Новини
195 години от рождението на Петко Р. Славейков

Днес се навършват 195 години от рождението на Петко Рачов Славейков. Големият български възрожденец, поет, публицист и преводач, се ражда на 17 ноември 1827 година във Велико Търново, но корените му са свързани и с възрожденска Трявна. Дядото и бащата на Петко Славейков са родом оттук, а по-късно съдбата го среща и с красивата Ирина, с която създава своето семейство.
„През 1853 г. той се жени за щерката на чорбаджи Иван Райков – Ирина и от този брак се раждат деветте им деца, седем от които остават живи.“ разказва г-жа Ирина Димитрова – уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, в архива на който се съхранява черновата на важното за Търновската епархия прошение с искане за църковна самостоятелност на българите от 1856 година, резултат от непоколебимата и последователно борба на Славейков за отвоюване на църковен суверенитет.
Неговият живот, значимо дело и принос, които остават трайно в историята на страната ни проследява и г-н Кольо Дабков – старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ към Община Трявна. С неговите записки Ви запознаваме в следващите редове.
Приятно четене!
ПЕТКО РАЧОВ СЛАВЕЙКОВ
/17.11.1827 – 01.07.1895/
Петко Славейков е роден в Търново. Майка му почива два месеца след неговото раждане. За това, че не е лишен от родителски грижи и топлина, много дължи на своя баща и втората му жена. Буден, любознателен и талантлив, Петко Славейков бързо преминава през тогавашните степени на училищното образование и сам става учител. Одисеята му из десетките училища по българските земи от 1843 до 1888 г. е тема, достойна за отделно изследване. Както, впрочем, и всяка от неговите деятелности.
Дядото и бащата на Петко Славейков са родени в Трявна. Трявна му дава най-дълъг подслон по време на неговите учителски странствания – от 1849 до 1853 г. ,– бранейки го с усилията на своите духовни първенци поп Йовчо и Никифор Даскалов от злобата и коварството на гръцкия търновски владика Неофит. Тревненка е жената на поета Ирина Райкова. Нейна зестра е къщата /днес музей Славейкова къща/, където са родени 9-те деца на Славейкови.
Липсата на системно образование Петко Славейков преодолява с постоянно самообразоване и непрекъснати книжовни занимания. Той събужда за живот редица страни от българската духовност, превръщайки се в един от бащите на националното ни просвещение. Водач в борбата за независима българска църква. Издава и редактира повече от 23 вестника и списания. Сред тях: първото списание за литература “Смесна китка”/1852/, първият сатиричен вестник “Гайда” /1863 – 67/, първото женско списание “Ружица” /1871/, първото детско списание “Пчелица” /1871/.
Издава над 75 книги – оригинални и преводни. Преводач на Хайне, Пушкин, Гогол, Дефо. Превежда Библията на новобългарски език съвместно с Христодул Сичан – Николов, А.Лонг и Ел. Ригс по поръка на Библейското дружество /1864-66/. Съставя речник на българския език /недовършен/. Издава 2 сборника с народни песни /1860 и 1868/. Събира над 17 000 поговорки, пословици гатанки и имена. Организатор на първата българска етнографска изложба.
Бележит участник в политическите борби за национално освобождение. Руски информатор в Кримската война, съзаклятник във въстанието на Капитан дядо Никола /1856/, водач, преводач и пълномощник на руските войски в Руско-турската осовободителна война/1877-78/. Участва в отбраната на Стара Загора, в боевете при Шипка, водач на колоната на ген. Скобелев при зимното преминаване на Балкана през Химитлийската пътека.
Един от водачите на Либералната партия в Княжество България със значим принос в изработването и приемането на Търновската конституция /1879/. Председател на Народното събрание /1880/, министър на народното просвещение /1880/, министър на вътрешните работи /1880-81, 1884-85/, доброволен участник в Сръбско-българската война като главен инспектор по санитарното дело /1885/.
Непоколебимо отстояващ своите демократически принципи и народностни позиции, Петко Славейков е многократно арестуван, интерниран и политически преследван както преди, така и след Освобождението. Нищо обаче не е в състояние да пекърши ренесансовия дух на големия българин, който умира в София, спечелил приживе народното уважение и признателност като “дядо Славейков”.
Автор: Кольо Дабков
В чест на българския поет, публицист и политик е издигнат монументален паметник в Трявна, както и бюст-паметник пред входа на Славейковото училище в града, чийто патрон е именно Петко Славейков.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.
Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.
Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.
През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.
Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.
Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.
Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.
Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.
Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.
Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.
От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.
Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.
Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.
И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.
Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.
„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.
Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.
*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Новини
ОУ „Неофит Рилски“ спечели „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“

Отборът на ОУ „Неофит Рилски“ спечели първото място в традиционното ученическо състезание „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“, проведено в парк „Маркотея“ в Габрово. Събитието бе заключителен етап на Националната програма „Работата на полицията в училищата“ и събра ученици от девет учебни заведения от областта.

Второто място зае ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“, а третото – отборът на СУ „Райчо Каролев“. В надпреварата взеха участие и ученици от ОУ „Ран Босилек“, ОУ „Христо Ботев“, ОУ „Иван Вазов“, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, ОУ „Васил Левски“ – с. Шумата и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Душево.

Участниците демонстрираха знания и умения в осем тематични зони, обхващащи безопасността на движението, превенцията на рисковото поведение и правилната реакция при извънредни ситуации. На събитието присъстваха комисар Андрей Хайтов – началник на сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Габрово, и заместник областният управител Андрей Николов, които подчертаха важността на знанията за безопасно поведение в ежедневието и по време на ваканцията. Наградите на победителите бяха връчени лично от кмета на Габрово Таня Христова.
След края на състезанието децата имаха възможност да разгледат специализирана техника и оборудване на полицията и пожарната. Организатори на инициативата бяха ОДМВР – Габрово и Превантивно-информационният център по зависимости, с подкрепата на Община Габрово и редица регионални институции.

Крими
Полицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба

Полицай Станимир Братов – командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при Районно управление – Габрово, навършва пределна възраст за работа в МВР и след 39 години безупречна служба се оттегля в заслужен отдих.

Професионалният му път в системата на МВР започва на 23 април 1987 година. Длъжността командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ изпълнява от 1 април 1999 година.

През годините многократно е награждаван за постигнати високи професионални резултати и за съществен принос при изпълнението на служебните си задължения. Със своята отговорност, професионализъм и всеотдайност към службата той се утвърди като пример за подражание и заслужи уважението на поколения служители в Районно управление-Габрово.

За своя дългогодишен принос и достойно изпълнение на професионалните задължени, със заповед на министъра на вътрешните работи е удостоен с отличие „Почетен знак на МВР“ – III степен.

Днес, 5 юни, Станимир Братов беше изпратен с признателност и уважение от своите колеги. Те му благодариха за годините отдаденост, за професионалната подкрепа и за примера, който оставя след себе си.

Ръководството и служителите на ОДМВР-Габрово му пожелават крепко здраве, спокойни и щастливи дни, удовлетворение от постигнатото и много лични поводи за радост. Нека новият етап от живота му бъде изпълнен с обичта на близките, заслужено спокойствие и сбъднати мечти.

-
Кримипреди 4 дниДвама 15-годишни на тротинетка бягаха от полицията и не успяха
-
Културапреди 6 дниЛятото идва с ритъма на суинга
-
Новинипреди 6 дниДнес е 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България
-
Кримипреди 6 дниНов началник на пожарната в Севлиево
-
Новинипреди 6 дниДанаил Лалев: Хората в севлиевските села питат да умират или да бягат
-
Кримипреди 3 дниПолицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба
-
Културапреди 7 дниРекорден интерес към конкурса „Преминал майстор през земята“
-
Културапреди 5 дниСлавейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)






