Свържи се с нас

Новини

Академична символика и ритуализация

Published

on

24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Академична символика и ритуализация

Доц.д-р Цветелина Ганкова,
Бивш заместник ректор по международно сътрудничество и връзки с обществеността (2012 – 2016 г.) на Технически университет – Габрово

По традиция в навечерието на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – се говори за буквите и азбуката, за приноса на българите в развитието на световната цивилизация. Отдава се заслужена почит и преклонение пред делото на светите братя Константин Кирил и брат му Методий, както и на всички онези учени, анализатори, хуманисти, посветили духовните си търсения на изследването и интерпретирането на кодираното знание и символиката на глаголицата и ролята и значението на кирилицата.

Именно езикът на символите, едно от проявленията на древна универсална доктрина за връзката на човека и измеренията на духовния свят, носи знанието, което бива пренасяно във времето от цивилизация в цивилизация, за да покаже един друг начин на представяне на идеите, не скрит и не таен, а достъпен за съзнанието, достигнало определена степен в своята еволюция.

Връщайки се назад във времето, откриваме церемониала и ритуала като форма на външно проявление на държавната, често на абсолютната власт в Западната цивилизация, неразривно свързани с дипломатическата и международната практика. Тяхната цел е да внушават идеята за силата, славата и достойнството на владетеля и държавника.

Днес един от съществените аспекти от функционирането на всяка институция е нейната представителна и протоколна дейност. Тя има за цел да допринесе за развитието на организацията, да утвърди нейното достойнство и имидж пред обществеността, да позиционира мястото й в конкурентната среда, да създаде условия за професионалистите в нея като фактор за вземането на значими решения. Известна е съвременната позиция, че в основата й стои овластяването на стратегическата роля на комуникациите, че тази дейност е неразривна част от управлението на една институция и е необходима, за да се утвърждава тъй нареченият корпоративен имидж.

В този смисъл и в духа на предстоящия празник особен интерес представлява протоколната и представителната дейност в академичната сфера, във функционирането на един университет, в основата на която стои символиката и ритуализацията и тяхната хилядолетна традиция в историята на човешката цивилизация, връзката им с идеята за надграждането в образованието, чрез овладяване на мъдрост и достигане на духовни ценности и израстване.

Ритуалите и церемониалът представляват своеобразни инструкции за всички, представени в алегория и символика, притежаващи определена сила и смисъл. Като културен и духовен феномен, като интелектуална общност и пазител на ценности Университетът възпроизвежда своя специфична символна система от академични знаци, които имат своето място и значение в утвърждаването на достойнството както на институцията, така и на нейния академичен състав.

Изключителен интерес представлява историята на академичните символи и ритуали, техният произход и начало. Задълбоченото им изследване и представяне обаче, навлизането в дълбоката им същност и предназначение е невъзможно в ограничените и тесни рамки на настоящото изложение. То би могло да бъде обект на едно по-нататъшно повествование. Така или иначе тяхната история ни връща столетия назад, към далечните ХІ и ХІІ век, когато в Европа се изграждат и утвърждават първите университети в Париж и Болоня, в Оксфорд и Кеймбридж.

Кои са университетските символи и какъв е техният смисъл и значение?
През късното Средновековие се появяват първите правила и описания за облекло в английските университети, позволяващи да се различават ръководни длъжности, степени и факултети, а понякога дори отделни специалности. През годините и вековете облеклата се променят непрекъснато, но независимо от промените в модата, университетите запазват вида на своето академично облекло, тъй като то изцяло е свързано с традиции, достойнство и уважение.

Всеки университет днес избира сам своите символи и отличителни знаци, подбира техните цветове, знаци и форми. Най-често това са: логото на университета, знамето, библиотеката, академичните облекла, почетните знаци.

В символите на Технически университет-Габрово например са вложени такива цветове, като кралско синьо, черно, златно, определени елементи, фигури и форми. Цветовете присъстват в академичните тоги, съчетани са по начин, носещ определен смисъл и значение.

Логото на Технически университет-Габрово например представлява зъбно колело, вписана синусоида в червен цвят и разположена хоризонтално книга в син цвят в центъра с надпис ”ТУ ГАБРОВО” с бели букви, всичко това описано от окръжност с надпис по обиколката „ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ГАБРОВО”. Зъбното колело, синусоидата и книгата, изобразени в логото, символизират трите факултета на университета – факултет „Машиностроене и уредостроене“, факултет „Електротехника и електроника“ и факултет „Стопански“. Логото се поставя върху дипломите на студентите, върху различни почетни сертификати и награди, медали, плакети и значки, върху изданията на Университета и т.н.

Знамето на Университета е в цвят синьо, който цвят е и един от свързващите елементи с университетските тоги на ръководството. В геометричния му център е поместено логото на ТУ-Габрово. Ресни в златен цвят опасват краищата на знамето, в такъв цвят са също шнуровете и пискюлите. Знамето е университетски символ, който присъства на всички тържества и церемонии. Изнася се от знаменосец и две асистентки – студенти в Университета.

Библиотеката, разположена в самостоятелна сграда, е открита през 2006 г. Специално строена и съобразена с изискванията за една съвременна университетска библиотека, тя успешно съчетава модерната архитектура с изящни линии в комбинация с традиционния дух на висшите училища. Отличителен белег на Библиотеката на ТУ-Габрово е нейният купол. Той е прозрачен и има форма на пирамида, наподобяваща входа на „Лувъра” в Париж, където са събрани най-известните произведения на изкуството през историята на човечеството.

Ректорската огърлица символизира както високо служебно положение, достойнство и академично първенство, така и задължения, които налага съответният пост. Исторически погледнато тя навлиза в университетската символика от религиозната институция и се превръща в задължителен атрибут на ректорското достойнство. Ректорската огърлица в ТУ-Габрово е изработена от 11 прешлена, свързани помежду си с по 3 пръстена. Тя съдържа в себе си логото на Университета, вписано в окръжност в центъра на стилизиран ромб. Огърлицата е уникална по своята същност с ажурено изработени сини участъци и пет червени камъка. Свързващият елемент между медальона и прешлените също съдържа червен камък. Ректорската огърлица е изработена от метал в златист цвят.

Академичните облекла – тоги, шапки и шалове, показват придържане към историческа традиция на учени, датираща още от Средновековието. В този смисъл тогата и шапката са част от академичната история. По време на дипломирането си студентите обличат тога и шапка, защото това символизира присъединяването им към общност с многовековна история на солидарност и постижения.

Тогата е символ, който “облича” във власт и белег на принадлежност към определена общност – на просветените и притежаващите силата на знанието. Думата „тога” има латински произход и има значение на покривало. Тя била отличително облекло на пълноправния гражданин в Римската империя още от III век преди Христа. В академичните среди в България за пръв път се облича от ректора на Софийския университет „Климент Охридски“ по време на промоция на абсолвенти през 1974 г. Днес тоги обличат и абсолвентите в почти всеки български университет. Те са изработени в различни цветови и конструкционни композиции за отделните университети, както и съобразно длъжностите на официалните лица на университета и образователната степен на студентите. По този начин тогата се превръща в символ на традицията и уважението към миналото. За първи път в историята на Технически университет – Габрово тога облича ректорът на Университета 1999 г. Постепенно се въвеждат тоги за всички официални лица – зам. ректори, декани, главен секретар, а впоследствие и за всички абсолвенти. Тогите на ректор, заместник-ректори и деканите са изработени в цветове съответно кралско синьо и черно, а шнуровете и пискюлите – в златно. Техният дизайн е различен, отразява идеята за надграждането и йерархията, включва различни елементи в съответствие със съответния ранг на ръководната длъжност, като най-богат на символи и елементи е дизайнът на ректорската тога, след това на тогите на зам. ректорите, следвани от тогите на деканите. Златният шнур и златните пискюли като елемент от тях означават притежаване на научна степен. Свързващите елементи в тях са цветът, университетското лого и златният цвят на шнура. А свързващият елемент в академичните тоги на преподавателите и абсолвентите е логото – в кралско синьо на студентските тоги, както и шаловете в кралско синьо и с лого, избродирано в златист цвят (за магистри).

Медали в Технически университет – Габрово се връчват на абсолвентите, завършили своето обучение с отличие. Те са позлатени и са изработени в Монетен двор на БНБ. Представляват стилизирано изображение на логото на Технически университет-Габрово с надпис „ОТЛИЧНИК” и се закачат с трикольорна лента. На обратната страна на медалите са гравирани имената на абсолвента и випуска. Те са признание за дългогодишна, всеотдайна и упорита работа по време на следването в университета.

Значката на ТУ-Габрово е златна, изработена също в Монетен двор на БНБ. Формата й е кръгла и представлява стилизирано изображение на логото на университета. Връчва се по време на церемонии и тържества на личности, допринесли за развитието на Университета и неговото утвърждаване както в България, така и в чужбина.

Почетният знак на ТУ-Габрово представлява изображение на логото, изработено от метал и поставено върху гранитна основа. Връчва се на лица, удостоявани със званието „доктор хонорис кауза”, за научно-творчески постижения, представляващи значителен принос в науката, както и на лица и институции, с които университетът сътрудничи и които имат заслуги за неговото развитие.

Плакетът на ТУ – Габрово е изображение на неговото лого, изработено от метал, поставено върху кожена подложка. Върху кожената подложка се поставя и името на лицето или организацията, които ще бъдат наградени с него. Връчва се на лица, удостоявани със званието „доктор хонорис кауза”, както и на служители, физически и юридически лица, с които университетът сътрудничи и които имат заслуги за неговото развитие.

Академичните ритуали представляват действия, които се извършват съгласно установен ред. Университетската традиция в Европа създава специфични ритуали още от Средновековието, когато се създават и първите университети и се обособяват не само като специфични места на образованието, но и като общности със свой дух, атмосфера, начин на общуване и правила.

Историческите превратности обуславят формирането на българското висше образование по-късно от западноевропейското. Висшите училища в България се развиват под влияние на различните академични традиции, пренасяни от завършилите в Европа български студенти. Твърди се, че началото на академичния ритуал в българската университетска традиция се поставя през 1888 година със създаването на Висшето училище, предшественик на днешния Софийски университет „Климент Охридски“, и необходимостта от представяне на новия ректор, избиран всяка година.

Церемониите и тържествата в Технически университет – Габрово също следват строго определен ред. Студент, носещ знамето на университета, върви пред ректора и предвожда академичното шествие под звуците на студентския химн Gaudeamus igitur. Академичният ритуал в зала изисква знаменосецът и асистентките на знамето да стоят прави отстрани на ректора по време на цялата церемония и да държи знамето на университета.

Откриването на академичната учебна година се осъществява с определен ритуал, на който става посрещането на първокурсниците и въвеждането им в университетската среда. По време на този ритуал първокурсниците полагат своеобразна „посветителска“ клетва, с което се придава допълнителна празничност и тържественост на събитието и своеобразно приобщаване на новите студенти към академичния живот.

ПОСВЕТИТЕЛСКА КЛЕТВА НА ПЪРВОКУРСНИКА
Аз, първокурсникът от Технически университет – Габрово,
тържествено се заклевам да усвоявам знанието,
да пазя авторитета на моя Университет,
и да бъда достоен гражданин на Република България.
Заклех се!

Със специални академични ритуали се отличават и университетските промоции за присъждане на образователните степени „бакалавър“ и „магистър“. Това е емоционален ден както за студентите, така и за преподавателите. Всички са облечени тържествено в академични облекла, звучи студентският химн и най-важното – студентите получават своите дипломи. Абсолвентите са облечени в черни тоги, като магистрите имат допълнително шалчета в кралско синьо с извезано лого в златист цвят и носят квадратни шапки. Пискюлът на шапките студентите носят отляво (от англ. left – игра на думи), тъй като те напускат Университета. По време на самите церемонии абсолвентите, завършили с отличен успех се награждават с грамоти и медали. Също така те полагат и Галилеевата клетва. С този акт се въведе една традиция в Технически университет-Габрово, която присъства в академичния живот на Западноевропейските университети.

ГАЛИЛЕЕВА КЛЕТВА
АЗ, ВЪЗПИТАНИКЪТ на Технически университет – Габрово,
като навлизам в редовете на българската интелигенция,
СЕ ЗАКЛЕВАМ:
– да пазя името на университета, който разкри пред мен света на науката;
– да защитя достойно професионалната си подготовка;
– да използвам научните си познания единствено за добро, за напредък, за хуманизация на света;
– да съдействам за издигане на човека като висш критерий за всяка научна и социална дейност;
– да утвърждавам в себе си и в обществото основните принципи на човешкия морал;
– верен на своя народ, да допринеса с труда си за неговото по-добро бъдеще;
– да бъда достоен гражданин на Отечеството си!
ЗАКЛЕХ СЕ!

От къде идва името „Галилеева клетва“?
На 7 януари 1989 г. на едноименния площад пред църквата “Санта Кроче” във Флоренция, където е погребан Галилео Галилей, се e състоял митинг в негова чест. Тогава прозвучава призив да се въведе във всички университети и институти Галилеева клетва, подобна на Хипократовата – да се произнася тържествено обещание за използване на науката единствено за борба с болката и страданието, в името на хуманизацията на света. Технически университет – Габрово също откликва на този хуманен призив.

Друг ритуал в Технически университет – Габрово е посветен на връчване на почетно звание „doctor honoris causa“ и удостояването с почетни знаци на Университета. С почетното звание doctor honoris causa се удостояват известни личности с научни, културни или други заслуги както към университета, така и по принцип. Връчването на дипломите на почетните доктори става ритуално с поднасяне на специален тубос, в който е поставена навита по средновековен маниер на руло диплома с текст, изписан в случая със старобългарски шрифт на кирилица и латиница. Удостоеният с това звание също е облечен в тога и изнася академична лекция пред университетската общност.

Други церемонии и тържества в Технически университет – Габрово традиционно са свързани с връчване на грамоти за дългогодишна работа на преподаватели в университета – церемонията по връчването на грамотите се извършва на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Тогава се награждават и студенти от ТУ-Габрово показали отлични успехи през годините. Тържествено се отбелязва и 1 ноември – Деня на народните будители, на който се връчват грамоти за научно израстване на преподаватели през съответната година. Тържествено става връчването на грамоти при пенсиониране на преподаватели и служители.

Академичната символика и ритуализация, академичният церемониал и протокол в по-широк смисъл, представляват един особен и същевременно много съществен аспект от живота на една академична институция. Тяхната цел е представянето на институцията навън – в национален и международен план – и лансирането на универсални послания относно имидж, достойнство и устойчивост, относно степента на осъзнатост и просветеност на академичния състав, разбирането и усвояването на универсални цивилизационни ценности и самочувствието относно знание, способности и професионализъм, които да бъдат вложени и предадени на поколенията за просперитета и добруването на България.

Крими

Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

Published

on

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.

Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.

За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Зареди още

Новини

Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

Published

on

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.

Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.

„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.

Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.

Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Зареди още

Култура

Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Published

on

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.

Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.

Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.

Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.

Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.

Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.

Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица