Свържи се с нас

Новини

Започна обновяването на Дома на културата „Емануил Манолов“ в Габрово

Published

on

Започна обновяването на Дома на културата „Емануил Манолов“ в Габрово. На 25 ноември 2022 г. се състоя информационно събитие за представяне на проект „Развитие на културната инфраструктура в община Габрово чрез обновление и модернизация на Дом на културата „Емануил Манолов“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г, съфинансирана от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развитие.

На начално пресконференция, състояла се в Ритуалната зала на Община Габрово, бяха представени целите, видовете дейности, тяхното изпълнение и очакваните резултати от реализацията на проекта.

Пред местната обществености, журналисти и заинтересовани лица кметът на Габрово Таня Христова говори за целите на проекта, подчертавайки, че сградата е символ на града не само като архитектура – тя носи спомена за неговото духовно развитие вече шест десетилетия и изборът да бъде един от обектите, включени в „развитието на културната инфраструктура“, е подкрепен от състоялите се обществени дискусии.

Основният ремонт и модернизацията на сградата ще разкрият нови възможности за подобряване на условията за дейности в Дома и достъпа до културен живот. Обновлението, съчетано с добър културен мениджмънт, ще бъде и предпоставка за генериране на допълнителни собствени приходи и финансова устойчивост.

Кметът благодари на екипа на проекта и участниците в информационното събитие. По думите ѝ емблематичната сграда, дело на арх. Карл Кандулков, заслужава особеното внимание и критичния поглед на габровци. Таня Христова подчерта, че проектът се осъществява благодарение на европейската солидарност.

Общата му стойност е 6 503 207.96 лв. Безвъзмездната финансова помощ от Европейския фонд за регионално развитие е 3 716 877.02 лв. Ползва се кредитен ресурс от финансов инструмент в размер на 2 249 908.90 лв. и собствено финансиране – 536 422.04 лв. Разходите включват строителни работи, закупуване на оборудване и обзавеждане, авторски и строителен надзор, административно управление.

Изпълнител на строително-монтажните работи е „АВ Билд“ ЕООД, а срокът за тяхната реализация е 26 месеца – от 30 септември 2021 г. до 30 ноември 2023 г.

Ръководителят на проекта Десислава Колева направи представяне на видовете дейности, очакваните резултати и очакваните ползи.

Съгласно изискванията за пожарна безопасност и европейските норми за комфорт и удобство в зрителна зала се променя разстоянието между местата и съответно бройката. От 750 досега, те ще бъдат намалени до 567.

Променя се начинът на движение на въздуха за по-ефективно затопляне и вентилиране на залата, и сценичната част. Ще бъдат подменени съоръженията в котелното помещение за комбинирано отопление на нафта и газ.

В санитарните помещения ще бъде извършена рехабилитация на ВиК инсталациите и всички санитарни възли. Ще се изградят тоалетни за посетители в сутерена и ще бъдат възстановени 7 санитарни помещения в партера.

Електрически инсталации ще бъдат подменени, както и осветителната, заземителната, мълниезащитна и пожароизвестителната системи.

По отношение на енергийната ефективност на Дома на културата стана ясно, че ще бъде извършена подмяна на старата дограма, ще бъде положена вътрешна топлоизолация и ще бъдат ремонтирани покривът и фасадите.

Околни пространства до емблематичната сграда ще бъдат реконструирани, както и прилежащите пространства, предвиден е и ремонт на плочника и терасите.

Достъпността в сградата ще бъде подобрен. Предвидено е изграждане на рампа пред главния вход на сградата. Освен това ще бъде монтирана платформа за достъп до основните нива.

Ръководителят на проекта поясни още, че обществена поръчка не е проведена единствено за доставката на оборудването и обзавеждането. Тя ще включва: ново оборудване на гримьорните в западното крило; доставка на тапицирани столове за залата, балкона и лоджиите, обновяване на декорите; професионална озвучителна и осветителна система; мултимедия; озвучаване за репетиционни зали и фоайе; система от камери за запис и стрийминг; усилватели; микрофони; прожектори и др.

Ще се обнови и технологичното оборудване: осветление; горна и долна сценична механизация; техническо обслужване и планов ремонт; сценични съоръжения; сценично облекло от плат с машинна противопожарна обработка.

За сложността и значимостта на обекта кратък коментар направи Александър Василев, управител на фирмата изпълнител „АВ Билд“ ЕООД. „Проектът е изключително интересен, сложен и много важен както за габровци, така е за дружеството. Към момента строителните дейности вървят по график. Работим предимно в административната част, която е доста голяма. Две трети от дограмите са подменени. Покривът е развален и направен до фаза хидроизолация. Покривната ламарина се монтира. Изцяло се подменят инсталациите – електро, ВиК, отоплителна, вентилационна. Отоплението ще бъде чрез газови котли, което трябва да доведе до икономия на средства в бъдеще. Обърнато е изключително внимание на енергийната ефективност. Дограмата се подменя с алуминиева – термомост, троен стъклопакет. Топлоизолират се външните стени. Настилките в основните и представителните части се подменят, както и в офис сградата. Ще бъде направен цялостен ремонт на фасадата, който ще започне през пролетта. Обектът ще може да бъде реализиран с голямото съдействие на Община Габрово, тъй като ситуацията за строителния сектор в момента е сложна“, подчерта Василев.

В тази връзка кметът Таня Христова припомни че през месец октомври т. г. Общинският съвет в Габрово одобри да бъде осигурен допълнителен финансов ресурс, в размер на 1 557 776.63 лв. като собствен принос по проекта от целевата субсидия на централния бюджет за капиталови разходи през 2022 и 2023 г.

Арх. Орлин Кандулков – син на арх. Карл Кандулков и ръководител на дружеството „Архи-Реста-05“, което изпълнява авторския надзор, коментира, че натрупаните през годините проблеми на сградата се решават сега, благодарение на европейската солидарност.

„Многото проблеми, коментира арх. Кандулков, произтичат от времето и отношението на общинските ръководства към сградата през годините. Досега почти нищо не е правено и обновявано в нея – трудно е да се реши всичко наведнъж. По-лесно щеше да е през годините да се обновява частично и да не се стига до един такъв основен ремонт, при който сградата едва ли не ще прекъсне своята дейност. Чест прави на сегашното ръководство, че се зае с тази непосилна задача. Очаквам да се реализира в голяма степен заложеното в проекта. Много работи отпаднаха предвид някои ценови ограничения. Имахме желание да се разшири авансцената, за да свирят по-големи оркестри. Може би някой ден и това ще стане. Проблемите, които сега се решават, са настъпили от неподдържане и от нормативната уредба, която се променя, говоря за пожарната безопасност. Това е едно перо, което ангажира значителна финансова част. Всичко върви по план. Сроковете са кратки, но хората дават пари и искат да се работи на високи обороти. С възстановяване на отоплението, на фасадата и на околната среда сградата ще добие такъв вид, какъвто е заложен от проектанта арх. Карл Кандулков.“

След конферентната част участниците в информационното събитие посетиха обекта, където кметът Таня Христова и управителят на „АВ Билд“ ЕООД Александър Василев дадоха символичен старт на дейностите.

Изпълнителят запозна присъстващите с всички извършени досега строителни и ремонтни дейности в сградата.

Тази публикация е създадена в рамките на договор № BG16RFOP001-1.016-0004-С02 „Развитие на културната инфраструктура в община Габрово чрез обновление и модернизация на Дом на културата „Емануил Манолов“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Община Габрово и при никакви обстоятелства не може да се счита, че тя отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г.

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица