Свържи се с нас

Новини

Преди 100 години Габрово официално отдава почит на българските опълченци

Published

on

Героизмът на българските опълченци продължава да вълнува и днес. В тяхна чест са наименувани улици, издигнати са паметници, приживе някои от тях получават военни отличия, пенсии, земя. Не за облаги те оставят кръвта си по склоновете на Шипка, при защитата на Стара Загора, на атаката при Шейново и в други сражения.

Мнозина от хилядите герои обаче са забравени приживе, живеят повече от скромно, въпреки че вземат дейно участие в последвалите войни за национално обединение. За да се почете тяхното дело, за да не се забрави то и да се предаде на поколенията и след тях, Габрово отдава почит на българските опълченци по начин, който няма еквивалент в България.

На 7 февруари 1923 г. за Почетни граждани на нашия град са провъзгласени 522 живи тогава поборници и опълченци от цялата страна. Този акт има своята предистория, започнала четири месеци по-рано.

След тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея, по предложение на тогавашния кмет Еким Топузанов, Градският общински съвет обсъжда как най-добре да изрази признателността на габровци към сражавалите се на Шипка опълченци като защитници и спасители на града.

Така на 21 септември 1922 г. се взема решение да се обявят за Почетни граждани на Габрово живите опълченци от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета и Десета дружина и Конната сотня, „взели участие в боевете на Шипка в 1877 г.”. Това е записано в Протокол № 32 от 1922 г. от заседание на Градски общински съвет – Габрово. За да се изпълни това решение, от Централното Поборническо-опълченско дружество – София се изисква списък.

В него са включени живите по това време опълченци, участвали не само в отбраната на Шипченския проход, но и в други сражения по бойния път на дружините – в Казанлъшко, при Стара Загора, при Шейново, в Котленския балкан и т.н. След изготвянето на списъка, за Почетни граждани на Габрово са обявени поименно всичките 522 поборници и опълченци от споменатите дружини.

В Протокол № 2 от 7 февр. 1923 г., с Решението на Габровския общински съвет са записани техните имена. Днес той се съхранява в Държавен архив – Габрово. Интересна статистика за техните родни места, откриваме във фонда на габровския журналист и краевед Ганчо Танев (1927-2010). От всичките, провъзгласени през 1923 г. за Почетни граждани на Габрово опълченци, 136 са от селищата на днешната Габровска област.

От тях 98 са от Габрово и габровските села, другите 38 са от Севлиевско, Тревненско и Дряновско. Останалите 376 са от други краища на България, от Бесарабия, Македония, Северна Добруджа, Източна Тракия и даже от Черна гора. Две години по-късно, Габровската община връчва специално изработен Диплом на обявените за Почетни граждани, подписан от кмета, неговите помощници и общинските съветници.

През 2003 г. Държавен архив – Габрово издава книгата „Почетните граждани на Габрово”, в която са включени провъзгласените за Почетни граждани през 1923 г. живи опълченци. Един от съставителите на изданието е Ганчо Танев, който се превърна в еталон за прецизност и стремеж към точно и вярно изясняване на всеки факт и детайл от миналото на родния ни град.

Той установява, че в списъците, изготвени от Централното Поборническо-опълченско дружество през 1923 г. обаче е допуснат много сериозен пропуск. По това време, в страната е имало още 453 живи опълченци, но неизвестно по какви причини, те не са били включени в него. Поради това те са били лишени от възможността също да бъдат обявени за Почетни граждани на Габрово. А мнозина от тях са били ранени в сраженията, наградени с руски военни отличия и дори произведени в подофицерски чинове.

След Освобождението мнозина от тях са изтъкнати военни дейци, полковници и генерали, изявени общественици, доброволци в Сръбско-българската и Балканската война, членове и активисти на Поборническо-опълченските дружества.

От днешната Габровска община, в този списък са пропуснати 40 живи тогава опълченци. Отново г-н Танев, в сътрудничество с Държавен архив – Габрово, по повод 130-годишнината от Шипченската епопея, подготвя обобщени справки за опълченците – Почетни граждани на Габрово за градовете Варна, Велико Търново, Казанлък, Карлово, Кюстендил, Ловеч, Плевен, Пловдив, Русе, Свищов, Севлиево, Сливен, Стара Загора, Тетевен, Трявна и Шумен.

Те са изпратени с писма до основните регионални вестници в 16 градове в България. Трудът, който Ганчо Танев положи за реабилитиране на паметта на пропуснатите през 1923 г. живи опълченци, намери своето продължение през 2020 г. Тогава, по повод 160-годишнина от провъзгласяването на Габрово за град, Държавен архив изготви предложение за провъзгласяването им за Почетни граждани на Габрово.

С Решение № 218 от 24 септ. 2020 г., Общински съвет – Габрово обяви за почетни граждани на града останалите живи към 1923 г. 40 опълченци от днешната Община Габрово и Добри Цонев от с. Куцина, Великотърновско (от състава на I-ва дружина). Те са били жители на Габрово, както и селата Топлеш, Жълтеш, Делижеци, Тодорчета, Велковци, Гледаци, Пецевци, на Русевци, Вуевци (Войново), Недевци (днес квартали на Габрово), Зелено дърво, Цуцумани, Прахали, Гарвани, Цвятковци, Саботковци, Стоевци, Янковци. Държавен архив – Габрово съхранява Протоколите на Габровски градски общински съвет, с които се стига до този акт.

Протоколът от 7 февр. 1923 г. е изцяло дигитализиран и достъпен за четене в Информационната система на държавните архиви. Съхранява се и фонда на Ганчо Танев. Документите са достъпни за читатели, изследователи и за всички, които искат да научат повече за участниците в Българското опълчение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление

Published

on

На Годишната среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в курорта Албена, зам.-кметът на Габрово Мария Йозова беше отличена с награда за значим принос в развитието на местното самоуправление.

Отличието ѝ бе връчено от министър-председателя на Република България Росен Желязков, който подчерта високия професионализъм, дългогодишния опит и отдадеността на Йозова към изграждането на ефективна и устойчива система на местно управление.

Мария Йозова има над 20 години опит в общинска администрация. В продължение на четири години е била заместник-председател, а до 2027 г. е председател на Финансовата комисия към НСОРБ. Тя е сред водещите експерти в областта на публичните финанси и активно работи за подобряване на финансовото управление и устойчивото развитие на общините.

По време на форума Община Габрово представи своя проект по програмата УРБАКТ – „Градове за управление на устойчивото развитие“, чрез презетацията на Пенчо Койчев на тема „От културата до дигитализацията: Габрово и стратегическото градско развитие“, която акцентира върху визията на Габрово за устойчив растеж, иновации и интеграция между културното наследство и модерните технологии.

Събитието събра представители на общини, държавни институции и партньорски организации, които обсъдиха основните приоритети и предизвикателства пред развитието на местното самоуправление в България.

Зареди още

Новини

Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика

Published

on

Габрово отбелязва своя Духовен празник на 14 октомври – Денят на Св. Петка Българска, с провеждането на Фестивала на духовната музика – събитие, което превръща вярата, словото и песента в едно общо преживяване на хармония и духовно единение.

Тържественото начало бе поставено с концерт в храм „Света Троица“, където молитвата и музиката се сляха в символ на благодарност и вдъхновение. Великотърновският митрополит Григорий отправи благословия към всички участници и гости, припомняйки дълбоките духовни корени на българската култура.

„Единение чрез духовната песен! Повдигнете се и се радвайте! 1170 години ни делят от създаването на българската азбука през 855 година. Радвайте се с очи и уши, с отворени сърца! Честит празник! Нека Божията благодат бъде винаги върху нас!“

С вдъхновени думи към публиката се обърна и зам.-кметът на Габрово арх. Меразчиев, който откри празничния концерт: „Празникът на духовната музика не е просто събитие. Той е молитва, изречена в хармония. Той е мост между човешкото и божественото, между традицията и съвремието, между гласа и тишината в храма. Той е онзи категоричен жест, с който Габрово заявява, че културата е нашият път, музиката — нашият език, а духовността — нашата същност. Благодаря на всички, които с любов, труд и постоянство съхраняват този празник вече 23 години — Народно читалище „Габрово-2002“, Габровското архиерейско наместничество, Министерството на културата и всички съмишленици, които вярват, че културата е път, а не притежание.“

По традиция фестивалът събира хорове от цялата страна, които обединяват в едно гласове, традиции и духовна енергия. Сцената в храма се превърна в пространство на вдъхновение и обща молитва чрез музиката, а Габрово — в сърце на българската духовност.

Зареди още

Новини

Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)

Published

on

В навечерието на 14 октомври – Деня на света Петка българска и Празник на град Севлиево, се състоя тържественото откриване на барелеф и паметна плоча в чест на архитект-инженера Йосиф Шнитер, построил красивата сграда, в която днес се помещава градската художествена галерия “Асен и Илия Пейкови”.

„Севлиевската общественост изразява своята признателност към Йосиф Шнитер, който пръв от мнозина други чужденци, творили в Севлиево, е оставил траен отпечатък върху съвременния облик на града. Сградата, в която днес се помещава галерията, е един от най-представителните архитектурни паметници в Севлиево – свидетелство за предприемчивия дух и културна зрялост на тогавашния град. През 2008 г. бе удостоена с приза „Фасада на годината“, а от същата година е дом на богатия художествен фонд на галерията, съхраняваща безценни творби на световноизвестните братя Асен и Илия Пейкови“, каза в словото си директорът на Историческия музей Ивета Миленова.

От името на всички присъстващи тя благодари на „Вилерой енд Бох“ и лично на Ярослав Дончев за неоценимата помощ за изработването на паметната плоча. На церемонията присъстваха и правнуците на Шнитер – проф. Мария Шнитер и Венцислав Шнитер.

“Много благодаря на кмета и на местната културна общност, които осигуриха този прекрасен повод за нашето първо посещение в Севлиево”, обърна се проф. Мария Шнитер към присъстващите на церемонията. Тя се възхити от запазената възрожденска атмосфера в Севлиево и разказа подробности за годините, когато е построена сградата на художествената галерия.

“Когато идва в Севлиево, Йосиф Шнитер е на 25 години – веднага, след като е участвал в обсадата на Плевен, където е ранен и награден със сабя от ген. Тотлебен за фортификационните му умения”.

Това е първата сграда на Шнитер в България – официално е открита на 13 октомври 1878 г. До днес нито една негова сграда не е била разрушена от природно бедствие, осъществявал е строг технически контрол и по няколко пъти е карал дюлгерите да строят повторно некачествено изпълнените зидове, докато не станат здрави.

„Проф. Шнитер загива през 1914 г. при авария на водопровода в Пловдив, където се разболява от пневмония и е погребан на общински разноски – умира беден и без свой дом“, сподели проф. Мария Шнитер. Тя подари архивни документи на музея и книга, която разказва за пътя на Йосиф Шнитер и построяването на първата му сграда в нашия град.

“За мен е чест, че заедно успяхме да сбъднем една мечта. Построените от Шнитер сгради у нас са около 100. Той е от строителите на съвременна България и ние трябва да пазим тяхната памет”, каза авторът на барелефа акад. Цвятко Сиромашки.

“Всички трябва да знаят, че пътят на Шнитер започва от Севлиево, преминава през Пловдив и се превръща в образец за качествено строителство”, каза още той и сподели интересни детайли за начина, по който са инспектирани сградите.

“Имам удоволствието заедно да открием този барелеф, който не е просто една скулптура, а ще се слее с градската среда на Севлиево, за да напомня на всички за един велик архитект – строител на България след Освобождението”, каза кметът д-р Иван Иванов. Той благодари на наследниците на архитект Шнитер, на акад. Сиромашки, без който идеята нямаше да може да се реализира, на Ивета Миленова и на всички, допринесли за днешното събития.

“Благодаря им, че направиха всичко възможно да направим това скромно тържество на датата, на която е била завършена тази сграда. Можем да сме благодарни и на онези севлиевци като Илия Денчев, които пътувайки из Европа, са уловили духа на времето и са го пренесли в нашия град”.

Повече за автора на барелефа:

Акад. Цвятко Сиромашки е академик на Българската академия на науките и изкуствата. Роден е в Пловдив през 1954 г., завършва Националната художествена академия. Член на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО. Носител е на десетки престижни отличия у нас и в чужбина, сред които наградата „Златен век“ на Министерството на културата, приз „Борис Христов“, както и множество международни признания от Германия, Италия, Финландия и Япония. Негови творби се намират в частни и държавни колекции по целия свят, включително във Ватикана, Москва и Кьолн. Автор и на редица монументални произведения, сред които скулптурната композиция „Духовна порта“ в София, паметният знак на Папа Йоан Павел II, както и на монумент на самия архитект Йосиф Шнитер в Пловдив.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица