Новини
165 години от рождението на ген. Никола Петров – Балканецът
В една своя статия краеведът Илия Габровски отбелязва, че Габрово е родно място на 24 генерали. Първият от тях, който се ползвал с голямо обаяние и обич е Никола Петров – Балканецът, наричан още „народният генерал“. Той е роден на 6 декември 1858 г. в с. Тодоровци, Габровско.
Учи в Априловската гимназия в Габрово. През бурната 1876 г. е арестуван от турските власти. Прекарва три месеца в Търновския затвор, осъден е на смърт и по чудо успява да се спаси. Емигрира в Румъния и с обявяване на освободителната Руско-турска война е в редовете на Втора опълченска дружина. Участва във всички по-големи сражения – при Стара Загора, на Шипка и при Шейново. Още в първите дни на службата си Никола Петров се откроява сред останалите и е повишен в ефрейтор. По-късно е произведен в младши подофицер и награден с „Георгиевски кръст” за храброст. По това време той вероятно вече е решил да поеме по пътя на военната кариера.
След завършване на войната Никола Петров остава на служба и в края на 1878 г. постъпва в първия випуск на Военното училище, където показва отличен успех. Завършва го през 1879 г. с чин подпоручик и е зачислен в Габровската дружина. Неслучайно този випуск е наречен „генералски” тъй като от завършилите 165 юнкери, 36 достигат до генералско звание. През 1883 г. поручик Петров е командирован в Русия за практическо обучение в боен руски полк, а следващата година постъпва в Петербургската стрелкова школа, която завършва с отличие.
След завръщането си в България, поручик Петров е командир на рота в 5 пехотен Дунавски полк. През 1885 г. е повишен в чин капитан. След обявяване на Съединението руските офицери напускат българската армия и капитан Петров е назначен за командир на 4 пехотен Плевенски полк.
Със започването на Сръбско-българската война, капитан Петров е един от първите дошли на Сливнишката позиция. На 13 окт. е назначен за началник на Сливнишкия гарнизон и Царибродския район, а на 2 ноем. – за началник на Драгоманския отряд и на всички предни отряди. По късно капитан Петров с полка си влиза в състава на корпуса на подполковник Николаев и взема участие в боя под Пирот. За проявена храброст е награден с Орден за храброст.
След завършване на войната в 1886 г. поема командването на 12 пехотен Балкански полк в Стара Загора и през 1887 г. е произведен в чин майор.
През 1890 г. майор Петров е назначен за командир на 6-та пеша бригада. В 1891 г. бригадата се развива в Трета пехотна Балканска дивизия, която той командва 6 години. Благодарение на отличното командване на Балканския полк четири години, Балканската бригада две години и Балканската дивизия шест години, генерал Никола Петров получава прозвището Балкански, или както е познат сред народа – Балканецът.
В края на 1896 г. е назначен за началник на Първа пехотна Софийска дивизия, а в 1901 г. отново поема командването на Балканската дивизия, която командва още 6 години. През 1906 г. е назначен за началник на I военна инспекционна област, на която длъжност остава до последния си час.
Генерал Никола Петров умира в разцвета на силите си след усложнения на операция на 6 март 1908 г. в Берлин. Останките му са пренесени в родината и погребани в София.
Генерал Никола Петров е живял винаги с мъките и радостите на войниците си, бил е с тях рамо до рамо в най-трудните моменти. Той е бил истински строеви началник, нито за един ден не е бил извън строя. Заедно с това са му възлагани много важни поръчения по организацията и обучението на армията, които е изпълнявал блестящо, за което свидетелстват многото висши ордени, с които е награден.
Наследниците на генерала – дъщеря и синове на племенницата му Марийка (дъщеря на брат му Стоян) даряват негови документи в Държавен архив – Габрово през 1976 г. Те са обработени във фонд на негово име и са достъпни за читатели и изследователи. Сред тях интерес представляват Атестатът от обучението с получените оценки и разряд – един от първите издадени от Софийското военно училище, телеграми от князете Александър Батенберг и Фердинанд Сакскобурготски, дипломи за получени чуждестранни ордени, партитури на музикални произведения посветени на Никола Петров, визитки на висши руски военни и политици, покани за приеми, годежи и др.
Снимки на ген. Петров са събрани в луксозен албум, подвързан с кадифе. Сред тях са портретите на Никола Петров от подпоручик до полковник, много снимки на негови съвипускници от Военното училище, български офицери, познати от службата в различни градове, на руски военни и цивилни, с които се запознава при обучението си в Русия и посещенията им в България, на родственици и др. За популяризиране на живота и делото на ген. Никола Балканеца, през 2014 г. Държавен архив – Габрово изготви документална изложба, която бе експонирана на открито в централната част на Габрово, както и на вр. Шипка, като част от Националните чествания на Шипченската епопея. В продължение на години по време на нашите открити уроци в ученици от Габровска област, документите от живота му и неговата личност са предизвиквали интереса и любопитството на младите жители на Габровско. Животът на ген. Н. Петров е пример на човек, обрекъл се на освобождението на българския народ и изграждането на модерната българска държава.
*Източник: Държавен архив – Габрово.
Над 700 спортисти от всички клубове в Севлиево вече ще могат да ползват обновената и енергийно ефективна зала Дан Колов. Лентата прерязаха днес, 29 юли, кметът д-р Иван Иванов и управителят на Спортни имоти Тихомир Колев.
На церемонията присъстваха зам.-кметът Невена Тодорова, екипът за управление на проекта, общински съветници и спортни деятели. Сградата освети отец Цонко, който пожела повече хора да се грижат за здравето си чрез спорт.
„Община Севлиево винаги е гледала с приоритет към развитието на спорта и е инвестирала в спортни съоръжения. В момента продължаваме да изпълняваме и проекта за новата тренировъчна спортна зала, който върви по план“, отбеляза кметът д-р Иванов.
Въпреки неудобствата, които се създадоха за част от спортуващите, всичко завършва успешно, каза той и пожела на всички деца, младежи и спортуващи да бъдат здрави, и да имат високи спортни постижения.
По проекта са изградени термопомпени системи за отопление, вентилация и топла вода, фотоволтаична електрическа централа за собствени нужди, пожароизвестителна система и мълниезащита.
Осигурена е достъпна среда за хора с увреждания. Изпълнените дейности ще намалят разходите за енергопотребление и ще удължат експлоатационните характеристики на сградата.
Проектът „Прилагане на мерки за енергийна ефективност в спортна зала „Дан Колов“, гр. Севлиево“ е изпълнен по договор BG-RRP-4.020-0010-C01 и е финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост на стойност 1 032 195,2 €, от които 9203,25 € са собствен принос.
Започна маркирането на 101 излезли от употреба моторни превозни средства на територията на община Габрово. В изпълнение на Заповед на Кмета на Община Габрово от 16.07.2026 г. и съгласно разпоредбите на Наредбата за управление на отпадъците, поддържане и опазване на чистотата, общинска комисия започна маркирането на излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), изоставени върху общински терени.
Комисията включва инспектори от Регионалното депо за неопасни отпадъци и представител на ОДМВР – Габрово, който участва в процеса по залепване на официални стикери – предписания, съгласно чл. 63, ал. 1 от Наредбата.
Стикерът представлява връчено предписание за преместване на превозното средство. Съгласно нормативната уредба, моторно превозно средство се определя като излязло от употреба, когато няма заверен знак за технически преглед повече от три месеца след изтичане на срока му и се намира върху държавна или общинска собственост.
В този случай то се счита за отпадък по смисъла на Закона за управление на отпадъците. За всяко маркирано превозно средство се съставя констативен протокол за техническото му състояние (Приложение № 2 към Наредбата).
Срокът за доброволно преместване е три месеца, считано от деня след датата, отбелязана на поставения стикер. Акцията е част от системната контролна дейност на общината за поддържане на чиста, безопасна и подредена градска среда, както и за предотвратяване на нерегламентирано изоставяне на автомобили върху общински терени.
През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.
Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.
Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.
Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.
В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.
Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.
Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.
Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.
Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.
-
Културапреди 7 дниДарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото
-
Любопитнопреди 7 дниВтори ретро парад в Трявна
-
Кримипреди 7 дниЗапочва информационна кампания срещу телефонните измами в региона
-
Новинипреди 7 дниСистемен тормоз от глъчки нарушава тишината нощем до зала Орловец
-
Икономикапреди 7 дниЛипсата на кадри е сред водещите проблеми на работодателите
-
Кримипреди 7 дниТрима задържани и над 140 грама наркотици иззе полицията
-
Кримипреди 6 дниИ в Габрово ловят нарушители чрез дрон и необозначени полицейски коли
-
Икономикапреди 6 дниЗапочва трансформацията на Централния общински пазар