Новини
„Възраждане“: Приемането на еврото сега е чиста проба самоубийство
Българският политически елит се опитва да ни вкара в еврозоната без да има
широк обществен дебат.
Ще използваме всички средства, за да предотвратим влизането в еврозоната, посочи Даниел Петров, водач на листата на ПП „Възраждане“ в Седми многомандатен избирателен район Габрово.
Народното събрание възложи на правителството да ускори процеса за приемането на еврото с целева дата 1 януари 2024 г. За това ние от Възраждане започнахме подписка за иницииране на референдум, на който народа ни да каже, искаме ли да приемем еврото като единна парична единица, или не.
Позицията ни е ясна- България трябва да не влиза по възможност в еврозоната, предвид обаче, че сме задължени от договора в Маастрих и поетите международни ангажименти, ние имаме право да отложим това влизане с какъвто срок преценим. От тази гледна точка нашата позиция е да отложим влизането в еврозоната за максимално дълъг срок, още повече че в момента се намираме в разгаряща се все повече енергийна и икономическа криза, която най-вероятно ще се развие през 2023 година, и да влизаме в еврозоната, да правим такава голяма стъпка по отношение на нашата парична политика точно в този момент, както пожела мнозинството в парламента, изглежда като чиста проба самоубийство във финансов аспект.
Смятаме, че трябва да запазим българския лев като национална валута. Има изключително много причини за това. Дори тези, които смятат и са на позиция, че България трябва да бъде в еврозоната, ако бяха достатъчно прагматични и разумни, би трябвало да се съгласят, че моментът не е точно, когато светът се намира на прага на следващата световна криза. По отношение на самото евро причините да не желаем да влезем в еврозоната са прекалено много. На първо място, че ползи няма. Казват, че ще влезем в „Клуба на богатите“, но никой не казва, че тези държави са си били богати и преди това. Статистиката, включително и последният анализ на БНБ за ефектите от въвеждането на еврото в България, сочат, че няма икономика, която да се е развила по-добре след влизането в еврозоната, няма увеличаване на Брутния вътрешен продукт, няма увеличаване на доходите, общо взето няма никакви ползи от влизането в еврозоната по направление икономика. По отношение на рисковете обаче, както и в анализа на БНБ, са записани изключително много неща- очакват асиметрични шокове за нашата икономика, очакват паричната политика на Европейската централна банка да бъде в по-голямата част от времето в ущърб на българската икономика, защото няма как да отговорят на нуждите на всички европейски икономики в еврозоната едновременно, съответно България ще остане в периферията. Това е записано и в документите, които уреждат отношенията вътре в еврозоната. България няма да бъде пълноправен член. Еврозоната е на три скорости- има три групи държави, а България ще влезе в третата група държави, това означава, че България ще има участие във взимането на решения в два пъти по- малко случаи, отколкото да кажем Германия. Отделно е записано в анализа на БНБ, че решенията по отношение на еврозоната се взимат така, че да удовлетворяват цялата съвкупност от интереси на еврозоната, а България е една много малка частица от гледна точка на статистиката. Т.е. ние губим- това не е просто да сменим една хартийка с друга, не става въпрос дали ще се разплащаме в лев или в евро, става въпрос, че ние даваме на някой друг да печата парите ни, да казва какво да се случва с парите ни, да определя паричната ни политика- губим изцяло финансовия си суверенитет, безвъзвратно, защото няма механизъм за излизане от еврозоната, и в същото време този някой в прав текст ни казва, че няма да се съобразява с нашите интереси. При положение, че няма да станем по-богати, икономиката ни няма да се развие, няма абсолютно никакви ползи.“
Голямата част от българските политици искат това да се случи, защото в момента сме във валутен борд, който не им позволява да теглят кредити, той действа като усмирителна риза. Точно заради това България през последните 20 години има много дисциплинирана фискална политика и нашият дълг спрямо Брутния вътрешен продукт е в топ 3 на Европа. България е една от най-стабилните финансово държави в Европа, заради това че сме във валутен борд. С влизането в еврозоната това напълно се променя, защото Европейската централна банка има политика на практика да печата пари и да ги раздава под формата на кредити и дълг към държавите и на практика им казва „харчете колкото искате и както искате, ние ще печатаме пари и ще ви раздаваме дълг“. И нашите политици искат да влезем в този „гръцки сценарий“ сега, защото е много удобно да имаме 10-15 млрд. дефицит всяка година в бюджета, да раздават за популизъм и пиар помощи наляво и надясно, да увеличат харчовете в разходната част на бюджета не чрез оптимизация на разходите, а чрез теглене на дълг и след това да се тупат в гърдите колко мислят за народа. В същото време обаче ще водят страната към „гръцки сценарий“, защото след 10-15 години може да се събудим и да имаме на практика фалирала икономика, държава и фискална система, което означава да заробим всички бъдещи поколения да плащат нашите дългове само и единствено заради някаква малка частица корумпиран политически елит, който в момента гледа собствените си интереси. Натискът идва от Европейската централна банка и Европейската комисия- те искат да влезем в еврозоната, но искат да изглежда така, че България желае да влезе в еврозоната и ние имаме една малка клика политици, които заради собственото си потенциално кариерно развитие в някоя европейска институция са готови да продадат нашия дългосрочен фискален, финансов, паричен суверенитет и интерес.“
„В анализа на БНБ директно се казва, че докато общата инфлация може би няма да е чак толкова висока, за стоките от първа необходимост- храните и често потребяваните стоки, инфлацията за първите три години може да достигне до 45% според статистиката. Това е върху тази инфлация от около 30%, която вече имаме върху храните. Опитват се да ни обяснят, че това няма да се случи, само че това вече се е случило в други държави. В момента Литва, Латвия и Естония, които са последните държави, които влязоха в еврозоната, имат най-високата средна инфлация- надминаваща 25%, а за храни и най-често потребяваните стоки инфлацията отива на 30, 40, 50%. Българският политически елит се опитва да ни вкара в еврозоната без да има широк обществен дебат и ние неведнъж призовахме всички, включително управителя на БНБ Димитър Радев, министри- сегашни и бивши, различни експерти да излезем на публичен дебат. Аргументите, които ние имаме, са много и всичките са икономически и политически, базирани на факти, а аргументите в полза на еврозоната, които чувам, са чиста проба опорни точки, зад които не стои нищо. Има анализ от 137 страници на 37 експерти на БНБ, които много обективно са описали всички тези рискове.“
„Опитахме да разговаряме с всички парламентарно представени партии, но никой няма интерес за провеждане на референдум. Разговаряхме с управителя на БНБ, който брутално ни излъга. Общо взето целият ни политически елит, освен „Възраждане“, иска да извърши това национално предателство. В момента провеждаме събирането на подписка за провеждането на референдум по темата, защото такъв задължително трябва да има. Българският народ няма право да се изкаже дали да влезем в еврозоната, защото това вече е решено с международен договор, но имаме възможност да се изкажем кога това да се случи и с колко да го отложим. Точно за този въпрос смятаме, че българският народ трябва да бъде питан. Към момента имаме събрани над 400 000 подписа, и това е към осмата седмица, като имаме на разположение още четири. Освен това сме готови на протести и на всякакви средства, с които да предотвратим влизането в еврозоната, защото там има влизане, но няма излизане. Общо взето звучи като капан.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „Възраждане“, във връзка с изборите за 49 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. ПП „Възраждане“ е под номер 3 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Култура
Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Новини
Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.
Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.
Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.
Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.
Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

-
Любопитнопреди 7 дниЛазерна епилация Габрово – защо есента е подходящ момент да започнете?
-
Новинипреди 7 дниМедицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова
-
Икономикапреди 6 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 6 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Културапреди 2 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 3 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 3 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 3 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак












