Свържи се с нас

Новини

165 години от рождението на ген. Никола Петров – Балканецът

Published

on

В една своя статия краеведът Илия Габровски отбелязва, че Габрово е родно място на 24 генерали. Първият от тях, който се ползвал с голямо обаяние и обич е Никола Петров – Балканецът, наричан още „народният генерал“. Той е роден на 6 декември 1858 г. в с. Тодоровци, Габровско.

Учи в Априловската гимназия в Габрово. През бурната 1876 г. е арестуван от турските власти. Прекарва три месеца в Търновския затвор, осъден е на смърт и по чудо успява да се спаси. Емигрира в Румъния и с обявяване на освободителната Руско-турска война е в редовете на Втора опълченска дружина. Участва във всички по-големи сражения – при Стара Загора, на Шипка и при Шейново. Още в първите дни на службата си Никола Петров се откроява сред останалите и е повишен в ефрейтор. По-късно е произведен в младши подофицер и награден с „Георгиевски кръст” за храброст. По това време той вероятно вече е решил да поеме по пътя на военната кариера.

След завършване на войната Никола Петров остава на служба и в края на 1878 г. постъпва в първия випуск на Военното училище, където показва отличен успех. Завършва го през 1879 г. с чин подпоручик и е зачислен в Габровската дружина. Неслучайно този випуск е наречен „генералски” тъй като от завършилите 165 юнкери, 36 достигат до генералско звание. През 1883 г. поручик Петров е командирован в Русия за практическо обучение в боен руски полк, а следващата година постъпва в Петербургската стрелкова школа, която завършва с отличие.

След завръщането си в България, поручик Петров е командир на рота в 5 пехотен Дунавски полк. През 1885 г. е повишен в чин капитан. След обявяване на Съединението руските офицери напускат българската армия и капитан Петров е назначен за командир на 4 пехотен Плевенски полк.

Със започването на Сръбско-българската война, капитан Петров е един от първите дошли на Сливнишката позиция. На 13 окт. е назначен за началник на Сливнишкия гарнизон и Царибродския район, а на 2 ноем. – за началник на Драгоманския отряд и на всички предни отряди. По късно капитан Петров с полка си влиза в състава на корпуса на подполковник Николаев и взема участие в боя под Пирот. За проявена храброст е награден с Орден за храброст.

След завършване на войната в 1886 г. поема командването на 12 пехотен Балкански полк в Стара Загора и през 1887 г. е произведен в чин майор.

През 1890 г. майор Петров е назначен за командир на 6-та пеша бригада. В 1891 г. бригадата се развива в Трета пехотна Балканска дивизия, която той командва 6 години. Благодарение на отличното командване на Балканския полк четири години, Балканската бригада две години и Балканската дивизия шест години, генерал Никола Петров получава прозвището Балкански, или както е познат сред народа – Балканецът.

В края на 1896 г. е назначен за началник на Първа пехотна Софийска дивизия, а в 1901 г. отново поема командването на Балканската дивизия, която командва още 6 години. През 1906 г. е назначен за началник на I военна инспекционна област, на която длъжност остава до последния си час.

Генерал Никола Петров умира в разцвета на силите си след усложнения на операция на 6 март 1908 г. в Берлин. Останките му са пренесени в родината и погребани в София.

Генерал Никола Петров е живял винаги с мъките и радостите на войниците си, бил е с тях рамо до рамо в най-трудните моменти. Той е бил истински строеви началник, нито за един ден не е бил извън строя. Заедно с това са му възлагани много важни поръчения по организацията и обучението на армията, които е изпълнявал блестящо, за което свидетелстват многото висши ордени, с които е награден.

Наследниците на генерала – дъщеря и синове на племенницата му Марийка (дъщеря на брат му Стоян) даряват негови документи в Държавен архив – Габрово през 1976 г. Те са обработени във фонд на негово име и са достъпни за читатели и изследователи. Сред тях интерес представляват Атестатът от обучението с получените оценки и разряд – един от първите издадени от Софийското военно училище, телеграми от князете Александър Батенберг и Фердинанд Сакскобурготски, дипломи за получени чуждестранни ордени, партитури на музикални произведения посветени на Никола Петров, визитки на висши руски военни и политици, покани за приеми, годежи и др.

Снимки на ген. Петров са събрани в луксозен албум, подвързан с кадифе. Сред тях са портретите на Никола Петров от подпоручик до полковник, много снимки на негови съвипускници от Военното училище, български офицери, познати от службата в различни градове, на руски военни и цивилни, с които се запознава при обучението си в Русия и посещенията им в България, на родственици и др. За популяризиране на живота и делото на ген. Никола Балканеца, през 2014 г. Държавен архив – Габрово изготви документална изложба, която бе експонирана на открито в централната част на Габрово, както и на вр. Шипка, като част от Националните чествания на Шипченската епопея. В продължение на години по време на нашите открити уроци в ученици от Габровска област, документите от живота му и неговата личност са предизвиквали интереса и любопитството на младите жители на Габровско. Животът на ген. Н. Петров е пример на човек, обрекъл се на освобождението на българския народ и изграждането на модерната българска държава.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Култура

„Нощ на музеите“ се превърна в незабравимо пътешествие между вкус, изкуства и театър

Published

on

За трета поредна година Исторически музей – Дряново превърна инициативата „Нощ на музеите“ в многопластово преживяване, което остави дълбока следа в сърцата на всички присъстващи. На 15 май 2026 г. три емблематични локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ и Икономовата къща, бяха сцена на спектакъл, в който историята, кулинарията, театърът и живописта заговориха с един глас.

Програмата започна в двора на Лафчиевата къща с официалната премиера на „Дряновски вкусотии и изкушения“ – кулинарна книга с готварските рецепти на Анастасия Лафчиева, съставена от Юлия Дабкова, Стилияна Топалова-Марчовска и Христо Петров. Директорът на ИМ-Дряново Иван Христов откри събитието и поздрави авторите на изданието. С представяне на книгата се обърна доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, която е автор на предговора. Тя характеризира изданието като представително за духа и кулинарната традиция на региона и отбеляза приноса на дряновския музей за опазването на местното културно наследство. Музикална програма осигури Оркестър Дряново, с ръководител Славчо Илиев. Присъстващите имаха възможност да дегустират ястия, приготвени по рецепти от книгата.

Във втората част на вечерта, в духа на форум театъра зрителите не бяха просто публика, а съавтори на спектакъл. Актьори от Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово разиграха два сюжета: „Без изход“ и „Страхотна новина“, а аплодисментите бяха допълнени от гласуване, което промени хода на историята. Представлението бе реализирано в рамките на проект, финансиран от Национален фонд „Култура“.

Вечерта приключи в Икономовата къща с изложба-концерт на Гергана Попова. Платната и творчеството ѝ бяха представени от художника Антон Антонов, уредник в ИМ-Дряново, а живата музика на Попова и Юрген Ротенщайнер (китара) превърна галерийното пространство в сцена. Дегустация на селектирани вина допълни усещането за пълноценно естетическо преживяване.

Ден преди „Нощ на музеите“, на 14 май ИМ-Дряново посрещна участниците в Регионалната ученическа конференция, посветена на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание в Първи революционен окръг. Форумът бе организиран съвместно от Община Дряново, МКБППМН, ИМ – Дряново и Общински комитет „Васил Левски“ – Дряново. В конференцията участваха близо 30 ученици от 8 града, попадащи в територията на Първи революционен окръг, разпределени в две възрастови групи: V – VIII клас и IX – XII клас. Събитието включваше и допълнителна програма – малчуганите от група „Таралеж“ при ДГ „Детелина“ – Дряново поднесоха тематичен поздрав, а ученици от СУ „Максим Райкович“ – Дряново представиха откъс „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов. Участниците имаха възможност да посетят Килийното училище в църквата „Света Троица“, която е най-старата църква в Дряново, намираща се непосредствено до музея, както и експозицията „Сътворено от Земята“. В края на деня научните рецензенти представиха своите оценки, след което се проведе тържественото награждаване на всички участници.

На 16 май бяха отбелязани 20 години от откриването на паметника на Васил Левски в Дряново, намиращ се до Икономовата къща. На събитието присъстваха Трифон Панчев, кмет на Дряново, Васил Василев, председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, Корнелия Маринова от фондация „Васил Левски“, бивши кметове на Дряново, общественици и ръководители на институции.

Зареди още

Култура

Савина Цонева е Библиотекар на годината у нас

Published

on

За шестнадесета поредна година бяха връчени Годишните библиотечни награди на Българската библиотечно – информационна асоциация – ББИА. Наградите се присъждат ежегодно с цел да се отличат най-изявените библиотеки и библиотечни специалисти, както и да се насърчат добрите практики и иновациите в библиотечния сектор.

Тържествената церемония се състоя в Национална галерия „Квадрат 500“ при закриването на XХ Национална библиотечна седмица (11 – 15 май) под надслов „Една мисия, много гласове: библиотеките обединяват“. В категория „Библиотекар на годината“ бяха номинирани Елеонора Димитрова Бодурова – училищна библиотека към 67-о ОУ „Васил Априлов“ – гр. София, Мартина Мартинова Янкова-Радолова, библиотекар в Регионална библиотека П. Р. Славейков“- ВеликоТърново, Савина Христова Цонева – директор на Регионална библиотека „Апирилов – Палаузов” – Габрово и Светомира Вачева – главен библиотекар в Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра.

С отличието бе удостоена Савина Цонева. Наградата връчи Анета Дончева, бивш председател на ББИА.

Савина Цонева има дългогодишен опит като библиотекар, библиограф и мениджър на обществена библиотека. Тя е завършила „Библиотекознание и библиография” в Държавния библиотекарски институт в София и във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Директор на РБ „Априлов – Палаузов” от 2008 г. до сега. Притежава висока експертиза в областта на съставянето на библиографски издания и прикнижни и пристатийни библиографии. Съставител, редактор и коректор на над 45 книги в областта на регионалната история и краеведските проучвания. Инициатор, съставител и редактор на 15 издания на библиотеката – библиографии, регионални исторически изследвания и сборници. Сред тях са: „Чети, брате, чети“- летопис на габровската библиотека по повод 150-годишнината й, юбилейно издание „РБ „Априлов – Палаузов” – 2011 – 2021”, „55 години краеведско обединение „Мизия“, „155 години габровска библиотека“, методическо помагало „В помощ на читалищния библиотекар”в няколко издания, биобиблиографията „Акад. Никола Михов”, второ допълнено издание на биобиблиографския указател за Ран Босилек и др. Автор на над 180 публикации в местния, централен и национален печат. Само през 2025 г. библиотеката е издала помагалото „В помощ на читалищния библиотекар”, „Габровският сборник” от 1824 г.: Юбилейно фототипно издание, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Любопитни факти, личности и събития от историята на Габровския край”, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Помагало по дигитална и медийна грамотност”, „По следите на историята: от Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен личности, събития и любопитни факти”, посветена на 60-годишнината на Краеведско обединение „Мизия”. Под нейно ръководство библиотеката реализира успешно над 35 проекта, а само през 2025 г. шест, насочени към обновяване на библиотечните фондове, осъвременяване на технологичното оборудване, инициативи за насърчаване на четенето, дигитална и медийна грамотност, изграждане на дигитален клуб, повишаване на квалификацията на библиотекарите от Габровския регион. Габровската библиотека е сред най-добрите в страната.

Зареди още

Новини

Благотворителният кулинарен базар на „Майчина грижа“ събра над 2 000 евро

Published

on

Благотворителният кулинарен базар на ЖБД „Майчина грижа“, проведен на 15 май, събра 2 200 евро в подкрепа на ученици с отличен успех и затруднено финансово положение. Средствата ще бъдат насочени към Фонд „Хаджи Радка Пенчо Семова“, чрез който ще бъдат връчени парични награди на петима зрелостници от габровски училища.

Стипендиите ще бъдат предоставени на абитуриенти от Националната Априловска гимназия, Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“, Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“, Професионалната техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ и Средно училище „Отец Паисий“.

Инициативата обедини десетки съмишленици, доброволци, дарители и местни бизнеси, които подкрепиха каузата с кулинарни изделия, финансови средства и логистична помощ. Сред участниците със свои домашно приготвени специалитети бяха Дарина Маринчевска, Маргарита Рашкова, Пепа Боева, Диана Николова, Силвия Петкова, Ралица Петкова, Павлина Христова, Цеца Данаилова, Християна Вичева, Невена Пенева – Раздавачът на доброто, Миглена Саратлиева, Розалина Тачева, д-р Ваня Костадинова, д-р Маргарита Кирова, Емануела Стоянова, Павлина Тапова, Анелия Христова, Маргарита Лазарова, Мая Георгиева, Валя Пенкова, Рената Гичева, Милена Пенчева, Анелия Филиповска и Виолета Янева.

Към благотворителната инициатива се присъединиха и Габриела Йосифова и Клуб „Активни родители“, които заедно с децата приготвиха разнообразни кулинарни изкушения. Специални благодарности организаторите отправиха към учениците от ПГТ „Пенчо Семов“, които осигуриха питки и сладкиши в красиви подаръчни кутии, както и към г-жа Пройнова за добрата организация. Подкрепа оказаха още Пекарна „Светофара“, „Пекарна L’ Italiano“ и пицария „Капань“, както и дарителите Механа „Етър“, Галина Банковска, Красимира Василева и Цветомира Койчева.

Организаторите благодариха и на всички посетители, които са дарили суми над стойността на закупените продукти. За успешното провеждане на базара съдействие оказаха Община Габрово, Общинският съвет по наркотични вещества – Габрово, фирма „Парос“, Росен Николов и занаятчия, участвал в съседство на събитието.

От ЖБД „Майчина грижа“ изразиха признателност и към медиите и социалните групи, популяризирали инициативата, както и към дамите от дружеството, които освен с труд и кулинарни изделия, са подкрепили каузата и с лични дарения.

„Тази инициатива е доказателство, че заедно можем повече, защото нашите деца го заслужават. Събрали сме се да творим добро“, споделят организаторите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица