Свържи се с нас

Новини

Преди 110 години пада непревземаемата Одринска крепост

Published

on

Балканската война, започнала на 5 октомври 1912 г, бележи връхната точка в усилията на младата Българска държава да отхвърли наложеното с Берлинския договор от 1878 г. разделение на българска нация и да постигне така мечтаното национално обединение.

Решаващо за изхода на Балканската война (1912-1913 г.) се оказва превземането на Одринската крепост – считана за една от най-силните по това време в Югоизточна Европа.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

В навечерието на войната, Одрин е вилаетски център с население над 80 000 души, от които турците са по-малко от половината. След началото на войната в града се стичат много бежанци и така при започването на обсадата там има около 170 000 души, заедно с гарнизона.

Крепостта е блокирана в началото на военните действия, през окт. 1912 г. от 2-ра армия, командвана от ген.-лейтенант Никола Иванов. На 29 окт. 1912 г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над Одрин и бомбардират жп-гара Караагач.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

На 12 ноември 1912 г. доброволката милосърдна сестра Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов, тя хвърля позиви на турски език над Одрин. Останалата под обсада крепост поддържа в Турция надежда за обрат във войната и затова нейното превземане става абсолютно необходимо.

Обсадата е разделена на 4 сектора: Източен под командването на ген. Георги Вазов като на бойците тук се пада основната тежест, Южен, Северозападен и Западен. Планира се крепостта да бъде превзета с открит щурм и 2-ра армия е усилена с войска и обсадна артилерия.

В началото на щурма за действие са готови 126 000 българи и 47 000 сърби. На 11 март командващия 2-ра армия заповядва нападението срещу крепостта да започне с артилерийски обстрел.

Снимка на български войници, сред които Илия Кавалов – учител от Габрово, пред гробовете на свои другари в местността Сазия дере край Одрин през Балканската война

Призори на 12 март, пехотата се вдига към позициите на турския противник. Той отстъпва към Айваз баба. 23-ти Шипченски полк настъпва и предприема атака без да дочака командите, прерязва телените ограждения и с мощно „Ура” нахлува в окопите на Предната линия на Източния сектор от обсадата.

След кръпопролитен ръкопашен бой, турците бягат към Главната укрепена линия, преследвани от воините от Шипченския полк.

Снимка на Петър Часовникаров с Кръстан Кръстанов от Пирдоп и Илия Юруков от Панагюрище, пред кабинета на Шукри Паша в Одрин след превземането на града от българската армия по време на Балканските войни (1912-1913 г.), 25 март 1913 г.

Ето какво си спомня габровецът Нено Керков, участник в събитията: ”… Страшен беше напорът на българския войник, страшно беше неговото мощно „Ура!”, а още по-страшен беше неговия нож. Ножът решаваше изходът на всяко сражение. Ножът, последен реши и падането на тази първокласна крепост – Одрин! Този нож в ръката на българския войник стана исторически, неговият блясък стана синоним на зловещо предупреждение на смъртта, а турците никога не дочакваха удара му. Обезумели от страх, който се предаваше светкавично от човек на човек, те бягаха като стадо овце, хвърляйки и оръжия, и раници и дрехи. – Напред. На нож. Ура! Такова „Ура” историята на войните не познава. От него ти настръхват косите, мравки полазват по гърба ти, очите ти стават големи-големи, аха ще изкочат от орбитите и.. не виждаш вече нищо пред себе си, а само бягаш. Панически страх. …”

Отлично се справят с поставените им задачи и другите полкове: 10 Родопски пехотен, 32 Загорски пехотен, 29 Ямболски пехотен, 57 и 58 пехотни. Българската артилерия подкрепя атаката на пехотата.

В нощта на 12 срещу 13 март е предприета нова атака в Източния сектор. Тя се предхожда от огъня на българската артилерия, след чийто ураганен обстрел се вдига българската пехота. Превзет е фортът Айджийолу. Това е началото на пробива на Главния укрепен пояс на Одринската крепост.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на войници на бойната линия [при Одрин] по време на Балканската война, 1913 г.

Един след друг падат укрепленията Айвазбаба, Таштабия, Кестенлик, Куручешме и др. На 13 март 1913 г. сутринта, след около 8-часов щурм всички укрепления на Източния сектор са овладени. Комендантът на крепостта Шукри паша праща парламентьори.

В 9 часа Конния отряд, командван от полк. Генко Мархолев влиза с взвод кавалеристи в Одрин и пленява Шукри паша. Той предава сабята си на командващия 2-ра армия ген. Иванов с думите: ”Храбростта на българската армия е безподобна……на вашата армия никаква крепост не може да противостои..”

По същото време кандидат подофицер Михо Георгиев от Елховското село Добрич забива върху джамията „Султан Селим” българския трибагреник.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

„Домашен арест“ за единия от побойниците, отговорен за мелето на ул.“Митко Палаузов“

Published

on

По искане на Районната прокуратура в Габрово съдът  взе мярка за неотклонение „домашен арест“ на мъжа, обвинен за причиняване на леки телесни повреди на две лица в масово сбиване в града.

С постановление на прокуратурата на 12 май, габровецът с инициали К.М. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 6 май т.г., около 23.30 часа, в Габрово, причинил по хулигански подбуди леки телесни повреди на повече от едно лице – чрез нанасяне на удари с ръка в областта на лицето причинил на В.А. счупване на хрущяла на носа и чрез нанасяне на удари с крака причинил повърхностна охлузна рана  в областта на главата и комоцио на С.Г.

Престъплението е квалифицирано по чл.131 ал.1 т.4 и т.12, вр. чл.130 ал.1 от НК. Мярка за неотклонение „домашен арест“ по отношение на К.М.  е взета днес, 14 май, от съда по искане на Района прокуратура-Габрово, след като същия беше задържан с постановление на РП-Габрово за срок до 72 часа.

Съдът възприе доводите на Районна прокуратура-Габрово, че е налице обосновано предположение, той да е извършил престъплението, за което е обвинен, както и че съществува реална опасност да се укрие или да извърши и друго престъпление.

Определението на съда подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Габрово в 3-дневен срок.

Зареди още

Новини

Областният управител Кристина Сидорова встъпи в длъжност

Published

on

Днес в Заседателната зала на Областна администрация Габрово официално се проведе церемония по приемственост. Досегашният областен управител Асен Даскалов предаде символа на държавността на новия областен управител Кристина Сидорова, която бе назначена с решение на Министерския съвет от 13 май 2026 г.

В своето обръщение Кристина Сидорова подчерта приемствеността в работата на институцията и необходимостта от продължаване на започнатите инициативи. Тя отбеляза, че още вчера, съвместно с Асен Даскалов, са провели приемен ден, по време на който са обсъдени конкретни проблеми и казуси на граждани.

„Това, което сме започнали с г-н Даскалов, ще продължим заедно и ще го доведем докрай. Добрите идеи и приоритети, които той и екипът му са начертали, ще бъдат реализирани. Надявам се да работим със същия устрем и професионализъм, както и преди три години. Областна администрация – Габрово винаги е била пример за екипност, за хора, които работят и се подкрепят заедно“, заяви Сидорова.

Даскалов благодари на екипа си за добрата съвместна работа през изминалите три месеца.

Зареди още

Новини

Народният представител Николай Косев с първа приемна за гражданите

Published

on

Във връзка с активната работа на 52-рото Народно събрание и ангажимента за постоянен диалог с гражданите, народният представител от „Прогресивна България“ за 7 МИР – Габрово Николай Косев ще проведе първата си приемна с граждани в Габрово.

Тя ще се проведе на 18 май, понеделник, 15.00- 17.00ч., ул. „Софроний Врачански“ 1А, офис на „Прогресивна България“ в града.

Гражданите ще имат възможност да поставят въпроси, да споделят проблеми, идеи и предложения, свързани с развитието на Габрово и региона.

Срещите с хората и прякото обсъждане на проблемите по места бяха сред основните ангажименти, поети по време на кампанията на „Прогресивна България“, а приемната е първа стъпка към тяхното регулярно реализиране.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица