Свържи се с нас

Новини

Преди 110 години пада непревземаемата Одринска крепост

Published

on

Балканската война, започнала на 5 октомври 1912 г, бележи връхната точка в усилията на младата Българска държава да отхвърли наложеното с Берлинския договор от 1878 г. разделение на българска нация и да постигне така мечтаното национално обединение.

Решаващо за изхода на Балканската война (1912-1913 г.) се оказва превземането на Одринската крепост – считана за една от най-силните по това време в Югоизточна Европа.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

В навечерието на войната, Одрин е вилаетски център с население над 80 000 души, от които турците са по-малко от половината. След началото на войната в града се стичат много бежанци и така при започването на обсадата там има около 170 000 души, заедно с гарнизона.

Крепостта е блокирана в началото на военните действия, през окт. 1912 г. от 2-ра армия, командвана от ген.-лейтенант Никола Иванов. На 29 окт. 1912 г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над Одрин и бомбардират жп-гара Караагач.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

На 12 ноември 1912 г. доброволката милосърдна сестра Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов, тя хвърля позиви на турски език над Одрин. Останалата под обсада крепост поддържа в Турция надежда за обрат във войната и затова нейното превземане става абсолютно необходимо.

Обсадата е разделена на 4 сектора: Източен под командването на ген. Георги Вазов като на бойците тук се пада основната тежест, Южен, Северозападен и Западен. Планира се крепостта да бъде превзета с открит щурм и 2-ра армия е усилена с войска и обсадна артилерия.

В началото на щурма за действие са готови 126 000 българи и 47 000 сърби. На 11 март командващия 2-ра армия заповядва нападението срещу крепостта да започне с артилерийски обстрел.

Снимка на български войници, сред които Илия Кавалов – учител от Габрово, пред гробовете на свои другари в местността Сазия дере край Одрин през Балканската война

Призори на 12 март, пехотата се вдига към позициите на турския противник. Той отстъпва към Айваз баба. 23-ти Шипченски полк настъпва и предприема атака без да дочака командите, прерязва телените ограждения и с мощно „Ура” нахлува в окопите на Предната линия на Източния сектор от обсадата.

След кръпопролитен ръкопашен бой, турците бягат към Главната укрепена линия, преследвани от воините от Шипченския полк.

Снимка на Петър Часовникаров с Кръстан Кръстанов от Пирдоп и Илия Юруков от Панагюрище, пред кабинета на Шукри Паша в Одрин след превземането на града от българската армия по време на Балканските войни (1912-1913 г.), 25 март 1913 г.

Ето какво си спомня габровецът Нено Керков, участник в събитията: ”… Страшен беше напорът на българския войник, страшно беше неговото мощно „Ура!”, а още по-страшен беше неговия нож. Ножът решаваше изходът на всяко сражение. Ножът, последен реши и падането на тази първокласна крепост – Одрин! Този нож в ръката на българския войник стана исторически, неговият блясък стана синоним на зловещо предупреждение на смъртта, а турците никога не дочакваха удара му. Обезумели от страх, който се предаваше светкавично от човек на човек, те бягаха като стадо овце, хвърляйки и оръжия, и раници и дрехи. – Напред. На нож. Ура! Такова „Ура” историята на войните не познава. От него ти настръхват косите, мравки полазват по гърба ти, очите ти стават големи-големи, аха ще изкочат от орбитите и.. не виждаш вече нищо пред себе си, а само бягаш. Панически страх. …”

Отлично се справят с поставените им задачи и другите полкове: 10 Родопски пехотен, 32 Загорски пехотен, 29 Ямболски пехотен, 57 и 58 пехотни. Българската артилерия подкрепя атаката на пехотата.

В нощта на 12 срещу 13 март е предприета нова атака в Източния сектор. Тя се предхожда от огъня на българската артилерия, след чийто ураганен обстрел се вдига българската пехота. Превзет е фортът Айджийолу. Това е началото на пробива на Главния укрепен пояс на Одринската крепост.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на войници на бойната линия [при Одрин] по време на Балканската война, 1913 г.

Един след друг падат укрепленията Айвазбаба, Таштабия, Кестенлик, Куручешме и др. На 13 март 1913 г. сутринта, след около 8-часов щурм всички укрепления на Източния сектор са овладени. Комендантът на крепостта Шукри паша праща парламентьори.

В 9 часа Конния отряд, командван от полк. Генко Мархолев влиза с взвод кавалеристи в Одрин и пленява Шукри паша. Той предава сабята си на командващия 2-ра армия ген. Иванов с думите: ”Храбростта на българската армия е безподобна……на вашата армия никаква крепост не може да противостои..”

По същото време кандидат подофицер Михо Георгиев от Елховското село Добрич забива върху джамията „Султан Селим” българския трибагреник.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Протест на работещи в детските ясли в Габрово и белодробната болница в Трявна

Published

on

Днес, 15 октомври, служители от детските ясли в Габрово и от специализираната белодробна болница в Трявна проведоха протестна акция пред сградите на здравните заведения.

Протестът бе организиран от Териториалния координационен съвет на Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Регионалния съвет на синдиката.

Техните искания са за увеличение на работните заплати с не по-малко от 10 % от 01.01.2027 г. и подписване на колективен трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“.

Служителите държаха протестни плакати, които гласяха „КНСБ протест”, „Искам още 10 % към заплатата“, „Стига вече работещи бедни”, „Цените летят в космоса, заплатите лазят в калта“, „Дайте поне още 10 %“, „Сметките растат заплатите – не” и „Достойният труд заслужава достойна заплата“.

Протестът бе проведен в обедната почивка, за да не бъде нарушаван трудовия процес и застрашено здравето на децата и пациентите.

Акцията е част от протестните действия на КНСБ, които се провеждат в цялата страна във връзка с Бюджет 2027.

Зареди още

Култура

Гайдарското свирене, което завладя ЮНЕСКО, оживява в РЕМО „Етър“

Published

on

По случай Международния ден на нематериалното културно наследство, РЕМО „Етър“ организира специалното събитие „Гайдата – българският глас към света“. Поводът е историческият успех от 2025 година, когато елементът „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“ бе официално вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.

Събитието ще се проведе на 17 октомври, събота, с начало от 11:30 часа за първата част и 14:00 часа за втората част, в пространството пред Сакова къща и Музеен център в РЕМО „Етър“. Посетителите ще се потопят в магията на един от най-емблематичните български инструменти чрез музикални изпълнения, прожекция на документален филм, интерактивни игри за деца и открити практически класове по свирене на гайда.

Програмата започва пред Сакова къща с кратка музикална програма под надслов „Чуй гласа на традицията“, в която майстор Цвятко Цвятков и неговите ученици ще представят своите изпълнения. Тя ще продължи с практични занимания и първа среща с инструмента в модула „Предай звука нататък“.

В Музеен център на ниво три програмата продължава с презентацията „От какво е направена една гайда?“, където майстор Цвятко Цвятков ще покаже отделните части на инструмента, материалите, конструкцията и тънкостите на майсторската изработка. Програмата включва още прожекция на документалния филм „Гайди и гайдарско свирене в България“, създаден като част от българската кандидатура за ЮНЕСКО, както и интерактивната игра за разпознаване на звуци „Узнай звуците на традицията“.

Събитието е посветено на живата традиция, майсторството и приемствеността между поколенията. То се провежда с редовен входен билет за музея. Елате да преживеем заедно традицията като жив и пълен с енергия български глас.

Зареди още

Новини

Янтра посреща Локо (Пловдив) за Купата на България

Published

on

„Янтра“ приема елитния „Локомотив“ (Пловдив) в двубой от 1/16-финалите на турнира Sesame Купа на България. Срещата с двукратния носител на трофея е в петък от 19:00 часа на стадион „Христо Ботев“ в Габрово.

Това няма да бъде първият сблъсък между двата отбора в турнира. Историята помни няколко интересни двубоя между тях, както и любопитни статистически факти от срещите им в елита на българския футбол. През сезон 1991/1992 „Янтра“ и „Локомотив“ отново се срещат на фазата на 1/16-финалите. Тогава и двата отбора са част от елита, а според регламента победителят се определя в два мача на разменено гостуване. Габровският тим печели домакинството си с 2:0, с голове на Ацаров и Богомилов, а реваншът в Пловдив завършва без голове. Така „Янтра“ продължава към осминафиналите, където е спрян от силния състав на „Сливен“, който година по-рано печели Купата на стадион „Христо Ботев“ в Габрово след паметна победа с 2:0 над ЦСКА.

През сезон 2002/2003 жребият отново противопоставя „Янтра“ и „Локомотив“ на 1/16-финалите. По това време габровският тим се състезава в „Б“ група. Този път пловдивчани печелят и двата мача – 2:1 в Габрово и 3:0 в Пловдив. Равносметката от срещите между двата съперника на ниво „А“ група е в полза на „Локомотив“. Пловдивчани имат осем победи, пет от двубоите са завършили наравно, а „Янтра“ е записала два успеха.

Паметен остава първият триумф на габровския тим в Пловдив през сезон 1970/1971 – първия му след влизането в „А“ група. Тогава под името „Чардафон-Орловец“ отборът надиграва „Локомотив“, в чийто състав е Христо Бонев, с 4:2 като гост.

Особено любопитен е и двубоят между двата тима в Пловдив през сезон 1973/1974. „Янтра“ отбелязва цели пет гола, но въпреки това губи със 7:5. Срещата остава сред най-резултатните в историята на българския елит с общо 12 попадения. Габровци успяват да наваксат изоставане от 5:1 и да намалят разликата до 6:5, но четири минути преди края Христо Бонев носи победата на „Локомотив“.

Любопитен факт преди предстоящия двубой е, че и в двата състава има футболисти, които са носили екипа на съперника. В настоящия състав на „Янтра“ това са трима играчи – Асен Георгиев, Мартин Райнов и Айвън Ангелов. Асен Георгиев е част от историята на „Локомотив“ при първия триумф на пловдивчани с Купата на България.

През сезон 2018/2019 той е в състава на Бруно Акрапович, който печели трофея след победа с 1:0 над градския съперник „Ботев“ във финала. Георгиев взема участие и в петте мача на „Локомотив“ в турнира през тази кампания. Мартин Райнов на два пъти е обличал екипа на пловдивския клуб, а Айвън Ангелов е част от състава на „Локомотив“ през сезон 2021/2022, когато участва с тима и в квалификациите за Лигата на конференциите.

Основен футболист в настоящия състав на пловдивчани пък е габровецът Ивайло Иванов. Той показа потенциала си с екипа на „Янтра“ в трудните първи три сезона след завръщането на отбора в професионалния футбол. Впоследствие бе привлечен от ЦСКА 1948 в Първа лига, а по-късно стана част от „Локомотив“ (Пловдив). Днес 24-годишният габровски талант има над 110 мача за „смърфовете“ и е твърд титуляр в състава на Душан Косич.

Предстоящият двубой за Купата на България ще събере отново два отбора с история на терена, а за „Янтра“ това е възможност да добави нова паметна страница към съперничеството с пловдивския клуб.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица