Култура
24-часов театрален маратон очаква габровци
24-часов театрален маратон очаква габровци на 29 и 30 септември. Първото по рода си събитие в града се организира от „Малка театрална компания“ по случай 10-годишния ѝ юбилей.
На 29 и 30 септември в пространствата на габровския Драматичен театър „Рачо Стоянов“ се провежда пилотното издание на 24-часовия маратон с разнообразни театрални форми, наречен „Театър-24“. Поводът за проявата е 10-годишнината от създаването на „Малка театрална компания“, която кани габровци и гостите на града да се включат в своеобразния празник от 18 ч. в петък до 18 ч. в събота.
Програмата смесва популярни театрални жанрове с такива, които са слабо познати на местната публика. Неделима част от маратона са интерактивните спектакли и атракциони, творчески срещи, ателиета и работилници, в които зрителите могат да се докоснат до магията на театъра. В събитието се включват вече утвърдени театрални формации и индивидуални артисти от цялата страна. Инициативата се реализира в партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов“ и с финансовата подкрепа на програма “Култура” към габровската община.
За първи път в рамките на маратона ще бъде представено и новото пространство за театър в Габрово – сцена “Ъндърграунд”. Освен сцените на Драматичния театър, маратонът превзема и нестандартни пространства като коридори, фоайета, технически зони и пространствата на открито около театъра.
24-часовият маратон е нов за града и региона културен формат, целящ да представи театъра в различна светлина – като весел празник, в който артисти и публика изграждат заедно цялостното събитие.
Стартът на “Театър-24” ще бъде даден в петък, 29 септември, от 18.00 часа, във фоайето на Драматичния театър и ще завърши на 30 септември в 18 ч. на Голямата сцена. Ще вземат участие Димитър Иванов-Капитана, Ха-ха-ха импро, Театър Реплика, Тигран Торосян, Театър Арт Ленд, Театър Мале-мале, VR Lab, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ и Малка театрална компания.
„Стремежът ни е заедно с нашите партньори да организираме пъстър театрален празник, който да се превърне в ежегодно събитие от културния календар на града. Избрахме този формат, тъй като дава възможност активно да включим и младежите, за да им покажем, че театърът не е скучно, остаряло, елитарно изкуство.“, споделя Емил Йорданов от „Малка театрална компания”.
„Смятам, че маратонът е отличен начин да се даде старт на новия театрален сезон и да се събуди интересът на зрителите към театралното изкуство след летния ваканционен период. Щастливи сме, че можем да зарадваме габровската публика с това различно и вдъхновяващо събитие“, уточнява Петко Койчев, директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов“.
За да дадат възможност на повече хора да се включат в театралния маратон дори и през нощта, организаторите осигуряват безплатен театрален автобус.
Театробусът ще се движи в интервала между 22.00 и 07.00 часа и ще превозва пътници към Театръра по маршрут: кв. Русевци – кв. Младост – Автогара – Дом на хумора и сатирата – ЖП Гара – Колелото – ЖП Гара – ПТГ “Д-р Никола Василиади” – Театъра – Шиваров мост – кв. Бичкиня – Етъра – кв. Ябълка и обратно през Театъра до кв. Русевци.
Маршрутът и нощният график на пътуване ще бъдат публикувани в събитието във фейсбук: https://fb.me/e/1ASjKg7zE
Достъпът до представленията и активностите в програмата е с вход свободен. „Малка театрална компания“ е независима организация, работеща в сферата на сценичните изкуства. Създадена е от четирима приятели от НАТФИЗ, влюбени в театралната магия и природата на красивата ни планета. Това са режисьорът Емил Йорданов и куклените актьори Десислава Йорданова, Силвия Тенева и Георги Тенев. Основана през 2013-а, компанията работи в посока социално ангажирани представления. Неин фокус са устойчивото развитие, опазването на околната среда и технологичните иновации. Наред с България, фестивалните участия на трупата включват Белгия, Швеция, Турция и Румъния. Компанията създава първият в света куклен спектакъл с виртуална реалност „Островът на съкровищата v1.0“, а през 2019-а попада в селекцията на Пражкото квадринале – най-големия форум за постижения в сценографията. През 2022 г. печели приза за сценични изкуства с кауза на наградите „АртАкция”.
ПЪЛНА ПРОГРАМА НА МАРАТОНА „ТЕАТЪР-24”
29.09 (петък)
18:00 ВЕЧЕРЕН КАЛЕЙДОСКОП – коктейл и откриване в Централно фоайе
18:45 ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ – Голяма сцена
19:00 ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ – стендъп комедия, Димитър Иванов-Капитана, Голяма сцена
20:00 ХА-ХА-ХА В ГАБРОВО – ХА-ХА-ХА ИМПРО, Голяма сцена
21:00 ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБИ, посветени на 10-годишнината на МАЛКА ТЕАТРАЛНА КОМПАНИЯ, всички фоайета
21:30 ХОДЕНЕ ПО КРЪЧМИТЕ – Театър Реплика, Голяма сцена
23:00 ТЕАТРАЛНА РАЗХОДКА – разходка из дебрите на театъра, Целият театър
30.09 (събота)
00:00 ч. – СПИСЪК НА ВСИЧКИ СТРАХОТНИ НЕЩА – Театър Реплика, Голяма сцена
1:30 ч. – Театрален бирен куиз, Конкурс за тамада(наздравици), Конкурс за танци – Червено фоайе
2:30 ч. – Изрод, Тигран Торосян, Сцена Ъндърграунд
4:00 ч. – Среднощен калейдоскоп
Милиони балони, 18+, Театър Мале-мале, Червено фоайе
Среднощна балада, Театър Мале-мале, Червено фоайе
Музикалнo-театрален Jam, Сцена за всеки, Червено фоайе
Фантомът на театъра, променада, Малка театрална компания, целия театър
7:00 – Театрално кафене, среща с артистите и техните истории, Централно фоайе
8:30 Театрална разгрявка, актьорски упражнения за събуждане и тонус, Голяма сцена
9:00 Дигитално мастило, VAR Lab, Централно фоайе
9:30 ДОМЪТ НИ ГОРАТА и ДОМЪТ НИ ОКЕАНЪТ – театромати, кутия за представление за един човек, Централно фоайе
10:15 ТЕАТЪР НА САНДЪЧЕ, Малка театрална компания, в градината с мечето
10:30 ТЕАТРАЛНА ИГРОТЕКА, игри за деца и родители, пред театъра
11:00 ОТ КУЛАТА, Малка театрална компания, в градината с мечето
12:00 Театрална разходка, Малка театрална компания, целия театър
12:30 ТЕАТЪР НА САНДЪЧЕ, Малка театрална компания, в градината с мечето
13:00 НОВИТЕ ДРЕХИ НА ЦАРЯ, Театър Арт Ленд, Голяма сцена
14:00 Ателие Супергерои, Малка театрална компания, в градината с мечето
15:30 ЦЯЛОТО НЕБЕ и ЖИВОТ – театрални миниатюри – театър в кутия, Театър Арт Ленд, Централно фоайе
15:30 ДАНО ИГРАЯТ ДОБРЕ, ДТ ГАБРОВО, Голяма сцена
16:15 ТЕАТЪР НА САНДЪЧЕ, Малка театрална компания, в градината с мечето
16:30 МИЛИОНИ БАЛОНИ, Театър Мале-мале, пред театъра
17:30 КАКВОТО НАПРАВИ ДЯДО, ВСЕ Е ХУБАВО, Малка театрална компания, Голяма сцена
На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града на майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.
Кметът на Габрово Таня Христова и кметът на Велико Търново Даниел Панов избраха построения мост от майстор Колю Фичето в Дряново, за да обявят кандидатурата на Габрово за европейска столица на културата през 2032 година.
Събитието се проведе днес, 5 август. Двамата градоначалници сложиха подписите си под меморандум за стратегическо партньорство по съвместната подготовка на кандидатурата. Габрово е кандидатът, а Велико Търново е стратегическият му партньор.
Изборът на Дряновския мост – този архитектурен шедьовър на възрожденското ни строителство и майсторство, вечен символ на Дряново, носи дълбоко послание. Мястото, където документът бе подписан, символизира свързаността, сътрудничеството и общото бъдеще, подчерта кметът Таня Христова.
По думите ѝ мостът, построен от Първомайстора през 1861 г. свързва двата града, обединени от общи ценности, доверие и желание да градят заедно. „Днес показваме модел, който дава шанс на истинското партньорство. Във време, когато сякаш е модерно да се разделяме, ние показваме, че два значими за културата, индустрията и обществените инициативи български града могат да вървят заедно“, коментира тя.
„Това не е партньорство, което ще разпределя ресурси. То ще предостави възможност на Централна България да демонстрира своя потенциал и да превърне културата в двигател за развитие, привличане на хора и инвестиции“, допълни още Христова.
Кметът на старата столица Даниел Панов припомни, че партньорството между Габрово и Велико Търново има своите здрави основи, изграждани през годините чрез съвместни проекти и инициативи в различни сфери.
Той отбеляза и подкрепата, която Габрово оказа на Велико Търново при предишната му кандидатура за Европейска столица на културата през 2019 г. По думите му подготовката на новата кандидатура ще бъде резултат от работата на общ екип с равнопоставено участие на двете общини.
Предстои изработването на обща стратегия, културна програма и поредица от съвместни инициативи, които да обединят потенциала на двата града. Подписаният меморандум поставя основите на бъдещото сътрудничество между институциите, културните организации и местните общности в региона.
През идните месеци към подготовката на кандидатурата ще бъдат привлечени представители на културния сектор, образованието, бизнеса и граждански организации.
В края на церемонията по подписване на меморандума, в знак на уважение и съпричастност, кметовете на Габрово и Велико Търново получиха плакети от Община Дряново, посветени на 225-годишнина от рождението на Колю Фичето, които чествания белязаха миналата 2025 година. Връчи им ги заместник – кметът Диляна Джеджева.
Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
