Новини
195 години от рождението на Петко Р. Славейков

Днес се навършват 195 години от рождението на Петко Рачов Славейков. Големият български възрожденец, поет, публицист и преводач, се ражда на 17 ноември 1827 година във Велико Търново, но корените му са свързани и с възрожденска Трявна. Дядото и бащата на Петко Славейков са родом оттук, а по-късно съдбата го среща и с красивата Ирина, с която създава своето семейство.
„През 1853 г. той се жени за щерката на чорбаджи Иван Райков – Ирина и от този брак се раждат деветте им деца, седем от които остават живи.“ разказва г-жа Ирина Димитрова – уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, в архива на който се съхранява черновата на важното за Търновската епархия прошение с искане за църковна самостоятелност на българите от 1856 година, резултат от непоколебимата и последователно борба на Славейков за отвоюване на църковен суверенитет.
Неговият живот, значимо дело и принос, които остават трайно в историята на страната ни проследява и г-н Кольо Дабков – старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ към Община Трявна. С неговите записки Ви запознаваме в следващите редове.
Приятно четене!
ПЕТКО РАЧОВ СЛАВЕЙКОВ
/17.11.1827 – 01.07.1895/
Петко Славейков е роден в Търново. Майка му почива два месеца след неговото раждане. За това, че не е лишен от родителски грижи и топлина, много дължи на своя баща и втората му жена. Буден, любознателен и талантлив, Петко Славейков бързо преминава през тогавашните степени на училищното образование и сам става учител. Одисеята му из десетките училища по българските земи от 1843 до 1888 г. е тема, достойна за отделно изследване. Както, впрочем, и всяка от неговите деятелности.
Дядото и бащата на Петко Славейков са родени в Трявна. Трявна му дава най-дълъг подслон по време на неговите учителски странствания – от 1849 до 1853 г. ,– бранейки го с усилията на своите духовни първенци поп Йовчо и Никифор Даскалов от злобата и коварството на гръцкия търновски владика Неофит. Тревненка е жената на поета Ирина Райкова. Нейна зестра е къщата /днес музей Славейкова къща/, където са родени 9-те деца на Славейкови.
Липсата на системно образование Петко Славейков преодолява с постоянно самообразоване и непрекъснати книжовни занимания. Той събужда за живот редица страни от българската духовност, превръщайки се в един от бащите на националното ни просвещение. Водач в борбата за независима българска църква. Издава и редактира повече от 23 вестника и списания. Сред тях: първото списание за литература “Смесна китка”/1852/, първият сатиричен вестник “Гайда” /1863 – 67/, първото женско списание “Ружица” /1871/, първото детско списание “Пчелица” /1871/.
Издава над 75 книги – оригинални и преводни. Преводач на Хайне, Пушкин, Гогол, Дефо. Превежда Библията на новобългарски език съвместно с Христодул Сичан – Николов, А.Лонг и Ел. Ригс по поръка на Библейското дружество /1864-66/. Съставя речник на българския език /недовършен/. Издава 2 сборника с народни песни /1860 и 1868/. Събира над 17 000 поговорки, пословици гатанки и имена. Организатор на първата българска етнографска изложба.
Бележит участник в политическите борби за национално освобождение. Руски информатор в Кримската война, съзаклятник във въстанието на Капитан дядо Никола /1856/, водач, преводач и пълномощник на руските войски в Руско-турската осовободителна война/1877-78/. Участва в отбраната на Стара Загора, в боевете при Шипка, водач на колоната на ген. Скобелев при зимното преминаване на Балкана през Химитлийската пътека.
Един от водачите на Либералната партия в Княжество България със значим принос в изработването и приемането на Търновската конституция /1879/. Председател на Народното събрание /1880/, министър на народното просвещение /1880/, министър на вътрешните работи /1880-81, 1884-85/, доброволен участник в Сръбско-българската война като главен инспектор по санитарното дело /1885/.
Непоколебимо отстояващ своите демократически принципи и народностни позиции, Петко Славейков е многократно арестуван, интерниран и политически преследван както преди, така и след Освобождението. Нищо обаче не е в състояние да пекърши ренесансовия дух на големия българин, който умира в София, спечелил приживе народното уважение и признателност като “дядо Славейков”.
Автор: Кольо Дабков
В чест на българския поет, публицист и политик е издигнат монументален паметник в Трявна, както и бюст-паметник пред входа на Славейковото училище в града, чийто патрон е именно Петко Славейков.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Култура
Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.
Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.
„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.
Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.
„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Икономика
Български производители показват продуктите си на пл. Възраждане
На 21 ноември, събота, площад „Възраждане“ в Габрово отново ще се изпълни с аромата и богатството на българската земя. Тогава там ще се проведе Български фермерски пазар, който предлага изобилие от качествени продукти, приготвени и отгледани от български производители.
Посетителите ще могат да намерят домашни сирена и млечни продукти, ароматен мед, хляб и печива, месни деликатеси и още много вкусни изненади. Организаторите подчертават, че зад всеки продукт стои човек, зад всяка рецепта стои традиция, а зад всяка покупка стои подкрепа за българския труд и родното производство.
Има вкусове, които ни връщат към детството, и аромати, които ни напомнят за дома. Именно хората, които с много любов и майсторлък съхраняват истинския вкус на България, ще бъдат в центъра на събитието в Габрово.
Организаторите канaят габровци и гости на града да дойдат с близки и приятели, да се срещнат с производителите, да опитат истински български продукти и да отнесат у дома частица от богатството на нашата земя.
Призивът към всички е да покажем заедно, че българското има бъдеще, защото когато избираме българското, подкрепяме хора, семейства и бъдещето на България.
Събитието е на 21 ноември, събота, на площад „Възраждане“ в Габрово.

-
Новинипреди 4 дниАлександър Петров от „Габрово 91“ стана държавен шампион по бокс за ученици
-
Новинипреди 5 дниПБ -Габрово благодари на избирателите за гласуваното доверие
-
Новинипреди 5 дниЙотова и Вълчев печелят и в област Габрово на балотажа
-
Новинипреди 5 дниТВ „Канал Фокус“ с плакет за принос в съвременната журналистика
-
Културапреди 5 дниГалина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“
-
Новинипреди 5 дниУспешен уикенд за шахматистите от ШК „Орловец 1997“ в два турнира в страната
-
Любопитнопреди 5 дниКак да изпратите само нужните страници от голям PDF файл?
-
Любопитнопреди 4 дниLidl и издателство Мармот превръщат осъзнатото хранене в детско приключение







