Свържи се с нас

Новини

Преди 110 години пада непревземаемата Одринска крепост

Published

on

Балканската война, започнала на 5 октомври 1912 г, бележи връхната точка в усилията на младата Българска държава да отхвърли наложеното с Берлинския договор от 1878 г. разделение на българска нация и да постигне така мечтаното национално обединение.

Решаващо за изхода на Балканската война (1912-1913 г.) се оказва превземането на Одринската крепост – считана за една от най-силните по това време в Югоизточна Европа.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

В навечерието на войната, Одрин е вилаетски център с население над 80 000 души, от които турците са по-малко от половината. След началото на войната в града се стичат много бежанци и така при започването на обсадата там има около 170 000 души, заедно с гарнизона.

Крепостта е блокирана в началото на военните действия, през окт. 1912 г. от 2-ра армия, командвана от ген.-лейтенант Никола Иванов. На 29 окт. 1912 г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над Одрин и бомбардират жп-гара Караагач.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

На 12 ноември 1912 г. доброволката милосърдна сестра Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов, тя хвърля позиви на турски език над Одрин. Останалата под обсада крепост поддържа в Турция надежда за обрат във войната и затова нейното превземане става абсолютно необходимо.

Обсадата е разделена на 4 сектора: Източен под командването на ген. Георги Вазов като на бойците тук се пада основната тежест, Южен, Северозападен и Западен. Планира се крепостта да бъде превзета с открит щурм и 2-ра армия е усилена с войска и обсадна артилерия.

В началото на щурма за действие са готови 126 000 българи и 47 000 сърби. На 11 март командващия 2-ра армия заповядва нападението срещу крепостта да започне с артилерийски обстрел.

Снимка на български войници, сред които Илия Кавалов – учител от Габрово, пред гробовете на свои другари в местността Сазия дере край Одрин през Балканската война

Призори на 12 март, пехотата се вдига към позициите на турския противник. Той отстъпва към Айваз баба. 23-ти Шипченски полк настъпва и предприема атака без да дочака командите, прерязва телените ограждения и с мощно „Ура” нахлува в окопите на Предната линия на Източния сектор от обсадата.

След кръпопролитен ръкопашен бой, турците бягат към Главната укрепена линия, преследвани от воините от Шипченския полк.

Снимка на Петър Часовникаров с Кръстан Кръстанов от Пирдоп и Илия Юруков от Панагюрище, пред кабинета на Шукри Паша в Одрин след превземането на града от българската армия по време на Балканските войни (1912-1913 г.), 25 март 1913 г.

Ето какво си спомня габровецът Нено Керков, участник в събитията: ”… Страшен беше напорът на българския войник, страшно беше неговото мощно „Ура!”, а още по-страшен беше неговия нож. Ножът решаваше изходът на всяко сражение. Ножът, последен реши и падането на тази първокласна крепост – Одрин! Този нож в ръката на българския войник стана исторически, неговият блясък стана синоним на зловещо предупреждение на смъртта, а турците никога не дочакваха удара му. Обезумели от страх, който се предаваше светкавично от човек на човек, те бягаха като стадо овце, хвърляйки и оръжия, и раници и дрехи. – Напред. На нож. Ура! Такова „Ура” историята на войните не познава. От него ти настръхват косите, мравки полазват по гърба ти, очите ти стават големи-големи, аха ще изкочат от орбитите и.. не виждаш вече нищо пред себе си, а само бягаш. Панически страх. …”

Отлично се справят с поставените им задачи и другите полкове: 10 Родопски пехотен, 32 Загорски пехотен, 29 Ямболски пехотен, 57 и 58 пехотни. Българската артилерия подкрепя атаката на пехотата.

В нощта на 12 срещу 13 март е предприета нова атака в Източния сектор. Тя се предхожда от огъня на българската артилерия, след чийто ураганен обстрел се вдига българската пехота. Превзет е фортът Айджийолу. Това е началото на пробива на Главния укрепен пояс на Одринската крепост.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на войници на бойната линия [при Одрин] по време на Балканската война, 1913 г.

Един след друг падат укрепленията Айвазбаба, Таштабия, Кестенлик, Куручешме и др. На 13 март 1913 г. сутринта, след около 8-часов щурм всички укрепления на Източния сектор са овладени. Комендантът на крепостта Шукри паша праща парламентьори.

В 9 часа Конния отряд, командван от полк. Генко Мархолев влиза с взвод кавалеристи в Одрин и пленява Шукри паша. Той предава сабята си на командващия 2-ра армия ген. Иванов с думите: ”Храбростта на българската армия е безподобна……на вашата армия никаква крепост не може да противостои..”

По същото време кандидат подофицер Михо Георгиев от Елховското село Добрич забива върху джамията „Султан Селим” българския трибагреник.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Новини

282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно

Published

on

282 кг опасни отпадъци предадоха безплатно габровци по време на първата за годината организирана кампания от Община Габрово, оповестиха от местната администрация.

Специализираният пункт беше разположен в два дни на две различни локации в Габрово – пред спортна зала „Орловец“ и в кв. Младост.

Обичайно домакинствата предават фармацевтични продукти като лекарства с изтекъл срок на годност, живаксъдържащи отпадъци, опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, бои, мастила, лакове и др.

Всичко това изхвърлено нерегламентирано замърсява околната среда и влияе отрицателно върху здравето на хората. Може да постави под риск живота на хората, животните и растенията.

Това е целта на кампанията, която два пъти годишно Община Габрово организира – получените от хората опасни отпадъци да бъдат предадени за обезвреждане или последващо третиране.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица