Свържи се с нас

Култура

Признание за Галя Христова с плакет за добротворство

Published

on

Заслужено признание за дългогодишния секретар на Народно читалище „Развитие-1870” Галя Христова с плакет за добротворство. Наградата за добри дела й бе връчена по време на официалната церемония „#Добротворец 2022“ на 13 декември в зала 300 на Община Севлиево.

Едно събитие със специална мисия – да отличи добротворците, за да покаже, че техният принос не е незабелязан и да ги поощри да влагат същия хъс, енергия и старание, следвайки мъдростта на душата и дългът на сърцето си, правейки добро. Вдъхновяващо беше началото на награждаването на отличените в отделните категории за младежко и гражданско доброволчество със стихотворението „Песен за доброто“ от Недялко Йорданов в изпълнение на Денислав Богданов.

С плакети за добри дела бяха удостоени Таня Лазарова, Венера Минева, Алев Мехмедова, Денислава Нанкова, Пресияна Ганева, Денислав Богданов, Александра Сашева, Николай Недев, Галя Христова, Даниела Йорданова. Отличие заслужи добрината и благородството на учениците от 10 „б” клас на ПГ „Марин Попов” в инициативата „Един за всички, всички за един“ в подкрепа на техен съученик, тежко пострадал в катастрофа.

Призовете в категорията „Организации“ връчи кметът на община Севлиево д-р Иван Иванов на наградените – Бизнессдружение „Севлиево XXI век”, „Гражданско сдружение за Севлиево“ и Ротари клуб – Севлиево.

В категорията „Доброволец ветеран“ в първата по рода си церемония „#Добротворец 2022“ заслужено беше отличен Атанас Христов от Планинска спасителна служба – отряд Севлиево, превърнал в начин на живот мисията да помага на хора в беда. Всички наградени и номинирани получиха диплом и екологичен подаръчен комплект „Добротворец 2022“, за да могат да планират бъдещите си добри дела.

Специален и трогателен беше моментът на награждаването за Галя Христова в церемонията „#Добротворец 2022“. Отличаването ѝ с плакет беше подкрепено с голям брой номинации на колегите ѝ от сплотения читалищен екип и хора, докоснали се през годините, до скромната ѝ личност и професионален път. За никой не е тайна, че да си читалищен деец означава да работиш много и доброволно за каузата да се запази духовността в най-старото културно средище – читалище „Развитие”.

Галя Христова работи в читалището повече от 30 години, с голямо сърце и душа, с отношение, внимание, отдаденост, любов. В дългогодишната си работа е отдала безвъзмездно лично време, труд, средства, професионализъм и усилия, за да бъде културната институция символ, светиня, съвременен будител и пазител на българския национален дух, култура, традиции и ценности.

Десетилетия тя ръководеше дейността на читалището, винаги в здрав екип с председателите, които през годините се сменяха с мисията „Развитие” да е стожер на българщината в Севлиево и пътеводител – искрата, която запалва любов към културата и знанието. Ежегодно със свои средства тя подкрепя читалищната дейност и школите.

Пореден голям успех за институцията, екипа и лично за Галя Христова беше спечеленият мащабен проект „Събудители – отново заедно” по „Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество” на Национален фонд „Култура” за 2022 г., реализиран с безрезервната й подкрепа, професионален опит, много труд, идеи и хъс. Смело може да кажем, че читалище „Развитие” има специално място в сърцето на Галя Христова.

И днес културната институция е център на театралното, художествено, музикално, танцувално, литературно, фотографско и кино изкуства. Всичко по-горе изброено определя Галя Христова като доброволец, посветил цял един живот на културата – най-ценното за една нация, на подкрепата, развитието и утвърждаването на българските традиции, ценности, дух чрез всеотдайната си работа като секретар на читалището в Севлиево.

Това доказва, че за да работиш в читалище несъмнено трябва да си и добротворец. Цялостната работа на Галя Христова като секретар на Народно читалище „Развитие-1870” носи духа на доброволчеството. Неизвестен е фактът, че всяка година тя дарява лични средства за читалището и подпомага школите по изкуствата в тяхната дейност и творчество.

Безспорно критерий за заслугите й през годините е нейното достойно и уважавано място сред обществеността на Севлиево. Галя Христова е удостоена с най- високото отличие „заслужил читалищен деятел” от Съюза на народните читалища в България, което е признание за нея и работата ѝ на национално ниво.

„Мисля, че доброто е заложено във всеки от нас, просто при някои е скрито по-дълбоко. Някои правят по-големи добрини, други по-малки, но човек раздава добро дори тогава, когато прави и най- обикновените, обичайни неща – пожелава на някого хубав ден, усмихва се на някого и с това прави деня му по-хубав, върши си съвестно работата, подава ръка на човек в нужда и т.н. В този смисъл всички сме добротворци и аз съм щастлива, че съм отличена сред десетките мои съграждани – ежедневни добротворци. Да бъда „Добротворец за 2022 година” за мен е голяма награда, едно от най- големите признания, които съм получавала, защото това означава, че изпълнявам своята мечта – с делата си да доказвам истинската си човешка същност”, сподели след церемонията по награждаване на „#Добротворец 2022“ Галя Христова.

Автор: Десислава Димитрова,
организатор НЧ „Развитие – 1870“ – Севлиево.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица