Свържи се с нас

Новини

Преди 110 години пада непревземаемата Одринска крепост

Published

on

Балканската война, започнала на 5 октомври 1912 г, бележи връхната точка в усилията на младата Българска държава да отхвърли наложеното с Берлинския договор от 1878 г. разделение на българска нация и да постигне така мечтаното национално обединение.

Решаващо за изхода на Балканската война (1912-1913 г.) се оказва превземането на Одринската крепост – считана за една от най-силните по това време в Югоизточна Европа.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

В навечерието на войната, Одрин е вилаетски център с население над 80 000 души, от които турците са по-малко от половината. След началото на войната в града се стичат много бежанци и така при започването на обсадата там има около 170 000 души, заедно с гарнизона.

Крепостта е блокирана в началото на военните действия, през окт. 1912 г. от 2-ра армия, командвана от ген.-лейтенант Никола Иванов. На 29 окт. 1912 г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над Одрин и бомбардират жп-гара Караагач.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

На 12 ноември 1912 г. доброволката милосърдна сестра Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов, тя хвърля позиви на турски език над Одрин. Останалата под обсада крепост поддържа в Турция надежда за обрат във войната и затова нейното превземане става абсолютно необходимо.

Обсадата е разделена на 4 сектора: Източен под командването на ген. Георги Вазов като на бойците тук се пада основната тежест, Южен, Северозападен и Западен. Планира се крепостта да бъде превзета с открит щурм и 2-ра армия е усилена с войска и обсадна артилерия.

В началото на щурма за действие са готови 126 000 българи и 47 000 сърби. На 11 март командващия 2-ра армия заповядва нападението срещу крепостта да започне с артилерийски обстрел.

Снимка на български войници, сред които Илия Кавалов – учител от Габрово, пред гробовете на свои другари в местността Сазия дере край Одрин през Балканската война

Призори на 12 март, пехотата се вдига към позициите на турския противник. Той отстъпва към Айваз баба. 23-ти Шипченски полк настъпва и предприема атака без да дочака командите, прерязва телените ограждения и с мощно „Ура” нахлува в окопите на Предната линия на Източния сектор от обсадата.

След кръпопролитен ръкопашен бой, турците бягат към Главната укрепена линия, преследвани от воините от Шипченския полк.

Снимка на Петър Часовникаров с Кръстан Кръстанов от Пирдоп и Илия Юруков от Панагюрище, пред кабинета на Шукри Паша в Одрин след превземането на града от българската армия по време на Балканските войни (1912-1913 г.), 25 март 1913 г.

Ето какво си спомня габровецът Нено Керков, участник в събитията: ”… Страшен беше напорът на българския войник, страшно беше неговото мощно „Ура!”, а още по-страшен беше неговия нож. Ножът решаваше изходът на всяко сражение. Ножът, последен реши и падането на тази първокласна крепост – Одрин! Този нож в ръката на българския войник стана исторически, неговият блясък стана синоним на зловещо предупреждение на смъртта, а турците никога не дочакваха удара му. Обезумели от страх, който се предаваше светкавично от човек на човек, те бягаха като стадо овце, хвърляйки и оръжия, и раници и дрехи. – Напред. На нож. Ура! Такова „Ура” историята на войните не познава. От него ти настръхват косите, мравки полазват по гърба ти, очите ти стават големи-големи, аха ще изкочат от орбитите и.. не виждаш вече нищо пред себе си, а само бягаш. Панически страх. …”

Отлично се справят с поставените им задачи и другите полкове: 10 Родопски пехотен, 32 Загорски пехотен, 29 Ямболски пехотен, 57 и 58 пехотни. Българската артилерия подкрепя атаката на пехотата.

В нощта на 12 срещу 13 март е предприета нова атака в Източния сектор. Тя се предхожда от огъня на българската артилерия, след чийто ураганен обстрел се вдига българската пехота. Превзет е фортът Айджийолу. Това е началото на пробива на Главния укрепен пояс на Одринската крепост.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на войници на бойната линия [при Одрин] по време на Балканската война, 1913 г.

Един след друг падат укрепленията Айвазбаба, Таштабия, Кестенлик, Куручешме и др. На 13 март 1913 г. сутринта, след около 8-часов щурм всички укрепления на Източния сектор са овладени. Комендантът на крепостта Шукри паша праща парламентьори.

В 9 часа Конния отряд, командван от полк. Генко Мархолев влиза с взвод кавалеристи в Одрин и пленява Шукри паша. Той предава сабята си на командващия 2-ра армия ген. Иванов с думите: ”Храбростта на българската армия е безподобна……на вашата армия никаква крепост не може да противостои..”

По същото време кандидат подофицер Михо Георгиев от Елховското село Добрич забива върху джамията „Султан Селим” българския трибагреник.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Андрей Николов е новият заместник областен управител на Габрово

Published

on

Андрей Николов официално встъпи в длъжност като заместник областен управител на област Габрово днес. Той е назначен със Заповед на министър-председателя № КВ – 558. Досега изпълняващите длъжността заместник областни управители Мария Кръстева и Ценка Николова са освободени от длъжност, считано от 14 май.

Областният управител Кристина Сидорова представи Николов на екипа с думите: „Вярвам, че ще работим в заедно и се надявам на разбирателство, добри дела и мъдри решения.“

Андрей Николов заема за втори път длъжността заместник областен управител на област Габрово, като подчерта, че за него това е чест и висока отговорност.

“Бих искал да изразя своята искрена благодарност към Министерски съвет и Областния управител за гласуваното доверие. Приемам този мандат не като привилегия, а като приемственост и ангажимент към започнатите дейности.

През изминалия период научих, че диалогът и доброто взаимодействие с местната власт са ключът към успешното развитие на нашия регион. Вярвам, че с опита, който натрупах, и с подкрепата на професионалния екип на администрацията, ще продължим да работим ефективно за просперитета на област Габрово“, каза още Николов.

Зареди още

Новини

Шахматистите от „Орловец 1997“ се завърнаха с три медала от турнир

Published

on

Състезателите на ШК „Орловец 1997“-Габрово Кристиян Василев, Иван Екимов и Диана Екимова се завърнаха с медали от Детския шахматен турнир Купа „Кирил и Методий“, който се проведе в Казанлък.

Кристиян Василев постигна 4 точки от 7 кръга и стана първи при момчетата до 13 г., като грабна златния медал.

Второ място и сребърен медал при момчетата до 11 г. спечели Иван Екимов с 5 т. от 7 партии, както и Диана Екимова при момичетата до 17 години, която постигна 3,5 т.

Дебютно участие в турнира направиха Доминик Даскалов, който зае 5 място при момчетата до 13 г. и Павел Иванов при момчетата до 11 г., които натрупаха ценен опит.

В турнира за деца до 9 години Клубът бе представен от 7-годишния Стелиян Пелеев, който спечели 2 точки и се нареди пети сред децата в категория „Детска градина“.

Зареди още

Новини

Габрово отново събра млади пазители на паметта на България

Published

on

В Актова зала на Национална Априловска гимназия се проведе церемония, която отново доказа, че любовта към родната история не е угаснала в сърцата на младото поколение. Осмият национален ученически конкурс „История, патрони и дарители на моето училище!“ събра на едно място деца от десетки краища на страната, обединени от едно общо призвание – да помнят, да разказват и да предават нататък.

Тазгодишното издание на конкурса е посветено на две значими годишнини: 191 години от създаването на Първото новобългарско светско взаимно училище – люлка на организираното ни народно просвещение – и 180 години от рождението на Райчо Каролев, просветител, историк и първи директор на Габровската гимназия.

Имена и дати, вписани с неизбледняващо мастило в летописите на българската образованост. Инициативата, родена под патронажа на фондация „Радетел“, е доказателство, че народната ни памет може и трябва да живее не само в архивите, но и в умовете и душите на учениците.

В конкурса участваха 40 творби в четири категории: доклад, историко-литературно есе, разказ и видеоклип. Авторите им са ученици от Плевен, Перник, Бургас, Варна, Кърджали, Бяла Слатина, Панагюрище, София, Луковит, Асеновград и Габрово. Всяка творба бе повече от учебно задание, тя бе свидетелство за уважение към миналото, към дарителството и Благодетелите, чийто завет продължава да осветява пътя на образованието у нас и днес.

Събитието бе открито с приветствено слово на директора на НАГ, госпожа Елвира Христова, а участниците и гостите бяха поздравени и от госпожа Елена Сербинова, председател на фондация „Радетел“ – организация, чиято мисия е именно опазването и предаването на тази безценна културна и просветна памет.

Творбите бяха преминали предварителна оценка от комисия от историци, литератори и специалисти по информационни технологии, а в деня на събитието номинираните ученици защитиха своите разработки пред авторитетно жури, в състав: госпожа Любка Тинчева, директор на НМО, госпожа Снежана Рачевиц, дългогодишен преподавател по български език и литература, бивш директор на НАГ, заместник-председател на фондация „Радетел“ и един от създателите на конкурса, и госпожа Даниела Цонева, историк, краевед, председател на Обществен комитет „Васил Левски“ клон Габрово и преподавател по история и география. След публичната защита журито обяви своя вот.

В категория „Доклад“ първо място завоюва Константин Железов от НЕГ „Гьоте“, Бургас, второ – Алекс Янъков от ПГ „Цар Иван Асен II“, Асеновград, и трето – Виктория Михайлова от НАГ, Габрово.

В категория „Историко-литературно есе“ победи Нелина Фитлекова от ПГИТМТ „Проф. Л. Цоцорков“, Панагюрище, следвана от съученичката си Мария Баирова на второ място, и Цветомира Мичева от НАГ, Габрово на трето.

В категория „Разказ“ първото място отиде при Денислав Иванов от НАГ, Габрово, второто – при Борис Цонев, също от НАГ, а третото – при Гергана Георгиева от СУ „Алеко Константинов“, Луковит.

В категория „Видеоклип/филм“ отличието за първо място получи Калина Бърнева от Първа езикова гимназия, Варна, второто бе присъдено на Георги Гечев от СУ „Отец Паисий“, Кърджали, а третото – на отбора на Владимир Пеев, Александра Даскалова и Габриела Георгиева от ПАГ „Никола Вапцаров“, Бяла Слатина.

Отличените ученици получиха грамоти, купи и парични награди, а грамоти бяха връчени и на всички участници и научни ръководители, защото зад всяка млада творческа воля стои посветен педагог.

В рамките на церемонията госпожа Елена Сербинова връчи и традиционните стипендии на ученици от НАГ. Тази година Християн Георгиев от 11а клас получи еднократна стипендия за постигнати успехи в образованието, науката и спорта, а Преслава Драганова от 10г клас бе удостоена с едногодишна стипендия за доказани образователни успехи и постижения в танцовото изкуство.

Докато млади хора от Бургас до Кърджали, от Варна до Луковит, намират смисъл и вдъхновение в историята на своите училища и техните благодетели, можем да бъдем спокойни: паметта не умира. Тя просто сменя своите пазители.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица