Новини
Преди 110 години пада непревземаемата Одринска крепост
Балканската война, започнала на 5 октомври 1912 г, бележи връхната точка в усилията на младата Българска държава да отхвърли наложеното с Берлинския договор от 1878 г. разделение на българска нация и да постигне така мечтаното национално обединение.
Решаващо за изхода на Балканската война (1912-1913 г.) се оказва превземането на Одринската крепост – считана за една от най-силните по това време в Югоизточна Европа.
В навечерието на войната, Одрин е вилаетски център с население над 80 000 души, от които турците са по-малко от половината. След началото на войната в града се стичат много бежанци и така при започването на обсадата там има около 170 000 души, заедно с гарнизона.
Крепостта е блокирана в началото на военните действия, през окт. 1912 г. от 2-ра армия, командвана от ген.-лейтенант Никола Иванов. На 29 окт. 1912 г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над Одрин и бомбардират жп-гара Караагач.
На 12 ноември 1912 г. доброволката милосърдна сестра Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов, тя хвърля позиви на турски език над Одрин. Останалата под обсада крепост поддържа в Турция надежда за обрат във войната и затова нейното превземане става абсолютно необходимо.
Обсадата е разделена на 4 сектора: Източен под командването на ген. Георги Вазов като на бойците тук се пада основната тежест, Южен, Северозападен и Западен. Планира се крепостта да бъде превзета с открит щурм и 2-ра армия е усилена с войска и обсадна артилерия.
В началото на щурма за действие са готови 126 000 българи и 47 000 сърби. На 11 март командващия 2-ра армия заповядва нападението срещу крепостта да започне с артилерийски обстрел.
Призори на 12 март, пехотата се вдига към позициите на турския противник. Той отстъпва към Айваз баба. 23-ти Шипченски полк настъпва и предприема атака без да дочака командите, прерязва телените ограждения и с мощно „Ура” нахлува в окопите на Предната линия на Източния сектор от обсадата.
След кръпопролитен ръкопашен бой, турците бягат към Главната укрепена линия, преследвани от воините от Шипченския полк.
Ето какво си спомня габровецът Нено Керков, участник в събитията: ”… Страшен беше напорът на българския войник, страшно беше неговото мощно „Ура!”, а още по-страшен беше неговия нож. Ножът решаваше изходът на всяко сражение. Ножът, последен реши и падането на тази първокласна крепост – Одрин! Този нож в ръката на българския войник стана исторически, неговият блясък стана синоним на зловещо предупреждение на смъртта, а турците никога не дочакваха удара му. Обезумели от страх, който се предаваше светкавично от човек на човек, те бягаха като стадо овце, хвърляйки и оръжия, и раници и дрехи. – Напред. На нож. Ура! Такова „Ура” историята на войните не познава. От него ти настръхват косите, мравки полазват по гърба ти, очите ти стават големи-големи, аха ще изкочат от орбитите и.. не виждаш вече нищо пред себе си, а само бягаш. Панически страх. …”
Отлично се справят с поставените им задачи и другите полкове: 10 Родопски пехотен, 32 Загорски пехотен, 29 Ямболски пехотен, 57 и 58 пехотни. Българската артилерия подкрепя атаката на пехотата.
В нощта на 12 срещу 13 март е предприета нова атака в Източния сектор. Тя се предхожда от огъня на българската артилерия, след чийто ураганен обстрел се вдига българската пехота. Превзет е фортът Айджийолу. Това е началото на пробива на Главния укрепен пояс на Одринската крепост.
Един след друг падат укрепленията Айвазбаба, Таштабия, Кестенлик, Куручешме и др. На 13 март 1913 г. сутринта, след около 8-часов щурм всички укрепления на Източния сектор са овладени. Комендантът на крепостта Шукри паша праща парламентьори.
В 9 часа Конния отряд, командван от полк. Генко Мархолев влиза с взвод кавалеристи в Одрин и пленява Шукри паша. Той предава сабята си на командващия 2-ра армия ген. Иванов с думите: ”Храбростта на българската армия е безподобна……на вашата армия никаква крепост не може да противостои..”
По същото време кандидат подофицер Михо Георгиев от Елховското село Добрич забива върху джамията „Султан Селим” българския трибагреник.
*Източник: Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Ерата на хартиените билети в градския транспорт на Габрово приключва официално на 6 август, когато Общинско пътническо дружество въвежда безконтактна електронна система за таксуване.
Промяната беше обявена по време на финалната конференция по проекта за модернизиране на обществения транспорт, реализиран с финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост на обща стойност 5,2 милиона евро.
От 6 август новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин. Преди пускането ѝ в експлоатация общината и превозвачът ще проведат разяснителна кампания, целяща да улесни пътниците в прехода към новия начин на пътуване.
През тази седмица поетапно ще бъдат представени всички основни функции на системата. Проектът, в рамките на който се въвежда електронното таксуване, обхваща и общините Габрово и Севлиево и съчетава три основни направления – развитие на екологичния транспорт, повишаване на пътната безопасност и въвеждане на интелигентни транспортни решения.
По думите на кмета на Габрово Таня Христова, инвестицията е поредна стъпка към амбицията общественият транспорт да бъде достъпен, качествен, точен и екологичен, а не финал на процеса на модернизация.
Сред другите резултати от проекта е закупуването на девет нови електрически автобуса – четири 12-метрови и пет компактни, за чиято експлоатация са изградени седем зарядни станции.
В рамките на инвестицията беше отбелязан и първият по рода си в България редовен курс с електробус по линията Габрово – София, въведен през септември 2025 година.
По отношение на пътната безопасност в Габрово са осветени допълнително 31 пешеходни пътеки, а при седем училища са монтирани соларни пътни знаци и предпазни парапети.
Партньорът по проекта, община Севлиево, е осветил 60 пешеходни пътеки и е изградил близо километър велосипедна алея.
61-годишен мъж от севлиевското село Шумата загуби живота след като катастрофира с мотор.
Тежкият инцидент е станал в събота, 1 август, около 10.00 часа в прохода Шипка. По данни на полицията мотористът е самокатастрофирал.
На място незабавно е бил изпратен полицейски екип, който установил самоличността на водача. Той е бил транспортиран в габровската болница, където по-късно починал.
Според първоначалната информация водачът се е ударил в крайпътната мантинела.
Причините за инцидента са в процес на изясняване.
Състезателят на ШК „Орловец 1997“ Габрово Денислав Иванов спечели градския шахматен турнир в Дряново при мъжете.
Той бе посветен на дългогодишния треньор и състезател на Дряново Марин Денев и се организира от Община Дряново и НЧ „Дряновска пробуда 2008“.
Денислав Иванов, който мери сили в турнира за възрастни, заслужено се нареди първи и грабна купата и златния медал.
13-годишният Стефан Тотев и 10-годишният Иван Екимов също се включиха в турнира за възрастни. Стефан беше на крачка от медала, като се нареди на 4-то място.
Достойно в турнира за големи се представи и 10-годишният Иван Екимов. Всички участници получиха грамоти и натрупаха ценен опит.
-
Новинипреди 6 дниОрганизират дискусия „Развитие на местното самоуправление“
-
Културапреди 6 дниСветовната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово
-
Новинипреди 5 дниМаркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба
-
Новинипреди 5 дниПрерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево
-
Кримипреди 4 дниФилмиран се помисли за „Транспортера“ и приключи на бул.“Стефан Караджа“
-
Кримипреди 4 дниОтново конфликт между две групи в Габрово
-
Новинипреди 4 дниОбществено полезен труд и възпитател за участниците в свадата, разиграла се в Габрово
-
Новинипреди 3 дниОт 1 август влизат в сила новите цени на винетките