Новини
Преди 100 години Габрово официално отдава почит на българските опълченци

Героизмът на българските опълченци продължава да вълнува и днес. В тяхна чест са наименувани улици, издигнати са паметници, приживе някои от тях получават военни отличия, пенсии, земя. Не за облаги те оставят кръвта си по склоновете на Шипка, при защитата на Стара Загора, на атаката при Шейново и в други сражения.
Мнозина от хилядите герои обаче са забравени приживе, живеят повече от скромно, въпреки че вземат дейно участие в последвалите войни за национално обединение. За да се почете тяхното дело, за да не се забрави то и да се предаде на поколенията и след тях, Габрово отдава почит на българските опълченци по начин, който няма еквивалент в България.
На 7 февруари 1923 г. за Почетни граждани на нашия град са провъзгласени 522 живи тогава поборници и опълченци от цялата страна. Този акт има своята предистория, започнала четири месеци по-рано.
След тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея, по предложение на тогавашния кмет Еким Топузанов, Градският общински съвет обсъжда как най-добре да изрази признателността на габровци към сражавалите се на Шипка опълченци като защитници и спасители на града.
Така на 21 септември 1922 г. се взема решение да се обявят за Почетни граждани на Габрово живите опълченци от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета и Десета дружина и Конната сотня, „взели участие в боевете на Шипка в 1877 г.”. Това е записано в Протокол № 32 от 1922 г. от заседание на Градски общински съвет – Габрово. За да се изпълни това решение, от Централното Поборническо-опълченско дружество – София се изисква списък.
В него са включени живите по това време опълченци, участвали не само в отбраната на Шипченския проход, но и в други сражения по бойния път на дружините – в Казанлъшко, при Стара Загора, при Шейново, в Котленския балкан и т.н. След изготвянето на списъка, за Почетни граждани на Габрово са обявени поименно всичките 522 поборници и опълченци от споменатите дружини.
В Протокол № 2 от 7 февр. 1923 г., с Решението на Габровския общински съвет са записани техните имена. Днес той се съхранява в Държавен архив – Габрово. Интересна статистика за техните родни места, откриваме във фонда на габровския журналист и краевед Ганчо Танев (1927-2010). От всичките, провъзгласени през 1923 г. за Почетни граждани на Габрово опълченци, 136 са от селищата на днешната Габровска област.
От тях 98 са от Габрово и габровските села, другите 38 са от Севлиевско, Тревненско и Дряновско. Останалите 376 са от други краища на България, от Бесарабия, Македония, Северна Добруджа, Източна Тракия и даже от Черна гора. Две години по-късно, Габровската община връчва специално изработен Диплом на обявените за Почетни граждани, подписан от кмета, неговите помощници и общинските съветници.
През 2003 г. Държавен архив – Габрово издава книгата „Почетните граждани на Габрово”, в която са включени провъзгласените за Почетни граждани през 1923 г. живи опълченци. Един от съставителите на изданието е Ганчо Танев, който се превърна в еталон за прецизност и стремеж към точно и вярно изясняване на всеки факт и детайл от миналото на родния ни град.
Той установява, че в списъците, изготвени от Централното Поборническо-опълченско дружество през 1923 г. обаче е допуснат много сериозен пропуск. По това време, в страната е имало още 453 живи опълченци, но неизвестно по какви причини, те не са били включени в него. Поради това те са били лишени от възможността също да бъдат обявени за Почетни граждани на Габрово. А мнозина от тях са били ранени в сраженията, наградени с руски военни отличия и дори произведени в подофицерски чинове.
След Освобождението мнозина от тях са изтъкнати военни дейци, полковници и генерали, изявени общественици, доброволци в Сръбско-българската и Балканската война, членове и активисти на Поборническо-опълченските дружества.
От днешната Габровска община, в този списък са пропуснати 40 живи тогава опълченци. Отново г-н Танев, в сътрудничество с Държавен архив – Габрово, по повод 130-годишнината от Шипченската епопея, подготвя обобщени справки за опълченците – Почетни граждани на Габрово за градовете Варна, Велико Търново, Казанлък, Карлово, Кюстендил, Ловеч, Плевен, Пловдив, Русе, Свищов, Севлиево, Сливен, Стара Загора, Тетевен, Трявна и Шумен.

Те са изпратени с писма до основните регионални вестници в 16 градове в България. Трудът, който Ганчо Танев положи за реабилитиране на паметта на пропуснатите през 1923 г. живи опълченци, намери своето продължение през 2020 г. Тогава, по повод 160-годишнина от провъзгласяването на Габрово за град, Държавен архив изготви предложение за провъзгласяването им за Почетни граждани на Габрово.
С Решение № 218 от 24 септ. 2020 г., Общински съвет – Габрово обяви за почетни граждани на града останалите живи към 1923 г. 40 опълченци от днешната Община Габрово и Добри Цонев от с. Куцина, Великотърновско (от състава на I-ва дружина). Те са били жители на Габрово, както и селата Топлеш, Жълтеш, Делижеци, Тодорчета, Велковци, Гледаци, Пецевци, на Русевци, Вуевци (Войново), Недевци (днес квартали на Габрово), Зелено дърво, Цуцумани, Прахали, Гарвани, Цвятковци, Саботковци, Стоевци, Янковци. Държавен архив – Габрово съхранява Протоколите на Габровски градски общински съвет, с които се стига до този акт.
Протоколът от 7 февр. 1923 г. е изцяло дигитализиран и достъпен за четене в Информационната система на държавните архиви. Съхранява се и фонда на Ганчо Танев. Документите са достъпни за читатели, изследователи и за всички, които искат да научат повече за участниците в Българското опълчение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.
Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.
За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Новини
Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.
Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.
„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.
Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.
Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Култура
Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.
Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.
Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.
Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.
Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.
В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.
Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.
Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.
Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.


-
Икономикапреди 6 дни2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?
-
Новинипреди 5 дниПриключи ремонтът на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
-
Кримипреди 4 дниИван Халкин застава начело на полицията в Габрово
-
Кримипреди 5 дниВнимание: Зачестяват опитите за телефонни измами в Габровско!
-
Любопитнопреди 6 дниВсяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора
-
Икономикапреди 5 дниMarket tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж
-
Икономикапреди 5 дниНад 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово
-
Новинипреди 3 дниРадослав Първанов е новият председател на СБЖ – Габрово









