Свържи се с нас

Новини

Преди 110 години пада непревземаемата Одринска крепост

Published

on

Балканската война, започнала на 5 октомври 1912 г, бележи връхната точка в усилията на младата Българска държава да отхвърли наложеното с Берлинския договор от 1878 г. разделение на българска нация и да постигне така мечтаното национално обединение.

Решаващо за изхода на Балканската война (1912-1913 г.) се оказва превземането на Одринската крепост – считана за една от най-силните по това време в Югоизточна Европа.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

В навечерието на войната, Одрин е вилаетски център с население над 80 000 души, от които турците са по-малко от половината. След началото на войната в града се стичат много бежанци и така при започването на обсадата там има около 170 000 души, заедно с гарнизона.

Крепостта е блокирана в началото на военните действия, през окт. 1912 г. от 2-ра армия, командвана от ген.-лейтенант Никола Иванов. На 29 окт. 1912 г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над Одрин и бомбардират жп-гара Караагач.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

На 12 ноември 1912 г. доброволката милосърдна сестра Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов, тя хвърля позиви на турски език над Одрин. Останалата под обсада крепост поддържа в Турция надежда за обрат във войната и затова нейното превземане става абсолютно необходимо.

Обсадата е разделена на 4 сектора: Източен под командването на ген. Георги Вазов като на бойците тук се пада основната тежест, Южен, Северозападен и Западен. Планира се крепостта да бъде превзета с открит щурм и 2-ра армия е усилена с войска и обсадна артилерия.

В началото на щурма за действие са готови 126 000 българи и 47 000 сърби. На 11 март командващия 2-ра армия заповядва нападението срещу крепостта да започне с артилерийски обстрел.

Снимка на български войници, сред които Илия Кавалов – учител от Габрово, пред гробовете на свои другари в местността Сазия дере край Одрин през Балканската война

Призори на 12 март, пехотата се вдига към позициите на турския противник. Той отстъпва към Айваз баба. 23-ти Шипченски полк настъпва и предприема атака без да дочака командите, прерязва телените ограждения и с мощно „Ура” нахлува в окопите на Предната линия на Източния сектор от обсадата.

След кръпопролитен ръкопашен бой, турците бягат към Главната укрепена линия, преследвани от воините от Шипченския полк.

Снимка на Петър Часовникаров с Кръстан Кръстанов от Пирдоп и Илия Юруков от Панагюрище, пред кабинета на Шукри Паша в Одрин след превземането на града от българската армия по време на Балканските войни (1912-1913 г.), 25 март 1913 г.

Ето какво си спомня габровецът Нено Керков, участник в събитията: ”… Страшен беше напорът на българския войник, страшно беше неговото мощно „Ура!”, а още по-страшен беше неговия нож. Ножът решаваше изходът на всяко сражение. Ножът, последен реши и падането на тази първокласна крепост – Одрин! Този нож в ръката на българския войник стана исторически, неговият блясък стана синоним на зловещо предупреждение на смъртта, а турците никога не дочакваха удара му. Обезумели от страх, който се предаваше светкавично от човек на човек, те бягаха като стадо овце, хвърляйки и оръжия, и раници и дрехи. – Напред. На нож. Ура! Такова „Ура” историята на войните не познава. От него ти настръхват косите, мравки полазват по гърба ти, очите ти стават големи-големи, аха ще изкочат от орбитите и.. не виждаш вече нищо пред себе си, а само бягаш. Панически страх. …”

Отлично се справят с поставените им задачи и другите полкове: 10 Родопски пехотен, 32 Загорски пехотен, 29 Ямболски пехотен, 57 и 58 пехотни. Българската артилерия подкрепя атаката на пехотата.

В нощта на 12 срещу 13 март е предприета нова атака в Източния сектор. Тя се предхожда от огъня на българската артилерия, след чийто ураганен обстрел се вдига българската пехота. Превзет е фортът Айджийолу. Това е началото на пробива на Главния укрепен пояс на Одринската крепост.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на войници на бойната линия [при Одрин] по време на Балканската война, 1913 г.

Един след друг падат укрепленията Айвазбаба, Таштабия, Кестенлик, Куручешме и др. На 13 март 1913 г. сутринта, след около 8-часов щурм всички укрепления на Източния сектор са овладени. Комендантът на крепостта Шукри паша праща парламентьори.

В 9 часа Конния отряд, командван от полк. Генко Мархолев влиза с взвод кавалеристи в Одрин и пленява Шукри паша. Той предава сабята си на командващия 2-ра армия ген. Иванов с думите: ”Храбростта на българската армия е безподобна……на вашата армия никаква крепост не може да противостои..”

По същото време кандидат подофицер Михо Георгиев от Елховското село Добрич забива върху джамията „Султан Селим” българския трибагреник.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Млада жена пострада при катастрофа с „БМВ“ на бул. Априлов

Published

on

20-годишна жена е с избити четири зъба след като пострада при катастрофа на бул. Априлов в Габрово. Пострадалата е била пасажер в лек автомобил „БМВ“, чийто 23-годишен водач го заби в метален стълб.

Пътният инцидент е станал снощи, 15 октомври, около 22.40 часа. На място е установено, че 23-годишен мъж, управлявайки БМВ-то в посока Шиваров мост, изгубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в метален стълб.

В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие пострадала 20-годишната жена, пътувала в автомобила. Тя била откарана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, където било установено полученото нараняване.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. Причините за инцидента са в процес на изясняване. По случая е образувано досъдебно производство.

Зареди още

Новини

„Арена Механо“ посреща стрелците на България в памет на Тодор Иванов

Published

on

В новата зала „Арена Механо“ тази събота и неделя ще се чуе тихата, но напрегната тишина на стрелковите коридори. Близо 100 стрелци от 11 клуба от страната ще премерят сили в есенния турнир по спортна стрелба, организиран от КСС „Габрово“ в памет на дългогодишния треньор на габровския клуб Тодор Иванов.

Домакин на надпреварата е ПТГ „Д-р Никола Василиади“, а турнирът и тази година е част от официалния календар на Българския стрелкови съюз. Състезанията са в дисциплините стрелба с пневматичен пистолет и пушка. В залата ще бъдат обособени 20 стрелкови коридора с електронни мишени, като специализираната техника за целта ще пристигне от София.

Участниците ще бъдат разпределени в пет възрастови групи: момчета и момичета до 14 години, юноши и девойки до 16 и до 18 години, младежи до 21 години, както и мъже и жени.

Домакините от КСС „Габрово“ ще излязат на линията с 10 състезатели в отделните възрастови групи. С пневматичен пистолет ще стрелят Дария Иванова при момичетата, Цветослава Христова при девойките до 16 години, Самуил Симеонов при юношите до 16 години, Теодора Никова при девойките до 21 години, Десислава Пашова при жените и Борислав Челебиев при мъжете. С пневматична пушка клубът ще представят Сияна Симеонова и Християна Николова при момичетата, Мартин Гатев при момчетата и София Иванова при девойките до 18 години.

Извън официалното класиране ще участва и Кубрат Иванов, който в събота ще представи габровския клуб на Държавното първенство по спортна стрелба за хора с увреждания в Пловдив.

Съботният ден е предвиден за подготовка и тренировки, а в 16.00 часа е планирана една официална серия. Основната състезателна програма ще се проведе в неделя.

Зареди още

Новини

Протест на работещи в детските ясли в Габрово и белодробната болница в Трявна

Published

on

Днес, 15 октомври, служители от детските ясли в Габрово и от специализираната белодробна болница в Трявна проведоха протестна акция пред сградите на здравните заведения.

Протестът бе организиран от Териториалния координационен съвет на Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Регионалния съвет на синдиката.

Техните искания са за увеличение на работните заплати с не по-малко от 10 % от 01.01.2027 г. и подписване на колективен трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“.

Служителите държаха протестни плакати, които гласяха „КНСБ протест”, „Искам още 10 % към заплатата“, „Стига вече работещи бедни”, „Цените летят в космоса, заплатите лазят в калта“, „Дайте поне още 10 %“, „Сметките растат заплатите – не” и „Достойният труд заслужава достойна заплата“.

Протестът бе проведен в обедната почивка, за да не бъде нарушаван трудовия процес и застрашено здравето на децата и пациентите.

Акцията е част от протестните действия на КНСБ, които се провеждат в цялата страна във връзка с Бюджет 2027.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица