Новини
Населението в област Габрово продължава да намалява и застарява
Към 31 януари 2022 година, по данни на текущата демографска статистика населението на област Габрово наброява 95 957 души, което представлява 1.5% от населението на страната и 14.0% от населението на Северен централен район.
Тези данни обявиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“. В сравнение с 2021 г. населението на областта намалява с 1 451 души или с 1.5% 1 .
Броят и структурата на населението към края на всяка година се изчислява на база данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.
Мъжете в областта са 45 500 (47.4%), а жените 50 457 (52.6%) или на 1 000 мъже се падат 1 109 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 51 години. С нарастване на възрастта се увеличава броя и относителният дял на жените от общото население на областта.
В края на 2022 г лицата на 65+ са 28 829 или 30.0% от населението в областта, като в сравнение с 2021 г. този дял нараства с 0.2 процентни пункта. По този показател областта заема първите места в страната заедно с област Видин (31.1%).
Децата до 15 години към края на 2022 г. в област Габрово наброяват 11 290 души или 11.8% от общия брой на населението в областта, като този дял е един от най-ниските в страната след Смолян (10.8%) и Видин (11.5%).
Към 31 декември м.г. общият коефициент на възрастова зависимост в областта е 71.8% или на всяко лице от зависимите възрасти се пада по-малко от две лица в активна възраст.
Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 46.7 години в края на 2021 г. нараства до 49.1 години през 2022 г.
Променя се броят и относителният дял на населението в под, във и над трудоспособна възраст, като влияние оказват законодателната дейност 2 и застаряването.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2022 г е 52 097 души или 54,3% от населението на областта, като мъжете са 27 565 души, а жените са 24 532 души.
Към края на 2022 г населението в надтрудоспособна възраст наброява 31.7 хиляди души или 33.0% от населението в областта.
Възпроизводството на населението се характеризира с коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години) и броят на влизащите (15-19 години). Към 31 декември коефициентът на демографско заместване е 55.9%.
През 2022 г в област Габрово са регистрирани 691 родени деца, като от тях живородените са 685 или 99.1%. В сравнение с 2021 г броят на живородените се увеличава със 75 или с 12,3%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2022 г. е 7.1‰. В област Габрово починалите лица през 2022 г. са 2 411, а коефициентът на обща смъртност е 24.9‰, като по този показател областта е на първо място в страната заедно с областите Видин (27.9‰) и Монтана (24.6‰).
Въпреки че спрямо предходната година броят на починалите намалява с 504 (17.3%) нивото на обща смъртност продължава да е високо. Смъртността сред мъжете (26.1‰) е по-висока в сравнение със смъртността при жените (23.9‰).
Продължават силно изразените различия в смъртността сред градското и селско население. Коефициентът на смъртност в селата (35.3‰) е по-висок от този в градовете (22.3‰).
Сключените бракове в област Габрово през 2022 г са 329, като три четвърти от всички сключени бракове (266) са сключени в градовете. Средната възраст при сключване на първи брак за жените и мъжете е съответно 30.2 и 34.0 години. За 81.2% от мъжете и 78.1% от жените сключения граждански брак е първи.
Броят на разводите през 2022 г сред населението на област Габрово са 138. От всички прекратени бракове 83.3% са в градовете. Броят и структурата на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично движение.
Разликата между живородени и починали представлява естественият прираст на населението. След 1990 година демографското развитие на областта се характеризира с отрицателен естествен прираст. През 2022 г в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Габрово намалява с 1 726 души, а измерено чрез коефициента на естествен прираст това намаление е минус 17.8 ‰, което нарежда областта сред първите в страната по отрицателен естествен прираст.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
61-годишен мъж от севлиевското село Шумата загуби живота след като катастрофира с мотор.
Тежкият инцидент е станал в събота, 1 август, около 10.00 часа в прохода Шипка. По данни на полицията мотористът е самокатастрофирал.
На място незабавно е бил изпратен полицейски екип, който установил самоличността на водача. Той е бил транспортиран в габровската болница, където по-късно починал.
Според първоначалната информация водачът се е ударил в крайпътната мантинела.
Причините за инцидента са в процес на изясняване.
Състезателят на ШК „Орловец 1997“ Габрово Денислав Иванов спечели градския шахматен турнир в Дряново при мъжете.
Той бе посветен на дългогодишния треньор и състезател на Дряново Марин Денев и се организира от Община Дряново и НЧ „Дряновска пробуда 2008“.
Денислав Иванов, който мери сили в турнира за възрастни, заслужено се нареди първи и грабна купата и златния медал.
13-годишният Стефан Тотев и 10-годишният Иван Екимов също се включиха в турнира за възрастни. Стефан беше на крачка от медала, като се нареди на 4-то място.
Достойно в турнира за големи се представи и 10-годишният Иван Екимов. Всички участници получиха грамоти и натрупаха ценен опит.
Тридесет участници, четирима майстори на терен и петима лектори взеха участие в единадесетото издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, което се проведе между 31 юли и 2 август. Инициативата е организирана от музей „Етър“ и сдружение „Мещра“, с финансовата подкрепа на Камарата на архитектите в България.
Темата тази година, „Топлината в дома: От древното огнище до модерния уют“, постави акцент върху практическото изграждане на традиционна пещ и огнище. Всички преминали през тридневното обучение получиха „Уверително“ – официалният документ, който музей „Етър“ издава за придобитите знания и умения.
Практическият модул даде възможност на участниците да работят рамо до рамо с утвърдени специалисти в занаята. Павел Кунчев, един от признатите майстори реставратори в музей „Етър“, води обучението за изграждане на каменна основа за отоплителните съоръжения. Част от курсистите надградиха своите умения по каменна зидария, придобити в предишни издания на програмата.
Дървените елементи и носещата конструкция бяха във фокуса на практиката, водена от реставратора Валентин Дамянов. С отличните си комуникационни умения и задълбочени знания той демонстрира различните видове традиционни инструменти, тяхната поддръжка и правилната им употреба в целия процес.
Арх. Николай Маринов от сдружение „Мещра“ преведе участниците през майсторството за работа с глина и естествени материали, необходими за изграждането на самата пещ и огнище.
Важна част от практическата работа бе свързана с приготвянето на храната. Реставраторът Боян Генев запали пещта на занаятчийската чаршия още в 9:00 часа сутринта, показвайки тънкостите при подреждането на разпалките, поддържането на температурата и равномерното разпределяне на жарта. Точно в 14:00 часа в пещта бяха поставени тавите с вечерята, която по-късно бе споделена на открито в нощния музей.
Лекционният модул от първия ден (31 юли) предложи теоретична основа и дискусии, свързващи историческото наследство със съвременния начин на живот: Арх. Николай Маринов и д-р инж. Петя Груева от сдружение „Мещра“ откриха програмата с лекция за принципите на отоплителните системи в традиционната архитектура.
В следващ панел арх. Маринов представи и съвременни алтернативи за отопление на дърва при еднофамилни сгради.
Уредникът в музей „Етър“ Даниела Димкова разви темата за традиционната храна и нейната връзка с огнището, а д-р арх. Мирелла Кафкова (сдружение „Мещра“ / ИЕФЕМ към БАН) разгледа ритуалните и обредните практики при съграждането на домашното огнище.
Обзорна беседа в експозицията на музея с акцент върху отоплителните съоръжения проведе уредникът Георги Георгиев. Връзката между еволюцията на огнището и типологията на традиционното жилище бе представена от гл. ас. арх. Теодора Къналиева от Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Програмата „В света на старопланинската архитектура“ за пореден път затвърди ролята си на мост между традиционните строителни техники и съвременната архитектурна практика, превръщайки автентичните знания в ценен ресурс за бъдещето.
-
Новинипреди 6 дниОрганизират дискусия „Развитие на местното самоуправление“
-
Културапреди 6 дниСветовната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово
-
Новинипреди 5 дниМаркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба
-
Новинипреди 5 дниПрерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево
-
Кримипреди 4 дниФилмиран се помисли за „Транспортера“ и приключи на бул.“Стефан Караджа“
-
Кримипреди 4 дниОтново конфликт между две групи в Габрово
-
Новинипреди 4 дниОбществено полезен труд и възпитател за участниците в свадата, разиграла се в Габрово
-
Новинипреди 3 дниОт 1 август влизат в сила новите цени на винетките