава администрацията, изграден е нов детски център, мобилна сцена, водните съоръжения се реставрирани. Къщата „Кръстник-Колчов хан“ е преустроена в многофункционална сграда, възстановени са грънчарските пещи и оранжерията, училището в кв. „Етъра“ е реконструирано и ще бъде база за обучения по реставрация и консервация. Експозиционните площи по чаршията са ремонтирани и е изградено архитектурно-художествено осветление. За улеснение на трудноподвижните посетители са закупени микробус и електрическа количка.

Тази публикация е създадена в рамките на договор № BG16RFOP001-6.002-0008-C06 „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, както и чрез кредитен ресурс от Регионален фонд за градско развитие и банка ДСК. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Община Габрово и при никакви обстоятелства не може да се счита, че тя отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г.

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица