*Използваното фоново изображение е илюстративно.

„Когато загубиш любим човек в ПТП, изведнъж целият ти свят се срива. Загубваш почвата под краката си и в момента, в който разбереш, че най-скъпото ти, в моя случай – детето ми, е издъхнало сред купчината ламарини, в която се е превърнал автомобилът, шофиран от негов приятел, от този момент сякаш умира част от теб. Изведнъж сякаш и твоето сърце спира да бие. Душата ти е осакатена завинаги. Няма празници. Има само болка. Разкъсван си на хиляди парчета от онази безмилостна жестока болка, която те преследва всеки ден – всяка нощ, всяка секунда. Тогава оставаш сам със себе си и тази болка, защото с болката живееш сам. Няма лек. Няма рецепта. Няма помощ. Няма срок на годност.

Когато изживееш първоначалния шок и стрес, когато се окажеш лице в лице с този кошмар и разбереш, че от тук нататък ще живееш в този филм на ужасите, че накъдето и да се обърнеш ще виждаш онази зловеща картина на детето ти окървавено и безжизнено на пътя. Че от този ден нататък, накъдето и да се обърнеш, ще виждаш лицето на детето ти в ковчега да се спуска в гроба… Тогава си разкъсван от болка, обезумял от гняв и безсилие да се справиш със ситуацията.  Изправен си пред свършен факт. Тогава, душата ти крещи въпроси, на които никога няма да получиш отговори. И все пак, точно тогава осъзнаваш, че имаш неистовото желание и сила да направиш нещо и да кажеш „СТОП“ на войната по пътищата!

Всеки от нас е свидетел на шофьори, които управляват след употреба на алкохол и наркотици. Обществена тайна е колко млади хора сядат зад волана пияни и дрогирани.

Факт е, че всеки от нас има приятели, познати и роднини, шофиращи неадекватни от количеството алкохол, което са погълнали. И още по-лошото, което е за мен, че сядат зад волана с ясното съзнание, че са употребили, и го намират за напълно нормално.

Докато всички ние си затваряме очите пред този факт, докато държавата спи и няма закон, който да постави на място всички тези убийци, въпрос на време е следващата жертва на пътя. И не непредумишлено убийство – умишлено!

За мен промяната започва отвътре навън. Не може да очакваш от другите.

Да, трябва да има закон!

Да, законът трябва да се спазва!

Да, обществото трябва да е съпричастно!

Но за мен, този закон трябва да е във всеки от нас. Всеки от нас трябва да има съзнание. Всеки от нас трябва да е отговорен за постъпките си.

Разберете, законът сме ние! Живеем в беззаконна държава, защото ние не спазваме законите. Законът за мен не е нещо написано на някаква хартия. Законът за мен е отговорност и колегиалност на пътя. Факт е, че докато не си променим начина на мислене, просто няма смисъл от тези закони. Те не се спазват! Нито на пътя! Нито в съда!

От войната по пътищата измират децата ни, родителите ни, приятелите ни!

Младите хора и не само те, шофират пияни и дрогирани. Не спазват знаци и ограничения. Отнемат предимство на другия. Шофират с превишена скорост. Резултатът от това е, че се превръщат в убийци.

Колко невинни жертви бяха убити на пешеходна пътека !? Колко невинни жертви бяха убити на тротоара, на спирката, в автомобила си, в автобуса!?

Всичката тази безотговорност на пътя води до смърт.

Звучи зловещо нали?! Може би си мислите, че думите ми са несправедливи. Много от вас ще ме нарекат луда… Повярвайте ми не съм луда. На моменти дори бих го предпочела, за да не разбирам какво се случва и да не живея този кошмар. Но за съжаление, съм с чисто и ясно съзнание и всеки ден съм свидетел на трагични инциденти по пътя.

Млади човеко, прекрасна млада жена или възрастен мъж (няма възрастова граница за безотговорността), нали не искаш утре да се превърнеш в убиец? Нали не искаш ти и цялото ти семейство да бъде заклеймено с думата „убил“?

Не подценявай риска от шофирането след употреба на алкохол и наркотици! Не шофирай! Не убивай! Никой не ти е виновен на пътя! Толкова почернени семейства! Асфалтът е пропит с кръвта на невинни жертви. Окъпан е от сълзите на майки и бащи на погубени деца, както и на деца на погубени родители.

Всеки може да застане пред мен. Аз съм майката на млад мъж, загинал в катастрофа, убит от свой приятел, който е шофирал пиян и дрогиран.

За жалост това е част от нашето ежедневие. Толкова много се доверяваме на човека зад волана до нас – без значение дали е пиян, дали е дрогиран.

Това безумие би трябвало да спре.

Ако във всяко едно семейство се говори по този въпрос, ако децата ни се възпитават в по-морални ценности, на безопасно поведение на пътя, на отговорност към живота – всичко би могло да бъде по-различно.

Не може да разчитаме само на инструкторите. Шофьорските курсове са за много кратък период от време. За мен децата излизат неподготвени. Много шофьорски книжки се закупуват от родителите. Същите тези родители нехаят за пияните и дрогираните си деца. Купуват им скъпи и мощни автомобили, каквито не са в състояние да управляват. Много деца, освен това, шофират без книжки. От къде са тези мощни мотори и автомобили? Къде са тези родители? Пределно ни е ясно, че един младеж, който не е завършил още училище, няма как да закупи автомобил за 10 или 20 хиляди, та дори и за пет. За мен всичко започва и завършва в семейството. Там се възпитават децата на морал, на дисциплина, на отговорност.

Само един пример ще дам за клипа на момичетата от Русе с балоните. Тези момичета утре ще станат жени, ще станат майки. Тези момичета утре ще възпитават своите деца.

Деца, подбирайте приятелите си! По-добре да си сам, отколкото да имаш приятел, който употребява наркотици. По-добре да ходиш пеш, отколкото да се возиш при пиян шофьор. Просто не се качвайте в автомобил с пиян шофьор. Било то приятел! Било то роднина или просто познат.

Не е геройство да шофираш пиян! Не си герой, ако минеш на червен светофар! Не си герой, ако караш със 150 км.ч. в населено място! Не си герой, ако дрифтиш по улиците из квартала! Не си герой, а бъдещ убиец…

Погледнете в очите на родител, загубил детето си в катастрофа! Погледнете в очите на оцелял от катастрофа и прикован завинаги в инвалиден стол. Погледнете прегазен труп от автомобил без никакъв спирачен път. Бихте ли устояли на този поглед, пълен с болка и отчаяние, поглед пълен с безсилие?!

Ако не искате това да ви се случи, ако не искате да сте поредния убиец на пътя, ако не искате да лежите в затвора, защото това заслужавате, то просто не сядайте зад волана употребили алкохол или дрога.

Животът е подарък! Живейте го достойно. Бъдете креативни! Дерзайте! Сбъдвайте мечти! Обичайте! Творете! Изхвърлете от живота си дрогата и алкохола!

Спасете живот!

Спасете своя живот и живота на другите!“