Свържи се с нас

Новини

165 години от рождението на ген. Никола Петров – Балканецът

Published

on

В една своя статия краеведът Илия Габровски отбелязва, че Габрово е родно място на 24 генерали. Първият от тях, който се ползвал с голямо обаяние и обич е Никола Петров – Балканецът, наричан още „народният генерал“. Той е роден на 6 декември 1858 г. в с. Тодоровци, Габровско.

Учи в Априловската гимназия в Габрово. През бурната 1876 г. е арестуван от турските власти. Прекарва три месеца в Търновския затвор, осъден е на смърт и по чудо успява да се спаси. Емигрира в Румъния и с обявяване на освободителната Руско-турска война е в редовете на Втора опълченска дружина. Участва във всички по-големи сражения – при Стара Загора, на Шипка и при Шейново. Още в първите дни на службата си Никола Петров се откроява сред останалите и е повишен в ефрейтор. По-късно е произведен в младши подофицер и награден с „Георгиевски кръст” за храброст. По това време той вероятно вече е решил да поеме по пътя на военната кариера.

След завършване на войната Никола Петров остава на служба и в края на 1878 г. постъпва в първия випуск на Военното училище, където показва отличен успех. Завършва го през 1879 г. с чин подпоручик и е зачислен в Габровската дружина. Неслучайно този випуск е наречен „генералски” тъй като от завършилите 165 юнкери, 36 достигат до генералско звание. През 1883 г. поручик Петров е командирован в Русия за практическо обучение в боен руски полк, а следващата година постъпва в Петербургската стрелкова школа, която завършва с отличие.

След завръщането си в България, поручик Петров е командир на рота в 5 пехотен Дунавски полк. През 1885 г. е повишен в чин капитан. След обявяване на Съединението руските офицери напускат българската армия и капитан Петров е назначен за командир на 4 пехотен Плевенски полк.

Със започването на Сръбско-българската война, капитан Петров е един от първите дошли на Сливнишката позиция. На 13 окт. е назначен за началник на Сливнишкия гарнизон и Царибродския район, а на 2 ноем. – за началник на Драгоманския отряд и на всички предни отряди. По късно капитан Петров с полка си влиза в състава на корпуса на подполковник Николаев и взема участие в боя под Пирот. За проявена храброст е награден с Орден за храброст.

След завършване на войната в 1886 г. поема командването на 12 пехотен Балкански полк в Стара Загора и през 1887 г. е произведен в чин майор.

През 1890 г. майор Петров е назначен за командир на 6-та пеша бригада. В 1891 г. бригадата се развива в Трета пехотна Балканска дивизия, която той командва 6 години. Благодарение на отличното командване на Балканския полк четири години, Балканската бригада две години и Балканската дивизия шест години, генерал Никола Петров получава прозвището Балкански, или както е познат сред народа – Балканецът.

В края на 1896 г. е назначен за началник на Първа пехотна Софийска дивизия, а в 1901 г. отново поема командването на Балканската дивизия, която командва още 6 години. През 1906 г. е назначен за началник на I военна инспекционна област, на която длъжност остава до последния си час.

Генерал Никола Петров умира в разцвета на силите си след усложнения на операция на 6 март 1908 г. в Берлин. Останките му са пренесени в родината и погребани в София.

Генерал Никола Петров е живял винаги с мъките и радостите на войниците си, бил е с тях рамо до рамо в най-трудните моменти. Той е бил истински строеви началник, нито за един ден не е бил извън строя. Заедно с това са му възлагани много важни поръчения по организацията и обучението на армията, които е изпълнявал блестящо, за което свидетелстват многото висши ордени, с които е награден.

Наследниците на генерала – дъщеря и синове на племенницата му Марийка (дъщеря на брат му Стоян) даряват негови документи в Държавен архив – Габрово през 1976 г. Те са обработени във фонд на негово име и са достъпни за читатели и изследователи. Сред тях интерес представляват Атестатът от обучението с получените оценки и разряд – един от първите издадени от Софийското военно училище, телеграми от князете Александър Батенберг и Фердинанд Сакскобурготски, дипломи за получени чуждестранни ордени, партитури на музикални произведения посветени на Никола Петров, визитки на висши руски военни и политици, покани за приеми, годежи и др.

Снимки на ген. Петров са събрани в луксозен албум, подвързан с кадифе. Сред тях са портретите на Никола Петров от подпоручик до полковник, много снимки на негови съвипускници от Военното училище, български офицери, познати от службата в различни градове, на руски военни и цивилни, с които се запознава при обучението си в Русия и посещенията им в България, на родственици и др. За популяризиране на живота и делото на ген. Никола Балканеца, през 2014 г. Държавен архив – Габрово изготви документална изложба, която бе експонирана на открито в централната част на Габрово, както и на вр. Шипка, като част от Националните чествания на Шипченската епопея. В продължение на години по време на нашите открити уроци в ученици от Габровска област, документите от живота му и неговата личност са предизвиквали интереса и любопитството на младите жители на Габровско. Животът на ген. Н. Петров е пример на човек, обрекъл се на освобождението на българския народ и изграждането на модерната българска държава.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Крими

Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Published

on

Под  ръководството на Окръжната  прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.       

Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1,  б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.       

Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки. 

Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. 

На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.

Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.       

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица