Свържи се с нас

Любопитно

Днес е световния ден на здравето и ден на здравния работник в България

Published

on

7 АПРИЛ – СВЕТОВЕН ДЕН НА ЗДРАВЕТО И ДЕН НА ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ В БЪЛГАРИЯ Д-р ВЛАДИМИР АЛЕКСИЕВ -КЛАСИК НА БЪЛГАРСКАТА МЕДИЦИНА

Владимир Алексиев е роден на 16 април 1879 г. в Габрово. Той е син на д-р Алекси Христов-виден габровски лекар и народен представител в Учредителното събрание, приело Търновската конституция на 16 април 1879 г. Негов брат е проф. д-р Никола Алексиев – известен български философ. Завършва гимназия в Търново през 1896 г. Учи Медицина в Женева, която завършва през 1903 г. Остава в Женева до 1912 г., първо работи като асистент в Гинекологичната клиника на Женевския университет, а след това преминава във вътрешната клиника, в която 4 години е асистент на проф. Бард.

През 1911 г. се хабилитира като частен доцент към Медицинския факултет и чете лекции в продължение на 4 семестъра. Завръща се в България за да изпълни дълга си към Отечеството, по време на Балканската война. След нея работи в болници в Ловеч, Русе и София. Д-р Алексиев е началник на отделение в 3-та местна болница Скопие по време на Първата световна война. За отличия и заслуги през войната е награден с орден „За военна заслуга“, IV-та степен. След откриването на Медицинския факултет у нас през 1918 г. възниква проблем за оглавяване на отделните катедри и той е сред първите избрани професори.

На 21 февруари 1920 г. поема ръководството на катедрата по фармакология и терапевтика в Медицинския факултет на Софийския университет. Декан на Медицинския факултет на Университета през академичната 1921/1922 г. Ректор на Софийския университет през учебната и академична 1926/1927 г. Ректорската му реч е посветена на новия способ за лекуване на тежките заразни болести. Д-р Владимир Алексиев е родоначалник на българската фармакология. Автор е на много научни трудове и публикации, между които съчинението „Основи на фармакологията“.

Научното му дело представлява съществен влог в нашата медицинска наука. Научните му интереси са в разнообразни области, освен фармакологията, той се интересува от хематология, инфекциозна патология, фтизиатрия, професионална патология, битови отравяния. Той внедрява в лечебната практика много свои препарати – повече от 15.

Негови лечебни препарати са използвани в различни области на медицината и върху методите му на лечение има редица специализирани публикации от видни наши учени-клиницисти. Според проф. Б. Юруков, оригиналните препарати на проф. Владимир Алексиев бележат първия и важен етап в българската фармакология и те са предшественици на развилата се в по-късно българска химико-фармацевтична промишленост.

През 1934 г. швейцарската фармацевтична компания „Sandoz“ го нарежда сред петнадесетте най-видни български клиницисти от онова време и изпраща специална папка с техните портрети до медицинските среди в България.

Почива в София на 17 ноември 1948 г. Научното дело на д-р Владимир Алексиев е продължено от неговата школа, от която излизат 8 хабилитирани професори и доценти, шестима от които са ръководители на катедри в Софийския и Пловдивския медицински факултети. Научното и педагогическо дело на проф. Владимир Алексиев е златна страница в историята на българската медицина.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват оскъден материали за живота и делото на този наш заслужил съгражданин. Те се намират във фондовете на краеведа Илия Габровски, журналиста Ганчо Танев и редакция на вестник ‚Балканско знаме“. Те се пазаят заедно с други частични постъпления и фондове на изявени лекари от близкото и по-далечно минало и са важен извор за историята на медицинското дело в Габрово и в България.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Библиотеката отличи най-активните си читатели за десета поредна година

Published

on

Габровската библиотека отличи своите най-активни читатели за десета поредна година. Инициативата „Читател на годината“ на габровската регионална библиотека се организира за десети път.

Наградите се връчват традиционно в началото на новата година и имат за цел насърчаване на четенето сред всички възрасти и формиране на трайна любов към словото и книгата. Определят се на база безпристрастна статистика чрез автоматизираната система за заемане на литература в библиотеката.

Наградите се връчват в две възрастови групи – до 14 и над 14 години, за деца и за възрастни, и са I- ва, II-ра и III-та награда. При най-малките читатели на първо място е Христиана Красимирова Митева, на 8 години с 216 заети книги, на второ – 5-годишният Волен Андреев Струмин със 150 заети и на трето място – Ванеса Димова Димитрова, на 10 години със 118 прочетени книги. Любимите книги на Христиана са „Магьосникът от Оз”, „Фингъс” и „Кучето Мопс”, Волен харесва „Дивият робот”, „Спайдърмен” и „Пес Патрул”, а Ванеса „Чичо Скрудж”. И двете млади дами учат в Шесто ОУ „Иван Вазов”.

При порасналите читатели на първо място е Румяна Константинова Тотева с 557 заети библиотечни единици, на второ Ива Любомирова Момчилова с 268 и на трето Габриела Несторова Несторова с 244 прочетени книги.

Директорът на библиотеката Савина Цонева поздрави отличените читатели на 2025 година и им връчи наградите – грамоти „Читател на годината”, книги, календари и талон за безплатна карта за една година.

Емоционалната церемония завърши с пожелания за здраве, късмет и много нови прекрасни четива през 2026-та година, през която габровската библиотека ще отбележи своята 165-годишнина.

Зареди още

Любопитно

Честита Нова 2026 година, скъпи читатели!

Published

on

От сърце ви благодарим, че и през изминалата година бяхте с нас — споделяхте, четяхте, коментирахте и ни давахте сила да продължим да разказваме историите на нашия град, нашите хора и нашето време.

Нека 2026 година ви донесе здраве, защото то е началото на всичко. Нека има късмет, за да намирате път.

Нека в сърцата ви винаги гори топлина, която да стопля вас и близките ви. Нека ви водят доброта и красота — в думите, в делата, в света около вас.

И нека всеки ден ви носи добри новини, които да вдъхновяват и да ни напомнят, че хубавото е тук — стига да го видим.

Нека 2026 година бъде светла, мирна и пълна с човечност!

Зареди още

Култура

Три златни медала за Музикален клуб „Весела“ от клавирния конкурс „Орион“

Published

on

Младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ отново доказаха своя висок професионализъм и талант, като спечелиха впечатляващи отличия на престижния Национален клавирен конкурс „Орион“, проведен в София през 2025 година. Три златни медала завоюваха Полина Флориду (11 клас), Мира Русинова (9 клас) и Кристина Стефанова (4 клас), които безапелационно грабнаха първите награди в своите възрастови групи.

Техните блестящи изпълнения впечатлиха журито и публиката, като още веднъж доказаха, че Музикален клуб „Весела“ е средище на изключителни млади таланти. Сребърни медали в надпреварата заслужиха Адриана Кънева (12 клас) и Ай Хасегава (10 клас), а бронзово отличие донесе Иво Велков (9 клас).

Всички участници впечатлиха журито, съставено от преподаватели и пианисти от Националната музикална академия. Председателят на журито, проф. Борислава Танева, отправи специални поздравления към клавирния педагог Весела Пенева за нейната всеотдайност, високо ниво на подготовка и забележителните постижения на нейните ученици.

Конкурсът „Орион“ се провежда вече пета поредна година в къщата-музей „Панчо Владигеров“ – място, което носи духа и вдъхновението на един от най-великите български композитори.

Събитието обединява както любители пианисти, така и ученици от музикалните училища, а тази година към тях се присъединиха и млади композитори, които представиха свои клавирни творби. Задушевната атмосфера в дома на Владигеров и срещата с изкуството на връстниците им мотивира младите музиканти за нови постижения и вдъхновения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица