7 АПРИЛ – СВЕТОВЕН ДЕН НА ЗДРАВЕТО И ДЕН НА ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ В БЪЛГАРИЯ Д-р ВЛАДИМИР АЛЕКСИЕВ -КЛАСИК НА БЪЛГАРСКАТА МЕДИЦИНА

Владимир Алексиев е роден на 16 април 1879 г. в Габрово. Той е син на д-р Алекси Христов-виден габровски лекар и народен представител в Учредителното събрание, приело Търновската конституция на 16 април 1879 г. Негов брат е проф. д-р Никола Алексиев – известен български философ. Завършва гимназия в Търново през 1896 г. Учи Медицина в Женева, която завършва през 1903 г. Остава в Женева до 1912 г., първо работи като асистент в Гинекологичната клиника на Женевския университет, а след това преминава във вътрешната клиника, в която 4 години е асистент на проф. Бард.

През 1911 г. се хабилитира като частен доцент към Медицинския факултет и чете лекции в продължение на 4 семестъра. Завръща се в България за да изпълни дълга си към Отечеството, по време на Балканската война. След нея работи в болници в Ловеч, Русе и София. Д-р Алексиев е началник на отделение в 3-та местна болница Скопие по време на Първата световна война. За отличия и заслуги през войната е награден с орден „За военна заслуга“, IV-та степен. След откриването на Медицинския факултет у нас през 1918 г. възниква проблем за оглавяване на отделните катедри и той е сред първите избрани професори.

На 21 февруари 1920 г. поема ръководството на катедрата по фармакология и терапевтика в Медицинския факултет на Софийския университет. Декан на Медицинския факултет на Университета през академичната 1921/1922 г. Ректор на Софийския университет през учебната и академична 1926/1927 г. Ректорската му реч е посветена на новия способ за лекуване на тежките заразни болести. Д-р Владимир Алексиев е родоначалник на българската фармакология. Автор е на много научни трудове и публикации, между които съчинението „Основи на фармакологията“.

Научното му дело представлява съществен влог в нашата медицинска наука. Научните му интереси са в разнообразни области, освен фармакологията, той се интересува от хематология, инфекциозна патология, фтизиатрия, професионална патология, битови отравяния. Той внедрява в лечебната практика много свои препарати – повече от 15.

Негови лечебни препарати са използвани в различни области на медицината и върху методите му на лечение има редица специализирани публикации от видни наши учени-клиницисти. Според проф. Б. Юруков, оригиналните препарати на проф. Владимир Алексиев бележат първия и важен етап в българската фармакология и те са предшественици на развилата се в по-късно българска химико-фармацевтична промишленост.

През 1934 г. швейцарската фармацевтична компания „Sandoz“ го нарежда сред петнадесетте най-видни български клиницисти от онова време и изпраща специална папка с техните портрети до медицинските среди в България.

Почива в София на 17 ноември 1948 г. Научното дело на д-р Владимир Алексиев е продължено от неговата школа, от която излизат 8 хабилитирани професори и доценти, шестима от които са ръководители на катедри в Софийския и Пловдивския медицински факултети. Научното и педагогическо дело на проф. Владимир Алексиев е златна страница в историята на българската медицина.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват оскъден материали за живота и делото на този наш заслужил съгражданин. Те се намират във фондовете на краеведа Илия Габровски, журналиста Ганчо Танев и редакция на вестник ‚Балканско знаме“. Те се пазаят заедно с други частични постъпления и фондове на изявени лекари от близкото и по-далечно минало и са важен извор за историята на медицинското дело в Габрово и в България.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/