Свържи се с нас

Новини

Центърът за кариерно ориентиране обяви резултатите от Годишното си анкетно проучване

Published

on

Учениците гласуват най-високо доверие на своите родители при избора на кариерен път след седми и дванадесети клас. Качеството на образование е водещо при избор на университет за габровските гимназисти.

Това показват резултатите от станалото вече традиционно за област Габрово анкетно проучване сред учениците от седми и дванадесети клас, провеждано от кариерните консултанти на Център за подкрепа за личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“.

Анкетата се провежда за пета поредна година с учениците, на които им предстои преход в по-горна образователна степен и/или реализация на пазара на труда. Общо 1 036 ученици бяха анкетирани, а целевите групи са три. В едната попадат учениците от седми клас, а другите са две групи абитуриенти – тези които се обучават по специалност от професия и тези от профилираните паралелки.

Въпросите са насочени към нуждата от информация, необходимост от помощ и подкрепа при избора (кои са значимите хора, които могат да окажат такава) и няколко въпроса, свързани с бъдещата професия и реализацията на младите хора.

Кои са значимите възрастни, които учениците разпознават като хора, които могат да им бъдат полезни в процеса на вземане на решение?

Въпреки, че кръгът на възрастните, разпознавани като източник на помощ и подкрепа расте, родителите отново се ползват с най-голямо доверие от повечето ученици. Тук групата на учениците от профилираните паралелки на 12 клас правят изключение, като на първо място са посочили професионалистите, които работят в желаното от абитуриентите професионално направление.

А студентите, които се обучават в избраната или сходна специалност, делят второто място с родителите. Запитани обаче към кого биха се обърнали (отговорите на този въпрос не са изнесени тук), те посочват родителите си на първо място, като процента е вече 71,4%. Тоест абитуриентите разпознават хора, които могат да им бъдат от полза, но не винаги ги търсят или пък им е трудно да достигнат до тях.

В 12 клас расте броя на учениците, които биха се доверили на кариерните консултанти, в сравнение с тези от седми клас. Това се дължи на натрупването на броя часове по кариерно ориентиране в гимназиален етап и осъзнаването на нуждата от обучение и информиране в различни направления, което да подпомогне и облекчи процеса на вземане на решение за развитие на кариерата след завършване на средното училище.

Средно 7,1% от учениците казват, че нито един от посочените не може да им помогне, което ни навежда на мисълта, че сами ще вземат решение. Най-много такива ученици има в профилираните паралелки, където процентът е 11%. За абитуриентите, които са пълнолетни и се предполага, че вече могат сами да се справят с трудностите в живота това е напълно нормално. За седмокласниците обаче е малко притеснително.

Предвид крехката си възраст те не разполагат, все още с достатъчно информация за професиите, пазара на труда, а и за себе си като личности. С други думи, се нуждаят по помощ и подкрепа в по-голяма степен. Ето защо изборът в седми клас трябва задължително да се направи съвместно от детето и родителя.

За да могат да се планират дейности, които да отговарят в максимална степен на нуждите на учениците и на трите целеви групи бе зададен въпрос, целящ да проучи от каква информация и обучение имат нужда учениците, за да направят максимално добър за себе си избор.

При седмокласниците най-много ученици – 51,8 % биха искали да научат повече за учебните предмети, които ще изучават в средния курс на обучение. Повече за възможностите за реализация след завършване на средното образование искат да научат 49,2% от анкетираните. Нужда от информация за предлаганите специалности от професия в средните училища декларират 37,9%, а 37,8% искат да научат повече за предлаганите за обучение профили в средните училища.

При абитуриентите от професионалните паралелки този въпрос има две посоки. Първата е, ако ученикът смята да учи. Тук, за да направят по-добър и информиран избор 55,2% искат да знаят повече за това, какво ще се изучава в избраната от тях специалност. Също толкова 55,2% споделят, че биха искали да знаят какво точно ще могат да работят след завършване на висшето си образование. На трето място 52,7% искат да знаят повече за това, къде ще могат да се реализират след завършване на висшето си образование, а колко добре ще бъде заплатен труда им се интересуват 49,1% от анкетираните.

Най-малко ученици се интересуват от това какъв е рейтингът на ВУЗ-а, в който ще учат- 15,8% и дали в избрания ВУЗ и специалност има възможност за студентски стажове и обмен-22,4% . Нужда от информиране и обучение Вторият въпрос към професионалните паралелки бе насочен към нужда от информация и обучение в посока реализиране на пазара на труда.

Тук най-много ученици биха искали да бъдат обучени в това как да подготвят документите си за кандидатстване- 40,8%. Какви ще бъдат задълженията им на работното място и как да отстояват професионалните си интереси искат да знаят 39,8% от анкетираните ученици. Следва желанието на учениците да бъдат подготвени как да се държат на интервю за работа- 38,2% искат това.

Как да търсят работа искат да знаят и могат 24,1%, а 23% се интересуват от това какви ще бъдат задълженията на бъдещите им работодатели? Намалява броя на тези, които смятат, че нямат нужда от допълнителна информация или обучение- 12,6% при 18,4% за миналата година.

При учениците от профилираните паралелки на първо място са посочили два признака с еднакъв резултат – 54,1%: каква професия ще могат да упражняват, завършвайки избраната от тях специалност и къде ще могат да се реализират след дипломиране. На следващо място половината (50%) бъдещите студенти се интересуват от това какви учебни предмети ще изучават. Следва нуждата от информация за това колко добре ще бъде заплатен трудът им, когато започнат работа, отговор посочен от 49,6%. Искат да узнаят какви възможности за обучение предлагат висшите учебни заведения 41,8% от анкетираните.

Най- слабо абитуриентите се интересуват от това какъв е рейтингът на ВУЗ-а – 22,1%, а 17,6% биха искали да научат повече за себе си като личности. Че нямат нужда от допълнителна информация и обучение декларират 12,3% от абитуриентите.

Кои са водещите критерии при избора на висше образование за кандидат студентите, показват отговорите на следващия въпрос?

С над 5% е нараснал броя на студентите, които държат на качеството на образование. Вижда се, че за 76,9% това е най-важно. Следващите три критерия са с еднакви стойности. Това са наличието на стажове и практики, безпроблемната реализация на пазара на труда и финансовата страна.

Тези критерии са важни за близо половината от анкетираните, а именно 49,6%. За най-малко ученици е важна близостта на ВУЗ-а до родното им място. Изисквания към бъдеща професия Един от по-любопитните въпроси, отправен към учениците е този какво искат да им дава тяхната бъдеще професия. Това е един от екзистенциалните въпроси, на който трябва да може да си отговори всеки един ученик, за да може в бъдеще да търси и намери работа, която да задоволява в максимална степен неговите потребности.

Съвсем нормално, както и миналата година и трите групи са посочили на първо място „пари (много добро заплащане)“. Казваме, че е нормално, тъй като болшинството от анкетираните разчитат на своите родители и близки за финансови средства и биха искали да имат финансова независимост. Радващото тук е, че на следващите две места и трите групи поставят атрибути на професията, които показват много зрял подход при планирането на кариерата.

Единомислието тук продължава и както можем да видим от графиката, следващите два най-високи резултата са еднакви за трите целеви групи. Това са „Да се чувствам удовлетворен от труда си“ и „Да виждам резултата от своя труд“. Най-малко седмокласници се интересуват „престижа“ на професията. Това е и най- малко желания атрибут за абитуриентите от професионалните паралелки. При профилираните паралелки „престижа“ е на предпоследно място, изпреварен от „спокойствието“.

Къде виждат бъдещата си професионална реализация показва отговора на следващия въпрос?

От отговорите на този въпрос се вижда, че най-голяма част от анкетираните и от трите целеви групи виждат своята професионална реализация в друг голям град на България, различен от София. На второ и трето място седмокласниците са посочили родния си град- 30% и страна от Европейския съюз – 29,8%.

Учениците от професионалните паралелки също са посочили на второ място родния си град или село- 31,1%, а на трето е столицата с 18,1%. При профилираните паралелки, учениците са посочили на второ място гр. София- 33,1%, а на трето родното си място, посочено от 22,7% от анкетираните.

Най-малко ученици, усреднено около 4% биха искали да се развиват в малък град или село в България. Запитани какво ще правят в професионален план след завършване на 12 клас, най-голям брой – 44,4% от ученици от професионалните паралелки казват, че ще опитат да работят и учат едновременно. Ще учат – 17,3%, а 21,9% ще започнат работа.

Тази година 2% са посочили, че нито ще работят, нито ще учат, а 14,3% още не са решили какво ще правят към момента на попълване на анкетата. Професионалните паралелки бяха попитани още какво ще изберат, ако поне единият им избор е да учат. Едва 23% казват, че ще продължат по специалността.

По-голямата част – 50% казват, че ще продължат по друга специалност. Не са намерили отговор на този въпрос 27% от анкетираните ученици.

При профилираните паралелки бе зададен подобен въпрос: „В какво професионално направление ще продължите обучението си?“ В профила, в който се обучават ще продължат 21,7% (при 15,2% в миналото проучване), в близък на него 32,1%, а 46,3% са посочили, че ще продължат обучението си в напълно различно професионално направление.

Учениците от професионалните паралелки бяха попитани и колко смятат, че е реалистично да получават като нетно възнаграждение („чисто“), ако започнат работа по специалността си след завършване на средното училище. От отговорите на този въпрос се вижда, че 35,1% от анкетираните очакват стартово нетно възнаграждение над 1300 лева. Между 1200 и 1300 лв. заплата се надяват да получават 26,2%, а 29,3 между 1000 и 1200.

Между 700 и 900 лева очакват 6,8%, а под 700 лв. мислят, че ще получават 2,6% от анкетираните. Проучването показа още, че 48,4% от седмокласниците (при 50% от миналогодишното проучване) не познават добре приликите и разликите в обучението в профилирана и в професионална паралелка, което е ключова информация за направата на информиран и осъзнат избор на образование след седми клас.

Много хора смятат, че кариерното ориентиране трябва да се случва в етапите на преход между образователните степени и при реализирането на пазара на труда, но това съвсем не е така, казва Пенко Атанасов- директор на ЦПЛР „Кариерно ориентиране – Габрово“ и дългогодишен кариерен консултант.

Да, безспорно в седми и дванадесети клас дейностите по кариерно ориентиране са по интензивни и до известна степен ангажираността на учениците е по-голяма, предвид осъзнатостта и неизбежността на наближаващия избор. За да се стигне до вземането на информирано и осъзнато решение за продължаване на образованието или за реализация на пазара на труда ученикът трябва да знае и може много неща, голяма част от които за съжаление не са застъпени в учебните планове.

На първо място той трябва да познава себе си като личност. Своите умения, интереси, ценностна система, доминиращ модел за вземане на решение, локализация на контрола, темперамент, характер и т.н. На второ място, ученикът трябва да познава света на професиите, поне в степен, която му позволява да разпознава основните характеристики на професията към която се е насочил. И не толкова професията, колкото професионалното направление. Да знае какви ще бъдат професионалните му задължения. Какви знания и умения ще му помогнат да се изгради и утвърди като отличен специалист. Да е наясно какви ще бъдат взаимоотношенията му на работното място. Какво работно време ще има.

В каква среда ще изпълнява служебните си задължения и т.н. Какви са тенденциите на пазара на труда – местни и в глобален мащаб. Колко търсена ще бъде неговата професия поне 10 години след придобиването на правото да я упражнява. Това са само част от всичко, което трябва да знаем, за да направим информиран и осъзнат избор на професия. Виждате, че това е непосилно за един ученик.

„Непосилно е и за по-голямата част от нас родителите. Но никой не е казал, че трябва сами да поемаме това бреме. Всеки от нас е заобиколен от хора, които могат да помогнат на детето и родителя в избора на бъдеща професия. Най-важното в случая е да не се оставя вземането на решение за последния момент, когато притиснати от времето можем да сгрешим. Радостно е, че все повече родители се обръщат за съдействие към кариерните консултанти и се надяваме с времето този брой да продължава да расте, споделят още от ЦПЛР „Кариерно ориентиране- Габрово“.

Новини

Протестно автошествие в събота вечер в Габрово

Published

on

Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.

Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.

Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.

Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Новини

Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово

Published

on

Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.

Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.

Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица