Новини
Мариян Костадинов: Капацитетът на Габрово е много по-голям, нека го развием
Съществува почти пълно единодушие сред специалистите, че демографският проблем на Габрово е изключително тежък и засяга почти всяка сфера от живота в града. На същото мнение сме и габровци, които с болка наблюдаваме все по-пустите улици, не само през тъмната част на денонощието. В обновените паркове възрастните хора преобладават пред младите семейства и деца. Задълбочавайки се в причините за това бедствие (мисля, че „бедствие“ е точната дума) ние виждаме, че освен обективните причини, които се обясняват с демографските тенденции в цяла България и Европа има и чисто обективни такива, дължащи се на местни фактори.
Известен в миналото като „Българският Манчестър“, Габрово допусна през последните десетилетия дивашка деиндустриализация, която се вихреше буквално пред очите на местните власти. Бяха закрити или затворени огромни индустриални територии, в повечето от които се настаниха относително дребни производства.
В същото време не беше направено необходимото за привличане на нови инвестиции, които поне малко да смекчат свободното падане на местната индустрия. В буквалния смисъл на думата индустриите в Габрово се превърнаха преобладаващо в малки до средни предприятия. Изключения и добри примери разбира се не липсват, но взети в съотношение с броя и числения състав на заетите в малките и средни предприятия, са твърде недостатъчни.
Така изчезнаха не просто хиляди работни места в нашия град. Изчезна перспективата за кариерно израстване на младите и амбициозните. И те не случайно напускат Габрово в посока развитите градове, София или чужбина! Една от многото последици, предизвикани от обезлюдяването на нашия град е все по-трудното мотивиране на младите хора в града да следват в Техническия университет, професионалните гимназии. Ужасното е, че даже онези, които завършват с инженерни или технически дипломи тук просто напускат Габрово, точно защото в редица индустрии в другите български градове и в чужбина се търсят технически подготвени кадри.
Друга очертаваща се като негативна последица от отрицателните демографски резултати на нашия град е все по-голямата ангажираност на болничните заведения предвид все по-застаряващото и уязвимо население на града.
Коефициентът на естествен прираст достига през 2022 година нов рекорд -22.1%, с което се нареждаме на второ място в негативната класация в България.
Габрово става област с най-високо съотношение на населението на над 65 години към това на 0-14 години – 249.6% (при средно 149.3% в страната). Близо два пъти!
Коефициентът на възрастова зависимост на населението на над 65 години към това на 15-64 години пък е 49.2% (при 34% средно за страната).
Защо никой не говори за тази катастрофална тенденция. Тази тенденция не се решава с магическа пръчка. Не се решава само с еврофондове, програми и кръгови движения. Необходими са мерки и експертиза в общината както социалната сфера, така и за привличането на инвестиции в индустрията. Не просто с успешни писачи на европроекти за инфраструктура.
Така Габрово бавно, но сигурно се превръща в един добре изглеждащ, приятен град за спокойни старини, насред Балкана. Да са ни живи и здрави възрастните хора още дълги години, защото всички те заслужават достойно отношение. Но вследствие на тези данни от НСИ произлизат и лошите прогнози за ускорени проблеми с тотален недостиг на работна ръка в непосредственото бъдеще. Защото колкото повече намаляват активните данъкоплатци в града, толкова повече изтъняват възможностите на общинския бюджет за поддръжка на инфраструктурата. Не е необходимо да си експерт за да схванеш, че с намаляването броя на хората в активна възраст намаляват данъчните приходи. Факт е, че част от общинските съветници, които работиха през изтичащия мандат вече са силно обезпокоени за бъдещите бюджети на Габрово, а тезата им е част от предизборните теми, упорито избягвани от Таня Христова.
Да обърнем внимание и на „качеството“ с което се изпълняват строителните и монтажните работи по обществените поръчки в общината и неистовите напъни на местната власт да демонстрира дейност точно преди изборите. Прогнозата за финансовото здраве на общината за следващите години съвсем не е розова. Със сигурност следващият кмет на Габрово, ще трябва да търси финансови ресурси за ремонт на относително новите инфраструктурни строителства. Алгоритъмът на местна власт е следния:
направено ли е – направено,
използвани ли са инструментите за финансиране по ЕП – използвани са,
виждат ли го гражданите – виждат го,
върши ли работа – върши,
колко е красиво изпълнението – въпрос на гледна точка,
какви материали са използвани – евтини.
Естетическият вид, очевидно не е бил приоритет на Кмета. Хората сме различни и всяка домакиня поддържа дома си по начин, който и харесва. На мен обаче нейният не ми харесва! Когато вие съграждани ми възложите управлението на община Габрово, заявявам, че всичко построено ще бъде изпълнено с качествени материали за подмяната или ремонта на които, ще му мислят управниците на града след десетилетие. Може би ще бъде по-малко като обем, но със сигурност ще бъде по-красиво и устойчиво, защото цветята са красиви и в домовете на хората, не само в цветните алеи.
Когато бъда избран за кмет, заедно с Общинския съвет ще осъществявам политика за развитие и подпомагане на онези области, в които град Габрово е доказал своите възможности – текстилна, обувна, машиностроителна и металообработваща промишлености, транспорт, строителство, туризъм и търговия, овощарство, животновъдство, услуги. Приоритетно ще работя за осигуряването на благоприятни условия за привличане на нови инвеститори за възстановяване на габровската индустрия и нейния авторитет, за да остават младите хора тук.
Порочните практики ще бъдат прекратени, чрез приемане на ясни правила, открити и честни процедури за управление на общинските фирми, за придобиване и ползване на общинската собственост без оглед на партийните интереси, единствено в полза на общината и нейните граждани, чрез насърчаваща политика, основана на дългосрочна програма за развитие.
Съвременният пазар имат изключително динамичен характер. Инвеститорите отиват там, където са създадени условия за ускорени процедури по издаване на разрешения за строеж, изградена инфраструктура, урегулирани парцели със сменено предназначение, за да могат възможно най-бързо да започнат производство и реализация. Това се прави от десетилетия в добре развиващите се градове в България. Габрово има нужда от нови индустриални зони, за изграждането на които Общината има съществено определящо значение. Тук е ролята на публично-частното партньорство, стига администрацията да има дългосрочна визия и воля, подкрепена от Общинския съвет на Габрово.
Законността, ясната и последователна икономическа политика, ниските данъци, такси и наеми водят до разширяване на приходната основа в общинския бюджет и същевременно с това създават привлекателни условия за разгръщане на икономическата инициатива на гражданите, условия за бързото превръщане на Габрово в стабилен икономически център с важно регионално и национално значение.
При осъществяване на проектите ни за публични инвестиции, успешно можем да се възползваме от европейските средства, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост. Средствата, структурирани в четирите стълба („Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“) при добро управление, могат да допринесат в значителна степен за подпомагане развитието на района в много отрасли.
Уважаеми габровци, от срещите си с Вас се убедих, че мислим в една посока. Всички искаме развитие за града; управление, което чува и се грижи за хората и бизнеса; искаме животът в Габрово да се върне.
Кабинетът на кмет на Габрово, не е място за натрупване на стаж за пенсия.
Всеки от нас биологично има капацитет, който достига и тогава трябва да се оттегли достойно, за да помага на следващите кметове добрите практики и начинания да продължат.
Вярвам, че каузата е Габрово и Габровци, а не кметското кресло.
Начинът да се случи това, е гласът на всеки един от нас, мотивирано, да бъден даден за точните хора!
Подкрепете ни!
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Заедно ЗА силна община“ – Габрово, във връзка с изборите за общински съветници и за кметове, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Заедно ЗА силна община“ – Габрово е под номер 13 в бюлетината за гласуване. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Култура
Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.
В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.
Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.
Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.
Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.
През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Любопитно
Арена Механо ще бъде официално открита

Новата спортна зала на Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ – Габрово Арена Механо ще бъде официално открита.

Лентата на новото спортно съоръжение в Габрово ще бъде прерязана в деня на патронния празник на училището – 19 декември.

Ден преди откриването, на 18 декември, по повод 130 години ПТГ „Д-р Никола Василиади“ от 17.30 часа в зала „Възраждане“ ще се състои тържествен концерт на гимназията, участие в който ще вземат възпитаници на училището.


Новини
Здравни работници от Трявна протестираха за по-високи заплати

В Трявна служители от Специализираната болница за продължително лечение и рехабилитация на белодробни болести „Царица Йоанна” излязоха на протест. Демонстрацията се проведе вчера, 10 декември, от 11.00 до 12.00 часа пред сградата на лечебното заведение.
Техните основни искания са за достойно заплащане – стартова заплата от 1 550 евро за всички специалисти по здравни грижи, нормални условия на труд и уважение към работата и квалификацията им. Те носиха лентички „Протестирам!” през целия ден.

Медицинските работници от МБАЛ „Теодосий Витанов” в Трявна също се включиха в протеста, като изпълняваха служебните си задължения, носейки лентички „Аз протестирам!”.
По този начин служителите от лечебните заведения в Трявна се присъединиха към проведените в цялата страна акции, организирани от Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, подкрепени от Конфедерацията на независимите синдикати в България и Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ.

На заседанието на НСТС на 8 декември КНСБ не подкрепи новия вариант на проектобюджета на НЗОК, от който отпаднаха първоначално предвидените средства за минимални стартови заплати. На състоялата се на 9 декември в Народното събрание комисия за първо четене на Бюджет 2026, КНСБ отново многократно настоя да се предвидят средства за увеличение на възнагражденията на заетите в сектор „Здравеопазване“.
В края на заседанието финансовият министър Теменужка Петкова се ангажира, че ще бъдат осигурени 100 млн. евро за ръст на заплатите на медицинските специалисти. КНСБ настоява за ясна и последователна политиката за увеличение на възнагражденията в здравния сектор, както и за формирането им чрез механизмите на колективното трудово договаряне.

От април 2024 г. няма съгласие за сключване на нов Отраслов КТД в нарушение на принципите на социалния диалог. ФСЗ многократно алармира, че липсата на колективен трудов договор вече втора година води не само до замразяване на доходите на работещите в някои лечебни заведения, но и до невъзможност да се получават редица социални придобивки. Синдиката апелира за възстановяване на социалния диалог за постигане на достойни възнаграждения в сектора.


-
Кримипреди един денКола блъсна жена, пресичаща на пешеходна пътека в Габрово
-
Кримипреди 4 дни„Оплезен“ от пико и амфетамин габровец остана без книжка на Никулден
-
Кримипреди 4 дниПрокуратурата обяви подробности за катастрофата със загинал край Севлиево
-
Кримипреди 4 дниЗакопчаха криминално проявен, участвал в телефонна измама в Габрово
-
Любопитнопреди 11 часаАрена Механо ще бъде официално открита
-
Новинипреди 4 дниОтличие за Йоан Велчев от престижния шахматен турнир „Бургас Оупън 2025“
-
Новинипреди 4 дниБлаготворителен концерт „Ангелски сърца 6“ за малката Лъчезара
-
Културапреди 4 дниПредставят книгата на Марина Ангелова














