Свържи се с нас

Новини

165 години от рождението на ген. Никола Петров – Балканецът

Published

on

В една своя статия краеведът Илия Габровски отбелязва, че Габрово е родно място на 24 генерали. Първият от тях, който се ползвал с голямо обаяние и обич е Никола Петров – Балканецът, наричан още „народният генерал“. Той е роден на 6 декември 1858 г. в с. Тодоровци, Габровско.

Учи в Априловската гимназия в Габрово. През бурната 1876 г. е арестуван от турските власти. Прекарва три месеца в Търновския затвор, осъден е на смърт и по чудо успява да се спаси. Емигрира в Румъния и с обявяване на освободителната Руско-турска война е в редовете на Втора опълченска дружина. Участва във всички по-големи сражения – при Стара Загора, на Шипка и при Шейново. Още в първите дни на службата си Никола Петров се откроява сред останалите и е повишен в ефрейтор. По-късно е произведен в младши подофицер и награден с „Георгиевски кръст” за храброст. По това време той вероятно вече е решил да поеме по пътя на военната кариера.

След завършване на войната Никола Петров остава на служба и в края на 1878 г. постъпва в първия випуск на Военното училище, където показва отличен успех. Завършва го през 1879 г. с чин подпоручик и е зачислен в Габровската дружина. Неслучайно този випуск е наречен „генералски” тъй като от завършилите 165 юнкери, 36 достигат до генералско звание. През 1883 г. поручик Петров е командирован в Русия за практическо обучение в боен руски полк, а следващата година постъпва в Петербургската стрелкова школа, която завършва с отличие.

След завръщането си в България, поручик Петров е командир на рота в 5 пехотен Дунавски полк. През 1885 г. е повишен в чин капитан. След обявяване на Съединението руските офицери напускат българската армия и капитан Петров е назначен за командир на 4 пехотен Плевенски полк.

Със започването на Сръбско-българската война, капитан Петров е един от първите дошли на Сливнишката позиция. На 13 окт. е назначен за началник на Сливнишкия гарнизон и Царибродския район, а на 2 ноем. – за началник на Драгоманския отряд и на всички предни отряди. По късно капитан Петров с полка си влиза в състава на корпуса на подполковник Николаев и взема участие в боя под Пирот. За проявена храброст е награден с Орден за храброст.

След завършване на войната в 1886 г. поема командването на 12 пехотен Балкански полк в Стара Загора и през 1887 г. е произведен в чин майор.

През 1890 г. майор Петров е назначен за командир на 6-та пеша бригада. В 1891 г. бригадата се развива в Трета пехотна Балканска дивизия, която той командва 6 години. Благодарение на отличното командване на Балканския полк четири години, Балканската бригада две години и Балканската дивизия шест години, генерал Никола Петров получава прозвището Балкански, или както е познат сред народа – Балканецът.

В края на 1896 г. е назначен за началник на Първа пехотна Софийска дивизия, а в 1901 г. отново поема командването на Балканската дивизия, която командва още 6 години. През 1906 г. е назначен за началник на I военна инспекционна област, на която длъжност остава до последния си час.

Генерал Никола Петров умира в разцвета на силите си след усложнения на операция на 6 март 1908 г. в Берлин. Останките му са пренесени в родината и погребани в София.

Генерал Никола Петров е живял винаги с мъките и радостите на войниците си, бил е с тях рамо до рамо в най-трудните моменти. Той е бил истински строеви началник, нито за един ден не е бил извън строя. Заедно с това са му възлагани много важни поръчения по организацията и обучението на армията, които е изпълнявал блестящо, за което свидетелстват многото висши ордени, с които е награден.

Наследниците на генерала – дъщеря и синове на племенницата му Марийка (дъщеря на брат му Стоян) даряват негови документи в Държавен архив – Габрово през 1976 г. Те са обработени във фонд на негово име и са достъпни за читатели и изследователи. Сред тях интерес представляват Атестатът от обучението с получените оценки и разряд – един от първите издадени от Софийското военно училище, телеграми от князете Александър Батенберг и Фердинанд Сакскобурготски, дипломи за получени чуждестранни ордени, партитури на музикални произведения посветени на Никола Петров, визитки на висши руски военни и политици, покани за приеми, годежи и др.

Снимки на ген. Петров са събрани в луксозен албум, подвързан с кадифе. Сред тях са портретите на Никола Петров от подпоручик до полковник, много снимки на негови съвипускници от Военното училище, български офицери, познати от службата в различни градове, на руски военни и цивилни, с които се запознава при обучението си в Русия и посещенията им в България, на родственици и др. За популяризиране на живота и делото на ген. Никола Балканеца, през 2014 г. Държавен архив – Габрово изготви документална изложба, която бе експонирана на открито в централната част на Габрово, както и на вр. Шипка, като част от Националните чествания на Шипченската епопея. В продължение на години по време на нашите открити уроци в ученици от Габровска област, документите от живота му и неговата личност са предизвиквали интереса и любопитството на младите жители на Габровско. Животът на ген. Н. Петров е пример на човек, обрекъл се на освобождението на българския народ и изграждането на модерната българска държава.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Икономика

Без опашки по бензиностанциите на „Лукойл“ в Габрово

Published

on

По бензиностанциите на „Лукойл“ в Габрово няма образувани опашки от желаещи да се запасят с гориво – тенденция, каквато някои медии в други градове на страната анонсираха.

Това установи репортер на „Габрово Нюз“, извършил проверка край двата обекта на веригата, представена и в нашия град. Те се намират в района на Дома на хумора и сатирата и в квартал „Бичкиня“ на бул. „Хемус“.

Процесът по зареждане на автомобили се осъществява нормално и без напрежение, като служителите изпълняват спокойно своите ангажименти около колонките и зад касите.

Хора, пълнещи варели, цистерни, пикапи или наливащи стотици литри гориво в други съдове, не се забелязват по двете бензиностанции и паника в столицата на хумора няма! Всичко е спокойно и протича по обичайния си ред, видя още репортерът на медията ни.

Междувременно от компанията изпратиха до медиите, включително и до „Габрово Нюз“, своя официална позиция относно разпространяването на невярна информация по отношение прекратяване на дейността на обекти на територията на страната.

Тя гласи:

„Във връзка с разпространяваната в някои медии невярна информация за уж предстоящо прекратяване на дейността на мрежата от бензиностанции „ЛУКОЙЛ“ на територията на Република България, официално заявяваме, че всички обекти от търговската мрежа на компанията функционират и ще продължат да функционират в нормален режим.

Няма никакви основания за прекратяване на тяхната дейност. Бензиностанциите са напълно обезпечени с гориво.

Разпространяваните твърдения за спиране на работата са неверни, спекулативни и подвеждащи.“

Зареди още

Култура

Библиотеката в Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова

Published

on

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова. Събитието ще се проведе на 18 ноември, от 17.30 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Елена Чамуркова е родена в Габрово. Завършва “Българска филология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” – магистър по български език и литература, а по-късно защитава докторска дисертация по политология. Дългогодишен журналист.

Била е главен редактор, водещ и репортер в Дарик радио – Велико Търново, репортер в областния всекидневник “Борба”, редактор в сайта “Болярски новини”. Била е общински съветник във Великотърновския общински съвет мандат 2019 – 2023. Първият ѝ роман „Обществена поръчка“ излиза през 2018 г. За него тя получава награда „Култура“ на община Велико Търново през 2019 г. в категорията „Дебют“.

През 2019 г. излиза романът ѝ „Изнудвачът“, изд. „Фабер“, също политически трилър, за които е отличена с награда от регионалния клон на НОЛИ. През 2021 г. излиза романът ѝ „Заговорът“ изд. “Фабер” , посветен на пандемията от КОВИД-19, а през 2023 г. излиза романът й „Спасение“, чиято сюжетна линия проследява две любовни истории на фона на българския преход.

През 2020 г. е отличена с трето място от Български център за нестопанско право в националния конкурс „Граждански будилник“ за високо художествено и смислово съдържание към темата за гражданските права и свободи по време на ограничителните мерки за борба с КОВИД – 19 за разказите „Агресия“, „Асансьор за Ники“, „Цензура“ и „Добрите думи“. Нейни разкази са публикувани в няколко сайта за литература. Три от романите ѝ са качени в платформата „Сторител”, като няколко месеца подред са в топ 50 на най-слушаните книги.

Зареди още

Култура

Габрово е домакин на вечер, посветена на майстор Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново и Интерактивният музей на индустрията в Габрово имат удоволствието да поканят всички почитатели на българската история на представянето на две издания, отдадени на живота и делото на гения на българското Възраждане – майстор Колю Фичето.

Събитието ще се състои на 13 ноември, четвъртък, от 17.30 часа в Интерактивния музей на индустрията. Гостите ще имат възможността да се запознаят с двете последни книжни издания, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“, които музея в Дряново реализира през настоящата година.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Премиерата им за Габрово ще потопи присъстващите в света на човека, превърнал се в символ на българския строителен дух и майсторство. Освен това, посетителите ще могат лично да се срещнат и разговарят с авторите на книгите, които ще споделят своя поглед към наследството на Колю Фичето и неговия принос за развитието на архитектурата и строителството през Възраждането.

Изданията са част от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението Колю Фичето, които се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица