Свържи се с нас

Новини

Академична символика и ритуализация

Published

on

24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Академична символика и ритуализация

Доц.д-р Цветелина Ганкова,
Бивш заместник ректор по международно сътрудничество и връзки с обществеността (2012 – 2016 г.) на Технически университет – Габрово

По традиция в навечерието на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – се говори за буквите и азбуката, за приноса на българите в развитието на световната цивилизация. Отдава се заслужена почит и преклонение пред делото на светите братя Константин Кирил и брат му Методий, както и на всички онези учени, анализатори, хуманисти, посветили духовните си търсения на изследването и интерпретирането на кодираното знание и символиката на глаголицата и ролята и значението на кирилицата.

Именно езикът на символите, едно от проявленията на древна универсална доктрина за връзката на човека и измеренията на духовния свят, носи знанието, което бива пренасяно във времето от цивилизация в цивилизация, за да покаже един друг начин на представяне на идеите, не скрит и не таен, а достъпен за съзнанието, достигнало определена степен в своята еволюция.

Връщайки се назад във времето, откриваме церемониала и ритуала като форма на външно проявление на държавната, често на абсолютната власт в Западната цивилизация, неразривно свързани с дипломатическата и международната практика. Тяхната цел е да внушават идеята за силата, славата и достойнството на владетеля и държавника.

Днес един от съществените аспекти от функционирането на всяка институция е нейната представителна и протоколна дейност. Тя има за цел да допринесе за развитието на организацията, да утвърди нейното достойнство и имидж пред обществеността, да позиционира мястото й в конкурентната среда, да създаде условия за професионалистите в нея като фактор за вземането на значими решения. Известна е съвременната позиция, че в основата й стои овластяването на стратегическата роля на комуникациите, че тази дейност е неразривна част от управлението на една институция и е необходима, за да се утвърждава тъй нареченият корпоративен имидж.

В този смисъл и в духа на предстоящия празник особен интерес представлява протоколната и представителната дейност в академичната сфера, във функционирането на един университет, в основата на която стои символиката и ритуализацията и тяхната хилядолетна традиция в историята на човешката цивилизация, връзката им с идеята за надграждането в образованието, чрез овладяване на мъдрост и достигане на духовни ценности и израстване.

Ритуалите и церемониалът представляват своеобразни инструкции за всички, представени в алегория и символика, притежаващи определена сила и смисъл. Като културен и духовен феномен, като интелектуална общност и пазител на ценности Университетът възпроизвежда своя специфична символна система от академични знаци, които имат своето място и значение в утвърждаването на достойнството както на институцията, така и на нейния академичен състав.

Изключителен интерес представлява историята на академичните символи и ритуали, техният произход и начало. Задълбоченото им изследване и представяне обаче, навлизането в дълбоката им същност и предназначение е невъзможно в ограничените и тесни рамки на настоящото изложение. То би могло да бъде обект на едно по-нататъшно повествование. Така или иначе тяхната история ни връща столетия назад, към далечните ХІ и ХІІ век, когато в Европа се изграждат и утвърждават първите университети в Париж и Болоня, в Оксфорд и Кеймбридж.

Кои са университетските символи и какъв е техният смисъл и значение?
През късното Средновековие се появяват първите правила и описания за облекло в английските университети, позволяващи да се различават ръководни длъжности, степени и факултети, а понякога дори отделни специалности. През годините и вековете облеклата се променят непрекъснато, но независимо от промените в модата, университетите запазват вида на своето академично облекло, тъй като то изцяло е свързано с традиции, достойнство и уважение.

Всеки университет днес избира сам своите символи и отличителни знаци, подбира техните цветове, знаци и форми. Най-често това са: логото на университета, знамето, библиотеката, академичните облекла, почетните знаци.

В символите на Технически университет-Габрово например са вложени такива цветове, като кралско синьо, черно, златно, определени елементи, фигури и форми. Цветовете присъстват в академичните тоги, съчетани са по начин, носещ определен смисъл и значение.

Логото на Технически университет-Габрово например представлява зъбно колело, вписана синусоида в червен цвят и разположена хоризонтално книга в син цвят в центъра с надпис ”ТУ ГАБРОВО” с бели букви, всичко това описано от окръжност с надпис по обиколката „ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ГАБРОВО”. Зъбното колело, синусоидата и книгата, изобразени в логото, символизират трите факултета на университета – факултет „Машиностроене и уредостроене“, факултет „Електротехника и електроника“ и факултет „Стопански“. Логото се поставя върху дипломите на студентите, върху различни почетни сертификати и награди, медали, плакети и значки, върху изданията на Университета и т.н.

Знамето на Университета е в цвят синьо, който цвят е и един от свързващите елементи с университетските тоги на ръководството. В геометричния му център е поместено логото на ТУ-Габрово. Ресни в златен цвят опасват краищата на знамето, в такъв цвят са също шнуровете и пискюлите. Знамето е университетски символ, който присъства на всички тържества и церемонии. Изнася се от знаменосец и две асистентки – студенти в Университета.

Библиотеката, разположена в самостоятелна сграда, е открита през 2006 г. Специално строена и съобразена с изискванията за една съвременна университетска библиотека, тя успешно съчетава модерната архитектура с изящни линии в комбинация с традиционния дух на висшите училища. Отличителен белег на Библиотеката на ТУ-Габрово е нейният купол. Той е прозрачен и има форма на пирамида, наподобяваща входа на „Лувъра” в Париж, където са събрани най-известните произведения на изкуството през историята на човечеството.

Ректорската огърлица символизира както високо служебно положение, достойнство и академично първенство, така и задължения, които налага съответният пост. Исторически погледнато тя навлиза в университетската символика от религиозната институция и се превръща в задължителен атрибут на ректорското достойнство. Ректорската огърлица в ТУ-Габрово е изработена от 11 прешлена, свързани помежду си с по 3 пръстена. Тя съдържа в себе си логото на Университета, вписано в окръжност в центъра на стилизиран ромб. Огърлицата е уникална по своята същност с ажурено изработени сини участъци и пет червени камъка. Свързващият елемент между медальона и прешлените също съдържа червен камък. Ректорската огърлица е изработена от метал в златист цвят.

Академичните облекла – тоги, шапки и шалове, показват придържане към историческа традиция на учени, датираща още от Средновековието. В този смисъл тогата и шапката са част от академичната история. По време на дипломирането си студентите обличат тога и шапка, защото това символизира присъединяването им към общност с многовековна история на солидарност и постижения.

Тогата е символ, който “облича” във власт и белег на принадлежност към определена общност – на просветените и притежаващите силата на знанието. Думата „тога” има латински произход и има значение на покривало. Тя била отличително облекло на пълноправния гражданин в Римската империя още от III век преди Христа. В академичните среди в България за пръв път се облича от ректора на Софийския университет „Климент Охридски“ по време на промоция на абсолвенти през 1974 г. Днес тоги обличат и абсолвентите в почти всеки български университет. Те са изработени в различни цветови и конструкционни композиции за отделните университети, както и съобразно длъжностите на официалните лица на университета и образователната степен на студентите. По този начин тогата се превръща в символ на традицията и уважението към миналото. За първи път в историята на Технически университет – Габрово тога облича ректорът на Университета 1999 г. Постепенно се въвеждат тоги за всички официални лица – зам. ректори, декани, главен секретар, а впоследствие и за всички абсолвенти. Тогите на ректор, заместник-ректори и деканите са изработени в цветове съответно кралско синьо и черно, а шнуровете и пискюлите – в златно. Техният дизайн е различен, отразява идеята за надграждането и йерархията, включва различни елементи в съответствие със съответния ранг на ръководната длъжност, като най-богат на символи и елементи е дизайнът на ректорската тога, след това на тогите на зам. ректорите, следвани от тогите на деканите. Златният шнур и златните пискюли като елемент от тях означават притежаване на научна степен. Свързващите елементи в тях са цветът, университетското лого и златният цвят на шнура. А свързващият елемент в академичните тоги на преподавателите и абсолвентите е логото – в кралско синьо на студентските тоги, както и шаловете в кралско синьо и с лого, избродирано в златист цвят (за магистри).

Медали в Технически университет – Габрово се връчват на абсолвентите, завършили своето обучение с отличие. Те са позлатени и са изработени в Монетен двор на БНБ. Представляват стилизирано изображение на логото на Технически университет-Габрово с надпис „ОТЛИЧНИК” и се закачат с трикольорна лента. На обратната страна на медалите са гравирани имената на абсолвента и випуска. Те са признание за дългогодишна, всеотдайна и упорита работа по време на следването в университета.

Значката на ТУ-Габрово е златна, изработена също в Монетен двор на БНБ. Формата й е кръгла и представлява стилизирано изображение на логото на университета. Връчва се по време на церемонии и тържества на личности, допринесли за развитието на Университета и неговото утвърждаване както в България, така и в чужбина.

Почетният знак на ТУ-Габрово представлява изображение на логото, изработено от метал и поставено върху гранитна основа. Връчва се на лица, удостоявани със званието „доктор хонорис кауза”, за научно-творчески постижения, представляващи значителен принос в науката, както и на лица и институции, с които университетът сътрудничи и които имат заслуги за неговото развитие.

Плакетът на ТУ – Габрово е изображение на неговото лого, изработено от метал, поставено върху кожена подложка. Върху кожената подложка се поставя и името на лицето или организацията, които ще бъдат наградени с него. Връчва се на лица, удостоявани със званието „доктор хонорис кауза”, както и на служители, физически и юридически лица, с които университетът сътрудничи и които имат заслуги за неговото развитие.

Академичните ритуали представляват действия, които се извършват съгласно установен ред. Университетската традиция в Европа създава специфични ритуали още от Средновековието, когато се създават и първите университети и се обособяват не само като специфични места на образованието, но и като общности със свой дух, атмосфера, начин на общуване и правила.

Историческите превратности обуславят формирането на българското висше образование по-късно от западноевропейското. Висшите училища в България се развиват под влияние на различните академични традиции, пренасяни от завършилите в Европа български студенти. Твърди се, че началото на академичния ритуал в българската университетска традиция се поставя през 1888 година със създаването на Висшето училище, предшественик на днешния Софийски университет „Климент Охридски“, и необходимостта от представяне на новия ректор, избиран всяка година.

Церемониите и тържествата в Технически университет – Габрово също следват строго определен ред. Студент, носещ знамето на университета, върви пред ректора и предвожда академичното шествие под звуците на студентския химн Gaudeamus igitur. Академичният ритуал в зала изисква знаменосецът и асистентките на знамето да стоят прави отстрани на ректора по време на цялата церемония и да държи знамето на университета.

Откриването на академичната учебна година се осъществява с определен ритуал, на който става посрещането на първокурсниците и въвеждането им в университетската среда. По време на този ритуал първокурсниците полагат своеобразна „посветителска“ клетва, с което се придава допълнителна празничност и тържественост на събитието и своеобразно приобщаване на новите студенти към академичния живот.

ПОСВЕТИТЕЛСКА КЛЕТВА НА ПЪРВОКУРСНИКА
Аз, първокурсникът от Технически университет – Габрово,
тържествено се заклевам да усвоявам знанието,
да пазя авторитета на моя Университет,
и да бъда достоен гражданин на Република България.
Заклех се!

Със специални академични ритуали се отличават и университетските промоции за присъждане на образователните степени „бакалавър“ и „магистър“. Това е емоционален ден както за студентите, така и за преподавателите. Всички са облечени тържествено в академични облекла, звучи студентският химн и най-важното – студентите получават своите дипломи. Абсолвентите са облечени в черни тоги, като магистрите имат допълнително шалчета в кралско синьо с извезано лого в златист цвят и носят квадратни шапки. Пискюлът на шапките студентите носят отляво (от англ. left – игра на думи), тъй като те напускат Университета. По време на самите церемонии абсолвентите, завършили с отличен успех се награждават с грамоти и медали. Също така те полагат и Галилеевата клетва. С този акт се въведе една традиция в Технически университет-Габрово, която присъства в академичния живот на Западноевропейските университети.

ГАЛИЛЕЕВА КЛЕТВА
АЗ, ВЪЗПИТАНИКЪТ на Технически университет – Габрово,
като навлизам в редовете на българската интелигенция,
СЕ ЗАКЛЕВАМ:
– да пазя името на университета, който разкри пред мен света на науката;
– да защитя достойно професионалната си подготовка;
– да използвам научните си познания единствено за добро, за напредък, за хуманизация на света;
– да съдействам за издигане на човека като висш критерий за всяка научна и социална дейност;
– да утвърждавам в себе си и в обществото основните принципи на човешкия морал;
– верен на своя народ, да допринеса с труда си за неговото по-добро бъдеще;
– да бъда достоен гражданин на Отечеството си!
ЗАКЛЕХ СЕ!

От къде идва името „Галилеева клетва“?
На 7 януари 1989 г. на едноименния площад пред църквата “Санта Кроче” във Флоренция, където е погребан Галилео Галилей, се e състоял митинг в негова чест. Тогава прозвучава призив да се въведе във всички университети и институти Галилеева клетва, подобна на Хипократовата – да се произнася тържествено обещание за използване на науката единствено за борба с болката и страданието, в името на хуманизацията на света. Технически университет – Габрово също откликва на този хуманен призив.

Друг ритуал в Технически университет – Габрово е посветен на връчване на почетно звание „doctor honoris causa“ и удостояването с почетни знаци на Университета. С почетното звание doctor honoris causa се удостояват известни личности с научни, културни или други заслуги както към университета, така и по принцип. Връчването на дипломите на почетните доктори става ритуално с поднасяне на специален тубос, в който е поставена навита по средновековен маниер на руло диплома с текст, изписан в случая със старобългарски шрифт на кирилица и латиница. Удостоеният с това звание също е облечен в тога и изнася академична лекция пред университетската общност.

Други церемонии и тържества в Технически университет – Габрово традиционно са свързани с връчване на грамоти за дългогодишна работа на преподаватели в университета – церемонията по връчването на грамотите се извършва на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Тогава се награждават и студенти от ТУ-Габрово показали отлични успехи през годините. Тържествено се отбелязва и 1 ноември – Деня на народните будители, на който се връчват грамоти за научно израстване на преподаватели през съответната година. Тържествено става връчването на грамоти при пенсиониране на преподаватели и служители.

Академичната символика и ритуализация, академичният церемониал и протокол в по-широк смисъл, представляват един особен и същевременно много съществен аспект от живота на една академична институция. Тяхната цел е представянето на институцията навън – в национален и международен план – и лансирането на универсални послания относно имидж, достойнство и устойчивост, относно степента на осъзнатост и просветеност на академичния състав, разбирането и усвояването на универсални цивилизационни ценности и самочувствието относно знание, способности и професионализъм, които да бъдат вложени и предадени на поколенията за просперитета и добруването на България.

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица