Свържи се с нас

Култура

Катя Зографова представя книгата „Фани Попова-Мутафова – житие и страдание“

Published

on

Днес, 19 април, от 17.00 ч. в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов-Палаузов“ писателката Катя Зографова ще представи 19-тата си книга „Фани Попова-Мутафова – житие и страдание“. Според Зографова това е „тежка и много честна документална книга“.

Съдбата на Фани Попова-Мутафова е мъчителна и превратна, тя е „единствената жена, осъдена от Народния съд…Това, което е най-важното – независимо от всички нейни тегоби почти на предела на човешките възможности, които преживява, Фани Попова- Мутафова никога не изпуска перото. Продължава да пише и доживява творческо възкресение през 60-те години на 20-и век. Нейните знаменити исторически романи отново биват преиздадени, при това в много големи тиражи…“

Изследователката е прегледала огромен масив от документи – тя прави разследване в архивите на Народния съд и Комисията по досиетата. В резултат на изследователската й работа за пръв път в книгата Катя Зографова разказва за втория арест на Попова-Мутафова през 1951 година и за фалшивото обвинение за създаване на нелегална организация „В. Левски“. Като автор Фани Попова-Мутафова е класик на историческата ни белетристика. Според Зографова съдбата й би могла да бъде сравнена със съдбите на  нобеловия лауреат Кнут Хамсун, на Езра Паунд, с всички тези големи писатели, които са били увлечени от идеи, оказали се пагубни за човечеството, каквато е националсоциалистическата идея например.

Катя Кузмова-Зографова е български литературен историк и човек, на когото дължим едни от най-задълбочените и интересни творби за бележити жени в българската история и литература. за издирването и споделянето с читателя на малко известни факти от техния живот и творческо дело…

Катя Зографова е родена в Панагюрище. Завършва българска филология, а през 1989 г. печели конкурс и започва работа в Националния литературен музей в София. Дългогодишен директор на къща-музей „Никола Вапцаров“ (от 2002 до 2009 г. и отново от 2016 г. до днес), а в периода 2010 – 2016 г. е директор на Националния литературен музей.

Има над 600 публикации в печатните медии. Участва в създаването на над 40 научно-изследователски сборници, съставя книги, пише за български писатели, художници, исторически личности. Участник и консултант в документални филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, Яворов, Димчо Дебелянов, за знаковите исторически „литературни“ места на София, за кафе-сладкарница „Цар Освободител“ например… Книгата й „Многоликата българка“ е отличена с националната награда „Блага Димитрова“. През 2015 г. е удостоена с наградата за литературна критика „Нешо Бончев“ и със златна монета „Писменост“ на Съвета на европейската научна и културна общност. Тази година бе обявена за „Най-четен автор на биографични книги“ за 2022 г. според годишните награди на Столична библиотека. Тя носи званието „Творец на Панагюрище“.

Книгите ѝ са многобройни – „Вечните странници (Из тайните на митологичното в българската литература)“ 1996; „Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта” 2001; „Интелектуалецът Емануил Попдимитров“ 2001; „Орчо войвода или преображенията на българското юначество“ 2006; „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни“ 2006; „Любовен архив“ 2007; „Забравеният възрожденец Динко Зограф“ 2008; „Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)“. 2009; „Неканоничният Вазов“. 2011; „Жените в Априлското въстание“. 2011; „Играещата със стихиите. Елисавета Багряна“. 2013; „Панихида за Яворовъ. Култът „Яворов““. 2013; „Знаменити. Забравени. Забранени“. 2015; „Българската одисея на Весна Парун“. 2016; „Словозографии“. 2017; „Световете на Яворов“. 2019 и 2023; „Хроники на Вазовия род“. 2020; „Бележити жени на/за България. От Кера Тамара до Петя Дубарова“. 2022.

Нейни текстове са превеждани на френски, италиански, английски, полски, гръцки и руски език.Членува в Съюза на българските писатели.

Документалният филм „Фани Попова-Мутафова“, който също ще бъде показан на 19 април 2023 г., и е част от събитието на Габровската регионална библиотека продължава традиция, прекъсната през 90-те години на миналия век, когато режисьорът Дора Ангелова и проф. Петър Петров създават документалната поредица „Неповторимото“. Филмовата поредица връща спомена за личности от миналия век, оставили ярка културна диря в нашата история. Работата им е прекъсната, но 30 години по-късно тя е възстановена от млад човек – това е Христо Йоцов, ученик от 12. клас в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ в София.  Филмът „Фани Попова-Мутафова“ разказва за пъстрия и пълен с превратности житейски и творчески път на писателката – от цветните гледки на Франция и Италия до мрачните дни на Народния съд. Филмът е създаден от творчески екип, сред който са хора, познавали и работили с Фани Попова, в него намират място спомените на режисьора Павел Павлов, впечатленията на Петър Величков от първата им среща и оценката на литературоведа Катя Зографова.  Филмът ни запознава с житието на Фани Попова-Мутафова и неговата цел е да подкрепи популяризирането на историята на една от най-неповторимите и значими български творци – жени. „Защо този, който събира най-светлите качества на племето, този, който е белязан да води към успех съдбините му, винаги трябва да падне задушен от клеветата, завистта и омразата на близките, своите люде?“.  Така завършва книгата „Солунският чудотворец“ на Фани Попова-Мутафова. Като ек през времето тази част ще остане да звучи над нашето българско „племе“…

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица