Свържи се с нас

Култура

Признание за Галя Христова с плакет за добротворство

Published

on

Заслужено признание за дългогодишния секретар на Народно читалище „Развитие-1870” Галя Христова с плакет за добротворство. Наградата за добри дела й бе връчена по време на официалната церемония „#Добротворец 2022“ на 13 декември в зала 300 на Община Севлиево.

Едно събитие със специална мисия – да отличи добротворците, за да покаже, че техният принос не е незабелязан и да ги поощри да влагат същия хъс, енергия и старание, следвайки мъдростта на душата и дългът на сърцето си, правейки добро. Вдъхновяващо беше началото на награждаването на отличените в отделните категории за младежко и гражданско доброволчество със стихотворението „Песен за доброто“ от Недялко Йорданов в изпълнение на Денислав Богданов.

С плакети за добри дела бяха удостоени Таня Лазарова, Венера Минева, Алев Мехмедова, Денислава Нанкова, Пресияна Ганева, Денислав Богданов, Александра Сашева, Николай Недев, Галя Христова, Даниела Йорданова. Отличие заслужи добрината и благородството на учениците от 10 „б” клас на ПГ „Марин Попов” в инициативата „Един за всички, всички за един“ в подкрепа на техен съученик, тежко пострадал в катастрофа.

Призовете в категорията „Организации“ връчи кметът на община Севлиево д-р Иван Иванов на наградените – Бизнессдружение „Севлиево XXI век”, „Гражданско сдружение за Севлиево“ и Ротари клуб – Севлиево.

В категорията „Доброволец ветеран“ в първата по рода си церемония „#Добротворец 2022“ заслужено беше отличен Атанас Христов от Планинска спасителна служба – отряд Севлиево, превърнал в начин на живот мисията да помага на хора в беда. Всички наградени и номинирани получиха диплом и екологичен подаръчен комплект „Добротворец 2022“, за да могат да планират бъдещите си добри дела.

Специален и трогателен беше моментът на награждаването за Галя Христова в церемонията „#Добротворец 2022“. Отличаването ѝ с плакет беше подкрепено с голям брой номинации на колегите ѝ от сплотения читалищен екип и хора, докоснали се през годините, до скромната ѝ личност и професионален път. За никой не е тайна, че да си читалищен деец означава да работиш много и доброволно за каузата да се запази духовността в най-старото културно средище – читалище „Развитие”.

Галя Христова работи в читалището повече от 30 години, с голямо сърце и душа, с отношение, внимание, отдаденост, любов. В дългогодишната си работа е отдала безвъзмездно лично време, труд, средства, професионализъм и усилия, за да бъде културната институция символ, светиня, съвременен будител и пазител на българския национален дух, култура, традиции и ценности.

Десетилетия тя ръководеше дейността на читалището, винаги в здрав екип с председателите, които през годините се сменяха с мисията „Развитие” да е стожер на българщината в Севлиево и пътеводител – искрата, която запалва любов към културата и знанието. Ежегодно със свои средства тя подкрепя читалищната дейност и школите.

Пореден голям успех за институцията, екипа и лично за Галя Христова беше спечеленият мащабен проект „Събудители – отново заедно” по „Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество” на Национален фонд „Култура” за 2022 г., реализиран с безрезервната й подкрепа, професионален опит, много труд, идеи и хъс. Смело може да кажем, че читалище „Развитие” има специално място в сърцето на Галя Христова.

И днес културната институция е център на театралното, художествено, музикално, танцувално, литературно, фотографско и кино изкуства. Всичко по-горе изброено определя Галя Христова като доброволец, посветил цял един живот на културата – най-ценното за една нация, на подкрепата, развитието и утвърждаването на българските традиции, ценности, дух чрез всеотдайната си работа като секретар на читалището в Севлиево.

Това доказва, че за да работиш в читалище несъмнено трябва да си и добротворец. Цялостната работа на Галя Христова като секретар на Народно читалище „Развитие-1870” носи духа на доброволчеството. Неизвестен е фактът, че всяка година тя дарява лични средства за читалището и подпомага школите по изкуствата в тяхната дейност и творчество.

Безспорно критерий за заслугите й през годините е нейното достойно и уважавано място сред обществеността на Севлиево. Галя Христова е удостоена с най- високото отличие „заслужил читалищен деятел” от Съюза на народните читалища в България, което е признание за нея и работата ѝ на национално ниво.

„Мисля, че доброто е заложено във всеки от нас, просто при някои е скрито по-дълбоко. Някои правят по-големи добрини, други по-малки, но човек раздава добро дори тогава, когато прави и най- обикновените, обичайни неща – пожелава на някого хубав ден, усмихва се на някого и с това прави деня му по-хубав, върши си съвестно работата, подава ръка на човек в нужда и т.н. В този смисъл всички сме добротворци и аз съм щастлива, че съм отличена сред десетките мои съграждани – ежедневни добротворци. Да бъда „Добротворец за 2022 година” за мен е голяма награда, едно от най- големите признания, които съм получавала, защото това означава, че изпълнявам своята мечта – с делата си да доказвам истинската си човешка същност”, сподели след церемонията по награждаване на „#Добротворец 2022“ Галя Христова.

Автор: Десислава Димитрова,
организатор НЧ „Развитие – 1870“ – Севлиево.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица