Героизмът на българските опълченци продължава да вълнува и днес. В тяхна чест са наименувани улици, издигнати са паметници, приживе някои от тях получават военни отличия, пенсии, земя. Не за облаги те оставят кръвта си по склоновете на Шипка, при защитата на Стара Загора, на атаката при Шейново и в други сражения.

Мнозина от хилядите герои обаче са забравени приживе, живеят повече от скромно, въпреки че вземат дейно участие в последвалите войни за национално обединение. За да се почете тяхното дело, за да не се забрави то и да се предаде на поколенията и след тях, Габрово отдава почит на българските опълченци по начин, който няма еквивалент в България.

На 7 февруари 1923 г. за Почетни граждани на нашия град са провъзгласени 522 живи тогава поборници и опълченци от цялата страна. Този акт има своята предистория, започнала четири месеци по-рано.

След тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея, по предложение на тогавашния кмет Еким Топузанов, Градският общински съвет обсъжда как най-добре да изрази признателността на габровци към сражавалите се на Шипка опълченци като защитници и спасители на града.

Така на 21 септември 1922 г. се взема решение да се обявят за Почетни граждани на Габрово живите опълченци от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета и Десета дружина и Конната сотня, „взели участие в боевете на Шипка в 1877 г.”. Това е записано в Протокол № 32 от 1922 г. от заседание на Градски общински съвет – Габрово. За да се изпълни това решение, от Централното Поборническо-опълченско дружество – София се изисква списък.

В него са включени живите по това време опълченци, участвали не само в отбраната на Шипченския проход, но и в други сражения по бойния път на дружините – в Казанлъшко, при Стара Загора, при Шейново, в Котленския балкан и т.н. След изготвянето на списъка, за Почетни граждани на Габрово са обявени поименно всичките 522 поборници и опълченци от споменатите дружини.

В Протокол № 2 от 7 февр. 1923 г., с Решението на Габровския общински съвет са записани техните имена. Днес той се съхранява в Държавен архив – Габрово. Интересна статистика за техните родни места, откриваме във фонда на габровския журналист и краевед Ганчо Танев (1927-2010). От всичките, провъзгласени през 1923 г. за Почетни граждани на Габрово опълченци, 136 са от селищата на днешната Габровска област.

От тях 98 са от Габрово и габровските села, другите 38 са от Севлиевско, Тревненско и Дряновско. Останалите 376 са от други краища на България, от Бесарабия, Македония, Северна Добруджа, Източна Тракия и даже от Черна гора. Две години по-късно, Габровската община връчва специално изработен Диплом на обявените за Почетни граждани, подписан от кмета, неговите помощници и общинските съветници.

През 2003 г. Държавен архив – Габрово издава книгата „Почетните граждани на Габрово”, в която са включени провъзгласените за Почетни граждани през 1923 г. живи опълченци. Един от съставителите на изданието е Ганчо Танев, който се превърна в еталон за прецизност и стремеж към точно и вярно изясняване на всеки факт и детайл от миналото на родния ни град.

Той установява, че в списъците, изготвени от Централното Поборническо-опълченско дружество през 1923 г. обаче е допуснат много сериозен пропуск. По това време, в страната е имало още 453 живи опълченци, но неизвестно по какви причини, те не са били включени в него. Поради това те са били лишени от възможността също да бъдат обявени за Почетни граждани на Габрово. А мнозина от тях са били ранени в сраженията, наградени с руски военни отличия и дори произведени в подофицерски чинове.

След Освобождението мнозина от тях са изтъкнати военни дейци, полковници и генерали, изявени общественици, доброволци в Сръбско-българската и Балканската война, членове и активисти на Поборническо-опълченските дружества.

От днешната Габровска община, в този списък са пропуснати 40 живи тогава опълченци. Отново г-н Танев, в сътрудничество с Държавен архив – Габрово, по повод 130-годишнината от Шипченската епопея, подготвя обобщени справки за опълченците – Почетни граждани на Габрово за градовете Варна, Велико Търново, Казанлък, Карлово, Кюстендил, Ловеч, Плевен, Пловдив, Русе, Свищов, Севлиево, Сливен, Стара Загора, Тетевен, Трявна и Шумен.

Те са изпратени с писма до основните регионални вестници в 16 градове в България. Трудът, който Ганчо Танев положи за реабилитиране на паметта на пропуснатите през 1923 г. живи опълченци, намери своето продължение през 2020 г. Тогава, по повод 160-годишнина от провъзгласяването на Габрово за град, Държавен архив изготви предложение за провъзгласяването им за Почетни граждани на Габрово.

С Решение № 218 от 24 септ. 2020 г., Общински съвет – Габрово обяви за почетни граждани на града останалите живи към 1923 г. 40 опълченци от днешната Община Габрово и Добри Цонев от с. Куцина, Великотърновско (от състава на I-ва дружина). Те са били жители на Габрово, както и селата Топлеш, Жълтеш, Делижеци, Тодорчета, Велковци, Гледаци, Пецевци, на Русевци, Вуевци (Войново), Недевци (днес квартали на Габрово), Зелено дърво, Цуцумани, Прахали, Гарвани, Цвятковци, Саботковци, Стоевци, Янковци. Държавен архив – Габрово съхранява Протоколите на Габровски градски общински съвет, с които се стига до този акт.

Протоколът от 7 февр. 1923 г. е изцяло дигитализиран и достъпен за четене в Информационната система на държавните архиви. Съхранява се и фонда на Ганчо Танев. Документите са достъпни за читатели, изследователи и за всички, които искат да научат повече за участниците в Българското опълчение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/