Свържи се с нас

Новини

Преди 110 години пада непревземаемата Одринска крепост

Published

on

Балканската война, започнала на 5 октомври 1912 г, бележи връхната точка в усилията на младата Българска държава да отхвърли наложеното с Берлинския договор от 1878 г. разделение на българска нация и да постигне така мечтаното национално обединение.

Решаващо за изхода на Балканската война (1912-1913 г.) се оказва превземането на Одринската крепост – считана за една от най-силните по това време в Югоизточна Европа.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

В навечерието на войната, Одрин е вилаетски център с население над 80 000 души, от които турците са по-малко от половината. След началото на войната в града се стичат много бежанци и така при започването на обсадата там има около 170 000 души, заедно с гарнизона.

Крепостта е блокирана в началото на военните действия, през окт. 1912 г. от 2-ра армия, командвана от ген.-лейтенант Никола Иванов. На 29 окт. 1912 г. поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над Одрин и бомбардират жп-гара Караагач.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на скорострелна батарея на позицията при Шарапколу, на изток от Одрин, по време на Балканската война, [1913]

На 12 ноември 1912 г. доброволката милосърдна сестра Райна Касабова полита на самолет, пилотиран от подпоручик Калинов, тя хвърля позиви на турски език над Одрин. Останалата под обсада крепост поддържа в Турция надежда за обрат във войната и затова нейното превземане става абсолютно необходимо.

Обсадата е разделена на 4 сектора: Източен под командването на ген. Георги Вазов като на бойците тук се пада основната тежест, Южен, Северозападен и Западен. Планира се крепостта да бъде превзета с открит щурм и 2-ра армия е усилена с войска и обсадна артилерия.

В началото на щурма за действие са готови 126 000 българи и 47 000 сърби. На 11 март командващия 2-ра армия заповядва нападението срещу крепостта да започне с артилерийски обстрел.

Снимка на български войници, сред които Илия Кавалов – учител от Габрово, пред гробовете на свои другари в местността Сазия дере край Одрин през Балканската война

Призори на 12 март, пехотата се вдига към позициите на турския противник. Той отстъпва към Айваз баба. 23-ти Шипченски полк настъпва и предприема атака без да дочака командите, прерязва телените ограждения и с мощно „Ура” нахлува в окопите на Предната линия на Източния сектор от обсадата.

След кръпопролитен ръкопашен бой, турците бягат към Главната укрепена линия, преследвани от воините от Шипченския полк.

Снимка на Петър Часовникаров с Кръстан Кръстанов от Пирдоп и Илия Юруков от Панагюрище, пред кабинета на Шукри Паша в Одрин след превземането на града от българската армия по време на Балканските войни (1912-1913 г.), 25 март 1913 г.

Ето какво си спомня габровецът Нено Керков, участник в събитията: ”… Страшен беше напорът на българския войник, страшно беше неговото мощно „Ура!”, а още по-страшен беше неговия нож. Ножът решаваше изходът на всяко сражение. Ножът, последен реши и падането на тази първокласна крепост – Одрин! Този нож в ръката на българския войник стана исторически, неговият блясък стана синоним на зловещо предупреждение на смъртта, а турците никога не дочакваха удара му. Обезумели от страх, който се предаваше светкавично от човек на човек, те бягаха като стадо овце, хвърляйки и оръжия, и раници и дрехи. – Напред. На нож. Ура! Такова „Ура” историята на войните не познава. От него ти настръхват косите, мравки полазват по гърба ти, очите ти стават големи-големи, аха ще изкочат от орбитите и.. не виждаш вече нищо пред себе си, а само бягаш. Панически страх. …”

Отлично се справят с поставените им задачи и другите полкове: 10 Родопски пехотен, 32 Загорски пехотен, 29 Ямболски пехотен, 57 и 58 пехотни. Българската артилерия подкрепя атаката на пехотата.

В нощта на 12 срещу 13 март е предприета нова атака в Източния сектор. Тя се предхожда от огъня на българската артилерия, след чийто ураганен обстрел се вдига българската пехота. Превзет е фортът Айджийолу. Това е началото на пробива на Главния укрепен пояс на Одринската крепост.

Илюстрована пощенска картичка със снимка на войници на бойната линия [при Одрин] по време на Балканската война, 1913 г.

Един след друг падат укрепленията Айвазбаба, Таштабия, Кестенлик, Куручешме и др. На 13 март 1913 г. сутринта, след около 8-часов щурм всички укрепления на Източния сектор са овладени. Комендантът на крепостта Шукри паша праща парламентьори.

В 9 часа Конния отряд, командван от полк. Генко Мархолев влиза с взвод кавалеристи в Одрин и пленява Шукри паша. Той предава сабята си на командващия 2-ра армия ген. Иванов с думите: ”Храбростта на българската армия е безподобна……на вашата армия никаква крепост не може да противостои..”

По същото време кандидат подофицер Михо Георгиев от Елховското село Добрич забива върху джамията „Султан Селим” българския трибагреник.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Любопитно

Севлиево е първият град от турнето на актьора Димитър Маринов

Published

on

Известният актьор Димитър Маринов, който през 2019 г. стана първият български актьор, качил се на сцената на “Оскар”-ите по време на 91-вата церемония, след като филмът „Зелената книга“, в който той участва, спечели наградата за най-добър филм, ще гостува в Севлиево на 7-ми май.

Той пристигна преди няколко дни в България, за да участва в дует с Дивна, която влезе в образа на Хилда в „Като две капки вода“. Както винаги, актьорът представи едно към едно образа на своя учител – големият Тодор Колев.

През 2020 г. Димитър Маринов спечели място във формата „Като две капки вода“, но благородно отстъпи мястото си, защото (както той казва), “няма нужда от награди, а желание да раздава своите знания”. Към момента популярният в Холивуд актьор е преподавател по актьорско майсторство в САЩ. Срещата с него е по инициатива на Община Севлиево и включва представяне на пътеводителите по актьорска подготовка, чиито автор е Маринов. Книгите му “Към сцената“ и „Към екрана“ излязоха в края на 2024 г. под знака на издателство „АЗ-БУки“, печатът е на www.artniton.com.

Официалната премиера на заглавията започва от Севлиево – в 17.30 часа в сградата на Общината.

„Нашата форма на работа е строго индивидуална в партньорство. Актьорството е точно този съзнателен избор, който идва от вярата вътре във вас. То е начин на живот. Имам класове в САЩ, в които работят по четири сесии и им казвам директно кой става и кой не, според мен. Актьорлъкът е дарба – той е вид мислене. Аз не мога да ви науча на актьорско майсторство – никой не може. Ние можем само да ви придадем похвати, практики, с които да ви помогнем да откриете себе си”, споделя пред младите хора Димитър Маринов. С харизмата си и естественото си поведение, Димитър Маринов пленява всяка аудитория.

Всеки, който има интерес към литературата и киноизкуството ще има чудесна възможност да се запознае лично с актьора и да почерпи вдъхновение от неговия професионален път. Животът му е като филмова лента, с много обрати и събития, но примерът му да не се отказва да се бори е много мотивиращ.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново отбелязва 120 години от рождението на Иван Койчев

Published

on

В залата за временни изложби „Колю Фичето“ на Исторически музей – Дряново този петък, 2 май, ще бъде открита изложбата „Иван Койчев: човекът, художникът, учителят (1905–1976)“.

Събитието, което ще започна в 17.30 часа, е посветено на 120 години от рождението на видния художник, педагог и общественик, оставил значим отпечатък в културния живот на Дряново.

Изложбата е в две части и включва част от последното дарение на семейството на Иван Койчев, направено през 2024 г. В първата част посетителите ще видят негови архивни снимки, документи и лични вещи, показващи живота и приноса му като художник и педагог. А във втората са представени непоказвани за публиката негови творби.

Изложбата представя Иван Койчев не само като талантлив творец, но и като личност с активна обществена роля, оставил следа в местната историческа памет.

Зареди още

Крими

Софиянец с „Мерцедес“ преби дядо до автогарата в Габрово

Published

on

76 –годишен габровец бе пребит от 34-годишен мъж от София. Неприятният инцидент се разиграл в понеделник, 28 април, в ранния следобед до автогарата в Габрово.

Тогава около 15.40 часа, чрез спешния телефон 112 в полицията постъпил сигнал от гражданин, който съобщил, че в района на автогарата е намерен мъж, с видими следи от побой в областта на лицето.

На място незабавно бил изпратен автопатрулен екип, който установил самоличността на пострадалия. Допълнително при събеседването с пострадалия било установено, че мъжът бил ударен от непознат, който се придвижвал с лек автомобил „Мерцедес“, със софийска регистрация.

Предприети били незабавни оперативно-издирвателни мероприятия, в хода на които бил задържан извършителят на деянието. Това е 34-годишен софиянец.

Работата по изясняване на случая продължава в рамките на образуваното досъдебно производство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица