Свържи се с нас

Новини

Преди 110 години пада непревземаемата Одринска крепост

Published

on

Балканската война, започнала на 5 октомври 1912 г, бележи връхната точка в усилията на младата Българска държава да отхвърли наложеното с Берлинския договор от 1878 г. разделение на българска нация и да постигне така мечтаното национално обединение.

Решаващо за изхода на Балканската война (1912-1913 г.) се оказва превземането на Одринската крепост – считана за една от най-силните по това време в Югоизточна Европа.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

В навечерието на войната, Одрин е вилаетски център с население над 80 000 души, от които турците са по-малко от половината. След началото на войната в града се стичат много бежанци и така при започването на обсадата там има около 170 000 души, заедно с гарнизона.

Крепостта е блокирана в началото на военните действия, през окт. 1912 г. от 2-ра армия, командвана от ген.-лейтенант Никола Иванов. На 29 окт. 1912 г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над Одрин и бомбардират жп-гара Караагач.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

На 12 ноември 1912 г. доброволката милосърдна сестра Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов, тя хвърля позиви на турски език над Одрин. Останалата под обсада крепост поддържа в Турция надежда за обрат във войната и затова нейното превземане става абсолютно необходимо.

Обсадата е разделена на 4 сектора: Източен под командването на ген. Георги Вазов като на бойците тук се пада основната тежест, Южен, Северозападен и Западен. Планира се крепостта да бъде превзета с открит щурм и 2-ра армия е усилена с войска и обсадна артилерия.

В началото на щурма за действие са готови 126 000 българи и 47 000 сърби. На 11 март командващия 2-ра армия заповядва нападението срещу крепостта да започне с артилерийски обстрел.

Снимка на български войници, сред които Илия Кавалов – учител от Габрово, пред гробовете на свои другари в местността Сазия дере край Одрин през Балканската война

Призори на 12 март, пехотата се вдига към позициите на турския противник. Той отстъпва към Айваз баба. 23-ти Шипченски полк настъпва и предприема атака без да дочака командите, прерязва телените ограждения и с мощно „Ура” нахлува в окопите на Предната линия на Източния сектор от обсадата.

След кръпопролитен ръкопашен бой, турците бягат към Главната укрепена линия, преследвани от воините от Шипченския полк.

Снимка на Петър Часовникаров с Кръстан Кръстанов от Пирдоп и Илия Юруков от Панагюрище, пред кабинета на Шукри Паша в Одрин след превземането на града от българската армия по време на Балканските войни (1912-1913 г.), 25 март 1913 г.

Ето какво си спомня габровецът Нено Керков, участник в събитията: ”… Страшен беше напорът на българския войник, страшно беше неговото мощно „Ура!”, а още по-страшен беше неговия нож. Ножът решаваше изходът на всяко сражение. Ножът, последен реши и падането на тази първокласна крепост – Одрин! Този нож в ръката на българския войник стана исторически, неговият блясък стана синоним на зловещо предупреждение на смъртта, а турците никога не дочакваха удара му. Обезумели от страх, който се предаваше светкавично от човек на човек, те бягаха като стадо овце, хвърляйки и оръжия, и раници и дрехи. – Напред. На нож. Ура! Такова „Ура” историята на войните не познава. От него ти настръхват косите, мравки полазват по гърба ти, очите ти стават големи-големи, аха ще изкочат от орбитите и.. не виждаш вече нищо пред себе си, а само бягаш. Панически страх. …”

Отлично се справят с поставените им задачи и другите полкове: 10 Родопски пехотен, 32 Загорски пехотен, 29 Ямболски пехотен, 57 и 58 пехотни. Българската артилерия подкрепя атаката на пехотата.

В нощта на 12 срещу 13 март е предприета нова атака в Източния сектор. Тя се предхожда от огъня на българската артилерия, след чийто ураганен обстрел се вдига българската пехота. Превзет е фортът Айджийолу. Това е началото на пробива на Главния укрепен пояс на Одринската крепост.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на войници на бойната линия [при Одрин] по време на Балканската война, 1913 г.

Един след друг падат укрепленията Айвазбаба, Таштабия, Кестенлик, Куручешме и др. На 13 март 1913 г. сутринта, след около 8-часов щурм всички укрепления на Източния сектор са овладени. Комендантът на крепостта Шукри паша праща парламентьори.

В 9 часа Конния отряд, командван от полк. Генко Мархолев влиза с взвод кавалеристи в Одрин и пленява Шукри паша. Той предава сабята си на командващия 2-ра армия ген. Иванов с думите: ”Храбростта на българската армия е безподобна……на вашата армия никаква крепост не може да противостои..”

По същото време кандидат подофицер Михо Георгиев от Елховското село Добрич забива върху джамията „Султан Селим” българския трибагреник.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Андрей Николов: Габрово има нужда от решения, не от обещания!

Published

on

Кандидатът на коалиция „Прогресивна България“ за икономиката, администрацията и доверието, което хората очакват от държавата.

– Г-н Николов, имате опит както в бизнеса, така и в държавната администрация. Какво реално спира развитието на Габрово днес?
– Габрово е град с традиции, с индустриална култура и с хора, които умеят да създават. Това не е регион без потенциал, напротив. Ние сме регион с дълго натрупван, но в голяма степен неизползван потенциал. Проблемът е, че този потенциал днес не се реализира в достатъчна степен. И причините за това не са еднопластови. На първо място стои демографската динамика. Младите хора напускат, защото не виждат достатъчно възможности за професионално развитие и стабилност. Това постепенно води до изчерпване на най-активната част от трудовия ресурс.

На второ място е административната среда. Все още твърде често процесите са бавни и непредвидими, което създава несигурност за бизнеса и инвеститорите.

И трето – липсва достатъчно ясна и последователна регионална политика, която да обвърже образованието, икономиката и инфраструктурата в обща стратегическа рамка.

В този смисъл, най-големият дефицит не е в ресурсите, а в посоката. Габрово има нужда от дългосрочна визия за развитие като модерен индустриален и технологичен център.

– Вие имате международен опит. Как Габрово може реално да привлече инвестиции, а не да губи младите си хора?
– Привличането на инвестиции не е въпрос на случайност или еднократни усилия. То е резултат от системна политика, която създава предвидима и стабилна среда. Габрово вече разполага с важни предпоставки – наличие на университет, индустриални традиции и стратегическо разположение. Това обаче не е достатъчно, ако не бъде подкрепено с активни действия. Трябва да се изгради много по-тясна връзка между образованието и реалната икономика. Младите хора трябва да имат сигурността, че могат да се реализират професионално именно тук, в региона.

Необходима е и целенасочена политика за привличане на инвеститори – чрез развитие на индустриални зони, облекчаване на административните процедури и активна комуникация с бизнеса.

Не на последно място, огромно значение има качеството на живот. Инфраструктурата, културната среда и условията за живот са също толкова важни, колкото и работните места.

Когато тези елементи се съчетаят, инвестициите следват естествено. А заедно с тях остава и човешкият капитал.

– Бяхте зам.-областен управител. Какво отвътре в системата трябва да се промени, за да имаме по-бърза и ефективна администрация?
– Опитът ми в администрацията ми даде възможност да видя, че проблемът рядко е само в нормативната рамка. Много по-често той е в начина, по който системата функционира на практика.

Първият ключов елемент е дигитализацията. Тя трябва да бъде реална, а не формална – така че да намали бюрократичната тежест и да съкрати времето за обслужване.

Вторият е координацията между институциите. В редица случаи забавянията не произтичат от сложността на процедурите, а от липсата на синхрон между отделните администрации.

Третият елемент е свързан с отговорността и ефективността. Необходимо е въвеждането на ясни критерии за оценка на работата и стимули за по-добро представяне. Администрацията трябва да бъде партньор на гражданите и бизнеса, а не пречка пред тяхната инициатива.

– Какво споделят хората на срещите Ви в региона?
– Разговорите ни с хората са изключително показателни. Най-често те поставят въпроси, свързани със сигурността, доходите и перспективите за развитие. Но зад тези теми стои нещо по-дълбоко – усещането за липса на доверие в институциите. Особено в по-малките населени места се усеща натрупано разочарование. Не само от липсата на развитие, но и от начина, по който се води политическият разговор.

Хората търсят предвидимост, нормалност и усещане за справедливост. Те искат държава, която функционира и която създава условия, а не препятствия. Това ясно показва, че обществото не е безразлично, тъкмо обратното. Има надежда и очакване за промяна, но тя трябва да бъде реална и последователна.

– Социологическите агенции отчитат сериозна подкрепа за формацията, свързана с Румен Радев. Къде виждате потенциала на „Прогресивна България“?
– Социологическите проучвания дават ориентир, но не определят резултата. В крайна сметка изборите се решават от доверието на хората. Макар да сме категоричен лидер в електоралното одобрение, ние сме фокусирани върху диалога в обществото ни.

Нашият потенциал е именно сред онези, които все още не са взели окончателно решение. Това са хората, които търсят стабилност, прагматични решения и възстановяване на нормалното функциониране на държавата.

Силата на коалиция „Прогресивна България“ е в това, че предлага експертност и конкретни политики, а не просто политически лозунги и добри намерения. В нашия екип има хора с реален опит в икономиката, администрацията и обществения сектор.

Когато има ясна визия, последователност и готовност за поемане на отговорност, доверието не е въпрос на кампания, а на убеждение.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

БСП-ОЛ организира дискусия за регионалното развитие, свързаност и икономика

Published

on

П О К А Н А

Имам удоволствието да Ви поканя на среща – разговор на тема: „Регионално развитие, свързаност и икономика в област Габрово“.

В събитието ще вземат участие проф. д-р арх. Иван Данов – министър на инвестиционното проектиране (2013-2014), Валентин Николов – изп. директор на Камарата на строителите в България (2019-2022) и д-р Калоян Паргов – основател на Стратегическия институт за национални политики и идеи – СИНПИ.

Като експерт в областта на регионалното развитие считам, че област Габрово има сериозен проблем с регионалната и националната си свързаност, което създава сериозни ограничения пред развитието на региона.

Заедно бихме могли да се обединим около обща кауза за подобряване на свързаността и сътрудничеството между общините в региона, което да създаде условия за икономически растеж и просперитет.

Очакваме Ви на 7 април 2026 г. (вторник) в 11.00 ч. в зала „Габрово“ на хотел „Балкан“ в гр. Габрово.

проф. д-р НИКОЛАЙ ЦОНКОВ
Водач на листата на БСП-ОЛ в 7-и МИР – Габрово.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „БСП – Обединена левица“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „БСП – Обединена левица“ е под номер 5 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Култура

Празнуваме Цветница! Честит празник на всички

Published

on

Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица