Приблизително 20 % от населението в ЕС се заразява със сезонен грип ежегодно по данни на Европейския портал за ваксинация. Най-добрата предпазна мярка остава противогрипната ваксина. Началникът на Инфекциозно отделение в МБАЛ “ Д-р Тота Венкова“ д-р Майя Райкова подчерта, че октомври е сред най-подходящите месеци за ваксинация. В България пикът на грипа е януари или февруари. Трябва да се помисли по-рано за ваксинация, защото са необходими до 4 седмици след поставянето ѝ за изграждане на антитела.

„На пазара съществуват два вида ваксини, които са четиривалентни. Те са пригодени за възрастни, като всяка година се актуализират, за да обхванат циркулиращите щамове. Има и ваксина за деца над 2 години, която се прилага като капки за нос“ , поясни д-р Райкова и допълни, че ваксините за грип са съвместими с тези за КОВИД-19.

Единственото условие е да се поставят на различни крайници. Грипът е инфекциозно респираторно заболяване, което се причинява от инфекция с грипен вирус. „ По време на Ковид-19 пандемията бяхме забравили за съществуването му “, отбеляза д-р Райкова и подчерта, че през настоящата година се очакват по-високи нива на заболеваемост спрямо пандемичните години.

Причината- по време на пандемията се спазваха стриктни мерки: носене на маски, избягване на контакти и спазване на дистанция. Най-засегнати са малките деца до 5 години, както и възрастните хора над 65 години. Възрастните хора са заразни около 1 ден преди и 5 дни след появата на симптомите.

Поради по-слабата имунна система на децата, вирусът се запазва по-дълго време в организма им и те разпространяват заболяването за по-продължителен период от време (10 и повече дни).

В България чрез Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип и на пневмококовите инфекции 2023-2026 г., се осигуряват безплатни ваксини срещу сезонен грип и пневмококи за хора на и над 65- годишна възраст. За повечето случаи на грип на пациентите се препоръчва да останат на легло и да пият много течности, за да преборят симптомите.

Оставането вкъщи намалява риска от заразяване на други хора. „Ако състоянието им продължава да се влошава, да не прибягват до самолечение с антибиотици“, съветва д-р Райкова. Антибиотикът не е антипиретик, а използването му без лекарско предписание крие риск от антимикробна резистентност.

Във връзка с това, Министерството на здравеопазването въведе и нормативни промени, които влизат в сила от 16 октомври. Измененията в Наредбата за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти са публикувани в „Държавен вестник“, като се предвижда антибиотици да се изписват само с електронна рецепта.