Новини
Мариян Костадинов: Капацитетът на Габрово е много по-голям, нека го развием
Съществува почти пълно единодушие сред специалистите, че демографският проблем на Габрово е изключително тежък и засяга почти всяка сфера от живота в града. На същото мнение сме и габровци, които с болка наблюдаваме все по-пустите улици, не само през тъмната част на денонощието. В обновените паркове възрастните хора преобладават пред младите семейства и деца. Задълбочавайки се в причините за това бедствие (мисля, че „бедствие“ е точната дума) ние виждаме, че освен обективните причини, които се обясняват с демографските тенденции в цяла България и Европа има и чисто обективни такива, дължащи се на местни фактори.
Известен в миналото като „Българският Манчестър“, Габрово допусна през последните десетилетия дивашка деиндустриализация, която се вихреше буквално пред очите на местните власти. Бяха закрити или затворени огромни индустриални територии, в повечето от които се настаниха относително дребни производства.
В същото време не беше направено необходимото за привличане на нови инвестиции, които поне малко да смекчат свободното падане на местната индустрия. В буквалния смисъл на думата индустриите в Габрово се превърнаха преобладаващо в малки до средни предприятия. Изключения и добри примери разбира се не липсват, но взети в съотношение с броя и числения състав на заетите в малките и средни предприятия, са твърде недостатъчни.
Така изчезнаха не просто хиляди работни места в нашия град. Изчезна перспективата за кариерно израстване на младите и амбициозните. И те не случайно напускат Габрово в посока развитите градове, София или чужбина! Една от многото последици, предизвикани от обезлюдяването на нашия град е все по-трудното мотивиране на младите хора в града да следват в Техническия университет, професионалните гимназии. Ужасното е, че даже онези, които завършват с инженерни или технически дипломи тук просто напускат Габрово, точно защото в редица индустрии в другите български градове и в чужбина се търсят технически подготвени кадри.
Друга очертаваща се като негативна последица от отрицателните демографски резултати на нашия град е все по-голямата ангажираност на болничните заведения предвид все по-застаряващото и уязвимо население на града.
Коефициентът на естествен прираст достига през 2022 година нов рекорд -22.1%, с което се нареждаме на второ място в негативната класация в България.
Габрово става област с най-високо съотношение на населението на над 65 години към това на 0-14 години – 249.6% (при средно 149.3% в страната). Близо два пъти!
Коефициентът на възрастова зависимост на населението на над 65 години към това на 15-64 години пък е 49.2% (при 34% средно за страната).
Защо никой не говори за тази катастрофална тенденция. Тази тенденция не се решава с магическа пръчка. Не се решава само с еврофондове, програми и кръгови движения. Необходими са мерки и експертиза в общината както социалната сфера, така и за привличането на инвестиции в индустрията. Не просто с успешни писачи на европроекти за инфраструктура.
Така Габрово бавно, но сигурно се превръща в един добре изглеждащ, приятен град за спокойни старини, насред Балкана. Да са ни живи и здрави възрастните хора още дълги години, защото всички те заслужават достойно отношение. Но вследствие на тези данни от НСИ произлизат и лошите прогнози за ускорени проблеми с тотален недостиг на работна ръка в непосредственото бъдеще. Защото колкото повече намаляват активните данъкоплатци в града, толкова повече изтъняват възможностите на общинския бюджет за поддръжка на инфраструктурата. Не е необходимо да си експерт за да схванеш, че с намаляването броя на хората в активна възраст намаляват данъчните приходи. Факт е, че част от общинските съветници, които работиха през изтичащия мандат вече са силно обезпокоени за бъдещите бюджети на Габрово, а тезата им е част от предизборните теми, упорито избягвани от Таня Христова.
Да обърнем внимание и на „качеството“ с което се изпълняват строителните и монтажните работи по обществените поръчки в общината и неистовите напъни на местната власт да демонстрира дейност точно преди изборите. Прогнозата за финансовото здраве на общината за следващите години съвсем не е розова. Със сигурност следващият кмет на Габрово, ще трябва да търси финансови ресурси за ремонт на относително новите инфраструктурни строителства. Алгоритъмът на местна власт е следния:
направено ли е – направено,
използвани ли са инструментите за финансиране по ЕП – използвани са,
виждат ли го гражданите – виждат го,
върши ли работа – върши,
колко е красиво изпълнението – въпрос на гледна точка,
какви материали са използвани – евтини.
Естетическият вид, очевидно не е бил приоритет на Кмета. Хората сме различни и всяка домакиня поддържа дома си по начин, който и харесва. На мен обаче нейният не ми харесва! Когато вие съграждани ми възложите управлението на община Габрово, заявявам, че всичко построено ще бъде изпълнено с качествени материали за подмяната или ремонта на които, ще му мислят управниците на града след десетилетие. Може би ще бъде по-малко като обем, но със сигурност ще бъде по-красиво и устойчиво, защото цветята са красиви и в домовете на хората, не само в цветните алеи.
Когато бъда избран за кмет, заедно с Общинския съвет ще осъществявам политика за развитие и подпомагане на онези области, в които град Габрово е доказал своите възможности – текстилна, обувна, машиностроителна и металообработваща промишлености, транспорт, строителство, туризъм и търговия, овощарство, животновъдство, услуги. Приоритетно ще работя за осигуряването на благоприятни условия за привличане на нови инвеститори за възстановяване на габровската индустрия и нейния авторитет, за да остават младите хора тук.
Порочните практики ще бъдат прекратени, чрез приемане на ясни правила, открити и честни процедури за управление на общинските фирми, за придобиване и ползване на общинската собственост без оглед на партийните интереси, единствено в полза на общината и нейните граждани, чрез насърчаваща политика, основана на дългосрочна програма за развитие.
Съвременният пазар имат изключително динамичен характер. Инвеститорите отиват там, където са създадени условия за ускорени процедури по издаване на разрешения за строеж, изградена инфраструктура, урегулирани парцели със сменено предназначение, за да могат възможно най-бързо да започнат производство и реализация. Това се прави от десетилетия в добре развиващите се градове в България. Габрово има нужда от нови индустриални зони, за изграждането на които Общината има съществено определящо значение. Тук е ролята на публично-частното партньорство, стига администрацията да има дългосрочна визия и воля, подкрепена от Общинския съвет на Габрово.
Законността, ясната и последователна икономическа политика, ниските данъци, такси и наеми водят до разширяване на приходната основа в общинския бюджет и същевременно с това създават привлекателни условия за разгръщане на икономическата инициатива на гражданите, условия за бързото превръщане на Габрово в стабилен икономически център с важно регионално и национално значение.
При осъществяване на проектите ни за публични инвестиции, успешно можем да се възползваме от европейските средства, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост. Средствата, структурирани в четирите стълба („Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“) при добро управление, могат да допринесат в значителна степен за подпомагане развитието на района в много отрасли.
Уважаеми габровци, от срещите си с Вас се убедих, че мислим в една посока. Всички искаме развитие за града; управление, което чува и се грижи за хората и бизнеса; искаме животът в Габрово да се върне.
Кабинетът на кмет на Габрово, не е място за натрупване на стаж за пенсия.
Всеки от нас биологично има капацитет, който достига и тогава трябва да се оттегли достойно, за да помага на следващите кметове добрите практики и начинания да продължат.
Вярвам, че каузата е Габрово и Габровци, а не кметското кресло.
Начинът да се случи това, е гласът на всеки един от нас, мотивирано, да бъден даден за точните хора!
Подкрепете ни!
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Заедно ЗА силна община“ – Габрово, във връзка с изборите за общински съветници и за кметове, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Заедно ЗА силна община“ – Габрово е под номер 13 в бюлетината за гласуване. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Култура
Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Новини
Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Новини
Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

-
Новинипреди 2 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Културапреди един денНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Кримипреди 2 дниПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Новинипреди един денОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди 2 дниГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди един денКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото










