Свържи се с нас

Новини

Академична символика и ритуализация

Published

on

24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Академична символика и ритуализация

Доц.д-р Цветелина Ганкова,
Бивш заместник ректор по международно сътрудничество и връзки с обществеността (2012 – 2016 г.) на Технически университет – Габрово

По традиция в навечерието на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – се говори за буквите и азбуката, за приноса на българите в развитието на световната цивилизация. Отдава се заслужена почит и преклонение пред делото на светите братя Константин Кирил и брат му Методий, както и на всички онези учени, анализатори, хуманисти, посветили духовните си търсения на изследването и интерпретирането на кодираното знание и символиката на глаголицата и ролята и значението на кирилицата.

Именно езикът на символите, едно от проявленията на древна универсална доктрина за връзката на човека и измеренията на духовния свят, носи знанието, което бива пренасяно във времето от цивилизация в цивилизация, за да покаже един друг начин на представяне на идеите, не скрит и не таен, а достъпен за съзнанието, достигнало определена степен в своята еволюция.

Връщайки се назад във времето, откриваме церемониала и ритуала като форма на външно проявление на държавната, често на абсолютната власт в Западната цивилизация, неразривно свързани с дипломатическата и международната практика. Тяхната цел е да внушават идеята за силата, славата и достойнството на владетеля и държавника.

Днес един от съществените аспекти от функционирането на всяка институция е нейната представителна и протоколна дейност. Тя има за цел да допринесе за развитието на организацията, да утвърди нейното достойнство и имидж пред обществеността, да позиционира мястото й в конкурентната среда, да създаде условия за професионалистите в нея като фактор за вземането на значими решения. Известна е съвременната позиция, че в основата й стои овластяването на стратегическата роля на комуникациите, че тази дейност е неразривна част от управлението на една институция и е необходима, за да се утвърждава тъй нареченият корпоративен имидж.

В този смисъл и в духа на предстоящия празник особен интерес представлява протоколната и представителната дейност в академичната сфера, във функционирането на един университет, в основата на която стои символиката и ритуализацията и тяхната хилядолетна традиция в историята на човешката цивилизация, връзката им с идеята за надграждането в образованието, чрез овладяване на мъдрост и достигане на духовни ценности и израстване.

Ритуалите и церемониалът представляват своеобразни инструкции за всички, представени в алегория и символика, притежаващи определена сила и смисъл. Като културен и духовен феномен, като интелектуална общност и пазител на ценности Университетът възпроизвежда своя специфична символна система от академични знаци, които имат своето място и значение в утвърждаването на достойнството както на институцията, така и на нейния академичен състав.

Изключителен интерес представлява историята на академичните символи и ритуали, техният произход и начало. Задълбоченото им изследване и представяне обаче, навлизането в дълбоката им същност и предназначение е невъзможно в ограничените и тесни рамки на настоящото изложение. То би могло да бъде обект на едно по-нататъшно повествование. Така или иначе тяхната история ни връща столетия назад, към далечните ХІ и ХІІ век, когато в Европа се изграждат и утвърждават първите университети в Париж и Болоня, в Оксфорд и Кеймбридж.

Кои са университетските символи и какъв е техният смисъл и значение?
През късното Средновековие се появяват първите правила и описания за облекло в английските университети, позволяващи да се различават ръководни длъжности, степени и факултети, а понякога дори отделни специалности. През годините и вековете облеклата се променят непрекъснато, но независимо от промените в модата, университетите запазват вида на своето академично облекло, тъй като то изцяло е свързано с традиции, достойнство и уважение.

Всеки университет днес избира сам своите символи и отличителни знаци, подбира техните цветове, знаци и форми. Най-често това са: логото на университета, знамето, библиотеката, академичните облекла, почетните знаци.

В символите на Технически университет-Габрово например са вложени такива цветове, като кралско синьо, черно, златно, определени елементи, фигури и форми. Цветовете присъстват в академичните тоги, съчетани са по начин, носещ определен смисъл и значение.

Логото на Технически университет-Габрово например представлява зъбно колело, вписана синусоида в червен цвят и разположена хоризонтално книга в син цвят в центъра с надпис ”ТУ ГАБРОВО” с бели букви, всичко това описано от окръжност с надпис по обиколката „ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ГАБРОВО”. Зъбното колело, синусоидата и книгата, изобразени в логото, символизират трите факултета на университета – факултет „Машиностроене и уредостроене“, факултет „Електротехника и електроника“ и факултет „Стопански“. Логото се поставя върху дипломите на студентите, върху различни почетни сертификати и награди, медали, плакети и значки, върху изданията на Университета и т.н.

Знамето на Университета е в цвят синьо, който цвят е и един от свързващите елементи с университетските тоги на ръководството. В геометричния му център е поместено логото на ТУ-Габрово. Ресни в златен цвят опасват краищата на знамето, в такъв цвят са също шнуровете и пискюлите. Знамето е университетски символ, който присъства на всички тържества и церемонии. Изнася се от знаменосец и две асистентки – студенти в Университета.

Библиотеката, разположена в самостоятелна сграда, е открита през 2006 г. Специално строена и съобразена с изискванията за една съвременна университетска библиотека, тя успешно съчетава модерната архитектура с изящни линии в комбинация с традиционния дух на висшите училища. Отличителен белег на Библиотеката на ТУ-Габрово е нейният купол. Той е прозрачен и има форма на пирамида, наподобяваща входа на „Лувъра” в Париж, където са събрани най-известните произведения на изкуството през историята на човечеството.

Ректорската огърлица символизира както високо служебно положение, достойнство и академично първенство, така и задължения, които налага съответният пост. Исторически погледнато тя навлиза в университетската символика от религиозната институция и се превръща в задължителен атрибут на ректорското достойнство. Ректорската огърлица в ТУ-Габрово е изработена от 11 прешлена, свързани помежду си с по 3 пръстена. Тя съдържа в себе си логото на Университета, вписано в окръжност в центъра на стилизиран ромб. Огърлицата е уникална по своята същност с ажурено изработени сини участъци и пет червени камъка. Свързващият елемент между медальона и прешлените също съдържа червен камък. Ректорската огърлица е изработена от метал в златист цвят.

Академичните облекла – тоги, шапки и шалове, показват придържане към историческа традиция на учени, датираща още от Средновековието. В този смисъл тогата и шапката са част от академичната история. По време на дипломирането си студентите обличат тога и шапка, защото това символизира присъединяването им към общност с многовековна история на солидарност и постижения.

Тогата е символ, който “облича” във власт и белег на принадлежност към определена общност – на просветените и притежаващите силата на знанието. Думата „тога” има латински произход и има значение на покривало. Тя била отличително облекло на пълноправния гражданин в Римската империя още от III век преди Христа. В академичните среди в България за пръв път се облича от ректора на Софийския университет „Климент Охридски“ по време на промоция на абсолвенти през 1974 г. Днес тоги обличат и абсолвентите в почти всеки български университет. Те са изработени в различни цветови и конструкционни композиции за отделните университети, както и съобразно длъжностите на официалните лица на университета и образователната степен на студентите. По този начин тогата се превръща в символ на традицията и уважението към миналото. За първи път в историята на Технически университет – Габрово тога облича ректорът на Университета 1999 г. Постепенно се въвеждат тоги за всички официални лица – зам. ректори, декани, главен секретар, а впоследствие и за всички абсолвенти. Тогите на ректор, заместник-ректори и деканите са изработени в цветове съответно кралско синьо и черно, а шнуровете и пискюлите – в златно. Техният дизайн е различен, отразява идеята за надграждането и йерархията, включва различни елементи в съответствие със съответния ранг на ръководната длъжност, като най-богат на символи и елементи е дизайнът на ректорската тога, след това на тогите на зам. ректорите, следвани от тогите на деканите. Златният шнур и златните пискюли като елемент от тях означават притежаване на научна степен. Свързващите елементи в тях са цветът, университетското лого и златният цвят на шнура. А свързващият елемент в академичните тоги на преподавателите и абсолвентите е логото – в кралско синьо на студентските тоги, както и шаловете в кралско синьо и с лого, избродирано в златист цвят (за магистри).

Медали в Технически университет – Габрово се връчват на абсолвентите, завършили своето обучение с отличие. Те са позлатени и са изработени в Монетен двор на БНБ. Представляват стилизирано изображение на логото на Технически университет-Габрово с надпис „ОТЛИЧНИК” и се закачат с трикольорна лента. На обратната страна на медалите са гравирани имената на абсолвента и випуска. Те са признание за дългогодишна, всеотдайна и упорита работа по време на следването в университета.

Значката на ТУ-Габрово е златна, изработена също в Монетен двор на БНБ. Формата й е кръгла и представлява стилизирано изображение на логото на университета. Връчва се по време на церемонии и тържества на личности, допринесли за развитието на Университета и неговото утвърждаване както в България, така и в чужбина.

Почетният знак на ТУ-Габрово представлява изображение на логото, изработено от метал и поставено върху гранитна основа. Връчва се на лица, удостоявани със званието „доктор хонорис кауза”, за научно-творчески постижения, представляващи значителен принос в науката, както и на лица и институции, с които университетът сътрудничи и които имат заслуги за неговото развитие.

Плакетът на ТУ – Габрово е изображение на неговото лого, изработено от метал, поставено върху кожена подложка. Върху кожената подложка се поставя и името на лицето или организацията, които ще бъдат наградени с него. Връчва се на лица, удостоявани със званието „доктор хонорис кауза”, както и на служители, физически и юридически лица, с които университетът сътрудничи и които имат заслуги за неговото развитие.

Академичните ритуали представляват действия, които се извършват съгласно установен ред. Университетската традиция в Европа създава специфични ритуали още от Средновековието, когато се създават и първите университети и се обособяват не само като специфични места на образованието, но и като общности със свой дух, атмосфера, начин на общуване и правила.

Историческите превратности обуславят формирането на българското висше образование по-късно от западноевропейското. Висшите училища в България се развиват под влияние на различните академични традиции, пренасяни от завършилите в Европа български студенти. Твърди се, че началото на академичния ритуал в българската университетска традиция се поставя през 1888 година със създаването на Висшето училище, предшественик на днешния Софийски университет „Климент Охридски“, и необходимостта от представяне на новия ректор, избиран всяка година.

Церемониите и тържествата в Технически университет – Габрово също следват строго определен ред. Студент, носещ знамето на университета, върви пред ректора и предвожда академичното шествие под звуците на студентския химн Gaudeamus igitur. Академичният ритуал в зала изисква знаменосецът и асистентките на знамето да стоят прави отстрани на ректора по време на цялата церемония и да държи знамето на университета.

Откриването на академичната учебна година се осъществява с определен ритуал, на който става посрещането на първокурсниците и въвеждането им в университетската среда. По време на този ритуал първокурсниците полагат своеобразна „посветителска“ клетва, с което се придава допълнителна празничност и тържественост на събитието и своеобразно приобщаване на новите студенти към академичния живот.

ПОСВЕТИТЕЛСКА КЛЕТВА НА ПЪРВОКУРСНИКА
Аз, първокурсникът от Технически университет – Габрово,
тържествено се заклевам да усвоявам знанието,
да пазя авторитета на моя Университет,
и да бъда достоен гражданин на Република България.
Заклех се!

Със специални академични ритуали се отличават и университетските промоции за присъждане на образователните степени „бакалавър“ и „магистър“. Това е емоционален ден както за студентите, така и за преподавателите. Всички са облечени тържествено в академични облекла, звучи студентският химн и най-важното – студентите получават своите дипломи. Абсолвентите са облечени в черни тоги, като магистрите имат допълнително шалчета в кралско синьо с извезано лого в златист цвят и носят квадратни шапки. Пискюлът на шапките студентите носят отляво (от англ. left – игра на думи), тъй като те напускат Университета. По време на самите церемонии абсолвентите, завършили с отличен успех се награждават с грамоти и медали. Също така те полагат и Галилеевата клетва. С този акт се въведе една традиция в Технически университет-Габрово, която присъства в академичния живот на Западноевропейските университети.

ГАЛИЛЕЕВА КЛЕТВА
АЗ, ВЪЗПИТАНИКЪТ на Технически университет – Габрово,
като навлизам в редовете на българската интелигенция,
СЕ ЗАКЛЕВАМ:
– да пазя името на университета, който разкри пред мен света на науката;
– да защитя достойно професионалната си подготовка;
– да използвам научните си познания единствено за добро, за напредък, за хуманизация на света;
– да съдействам за издигане на човека като висш критерий за всяка научна и социална дейност;
– да утвърждавам в себе си и в обществото основните принципи на човешкия морал;
– верен на своя народ, да допринеса с труда си за неговото по-добро бъдеще;
– да бъда достоен гражданин на Отечеството си!
ЗАКЛЕХ СЕ!

От къде идва името „Галилеева клетва“?
На 7 януари 1989 г. на едноименния площад пред църквата “Санта Кроче” във Флоренция, където е погребан Галилео Галилей, се e състоял митинг в негова чест. Тогава прозвучава призив да се въведе във всички университети и институти Галилеева клетва, подобна на Хипократовата – да се произнася тържествено обещание за използване на науката единствено за борба с болката и страданието, в името на хуманизацията на света. Технически университет – Габрово също откликва на този хуманен призив.

Друг ритуал в Технически университет – Габрово е посветен на връчване на почетно звание „doctor honoris causa“ и удостояването с почетни знаци на Университета. С почетното звание doctor honoris causa се удостояват известни личности с научни, културни или други заслуги както към университета, така и по принцип. Връчването на дипломите на почетните доктори става ритуално с поднасяне на специален тубос, в който е поставена навита по средновековен маниер на руло диплома с текст, изписан в случая със старобългарски шрифт на кирилица и латиница. Удостоеният с това звание също е облечен в тога и изнася академична лекция пред университетската общност.

Други церемонии и тържества в Технически университет – Габрово традиционно са свързани с връчване на грамоти за дългогодишна работа на преподаватели в университета – церемонията по връчването на грамотите се извършва на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Тогава се награждават и студенти от ТУ-Габрово показали отлични успехи през годините. Тържествено се отбелязва и 1 ноември – Деня на народните будители, на който се връчват грамоти за научно израстване на преподаватели през съответната година. Тържествено става връчването на грамоти при пенсиониране на преподаватели и служители.

Академичната символика и ритуализация, академичният церемониал и протокол в по-широк смисъл, представляват един особен и същевременно много съществен аспект от живота на една академична институция. Тяхната цел е представянето на институцията навън – в национален и международен план – и лансирането на универсални послания относно имидж, достойнство и устойчивост, относно степента на осъзнатост и просветеност на академичния състав, разбирането и усвояването на универсални цивилизационни ценности и самочувствието относно знание, способности и професионализъм, които да бъдат вложени и предадени на поколенията за просперитета и добруването на България.

Новини

Емануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра

Published

on

Емануел Луканов се завръща начело на Янтра. Специалистът, който изведе габровския тим до бараж за влизане в Първа лига, отново застава на треньорския пост и ще води „ковачите“ още тази неделя в двубоя срещу Оборище в Панагюрище от втория предварителен кръг на турнира за Купата на България.

Борислав Стойчев се връща в ролята си на спортен директор на тима.

Именно под ръководството на Емануел Луканов Янтра изигра най-силния си сезон във Втора професионална лига. През изминалото първенство „ковачите“ завършиха на второ място с актив от 64 точки след 18 победи, 10 равенства и само 4 допуснати загуби. Това осигури на отбора участие в баража за Първа лига срещу Септември в София, където Янтра беше само на 17 минути от крайния успех.

След края на сезона Луканов получи предложение да продължи работата си в Габрово, но реши да поеме по друг път. Сега той отново се завръща в Янтра – в клуб, който познава отлично.

Луканов притежава UEFA Pro лиценз и богат треньорски опит, включително спечелена Купа на България с Черно море и промоция за Първа лига с Етър.

Специалистът с италиански финес се завръща при „ковачите“ с ясната задача да стабилизира отбора и да го върне на победния път.

Зареди още

Новини

Николай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки

Published

on

Народният представител от „Прогресивна България“ за демонтираното стълбище, „зазиданите прозорци“, цената на ремонта и обществения контрол, както и за историческото завръщане на тленните останки на цар Самуил в България

Ремонтът на Паметника на свободата на Шипка предизвика силна обществена реакция. Снимките на демонтираното северно стълбище, твърденията за промяна на автентичния вид на паметника, въпросите за обществената поръчка и за стойността на ремонта съвсем естествено породиха тревога.

Когато става дума за Шипка, необходими са факти – какво точно се демонтира, защо, какво ще бъде върнато, как ще изглежда паметникът след ремонта и как се разходват публичните средства. Разговаряме с народния представител от Габрово Николай Косев за въпросите, които хората задават днес, и за отговорността на държавата към едно от най-силните места в българската историческа памет.

Г-н Косев, снимките от Шипка са стряскащи. Хората виждат разбито стълбище на Паметника на свободата. Разрушава ли се паметникът?
Не, но разбирам защо човек, който вижда само тези снимки, може да остане с такова впечатление. Северното стълбище е демонтирано, защото земно-каменният насип под него е пропаднал и основата е деформирана. Оригиналните каменни плочи и стъпала не се изхвърлят – те са запазени и номерирани и ще бъдат върнати след изграждането на новата стабилна конструкция.

Тоест държавата не е обяснила достатъчно добре какво прави?
Тоест спекулациите надделяват над фактите. Когато ремонтираш обикновена сграда, можеш да сложиш ограда и табела. Когато работиш по Шипка, това не е достатъчно. Трябва да покажеш кое се сваля, защо се сваля, къде се съхранява и как ще бъде възстановено. Реставрационните технологии и строителния проект няма как да бъдат разбрани от всеки един от нас, но са съществената част на разговора.

Защо изобщо се стига до толкова сериозна намеса? Паметникът опасен ли е?
Проблемите не са установени сега. Паметникът е строен между 1926 и 1930 г. и още година след завършването му се е наложил ремонт заради тежките климатични условия на върха. Последният цялостен проект за реставрация и консервация е от 70-те години, а работата по него е извършена през 1981 – 1982 г. През 2015 г., след сигнали на граждани за падащи камъни, отново е потвърдена необходимостта от спешен ремонт. Тоест говорим за натрупан в десетилетията назад проблем, а не за ремонт, измислен вчера.

И все пак – от 2015 г. до 2026 г. са единадесет години. Защо толкова време?
Това е основателен въпрос. През годините са се наслагвали проблеми с документацията и статута на имота, техническия паспорт, проектирането и осигуряването на финансиране. Още през 2020 г. Министерството на културата официално съобщава за проверки през 2015, 2018 и 2020 г., конструктивно обследване, геодезическо заснемане и подготовка на цялостен проект за консервация и реставрация. Не мисля, че трябва да украсяваме тази хронология. Просто държавата е действала твърде бавно.

Сега управлява „Прогресивна България“. Не е ли просто удобно да говорите за забавянията на предишните управления?
Аз ги посочвам, защото такава е хронологията. От момента, в който сме поели управлението на България, отговорността за това как ще бъде изпълнен проектът е наша. Ремонтът е включен в правителствената програма 2026 – 2030 г. и се финансира изцяло от българската държава. Не се оправдаваме за всеки наследен проблем. Настояваме да се комуникира с факти и работим за разрешаването му.

Колко точно ще плати държавата?
За реставрацията и консервацията, независимия строителен надзор и инвеститорския контрол общата стойност е 8 427 421,93 евро с ДДС. Това е сериозна сума публични средства и обществото ще има пълна яснота какво е договорено, какво е изпълнено и какво е платено.

Има съмнения и около обществената поръчка. Как отговаряте на тях?
С проверими факти. Според информацията на Националния парк-музей документацията по поръчката е проверена и одобрена за публикуване от Агенцията по обществени поръчки. След политически сигнали процедурата по избор на изпълнител е проверявана и от няколко други органа и институции, като в предоставената информация е посочено, че нарушения не са установени. Ако утре се появи нов документ или данни за нарушение, те също ще бъдат проверени. Контролът не приключва с подписването на договора – той приключва, когато работата е завършена и всеки похарчен лев може да бъде проследен.

Един от най-разпространените страхове е, че се зазиждат прозорците. Какво всъщност се случва?
Тук трябва да бъдем много конкретни и да говорим с факти. Първоначално Паметникът на свободата не е имал тези прозорци. Отворите са проектирани за естествена вентилация и извеждане на влагата, а по-късно са превърнати в прозорци, вероятно при изграждането на отоплителната система през 70-те години. Проектът сега не предвижда зазиждането им, а възстановяване на първоначалната им функция чрез метални жалузийни решетки, така че влагата да бъде отвеждана. Това е съвсем различно от внушението, че някой просто е решил да зазида прозорците на Шипка.

А самият паметник ще изглежда ли различно след ремонта?
Целта е максимално да се възстанови автентичният му облик. Проектът включва префугиране на каменната зидария, подмяна на повредени елементи, ремонт на оловните обшивки и разкриване на оригиналния каменен градеж във вътрешността. Предвидена е и нова постоянна експозиция „Шипченска епопея“, в която ще бъдат включени както съществуващи, така и нови елементи, а разказът ще обхваща боевете при прохода и историята на построяването на самия паметник. Целта не е да получим „нова Шипка“, а да съхраним истинската.

Защо тогава се стигна до такова обществено недоверие?
Защото слуховете и спекулациите надделяха над фактите и хронологията. Доверието се печели с информация и прозрачност. Когато хората първо видят багер, демонтирани камъни и скеле, а обяснението дойде след това, ситуацията вече е трудна за комуникация. Още повече когато става дума за място, към което българите имат много силна емоционална връзка.

Значи не приемате всяка критика като политическа атака?
При над осем милиона евро публични средства и работа по национална светиня критичният въпрос е задължителен. И аз искам да знам къде е всеки оригинален камък, какво точно се изпълнява и дали се изпълнява по проекта. Шипка е твърде голяма, за да я превръщаме в малка партийна битка.

Вие сте народен представител на „Прогресивна България“ от Габрово и член на парламентарната Комисия по туризъм. Как гледате на Шипка от перспективата на региона?
Като на национална светиня преди всичко. Шипка е и част от идентичността на Габровския регион, от туристическия му образ и от икономиката около културното наследство. Член съм на Комисията по туризъм и за мен въпросът не приключва с укрепването на една сграда. Важни са експозицията, достъпът, начинът, по който разказваме историята, и как свързваме Шипка с останалите възможности на региона. Паметникът трябва първо да бъде съхранен, а след това да бъде представен така, както заслужава място от този мащаб.

В контекста на националната гордост, утре се случва нещо, което България чака от десетилетия – тленните останки на цар Самуил се завръщат в родината. Какво означава това за обществото ни?
Утре е голям ден за България. Има събития, които са далеч по-паметни от политическото ежедневие и трябва да имаме мъдростта да не ги смаляваме до него. Цар Самуил е част от българската държавност и историческа памет. След повече от половин век, в който останките му се намират в Гърция, на 3 октомври те ще бъдат предадени на българската държава и положени в църквата Надявам се много българи ще почувстват този ден много лично – един български владетел се завръща у дома.

В края на този разговор – за Шипка, за цар Самуил, за държавата – какво означава за Вас българското самочувствие?
Да не се налага непрекъснато да доказваме с думи колко обичаме България. Да познаваме историята си, да пазим онова, което сме наследили, и да имаме амбицията да оставим нещо след себе си. Да се гордеем с миналото, без да се затваряме в него, и да строим бъдещето, без да забравяме кои сме. Българщината не е политическа поза. Тя е памет, достойнство и отговорност към това, което ще оставим след нас.

Зареди още

Новини

Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

Published

on

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица