Новини
Населението в област Габрово продължава да намалява и застарява

Към 31 януари 2022 година, по данни на текущата демографска статистика населението на област Габрово наброява 95 957 души, което представлява 1.5% от населението на страната и 14.0% от населението на Северен централен район.
Тези данни обявиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“. В сравнение с 2021 г. населението на областта намалява с 1 451 души или с 1.5% 1 .
Броят и структурата на населението към края на всяка година се изчислява на база данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.
Мъжете в областта са 45 500 (47.4%), а жените 50 457 (52.6%) или на 1 000 мъже се падат 1 109 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 51 години. С нарастване на възрастта се увеличава броя и относителният дял на жените от общото население на областта.
В края на 2022 г лицата на 65+ са 28 829 или 30.0% от населението в областта, като в сравнение с 2021 г. този дял нараства с 0.2 процентни пункта. По този показател областта заема първите места в страната заедно с област Видин (31.1%).
Децата до 15 години към края на 2022 г. в област Габрово наброяват 11 290 души или 11.8% от общия брой на населението в областта, като този дял е един от най-ниските в страната след Смолян (10.8%) и Видин (11.5%).
Към 31 декември м.г. общият коефициент на възрастова зависимост в областта е 71.8% или на всяко лице от зависимите възрасти се пада по-малко от две лица в активна възраст.
Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 46.7 години в края на 2021 г. нараства до 49.1 години през 2022 г.
Променя се броят и относителният дял на населението в под, във и над трудоспособна възраст, като влияние оказват законодателната дейност 2 и застаряването.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2022 г е 52 097 души или 54,3% от населението на областта, като мъжете са 27 565 души, а жените са 24 532 души.
Към края на 2022 г населението в надтрудоспособна възраст наброява 31.7 хиляди души или 33.0% от населението в областта.
Възпроизводството на населението се характеризира с коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години) и броят на влизащите (15-19 години). Към 31 декември коефициентът на демографско заместване е 55.9%.
През 2022 г в област Габрово са регистрирани 691 родени деца, като от тях живородените са 685 или 99.1%. В сравнение с 2021 г броят на живородените се увеличава със 75 или с 12,3%.
Коефициентът на обща раждаемост през 2022 г. е 7.1‰. В област Габрово починалите лица през 2022 г. са 2 411, а коефициентът на обща смъртност е 24.9‰, като по този показател областта е на първо място в страната заедно с областите Видин (27.9‰) и Монтана (24.6‰).
Въпреки че спрямо предходната година броят на починалите намалява с 504 (17.3%) нивото на обща смъртност продължава да е високо. Смъртността сред мъжете (26.1‰) е по-висока в сравнение със смъртността при жените (23.9‰).
Продължават силно изразените различия в смъртността сред градското и селско население. Коефициентът на смъртност в селата (35.3‰) е по-висок от този в градовете (22.3‰).
Сключените бракове в област Габрово през 2022 г са 329, като три четвърти от всички сключени бракове (266) са сключени в градовете. Средната възраст при сключване на първи брак за жените и мъжете е съответно 30.2 и 34.0 години. За 81.2% от мъжете и 78.1% от жените сключения граждански брак е първи.
Броят на разводите през 2022 г сред населението на област Габрово са 138. От всички прекратени бракове 83.3% са в градовете. Броят и структурата на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично движение.
Разликата между живородени и починали представлява естественият прираст на населението. След 1990 година демографското развитие на областта се характеризира с отрицателен естествен прираст. През 2022 г в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Габрово намалява с 1 726 души, а измерено чрез коефициента на естествен прираст това намаление е минус 17.8 ‰, което нарежда областта сред първите в страната по отрицателен естествен прираст.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 6 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов
-
Новинипреди 4 дниЕмануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра
-
Новинипреди 4 дниНиколай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки
-
Новинипреди 3 дниАндрей Гюров в Габрово: Ще посочвам проблемите, тяхната цена и кой я плаща!
-
Културапреди един ден„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“




