Новини
Академична символика и ритуализация
24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Академична символика и ритуализация
Доц.д-р Цветелина Ганкова,
Бивш заместник ректор по международно сътрудничество и връзки с обществеността (2012 – 2016 г.) на Технически университет – Габрово
По традиция в навечерието на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – се говори за буквите и азбуката, за приноса на българите в развитието на световната цивилизация. Отдава се заслужена почит и преклонение пред делото на светите братя Константин Кирил и брат му Методий, както и на всички онези учени, анализатори, хуманисти, посветили духовните си търсения на изследването и интерпретирането на кодираното знание и символиката на глаголицата и ролята и значението на кирилицата.
Именно езикът на символите, едно от проявленията на древна универсална доктрина за връзката на човека и измеренията на духовния свят, носи знанието, което бива пренасяно във времето от цивилизация в цивилизация, за да покаже един друг начин на представяне на идеите, не скрит и не таен, а достъпен за съзнанието, достигнало определена степен в своята еволюция.
Връщайки се назад във времето, откриваме церемониала и ритуала като форма на външно проявление на държавната, често на абсолютната власт в Западната цивилизация, неразривно свързани с дипломатическата и международната практика. Тяхната цел е да внушават идеята за силата, славата и достойнството на владетеля и държавника.
Днес един от съществените аспекти от функционирането на всяка институция е нейната представителна и протоколна дейност. Тя има за цел да допринесе за развитието на организацията, да утвърди нейното достойнство и имидж пред обществеността, да позиционира мястото й в конкурентната среда, да създаде условия за професионалистите в нея като фактор за вземането на значими решения. Известна е съвременната позиция, че в основата й стои овластяването на стратегическата роля на комуникациите, че тази дейност е неразривна част от управлението на една институция и е необходима, за да се утвърждава тъй нареченият корпоративен имидж.
В този смисъл и в духа на предстоящия празник особен интерес представлява протоколната и представителната дейност в академичната сфера, във функционирането на един университет, в основата на която стои символиката и ритуализацията и тяхната хилядолетна традиция в историята на човешката цивилизация, връзката им с идеята за надграждането в образованието, чрез овладяване на мъдрост и достигане на духовни ценности и израстване.
Ритуалите и церемониалът представляват своеобразни инструкции за всички, представени в алегория и символика, притежаващи определена сила и смисъл. Като културен и духовен феномен, като интелектуална общност и пазител на ценности Университетът възпроизвежда своя специфична символна система от академични знаци, които имат своето място и значение в утвърждаването на достойнството както на институцията, така и на нейния академичен състав.
Изключителен интерес представлява историята на академичните символи и ритуали, техният произход и начало. Задълбоченото им изследване и представяне обаче, навлизането в дълбоката им същност и предназначение е невъзможно в ограничените и тесни рамки на настоящото изложение. То би могло да бъде обект на едно по-нататъшно повествование. Така или иначе тяхната история ни връща столетия назад, към далечните ХІ и ХІІ век, когато в Европа се изграждат и утвърждават първите университети в Париж и Болоня, в Оксфорд и Кеймбридж.
Кои са университетските символи и какъв е техният смисъл и значение?
През късното Средновековие се появяват първите правила и описания за облекло в английските университети, позволяващи да се различават ръководни длъжности, степени и факултети, а понякога дори отделни специалности. През годините и вековете облеклата се променят непрекъснато, но независимо от промените в модата, университетите запазват вида на своето академично облекло, тъй като то изцяло е свързано с традиции, достойнство и уважение.
Всеки университет днес избира сам своите символи и отличителни знаци, подбира техните цветове, знаци и форми. Най-често това са: логото на университета, знамето, библиотеката, академичните облекла, почетните знаци.
В символите на Технически университет-Габрово например са вложени такива цветове, като кралско синьо, черно, златно, определени елементи, фигури и форми. Цветовете присъстват в академичните тоги, съчетани са по начин, носещ определен смисъл и значение.
Логото на Технически университет-Габрово например представлява зъбно колело, вписана синусоида в червен цвят и разположена хоризонтално книга в син цвят в центъра с надпис ”ТУ ГАБРОВО” с бели букви, всичко това описано от окръжност с надпис по обиколката „ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ГАБРОВО”. Зъбното колело, синусоидата и книгата, изобразени в логото, символизират трите факултета на университета – факултет „Машиностроене и уредостроене“, факултет „Електротехника и електроника“ и факултет „Стопански“. Логото се поставя върху дипломите на студентите, върху различни почетни сертификати и награди, медали, плакети и значки, върху изданията на Университета и т.н.
Знамето на Университета е в цвят синьо, който цвят е и един от свързващите елементи с университетските тоги на ръководството. В геометричния му център е поместено логото на ТУ-Габрово. Ресни в златен цвят опасват краищата на знамето, в такъв цвят са също шнуровете и пискюлите. Знамето е университетски символ, който присъства на всички тържества и церемонии. Изнася се от знаменосец и две асистентки – студенти в Университета.
Библиотеката, разположена в самостоятелна сграда, е открита през 2006 г. Специално строена и съобразена с изискванията за една съвременна университетска библиотека, тя успешно съчетава модерната архитектура с изящни линии в комбинация с традиционния дух на висшите училища. Отличителен белег на Библиотеката на ТУ-Габрово е нейният купол. Той е прозрачен и има форма на пирамида, наподобяваща входа на „Лувъра” в Париж, където са събрани най-известните произведения на изкуството през историята на човечеството.
Ректорската огърлица символизира както високо служебно положение, достойнство и академично първенство, така и задължения, които налага съответният пост. Исторически погледнато тя навлиза в университетската символика от религиозната институция и се превръща в задължителен атрибут на ректорското достойнство. Ректорската огърлица в ТУ-Габрово е изработена от 11 прешлена, свързани помежду си с по 3 пръстена. Тя съдържа в себе си логото на Университета, вписано в окръжност в центъра на стилизиран ромб. Огърлицата е уникална по своята същност с ажурено изработени сини участъци и пет червени камъка. Свързващият елемент между медальона и прешлените също съдържа червен камък. Ректорската огърлица е изработена от метал в златист цвят.
Академичните облекла – тоги, шапки и шалове, показват придържане към историческа традиция на учени, датираща още от Средновековието. В този смисъл тогата и шапката са част от академичната история. По време на дипломирането си студентите обличат тога и шапка, защото това символизира присъединяването им към общност с многовековна история на солидарност и постижения.
Тогата е символ, който “облича” във власт и белег на принадлежност към определена общност – на просветените и притежаващите силата на знанието. Думата „тога” има латински произход и има значение на покривало. Тя била отличително облекло на пълноправния гражданин в Римската империя още от III век преди Христа. В академичните среди в България за пръв път се облича от ректора на Софийския университет „Климент Охридски“ по време на промоция на абсолвенти през 1974 г. Днес тоги обличат и абсолвентите в почти всеки български университет. Те са изработени в различни цветови и конструкционни композиции за отделните университети, както и съобразно длъжностите на официалните лица на университета и образователната степен на студентите. По този начин тогата се превръща в символ на традицията и уважението към миналото. За първи път в историята на Технически университет – Габрово тога облича ректорът на Университета 1999 г. Постепенно се въвеждат тоги за всички официални лица – зам. ректори, декани, главен секретар, а впоследствие и за всички абсолвенти. Тогите на ректор, заместник-ректори и деканите са изработени в цветове съответно кралско синьо и черно, а шнуровете и пискюлите – в златно. Техният дизайн е различен, отразява идеята за надграждането и йерархията, включва различни елементи в съответствие със съответния ранг на ръководната длъжност, като най-богат на символи и елементи е дизайнът на ректорската тога, след това на тогите на зам. ректорите, следвани от тогите на деканите. Златният шнур и златните пискюли като елемент от тях означават притежаване на научна степен. Свързващите елементи в тях са цветът, университетското лого и златният цвят на шнура. А свързващият елемент в академичните тоги на преподавателите и абсолвентите е логото – в кралско синьо на студентските тоги, както и шаловете в кралско синьо и с лого, избродирано в златист цвят (за магистри).
Медали в Технически университет – Габрово се връчват на абсолвентите, завършили своето обучение с отличие. Те са позлатени и са изработени в Монетен двор на БНБ. Представляват стилизирано изображение на логото на Технически университет-Габрово с надпис „ОТЛИЧНИК” и се закачат с трикольорна лента. На обратната страна на медалите са гравирани имената на абсолвента и випуска. Те са признание за дългогодишна, всеотдайна и упорита работа по време на следването в университета.


Значката на ТУ-Габрово е златна, изработена също в Монетен двор на БНБ. Формата й е кръгла и представлява стилизирано изображение на логото на университета. Връчва се по време на церемонии и тържества на личности, допринесли за развитието на Университета и неговото утвърждаване както в България, така и в чужбина.
Почетният знак на ТУ-Габрово представлява изображение на логото, изработено от метал и поставено върху гранитна основа. Връчва се на лица, удостоявани със званието „доктор хонорис кауза”, за научно-творчески постижения, представляващи значителен принос в науката, както и на лица и институции, с които университетът сътрудничи и които имат заслуги за неговото развитие.
Плакетът на ТУ – Габрово е изображение на неговото лого, изработено от метал, поставено върху кожена подложка. Върху кожената подложка се поставя и името на лицето или организацията, които ще бъдат наградени с него. Връчва се на лица, удостоявани със званието „доктор хонорис кауза”, както и на служители, физически и юридически лица, с които университетът сътрудничи и които имат заслуги за неговото развитие.
Академичните ритуали представляват действия, които се извършват съгласно установен ред. Университетската традиция в Европа създава специфични ритуали още от Средновековието, когато се създават и първите университети и се обособяват не само като специфични места на образованието, но и като общности със свой дух, атмосфера, начин на общуване и правила.
Историческите превратности обуславят формирането на българското висше образование по-късно от западноевропейското. Висшите училища в България се развиват под влияние на различните академични традиции, пренасяни от завършилите в Европа български студенти. Твърди се, че началото на академичния ритуал в българската университетска традиция се поставя през 1888 година със създаването на Висшето училище, предшественик на днешния Софийски университет „Климент Охридски“, и необходимостта от представяне на новия ректор, избиран всяка година.
Церемониите и тържествата в Технически университет – Габрово също следват строго определен ред. Студент, носещ знамето на университета, върви пред ректора и предвожда академичното шествие под звуците на студентския химн Gaudeamus igitur. Академичният ритуал в зала изисква знаменосецът и асистентките на знамето да стоят прави отстрани на ректора по време на цялата церемония и да държи знамето на университета.
Откриването на академичната учебна година се осъществява с определен ритуал, на който става посрещането на първокурсниците и въвеждането им в университетската среда. По време на този ритуал първокурсниците полагат своеобразна „посветителска“ клетва, с което се придава допълнителна празничност и тържественост на събитието и своеобразно приобщаване на новите студенти към академичния живот.
ПОСВЕТИТЕЛСКА КЛЕТВА НА ПЪРВОКУРСНИКА
Аз, първокурсникът от Технически университет – Габрово,
тържествено се заклевам да усвоявам знанието,
да пазя авторитета на моя Университет,
и да бъда достоен гражданин на Република България.
Заклех се!
Със специални академични ритуали се отличават и университетските промоции за присъждане на образователните степени „бакалавър“ и „магистър“. Това е емоционален ден както за студентите, така и за преподавателите. Всички са облечени тържествено в академични облекла, звучи студентският химн и най-важното – студентите получават своите дипломи. Абсолвентите са облечени в черни тоги, като магистрите имат допълнително шалчета в кралско синьо с извезано лого в златист цвят и носят квадратни шапки. Пискюлът на шапките студентите носят отляво (от англ. left – игра на думи), тъй като те напускат Университета. По време на самите церемонии абсолвентите, завършили с отличен успех се награждават с грамоти и медали. Също така те полагат и Галилеевата клетва. С този акт се въведе една традиция в Технически университет-Габрово, която присъства в академичния живот на Западноевропейските университети.
ГАЛИЛЕЕВА КЛЕТВА
АЗ, ВЪЗПИТАНИКЪТ на Технически университет – Габрово,
като навлизам в редовете на българската интелигенция,
СЕ ЗАКЛЕВАМ:
– да пазя името на университета, който разкри пред мен света на науката;
– да защитя достойно професионалната си подготовка;
– да използвам научните си познания единствено за добро, за напредък, за хуманизация на света;
– да съдействам за издигане на човека като висш критерий за всяка научна и социална дейност;
– да утвърждавам в себе си и в обществото основните принципи на човешкия морал;
– верен на своя народ, да допринеса с труда си за неговото по-добро бъдеще;
– да бъда достоен гражданин на Отечеството си!
ЗАКЛЕХ СЕ!
От къде идва името „Галилеева клетва“?
На 7 януари 1989 г. на едноименния площад пред църквата “Санта Кроче” във Флоренция, където е погребан Галилео Галилей, се e състоял митинг в негова чест. Тогава прозвучава призив да се въведе във всички университети и институти Галилеева клетва, подобна на Хипократовата – да се произнася тържествено обещание за използване на науката единствено за борба с болката и страданието, в името на хуманизацията на света. Технически университет – Габрово също откликва на този хуманен призив.
Друг ритуал в Технически университет – Габрово е посветен на връчване на почетно звание „doctor honoris causa“ и удостояването с почетни знаци на Университета. С почетното звание doctor honoris causa се удостояват известни личности с научни, културни или други заслуги както към университета, така и по принцип. Връчването на дипломите на почетните доктори става ритуално с поднасяне на специален тубос, в който е поставена навита по средновековен маниер на руло диплома с текст, изписан в случая със старобългарски шрифт на кирилица и латиница. Удостоеният с това звание също е облечен в тога и изнася академична лекция пред университетската общност.
Други церемонии и тържества в Технически университет – Габрово традиционно са свързани с връчване на грамоти за дългогодишна работа на преподаватели в университета – церемонията по връчването на грамотите се извършва на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Тогава се награждават и студенти от ТУ-Габрово показали отлични успехи през годините. Тържествено се отбелязва и 1 ноември – Деня на народните будители, на който се връчват грамоти за научно израстване на преподаватели през съответната година. Тържествено става връчването на грамоти при пенсиониране на преподаватели и служители.
Академичната символика и ритуализация, академичният церемониал и протокол в по-широк смисъл, представляват един особен и същевременно много съществен аспект от живота на една академична институция. Тяхната цел е представянето на институцията навън – в национален и международен план – и лансирането на универсални послания относно имидж, достойнство и устойчивост, относно степента на осъзнатост и просветеност на академичния състав, разбирането и усвояването на универсални цивилизационни ценности и самочувствието относно знание, способности и професионализъм, които да бъдат вложени и предадени на поколенията за просперитета и добруването на България.
Култура
Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Новини
Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.
Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.
Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.
Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.
Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

-
Любопитнопреди 7 дниЛазерна епилация Габрово – защо есента е подходящ момент да започнете?
-
Новинипреди 7 дниМедицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова
-
Икономикапреди 6 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 6 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Културапреди 2 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 3 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 3 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 3 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак



















