Младши съдия Габриела Илиева от състава на Окръжен съд – Габрово вече е доктор по право. На 12 юни 2026 г., пред петчленно научно жури, съставено от хабилитирани преподаватели от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС и от ПУ „Паисий Хилендарски“, тя защити успешно дисертационния си труд на тема „Отговорност на съпрузите за задълженията към кредиторите“.

При публичната защита на разработката присъстваха съдии от Окръжен съд – Габрово, преподаватели от ВТУ и студенти. Научен ръководител на г-жа Илиева по време на няколкогодишното й обучение в докторската програма към катедра “Частноправни науки“ на Великотърновския университет и при подготовката на дисертацията е доц. д-р Венцислав Л. Петров.

Разработката на младши съдия Илиева е първото монографично изследване на правния режим на отговорността на съпрузите. Според оценките на научното жури трудът обогатява не само доктрината, но може да бъде полезен и за практикуващи юристи.

Очаква се дисертацията да бъде публично достъпна след публикуването й в Регистъра на академичния състав и защитените дисертационни трудове към Националния център за информация и документация, както и издаването ѝ в книжен формат.

Историята с черния джип, заснет да изпреварва безразсъдно по пътя между Габрово и Севлиево, отново показа нещо, което жителите на региона усещат твърде добре, а именно, че за част от водачите пътят отдавна не е споделено пространство, а полигон за демонстрация на дързост. Записът от инцидента, направен от видеорегистратор в чужд автомобил, бе пуснат в местните фейсбук групи и бързо набра вълна от реакции и десетки коментари – почти без изключение остри и осъдителни.

Реакцията на читателите на Габрово Нюз под публикацията не остави съмнение какво мисли общността за подобно поведение. Преобладаващото настроение настоява за трайно отнемане на книжката на 20-годишния водач, а немалка част от коментиращите изразиха недоверие, че последствията ще бъдат съизмерими с риска, който е създал.

Зад конкретния случай обаче стои много по-широк и тревожен факт. От началото на 2026 г., по данни на МВР, при 2 677 пътни инцидента у нас са загинали 194 души, а 3 329 са ранени. Цифрите поставят България трайно сред държавите с най-висока пътна смъртност в Европейския съюз. Зад всяко число стои човешка съдба и в някои случаи поведение, изключително близко до онова, заснето край Враниловци: рисково изпреварване, подценяване на скоростта, илюзия за контрол там, където реално няма такъв.

Точно тук е мястото да се каже най-важното, и то максимално ясно: разликата във времето между водач, който кара съобразно условията на пътя, и водач, който поема риск с безразсъдно изпреварване на същия маршрут, в най-лошия случай е петнайсет минути. Петнайсет минути – срещу цял живот, срещу семейство, което чака на края на едно пътуване, срещу бъдещето на самия водач.

Когато това съотношение се обърне наопаки в главата на шофьора, се ражда точно онзи тип „изпълнение“, което видяхме на запис тази седмица. Според специалисти по пътна психология, безразсъдното поведение на по-млади водачи зад волана на мощни автомобили рядко е въпрос единствено на липса на умения. По-често е резултат от изкривено усещане за неуязвимост, подсилено от самочувствието, което дава скъпият автомобил, и от липсата на реален опит с последствията от грешка при висока скорост.

Експертите по пътна безопасност са категорични, че превенцията минава не само през контрол и санкции, а и през системна работа с младите водачи – обучение, което показва не просто правилата, а реалната им цена, ако бъдат пренебрегнати.

Случаят край Враниловци приключи без жертви – по чудо, а не по заслуга на водача. Дали ще се превърне в урок, или само в още един коментар под още един видеоклип до следващия подобен инцидент, зависи от нещо, което никой Закон не може да наложи отвън. Решението на всеки шофьор, преди да натисне педала, да си зададе простия въпрос – струва ли си петнайсетте минути?

Чрез настоящата публикация Габрово Нюз отправя и още един въпрос към своите читатели: смятате ли, че показването на истинския ужас от катастрофа, с безжизнени тела и части от човешко тяло по пътното платно, би послужило като по-силна мярка за превенция срещу опасното поведение на пътя, или подобни кадри само нараняват, без реално да променят нищо? Споделете мнението си в коментар под публикацията.

Новата мярка „Заетост без бариери“, чиято цел е да подпомогне както превенцията на бедствия, така и възстановяването след кризисни ситуации бе представена пред Областния съвет за превенция на риска от бедствия.

Програмата разполага с бюджет над 40 млн. евро и ще позволи на Общините да наемат безработни лица и представители на уязвими групи за дейности по почистване на дерета и речни корита, изграждане и поддръжка на защитни съоръжения, укрепване на критична инфраструктура и разчистване след бедствия.

Важно условие е Общините да имат разработен и представен пред Областния съвет план с конкретни мерки за отпускане на финансиране .

Мярката се финансира по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс. В рамките на следващите две години се предвижда създаването на около 15 000 работни места в общини и областни администрации за изпълнение на дейности, свързани с намаляване на риска от бедствия и поддръжка на публичната инфраструктура.

Основната цел на мярката е да се подобри взаимодействието между институциите при превенция на бедствия и кризисни ситуации, така че ресурсите за подкрепа да достигат своевременно до най-нуждаещите се райони и хора.