Култура
Любителско творчество без граници и брегове
Започнаха сценичните изяви на самодейците от НЧ ”Будителите 2017” по проект, финансиран по програмата за подкрепа на любителското творчество.
Художествените състави на Народно читалище „Будителите 2017” – Габрово усърдно се готвят за празник на смеха – голям концерт с участието на самодейците, който цели да покаже, че след пандемията настроението и радостта от съприконсновението с изкуството са се върнали в репетиционните зали и напират да излязат навън, за поредна среща с публиката и приятелите.
Програмата за възстановяване и развитие на организациите в областта на любителското творчество на Национален фонд „Култура” подкрепи художествените състави и школите по изкуства на читалището след критичните месеци, в които те ограничиха срещите си.
Припомняме, че проектът на читалището предвижда чрез различни творчески подходи и разнообразни по същество творчески и културни изяви, да утвърди хумора, който за жителите на Габрово е движеща сила. Да разкрие хумора в песните, танците и обичаите на предците и в същото време да представи съвременното хумористично творчество. И не на последно място да го утвърди като успешна визитка на града и негова реклама.
Като представители на „столицата на хумора“ самодейци от читалището представиха откъс от бъдещия концерт и хумористичното изкуство на габровци на сцената на ХV Национален събор на народните читалище в град Бяла, област Варна.
Читалището и неговите състави са редовен участник в събора от създаването си. По този повод от името на кмета на Община Бяла инж. Пенчо Ненов им бе връчен Поздравителен адрес, в който той отправя поздравления за участието им в това, петнайсто издание на фестивала. „Вие сте истински стожери на българската култура – се казва в поздравителния адрес. – Вашето самоотвержено творчество и преданост са изградили мостове между поколенията и са помогнали да се запази и прослави богатството на нашата национална идентичност.” Освен благодарности, смодейците получиха грамоти и златни медали за своето представяне и оценката, че изпълненията им впечатляват и вдъхновяват не само колегите им, самодейците от други читалища в страната, но и организаторите домакини.
Програмата на читалище „Будителите 2017” на сцената в крайморския град Бяла бе приветствана със смях и аплодисменти от публиката. Изпълнението на артистите-любители от Театрална студия „Гаргара” с ръководител Светослав Славчев показа ниво в сравнение с подобни участия, опит в интерпретацията и артистизъм в поднасянето на скечовете, подготвени на основата на популярните габровски анекдоти. Зрителите се забавляваха искрено, сякаш за пръв път чуваха как габровци слагат канелка на яйцето, или си разказват сватбените пътешествия, които са направили поотделно и на различни места. Не може да се каже, че автентичните изпълнения на Фолклорна вокалната група „Русина” с ръководител Дора Видева бяха чудесно допълнение към сюжета на „смешното театро”, защото сами по себе си те се възприемат като музикални бисери на сцената. Хумористичните народни песни, с каквито иначе българския фолклор изобилства, много по-рядко се изпълняват на сцена. Те изискват самочувствие и артистизъм, каквито не всички самодейци притежават в степен, каквато е присъща на изпълнителките от Вокална група „Русина”. А те показаха завидно вокално майсторство и сценично поведение. Не бива да се пренебрегва, че техните национални носии също бяха добре подбрани – пъстри, празнични, и най-вече оригинални, сътворени от ръцете на габровки отпреди поне 100 години. Освен сценична изява, Театрална студия „Гаргара” присъства на събора в Бяла с инсталация от неподвижни маскирани фигури, с които се забавляваха и деца и възрастни.
Участието на самодейците от читалището в Националния събор на народните читалища не е генерална репетиция за предстоящия концерт-спектакъл, който още през юли тръгва на мини-турне в четири малки населени места и квартали на общината, за да насърчи общуването и сближи артистите с тяхната публика, да популяризира читалищните форми и привлече нови участници в тях. Това представяне е един от примерите, че любитлското творчество е не по-малко творческо от професионалното, че съприкосновението с него е радост за публиката и удовлетворение за самодейците, че сцени има много и всяка от тях заслужава аплодисменти.
В дните, в които на брега на Черно море се провеждаше читалищният събор, на Адриатическото крайбрежие танцуваха самодейците от Работилничката за хора „Бяла българка” с ръководител Ралица Фурева към НЧ ”Будителите 2017”. Те участваха в XI Международен музикален и танцов фестивал „Durres music fest” в град Дуръс, Албания. За да популяризират красотата на българския танцов фолклор и да спечелят нови приятелства с любители-танцьори от другите балкански страни.
Така проектът бе популяризиран не само на национално, но и на международно ниво, за да бъде пример как за любовта към творчеството няма граници.
*Публикацията е по Програма за възстановяване и развитие на организациите в областта на любителското творчество на Национален фонд „Култура”.
Култура
„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Култура
Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.
В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.
Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.
Входът е свободен.

Култура
Великденски празници в музей „Етър“

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.
Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.
Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.
За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.
През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.
На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

-
Новинипреди 5 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 5 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 6 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 6 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Новинипреди 4 дниДнес е разпети петък!
-
Културапреди 5 дниПремиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово
-
Кримипреди 5 дниРумънски „амбулантен търговец“ на кухненски съдове удари греда в Габрово
-
Новинипреди 5 дни74-годишен мъж даде шанс за живот на 34-годишен пациент






















