Свържи се с нас

Новини

165 години от рождението на ген. Никола Петров – Балканецът

Published

on

В една своя статия краеведът Илия Габровски отбелязва, че Габрово е родно място на 24 генерали. Първият от тях, който се ползвал с голямо обаяние и обич е Никола Петров – Балканецът, наричан още „народният генерал“. Той е роден на 6 декември 1858 г. в с. Тодоровци, Габровско.

Учи в Априловската гимназия в Габрово. През бурната 1876 г. е арестуван от турските власти. Прекарва три месеца в Търновския затвор, осъден е на смърт и по чудо успява да се спаси. Емигрира в Румъния и с обявяване на освободителната Руско-турска война е в редовете на Втора опълченска дружина. Участва във всички по-големи сражения – при Стара Загора, на Шипка и при Шейново. Още в първите дни на службата си Никола Петров се откроява сред останалите и е повишен в ефрейтор. По-късно е произведен в младши подофицер и награден с „Георгиевски кръст” за храброст. По това време той вероятно вече е решил да поеме по пътя на военната кариера.

След завършване на войната Никола Петров остава на служба и в края на 1878 г. постъпва в първия випуск на Военното училище, където показва отличен успех. Завършва го през 1879 г. с чин подпоручик и е зачислен в Габровската дружина. Неслучайно този випуск е наречен „генералски” тъй като от завършилите 165 юнкери, 36 достигат до генералско звание. През 1883 г. поручик Петров е командирован в Русия за практическо обучение в боен руски полк, а следващата година постъпва в Петербургската стрелкова школа, която завършва с отличие.

След завръщането си в България, поручик Петров е командир на рота в 5 пехотен Дунавски полк. През 1885 г. е повишен в чин капитан. След обявяване на Съединението руските офицери напускат българската армия и капитан Петров е назначен за командир на 4 пехотен Плевенски полк.

Със започването на Сръбско-българската война, капитан Петров е един от първите дошли на Сливнишката позиция. На 13 окт. е назначен за началник на Сливнишкия гарнизон и Царибродския район, а на 2 ноем. – за началник на Драгоманския отряд и на всички предни отряди. По късно капитан Петров с полка си влиза в състава на корпуса на подполковник Николаев и взема участие в боя под Пирот. За проявена храброст е награден с Орден за храброст.

След завършване на войната в 1886 г. поема командването на 12 пехотен Балкански полк в Стара Загора и през 1887 г. е произведен в чин майор.

През 1890 г. майор Петров е назначен за командир на 6-та пеша бригада. В 1891 г. бригадата се развива в Трета пехотна Балканска дивизия, която той командва 6 години. Благодарение на отличното командване на Балканския полк четири години, Балканската бригада две години и Балканската дивизия шест години, генерал Никола Петров получава прозвището Балкански, или както е познат сред народа – Балканецът.

В края на 1896 г. е назначен за началник на Първа пехотна Софийска дивизия, а в 1901 г. отново поема командването на Балканската дивизия, която командва още 6 години. През 1906 г. е назначен за началник на I военна инспекционна област, на която длъжност остава до последния си час.

Генерал Никола Петров умира в разцвета на силите си след усложнения на операция на 6 март 1908 г. в Берлин. Останките му са пренесени в родината и погребани в София.

Генерал Никола Петров е живял винаги с мъките и радостите на войниците си, бил е с тях рамо до рамо в най-трудните моменти. Той е бил истински строеви началник, нито за един ден не е бил извън строя. Заедно с това са му възлагани много важни поръчения по организацията и обучението на армията, които е изпълнявал блестящо, за което свидетелстват многото висши ордени, с които е награден.

Наследниците на генерала – дъщеря и синове на племенницата му Марийка (дъщеря на брат му Стоян) даряват негови документи в Държавен архив – Габрово през 1976 г. Те са обработени във фонд на негово име и са достъпни за читатели и изследователи. Сред тях интерес представляват Атестатът от обучението с получените оценки и разряд – един от първите издадени от Софийското военно училище, телеграми от князете Александър Батенберг и Фердинанд Сакскобурготски, дипломи за получени чуждестранни ордени, партитури на музикални произведения посветени на Никола Петров, визитки на висши руски военни и политици, покани за приеми, годежи и др.

Снимки на ген. Петров са събрани в луксозен албум, подвързан с кадифе. Сред тях са портретите на Никола Петров от подпоручик до полковник, много снимки на негови съвипускници от Военното училище, български офицери, познати от службата в различни градове, на руски военни и цивилни, с които се запознава при обучението си в Русия и посещенията им в България, на родственици и др. За популяризиране на живота и делото на ген. Никола Балканеца, през 2014 г. Държавен архив – Габрово изготви документална изложба, която бе експонирана на открито в централната част на Габрово, както и на вр. Шипка, като част от Националните чествания на Шипченската епопея. В продължение на години по време на нашите открити уроци в ученици от Габровска област, документите от живота му и неговата личност са предизвиквали интереса и любопитството на младите жители на Габровско. Животът на ген. Н. Петров е пример на човек, обрекъл се на освобождението на българския народ и изграждането на модерната българска държава.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Крими

32-годишна „се уплаши“ от теста за дрога, за втори път

Published

on

32-годишна дама от Севлиево отказа да бъде изпробвана за употребата на наркотици, а постъпката ѝ се превърна в рецидив.

Всичко се разиграло вчера, 12 януари, около около 13.45 часа, когато автопатрулен екип спрял за полицейска проверка лек автомобил “Мазда 3“ управляван от 32-годишната местна жителка.

Жената отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, както отказала и да даде кръвна проба.

При извършената справка в информационните масиви на МВР органите на реда установили, че севлиевската вече е наказвана по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за отказ да бъде тествана за употреба на наркотици.

По случая е образувано бързо производство.

Зареди още

Икономика

Еврото в България: Какво печелим и защо е важно за джоба ни?

Published

on

Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.

Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.

Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.

Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.

Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.

Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова

Published

on

На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.

В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.

„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.

Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.

Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).

„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.

Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица