Новини
165 години от рождението на ген. Никола Петров – Балканецът

В една своя статия краеведът Илия Габровски отбелязва, че Габрово е родно място на 24 генерали. Първият от тях, който се ползвал с голямо обаяние и обич е Никола Петров – Балканецът, наричан още „народният генерал“. Той е роден на 6 декември 1858 г. в с. Тодоровци, Габровско.
Учи в Априловската гимназия в Габрово. През бурната 1876 г. е арестуван от турските власти. Прекарва три месеца в Търновския затвор, осъден е на смърт и по чудо успява да се спаси. Емигрира в Румъния и с обявяване на освободителната Руско-турска война е в редовете на Втора опълченска дружина. Участва във всички по-големи сражения – при Стара Загора, на Шипка и при Шейново. Още в първите дни на службата си Никола Петров се откроява сред останалите и е повишен в ефрейтор. По-късно е произведен в младши подофицер и награден с „Георгиевски кръст” за храброст. По това време той вероятно вече е решил да поеме по пътя на военната кариера.
След завършване на войната Никола Петров остава на служба и в края на 1878 г. постъпва в първия випуск на Военното училище, където показва отличен успех. Завършва го през 1879 г. с чин подпоручик и е зачислен в Габровската дружина. Неслучайно този випуск е наречен „генералски” тъй като от завършилите 165 юнкери, 36 достигат до генералско звание. През 1883 г. поручик Петров е командирован в Русия за практическо обучение в боен руски полк, а следващата година постъпва в Петербургската стрелкова школа, която завършва с отличие.
След завръщането си в България, поручик Петров е командир на рота в 5 пехотен Дунавски полк. През 1885 г. е повишен в чин капитан. След обявяване на Съединението руските офицери напускат българската армия и капитан Петров е назначен за командир на 4 пехотен Плевенски полк.
Със започването на Сръбско-българската война, капитан Петров е един от първите дошли на Сливнишката позиция. На 13 окт. е назначен за началник на Сливнишкия гарнизон и Царибродския район, а на 2 ноем. – за началник на Драгоманския отряд и на всички предни отряди. По късно капитан Петров с полка си влиза в състава на корпуса на подполковник Николаев и взема участие в боя под Пирот. За проявена храброст е награден с Орден за храброст.
След завършване на войната в 1886 г. поема командването на 12 пехотен Балкански полк в Стара Загора и през 1887 г. е произведен в чин майор.
През 1890 г. майор Петров е назначен за командир на 6-та пеша бригада. В 1891 г. бригадата се развива в Трета пехотна Балканска дивизия, която той командва 6 години. Благодарение на отличното командване на Балканския полк четири години, Балканската бригада две години и Балканската дивизия шест години, генерал Никола Петров получава прозвището Балкански, или както е познат сред народа – Балканецът.
В края на 1896 г. е назначен за началник на Първа пехотна Софийска дивизия, а в 1901 г. отново поема командването на Балканската дивизия, която командва още 6 години. През 1906 г. е назначен за началник на I военна инспекционна област, на която длъжност остава до последния си час.
Генерал Никола Петров умира в разцвета на силите си след усложнения на операция на 6 март 1908 г. в Берлин. Останките му са пренесени в родината и погребани в София.
Генерал Никола Петров е живял винаги с мъките и радостите на войниците си, бил е с тях рамо до рамо в най-трудните моменти. Той е бил истински строеви началник, нито за един ден не е бил извън строя. Заедно с това са му възлагани много важни поръчения по организацията и обучението на армията, които е изпълнявал блестящо, за което свидетелстват многото висши ордени, с които е награден.
Наследниците на генерала – дъщеря и синове на племенницата му Марийка (дъщеря на брат му Стоян) даряват негови документи в Държавен архив – Габрово през 1976 г. Те са обработени във фонд на негово име и са достъпни за читатели и изследователи. Сред тях интерес представляват Атестатът от обучението с получените оценки и разряд – един от първите издадени от Софийското военно училище, телеграми от князете Александър Батенберг и Фердинанд Сакскобурготски, дипломи за получени чуждестранни ордени, партитури на музикални произведения посветени на Никола Петров, визитки на висши руски военни и политици, покани за приеми, годежи и др.
Снимки на ген. Петров са събрани в луксозен албум, подвързан с кадифе. Сред тях са портретите на Никола Петров от подпоручик до полковник, много снимки на негови съвипускници от Военното училище, български офицери, познати от службата в различни градове, на руски военни и цивилни, с които се запознава при обучението си в Русия и посещенията им в България, на родственици и др. За популяризиране на живота и делото на ген. Никола Балканеца, през 2014 г. Държавен архив – Габрово изготви документална изложба, която бе експонирана на открито в централната част на Габрово, както и на вр. Шипка, като част от Националните чествания на Шипченската епопея. В продължение на години по време на нашите открити уроци в ученици от Габровска област, документите от живота му и неговата личност са предизвиквали интереса и любопитството на младите жители на Габровско. Животът на ген. Н. Петров е пример на човек, обрекъл се на освобождението на българския народ и изграждането на модерната българска държава.
*Източник: Държавен архив – Габрово.


Новини
Даниел Петров: Регионалните здравни проблеми отразяват слабостите на националната система
Водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово: Регионалните проблеми отразяват системни слабости в националната здравна система
Достъпът до навременна и качествена медицинска помощ остава ключов проблем за жителите на област Габрово, особено в по-малките населени места. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово Даниел Петров.
По думите му основната цел е гарантиране на равен достъп до здравни услуги за всички жители на региона, независимо от тяхното местоживеене.
„Ще работим за това всеки жител на област Габрово да има достъп до навременна и качествена медицинска помощ“, посочи Петров.
Сред основните акценти той открои необходимостта от разширяване на профилактичните прегледи и ранната диагностика, които според него са най- ефективният инструмент за подобряване на здравния статус на населението.
„Превенцията е най-сигурният път към по-дълъг и пълноценен живот“, подчерта той.
Петров постави и въпроса за достъпа до здравни услуги в малките населени места, където според него проблемът е най-сериозен.
Той заяви, че ще се работи за подобряване на медицинското обслужване извън областния център, както и за създаване на условия за привличане и задържане на медицински специалисти.
„Необходимо е да се създадат реални стимули за лекарите и медицинските специалисти да работят в региона, включително и в по-малките населени места“, посочи той.
В тази връзка Петров подчерта и необходимостта от подкрепа за семействата с репродуктивни проблеми чрез достъпни и ефективни програми.
„Ще подкрепим семействата с репродуктивни затруднения чрез реални механизми за асистирана репродукция“, заяви той.
Регионалните проблеми в Габрово, по думите му, са част от по-широките предизвикателства пред здравната система в страната.
Според позицията на „Възраждане“ през последните десетилетия системата е преминала през непоследователни реформи, довели до сериозни структурни дефицити и регионални неравенства.
Сред основните проблеми се открояват недостигът на медицински кадри, закриването на отделения и лечебни заведения в по-малките населени места, както и високото доплащане от страна на пациентите.
От политическата организация настояват за промяна в модела, като подчертават, че здравеопазването трябва да бъде разглеждано като социална, а не търговска дейност .
Сред предлаганите мерки са премахване на търговския статут на държавните и общинските болници, увеличаване на възнагражденията на медицинските специалисти, стимули за завръщане на кадри от чужбина и създаване на условия за развитие на здравни услуги в регионите.
Петров подчерта, че без реални действия в тази посока ще продължи тенденцията на „здравна пустиня“ в редица области на страната, включително и в части от Габровска област.
„Достъпът до здравеопазване не трябва да зависи от това къде живееш“, заяви той.
Според него подобряването на здравната система е пряко свързано с качеството на живот и демографската перспектива на регионите.
„Ако искаме хората да останат и да се връщат, трябва да им осигурим сигурност – включително и здравна“, заключи Петров.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
ГЕРБ-Габрово: Продължаваме инвестициите във водоснабдяване и пътища в селата

Благодарение на правителствата на ГЕРБ, по времето на които беше отпуснат финансов ресурс, цели групи села от двете страни на пътя Габрово-Севлиево бяха присъединени към градската водопроводна мрежа и вече се водоснабдяват от язовир „Христо Смирненски“, в резултат на което жителите им не страдат от безводие.

Извършена е и реконструкция на водопроводната мрежа на съставните села на кметство Кметовци и допълнително водоснабдяване на Харачери. След тези села, от вътрешната водопроводна мрежа на Габрово ще бъдат захранени и други групи села.
Вече е готов техническият проект и предстои издаване на разрешение за строеж на вътрешните водопроводи в селата Велковци, Кметчета, Лесичарка, Карали, Костенковци, Стойчовци, Драгомани, Тодорчета, Междене, Узуни и Старилковци, като едновременно с това се проектират и довеждащи водопроводи за свързването им с водопроводната мрежа на Габрово от язовир „Христо Смирненски“.

В ход са и процедурите за водоснабдяването от язовира на селата Седянковци, Свинарски дол, Ветрово, Читаковци, Шипчени и Сейковци, както и Шарани, Банковци, Гръблевци, Солари, Иванили, Парчовци, Спанци и Гайкини. Захранване от язовир „Христо Смирненски“ предстои и за кварталите Недевци, Лисец, Смирненски, Дядо Дянко и Радецки.

Само за година, по време на последното правителство е осигурено финансиране и за подмяна на водопроводи и основен ремонт на улици в селата Жълтеш, Борики, Стоевци, Райновци, Поповци, Новаковци, Враниловци, Яворец.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Икономика
Близо 9 милиона евро за нов живот на крайречната до ДХС и зала Орловец
Община обяви обществена поръчка за благоустрояване на над 5,5 хектара по двата бряга на реката – амбициозен проект, чието изпълнение ще изпита реалния капацитет на строителния бранш в региона.

С обявяването на обществена поръчка за строително-монтажни работи по крайречната зона на р. Янтра, Община Габрово направи поредната и вероятно най-значима стъпка в рамките на концепцията си за интегрирани териториални инвестиции. Проектът, финансиран по две европейски програми за периода 2021–2027 г., обхваща участъка между моста на ул. „Д-р Никола Василиади“ и моста на ул. „Христо Ботев“ и засяга площ от приблизително 5,5 хектара по двата бряга на реката.
Стойността на обявената обществена поръчка е 9 001 948,09 евро без ДДС, нареждащ проекта сред по-мащабните инфраструктурни интервенции в малките и средни български общини за последните години. За сравнение, тя надхвърля типичния бюджет за цялостна реконструкция на централен градски площад или основен булевард в сходни по размер общини.
Техническият обхват на поръчката е структуриран в четири основни подобекта: зоните по левия и десния бряг, разделени на северни и южни части, плюс дейности по изместване на съществуващи електрически съоръжения. Това последното обстоятелство заслужава специално внимание.

Преместването на ел. инфраструктура традиционно е сред позициите, които генерират забавяния и допълнителни разходи при подобни проекти, тъй като изисква координация с мрежовия оператор и нерядко води до непредвидени технически усложнения.
Предвидените интервенции в зоната включват изграждане на пешеходни и велосипедни алеи, места за отдих и обществени събития, детски и спортни площадки. В северната част на левия бряг е заложен специализиран екстремен парк за велосипеди и скейтборд.
Съществена, макар и по-рядко акцентирана, част от проекта са хидротехническите и геостабилизационните дейности. Укрепването на речните брегове, ограничаването на ерозионните процеси и намаляването на риска от наводнения не са декоративни добавки, а функционален гръбнак на цялата интервенция.
Не е изненада, че проектът изисква интегриран подход, а евентуалните изпълнители ще трябва да докажат капацитет в няколко различни строителни специалности.
Проектната документация изрично посочва, че пешеходният мост, предвиден в цялостната концепция за развитие на района, не е включен в настоящата поръчка. Това разграничение е показателно. Мостът вероятно е предмет на отделна процедура или все още е в по-ранен етап на проектиране.
От практическа гледна точка обаче изпълнението на крайбрежното благоустрояване без реализацията на свързващата пешеходна структура би могло да ограничи функционалната свързаност между двата бряга – въпрос, който Общината ще трябва да адресира своевременно.
Обявяването на поръчката с краен срок за подаване на оферти 19 май 2026 г. дава относително кратък прозорец за подготовка на документация. Документацията е публично достъпна в платформата ЦАИС ЕОП.

-
Новинипреди 7 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 7 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниДнес е разпети петък!
-
Новинипреди 7 дни74-годишен мъж даде шанс за живот на 34-годишен пациент
-
Кримипреди 7 дниРумънски „амбулантен търговец“ на кухненски съдове удари греда в Габрово
-
Културапреди 7 дниПремиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово
-
Новинипреди 6 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 7 дниХартиените бюлетини за изборите са в Габрово












