Свържи се с нас

Култура

Любителско творчество без граници и брегове

Published

on

Започнаха сценичните изяви на самодейците от НЧ ”Будителите 2017” по проект, финансиран по програмата за подкрепа на любителското творчество.

Художествените състави на Народно читалище „Будителите 2017” – Габрово усърдно се готвят за празник на смеха – голям концерт с участието на самодейците, който цели да покаже, че след пандемията настроението и радостта от съприконсновението с изкуството са се върнали в репетиционните зали и напират да излязат навън, за поредна среща с публиката и приятелите.

Програмата за възстановяване и развитие на организациите в областта на любителското творчество на Национален фонд „Култура” подкрепи художествените състави и школите по изкуства на читалището след критичните месеци, в които те ограничиха срещите си.

Припомняме, че проектът на читалището предвижда чрез различни творчески подходи и разнообразни по същество творчески и културни изяви, да утвърди хумора, който за жителите на Габрово е движеща сила. Да разкрие хумора в песните, танците и обичаите на предците и в същото време да представи съвременното хумористично творчество. И не на последно място да го утвърди като успешна визитка на града и негова реклама.

Като представители на „столицата на хумора“ самодейци от читалището представиха откъс от бъдещия концерт и хумористичното изкуство на габровци на сцената на ХV Национален събор на народните читалище в град Бяла, област Варна.

Читалището и неговите състави са редовен участник в събора от създаването си. По този повод от името на кмета на Община Бяла инж. Пенчо Ненов им бе връчен Поздравителен адрес, в който той отправя поздравления за участието им в това, петнайсто издание на фестивала. „Вие сте истински стожери на българската култура – се казва в поздравителния адрес. – Вашето самоотвержено творчество и преданост са изградили мостове между поколенията и са помогнали да се запази и прослави богатството на нашата национална идентичност.” Освен благодарности, смодейците получиха грамоти и златни медали за своето представяне и оценката, че изпълненията им впечатляват и вдъхновяват не само колегите им, самодейците от други читалища в страната, но и организаторите домакини.

Програмата на читалище „Будителите 2017” на сцената в крайморския град Бяла бе приветствана със смях и аплодисменти от публиката. Изпълнението на артистите-любители от Театрална студия „Гаргара” с ръководител Светослав Славчев показа ниво в сравнение с подобни участия, опит в интерпретацията и артистизъм в поднасянето на скечовете, подготвени на основата на популярните габровски анекдоти. Зрителите се забавляваха искрено, сякаш за пръв път чуваха как габровци слагат канелка на яйцето, или си разказват сватбените пътешествия, които са направили поотделно и на различни места. Не може да се каже, че автентичните изпълнения на Фолклорна вокалната група „Русина” с ръководител Дора Видева бяха чудесно допълнение към сюжета на „смешното театро”, защото сами по себе си те се възприемат като музикални бисери на сцената. Хумористичните народни песни, с каквито иначе българския фолклор изобилства, много по-рядко се изпълняват на сцена. Те изискват самочувствие и артистизъм, каквито не всички самодейци притежават в степен, каквато е присъща на изпълнителките от Вокална група „Русина”. А те показаха завидно вокално майсторство и сценично поведение. Не бива да се пренебрегва, че техните национални носии също бяха добре подбрани – пъстри, празнични, и най-вече оригинални, сътворени от ръцете на габровки отпреди поне 100 години. Освен сценична изява, Театрална студия „Гаргара” присъства на събора в Бяла с инсталация от неподвижни маскирани фигури, с които се забавляваха и деца и възрастни.

Участието на самодейците от читалището в Националния събор на народните читалища не е генерална репетиция за предстоящия концерт-спектакъл, който още през юли тръгва на мини-турне в четири малки населени места и квартали на общината, за да насърчи общуването и сближи артистите с тяхната публика, да популяризира читалищните форми и привлече нови участници в тях. Това представяне е един от примерите, че любитлското творчество е не по-малко творческо от професионалното, че съприкосновението с него е радост за публиката и удовлетворение за самодейците, че сцени има много и всяка от тях заслужава аплодисменти.

В дните, в които на брега на Черно море се провеждаше читалищният събор, на Адриатическото крайбрежие танцуваха самодейците от Работилничката за хора „Бяла българка” с ръководител Ралица Фурева към НЧ ”Будителите 2017”. Те участваха в XI Международен музикален и танцов фестивал „Durres music fest” в град Дуръс, Албания. За да популяризират красотата на българския танцов фолклор и да спечелят нови приятелства с любители-танцьори от другите балкански страни.

Така проектът бе популяризиран не само на национално, но и на международно ниво, за да бъде пример как за любовта към творчеството няма граници.

*Публикацията е по Програма за възстановяване и развитие на организациите в областта на любителското творчество на Национален фонд „Култура”.

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Култура

Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

Published

on

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.

В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.

От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.

В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.

Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица