Свържи се с нас

Култура

150 години от рождението на Пенчо Славейков

Published

on

Днес се навършват 157 години от рождението на големият български поет – Пенчо Петков Славейков. Една от знаковите фигури и емблематични личности, свързани с възрожденска Трявна и нейната вечна история. Повече от век и половина по-късно припомняме житейския му път, с разказ от г-жа Румяна Маркова – екскурзовод в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство-Трявна.

„Пенчо Славейков е роден в Трявна през 1866 г. Той е най-малкият син на поета и политик Петко Славейков. Детството му преминава в тревненската къща. Описват Пенчо Славейков като буйно и палаво дете, обичащо народните песни и танци. Първоначалното си образование получава в Трявна, след това учи в Сливен, Търново, София и Пловдив.

На 17 години претърпява тежък инцидент, който оказва влияние върху цялостния му живот и творчество. Благодарение на необикновения талант и волята за живот, той успява да надмогне болестта и страданието. Според Пенчо Славейков именно тези състояния на духа, правят човека свръхчовек, те помагат да овладее Битието, да постигне духовно спасение.

Славейков учи философия в Лайпциг. Там се запознава с постиженията на немската и световна философска мисъл и култура. Доусъвършенства идеята си за самотния, но извисен духовно човек. По време на престоя си в Германия, Пенчо Славейков написва едни от най-запомнящите се свои произведения: „Ралица’’, „Бойко’’, „Неразделни’’, започва и епопеята „Кървава песен’’, която пише през целия си живот.

Заедно с д-р К. Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов издават сп. „Мисъл’’. Те са от основоположниците на българския модернизъм.

Пенчо Славейков е личност с огромна култура и дръзка демократична мисъл. Прям в изказа си, той не спестява истините и цял живот се бори срещу злобата, завистта и дребнавостта. Като директор на Народния театър и по-късно като директор на Народната библиотека, той е подложен на унижение от страна на тогавашния министър на културата Стефан Бобчев. Огромното огорчение и обидата към авторитета и способностите му, карат Пенчо Славейков да напусне България. Установява се в Италия, където през 1912 г., далеч от родината, умира.

Пенчо Славейков е един от най-талантливите поети на България, творчеството му е необятно, той твори във всички жанрове на българската литература. Пламенен мечтател – поборник за пълна свобода на твореца. Независим от читателите, от времето, волен да изразява всичко от себе си, съдещ за всичко „само по чувство, воден от минутни импулси на симпатия и антипатия.’’

Пенчо Славейков иска духа на днешния човек да бъде свободен, да всее „в съзнанието му човещина’’ – „с което оръжие да се бори в битвите на бъдещето’’.

Няма друг поет, за когото да са изказани толкова противоречиви мнения и оценки. Едни го наричат „велик художник’’, други „жрецът воин’’, трети „жесток критик’’…

В едно свое стихотворение Пенчо Славейков пише:
„При моите песни приложен е моя портрет. Мнозина ме мислят, мнозина зовът ме поет. И шепнат: Щастливец между ни тук на земята небесно чедо с лира вълшебна в ръката.’’

Пенчо Славейко е наистина Щастливец, израснал в семейството на Петко и Ирина, той получава безценни житейски съвети и уроци. Щастливец е и със своите произведения, които и днес вълнуват нас читателите.

И както самият Пенчо Славейков казва: „Истински поет е само онзи, които в прекрасни мерни звуци е схванал великата тайна да бъде изразител на мислите и чувствата на своята епоха и е бил кадърен да наложи на поезията оригиналния печат на своята личност.“

Днес родната къща на тревненският поет е превърната в музей „Петко и Пенчо Славейкови“ под шапката на СМРЗИ-Трявна. Там се съхранява богат литературен и исторически архив, ценни книги и редки издания от личната библиотека на Петко Славейков, лични вещи, пачи пера, бакърени съдове и др.

В експозиционната зала посетителите могат да видят и лични вещи на майката на Пенчо Славейков – Ирина, за която Петко Славейков се жени през 1853 год. в Трявна. Музеят е домакин на културни събития, едно от които е традиционното литературно четене на авторски ученически творби по време на Национални славейкови празници. Поклон пред паметта му!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Култура

РБ „Априлов – Палаузов“ с подарък към четящите хора в Габрово

Published

on

*Използваното фоново изображение е на Тодор Тодоров
– фотограф.

По повод своята 165-годишнина Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ прави подарък на четящите габровци – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 26 октомври 2026 г.

Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 евро също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.

При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.

Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник) 2026 година.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица