Свържи се с нас

Култура

Признание за Галя Христова с плакет за добротворство

Published

on

Заслужено признание за дългогодишния секретар на Народно читалище „Развитие-1870” Галя Христова с плакет за добротворство. Наградата за добри дела й бе връчена по време на официалната церемония „#Добротворец 2022“ на 13 декември в зала 300 на Община Севлиево.

Едно събитие със специална мисия – да отличи добротворците, за да покаже, че техният принос не е незабелязан и да ги поощри да влагат същия хъс, енергия и старание, следвайки мъдростта на душата и дългът на сърцето си, правейки добро. Вдъхновяващо беше началото на награждаването на отличените в отделните категории за младежко и гражданско доброволчество със стихотворението „Песен за доброто“ от Недялко Йорданов в изпълнение на Денислав Богданов.

С плакети за добри дела бяха удостоени Таня Лазарова, Венера Минева, Алев Мехмедова, Денислава Нанкова, Пресияна Ганева, Денислав Богданов, Александра Сашева, Николай Недев, Галя Христова, Даниела Йорданова. Отличие заслужи добрината и благородството на учениците от 10 „б” клас на ПГ „Марин Попов” в инициативата „Един за всички, всички за един“ в подкрепа на техен съученик, тежко пострадал в катастрофа.

Призовете в категорията „Организации“ връчи кметът на община Севлиево д-р Иван Иванов на наградените – Бизнессдружение „Севлиево XXI век”, „Гражданско сдружение за Севлиево“ и Ротари клуб – Севлиево.

В категорията „Доброволец ветеран“ в първата по рода си церемония „#Добротворец 2022“ заслужено беше отличен Атанас Христов от Планинска спасителна служба – отряд Севлиево, превърнал в начин на живот мисията да помага на хора в беда. Всички наградени и номинирани получиха диплом и екологичен подаръчен комплект „Добротворец 2022“, за да могат да планират бъдещите си добри дела.

Специален и трогателен беше моментът на награждаването за Галя Христова в церемонията „#Добротворец 2022“. Отличаването ѝ с плакет беше подкрепено с голям брой номинации на колегите ѝ от сплотения читалищен екип и хора, докоснали се през годините, до скромната ѝ личност и професионален път. За никой не е тайна, че да си читалищен деец означава да работиш много и доброволно за каузата да се запази духовността в най-старото културно средище – читалище „Развитие”.

Галя Христова работи в читалището повече от 30 години, с голямо сърце и душа, с отношение, внимание, отдаденост, любов. В дългогодишната си работа е отдала безвъзмездно лично време, труд, средства, професионализъм и усилия, за да бъде културната институция символ, светиня, съвременен будител и пазител на българския национален дух, култура, традиции и ценности.

Десетилетия тя ръководеше дейността на читалището, винаги в здрав екип с председателите, които през годините се сменяха с мисията „Развитие” да е стожер на българщината в Севлиево и пътеводител – искрата, която запалва любов към културата и знанието. Ежегодно със свои средства тя подкрепя читалищната дейност и школите.

Пореден голям успех за институцията, екипа и лично за Галя Христова беше спечеленият мащабен проект „Събудители – отново заедно” по „Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество” на Национален фонд „Култура” за 2022 г., реализиран с безрезервната й подкрепа, професионален опит, много труд, идеи и хъс. Смело може да кажем, че читалище „Развитие” има специално място в сърцето на Галя Христова.

И днес културната институция е център на театралното, художествено, музикално, танцувално, литературно, фотографско и кино изкуства. Всичко по-горе изброено определя Галя Христова като доброволец, посветил цял един живот на културата – най-ценното за една нация, на подкрепата, развитието и утвърждаването на българските традиции, ценности, дух чрез всеотдайната си работа като секретар на читалището в Севлиево.

Това доказва, че за да работиш в читалище несъмнено трябва да си и добротворец. Цялостната работа на Галя Христова като секретар на Народно читалище „Развитие-1870” носи духа на доброволчеството. Неизвестен е фактът, че всяка година тя дарява лични средства за читалището и подпомага школите по изкуствата в тяхната дейност и творчество.

Безспорно критерий за заслугите й през годините е нейното достойно и уважавано място сред обществеността на Севлиево. Галя Христова е удостоена с най- високото отличие „заслужил читалищен деятел” от Съюза на народните читалища в България, което е признание за нея и работата ѝ на национално ниво.

„Мисля, че доброто е заложено във всеки от нас, просто при някои е скрито по-дълбоко. Някои правят по-големи добрини, други по-малки, но човек раздава добро дори тогава, когато прави и най- обикновените, обичайни неща – пожелава на някого хубав ден, усмихва се на някого и с това прави деня му по-хубав, върши си съвестно работата, подава ръка на човек в нужда и т.н. В този смисъл всички сме добротворци и аз съм щастлива, че съм отличена сред десетките мои съграждани – ежедневни добротворци. Да бъда „Добротворец за 2022 година” за мен е голяма награда, едно от най- големите признания, които съм получавала, защото това означава, че изпълнявам своята мечта – с делата си да доказвам истинската си човешка същност”, сподели след церемонията по награждаване на „#Добротворец 2022“ Галя Христова.

Автор: Десислава Димитрова,
организатор НЧ „Развитие – 1870“ – Севлиево.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово

Published

on

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.

След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.

Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е  утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.  

Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.

Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.

Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в  различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.

Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.

Зареди още

Култура

Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа

Published

on

До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.

Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.

Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.

„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.

Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.

Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.

Зареди още

Култура

Честит празник, архивисти!

Published

on

За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.

Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.

Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.

На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.

„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица