Свържи се с нас

Новини

Мариян Костадинов: Капацитетът на Габрово е много по-голям, нека го развием

Published

on

*Купуването и продаването на гласове е престъпление

Съществува почти пълно единодушие сред специалистите, че демографският проблем на Габрово е изключително тежък  и засяга почти всяка сфера от живота в града. На същото мнение сме и габровци, които с болка наблюдаваме все по-пустите улици, не само през тъмната част на денонощието. В обновените паркове възрастните хора преобладават пред младите семейства и деца. Задълбочавайки се в причините за това бедствие (мисля, че „бедствие“ е точната дума) ние виждаме, че освен обективните причини, които се обясняват с демографските тенденции в цяла България и Европа има и чисто обективни такива, дължащи се на местни фактори.

Известен в миналото като „Българският Манчестър“, Габрово допусна през последните десетилетия дивашка деиндустриализация, която се вихреше буквално пред очите на местните власти. Бяха закрити или затворени огромни индустриални територии, в повечето от които се настаниха относително дребни производства.

В същото време не беше направено необходимото за привличане на нови инвестиции, които поне малко да смекчат свободното падане на местната индустрия. В буквалния смисъл на думата индустриите в Габрово се превърнаха преобладаващо в малки до средни предприятия. Изключения и добри примери разбира се не липсват, но взети в съотношение с броя и числения състав на заетите в малките и средни предприятия, са твърде недостатъчни.

Така изчезнаха не просто хиляди работни места в нашия град. Изчезна перспективата за кариерно израстване на младите и амбициозните. И те не случайно напускат Габрово в посока развитите градове, София или чужбина! Една от многото последици, предизвикани от обезлюдяването на нашия град е все по-трудното мотивиране на младите хора в града да следват в Техническия университет, професионалните гимназии. Ужасното е, че даже онези, които завършват с инженерни или технически дипломи тук просто напускат Габрово, точно защото в редица индустрии в другите български градове и в чужбина се търсят технически подготвени кадри.

Друга очертаваща се като негативна последица от отрицателните демографски резултати на нашия град е все по-голямата ангажираност на болничните заведения предвид все по-застаряващото и уязвимо население на града.

Коефициентът на естествен прираст достига през 2022 година нов рекорд -22.1%, с което се нареждаме на второ място в негативната класация в България.

Габрово става област с най-високо съотношение на населението на над 65 години към това на 0-14 години – 249.6% (при средно 149.3% в страната). Близо два пъти!

Коефициентът на възрастова зависимост на населението на над 65 години към това на 15-64 години пък е 49.2% (при 34% средно за страната).

Защо никой не говори за тази катастрофална тенденция. Тази тенденция не се решава с магическа пръчка. Не се решава само с еврофондове, програми и кръгови движения. Необходими са мерки и експертиза в общината както социалната сфера, така и за привличането на инвестиции в индустрията. Не просто с успешни писачи на европроекти за инфраструктура.

Така Габрово бавно, но сигурно се превръща в един добре изглеждащ, приятен град за спокойни старини, насред Балкана. Да са ни живи и здрави възрастните хора още дълги години, защото всички те заслужават достойно отношение. Но вследствие на тези данни от НСИ произлизат и лошите прогнози за ускорени проблеми с тотален недостиг на работна ръка в непосредственото бъдеще. Защото колкото повече намаляват активните данъкоплатци в града, толкова повече изтъняват възможностите на общинския бюджет за поддръжка на инфраструктурата. Не е необходимо да си експерт за да схванеш, че с намаляването броя на хората в активна възраст намаляват данъчните приходи. Факт е, че част от общинските съветници, които работиха през изтичащия мандат вече са силно обезпокоени за бъдещите бюджети на Габрово, а тезата им е част от предизборните теми, упорито избягвани от Таня Христова.

Да обърнем внимание и на „качеството“ с което се изпълняват строителните и монтажните работи по обществените поръчки в общината и неистовите напъни на местната власт да демонстрира дейност точно преди изборите. Прогнозата за финансовото здраве на общината за следващите години съвсем не е розова. Със сигурност следващият кмет на Габрово, ще трябва да търси финансови ресурси за ремонт на относително новите инфраструктурни строителства. Алгоритъмът на местна власт е следния:

направено ли е – направено,

използвани ли са инструментите за финансиране по ЕП – използвани са,

виждат ли го гражданите – виждат го,

върши ли работа – върши,

колко е красиво изпълнението – въпрос на гледна точка,

какви материали са използвани – евтини.

Естетическият вид, очевидно не е бил приоритет на Кмета. Хората сме различни и всяка домакиня поддържа дома си по начин, който и харесва. На мен обаче нейният не ми харесва! Когато вие съграждани ми възложите управлението на община Габрово, заявявам, че всичко построено ще бъде изпълнено с качествени материали за подмяната или ремонта на които, ще му мислят управниците на града след десетилетие. Може би ще бъде по-малко като обем, но със сигурност ще бъде по-красиво и устойчиво, защото цветята са красиви и в домовете на хората, не само в цветните алеи.

Когато бъда избран за кмет, заедно с Общинския съвет ще осъществявам политика за развитие и подпомагане на онези области, в които град Габрово е доказал своите възможности –  текстилна, обувна, машиностроителна и металообработваща промишлености, транспорт, строителство, туризъм и търговия, овощарство, животновъдство, услуги. Приоритетно ще работя за осигуряването на благоприятни условия за привличане на нови инвеститори за възстановяване на габровската индустрия и нейния авторитет, за да остават младите хора тук. 

Порочните практики ще бъдат прекратени, чрез приемане на ясни правила, открити и честни процедури за управление на общинските фирми, за придобиване и ползване на общинската собственост без оглед на партийните интереси, единствено в полза на общината и нейните граждани, чрез насърчаваща политика, основана на дългосрочна програма за развитие.

Съвременният пазар имат изключително динамичен характер. Инвеститорите отиват там, където са създадени условия за ускорени процедури по издаване на разрешения за строеж, изградена инфраструктура, урегулирани парцели със сменено предназначение, за да могат възможно най-бързо да започнат производство и реализация. Това се прави от десетилетия в добре развиващите се градове в България. Габрово има нужда от нови индустриални зони, за изграждането на които Общината има съществено определящо значение. Тук е ролята на публично-частното партньорство, стига администрацията да има дългосрочна визия и воля, подкрепена от Общинския съвет на Габрово.

Законността, ясната и последователна икономическа политика, ниските данъци, такси и наеми водят до разширяване на приходната основа в общинския бюджет и същевременно с това създават привлекателни условия за разгръщане на икономическата инициатива на гражданите, условия за бързото превръщане на Габрово в стабилен икономически център с важно регионално и национално значение.

При осъществяване на проектите ни за публични инвестиции, успешно можем да се възползваме от европейските средства, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост. Средствата, структурирани в четирите стълба („Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“) при добро управление, могат да допринесат в значителна степен за подпомагане развитието на района в много отрасли.

Уважаеми габровци, от срещите си с Вас се убедих, че мислим в една посока. Всички искаме развитие за града; управление, което чува и се грижи за хората и бизнеса; искаме животът в Габрово да се върне.

Кабинетът на кмет на Габрово, не е място за натрупване на стаж за пенсия.

Всеки от нас биологично има капацитет, който достига и тогава трябва да се оттегли достойно, за да помага на следващите кметове добрите практики и начинания да продължат.

Вярвам, че каузата е Габрово и Габровци, а не кметското кресло.

Начинът да се случи това, е гласът на всеки един от нас, мотивирано, да бъден даден за точните хора!

Подкрепете ни! 

*Купуването и продаването на гласове е престъпление

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Заедно ЗА силна община“ – Габрово, във връзка с изборите за общински съветници и за кметове, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Заедно ЗА силна община“ – Габрово е под номер 13 в бюлетината за гласуване. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Новини

Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Published

on

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.

От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.

Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.

След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.

С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.

График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“

Ден от седмицатаЧасови интервал1-2 коридор3-4 коридор5 коридор
Понеделник – почивен ден
вторник14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Ран Босилек“ОУ „Неофит Рилски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
сряда14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”ОУ „Иван Вазов“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
четвъртък12:15-13:45ПТГ „Д-р Никола Василиади“
14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00СУ „Райчо Каролев“СУ „Отец Паисий“граждани
17:00-19:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
19:00-20:00КВС Янтра Габрово –
3 коридор
СК „Синкевица“ –
4 коридор
20:00-21:00граждани
петък14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Христо Ботев“НУ „Васил Левски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
събота09:00-12:00СК „Синкевица“граждани
12:00-12:30обедна почивка
12:30-14:30СК „Синкевица“граждани
14:30-17:00граждани
неделя – почивен ден
Зареди още

Култура

Проф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни

Published

on

Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.

Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.

Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.

Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.

„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.

По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.

В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.

Зареди още

Любопитно

Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Published

on

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица