Свържи се с нас

Новини

Преди 110 години пада непревземаемата Одринска крепост

Published

on

Балканската война, започнала на 5 октомври 1912 г, бележи връхната точка в усилията на младата Българска държава да отхвърли наложеното с Берлинския договор от 1878 г. разделение на българска нация и да постигне така мечтаното национално обединение.

Решаващо за изхода на Балканската война (1912-1913 г.) се оказва превземането на Одринската крепост – считана за една от най-силните по това време в Югоизточна Европа.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

В навечерието на войната, Одрин е вилаетски център с население над 80 000 души, от които турците са по-малко от половината. След началото на войната в града се стичат много бежанци и така при започването на обсадата там има около 170 000 души, заедно с гарнизона.

Крепостта е блокирана в началото на военните действия, през окт. 1912 г. от 2-ра армия, командвана от ген.-лейтенант Никола Иванов. На 29 окт. 1912 г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над Одрин и бомбардират жп-гара Караагач.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

На 12 ноември 1912 г. доброволката милосърдна сестра Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов, тя хвърля позиви на турски език над Одрин. Останалата под обсада крепост поддържа в Турция надежда за обрат във войната и затова нейното превземане става абсолютно необходимо.

Обсадата е разделена на 4 сектора: Източен под командването на ген. Георги Вазов като на бойците тук се пада основната тежест, Южен, Северозападен и Западен. Планира се крепостта да бъде превзета с открит щурм и 2-ра армия е усилена с войска и обсадна артилерия.

В началото на щурма за действие са готови 126 000 българи и 47 000 сърби. На 11 март командващия 2-ра армия заповядва нападението срещу крепостта да започне с артилерийски обстрел.

Снимка на български войници, сред които Илия Кавалов – учител от Габрово, пред гробовете на свои другари в местността Сазия дере край Одрин през Балканската война

Призори на 12 март, пехотата се вдига към позициите на турския противник. Той отстъпва към Айваз баба. 23-ти Шипченски полк настъпва и предприема атака без да дочака командите, прерязва телените ограждения и с мощно „Ура” нахлува в окопите на Предната линия на Източния сектор от обсадата.

След кръпопролитен ръкопашен бой, турците бягат към Главната укрепена линия, преследвани от воините от Шипченския полк.

Снимка на Петър Часовникаров с Кръстан Кръстанов от Пирдоп и Илия Юруков от Панагюрище, пред кабинета на Шукри Паша в Одрин след превземането на града от българската армия по време на Балканските войни (1912-1913 г.), 25 март 1913 г.

Ето какво си спомня габровецът Нено Керков, участник в събитията: ”… Страшен беше напорът на българския войник, страшно беше неговото мощно „Ура!”, а още по-страшен беше неговия нож. Ножът решаваше изходът на всяко сражение. Ножът, последен реши и падането на тази първокласна крепост – Одрин! Този нож в ръката на българския войник стана исторически, неговият блясък стана синоним на зловещо предупреждение на смъртта, а турците никога не дочакваха удара му. Обезумели от страх, който се предаваше светкавично от човек на човек, те бягаха като стадо овце, хвърляйки и оръжия, и раници и дрехи. – Напред. На нож. Ура! Такова „Ура” историята на войните не познава. От него ти настръхват косите, мравки полазват по гърба ти, очите ти стават големи-големи, аха ще изкочат от орбитите и.. не виждаш вече нищо пред себе си, а само бягаш. Панически страх. …”

Отлично се справят с поставените им задачи и другите полкове: 10 Родопски пехотен, 32 Загорски пехотен, 29 Ямболски пехотен, 57 и 58 пехотни. Българската артилерия подкрепя атаката на пехотата.

В нощта на 12 срещу 13 март е предприета нова атака в Източния сектор. Тя се предхожда от огъня на българската артилерия, след чийто ураганен обстрел се вдига българската пехота. Превзет е фортът Айджийолу. Това е началото на пробива на Главния укрепен пояс на Одринската крепост.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на войници на бойната линия [при Одрин] по време на Балканската война, 1913 г.

Един след друг падат укрепленията Айвазбаба, Таштабия, Кестенлик, Куручешме и др. На 13 март 1913 г. сутринта, след около 8-часов щурм всички укрепления на Източния сектор са овладени. Комендантът на крепостта Шукри паша праща парламентьори.

В 9 часа Конния отряд, командван от полк. Генко Мархолев влиза с взвод кавалеристи в Одрин и пленява Шукри паша. Той предава сабята си на командващия 2-ра армия ген. Иванов с думите: ”Храбростта на българската армия е безподобна……на вашата армия никаква крепост не може да противостои..”

По същото време кандидат подофицер Михо Георгиев от Елховското село Добрич забива върху джамията „Султан Селим” българския трибагреник.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Полицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба

Published

on

Полицай Станимир Братов – командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при Районно управление – Габрово, навършва пределна възраст за работа в МВР и след 39 години безупречна служба се оттегля в заслужен отдих.

Професионалният му път в системата на МВР започва на 23 април 1987 година. Длъжността командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ изпълнява от 1 април 1999 година.

През годините многократно е награждаван за постигнати високи професионални резултати и за съществен принос при изпълнението на служебните си задължения. Със своята отговорност, професионализъм и всеотдайност към службата той се утвърди като пример за подражание и заслужи уважението на поколения служители в Районно управление-Габрово.

За своя дългогодишен принос и достойно изпълнение на професионалните задължени, със заповед на министъра на вътрешните работи е удостоен с отличие „Почетен знак на МВР“ – III степен.

Днес, 5 юни, Станимир Братов беше изпратен с признателност и уважение от своите колеги. Те му благодариха за годините отдаденост, за професионалната подкрепа и за примера, който оставя след себе си.

Ръководството и служителите на ОДМВР-Габрово му пожелават крепко здраве, спокойни и щастливи дни, удовлетворение от постигнатото и много лични поводи за радост. Нека новият етап от живота му бъде изпълнен с обичта на близките, заслужено спокойствие и сбъднати мечти.

Зареди още

Култура

Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

Published

on

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.

До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.

„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.

Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.

Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Зареди още

Крими

Фалшива бомбена заплаха в 5 училища и 3 градини вдигна полицията на крак

Published

on

Фалшива бомбена заплаха в 5 училища и 3 градини вдигна полицията на крак в област Габрово.

Днес, 4 юни, чрез спешния телефон 112 са получени сигнали за изпратени на служебните електронни пощи на пет училища и три детски градини в областта съобщения, съдържащи заплахи за поставени самоделни взривни устройства.

Незабавно са били предприети необходимите действия и са сформирани екипи на МВР, които са извършили обстойни проверки на посочените обекти.

При извършените проверки не били установени съмнителни предмети или устройства. За резултатите са съставени констативни протоколи.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица