Свържи се с нас

Култура

Любителско творчество без граници и брегове

Published

on

Започнаха сценичните изяви на самодейците от НЧ ”Будителите 2017” по проект, финансиран по програмата за подкрепа на любителското творчество.

Художествените състави на Народно читалище „Будителите 2017” – Габрово усърдно се готвят за празник на смеха – голям концерт с участието на самодейците, който цели да покаже, че след пандемията настроението и радостта от съприконсновението с изкуството са се върнали в репетиционните зали и напират да излязат навън, за поредна среща с публиката и приятелите.

Програмата за възстановяване и развитие на организациите в областта на любителското творчество на Национален фонд „Култура” подкрепи художествените състави и школите по изкуства на читалището след критичните месеци, в които те ограничиха срещите си.

Припомняме, че проектът на читалището предвижда чрез различни творчески подходи и разнообразни по същество творчески и културни изяви, да утвърди хумора, който за жителите на Габрово е движеща сила. Да разкрие хумора в песните, танците и обичаите на предците и в същото време да представи съвременното хумористично творчество. И не на последно място да го утвърди като успешна визитка на града и негова реклама.

Като представители на „столицата на хумора“ самодейци от читалището представиха откъс от бъдещия концерт и хумористичното изкуство на габровци на сцената на ХV Национален събор на народните читалище в град Бяла, област Варна.

Читалището и неговите състави са редовен участник в събора от създаването си. По този повод от името на кмета на Община Бяла инж. Пенчо Ненов им бе връчен Поздравителен адрес, в който той отправя поздравления за участието им в това, петнайсто издание на фестивала. „Вие сте истински стожери на българската култура – се казва в поздравителния адрес. – Вашето самоотвержено творчество и преданост са изградили мостове между поколенията и са помогнали да се запази и прослави богатството на нашата национална идентичност.” Освен благодарности, смодейците получиха грамоти и златни медали за своето представяне и оценката, че изпълненията им впечатляват и вдъхновяват не само колегите им, самодейците от други читалища в страната, но и организаторите домакини.

Програмата на читалище „Будителите 2017” на сцената в крайморския град Бяла бе приветствана със смях и аплодисменти от публиката. Изпълнението на артистите-любители от Театрална студия „Гаргара” с ръководител Светослав Славчев показа ниво в сравнение с подобни участия, опит в интерпретацията и артистизъм в поднасянето на скечовете, подготвени на основата на популярните габровски анекдоти. Зрителите се забавляваха искрено, сякаш за пръв път чуваха как габровци слагат канелка на яйцето, или си разказват сватбените пътешествия, които са направили поотделно и на различни места. Не може да се каже, че автентичните изпълнения на Фолклорна вокалната група „Русина” с ръководител Дора Видева бяха чудесно допълнение към сюжета на „смешното театро”, защото сами по себе си те се възприемат като музикални бисери на сцената. Хумористичните народни песни, с каквито иначе българския фолклор изобилства, много по-рядко се изпълняват на сцена. Те изискват самочувствие и артистизъм, каквито не всички самодейци притежават в степен, каквато е присъща на изпълнителките от Вокална група „Русина”. А те показаха завидно вокално майсторство и сценично поведение. Не бива да се пренебрегва, че техните национални носии също бяха добре подбрани – пъстри, празнични, и най-вече оригинални, сътворени от ръцете на габровки отпреди поне 100 години. Освен сценична изява, Театрална студия „Гаргара” присъства на събора в Бяла с инсталация от неподвижни маскирани фигури, с които се забавляваха и деца и възрастни.

Участието на самодейците от читалището в Националния събор на народните читалища не е генерална репетиция за предстоящия концерт-спектакъл, който още през юли тръгва на мини-турне в четири малки населени места и квартали на общината, за да насърчи общуването и сближи артистите с тяхната публика, да популяризира читалищните форми и привлече нови участници в тях. Това представяне е един от примерите, че любитлското творчество е не по-малко творческо от професионалното, че съприкосновението с него е радост за публиката и удовлетворение за самодейците, че сцени има много и всяка от тях заслужава аплодисменти.

В дните, в които на брега на Черно море се провеждаше читалищният събор, на Адриатическото крайбрежие танцуваха самодейците от Работилничката за хора „Бяла българка” с ръководител Ралица Фурева към НЧ ”Будителите 2017”. Те участваха в XI Международен музикален и танцов фестивал „Durres music fest” в град Дуръс, Албания. За да популяризират красотата на българския танцов фолклор и да спечелят нови приятелства с любители-танцьори от другите балкански страни.

Така проектът бе популяризиран не само на национално, но и на международно ниво, за да бъде пример как за любовта към творчеството няма граници.

*Публикацията е по Програма за възстановяване и развитие на организациите в областта на любителското творчество на Национален фонд „Култура”.

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица