Свържи се с нас

Новини

Преди 110 години пада непревземаемата Одринска крепост

Published

on

Балканската война, започнала на 5 октомври 1912 г, бележи връхната точка в усилията на младата Българска държава да отхвърли наложеното с Берлинския договор от 1878 г. разделение на българска нация и да постигне така мечтаното национално обединение.

Решаващо за изхода на Балканската война (1912-1913 г.) се оказва превземането на Одринската крепост – считана за една от най-силните по това време в Югоизточна Европа.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

В навечерието на войната, Одрин е вилаетски център с население над 80 000 души, от които турците са по-малко от половината. След началото на войната в града се стичат много бежанци и така при започването на обсадата там има около 170 000 души, заедно с гарнизона.

Крепостта е блокирана в началото на военните действия, през окт. 1912 г. от 2-ра армия, командвана от ген.-лейтенант Никола Иванов. На 29 окт. 1912 г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над Одрин и бомбардират жп-гара Караагач.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

На 12 ноември 1912 г. доброволката милосърдна сестра Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов, тя хвърля позиви на турски език над Одрин. Останалата под обсада крепост поддържа в Турция надежда за обрат във войната и затова нейното превземане става абсолютно необходимо.

Обсадата е разделена на 4 сектора: Източен под командването на ген. Георги Вазов като на бойците тук се пада основната тежест, Южен, Северозападен и Западен. Планира се крепостта да бъде превзета с открит щурм и 2-ра армия е усилена с войска и обсадна артилерия.

В началото на щурма за действие са готови 126 000 българи и 47 000 сърби. На 11 март командващия 2-ра армия заповядва нападението срещу крепостта да започне с артилерийски обстрел.

Снимка на български войници, сред които Илия Кавалов – учител от Габрово, пред гробовете на свои другари в местността Сазия дере край Одрин през Балканската война

Призори на 12 март, пехотата се вдига към позициите на турския противник. Той отстъпва към Айваз баба. 23-ти Шипченски полк настъпва и предприема атака без да дочака командите, прерязва телените ограждения и с мощно „Ура” нахлува в окопите на Предната линия на Източния сектор от обсадата.

След кръпопролитен ръкопашен бой, турците бягат към Главната укрепена линия, преследвани от воините от Шипченския полк.

Снимка на Петър Часовникаров с Кръстан Кръстанов от Пирдоп и Илия Юруков от Панагюрище, пред кабинета на Шукри Паша в Одрин след превземането на града от българската армия по време на Балканските войни (1912-1913 г.), 25 март 1913 г.

Ето какво си спомня габровецът Нено Керков, участник в събитията: ”… Страшен беше напорът на българския войник, страшно беше неговото мощно „Ура!”, а още по-страшен беше неговия нож. Ножът решаваше изходът на всяко сражение. Ножът, последен реши и падането на тази първокласна крепост – Одрин! Този нож в ръката на българския войник стана исторически, неговият блясък стана синоним на зловещо предупреждение на смъртта, а турците никога не дочакваха удара му. Обезумели от страх, който се предаваше светкавично от човек на човек, те бягаха като стадо овце, хвърляйки и оръжия, и раници и дрехи. – Напред. На нож. Ура! Такова „Ура” историята на войните не познава. От него ти настръхват косите, мравки полазват по гърба ти, очите ти стават големи-големи, аха ще изкочат от орбитите и.. не виждаш вече нищо пред себе си, а само бягаш. Панически страх. …”

Отлично се справят с поставените им задачи и другите полкове: 10 Родопски пехотен, 32 Загорски пехотен, 29 Ямболски пехотен, 57 и 58 пехотни. Българската артилерия подкрепя атаката на пехотата.

В нощта на 12 срещу 13 март е предприета нова атака в Източния сектор. Тя се предхожда от огъня на българската артилерия, след чийто ураганен обстрел се вдига българската пехота. Превзет е фортът Айджийолу. Това е началото на пробива на Главния укрепен пояс на Одринската крепост.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на войници на бойната линия [при Одрин] по време на Балканската война, 1913 г.

Един след друг падат укрепленията Айвазбаба, Таштабия, Кестенлик, Куручешме и др. На 13 март 1913 г. сутринта, след около 8-часов щурм всички укрепления на Източния сектор са овладени. Комендантът на крепостта Шукри паша праща парламентьори.

В 9 часа Конния отряд, командван от полк. Генко Мархолев влиза с взвод кавалеристи в Одрин и пленява Шукри паша. Той предава сабята си на командващия 2-ра армия ген. Иванов с думите: ”Храбростта на българската армия е безподобна……на вашата армия никаква крепост не може да противостои..”

По същото време кандидат подофицер Михо Георгиев от Елховското село Добрич забива върху джамията „Султан Селим” българския трибагреник.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

148 години от Освобождението! Честит Национален празник, българи!

Published

on

Днес, 3 март, цяла България тържествено отбелязва 148 години от Освобождението от османска власт.

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, край Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската освободителна война, а България е призната за автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска.

Според Санстефанския мирен договор площта на освободената държава е над 170 000 кв. км. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).

За най-голямо съжаление, Великите сили не допускат съществуването на голямата по територия и население България. Само няколко месеца по-късно, през юни 1878 г., на Берлинския конгрес България е разпокъсана на 5 отделни части – Автономно Княжество България, Източна Румелия, Македения и Одринска Тракия (върнати на Османската империя), Северна Добруджа (дадена на Румъния) и Нишко, Пиротско и Вранско (дадени на Сърбия).

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Честит национален празник, България!

Зареди още

Новини

Започва градежът на параклис в село Янковци

Published

on

В габровското село Янковци по инициатива на Сдружение „Нашето Янковци“ ще бъде построен параклис, като първата копка ще направи Великотърновският митрополит Григорий на 3 март. Това съобщи Цветелина Стоянова, председател на сдружението, цитирана от БТА – Габрово.

По думите на Стоянова необходимата сума Българската православна църква е получила от дарител. С тези средства и с подкрепата на духовния наставник на Габровската духовна околия отец Руслан Личев ще бъде издигнат параклис с покровител свети Паисий Светогорец.

„Имаше подписка за изграждане на параклиса, всички жители се съгласиха да го има. Идеята още при създаване на сдружението бе младите хора да движат напред село Янковци. Затова и хвърляме доста усилия, правим работилници, организираме традиционни празници. Със съвместен проект създадохме детска площадка, а в публично партньорство на втория етаж над магазина в селото провеждаме различни събития“, каза още Цветелина Стоянова.

Параклисът ще бъде издигнат в центъра на селото, зад магазина. Част от имота е дарен от Община Габрово с решение на Общински съвет – Габрово от септември миналата година.

Навръх националния празник 3 март ще бъде направена първата копка, а стремежът на хората в селото е той да бъде осветен на 12 юли, когато се отбелязва деня на свети Паисий Светогорец.

Зареди още

Любопитно

Ученичка от Габрово с първо място от национално състезание по немски

Published

on

Ученичка от Националната Априловска гимназия в Габрово завоюва златен медал в XV национално състезание по немски език, организирано от издателство „Клет България“. Петрея Владимирова се класира на първо място в ниво A1 и показа отлична езикова култура, увереност и много добра подготовка. В надпревара с близо 400 участници от над 100 училища в страната тя се нареди сред най-добрите в България.

Постижението ѝ е плод на системна работа и последователност и се превърна в повод за гордост както за училището, така и за Габрово. Отличените участници в образователната инициатива ще бъдат наградени за своите постижения на тържествена церемония. Тя ще се проведе на 9 май в „Рослин Централ парк хотел“, София, по време на националната конференция KLETT-TAG.

„Немският език отваря врати към безгранични възможности, преодолява бариери и играе решаваща роля за професионалното развитие на нашите деца. Затова един от основните ни приоритети е да осигурим на младите таланти пространство за изява, което развива уменията им и ги подготвя за предизвикателствата на съвременния свят. Впечатлени сме от тяхната отдаденост и постоянство! Поздравяваме ги за високите постижения и благодарим на техните учители за примера, който дават на българското общество“, сподели Владимир Колев, управител на издателство „Клет България“.

В първия кръг на образователната надпревара се включиха над 3300 ученици, които премериха знанията си в условия, съобразени с международните изпитни стандарти. Най-добре представилите се от тях преминаха към финалния кръг, който се състоя в ПЕГ „Екзарх Йосиф I“ – най-старата гимназия в Ловеч, символ на академични постижения и утвърдени традиции. Сред останалите победители в него са ученици от София, Перник, Благоевград и Варна.

Участниците от Пазарджик също изпъкнаха със своите забележителни умения и техният общ среден резултат от над 72 точки им осигури челно място в класацията за най-добре представил се град. Веднага след тях се наредиха децата от Велико Търново и Смолян, които също доказаха как целенасочената подготовка води до големи успехи.

С времето националното състезание по немски език се утвърждава като едно от най-значимите събития в образователния календар. То е естествено продължение на мисията на издателство „Клет България“ да подкрепя всеки по пътя и да поставя стабилна основа за бъдещата реализация на нашите деца.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица