Пламен Стоев пробяга успешно трудното трасе на най-стария маратон в света – Бостънския, и стана първият габровец, участвал в култовото американско събитие. 127-то издание на надпреварата привлече повече от 30 000 души от над 100 държави.

Състезанието се проведе на 17 април, в Деня на Патриотa, и съвпадна с десегодишнината от бомбенитe атентати, извършени близо до финалната линия на маратона, които убиха трима и раниха най-малко 260 човека. В тазгодишното мащабно събитие участваха четирима българи – Борис Мечков, Николай Мутовин, Пламен Стоев и националната рекордьорка на България Милица Мирчева. 28-годишната Милица завърши на 32-о място с 2:35:57 часа, което я превърна в първия български професионален атлет, участник на Мейджър Маратон. Сред участниците има още едно българско име – лекоатлетката Йорданка Щилянова, но тя бяга за САЩ.

Пламен Стоев стартира с първата вълна и финишира с 03:03:53. „Това е добро време, каза вчера лекоатлетът за „100 вести“, нямах очаквания за личен рекорд в Бостън. Трасето е доста трудно, най-вече заради четирите хълма Нютън Хиллс. Те не са големи, но са сериозно изпитание в продължение на десетина километра. Започват от 26-ия километър. При първия има 23 метра качване за около километър разстояние. Вторият беше по-труден – пак същото качване, но за 500 метра. Третият е с по-малко изкачване. Последният хълм се нарича Heartbreaker Hill и оправдава напълно името си – сърцеразбивач. Височината е 29 метра, но за разстояние от 700 метра. Намира се след 32-ия километър – в тази част от маратона, когато вече умората оказва силно влияние. След това има спускане, което също не е лесно. Това е мястото, на което отпадат най-много участници. Дори видях повече хора, които ходят на спускането след хълма, отколкото на изкачването. За целия маратон може би нямаше и 500 метра, които да са равни, с изключение на финала. Това е оригиналното трасе от 1924 година, а маратонът е от 1897 година – най-старият в света. Бях планирал, когато има изкачване, да бягам с една идея по-бавно от хората, които са около мен. Разбира се, без да изоставам. А когато има спускане, да бягам малко по-бързо от тях. И мисля, че тази стратегия ми помогна много. Бях правил и такива тренировки, които симулират това трасе – със спускания и изкачвания. Бостън е сериозно състезание, той е един от шестте мейджър маратона, които се провеждат в Берлин, Чикаго, Лондон, Ню Йорк, Токио и се приемат за елитни. Около половин милион зрители имаше по цялото трасе, а през последната миля шумът от зрителите беше неописуем. Почти на финала видях българското знаме, лицето на Миглена, която ме подкрепя на всеки маратон. Това е огромна емоция. Когато завършиш, ти окичват медал – всеки финиширал получава, после ти го гравират с времето, което си постигнал, и името. До финала достигнаха 26 600 от 32 000 регистрирани, макар някои да не са се явили. Също бях силно впечатлен от организацията на цялото събитие!“

За Пламен Стоев това е шестият маратон в спортната му кариера. Първите три са: Флоренция 2015, Пиза 2018 и Сан Себастиан 2019. Два пъти пробяга испанския Валенсия – през 2021 и 2022 г.

Пламен разказва, че Бостън ще остане като голямо преживяване за него и семейството му. На една от сутрешните тренировки успял да се срещне с Елиуд Кипчоге, който е световен рекордьор и двукратен олимпийски шампион в маратона и тази година бяга за първи път в Бостън. „Всички спират, снимат го, но никой не го закача. Когато се разминахме за втори път, аз също го снимах. Това е двадесетият му маратон, но има неочаквано по-слабо време – завърши шести. После четох, че имал проблем с левия крак след 30-ия километър.“

След маратона заедно с Миглена успели да посетят известния Харвардски университет, да седнат в истинския бар „Наздраве“, където се развива действието на едноименния сериал. Пламен не успял да гледа НБА екшъна на 18 април – мач от плейофите на „Бостън Селтикс“, който е един от фаворитите за достигане до финал на конференцията. Но пък в края на мача посетил фен шопа на баскетболния тим, за да си купи сувенири и да сподели емоцията на поддръжниците на „Селтикс“. Миглена с усмивка добавя, че от удоволствията, които предлага Бостън, каквото е баскетболният мач, са пропуснали да посетят и ресторанта на Гордън Рамзи, който се намира точно до финала на маратона. Но пък купили чорапи на Пламен за 20 долара. Буквално минути след като Пламен финиширал, се излял проливен дъжд, който измокрил до кости участниците, а в резервните дрехи на Стоев имало всичко с изключение на чорапи за преобуване. „Две-три минути след като минах финала, се изсипа голям порой. А беше и студено. Бях спрял да бягам и започвах да измръзвам. Докато изляза от огражденията и стигна до Миглена, устните ми бяха посинели и усещах зъбите ми буквално как тракат от студ. Така че и 200 долара да ми бяха поискали за чорапи, сигурно пак щях да ги дам:)“

Любопитното в подготовката за изпитанието в Бостън е, че този път Пламен изключва месото от менюто си. „Миналата година за първи път постих за Великден и тази година реших да го съчетая с маратона. Набавях си протеините основно с риба – лаврак, ципура, сьомга, морски храни, яйца, извара. Кафе, да, пия по едно или две на ден. Това, което най-добре ми се отразява, е 1 лъжица чия, половин лимон, лъжица мед и половин литър вода. Това го консумирам в продължение на целия ден. Другото, което много ям, са броколи и хайвер, червен хайвер. Салати винаги, банани. В Кипър се подготвях на терен, който да наподобява трасето в Бостън, с изкачванията. Тичам, Миглена кара след мен с колата и от време на време ми дава банан и вода. Стремя се да си набавям протеини, но да свалям килограми за самото състезание. Хляб ям, но сухари или черен. Може да си купя кроасан на улицата, но рядко. Много обичам баница, мога цяла тава да изям (смее се). В Кипър например картофите са много вкусни, има много плодове. Сега след маратона ще се храня по-разнообразно, старая се по- малко сладко. Не спазвам строг режим – мога да изпия една бира или чаша вино, докато се подготвям за състезание, и продължавам да тренирам.“

Следващите 42 километра и 195 метра, които Стоев планира от Мейджър Маратоните, са London Marathon през следващия април, който също е в лигата на най-престижните (World Marathon Majors). Мечтата на 44-годишния габровец, който живее и работи в Кипър, е да пробяга и шестте и да стане четвъртият българин с шестзвезден медал от World Marathon Majors.

Вероятно тази година ще направя още един маратон – в началото на декември съм регистриран отново за Валенсия, но може да го променя, споделя плановете си Стоев.

*Статията е публикувана във вестник „100 Вести“ на 24 април 2023, брой 76.
Автор: Бояна Пенчева
Снимки: Личен архив.