

Култура
24-часов театрален маратон очаква габровци

24-часов театрален маратон очаква габровци на 29 и 30 септември. Първото по рода си събитие в града се организира от „Малка театрална компания“ по случай 10-годишния ѝ юбилей.
На 29 и 30 септември в пространствата на габровския Драматичен театър „Рачо Стоянов“ се провежда пилотното издание на 24-часовия маратон с разнообразни театрални форми, наречен „Театър-24“. Поводът за проявата е 10-годишнината от създаването на „Малка театрална компания“, която кани габровци и гостите на града да се включат в своеобразния празник от 18 ч. в петък до 18 ч. в събота.
Програмата смесва популярни театрални жанрове с такива, които са слабо познати на местната публика. Неделима част от маратона са интерактивните спектакли и атракциони, творчески срещи, ателиета и работилници, в които зрителите могат да се докоснат до магията на театъра. В събитието се включват вече утвърдени театрални формации и индивидуални артисти от цялата страна. Инициативата се реализира в партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов“ и с финансовата подкрепа на програма “Култура” към габровската община.
За първи път в рамките на маратона ще бъде представено и новото пространство за театър в Габрово – сцена “Ъндърграунд”. Освен сцените на Драматичния театър, маратонът превзема и нестандартни пространства като коридори, фоайета, технически зони и пространствата на открито около театъра.
24-часовият маратон е нов за града и региона културен формат, целящ да представи театъра в различна светлина – като весел празник, в който артисти и публика изграждат заедно цялостното събитие.
Стартът на “Театър-24” ще бъде даден в петък, 29 септември, от 18.00 часа, във фоайето на Драматичния театър и ще завърши на 30 септември в 18 ч. на Голямата сцена. Ще вземат участие Димитър Иванов-Капитана, Ха-ха-ха импро, Театър Реплика, Тигран Торосян, Театър Арт Ленд, Театър Мале-мале, VR Lab, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ и Малка театрална компания.
„Стремежът ни е заедно с нашите партньори да организираме пъстър театрален празник, който да се превърне в ежегодно събитие от културния календар на града. Избрахме този формат, тъй като дава възможност активно да включим и младежите, за да им покажем, че театърът не е скучно, остаряло, елитарно изкуство.“, споделя Емил Йорданов от „Малка театрална компания”.
„Смятам, че маратонът е отличен начин да се даде старт на новия театрален сезон и да се събуди интересът на зрителите към театралното изкуство след летния ваканционен период. Щастливи сме, че можем да зарадваме габровската публика с това различно и вдъхновяващо събитие“, уточнява Петко Койчев, директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов“.
За да дадат възможност на повече хора да се включат в театралния маратон дори и през нощта, организаторите осигуряват безплатен театрален автобус.
Театробусът ще се движи в интервала между 22.00 и 07.00 часа и ще превозва пътници към Театръра по маршрут: кв. Русевци – кв. Младост – Автогара – Дом на хумора и сатирата – ЖП Гара – Колелото – ЖП Гара – ПТГ “Д-р Никола Василиади” – Театъра – Шиваров мост – кв. Бичкиня – Етъра – кв. Ябълка и обратно през Театъра до кв. Русевци.
Маршрутът и нощният график на пътуване ще бъдат публикувани в събитието във фейсбук: https://fb.me/e/1ASjKg7zE
Достъпът до представленията и активностите в програмата е с вход свободен. „Малка театрална компания“ е независима организация, работеща в сферата на сценичните изкуства. Създадена е от четирима приятели от НАТФИЗ, влюбени в театралната магия и природата на красивата ни планета. Това са режисьорът Емил Йорданов и куклените актьори Десислава Йорданова, Силвия Тенева и Георги Тенев. Основана през 2013-а, компанията работи в посока социално ангажирани представления. Неин фокус са устойчивото развитие, опазването на околната среда и технологичните иновации. Наред с България, фестивалните участия на трупата включват Белгия, Швеция, Турция и Румъния. Компанията създава първият в света куклен спектакъл с виртуална реалност „Островът на съкровищата v1.0“, а през 2019-а попада в селекцията на Пражкото квадринале – най-големия форум за постижения в сценографията. През 2022 г. печели приза за сценични изкуства с кауза на наградите „АртАкция”.
ПЪЛНА ПРОГРАМА НА МАРАТОНА „ТЕАТЪР-24”
29.09 (петък)
18:00 ВЕЧЕРЕН КАЛЕЙДОСКОП – коктейл и откриване в Централно фоайе
18:45 ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ – Голяма сцена
19:00 ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ – стендъп комедия, Димитър Иванов-Капитана, Голяма сцена
20:00 ХА-ХА-ХА В ГАБРОВО – ХА-ХА-ХА ИМПРО, Голяма сцена
21:00 ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБИ, посветени на 10-годишнината на МАЛКА ТЕАТРАЛНА КОМПАНИЯ, всички фоайета
21:30 ХОДЕНЕ ПО КРЪЧМИТЕ – Театър Реплика, Голяма сцена
23:00 ТЕАТРАЛНА РАЗХОДКА – разходка из дебрите на театъра, Целият театър
30.09 (събота)
00:00 ч. – СПИСЪК НА ВСИЧКИ СТРАХОТНИ НЕЩА – Театър Реплика, Голяма сцена
1:30 ч. – Театрален бирен куиз, Конкурс за тамада(наздравици), Конкурс за танци – Червено фоайе
2:30 ч. – Изрод, Тигран Торосян, Сцена Ъндърграунд
4:00 ч. – Среднощен калейдоскоп
Милиони балони, 18+, Театър Мале-мале, Червено фоайе
Среднощна балада, Театър Мале-мале, Червено фоайе
Музикалнo-театрален Jam, Сцена за всеки, Червено фоайе
Фантомът на театъра, променада, Малка театрална компания, целия театър
7:00 – Театрално кафене, среща с артистите и техните истории, Централно фоайе
8:30 Театрална разгрявка, актьорски упражнения за събуждане и тонус, Голяма сцена
9:00 Дигитално мастило, VAR Lab, Централно фоайе
9:30 ДОМЪТ НИ ГОРАТА и ДОМЪТ НИ ОКЕАНЪТ – театромати, кутия за представление за един човек, Централно фоайе
10:15 ТЕАТЪР НА САНДЪЧЕ, Малка театрална компания, в градината с мечето
10:30 ТЕАТРАЛНА ИГРОТЕКА, игри за деца и родители, пред театъра
11:00 ОТ КУЛАТА, Малка театрална компания, в градината с мечето
12:00 Театрална разходка, Малка театрална компания, целия театър
12:30 ТЕАТЪР НА САНДЪЧЕ, Малка театрална компания, в градината с мечето
13:00 НОВИТЕ ДРЕХИ НА ЦАРЯ, Театър Арт Ленд, Голяма сцена
14:00 Ателие Супергерои, Малка театрална компания, в градината с мечето
15:30 ЦЯЛОТО НЕБЕ и ЖИВОТ – театрални миниатюри – театър в кутия, Театър Арт Ленд, Централно фоайе
15:30 ДАНО ИГРАЯТ ДОБРЕ, ДТ ГАБРОВО, Голяма сцена
16:15 ТЕАТЪР НА САНДЪЧЕ, Малка театрална компания, в градината с мечето
16:30 МИЛИОНИ БАЛОНИ, Театър Мале-мале, пред театъра
17:30 КАКВОТО НАПРАВИ ДЯДО, ВСЕ Е ХУБАВО, Малка театрална компания, Голяма сцена


Култура
Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово


Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.
Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.
Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.
Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.


Култура
Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров


Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.
Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.
Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.
Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.
Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.
– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.
– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.
– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.
– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.
– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…


– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!
*Автор: Мария Матева.


Култура
Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.
Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.
В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.
Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.
Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.
Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.


-
Културапреди 6 дни
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие
-
Новинипреди 7 дни
Монтираха два от пилоните с осветление на стадион „Христо Ботев“ (Видео)
-
Новинипреди 6 дни
Валери Божинов стана спортен директор в Севлиево
-
Икономикапреди 6 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД набира работници
-
Новинипреди 3 дни
„Янтра“ нанесе първо поражение на лидера „Фратрия“
-
Новинипреди 3 дни
Нов физкултурен салон и STEM-център в ОУ „Неофит Рилски“
-
Културапреди един ден
Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето
-
Новинипреди 3 дни
Министър Мирослав Боршош откри учебната година в ПГТ – Габрово