Новини
Преди 110 години пада непревземаемата Одринска крепост
Балканската война, започнала на 5 октомври 1912 г, бележи връхната точка в усилията на младата Българска държава да отхвърли наложеното с Берлинския договор от 1878 г. разделение на българска нация и да постигне така мечтаното национално обединение.
Решаващо за изхода на Балканската война (1912-1913 г.) се оказва превземането на Одринската крепост – считана за една от най-силните по това време в Югоизточна Европа.
В навечерието на войната, Одрин е вилаетски център с население над 80 000 души, от които турците са по-малко от половината. След началото на войната в града се стичат много бежанци и така при започването на обсадата там има около 170 000 души, заедно с гарнизона.
Крепостта е блокирана в началото на военните действия, през окт. 1912 г. от 2-ра армия, командвана от ген.-лейтенант Никола Иванов. На 29 окт. 1912 г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над Одрин и бомбардират жп-гара Караагач.
На 12 ноември 1912 г. доброволката милосърдна сестра Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов, тя хвърля позиви на турски език над Одрин. Останалата под обсада крепост поддържа в Турция надежда за обрат във войната и затова нейното превземане става абсолютно необходимо.
Обсадата е разделена на 4 сектора: Източен под командването на ген. Георги Вазов като на бойците тук се пада основната тежест, Южен, Северозападен и Западен. Планира се крепостта да бъде превзета с открит щурм и 2-ра армия е усилена с войска и обсадна артилерия.
В началото на щурма за действие са готови 126 000 българи и 47 000 сърби. На 11 март командващия 2-ра армия заповядва нападението срещу крепостта да започне с артилерийски обстрел.
Призори на 12 март, пехотата се вдига към позициите на турския противник. Той отстъпва към Айваз баба. 23-ти Шипченски полк настъпва и предприема атака без да дочака командите, прерязва телените ограждения и с мощно „Ура” нахлува в окопите на Предната линия на Източния сектор от обсадата.
След кръпопролитен ръкопашен бой, турците бягат към Главната укрепена линия, преследвани от воините от Шипченския полк.
Ето какво си спомня габровецът Нено Керков, участник в събитията: ”… Страшен беше напорът на българския войник, страшно беше неговото мощно „Ура!”, а още по-страшен беше неговия нож. Ножът решаваше изходът на всяко сражение. Ножът, последен реши и падането на тази първокласна крепост – Одрин! Този нож в ръката на българския войник стана исторически, неговият блясък стана синоним на зловещо предупреждение на смъртта, а турците никога не дочакваха удара му. Обезумели от страх, който се предаваше светкавично от човек на човек, те бягаха като стадо овце, хвърляйки и оръжия, и раници и дрехи. – Напред. На нож. Ура! Такова „Ура” историята на войните не познава. От него ти настръхват косите, мравки полазват по гърба ти, очите ти стават големи-големи, аха ще изкочат от орбитите и.. не виждаш вече нищо пред себе си, а само бягаш. Панически страх. …”
Отлично се справят с поставените им задачи и другите полкове: 10 Родопски пехотен, 32 Загорски пехотен, 29 Ямболски пехотен, 57 и 58 пехотни. Българската артилерия подкрепя атаката на пехотата.
В нощта на 12 срещу 13 март е предприета нова атака в Източния сектор. Тя се предхожда от огъня на българската артилерия, след чийто ураганен обстрел се вдига българската пехота. Превзет е фортът Айджийолу. Това е началото на пробива на Главния укрепен пояс на Одринската крепост.
Един след друг падат укрепленията Айвазбаба, Таштабия, Кестенлик, Куручешме и др. На 13 март 1913 г. сутринта, след около 8-часов щурм всички укрепления на Източния сектор са овладени. Комендантът на крепостта Шукри паша праща парламентьори.
В 9 часа Конния отряд, командван от полк. Генко Мархолев влиза с взвод кавалеристи в Одрин и пленява Шукри паша. Той предава сабята си на командващия 2-ра армия ген. Иванов с думите: ”Храбростта на българската армия е безподобна……на вашата армия никаква крепост не може да противостои..”
По същото време кандидат подофицер Михо Георгиев от Елховското село Добрич забива върху джамията „Султан Селим” българския трибагреник.
*Източник: Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Полицията в Севлиево разкри трима младежи на 17, 18 и 20 години, извършили грабеж над друг 18-годишен в село Добромирка. Криминалното деяние те извършили във вторник, 10 ноември, около 22.30 часа.
По данни на потърпевшия той е бил нападнат от непознати за него маскирани лица, които му нанесли удари и му отнели сумата от 3 000 евро, лични документи и мобилен телефон.
По случая е образувано досъдебно производство. В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия полицейските служители установили и задържали трима младежи от Севлиево на 17, 18 и 20 години, съпричастни към извършеното престъпление.
Тримата са привлечени в качеството на обвиняеми. Част от отнетата парична сума и мобилният телефон са възстановени.
С два златни и два сребърни медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“ – Габрово от Традиционният детски шахматен турнир „Купа Народни Будители“, който се проведе в Казанлък.
10-годишният Иван Екимов постигна най-много точки – 5 от 7 и се нареди втори в генералното класиране, и втори във възрастовата си група, като спечели сребърен медал.
14-годишният Стефан Тотев постигна 4,5 от 7 точки, което му отреди третото място в генералното класиране, първото във възрастовата група на 16-годишните и златен медал.
Ангел Марков с 4 точки грабна златния медал при 14-годишните, а най-малкият участник 7-годишният Стелиян Пелеев, който игра в Б турнира направи 3,5 точки от 7 и спечели второ място, и сребърен медал в категорията „Детска градина“.
Всички призьори получиха и предметни награди от организатора на турнира ШК „Казанлък 21“.
-
Икономикапреди 6 дниБългарски производители показват продуктите си на пл. Възраждане
-
Културапреди 6 дниБай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата
-
Културапреди 6 дниНовият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово
-
Без категорияпреди 2 дниОтличиха 34 полицаи от Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Културапреди 3 дниПотомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово
-
Икономикапреди 3 дниКъде да инвестирате в имот в България през 2027 г.?
-
Икономикапреди 3 дниГаброво гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal
-
Кримипреди 3 дниПолицай отнесе тупаник в челюстта, фрасна го скандалджия