Свържи се с нас

Икономика

„Необходими са постоянство и усилия, за да се постигне нещо значимо“

Published

on

„Необходими са постоянство и усилия, за да се постигне нещо значимо“, заяви проф. Димитрова пред годишното събрание на музей „Етър“.

Три важни събития дават облика на музей „Етър“ през 2022 година – спечелването на голямата международна награда „Жива“, обявяването на мутафчията Христо Маринов за живо човешко съкровище и реализацията на дейности по проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“.

На годишното събрание, в което взеха участие всички служители на културната организация, беше представена информация, свързана с работата на музея през 2022. От презентацията на зам.-директора д-р Ваня Донева стана ясно, че в РЕМО „Етър“ се поддържат два музейни фонда – основен и научно-спомагателен, в които има общо 28 055 културни ценности. В научния архив на институцията има 701 документа.

Зам.-директорът д-р Ваня Донева информира, че инвентираните 952 културни ценности постъпват в резултат на работата на уредниците, с приоритет, насочен към осигуряването на подготовката на предстоящите експозиции. Научноизследователската дейност през 2022 година е разнообразна и обхваща различни теми. Представители на музея се включват в различни по форма и съдържание научни форуми с доклади, съобщения и презентации – 22.

През годината се наблюдава увеличаване на обема на научната продукция – публикуваните книги, статии и съобщения са 19. Темите са разнообразни, свързани с музейна работа, етноложка проблематика, специфични занаяти, знания и умения, както и с исторически проблеми.

От изнесената по време на годишното събрание от ръководителя на отдел „Културен мениджмънт“ Светлозар Тодоров информация става ясно, че за последните 12 месеца посетителите в музей „Етър“ са 164 471 – с 19,2% повече от 2021 г. и с 42,5% повече в сравнение с 2020. По отношение на 2019 г. обаче, туристите са по-малко с 37,5%.

„Ако тази тенденция се запази, може да се очаква резултата от 2019 г. да бъде доближен през 2025 г. Все пак, трябва да се има предвид, че преодоляването на глобалните последици от Ковид пандемията не са приключили, особено във въздушния транспорт. В същото време войната в Украйна също оказва своето влияние – високи цени на горива и ескалираща инфлация. Тези фактори оказват влияние и върху отделния турист, при избора му на дестинация“, каза Светлозар Тодоров по време на отчета си пред участниците в годишното събрание. Българите, посетили музея през 2022 г. са с 16,9% повече от предходната година – 158 352.

Любопитно е, че този ръст не се дължи на туристите в категория „възрастни“, а на учениците от 1 до 4 клас. При тях се наблюдава скок от 225% или от 6 839 през 2021 г. те са 22 229 през 2022. Пикът на техните посещения – 8 915, е през месец юни, когато броят им значително надхвърля този за цялата предходна година.

„Добре е да се обърне внимание и на факта, че общия брой на учениците от 1 до 12 клас е 49 856 или 31,5% от българските туристи, факт който потвърждава необходимостта от поддържането и поднасянето на иновативни форми, допълващи училищния образователен процес и възможностите за творческа изява в музея. Чуждестранните туристи са 6 099 или 3,71% от общия брой посетители. През 2021 г. те са 2 500, което е ръст от 143,9% . Най-много са румънските туристи – 1 169. От Испания са 694, Полша – 532, Франция – 527, Англия – 506, Израел – 339, Германия – 258. Показателите са далеч от тези през 2019 г., когато чуждестранните туристи са 29 441 и представляват 13,02% от общия брой посетители“, коментира Светлозар Тодоров.

Главният счетоводител Мария Иванова припомни, че 2022 започва без приет държавен бюджет, поради сформиране на ново правителство, съответно липсва приет бюджет и за музея. Финансистката на институцията уточни, че в този случай разходите се извършват до размери на разходите за същия период на предходната година.

„Това изискване на закона, започнатите през предходната година дейности, увеличената цена на ел. енергията наложи силно ограничаване на разходите на музея в първите месеци и отлагане на някой регулярни плащания по договори за второто тримесечие. Другите определящи във финансово отношение фактори и по- важни моменти през годината са инфлацията и продължаващите ремонтни дейности“, информира Мария Иванова и допълни, че финансовото състояние на музея е добро, благодарение на съвместните усилия на всички отдели.

„В бъдеще добрите практики трябва да се утвърждават, като се доразвиват, но и да се търсят нови възможности“, каза в заключение Мария Иванова.

„През цялата 2022 г. работещите в техническата служба полагат грижи за всички обекти в РЕМО „Етър“. В музея и района около него целогодишно се отстранява сняг, шума и боклуци. Чистят се комините на всички помещения и се зареждат с дърва работилниците и дюкяна. Два пъти основно се премахват наноси от захранващата вада, тревните площи се косят, отстраняват се стари изсъхнали дървета, почиства се коритото на река Сивек, ремонтира се алейното осветление, целогодишно се наблюдават водните съоръжения“, върху това акцентира в презентацията си Бистра Димова, ръководител на административното звено и на техническата служба.

Тя оцени положително резултатите от работата на хигиенистите, които почистват откритите площи и експозициите. Служителите, свързани с административното обслужване, сред които са графичният дизайнер и IT-специалистът, успяват да обезпечат работата на колегите си от другите отдели.

Директорът проф. д-р Светла Димитрова смята, че екипът на музея е много добре балансиран. Тя изтъкна положителната роля на експертите, които са ангажирани с институцията.

Светла Димитрова заяви, че очаква от служителите да работят активно за затвърждаване на постиженията от последните седем години. „Ако упоритата работа продължи, ще „берем плодовете“ след няколко години, необходими са постоянство и усилия, за да се постигне нещо значимо“, каза преди закриване на годишното събрание проф. Димитрова.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

Published

on

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.

Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.

То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.

В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.

С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.

Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.

Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.

Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.

Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.

Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.

В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.

Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.

Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица