Свържи се с нас

Новини

Преди 110 години пада непревземаемата Одринска крепост

Published

on

Балканската война, започнала на 5 октомври 1912 г, бележи връхната точка в усилията на младата Българска държава да отхвърли наложеното с Берлинския договор от 1878 г. разделение на българска нация и да постигне така мечтаното национално обединение.

Решаващо за изхода на Балканската война (1912-1913 г.) се оказва превземането на Одринската крепост – считана за една от най-силните по това време в Югоизточна Европа.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

В навечерието на войната, Одрин е вилаетски център с население над 80 000 души, от които турците са по-малко от половината. След началото на войната в града се стичат много бежанци и така при започването на обсадата там има около 170 000 души, заедно с гарнизона.

Крепостта е блокирана в началото на военните действия, през окт. 1912 г. от 2-ра армия, командвана от ген.-лейтенант Никола Иванов. На 29 окт. 1912 г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над Одрин и бомбардират жп-гара Караагач.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

На 12 ноември 1912 г. доброволката милосърдна сестра Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов, тя хвърля позиви на турски език над Одрин. Останалата под обсада крепост поддържа в Турция надежда за обрат във войната и затова нейното превземане става абсолютно необходимо.

Обсадата е разделена на 4 сектора: Източен под командването на ген. Георги Вазов като на бойците тук се пада основната тежест, Южен, Северозападен и Западен. Планира се крепостта да бъде превзета с открит щурм и 2-ра армия е усилена с войска и обсадна артилерия.

В началото на щурма за действие са готови 126 000 българи и 47 000 сърби. На 11 март командващия 2-ра армия заповядва нападението срещу крепостта да започне с артилерийски обстрел.

Снимка на български войници, сред които Илия Кавалов – учител от Габрово, пред гробовете на свои другари в местността Сазия дере край Одрин през Балканската война

Призори на 12 март, пехотата се вдига към позициите на турския противник. Той отстъпва към Айваз баба. 23-ти Шипченски полк настъпва и предприема атака без да дочака командите, прерязва телените ограждения и с мощно „Ура” нахлува в окопите на Предната линия на Източния сектор от обсадата.

След кръпопролитен ръкопашен бой, турците бягат към Главната укрепена линия, преследвани от воините от Шипченския полк.

Снимка на Петър Часовникаров с Кръстан Кръстанов от Пирдоп и Илия Юруков от Панагюрище, пред кабинета на Шукри Паша в Одрин след превземането на града от българската армия по време на Балканските войни (1912-1913 г.), 25 март 1913 г.

Ето какво си спомня габровецът Нено Керков, участник в събитията: ”… Страшен беше напорът на българския войник, страшно беше неговото мощно „Ура!”, а още по-страшен беше неговия нож. Ножът решаваше изходът на всяко сражение. Ножът, последен реши и падането на тази първокласна крепост – Одрин! Този нож в ръката на българския войник стана исторически, неговият блясък стана синоним на зловещо предупреждение на смъртта, а турците никога не дочакваха удара му. Обезумели от страх, който се предаваше светкавично от човек на човек, те бягаха като стадо овце, хвърляйки и оръжия, и раници и дрехи. – Напред. На нож. Ура! Такова „Ура” историята на войните не познава. От него ти настръхват косите, мравки полазват по гърба ти, очите ти стават големи-големи, аха ще изкочат от орбитите и.. не виждаш вече нищо пред себе си, а само бягаш. Панически страх. …”

Отлично се справят с поставените им задачи и другите полкове: 10 Родопски пехотен, 32 Загорски пехотен, 29 Ямболски пехотен, 57 и 58 пехотни. Българската артилерия подкрепя атаката на пехотата.

В нощта на 12 срещу 13 март е предприета нова атака в Източния сектор. Тя се предхожда от огъня на българската артилерия, след чийто ураганен обстрел се вдига българската пехота. Превзет е фортът Айджийолу. Това е началото на пробива на Главния укрепен пояс на Одринската крепост.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на войници на бойната линия [при Одрин] по време на Балканската война, 1913 г.

Един след друг падат укрепленията Айвазбаба, Таштабия, Кестенлик, Куручешме и др. На 13 март 1913 г. сутринта, след около 8-часов щурм всички укрепления на Източния сектор са овладени. Комендантът на крепостта Шукри паша праща парламентьори.

В 9 часа Конния отряд, командван от полк. Генко Мархолев влиза с взвод кавалеристи в Одрин и пленява Шукри паша. Той предава сабята си на командващия 2-ра армия ген. Иванов с думите: ”Храбростта на българската армия е безподобна……на вашата армия никаква крепост не може да противостои..”

По същото време кандидат подофицер Михо Георгиев от Елховското село Добрич забива върху джамията „Султан Селим” българския трибагреник.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Мамят с фейк страница на „Обществен транспорт в Габрово“ във фейсбук

Published

on

Страницата във фейсбук – Обществен транспорт в Габрово – е фалшива! Офертата е измамна! Не се поддавайте! Това призова Община Габрово, във връзка със засечени през последните дни в социалните мрежи опити за измамна схема, насочена към жителите на Габрово.

Схемата отново е същата, разпространява се страницата Обществен транспорт в Габрово /фалшива/, където се предлагат пътнически карти на специални „промоционални“ цени и в чест на 25- годишнина на дружеството в Габрово.

Община Габрово и Общински пътнически транспорт – Габрово предупреждават, че тези карти са фалшиви и че покупките трябва да се извършват само от официалната каса в автогара Габрово.

По казуса отново са сигнализирани и органите на МВР – Габрово. Съмнителната оферта предлага на пътниците на ОПТ – Габрово „Юбилейна карта за 6 месеца – само за 5,77 леи“, като се твърди, че само 500 души могат да се възползват от нея, ако кликнете на посочения линк.

Специалистите предупреждават, че подобни предложения могат да бъдат част от измамна схема, целяща да подведе потребителите и да ги накара да предоставят лични данни или да извършат плащания към несигурни източници.

Бъдете бдителни и проверявайте информацията! Ако получите подобно предложение, проверете официалните канали на Общински пътнически транспорт и Община Габрово и избягвайте съмнителни линкове.

Зареди още

Новини

„Янтра“ спечели дербито си с „Етър“ при гостуването си в Търново (видео)

Published

on

Отборът на „Янтра“ постигна паметен успех в регионалното дерби срещу „Етър“ (Велико Търново), след като спечели с 1:0 на стадион „Ивайло“ в старата столица. Това бе първата победа на габровци над „болярите“ от 2007 г. насам и първи три точки в дербито помежду им от три десетилетия на чужд терен.

Герой за габровци стана Мартин Райнов, който в 18-ата минута реализира единственото попадение в срещата след пробив отдясно. Голът обърка домакините, а до почивката „Янтра“ имаше още няколко отлични възможности да удвои аванса си. В 26-ата минута Велислав Василев стреля опасно до гредата, а вратата на търновци бе поставяна под напрежение още два пъти преди края на първото полувреме.

След подновяването на играта воденият от легендата на българския футбол Илиян Киряков тим на „Етър“ вдигна темпото и опита да върне равенството, но добре организираната защита на габровци не позволи решаващи удари. В същото време „Янтра“ продължи да търси второ попадение – удари на Райнов и Енчев бяха отразени от вратаря Никола Виденов, а до последния сигнал гостите контролираха развоя на мача.

„Първа победа за сезона и първа срещу „Етър“ от години – поздравления за футболистите. Доволен съм от защитата, халфовата линия и вратаря. „Етър“ не нанесе нито един точен удар, което показва, че бяхме стабилни. Ако бяхме по-прецизни напред, можеше да е по-изразително, но важното е, че спечелихме,“ заяви след двубоя треньорът на „Янтра“ Емануел Луканов.

Наставникът, родом от Велико Търново, не скри емоцията си: „Винаги ми е тръпка тук, но сега съм от другата страна и го правя с цялото сърце и душа. Пожелавам успех на „Етър“ и на техния треньорски щаб – те са търновци, а градът заслужава хора, израснали тук.“

Феновете на „Янтра“ също имаха своя принос за историческия триумф. Десетки габровци пътуваха до стадион „Ивайло“, за да подкрепят отбора си, а след мача посрещнаха тържествено клубния автобус с аплодисменти, песни, скандирания и факли край Дома на хумора и сатирата в Габрово.

Зареди още

Култура

Ценен ръкопис на 200 години издаде габровската Регионална библиотека

Published

on

Излезе от печат „Габровски сборник” от 1824 година – юбилейно фототипно издание, посветено на 200-годишнината от написването на ръкописа и 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, информира Савина Цонева, директор на РБ „Априлов – Палаузов“.

Сборникът е наречен с това име заради мястото на написване и заради града, в който е роден един от българските нови преподобномъченици. Друга причина за названието на книгата е принадлежността ѝ към Габровската реална гимназия, чийто печат е запазен на първия лист на ръкописа. Както е известно, към гимназията е създаден първият музей (1883). По-късно книгата е изпратена в Софийския народен музей, откъдето през 1922 г. е постъпила във фонда на Софийската народна библиотека. Проф. Беньо Цонев включва описанието на книжовния паметник в своя „Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека“.  Ръкописът има 38 листа. Съдържа пространно житие на преподобномъченик Онуфрий Габровски, Служба за преподобномъченика Онуфрий, Гръмник и зодиак – съчинения, много любими и ползвани от четящите българи, често включвани в печатните Вечни календари от епохата на българската старопечатна книжнина. Чрез текстовете в Гръмника се правят предсказанията за метеорологичното време и за съдбата на отделния човек и общността, в зависимост от проявата на това природно явление. В края на книгата е изписан текстът на  апокрифното Видение Павлово. Двата основни дяла на ръкописа са писани с различни, макар и сходни почерци, най-вероятно от двама писачи, от друга ръка, с друго мастило, е преписан апокрифният текст. Подвързан е с картон, обвит с кожа. Върху кожата на левия капак с врязани линии е очертано правоъгълно поле. Щемпелът, нанесен в средата, съдържа сцената „Разпятие Христово”. Централният щемпел върху кожата на десния капак представя   изображение на Света Богородица на трон с детето Иисус в скута ѝ, с изображения на ангели от двете ѝ страни.

Благодарение на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” този ръкопис, съхраняван в отдел „Старопечатни, редки и ценни книги”, колекция „Ръкописи” (сигнатура 698), е публикуван и е достъпен за ползване от всички изследователи, които проявяват интерес.

Автори на встъпителната студия са проф. Елисавета Мусакова и доц. Елена Узунова. Подборната библиография е изработена от библиотечните специалисти от отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово.

Ръкописът е дигитализиран и е достъпен в Дигиталната библиотека на сайта на Националната библиотека https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/view.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица