Свържи се с нас

Новини

Населението в област Габрово продължава да намалява и застарява

Published

on

Към 31 януари 2022 година, по данни на текущата демографска статистика населението на област Габрово наброява 95 957 души, което представлява 1.5% от населението на страната и 14.0% от населението на Северен централен район.

Тези данни обявиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“. В сравнение с 2021 г. населението на областта намалява с 1 451 души или с 1.5% 1 .

Броят и структурата на населението към края на всяка година се изчислява на база данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.

Мъжете в областта са 45 500 (47.4%), а жените 50 457 (52.6%) или на 1 000 мъже се падат 1 109 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 51 години. С нарастване на възрастта се увеличава броя и относителният дял на жените от общото население на областта.

В края на 2022 г лицата на 65+ са 28 829 или 30.0% от населението в областта, като в сравнение с 2021 г. този дял нараства с 0.2 процентни пункта. По този показател областта заема първите места в страната заедно с област Видин (31.1%).

Децата до 15 години към края на 2022 г. в област Габрово наброяват 11 290 души или 11.8% от общия брой на населението в областта, като този дял е един от най-ниските в страната след Смолян (10.8%) и Видин (11.5%).

Към 31 декември м.г. общият коефициент на възрастова зависимост в областта е 71.8% или на всяко лице от зависимите възрасти се пада по-малко от две лица в активна възраст.

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 46.7 години в края на 2021 г. нараства до 49.1 години през 2022 г.

Променя се броят и относителният дял на населението в под, във и над трудоспособна възраст, като влияние оказват законодателната дейност 2 и застаряването.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2022 г е 52 097 души или 54,3% от населението на областта, като мъжете са 27 565 души, а жените са 24 532 души.

Към края на 2022 г населението в надтрудоспособна възраст наброява 31.7 хиляди души или 33.0% от населението в областта.

Възпроизводството на населението се характеризира с коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години) и броят на влизащите (15-19 години). Към 31 декември коефициентът на демографско заместване е 55.9%.

През 2022 г в област Габрово са регистрирани 691 родени деца, като от тях живородените са 685 или 99.1%. В сравнение с 2021 г броят на живородените се увеличава със 75 или с 12,3%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2022 г. е 7.1‰. В област Габрово починалите лица през 2022 г. са 2 411, а коефициентът на обща смъртност е 24.9‰, като по този показател областта е на първо място в страната заедно с областите Видин (27.9‰) и Монтана (24.6‰).

Въпреки че спрямо предходната година броят на починалите намалява с 504 (17.3%) нивото на обща смъртност продължава да е високо. Смъртността сред мъжете (26.1‰) е по-висока в сравнение със смъртността при жените (23.9‰).

Продължават силно изразените различия в смъртността сред градското и селско население. Коефициентът на смъртност в селата (35.3‰) е по-висок от този в градовете (22.3‰).

Сключените бракове в област Габрово през 2022 г са 329, като три четвърти от всички сключени бракове (266) са сключени в градовете. Средната възраст при сключване на първи брак за жените и мъжете е съответно 30.2 и 34.0 години. За 81.2% от мъжете и 78.1% от жените сключения граждански брак е първи.

Броят на разводите през 2022 г сред населението на област Габрово са 138. От всички прекратени бракове 83.3% са в градовете. Броят и структурата на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично движение.

Разликата между живородени и починали представлява естественият прираст на населението. След 1990 година демографското развитие на областта се характеризира с отрицателен естествен прираст. През 2022 г в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Габрово намалява с 1 726 души, а измерено чрез коефициента на естествен прираст това намаление е минус 17.8 ‰, което нарежда областта сред първите в страната по отрицателен естествен прираст.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Започва дългоочакваният ремонт на стадион „Априлов“

Published

on

В началото на месец май започва основният ремонт „Васил Априлов“ в Габрово, информираха от местната общинска администрация.

В момента тече последната фаза от процедурата по съгласуване на техническия проект. Изпълнителят има ангажимент да извърши проектирането, строителните дейности и авторския надзор.

Стадионът е изграден през 1953 г., кaто до момента е претърпял някои частични ремонти и реконструкции. Разполага с писта за лекоатлетически бягания, съоръжения за други лекоатлетически дисциплини и футболен терен с естествена тревна настилка, но общото му състояние не е добро.

Това ще бъде втората мащабна инвестиция в спортно съоръжение през последните месеци след укрепването на спортното хале на стадион „Христо Ботев“ и изграждането на неговата модерна осветителна уредба.

Зареди още

Крими

Доживотен затвор за тревненеца, заклал майка на 3 деца

Published

on

С присъда по наказателно дело от общ характер, обявена на 3 април 2026 г., състав на Окръжен съд – Габрово осъди мъж от Трявна на доживотен затвор за умишлено убийство.

Подсъдимият Р.Г. бе признат за виновен в това, че на 21 март 2025 г., в двора на къща в Трявна, в условията на домашно насилие, умишлено умъртвил жена, с която е бил във фактическо съпружеско съжителство, чрез нанасяне с нож на множество прободно-порезни рани, като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост.

За извършеното престъпление и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. „предпоследно“ и предл. “последно“ и т. 6а във вр. с чл. 115 от НК Р.Г. бе осъден на доживотен затвор, при първоначален специален режим на изтърпяване.

Съдът уважи изцяло предявените от децата и от майката на починалата граждански искове, като постанови Р.Г. да им заплати, обезщетения за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на общо 100 000 евро.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 15-дневен срок.

Зареди още

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица