Свържи се с нас

Любопитно

Днес е световния ден на здравето и ден на здравния работник в България

Published

on

7 АПРИЛ – СВЕТОВЕН ДЕН НА ЗДРАВЕТО И ДЕН НА ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ В БЪЛГАРИЯ Д-р ВЛАДИМИР АЛЕКСИЕВ -КЛАСИК НА БЪЛГАРСКАТА МЕДИЦИНА

Владимир Алексиев е роден на 16 април 1879 г. в Габрово. Той е син на д-р Алекси Христов-виден габровски лекар и народен представител в Учредителното събрание, приело Търновската конституция на 16 април 1879 г. Негов брат е проф. д-р Никола Алексиев – известен български философ. Завършва гимназия в Търново през 1896 г. Учи Медицина в Женева, която завършва през 1903 г. Остава в Женева до 1912 г., първо работи като асистент в Гинекологичната клиника на Женевския университет, а след това преминава във вътрешната клиника, в която 4 години е асистент на проф. Бард.

През 1911 г. се хабилитира като частен доцент към Медицинския факултет и чете лекции в продължение на 4 семестъра. Завръща се в България за да изпълни дълга си към Отечеството, по време на Балканската война. След нея работи в болници в Ловеч, Русе и София. Д-р Алексиев е началник на отделение в 3-та местна болница Скопие по време на Първата световна война. За отличия и заслуги през войната е награден с орден „За военна заслуга“, IV-та степен. След откриването на Медицинския факултет у нас през 1918 г. възниква проблем за оглавяване на отделните катедри и той е сред първите избрани професори.

На 21 февруари 1920 г. поема ръководството на катедрата по фармакология и терапевтика в Медицинския факултет на Софийския университет. Декан на Медицинския факултет на Университета през академичната 1921/1922 г. Ректор на Софийския университет през учебната и академична 1926/1927 г. Ректорската му реч е посветена на новия способ за лекуване на тежките заразни болести. Д-р Владимир Алексиев е родоначалник на българската фармакология. Автор е на много научни трудове и публикации, между които съчинението „Основи на фармакологията“.

Научното му дело представлява съществен влог в нашата медицинска наука. Научните му интереси са в разнообразни области, освен фармакологията, той се интересува от хематология, инфекциозна патология, фтизиатрия, професионална патология, битови отравяния. Той внедрява в лечебната практика много свои препарати – повече от 15.

Негови лечебни препарати са използвани в различни области на медицината и върху методите му на лечение има редица специализирани публикации от видни наши учени-клиницисти. Според проф. Б. Юруков, оригиналните препарати на проф. Владимир Алексиев бележат първия и важен етап в българската фармакология и те са предшественици на развилата се в по-късно българска химико-фармацевтична промишленост.

През 1934 г. швейцарската фармацевтична компания „Sandoz“ го нарежда сред петнадесетте най-видни български клиницисти от онова време и изпраща специална папка с техните портрети до медицинските среди в България.

Почива в София на 17 ноември 1948 г. Научното дело на д-р Владимир Алексиев е продължено от неговата школа, от която излизат 8 хабилитирани професори и доценти, шестима от които са ръководители на катедри в Софийския и Пловдивския медицински факултети. Научното и педагогическо дело на проф. Владимир Алексиев е златна страница в историята на българската медицина.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват оскъден материали за живота и делото на този наш заслужил съгражданин. Те се намират във фондовете на краеведа Илия Габровски, журналиста Ганчо Танев и редакция на вестник ‚Балканско знаме“. Те се пазаят заедно с други частични постъпления и фондове на изявени лекари от близкото и по-далечно минало и са важен извор за историята на медицинското дело в Габрово и в България.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Любопитно

Група Молец пристига за Младежкия фестивал „Тук и сега“

Published

on

За втора поредна година в Дряново ще се състои фестивалът „Тук и сега“ – едно събития, измислено и организирано от младите хора в града. Планирани са музикален концерт, размяна на книги, куиз вечер, прожекция на филм, групова тренировка и др.

Всички събития ще се проведат в парк „Максим Райкович“, срещу часовниковата кула, с вход свободен. Програмата ще започне на 12 август с концерт на група Молец и талантливите млади изпълнители GoGo, Toria, ZoV & Vakavliev.

На 13 август организаторите са предвидили занимания и за здрав дух, и за здраво тяло. Инструкторката по пилатес и йога Йоанна Петрова от FitLab ще се погрижи за добрия тонус с групова тренировка от 19.00 ч., а след това ще има мозъчна атака с куиз вечер за обща култура. Вечерта ще приключи с прожекция на новия български комедиен филм „Брънч за начинаещи“ – в парка, под звездното дряновско небе.

И двете вечери ще продължи инициативата „Книга за книга“ – всеки може да донесе книга от личната си библиотека и да вземе друга. Целта е обмен на заглавия, впечатления и приятен разговор за литература.

12 АВГУСТ (сряда)
19:00ч. „Книга за книга“ – донеси книга, вземи си друга, обсъди заглавия и автори с други читатели
20:00ч. Концерт на група МОЛЕЦ, GoGo, Zov&Vakavliev, Toria
21:30ч. Коктейли и музика

13 АВГУСТ (четвъртък)
19:00ч Групова тренировка с Йоанна Петрова от FitLab
20:00ч. Куиз вечер за обща култура
21:30ч. Прожекция на филма “Брънч за начинаещи” Ще бъде хубаво – не някога и някъде, а тук и сега!

Фестивалът се организира по случай Международния ден на младежта, който се отбеляава редовно в Дряново от дълги години.

Зареди още

Любопитно

„Персеиди и китари“ събира младежи под звездите за трета поредна година

Published

on

За трета поредна година Младежки център – Габрово организира инициативата „Персеиди и китари“, която ще се проведе на 12 август от 20.00 ч. в местността Градище. Събитието се организира от Младежки център – Габрово и целта му е да отбележи Международния ден на младежта с преживяване, посветено на природата, музиката и летните нощи, а също така и да напомни колко са важни младежките дейности и политики на местно, национално, европейско и международно ниво – за развитието на младите хора и техните умения.

Вечерта е в пика на метеорния поток „Персеиди“ – едно от най-красивите и очаквани астрономически явления през годината. В продължение на няколко дни Земята преминава през шлейф от частици, оставени от  кометата 109P/Swift-Tuttle.

Тези частици изгарят в атмосферата над нас и ние ги виждаме като ярки падащи звезди. На тъмно и високо място могат да бъдат забелязани около 100 падащи звезди на час. На Градище, заради близостта на града, броят им е значително по-малък, но все пак много по- голям, отколкото в обикновена лятна вечер.

Младежкият център кани и всички млади хора, които свират на китара, да се включат – независимо от професионалното им ниво. Събитието е различно – то не е концерт, а споделено преживяване, в което всеки участва по свой начин. Няма сцена или официална програма, няма предварително обявени изпълнители и разделение между публика и артисти. Всеки е добре дошъл да пее, свири или просто да преживее звездопад, изпълнен с музика, падащи звезди и желания.

За да улесни всички желаещи да се включат, Младежки център – Габрово осигурява безплатен транспорт до местността Градище. Електрическият автобус ще тръгне в 19:30 ч. от пл. „Възраждане“, а обратно към града в 00:00 ч. – от паркинга до поляната. Вземете със себе си връхна дреха и одеяло или шалте! За повече информация тел. 0887907075.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица