Свържи се с нас

Новини

Здравната каса заплаща ежегоден профилактичен преглед за осигурените

Published

on

НЗОК заплаща един годишен профилактичен преглед за всички здравноосигурени лица над 18 г. възраст, който се извършва от избрания общопрактикуващ лекар. Този преглед е важен за ранното диагностициране и предотвратяване на усложненията на редица тежки социално значими заболявания и не бива да се пропуска.

През предходната, 2022-ра година, в областта са направени и заплатени от РЗОК 29 817 профилактични прегледи на здравноосигурени лица над 18 г., като за първото полугодие са били 13 418.

За първите шест месеца на 2023 г. 14 506 пациенти в област Габрово са се обърнали към своя личен лекар за да преминат полагащия им се годишен профилактичен преглед, което показва леко увеличение спрямо предходната година.

Най-много профилактични прегледи на здравноосигурените лица над 18 г. са направени от лекарските практики в община Севлиево – 6 304. В община Габрово те са 6 061. Общопрактикуващите лекари в община Трявна са осъществили такъв преглед на 1 527 свои пациенти, а в община Дряново – на 614.

Данните на РЗОК показват, че жените в областта са по-активни при профилактиката – 8 163 вече са си направили преглед през тази година, докато мъжете са 6 341. Този годишен профилактичен преглед за лица над 18г., заплащан от НЗОК, включва различни дейности и изследвания в зависимост от възрастта, пола на пациента и оценка на индивидуалния риск за развиване на определени заболявания.

За всички пациенти се прави изчисляване на индекс на телесна маса,  оценка на психичен статус;  изследване острота на зрение, измерване на артериално налягане, електрокардиограма,  изследване на урина с тест-ленти, а при наличие на рискови фактори – определяне на кръвна захар.  

За жените над 30г. се прави и мануално изследване на млечни жлези. Дейност, включена в обема на профилактичния преглед е „ехографско изследване на млечни жлези“ – веднъж на 2 години за жени от 30 до 50 години. За жени от 30 до 40 години – „Изследване на онкопрофилактична цитонамазка“, което първоначално се прави ежегодно, а при две негативни цитонамазки – веднъж на три години.

За жените между 50 и 69 г. в профилактичния преглед е включена мамография на млечните жлези, която се прави веднъж на 2 г. За мъже над 50 г. се прави тест PSA за рак на простатата – веднъж на 2 години. Част от годишния профилактичен преглед са и изследванията за диагностика на хепатити.

На здравноосигурените лица, съответно на възраст 40, 45, 50, 55 и 60 години, се правят „Определяне на повърхностен антиген на хепатит В (НВs Аg) с бърз тест“ и „Определяне на антитела срещу хепатит C (anti-HCV) с бърз тест“. За различните възрастови групи са предвидени и различни кръвни изследвания през определени периоди от време (някои ежегодно, а други веднъж на 5 години).

Изследването на общ холестерол, триглицериди, кръвна захар, ЕКГ, мамография, PSA, HDL-холестерол, LDL-холестерол, ако е направено по друг повод в рамките на предходните 12 месеца, не се провежда повторно по време на профилактичния преглед.

По преценка на общопрактикуващия лекар може да не се провежда повторно изследване пълна кръвна картина и урина, ако са правени през предходните 3 месеца. 2/2 При провеждането на профилактичния преглед лекарят определя рискови групи. В случай, че пациентът попада в определена рискова група (риск да се развият сърдечно- съдови заболявания, злокачествени заболявания или захарен диабет) и в зависимост от степента на риска, личният лекар може да насочи за консултация със специалист, както и да назначи допълнителни изследвания.

Целта е по този начин да бъдат открити и лекувани навреме социално значими и приоритетни за страната заболявания. Всеки общопрактикуващ лекар трябва да поставя на общодостъпно място графика си с посочени часове за промотивна и профилактична дейност.

Хората трябва да бъдат активни и да посетят лекаря си, за да се възползват от осигурения профилактичен преглед. Националната здравноосигурителна каса заплаща и за профилактиката на децата по специална програма „Детско здравеопазване“.

Подробна информация за съдържанието на годишния профилактичен преглед за лица над 18 г. при общопрактикуващия лекар е публикувана в Приложение 12а на действащия Национален рамков договор /НРД/ за медицинските дейности. Осигурените лица могат да го видят на официалния портал на НЗОК – www. nhif.bg, в рубриката НРД.

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица