Новини
Академична символика и ритуализация
24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Академична символика и ритуализация
Доц.д-р Цветелина Ганкова,
Бивш заместник ректор по международно сътрудничество и връзки с обществеността (2012 – 2016 г.) на Технически университет – Габрово
По традиция в навечерието на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – се говори за буквите и азбуката, за приноса на българите в развитието на световната цивилизация. Отдава се заслужена почит и преклонение пред делото на светите братя Константин Кирил и брат му Методий, както и на всички онези учени, анализатори, хуманисти, посветили духовните си търсения на изследването и интерпретирането на кодираното знание и символиката на глаголицата и ролята и значението на кирилицата.
Именно езикът на символите, едно от проявленията на древна универсална доктрина за връзката на човека и измеренията на духовния свят, носи знанието, което бива пренасяно във времето от цивилизация в цивилизация, за да покаже един друг начин на представяне на идеите, не скрит и не таен, а достъпен за съзнанието, достигнало определена степен в своята еволюция.
Връщайки се назад във времето, откриваме церемониала и ритуала като форма на външно проявление на държавната, често на абсолютната власт в Западната цивилизация, неразривно свързани с дипломатическата и международната практика. Тяхната цел е да внушават идеята за силата, славата и достойнството на владетеля и държавника.
Днес един от съществените аспекти от функционирането на всяка институция е нейната представителна и протоколна дейност. Тя има за цел да допринесе за развитието на организацията, да утвърди нейното достойнство и имидж пред обществеността, да позиционира мястото й в конкурентната среда, да създаде условия за професионалистите в нея като фактор за вземането на значими решения. Известна е съвременната позиция, че в основата й стои овластяването на стратегическата роля на комуникациите, че тази дейност е неразривна част от управлението на една институция и е необходима, за да се утвърждава тъй нареченият корпоративен имидж.
В този смисъл и в духа на предстоящия празник особен интерес представлява протоколната и представителната дейност в академичната сфера, във функционирането на един университет, в основата на която стои символиката и ритуализацията и тяхната хилядолетна традиция в историята на човешката цивилизация, връзката им с идеята за надграждането в образованието, чрез овладяване на мъдрост и достигане на духовни ценности и израстване.
Ритуалите и церемониалът представляват своеобразни инструкции за всички, представени в алегория и символика, притежаващи определена сила и смисъл. Като културен и духовен феномен, като интелектуална общност и пазител на ценности Университетът възпроизвежда своя специфична символна система от академични знаци, които имат своето място и значение в утвърждаването на достойнството както на институцията, така и на нейния академичен състав.
Изключителен интерес представлява историята на академичните символи и ритуали, техният произход и начало. Задълбоченото им изследване и представяне обаче, навлизането в дълбоката им същност и предназначение е невъзможно в ограничените и тесни рамки на настоящото изложение. То би могло да бъде обект на едно по-нататъшно повествование. Така или иначе тяхната история ни връща столетия назад, към далечните ХІ и ХІІ век, когато в Европа се изграждат и утвърждават първите университети в Париж и Болоня, в Оксфорд и Кеймбридж.
Кои са университетските символи и какъв е техният смисъл и значение?
През късното Средновековие се появяват първите правила и описания за облекло в английските университети, позволяващи да се различават ръководни длъжности, степени и факултети, а понякога дори отделни специалности. През годините и вековете облеклата се променят непрекъснато, но независимо от промените в модата, университетите запазват вида на своето академично облекло, тъй като то изцяло е свързано с традиции, достойнство и уважение.
Всеки университет днес избира сам своите символи и отличителни знаци, подбира техните цветове, знаци и форми. Най-често това са: логото на университета, знамето, библиотеката, академичните облекла, почетните знаци.
В символите на Технически университет-Габрово например са вложени такива цветове, като кралско синьо, черно, златно, определени елементи, фигури и форми. Цветовете присъстват в академичните тоги, съчетани са по начин, носещ определен смисъл и значение.
Логото на Технически университет-Габрово например представлява зъбно колело, вписана синусоида в червен цвят и разположена хоризонтално книга в син цвят в центъра с надпис ”ТУ ГАБРОВО” с бели букви, всичко това описано от окръжност с надпис по обиколката „ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ГАБРОВО”. Зъбното колело, синусоидата и книгата, изобразени в логото, символизират трите факултета на университета – факултет „Машиностроене и уредостроене“, факултет „Електротехника и електроника“ и факултет „Стопански“. Логото се поставя върху дипломите на студентите, върху различни почетни сертификати и награди, медали, плакети и значки, върху изданията на Университета и т.н.
Знамето на Университета е в цвят синьо, който цвят е и един от свързващите елементи с университетските тоги на ръководството. В геометричния му център е поместено логото на ТУ-Габрово. Ресни в златен цвят опасват краищата на знамето, в такъв цвят са също шнуровете и пискюлите. Знамето е университетски символ, който присъства на всички тържества и церемонии. Изнася се от знаменосец и две асистентки – студенти в Университета.
Библиотеката, разположена в самостоятелна сграда, е открита през 2006 г. Специално строена и съобразена с изискванията за една съвременна университетска библиотека, тя успешно съчетава модерната архитектура с изящни линии в комбинация с традиционния дух на висшите училища. Отличителен белег на Библиотеката на ТУ-Габрово е нейният купол. Той е прозрачен и има форма на пирамида, наподобяваща входа на „Лувъра” в Париж, където са събрани най-известните произведения на изкуството през историята на човечеството.
Ректорската огърлица символизира както високо служебно положение, достойнство и академично първенство, така и задължения, които налага съответният пост. Исторически погледнато тя навлиза в университетската символика от религиозната институция и се превръща в задължителен атрибут на ректорското достойнство. Ректорската огърлица в ТУ-Габрово е изработена от 11 прешлена, свързани помежду си с по 3 пръстена. Тя съдържа в себе си логото на Университета, вписано в окръжност в центъра на стилизиран ромб. Огърлицата е уникална по своята същност с ажурено изработени сини участъци и пет червени камъка. Свързващият елемент между медальона и прешлените също съдържа червен камък. Ректорската огърлица е изработена от метал в златист цвят.
Академичните облекла – тоги, шапки и шалове, показват придържане към историческа традиция на учени, датираща още от Средновековието. В този смисъл тогата и шапката са част от академичната история. По време на дипломирането си студентите обличат тога и шапка, защото това символизира присъединяването им към общност с многовековна история на солидарност и постижения.
Тогата е символ, който “облича” във власт и белег на принадлежност към определена общност – на просветените и притежаващите силата на знанието. Думата „тога” има латински произход и има значение на покривало. Тя била отличително облекло на пълноправния гражданин в Римската империя още от III век преди Христа. В академичните среди в България за пръв път се облича от ректора на Софийския университет „Климент Охридски“ по време на промоция на абсолвенти през 1974 г. Днес тоги обличат и абсолвентите в почти всеки български университет. Те са изработени в различни цветови и конструкционни композиции за отделните университети, както и съобразно длъжностите на официалните лица на университета и образователната степен на студентите. По този начин тогата се превръща в символ на традицията и уважението към миналото. За първи път в историята на Технически университет – Габрово тога облича ректорът на Университета 1999 г. Постепенно се въвеждат тоги за всички официални лица – зам. ректори, декани, главен секретар, а впоследствие и за всички абсолвенти. Тогите на ректор, заместник-ректори и деканите са изработени в цветове съответно кралско синьо и черно, а шнуровете и пискюлите – в златно. Техният дизайн е различен, отразява идеята за надграждането и йерархията, включва различни елементи в съответствие със съответния ранг на ръководната длъжност, като най-богат на символи и елементи е дизайнът на ректорската тога, след това на тогите на зам. ректорите, следвани от тогите на деканите. Златният шнур и златните пискюли като елемент от тях означават притежаване на научна степен. Свързващите елементи в тях са цветът, университетското лого и златният цвят на шнура. А свързващият елемент в академичните тоги на преподавателите и абсолвентите е логото – в кралско синьо на студентските тоги, както и шаловете в кралско синьо и с лого, избродирано в златист цвят (за магистри).
Медали в Технически университет – Габрово се връчват на абсолвентите, завършили своето обучение с отличие. Те са позлатени и са изработени в Монетен двор на БНБ. Представляват стилизирано изображение на логото на Технически университет-Габрово с надпис „ОТЛИЧНИК” и се закачат с трикольорна лента. На обратната страна на медалите са гравирани имената на абсолвента и випуска. Те са признание за дългогодишна, всеотдайна и упорита работа по време на следването в университета.


Значката на ТУ-Габрово е златна, изработена също в Монетен двор на БНБ. Формата й е кръгла и представлява стилизирано изображение на логото на университета. Връчва се по време на церемонии и тържества на личности, допринесли за развитието на Университета и неговото утвърждаване както в България, така и в чужбина.
Почетният знак на ТУ-Габрово представлява изображение на логото, изработено от метал и поставено върху гранитна основа. Връчва се на лица, удостоявани със званието „доктор хонорис кауза”, за научно-творчески постижения, представляващи значителен принос в науката, както и на лица и институции, с които университетът сътрудничи и които имат заслуги за неговото развитие.
Плакетът на ТУ – Габрово е изображение на неговото лого, изработено от метал, поставено върху кожена подложка. Върху кожената подложка се поставя и името на лицето или организацията, които ще бъдат наградени с него. Връчва се на лица, удостоявани със званието „доктор хонорис кауза”, както и на служители, физически и юридически лица, с които университетът сътрудничи и които имат заслуги за неговото развитие.
Академичните ритуали представляват действия, които се извършват съгласно установен ред. Университетската традиция в Европа създава специфични ритуали още от Средновековието, когато се създават и първите университети и се обособяват не само като специфични места на образованието, но и като общности със свой дух, атмосфера, начин на общуване и правила.
Историческите превратности обуславят формирането на българското висше образование по-късно от западноевропейското. Висшите училища в България се развиват под влияние на различните академични традиции, пренасяни от завършилите в Европа български студенти. Твърди се, че началото на академичния ритуал в българската университетска традиция се поставя през 1888 година със създаването на Висшето училище, предшественик на днешния Софийски университет „Климент Охридски“, и необходимостта от представяне на новия ректор, избиран всяка година.
Церемониите и тържествата в Технически университет – Габрово също следват строго определен ред. Студент, носещ знамето на университета, върви пред ректора и предвожда академичното шествие под звуците на студентския химн Gaudeamus igitur. Академичният ритуал в зала изисква знаменосецът и асистентките на знамето да стоят прави отстрани на ректора по време на цялата церемония и да държи знамето на университета.
Откриването на академичната учебна година се осъществява с определен ритуал, на който става посрещането на първокурсниците и въвеждането им в университетската среда. По време на този ритуал първокурсниците полагат своеобразна „посветителска“ клетва, с което се придава допълнителна празничност и тържественост на събитието и своеобразно приобщаване на новите студенти към академичния живот.
ПОСВЕТИТЕЛСКА КЛЕТВА НА ПЪРВОКУРСНИКА
Аз, първокурсникът от Технически университет – Габрово,
тържествено се заклевам да усвоявам знанието,
да пазя авторитета на моя Университет,
и да бъда достоен гражданин на Република България.
Заклех се!
Със специални академични ритуали се отличават и университетските промоции за присъждане на образователните степени „бакалавър“ и „магистър“. Това е емоционален ден както за студентите, така и за преподавателите. Всички са облечени тържествено в академични облекла, звучи студентският химн и най-важното – студентите получават своите дипломи. Абсолвентите са облечени в черни тоги, като магистрите имат допълнително шалчета в кралско синьо с извезано лого в златист цвят и носят квадратни шапки. Пискюлът на шапките студентите носят отляво (от англ. left – игра на думи), тъй като те напускат Университета. По време на самите церемонии абсолвентите, завършили с отличен успех се награждават с грамоти и медали. Също така те полагат и Галилеевата клетва. С този акт се въведе една традиция в Технически университет-Габрово, която присъства в академичния живот на Западноевропейските университети.
ГАЛИЛЕЕВА КЛЕТВА
АЗ, ВЪЗПИТАНИКЪТ на Технически университет – Габрово,
като навлизам в редовете на българската интелигенция,
СЕ ЗАКЛЕВАМ:
– да пазя името на университета, който разкри пред мен света на науката;
– да защитя достойно професионалната си подготовка;
– да използвам научните си познания единствено за добро, за напредък, за хуманизация на света;
– да съдействам за издигане на човека като висш критерий за всяка научна и социална дейност;
– да утвърждавам в себе си и в обществото основните принципи на човешкия морал;
– верен на своя народ, да допринеса с труда си за неговото по-добро бъдеще;
– да бъда достоен гражданин на Отечеството си!
ЗАКЛЕХ СЕ!
От къде идва името „Галилеева клетва“?
На 7 януари 1989 г. на едноименния площад пред църквата “Санта Кроче” във Флоренция, където е погребан Галилео Галилей, се e състоял митинг в негова чест. Тогава прозвучава призив да се въведе във всички университети и институти Галилеева клетва, подобна на Хипократовата – да се произнася тържествено обещание за използване на науката единствено за борба с болката и страданието, в името на хуманизацията на света. Технически университет – Габрово също откликва на този хуманен призив.
Друг ритуал в Технически университет – Габрово е посветен на връчване на почетно звание „doctor honoris causa“ и удостояването с почетни знаци на Университета. С почетното звание doctor honoris causa се удостояват известни личности с научни, културни или други заслуги както към университета, така и по принцип. Връчването на дипломите на почетните доктори става ритуално с поднасяне на специален тубос, в който е поставена навита по средновековен маниер на руло диплома с текст, изписан в случая със старобългарски шрифт на кирилица и латиница. Удостоеният с това звание също е облечен в тога и изнася академична лекция пред университетската общност.
Други церемонии и тържества в Технически университет – Габрово традиционно са свързани с връчване на грамоти за дългогодишна работа на преподаватели в университета – церемонията по връчването на грамотите се извършва на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Тогава се награждават и студенти от ТУ-Габрово показали отлични успехи през годините. Тържествено се отбелязва и 1 ноември – Деня на народните будители, на който се връчват грамоти за научно израстване на преподаватели през съответната година. Тържествено става връчването на грамоти при пенсиониране на преподаватели и служители.
Академичната символика и ритуализация, академичният церемониал и протокол в по-широк смисъл, представляват един особен и същевременно много съществен аспект от живота на една академична институция. Тяхната цел е представянето на институцията навън – в национален и международен план – и лансирането на универсални послания относно имидж, достойнство и устойчивост, относно степента на осъзнатост и просветеност на академичния състав, разбирането и усвояването на универсални цивилизационни ценности и самочувствието относно знание, способности и професионализъм, които да бъдат вложени и предадени на поколенията за просперитета и добруването на България.
Новини
Протест на работещи в детските ясли в Габрово и белодробната болница в Трявна

Днес, 15 октомври, служители от детските ясли в Габрово и от специализираната белодробна болница в Трявна проведоха протестна акция пред сградите на здравните заведения.

Протестът бе организиран от Териториалния координационен съвет на Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Регионалния съвет на синдиката.

Техните искания са за увеличение на работните заплати с не по-малко от 10 % от 01.01.2027 г. и подписване на колективен трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“.

Служителите държаха протестни плакати, които гласяха „КНСБ протест”, „Искам още 10 % към заплатата“, „Стига вече работещи бедни”, „Цените летят в космоса, заплатите лазят в калта“, „Дайте поне още 10 %“, „Сметките растат заплатите – не” и „Достойният труд заслужава достойна заплата“.

Протестът бе проведен в обедната почивка, за да не бъде нарушаван трудовия процес и застрашено здравето на децата и пациентите.

Акцията е част от протестните действия на КНСБ, които се провеждат в цялата страна във връзка с Бюджет 2027.

Култура
Гайдарското свирене, което завладя ЮНЕСКО, оживява в РЕМО „Етър“

По случай Международния ден на нематериалното културно наследство, РЕМО „Етър“ организира специалното събитие „Гайдата – българският глас към света“. Поводът е историческият успех от 2025 година, когато елементът „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“ бе официално вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.
Събитието ще се проведе на 17 октомври, събота, с начало от 11:30 часа за първата част и 14:00 часа за втората част, в пространството пред Сакова къща и Музеен център в РЕМО „Етър“. Посетителите ще се потопят в магията на един от най-емблематичните български инструменти чрез музикални изпълнения, прожекция на документален филм, интерактивни игри за деца и открити практически класове по свирене на гайда.
Програмата започва пред Сакова къща с кратка музикална програма под надслов „Чуй гласа на традицията“, в която майстор Цвятко Цвятков и неговите ученици ще представят своите изпълнения. Тя ще продължи с практични занимания и първа среща с инструмента в модула „Предай звука нататък“.
В Музеен център на ниво три програмата продължава с презентацията „От какво е направена една гайда?“, където майстор Цвятко Цвятков ще покаже отделните части на инструмента, материалите, конструкцията и тънкостите на майсторската изработка. Програмата включва още прожекция на документалния филм „Гайди и гайдарско свирене в България“, създаден като част от българската кандидатура за ЮНЕСКО, както и интерактивната игра за разпознаване на звуци „Узнай звуците на традицията“.
Събитието е посветено на живата традиция, майсторството и приемствеността между поколенията. То се провежда с редовен входен билет за музея. Елате да преживеем заедно традицията като жив и пълен с енергия български глас.

Новини
Янтра посреща Локо (Пловдив) за Купата на България

„Янтра“ приема елитния „Локомотив“ (Пловдив) в двубой от 1/16-финалите на турнира Sesame Купа на България. Срещата с двукратния носител на трофея е в петък от 19:00 часа на стадион „Христо Ботев“ в Габрово.
Това няма да бъде първият сблъсък между двата отбора в турнира. Историята помни няколко интересни двубоя между тях, както и любопитни статистически факти от срещите им в елита на българския футбол. През сезон 1991/1992 „Янтра“ и „Локомотив“ отново се срещат на фазата на 1/16-финалите. Тогава и двата отбора са част от елита, а според регламента победителят се определя в два мача на разменено гостуване. Габровският тим печели домакинството си с 2:0, с голове на Ацаров и Богомилов, а реваншът в Пловдив завършва без голове. Така „Янтра“ продължава към осминафиналите, където е спрян от силния състав на „Сливен“, който година по-рано печели Купата на стадион „Христо Ботев“ в Габрово след паметна победа с 2:0 над ЦСКА.
През сезон 2002/2003 жребият отново противопоставя „Янтра“ и „Локомотив“ на 1/16-финалите. По това време габровският тим се състезава в „Б“ група. Този път пловдивчани печелят и двата мача – 2:1 в Габрово и 3:0 в Пловдив. Равносметката от срещите между двата съперника на ниво „А“ група е в полза на „Локомотив“. Пловдивчани имат осем победи, пет от двубоите са завършили наравно, а „Янтра“ е записала два успеха.
Паметен остава първият триумф на габровския тим в Пловдив през сезон 1970/1971 – първия му след влизането в „А“ група. Тогава под името „Чардафон-Орловец“ отборът надиграва „Локомотив“, в чийто състав е Христо Бонев, с 4:2 като гост.
Особено любопитен е и двубоят между двата тима в Пловдив през сезон 1973/1974. „Янтра“ отбелязва цели пет гола, но въпреки това губи със 7:5. Срещата остава сред най-резултатните в историята на българския елит с общо 12 попадения. Габровци успяват да наваксат изоставане от 5:1 и да намалят разликата до 6:5, но четири минути преди края Христо Бонев носи победата на „Локомотив“.
Любопитен факт преди предстоящия двубой е, че и в двата състава има футболисти, които са носили екипа на съперника. В настоящия състав на „Янтра“ това са трима играчи – Асен Георгиев, Мартин Райнов и Айвън Ангелов. Асен Георгиев е част от историята на „Локомотив“ при първия триумф на пловдивчани с Купата на България.
През сезон 2018/2019 той е в състава на Бруно Акрапович, който печели трофея след победа с 1:0 над градския съперник „Ботев“ във финала. Георгиев взема участие и в петте мача на „Локомотив“ в турнира през тази кампания. Мартин Райнов на два пъти е обличал екипа на пловдивския клуб, а Айвън Ангелов е част от състава на „Локомотив“ през сезон 2021/2022, когато участва с тима и в квалификациите за Лигата на конференциите.
Основен футболист в настоящия състав на пловдивчани пък е габровецът Ивайло Иванов. Той показа потенциала си с екипа на „Янтра“ в трудните първи три сезона след завръщането на отбора в професионалния футбол. Впоследствие бе привлечен от ЦСКА 1948 в Първа лига, а по-късно стана част от „Локомотив“ (Пловдив). Днес 24-годишният габровски талант има над 110 мача за „смърфовете“ и е твърд титуляр в състава на Душан Косич.
Предстоящият двубой за Купата на България ще събере отново два отбора с история на терена, а за „Янтра“ това е възможност да добави нова паметна страница към съперничеството с пловдивския клуб.

-
Новинипреди 7 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 7 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Новинипреди 7 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди 4 дниПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Културапреди 2 дни„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври
-
Кримипреди 3 дниМъж падна от мост в река Росица
-
Културапреди 3 дни„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се върна на победния път след успех над лидера Вихрен














