Свържи се с нас

Икономика

Новият център на социалните предприятия ще бъде на ул.“Успех“

Published

on

Новият регионален център в Габрово на социалните предприятия ще бъде на ул.“Успех“ 1. Това стана ясно на информационна среща, организирана днес, 2 март, в Ритуалната зала на Община Габрово, където бяха представени целите и бъдещите дейности. Събитието бе организирано от Министерството на труда и социалната политика, като в него се включиха вицепремиерът Атанас Пеканов и заместник-министърът Надя Клисурска.

Домакин на форума бе Областна администрация- Габрово. Кристина Сидорова припомни, че в края на 2022 година Габрово бе избран от Министерството на труда и социалната политика за един от шестте центъра (фокус-точки) в страната, които ще развиват регионалния капацитет на модернизацията на предприятията от социалната и солидарната икономика.

„Дейността на центровете ще покрива териториално регионите по NUTS-2 и е част от проекта на МТСП П41 „Развитие на социалната икономика“, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост“, каза Кристина Сидорова.

Думите ѝ бяха допълнени от вицепремиер Атанас Пеканов, който отбеляза, че всички проекти, които са част от Плана за възстановяване, са важни. „За мен едни от най-важните са тези в социалната сфера. Изключително съм благодарен на Министерството, което се представя отлично при изпълнението на европейски програми. Първата от тях- за картиране на социалните услуги, вече е приета и стартирана. Проектът, обект на настоящата дискусия, също има особено значение. Той е важен за Габрово, също отличник при реализирането на европейски проекти. В града ще бъде разкрит регионален център, който ще бъде място за споделяне на опит, идеи и иновативни решения. Днешното събитие е част и от една по-голяма картина. Преди две години ЕК представи План за развитието на социалната икономика, като в него са включени действия от три области: създаване на подходящи условия за развитие на социалните предприятия; създаване на нови възможности за разширяване на социалната икономика; развиване на потенциала. През тази година се очаква да стартира и общ портал на ниво ЕС, на който социалните предприемачи ще намерят информация за политики, възможности за финансиране, за обучения и за различни инициативи на ЕС.“, коментира Атанас Пеканов и добави, че акцент по проект П41 ще е дигитализацията на работните процеси в социалните предприятия.

В новия програмен период се предвижда да бъдат отпуснати средства за стартиране и развитие на социално предприемачество, преквалификация и усъвършенстване на съществуващите предприятия. Вицепремиетът открои като важна цел и осъществяването на трайно сътрудничество между социалните предприемачи, конвенционалния бизнес, централната власт, местната власт и гражданите.

Зам.-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска обясни, че през 2018 година е приет Законът за предприятията на солидарната и социалната икономика. “На тази база правните субекти със социална насоченост, които отговаряха на нормативните изисквания, бяха обособени в нарочен регистър. За съжаление, към днешна дата броят на предприятията в регистъра е 38, а на територията на Северен централен регион има само едно. Надявам се с този проект да направим възможното повече стопански субекти да се включат в Регистъра на социалните предприятия. Такива мога да бъдат неправителствени организации, кооперации, юридически лица, регистрирани по Търговския закон. Всички те могат да се възползват от ресурсите на проекта, а и по Програма „Развитие на човешките ресурси“, в която са предвидени над 43 млн. лв за развитие на социалното предприемачество“, поясни заместник- министърът.

Клисурска сподели още, че процедурата по вписване в регистъра е улеснена, като предприемачите трябва да покриват законоустановен минимум. Тя даде пример с предприятията, в които работят хора от уязвими групи. Според Закона те са 13- хора с трайни увреждания, продължително безработни, безработни над 55 години, лица до 29- годишна възраст без предходен професионален опит, бездомни, пострадали от домашно насилие, лица със зависимост от алкохол или наркотици, преминали успешно рехабилитационна програма, бежанци, и други.

Всяко предприятие, в което работят подобни лица може да бъде социално, ако броят им отговаря на законовите разпоредби, а в устава и вътрешните им правила е предвидено участие на работещите в управлението на предприятието.

В Регионалния център в Габрово ще работи екип от 7 души, като се очаква да бъде сформиран до няколко седмици. Центърът ще се помещава в сграда на ул. „Успех“1. В нея ще бъде обособено изложбено пространство, където ще се представят продукти и произведения от социални предприятия в региона.

Целта е социалните предприятия и техните стоки и услуги да станат видими, конкурентноспособни, общодостъпни и привлекателни.

На форума бяха разяснени още стъпките, по които предприятията да се регистрират в Регистъра на социалните предприятия и критериите, които трябва да изпълнят, като ще се търси и добавена социална стойност.

Събитието уважиха областният управител на Силистра Николай Неделчев, областният управител на Разград Драгомир Златев, заместник – областният управител на Велико Търново Станислав Николов, заместник – областният управител на Силистра Димитър Тодоров, представители на местната власт, ръководители на институции и представители на бизнеса.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Местните бизнеси губят клиенти, заради липса на маркетинг стратегия

Published

on

Въпреки че все повече местни бизнеси присъстват онлайн, голяма част от тях продължават да разчитат основно на реклама „от уста на уста“ и случайни публикации в социалните медии. Това показва проучване на габровската дигитална агенция market tackle сред фирми от региона.

Според наблюденията, 70% от местните бизнеси нямат ясна маркетингова стратегия, като 40% от тях не работят със специалисти в сферата на дигиталния маркетинг. В резултат на това много фирми губят потенциални клиенти, без дори да осъзнават причината.

„Много собственици вярват, че ако услугата им е добра, клиентите ще дойдат сами чрез препоръки. Истината е, че днес хората първо търсят онлайн, сравняват, проверяват мнения и чак тогава избират“, коментира Мирена Колева, собственик на market tackle.

Неефективно изразходване на бюджети

Най-честият проблем не е липсата на бюджет, а липсата на посока. Много фирми инвестират време и средства хаотично, без анализ какво реално носи резултат.

Често маркетингът се свежда до „пускане на постове“ или “спонсориране на публикации” без реална стратегия как бизнесът да достига нови клиенти и да изгражда доверие.

Според проучването, голяма част от местните фирми имат поне едно слабо звено, като:

  • остарели сайтове;
  • неактивни страници;
  • липса на Google присъствие;
  • реклами без конкретна цел;
  • липса на последователна комуникация с клиентите.

Променени потребителски нагласи 

Дори при традиционни местни бизнеси като ресторанти, магазини, салони, сервизи или медицински услуги, изборът на клиентите все по-често започва онлайн. Все повече потребители търсят мнения в Google, релевантно съдържание, което резонира с техните потребности, бързина при обратната връзка, надеждност и актуалност на бизнеса онлайн.

Ако една фирма липсва или изглежда неподдържана онлайн, клиентът често избира конкурент, дори услугата да не е по-добра.

Как местните бизнеси да растат?

Според експертите в market tackle именно местните бизнеси имат най-голям потенциал за растеж, когато използват правилно дигиталните канали.

Изграждането и следването на ясна маркетингова стратегия не е привилегия за избрани бизнеси, тя е задължителна за всеки бранд, който иска да се развива. “Често се смята, че работата по един канал, например създаването на съдържание за социалните медии, е цялостна услуга, която ще направи чудеса и не е необходимо друго. За съжаление това не е така. Онлайн, та дори и офлайн, присъствието и имиджът на един бизнес не се градят само със съдържание. Съдържанието е едно от парчетата на пъзела. За да се разкрие цялостната картина са необходими правилно таргетирана реклама, добра и уеднаквена комуникация на бранда, изграждане на доверие.“, добавя още Мирена Колева.

Зареди още

Икономика

2 427 данъчни декларации са подадени в офис на НАП в Габрово

Published

on

Над 2 400 юридически лица, отчитащи дейността си пред офис на НАП Габрово, вече са изпълнили задължението си и са подали годишни данъчни декларации.

Времето изтича – крайният срок е 30 юни. До тази дата своите декларации трябва да подадат и едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане.

Те дължат и окончателни осигурителни вноски, декларирани с Образец № 6. Декларирането става единствено по електронен път – през сайта на НАП с ПИК или електронен подпис.

Данъците могат да се платят онлайн, в банка или с пощенски запис. Допълнителна информация можете да намерите тук.

Зареди още

Икономика

Област Габрово продължава да се топи: Всеки трети жител е пенсионер

Published

on

*Автор на използваното фоново изображение е Светломир Христов.

Област Габрово продължава да губи население с тревожни темпове, а демографската картина в региона става все по-тежка. Това показват данните за 2025 година, оповестени от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, според които областта вече е сред най-застаряващите в цялата страна.

Към края на миналата година жителите на областта са 92 722 души, с 1 095 по-малко спрямо година по-рано. Зад сухата статистика обаче се крие далеч по-сериозен проблем, а именно, че бързото застаряване и свиване на населението поставя под въпрос бъдещото развитие на региона.

Данните показват, че над 30% от хората в областта са на възраст над 65 години. Това означава, че почти всеки трети жител е пенсионер. По този показател Област Габрово е на трето място в страната, изпреварвана единствено от Област Видин и Област Смолян.

В същото време децата до 15-годишна възраст са едва 11.5% от населението. Средната възраст в региона вече достига 49.6 години, стойност, която ясно показва задълбочаващото се демографско остаряване.

Особено тревожна е ситуацията с трудоспособното население. На всеки 100 души, които излизат от пазара на труда, се падат едва 58 млади хора, които тепърва навлизат в него. Този дисбаланс поставя сериозни въпроси пред бизнеса, икономиката и устойчивостта на социалната система през следващите години.

Продължава и спадът при раждаемостта. През 2025 година живородените деца в областта са по-малко спрямо предходната година, а средният брой деца, които една жена ражда през живота си, пада до 1.66. Това остава далеч под нивото, необходимо за естествено възпроизводство на населението.

Въпреки че смъртността бележи лек спад, тя остава изключително висока – 20.7 промила. По този показател областта отново е сред първенците в негативната национална статистика.

Най-тежка е картината в Трявна, където повече от една трета от населението е над 65 години. Най-благоприятна остава структурата в Севлиево, макар и там тенденцията също да е негативна.

Демографските процеси в Област Габрово от години вървят в посока на обезлюдяване, но новите данни показват, че кризата вече придобива критични размери. Все по-малко млади хора, все по-възрастно население и все по-сериозен недостиг на работна сила. Това е реалността, пред която регионът е изправен днес.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица