Новини
Пламен Стоев пробяга маратона в Бостън с още трима българи

Пламен Стоев пробяга успешно трудното трасе на най-стария маратон в света – Бостънския, и стана първият габровец, участвал в култовото американско събитие. 127-то издание на надпреварата привлече повече от 30 000 души от над 100 държави.
Състезанието се проведе на 17 април, в Деня на Патриотa, и съвпадна с десегодишнината от бомбенитe атентати, извършени близо до финалната линия на маратона, които убиха трима и раниха най-малко 260 човека. В тазгодишното мащабно събитие участваха четирима българи – Борис Мечков, Николай Мутовин, Пламен Стоев и националната рекордьорка на България Милица Мирчева. 28-годишната Милица завърши на 32-о място с 2:35:57 часа, което я превърна в първия български професионален атлет, участник на Мейджър Маратон. Сред участниците има още едно българско име – лекоатлетката Йорданка Щилянова, но тя бяга за САЩ.
Пламен Стоев стартира с първата вълна и финишира с 03:03:53. „Това е добро време, каза вчера лекоатлетът за „100 вести“, нямах очаквания за личен рекорд в Бостън. Трасето е доста трудно, най-вече заради четирите хълма Нютън Хиллс. Те не са големи, но са сериозно изпитание в продължение на десетина километра. Започват от 26-ия километър. При първия има 23 метра качване за около километър разстояние. Вторият беше по-труден – пак същото качване, но за 500 метра. Третият е с по-малко изкачване. Последният хълм се нарича Heartbreaker Hill и оправдава напълно името си – сърцеразбивач. Височината е 29 метра, но за разстояние от 700 метра. Намира се след 32-ия километър – в тази част от маратона, когато вече умората оказва силно влияние. След това има спускане, което също не е лесно. Това е мястото, на което отпадат най-много участници. Дори видях повече хора, които ходят на спускането след хълма, отколкото на изкачването. За целия маратон може би нямаше и 500 метра, които да са равни, с изключение на финала. Това е оригиналното трасе от 1924 година, а маратонът е от 1897 година – най-старият в света. Бях планирал, когато има изкачване, да бягам с една идея по-бавно от хората, които са около мен. Разбира се, без да изоставам. А когато има спускане, да бягам малко по-бързо от тях. И мисля, че тази стратегия ми помогна много. Бях правил и такива тренировки, които симулират това трасе – със спускания и изкачвания. Бостън е сериозно състезание, той е един от шестте мейджър маратона, които се провеждат в Берлин, Чикаго, Лондон, Ню Йорк, Токио и се приемат за елитни. Около половин милион зрители имаше по цялото трасе, а през последната миля шумът от зрителите беше неописуем. Почти на финала видях българското знаме, лицето на Миглена, която ме подкрепя на всеки маратон. Това е огромна емоция. Когато завършиш, ти окичват медал – всеки финиширал получава, после ти го гравират с времето, което си постигнал, и името. До финала достигнаха 26 600 от 32 000 регистрирани, макар някои да не са се явили. Също бях силно впечатлен от организацията на цялото събитие!“
За Пламен Стоев това е шестият маратон в спортната му кариера. Първите три са: Флоренция 2015, Пиза 2018 и Сан Себастиан 2019. Два пъти пробяга испанския Валенсия – през 2021 и 2022 г.
Пламен разказва, че Бостън ще остане като голямо преживяване за него и семейството му. На една от сутрешните тренировки успял да се срещне с Елиуд Кипчоге, който е световен рекордьор и двукратен олимпийски шампион в маратона и тази година бяга за първи път в Бостън. „Всички спират, снимат го, но никой не го закача. Когато се разминахме за втори път, аз също го снимах. Това е двадесетият му маратон, но има неочаквано по-слабо време – завърши шести. После четох, че имал проблем с левия крак след 30-ия километър.“
След маратона заедно с Миглена успели да посетят известния Харвардски университет, да седнат в истинския бар „Наздраве“, където се развива действието на едноименния сериал. Пламен не успял да гледа НБА екшъна на 18 април – мач от плейофите на „Бостън Селтикс“, който е един от фаворитите за достигане до финал на конференцията. Но пък в края на мача посетил фен шопа на баскетболния тим, за да си купи сувенири и да сподели емоцията на поддръжниците на „Селтикс“. Миглена с усмивка добавя, че от удоволствията, които предлага Бостън, каквото е баскетболният мач, са пропуснали да посетят и ресторанта на Гордън Рамзи, който се намира точно до финала на маратона. Но пък купили чорапи на Пламен за 20 долара. Буквално минути след като Пламен финиширал, се излял проливен дъжд, който измокрил до кости участниците, а в резервните дрехи на Стоев имало всичко с изключение на чорапи за преобуване. „Две-три минути след като минах финала, се изсипа голям порой. А беше и студено. Бях спрял да бягам и започвах да измръзвам. Докато изляза от огражденията и стигна до Миглена, устните ми бяха посинели и усещах зъбите ми буквално как тракат от студ. Така че и 200 долара да ми бяха поискали за чорапи, сигурно пак щях да ги дам:)“
Любопитното в подготовката за изпитанието в Бостън е, че този път Пламен изключва месото от менюто си. „Миналата година за първи път постих за Великден и тази година реших да го съчетая с маратона. Набавях си протеините основно с риба – лаврак, ципура, сьомга, морски храни, яйца, извара. Кафе, да, пия по едно или две на ден. Това, което най-добре ми се отразява, е 1 лъжица чия, половин лимон, лъжица мед и половин литър вода. Това го консумирам в продължение на целия ден. Другото, което много ям, са броколи и хайвер, червен хайвер. Салати винаги, банани. В Кипър се подготвях на терен, който да наподобява трасето в Бостън, с изкачванията. Тичам, Миглена кара след мен с колата и от време на време ми дава банан и вода. Стремя се да си набавям протеини, но да свалям килограми за самото състезание. Хляб ям, но сухари или черен. Може да си купя кроасан на улицата, но рядко. Много обичам баница, мога цяла тава да изям (смее се). В Кипър например картофите са много вкусни, има много плодове. Сега след маратона ще се храня по-разнообразно, старая се по- малко сладко. Не спазвам строг режим – мога да изпия една бира или чаша вино, докато се подготвям за състезание, и продължавам да тренирам.“
Следващите 42 километра и 195 метра, които Стоев планира от Мейджър Маратоните, са London Marathon през следващия април, който също е в лигата на най-престижните (World Marathon Majors). Мечтата на 44-годишния габровец, който живее и работи в Кипър, е да пробяга и шестте и да стане четвъртият българин с шестзвезден медал от World Marathon Majors.
Вероятно тази година ще направя още един маратон – в началото на декември съм регистриран отново за Валенсия, но може да го променя, споделя плановете си Стоев.
*Статията е публикувана във вестник „100 Вести“ на 24 април 2023, брой 76.
Автор: Бояна Пенчева
Снимки: Личен архив.
Крими
Белезници за габровец, спипан с близо 100 грама марихуана

34-годишен габровец беше задържан при специализирана полицейски операция по линия на „наркотици“. Арестът му бил извършен вчера, 23 октомври.
Служители от сектор „Криминална полиция“ предприели претърсване в жилището, обитавано от мъжа, където намерили и иззели над 88 грама суха зелена листна маса грама, която при направения полеви наркотест реагирала на марихуана.
Намерени и конфискувани били още и три електронни устройства, съдържащи наркотичното вещество ТHC.
Спрямо мъжа е наложена полицейска мярка задържане за срок до 24 часа по реда на Закона за МВР. По случая е образувано досъдебно производство.

Крими
Моторист загина при катастрофа в Царева ливада

64-годишен мъж загуби живота си при катастрофа между мотор и бус. Пътният инцидент е станал вчера, 23 октомври, около 15.00 часа, в дряновското село Царева ливада, информираха днес от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово.
Загиналият е управлявал мотоциклет БМВ, който се е сблъскал с товарен автомобил „Рено“.
Причините за инцидента са в процес на изясняване. По случая е образувано досъдебно производство.

Новини
Ротари – мисия за свят без детски паралич
24 октомври – Световен ден за борба с полиомиелита.
Полиомиелитът, известен повече като детски паралич, е силно заразно инфекциозно заболяване, което засяга предимно децата под петгодишна възраст. Причинява се от полиовирус с три типа – 1, 2 и 3, като имунитетът към един от тях не гарантира защита срещу останалите. Вирусът атакува нервната система и може да доведе до необратима парализа, най-често на долните крайници, а в редки случаи и до фатален край.
Заразяването става основно чрез замърсени ръце, храни или вода. Вирусът навлиза през устата, размножава се в червата и се отделя в околната среда, където при лоши санитарни условия се разпространява бързо. Първите симптоми са неспецифични – треска, отпадналост, главоболие, болки в крайниците, след които може внезапно да настъпи остра вяла парализа.
Лечение на полиомиелита няма. Единственият сигурен начин за предпазване е ваксинацията. Правилно приложена, тя осигурява доживотна защита. Когато достатъчно голям брой деца бъдат имунизирани, вирусът губи своя „хазяин“ и изчезва.
Историческият път от страх към надежда
През първата половина на XX век полиомиелитът е една от най-страшните болести в света. Епидемии връхлитат цели континенти, парализирайки стотици хиляди деца и оставяйки хиляди възрастни инвалиди. Болниците са пълни с малки пациенти, поддържани живи от примитивните „железни дробове“ – апарати, които подпомагат дишането.
Истинският пробив идва през 1955 г., когато д-р Джонас Салк създава първата инактивирана полиомиелитна ваксина. Няколко години по-късно Алберт Сабин разработва пероралната жива ваксина – лесна за приложение и достъпна дори в най-бедните региони. Оттогава милиони животи са спасени, а страхът от детския паралич започва да отстъпва.
Началото на глобалната кауза на Ротари
През 1978 г. Rotary International поема ангажимент за изкореняване на полиомиелита, а през 1985 г. стартира историческата програма PolioPlus – първата глобална инициатива, ръководена от неправителствена организация, насочена към елиминиране на заболяване.
Три години по-късно, през 1988 г., Ротари става основен партньор в Global Polio Eradication Initiative (GPEI) заедно със World Health Organization (СЗО), UNICEF и Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ. По-късно към тях се присъединяват фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, ГАВИ – ваксинният алианс, и национални правителства от целия свят.
Оттогава насам Ротари и неговите партньори са инвестирали над 2,7 млрд. щатски долара и са мобилизирали милиони доброволци в над 200 държави. Благодарение на тях повече от три милиарда деца са ваксинирани, а случаите на заболяването са намалели с над 99,9%.
Всеки долар, събран от Ротари клубовете по света, се удвоява от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, превръщайки даренията в мощен инструмент за промяна. Глобалното партньорство осигурява до 150 млн. долара годишно, насочени към доставка на ваксини, транспорт, обучение на здравни екипи, лабораторен надзор и борба с дезинформацията.
Днес полиомиелитът остава ендемичен само в две държави – Афганистан и Пакистан, но рискът от възобновяване на заболяването продължава, особено в райони с ниско имунизационно покритие, хуманитарни кризи и ограничен достъп до здравни услуги. Как се използват събраните средства Събраните чрез PolioPlus и GPEI милиарди се разпределят целево:
- Транспорт и логистика – над 50 млн. долара годишно се изразходват за достигане на ваксини до над 370 млн. деца, дори в труднодостъпни райони и зони на конфликти.
- Научни изследвания и иновации – разработват се нови, по-стабилни орални и инактивирани ваксини (вкл. nOPV2), които намаляват риска от възникване на ваксинодериватни щамове.
- Повишаване на обществената информираност – партньорство с местни лидери и религиозни авторитети за преодоляване на колебанието към ваксините.
- Епидемиологичен надзор – глобална система от над 150 лаборатории в 92 държави следи проби от канализацията и случаи на остра вяла парализа.
- Обучение на експерти – стотици епидемиолози, медицински специалисти и доброволци участват в теренни операции по откриване и ограничаване на огнища.
ъпреки огромния напредък, последните километри до целта остават най-трудни. Световната стратегия на GPEI за периода 2022-2026 г. предвижда имунизация на 370 млн. деца годишно и осигуряване на 4,8 млрд. долара финансиране, за да бъде светът окончателно освободен от детския паралич.
България – от тежки епидемии до страна без полио
Първите данни за полиомиелит в България са от 20-те години на XX век. Най-тежката година е 1947 г., когато се отчита пик на заболеваемостта. Масовата имунизация, въведена през 1959 г., довежда до рязък спад на случаите. Последният регистриран случай на полиомиелит у нас е от 1970 г.
В следващите десетилетия страната преживява два „вноса“ на див полиовирус – през 1991 г. от Таджикистан и през 2001 г. от Индия. И в двата случая заболяването засяга основно деца с непълен имунизационен статус. Благодарение на бързите действия на здравните власти и активната подкрепа на Ротари клубовете, огнищата са овладени.
По време на извънредните имунизационни кампании през 1995 г. и 2001 г. българските Ротари клубове участват активно в логистиката, доставката на ваксини и организацията на пунктове за имунизация.
През 2015 г., заради засилен миграционен поток и риск от ново въвеждане на вируса, Rotary International дарява 10 000 дози полиомиелитна ваксина на Министерството на здравеопазването.
Днес България е страна, свободна от полиомиелит, благодарение на устойчивата имунизационна програма и надеждния надзор на остри вяли парализи. И все пак – намаляващото ваксинално покритие в последните години е тревожен сигнал. Например, данни сочат, че близо 90% от подлежащите деца у нас имат завършен курс на ваксинация срещу полиомиелит.
Като цяло, въпреки устойчивото високо покритие, експерти от Българската Педиатрична Асоциация предупреждават, че е необходимо поддържане на ниво над 95% за пълна защита от възобновяване на заболяването.
Ротари многократно е подчертавал, че борбата с дезинформацията и колебанието към ваксините е не по- малко важна от логистиката на кампаниите.
Ротари и България – партньорство в действие
С над 35 000 клуба по света и десетки в България, Ротари обединява хора с различни професии, но обща кауза – служба в полза на човечеството. Българските ротарианци участват не само в кампаниите за набиране на средства, но и в популяризирането на информация за болестта, ваксините и хуманитарната мисия на организацията.
През годините българските клубове са провеждали тематични събития, лекции в училища, съвместни инициативи със здравните власти и публични кампании под мотото End Polio Now – Изкорени полиомиелита сега.
Ротари клуб Габрово – активен глас в националната кампания
И Ротари клуб Габрово е част от тази световна кауза. Освен с редовни дарения към фонда PolioPlus, клубът тази година поставя началото на информационна кампания, насочена към повишаване на обществената осведоменост за значението на ваксинацията и ролята на Ротари в изкореняването на болестта.
Партньор в инициативата е Община Габрово, която в знак на подкрепа освети фасадата си в червения цвят на кампанията End Polio Now. Местните медии също ще се включат активно, предоставяйки своите платформи за популяризиране на каузата и за споделяне на истории за силата на съпричастността.
Така, с дух на сътрудничество и ангажираност, габровските ротарианци доказват, че Единни за добро не е просто мото, а реално действие в полза на обществото.

-
Кримипреди 7 дни„Пробация“ за габровец, блъснал полицай с мотор без номер
-
Кримипреди 7 дниИзвадиха бракониерски мрежи от водите на язовир „Ал. Стамболийски“
-
Икономикапреди 4 дниСтартъп с амбициозни планове за Габрово
-
Кримипреди 20 часа„Да си нагъл, агресивен и брутален не е нова ценност, а обществен разпад“
-
Новинипреди един денКметът на Габрово поздрави Милка Пурел по повод 95-годишния ѝ юбилей
-
Икономикапреди един ден„Социално предприемачество в действие“
-
Новинипреди един часРотари – мисия за свят без детски паралич
-
Кримипреди 12 минутиМоторист загина при катастрофа в Царева ливада














