Старши комисар Боян Раев, заемал длъжността заместник-директор на ГДБОП от 2023 г., е преназначен на висша ръководна длъжност със заповед на министъра на вътрешните работи Даниел Митов. Главният секретар на МВР главен комисар Мирослав Рашков представи новия ръководител на службата на церемония в сградата на ГДБОП.

„Боян Раев е служител на МВР от 29 години, от които 15 в ГДБОП. Разчитам да поддържа темпото на работа, с което всички го познават“, каза пред служителите главният секретар. „Знам какво можете и се надявам на екипност, за да продължат високите резултати на най-елитната служба на министерството“, допълни той.

От своя страна главен комисар Боян Раев благодари за доверието и представи приоритетните дейности, сред които борбата с наркотрафика и контрабандата, противодействието на тероризма, трафика на хора и прането на пари.

„Отговорността ни е голяма. Работата ще е открита и на бързи обороти. Ще стоя пред Вас, но и зад Вас“, допълни той. Досегашният директор на ГДБОП Явор Серафимов е преназначен за заместник-директор на ГД „Национална полиция“.

Боян Раев е роден 1976 г. в гр. Севлиево. Завършва висше образование в Технически университет – Габрово. Придобива образователно – квалификационна степен „магистър“ в Стопанска академия „Димитър Ценов“ – Свищов, специалност „Стопанско управление“ и във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ по специалност „Право“. Назначен е за служител в МВР през 1996 г. Последователно работи в група „Охрана на обществения ред“ „Криминална полиция“, „Престъпления против собствеността“ и „Тежки престъпления“ в структурите на ОДП – Габрово, ОДП – Варна и СДВР – МВР. Служител на ГДБОП става през 2010 г. Назначен е за началник на сектор към отдел „Контратероризъм“ през 2015 г. От 2021 до 2023 г. е началник на отдел „Специални операции“. Заместник-директор на ГДБОП от 3 октомври 2023 г. Директор на ГДБОП от 27 май 2025 г. Награждаван е с редица отличия и награди в МВР, сред които „Почетен знак на МВР – ІІІ степен“ (2019 г.), „Почетен знак на МВР – II степен“ (2024 г.) „Почетен знак на МВР – I степен“ (2025 г.) от министъра на вътрешните работи, благодарности, похвали, колективни и индивидуална парични награди. Носител на отличия и награди от партньорски европейски и международни служби и организации. Преминал е курсове за подготовка и повишаване на знанията и уменията в редица правоохранителни институции в Европа, САЩ и Кралство Саудитска Арабия.

Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността! Това заяви при представянето на книгата си „Фердинандеум“ в Исторически музей – Дряново проф. дин Петър Стоянович. Събитието се състоя на 29 май – датата на която през 2024 година в България бяха пренесе тленните останки на българския владетел.

Пред препълнената залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ проф. Петър Стоянович представи по изключително интересен начин монографията, посветена на Фердинанд Сакскобургготски. Директорът на Исторически музей – Дряново Иван Христов приветства гостите на събитието и сподели с тях повода, довел до представянето на „Фердинадеум“ в града на майстор Колю Фичето, по-малко от 2 месеца след гостуването на друга книга на проф. Стоянович – „Царска България (1879 – 1946) – Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)”.

„Фердинандеум“ е научно-исторически труд, описващ в подробности управлението на страната при Цар Фердинанд и живота на българския монарх след него. „Книгата се казва по този начин, защото от обикновена епоха, периодът на Цар Фердинанд става нарицателен, както е „Колизеум“-ът. „Фердинандеум“, защото по този начин, влизайки във всеки български град ти виждаш периода на Царя, отразен от паважа до къщите. Това е основният градски субстрат, който остана. Чрез книгата искам да върна разказа за миналото към документите, а не към емоциите“, коментира проф. Стоянович.

Пред публиката той разгледа личността на Царя, произхода, адаптацията, характера, качествата, заслугите му за страната, отношението към децата му. Фердинанд е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа. Негова майка е принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип, която насърчава амбицията му да заеме българския престол и инвестира милиони златни франкове за модернизацията на България.

Проф. Стоянович определи Фердинанд като „интересна личност“, от която в нашата история няма по-мразена и тъпкана. Според историка това е напълно незаслужено, тъй като във времена на световна нестабилност, само за 31 години царят успява да модернизира и европеизира България. Той е етикет за страната ни по онова време пред света и без никакво усилие превръща българският царски двор в еталон.

По думите му цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който едновременно е пряк наследник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. 

Пред присъстващите авторът подчерта, че документите от онази епоха признават много ценни качества на Фердинанд като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. Но в същото време човек с болезнени амбиции – високомерие, високо самочувствие стигащо понякога до грандомания.

В книгата си проф. Стоянович разглежда цар Фердинанд I като модернизатор, имащ желание да издигне България в Европа, не само с по-големи граници, но и с издигане на нейните институции. Изданието е разделено в няколко основни глави, в които с интересни примери и снимки се вижда проникването на Европа в нашата страна: в армията, обществения живот, архитектурата, обучението, здравеопазването, културата. През периода на неговото управление България изживява военен и стопански подем, строят се железници, обществени сгради, пристанища.

„От големите българи, Фердинанд е най-големият новатор, който е вманиачен в модерността. Колкото е ретро в някои политически моменти, толкова е в другата крайност – на модерността: като се избира оръжие – то винаги е най-доброто, като се прави нещо – то ще е последният модел, а това че струва 2 пъти повече – няма никакво значение. Поради тази причина ние, българите, през 1912 г. се оказваме с най-добрите съобщения, с най-добрата армия“, коментира още проф. Стоянович. Сред любопитните факти за Фердинанд историкът аргументирано изтъкна, че българският владетел е първият цар в света, летят със самолет през 1908 г. в Белгия, първи се качва на автомобил и той е първият цар, снимал се в игрален филм в собствено качество.

Изследователят изрази мнение, че изходът от Междусъюзническата война и последвалото поражение в Първата световна война предопределят и зачеркват всичките му постижения, като за един дълъг период от време монархът е винен за всички беди на страната. Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуска страната. Установява се в германския град Кобург, където живее до смъртта си. Фердинанд никога не е допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, най-вече през 1937 г. при раждането на внука му – княз Симеон Търновски (Симеон Сакскобургготски).

Жени се 3 пъти. Първият му брак е с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца – цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на последната им дъщеря. Фердинанд умира на 87 години на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“.

Районната прокуратура в Габрово наблюдава две досъдебни производства, във връзка с инцидента от днес, при който бе прострелян млад мъж.

Тази сутрин, около 08.30 часа, полицейски служители направили опит да спрат за проверка лек автомобил, управляван от криминално проявен 24-годишен мъж от Габрово, чието свидетелство за управление на МПС било отнето.

Младият мъж не се подчинил на подадения светлинен и звуков сигнал и направил опит да избяга с автомобила. Последвало преследване, при което мъжът излязъл от своя автомобил и побягнал в опит да се укрие.

Той бил последван от полицейските служители, като при това преследване бил прострелян в областта на главата.

Образувани са две досъдебни производства. Едното е бързо производство срещу 24-годишния габровец за това, че на 30.05.2025 г.,в Габрово, противозаконно пречил на орган на властта да изпълни задълженията си.

Другото досъдебно производство е за това, че на същата дата, от полицейски орган – служител на ОД МВР-Габрово, при изпълнение на службата му, е причинена средна телесна повреда на младият мъж, с инициали А.Т.

Към момента простреляният мъж е настанен в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.

Работата по случая по двете наказателни производства продължава под ръководството на РП-Габрово, като разследването за престъплението по чл.131 ал.1 т.2, вр. чл.129 ал.1 от НК се извършва от следовател.