Свържи се с нас

Култура

Признание за Галя Христова с плакет за добротворство

Published

on

Заслужено признание за дългогодишния секретар на Народно читалище „Развитие-1870” Галя Христова с плакет за добротворство. Наградата за добри дела й бе връчена по време на официалната церемония „#Добротворец 2022“ на 13 декември в зала 300 на Община Севлиево.

Едно събитие със специална мисия – да отличи добротворците, за да покаже, че техният принос не е незабелязан и да ги поощри да влагат същия хъс, енергия и старание, следвайки мъдростта на душата и дългът на сърцето си, правейки добро. Вдъхновяващо беше началото на награждаването на отличените в отделните категории за младежко и гражданско доброволчество със стихотворението „Песен за доброто“ от Недялко Йорданов в изпълнение на Денислав Богданов.

С плакети за добри дела бяха удостоени Таня Лазарова, Венера Минева, Алев Мехмедова, Денислава Нанкова, Пресияна Ганева, Денислав Богданов, Александра Сашева, Николай Недев, Галя Христова, Даниела Йорданова. Отличие заслужи добрината и благородството на учениците от 10 „б” клас на ПГ „Марин Попов” в инициативата „Един за всички, всички за един“ в подкрепа на техен съученик, тежко пострадал в катастрофа.

Призовете в категорията „Организации“ връчи кметът на община Севлиево д-р Иван Иванов на наградените – Бизнессдружение „Севлиево XXI век”, „Гражданско сдружение за Севлиево“ и Ротари клуб – Севлиево.

В категорията „Доброволец ветеран“ в първата по рода си церемония „#Добротворец 2022“ заслужено беше отличен Атанас Христов от Планинска спасителна служба – отряд Севлиево, превърнал в начин на живот мисията да помага на хора в беда. Всички наградени и номинирани получиха диплом и екологичен подаръчен комплект „Добротворец 2022“, за да могат да планират бъдещите си добри дела.

Специален и трогателен беше моментът на награждаването за Галя Христова в церемонията „#Добротворец 2022“. Отличаването ѝ с плакет беше подкрепено с голям брой номинации на колегите ѝ от сплотения читалищен екип и хора, докоснали се през годините, до скромната ѝ личност и професионален път. За никой не е тайна, че да си читалищен деец означава да работиш много и доброволно за каузата да се запази духовността в най-старото културно средище – читалище „Развитие”.

Галя Христова работи в читалището повече от 30 години, с голямо сърце и душа, с отношение, внимание, отдаденост, любов. В дългогодишната си работа е отдала безвъзмездно лично време, труд, средства, професионализъм и усилия, за да бъде културната институция символ, светиня, съвременен будител и пазител на българския национален дух, култура, традиции и ценности.

Десетилетия тя ръководеше дейността на читалището, винаги в здрав екип с председателите, които през годините се сменяха с мисията „Развитие” да е стожер на българщината в Севлиево и пътеводител – искрата, която запалва любов към културата и знанието. Ежегодно със свои средства тя подкрепя читалищната дейност и школите.

Пореден голям успех за институцията, екипа и лично за Галя Христова беше спечеленият мащабен проект „Събудители – отново заедно” по „Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество” на Национален фонд „Култура” за 2022 г., реализиран с безрезервната й подкрепа, професионален опит, много труд, идеи и хъс. Смело може да кажем, че читалище „Развитие” има специално място в сърцето на Галя Христова.

И днес културната институция е център на театралното, художествено, музикално, танцувално, литературно, фотографско и кино изкуства. Всичко по-горе изброено определя Галя Христова като доброволец, посветил цял един живот на културата – най-ценното за една нация, на подкрепата, развитието и утвърждаването на българските традиции, ценности, дух чрез всеотдайната си работа като секретар на читалището в Севлиево.

Това доказва, че за да работиш в читалище несъмнено трябва да си и добротворец. Цялостната работа на Галя Христова като секретар на Народно читалище „Развитие-1870” носи духа на доброволчеството. Неизвестен е фактът, че всяка година тя дарява лични средства за читалището и подпомага школите по изкуствата в тяхната дейност и творчество.

Безспорно критерий за заслугите й през годините е нейното достойно и уважавано място сред обществеността на Севлиево. Галя Христова е удостоена с най- високото отличие „заслужил читалищен деятел” от Съюза на народните читалища в България, което е признание за нея и работата ѝ на национално ниво.

„Мисля, че доброто е заложено във всеки от нас, просто при някои е скрито по-дълбоко. Някои правят по-големи добрини, други по-малки, но човек раздава добро дори тогава, когато прави и най- обикновените, обичайни неща – пожелава на някого хубав ден, усмихва се на някого и с това прави деня му по-хубав, върши си съвестно работата, подава ръка на човек в нужда и т.н. В този смисъл всички сме добротворци и аз съм щастлива, че съм отличена сред десетките мои съграждани – ежедневни добротворци. Да бъда „Добротворец за 2022 година” за мен е голяма награда, едно от най- големите признания, които съм получавала, защото това означава, че изпълнявам своята мечта – с делата си да доказвам истинската си човешка същност”, сподели след церемонията по награждаване на „#Добротворец 2022“ Галя Христова.

Автор: Десислава Димитрова,
организатор НЧ „Развитие – 1870“ – Севлиево.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица