Свържи се с нас

Новини

195 години от рождението на Петко Р. Славейков

Published

on

Днес се навършват 195 години от рождението на Петко Рачов Славейков. Големият български възрожденец, поет, публицист и преводач, се ражда на 17 ноември 1827 година във Велико Търново, но корените му са свързани и с възрожденска Трявна. Дядото и бащата на Петко Славейков са родом оттук, а по-късно съдбата го среща и с красивата Ирина, с която създава своето семейство.

„През 1853 г. той се жени за щерката на чорбаджи Иван Райков  – Ирина и от този брак се раждат деветте им деца, седем от които остават живи.“ разказва г-жа Ирина Димитрова – уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, в архива на който се съхранява черновата на важното за Търновската епархия прошение с искане за църковна самостоятелност на българите от 1856 година, резултат от непоколебимата и последователно борба на Славейков за отвоюване на църковен суверенитет.

Неговият живот, значимо дело и принос, които остават трайно в историята на страната ни проследява и г-н Кольо Дабков – старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ към Община Трявна. С неговите записки Ви запознаваме в следващите редове.

Приятно четене!

ПЕТКО РАЧОВ СЛАВЕЙКОВ

/17.11.1827 – 01.07.1895/

Петко Славейков е роден в Търново. Майка му почива два месеца след неговото раждане. За това, че не е лишен от родителски грижи и топлина, много дължи на своя баща и втората му жена. Буден, любознателен и талантлив, Петко Славейков бързо преминава през тогавашните степени на училищното образование и сам става учител. Одисеята му из десетките училища по българските земи от 1843 до 1888 г. е тема, достойна за отделно изследване. Както, впрочем, и всяка от неговите деятелности.

Дядото и бащата на Петко Славейков са родени в Трявна. Трявна му дава най-дълъг подслон по време на неговите учителски странствания – от 1849 до 1853 г. ,– бранейки го с усилията на своите духовни първенци поп Йовчо и Никифор Даскалов от злобата и коварството на гръцкия търновски владика Неофит. Тревненка е жената на поета Ирина Райкова. Нейна зестра е къщата /днес музей Славейкова къща/, където са родени 9-те деца на Славейкови.

Липсата на системно образование Петко Славейков преодолява с постоянно самообразоване и непрекъснати книжовни занимания. Той събужда за живот редица страни от българската духовност, превръщайки се в един от бащите на националното ни просвещение. Водач в борбата за независима българска църква. Издава и редактира повече от 23 вестника и списания. Сред тях: първото списание за литература “Смесна китка”/1852/, първият сатиричен вестник “Гайда” /1863 – 67/, първото женско списание “Ружица” /1871/, първото детско списание “Пчелица” /1871/.

Издава над 75 книги – оригинални и преводни. Преводач на Хайне, Пушкин, Гогол, Дефо. Превежда Библията на новобългарски език съвместно с Христодул Сичан – Николов, А.Лонг и Ел. Ригс по поръка на Библейското дружество /1864-66/. Съставя речник на българския език /недовършен/. Издава 2 сборника с народни песни /1860 и 1868/. Събира над 17 000 поговорки, пословици гатанки и имена. Организатор на първата българска етнографска изложба.

Бележит участник в политическите борби за национално освобождение. Руски информатор в Кримската война, съзаклятник във въстанието на Капитан дядо Никола /1856/, водач, преводач и пълномощник на руските войски в Руско-турската осовободителна война/1877-78/. Участва в отбраната на Стара Загора, в боевете при Шипка, водач на колоната на ген. Скобелев при зимното преминаване на Балкана през Химитлийската пътека.

Един от водачите на Либералната партия в Княжество България със значим принос в изработването и приемането на Търновската конституция /1879/. Председател на Народното събрание /1880/, министър на народното просвещение /1880/, министър на вътрешните работи /1880-81, 1884-85/, доброволен участник в Сръбско-българската война като главен инспектор по санитарното дело /1885/.

Непоколебимо отстояващ своите демократически принципи и народностни позиции, Петко Славейков е многократно арестуван, интерниран и политически преследван както преди, така и след Освобождението. Нищо обаче не е в състояние да пекърши ренесансовия дух на големия българин, който умира в София, спечелил приживе народното уважение и признателност като “дядо Славейков”.

Автор: Кольо Дабков

В чест на българския поет, публицист и политик е издигнат монументален паметник в Трявна, както и бюст-паметник пред входа на Славейковото училище в града, чийто патрон е именно Петко Славейков.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Новини

282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно

Published

on

282 кг опасни отпадъци предадоха безплатно габровци по време на първата за годината организирана кампания от Община Габрово, оповестиха от местната администрация.

Специализираният пункт беше разположен в два дни на две различни локации в Габрово – пред спортна зала „Орловец“ и в кв. Младост.

Обичайно домакинствата предават фармацевтични продукти като лекарства с изтекъл срок на годност, живаксъдържащи отпадъци, опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, бои, мастила, лакове и др.

Всичко това изхвърлено нерегламентирано замърсява околната среда и влияе отрицателно върху здравето на хората. Може да постави под риск живота на хората, животните и растенията.

Това е целта на кампанията, която два пъти годишно Община Габрово организира – получените от хората опасни отпадъци да бъдат предадени за обезвреждане или последващо третиране.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица