Новини
Народният представител Богомил Петков се отчете пред избирателите
Народният представител от ПП „Продължаваме промяната“ Богомил Петков от бургаския избирателен район направи своя отчет пред избирателите за свършеното от него. Той избра трибуната на Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“, за да представи свършеното от него в състава на 48 Народно събрание.
„Като народен представител в 48-то Народно събрание вярвам, че моралът и доброто са най-важните в моята работа. Именно поради това се борих за прозрачност и справедливост. И макар да срещнах много трудности и откровен саботаж, продължих да надграждам онова, което бях постигнал в 47-ото НС по въпроса за решаване на проблема с водоснабдяването на Севлиевска община.
Служебното правителство с решение на МС № 711/30.09.2022 год. отмени решение № 576/01.08.2022 год. на правителството на Kирил Петков и оряза два от общо трите проекта на община Севлиево на стойност 7 154 838 лв. без ДДС. Въпреки това беше подписан един от проектите от етап 2 – участък 1 от т. 570 до т. 700 с дължина 4205,35 м.. Беше подписано споразумение № РД-02-30-203/28.10.2022 год. между МРРБ и община Севлиево за трансфер на 50% от проекта на стойност 1 275 417 лв, като тези финансови средства вече са преведени по сметка на общината.
След като стана ясно, че други средства от бюджета на МРРБ за 2022 г няма да бъдат отпуснати, започнах да търся друг вид финансиране. На 20. 01. 2022 г след среща в „Българския ВиК холдинг” ЕАД, заедно с областния управител на Габрово, управителя на „ВиК” ООД в Габрово, се стигна до решение част от участък 2 от етап 2, с дължина 1 367 м, да се реконструира от капиталовата програма на „ВиК” ООД Габрово през 2023 год.
След няколко срещи с министъра на МРРБ, с директора Дирекция на „ВиК” при МРРБ и главен директор на Оперативна програма “Околна среда 2021-2027” информирам, че Министерството на регионално развитие и благоустройство е възложило разработване Регионално прединвестиционно проучване за обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация” ООД – Габрово, със срок за завършване края на 2023 год.
С него ще се определят ВиК-обектите, необходими за постигане на съответствие с директивите на Европейския съюз за питейните отпадъчни води в агломерации над 10 000 екв. жители като Севлиево, за безвъзмездно финансиране за които ще се кандидатства по Програма „Околна среда 2021-2027 год.“.
С тези средства ще бъдат финансирани останалите неподменени участъци от ПСПВ в с. Стоките до Севлиево, цялостна реконструкция ПСПВ и подмяна на останалата вътрешна водопроводна мрежа на града.
По отношение на най-важната част за финансиране, която не е допустима по програма „Околна среда 2021-2027 г.”, тъй като се намира на територията на община Априлци, Ловешка област, а именно – реконструкция на довеждащ магистрален водопровод от ВЕЦ „Видима” до ПСПВ с. Стоките, участък от т.1 до т. 293 с дължина 10 194 м, се срещнах с Омбудсмана на Република България проф. д-р Диана Ковачева След което получих нейната подкрепа. (Писмо с № 828 от 26. 01. 2023 год. до Омбудсмана проф. д-р Диана Ковачева и писмен отговор към него с № 828/13. 02. 2023 год. относно: „Финансиране на магистрален Водопровод от ВЕЦ „Видима” до ПСПВ с. Стоките, участък от т.1 до т. 293“. За този участък писмено с искане за финансиране съм запознал Мининистъра на МРРБ, премиера и президента с писма от 26. 01. 2023 год.)
По отношение на каузата ми за изграждане на тунела под връх „Шипка”, заедно с обходния път на Севлиево, проведох няколко срещи с управлението на АПИ. Оттам получих уверение, че са съгласували Задание за проектиране „Изработване на инвестиционни проучвания, двуфазно проектиране на инвестиционен проект в идейна и техническа фаза с пълни инженерно-геоложки проучвания и ПУП – Парцелен план за Западен обходен път на Севлиево”, което впоследствие е утвърдено от община Севлиево; Писмо № 48-254-06-675/02.12.2022 год. до Министъра на регионалното развитие и благоустройство г-н Иван Шишков и писмен отговор към него с №02-02-490/02.12.2022 год., относно: Oбходен път гр. Севлиево.
След подписването на договора за изграждане на тунела под връх „Шипка” от 08. 06.2022 год. от АПИ ме информираха, че процедурата върви по план и е на етап проектиране техническа фаза.
След сигнали от граждани до мен, зададох писмен въпрос до Министъра на МРРБ за състоянието на път III -6072 Батошево-Стоките-Кръвеник-Априлци и опасен участък на него в района на с.Селище: Писмо с № 48-354-06-154/13.01.2023 год. до Министъра на регионалното развитие и благоустройство г-н Иван Шишков и писмен отговор към него с № 02-02-33/23.01.2023.год. относно: Oпасен участък път III – 6072 в района на с.Селище.
След отпуснатите финансови средства от Правителството на Кирил Петков, в размер на 427 989 лв, на Природоматематическата гимназия „Академик Иван Гюзелев” в Габрово, ремонтът на покрива и другите строително монтажни работи са завършени.
Завършен е и ремонтът на покрива на Национална Априловска Гимназия в Габрово, а в момента се извършват останалите строителни монтажни дейности, на стойност 1 172 000 лв, отпуснати от Министерството на културата на редовното правителство.
Бяха осигурени и средства за финансиране и въвеждане на мерки за Енергийна ефективност в сградата на Районно управление – Севлиево към ОД на МВР в Габрово и многофамилна жилищна сграда в ж.к.”Митко Палаузов”, бл. 4, в Севлиево. Това се реализира по процедура BG16RFOP001-2.003 “Eнергийна Ефективност в периферните райони-3”.
От бюджета на МРРБ се финансира и бяха преведени 50%, в размер на 2 689 796 лева, на община Трявна по проект „Рехабилитация и или реконструкция на участък с дължина 5,500 км от общински път GAB2117”; На община Дряново в размер на 1 994 010 лв. по проект „Реконструкция на общински път GAB 3118-/III-609, Трявна-Царева ливада/-Куманите”.
На община Габрово, в размер на 144 584 лв, по проект „Реконструкция на водопровод и канализация по улиците „Златна нива” и „Зелена ливада”.
Като Народен представител в 48-ото НС отчитам внесени: 9 Законопроекта на I четене; 3 Законопроекти на II четене; 6 Въпроси към министър; 1 Предложение за разискване; 2 Проекта за решения; 2 Питания към министри; 21 Приемни дни в градове и села; 31 заседания на комисии; 50 бр. Заседания на Народното събрание; 59 срещи с граждани, НПО и браншови организации. Над 6000 изминати километри.
Това свърших за 3,5 месеца. Дали е малко или много вие ще кажете, уважаеми избиратели.
С придобития опит на 47-ото НС, професионални умения и морален компас работех с желание и надежда за по-добро бъдеще. Гласувах по съвест с убеждението, че правя най-доброто за каузата България.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.
Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.
Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.
На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.
-
Новинипреди 2 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Културапреди 18 часаНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Кримипреди 2 дниПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Новинипреди 23 часаОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди 2 дниГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 23 часаКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото