Свържи се с нас

Новини

„Възраждане“: Приемането на еврото сега е чиста проба самоубийство

Published

on

*Купуването и продаването на гласове е престъпление.

Българският политически елит се опитва да ни вкара в еврозоната без да има
широк обществен дебат.

Ще използваме всички средства, за да предотвратим влизането в еврозоната, посочи Даниел Петров, водач на листата на ПП „Възраждане“ в Седми многомандатен избирателен район Габрово.

Народното събрание възложи на правителството да ускори процеса за приемането на еврото с целева дата 1 януари 2024 г. За това ние от Възраждане започнахме подписка за иницииране на референдум, на който народа ни да каже, искаме ли да приемем еврото като единна парична единица, или не.  

Позицията ни е ясна- България трябва да не влиза по възможност в еврозоната, предвид обаче, че сме задължени от договора в Маастрих и поетите международни ангажименти, ние имаме право да отложим това влизане с какъвто срок преценим. От тази гледна точка нашата позиция е да отложим влизането в еврозоната за максимално дълъг срок, още повече че в момента се намираме в разгаряща се все повече енергийна и икономическа криза, която най-вероятно ще се развие през 2023 година, и да влизаме в еврозоната, да правим такава голяма стъпка по отношение на нашата парична политика точно в този момент, както пожела мнозинството в парламента, изглежда като чиста проба самоубийство във финансов аспект.

Смятаме, че трябва да запазим българския лев като национална валута. Има изключително много причини за това. Дори тези, които смятат и са на позиция, че България трябва да бъде в еврозоната, ако бяха достатъчно прагматични и разумни, би трябвало да се съгласят, че моментът не е точно, когато светът се намира на прага на следващата световна криза. По отношение на самото евро причините да не желаем да влезем в еврозоната са прекалено много. На първо място, че ползи няма. Казват, че ще влезем в „Клуба на богатите“, но никой не казва, че тези държави са си били богати и преди това. Статистиката, включително и последният анализ на БНБ за ефектите от въвеждането на еврото в България, сочат, че няма икономика, която да се е развила по-добре след влизането в еврозоната, няма увеличаване на Брутния вътрешен продукт, няма увеличаване на доходите, общо взето няма никакви ползи от влизането в еврозоната по направление икономика. По отношение на рисковете обаче, както и в анализа на БНБ, са записани изключително много неща- очакват асиметрични шокове за нашата икономика, очакват паричната политика на Европейската централна банка да бъде в по-голямата част от времето в ущърб на българската икономика, защото няма как да отговорят на нуждите на всички европейски икономики в еврозоната едновременно, съответно България ще остане в периферията. Това е записано и в документите, които уреждат отношенията вътре в еврозоната. България няма да бъде пълноправен член. Еврозоната е на три скорости- има три групи държави, а България ще влезе в третата група държави, това означава, че България ще има участие във взимането на решения в два пъти по- малко случаи, отколкото да кажем Германия. Отделно е записано в анализа на БНБ, че решенията по отношение на еврозоната се взимат така, че да удовлетворяват цялата съвкупност от интереси на еврозоната, а България е една много малка частица от гледна точка на статистиката. Т.е. ние губим- това не е просто да сменим една хартийка с друга, не става въпрос дали ще се разплащаме в лев или в евро, става въпрос, че ние даваме на някой друг да печата парите ни, да казва какво да се случва с парите ни, да определя паричната ни политика- губим изцяло финансовия си суверенитет, безвъзвратно, защото няма механизъм за излизане от еврозоната, и в същото време този някой в прав текст ни казва, че няма да се съобразява с нашите интереси. При положение, че няма да станем по-богати, икономиката ни няма да се развие, няма абсолютно никакви ползи.“

Голямата част от българските политици искат това да се случи, защото в момента сме във валутен борд, който не им позволява да теглят кредити, той действа като усмирителна риза. Точно заради това България през последните 20 години има много дисциплинирана фискална политика и нашият дълг спрямо Брутния вътрешен продукт е в топ 3 на Европа. България е една от най-стабилните финансово държави в Европа, заради това че сме във валутен борд. С влизането в еврозоната това напълно се променя, защото Европейската централна банка има политика на практика да печата пари и да ги раздава под формата на кредити и дълг към държавите и на практика им казва „харчете колкото искате и както искате, ние ще печатаме пари и ще ви раздаваме дълг“. И нашите политици искат да влезем в този „гръцки сценарий“ сега, защото е много удобно да имаме 10-15 млрд. дефицит всяка година в бюджета, да раздават за популизъм и пиар помощи наляво и надясно, да увеличат харчовете в разходната част на бюджета не чрез оптимизация на разходите, а чрез теглене на дълг и след това да се тупат в гърдите колко мислят за народа. В същото време обаче ще водят страната към „гръцки сценарий“, защото след 10-15 години може да се събудим и да имаме на практика фалирала икономика, държава и фискална система, което означава да заробим всички бъдещи поколения да плащат нашите дългове само и единствено заради някаква малка частица корумпиран политически елит, който в момента гледа собствените си интереси. Натискът идва от Европейската централна банка и Европейската комисия- те искат да влезем в еврозоната, но искат да изглежда така, че България желае да влезе в еврозоната и ние имаме една малка клика политици, които заради собственото си потенциално кариерно развитие в някоя европейска институция са готови да продадат нашия дългосрочен фискален, финансов, паричен суверенитет и интерес.“

„В анализа на БНБ директно се казва, че докато общата инфлация може би няма да е чак толкова висока, за стоките от първа необходимост- храните и често потребяваните стоки, инфлацията за първите три години може да достигне до 45% според статистиката. Това е върху тази инфлация от около 30%, която вече имаме върху храните. Опитват се да ни обяснят, че това няма да се случи, само че това вече се е случило в други държави. В момента Литва, Латвия и Естония, които са последните държави, които влязоха в еврозоната, имат най-високата средна инфлация- надминаваща 25%, а за храни и най-често потребяваните стоки инфлацията отива на 30, 40, 50%. Българският политически елит се опитва да ни вкара в еврозоната без да има широк обществен дебат и ние неведнъж призовахме всички, включително управителя на БНБ Димитър Радев, министри- сегашни и бивши, различни експерти да излезем на публичен дебат. Аргументите, които ние имаме, са много и всичките са икономически и политически, базирани на факти, а аргументите в полза на еврозоната, които чувам, са чиста проба опорни точки, зад които не стои нищо. Има анализ от 137 страници на 37 експерти на БНБ, които много обективно са описали всички тези рискове.“

„Опитахме да разговаряме с всички парламентарно представени партии, но никой няма интерес за провеждане на референдум. Разговаряхме с управителя на БНБ, който брутално ни излъга. Общо взето целият ни политически елит, освен „Възраждане“, иска да извърши това национално предателство. В момента провеждаме събирането на подписка за провеждането на референдум по темата, защото такъв задължително трябва да има. Българският народ няма право да се изкаже дали да влезем в еврозоната, защото това вече е решено с международен договор, но имаме възможност да се изкажем кога това да се случи и с колко да го отложим. Точно за този въпрос смятаме, че българският народ трябва да бъде питан. Към момента имаме събрани над 400 000 подписа, и това е към осмата седмица, като имаме на разположение още четири. Освен това сме готови на протести и на всякакви средства, с които да предотвратим влизането в еврозоната, защото там има влизане, но няма излизане. Общо взето звучи като капан.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „Възраждане“, във връзка с изборите за 49 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. ПП „Възраждане“ е под номер 3 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица