Свържи се с нас

Култура

„Театър под върбите на село“

Published

on

НЧ “Дядо Стойно- 1927”, Кметство Поповци защити проект към НФ “Култура” по “ Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество” . Срокът за изпълнение е 30 ноември 2023 и е на стойност 14350 лв. Самото заглавие “Театър по върбите на село” дава възможност за съчетаване на оригинални идеи на закрито и открито сред природата.Значима част от събитията ще се проведат на голямата поляна в центъра на селото, под емблематичните три върби, под които се провежда и Богородичния събор. Изборът не е случаен. След трудните години на пандемията селските зелени площи и вековните върби ще станат свидетели на нови идеи, на много деца и младежи в техните творчески превъплъщения , актьори от ТС”Смехoранчета” , в партньорство и с МТС “Смехoранчета”- Габрово. Стартирахме проекта на 1 октомври 2022 г. с участието на децата- актьори, партньорите от младежкия състав от, родители, кмета, ръководството на читалището и гости. Ръководителят на проекта Недялка Пенева- Игнатова- секретар на читалището представи всички инициативи по проекта, екипът, който ще го ръководи, партньорите и изискванията на НФК. Със забавна блиц- анкета се включиха големите актьори, към които има големи очаквания за обогатяването на спектакъла и представянето му пред публика. Пиесата на големия Недялко Йорданов – ”Приключения опасни със герои сладкогласни” се откроява с интригуващ и динамичен сюжет, с който емоционално завладява зрителя. Тетралният състав вече има трайни успехи, традиции и натрупан опит в своето художествено развитие, излязал е от годините на своя ентусиазиран период и е навлязъл в годините на утвърждаване. Съставът е създаден през 2014 г. В него участват 18 актьори на възраст от 8 до 17 години. През годините взеха участие в театралните фестивали в Русе и Хисаря. Съставът е от големи и малки актьори затова бе необходимо да се направи точен подбор на драматургията, за да се получи ярко представяне на персонажите. Затова реализацията на спектакъла и иновативните съпътстващи инициативи са залегнали в основата на проекта.

ЦЕЛИ: 
Финализиране на представление-  готов театрален продукт и промотирането му в публична среда. Запознаване с театралната среда и професиите на тетралния екип Сценографско оформление на спектакъла Усвояване на нови атрактивни театрални умения Запознаване на родителите с осмислянето на свободното време на техните деца Творческа почивка през антракта Подготовка за новия мюзикъл Визуално представяне и описание на героите Представяне в конкурсни програми Популяризиране и поддържане на творческия потенциал на актьорите Приобщаване на различните групи към културния продукт Презентиране на различни жанрове от уличния театрален спектакъл, герои, декор, костюми Представяне на многообразието на приказния свят за малки и големи.

Очаквани резултати и ефекти
Едно готово представление- нов сценичен продукт . Навлизане в атмосферата на театралния живот . Участие в уличния мултижанров спектакъл . Приобщаване на родителите към театралното изкуство. Формиране на ново отношение и избор на културни продукти. Умение за съчетаване на полезното с приятното. Допълване на актьорските умения за повишаване нивото на спектаклите. Знания за коплектиране визията на театрален герой. Разширяне и включване на публиката. Морално стимулиране на актьорите Устойчивост на проекта . Откритото театрално пространство под върбите е припознато като сцена на открито.

Обогатена среда, интерес към театралното изкуство, активиране на творческите способности на децата, активно участие на селската общност, развитие на речевата култура и умение за публично говорене- към това се стремим и ще постигнем в края на проекта Съпътстващите инициативи, заложени в проекта са с творческа и социална значимост: Театрално кафене с бар за отдих; Разходки в театралните зали; “Аз под театралната шапка”; Приказна книжарница, заедно с родители; Театрални етюди пред други деца от общността. С партньорите от МТС”Смехoранчета”, през летния сезон ще се разиграят и научат младежки улични танци, флашмоб, които ще финализират проекта с уличен спектакъл под върбите на Богородичния събор, който традиционно събира над 800 човека, както и в салона на читалището с над 150 човека. Ще гостуваме и на други читалища от общността на големите, селски читалища. В културният продукт, който подготвяме с помощта на НФК чрез проекта , публиката ще види славейчето в конкуренция с “недостойни” таланти- лисицата Елвира като непопулярен член на театрално жури. Младите актьори се готвят да представят разнообразието на приказните герои на сцена. През целия проект те ще работят за изграждане на музикални умения, за представяне на мюзикъл, за танцови умения за представяне на уличен спектакъл, умения за представяне и ангажиране на публиката, игра с декор, с реквизит и презентиране на различни театрални жанрове.

Огранизацията, управлението, координацията на проекта с НФК е задължение на ръководителя на проекта- Недялка Пенева- Игнатова, която има богат управленски и организационен опит, както и опит в разработването и управление на европейски проекти.

Автор, консултант и ръководител по 9 проекта от Програми на ЕС на НПО, Фирми, Училища в Габрово и Шумен. Сертификати на Асоциацията на немските свободни университети за обучение на възрастни. Сертификат на Help ig, Холандия за грижа за възрастните хора. Диплом на Лондонския колеж по хомеопатична медицина. Сертификат за треньор на интерактивни групи. Автор , съвместно с проф .Ивайло Кусев на книга „Мотивационен профил на персонала“.

Вписана в книгата на Габрово “Личности на 20-21 век“

Издадени 3 книги с поезия и проза. В работата , освен актьорите ще се привличат активно кметството, ръководството и доброволците на читалището, родителската общност, деца и младежи от различни възрастови групи.

Художественото ръководство на проекта е поверено на дългогодишен специалист в областта на театралната самодейност и в работата с детски колективи- Виктория Петрова. Гранд при за режисура на детски спектакъл в международен театрален фестивал » Приятели на България »- Албена. Първо място на Международен фестивал »Арт театър»- Испания в 2 години. Първо място в национални фестивали В.Търново, Лом, Сливен, Русе и други. Това са само част от отличията за нейните умения. Цялата си креативност и познания тя е заложила за изпълнение на множество иновативни идеи и работи усърдно за предаване на ентусизма и на малките и големи актьори.

За музикалните иновации, изграждане на музикални и танцувални умения ще се погрижи Тихомир Иванов, актьор в МТС “Смехoранчета”,  Бакалавър ВТУ»Св.Св.Кирил и Методий», специалност «Педагогика на обучението по музика».

 За популяризиране на целите, задачите, дейностите и резултатите от проекта е привлечена младата журналистка Виктория Памукова. С нейните умения – афишите, поканите, флайерите, публикациите ще изглеждат красиво, професионално и носещо информация, връзката с пресата ще е компетентна и навременна в полза на целите на проекта.

Други младежи- актьори разработват музикалното оформление на проекта, заснимането на събитията на видео и изработване на снимки за представянето му. Разработена е и страница “Театър под върбите на село” , на която се отразява напредъка на дейностите по проекта и се предоставя информация на всички, които проявяват интерес.

Цялостната дейност по проекта ще обогати и обнови дейността на читалището. Създават се условия екипът да покаже, че има наличен ресурс от знаещи и можещи специалисти в различни области, които са в състояние да оправдаят доверието на НФК с предоставянето на финансова подкрепа и ще допринесе за създаването на иновативен продукт, който ще издигне нивото на самодейността на село в посока на надграждане на нови знания и умения на децата и младежите- актьори. А с ефектите върху цялата общност ще покаже, че творчеството е един добър и възможен път за изграждане на ново отношение към изкуството и културата и изнасянето му навън, на поляната, сред хората, с възможностите, които кретивността е в състояние да създаде. Това е начинът читалището да си изгради имидж на успешен автор и изпълнителна проекти и да придобие възможност за постигане на реализация на нови такива по НФК в посока на подпомагане и развитие на многогобразната читалищна дейност

Очаквайте новините около този проект в целия период на неговото изпълнение октомври 2022 – ноември 2023 г.

Култура

Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово

Published

on

Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.

Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.

Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.

Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.

Зареди още

Култура

Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров

Published

on

Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.

Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.

Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.

Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.

Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.

– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.

– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.

– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.

– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.

– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…

– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!

*Автор: Мария Матева.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.

Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.

В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.

Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.

Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.

Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица