Днес се навършват 195 години от рождението на Петко Рачов Славейков. Големият български възрожденец, поет, публицист и преводач, се ражда на 17 ноември 1827 година във Велико Търново, но корените му са свързани и с възрожденска Трявна. Дядото и бащата на Петко Славейков са родом оттук, а по-късно съдбата го среща и с красивата Ирина, с която създава своето семейство.

„През 1853 г. той се жени за щерката на чорбаджи Иван Райков  – Ирина и от този брак се раждат деветте им деца, седем от които остават живи.“ разказва г-жа Ирина Димитрова – уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, в архива на който се съхранява черновата на важното за Търновската епархия прошение с искане за църковна самостоятелност на българите от 1856 година, резултат от непоколебимата и последователно борба на Славейков за отвоюване на църковен суверенитет.

Неговият живот, значимо дело и принос, които остават трайно в историята на страната ни проследява и г-н Кольо Дабков – старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ към Община Трявна. С неговите записки Ви запознаваме в следващите редове.

Приятно четене!

ПЕТКО РАЧОВ СЛАВЕЙКОВ

/17.11.1827 – 01.07.1895/

Петко Славейков е роден в Търново. Майка му почива два месеца след неговото раждане. За това, че не е лишен от родителски грижи и топлина, много дължи на своя баща и втората му жена. Буден, любознателен и талантлив, Петко Славейков бързо преминава през тогавашните степени на училищното образование и сам става учител. Одисеята му из десетките училища по българските земи от 1843 до 1888 г. е тема, достойна за отделно изследване. Както, впрочем, и всяка от неговите деятелности.

Дядото и бащата на Петко Славейков са родени в Трявна. Трявна му дава най-дълъг подслон по време на неговите учителски странствания – от 1849 до 1853 г. ,– бранейки го с усилията на своите духовни първенци поп Йовчо и Никифор Даскалов от злобата и коварството на гръцкия търновски владика Неофит. Тревненка е жената на поета Ирина Райкова. Нейна зестра е къщата /днес музей Славейкова къща/, където са родени 9-те деца на Славейкови.

Липсата на системно образование Петко Славейков преодолява с постоянно самообразоване и непрекъснати книжовни занимания. Той събужда за живот редица страни от българската духовност, превръщайки се в един от бащите на националното ни просвещение. Водач в борбата за независима българска църква. Издава и редактира повече от 23 вестника и списания. Сред тях: първото списание за литература “Смесна китка”/1852/, първият сатиричен вестник “Гайда” /1863 – 67/, първото женско списание “Ружица” /1871/, първото детско списание “Пчелица” /1871/.

Издава над 75 книги – оригинални и преводни. Преводач на Хайне, Пушкин, Гогол, Дефо. Превежда Библията на новобългарски език съвместно с Христодул Сичан – Николов, А.Лонг и Ел. Ригс по поръка на Библейското дружество /1864-66/. Съставя речник на българския език /недовършен/. Издава 2 сборника с народни песни /1860 и 1868/. Събира над 17 000 поговорки, пословици гатанки и имена. Организатор на първата българска етнографска изложба.

Бележит участник в политическите борби за национално освобождение. Руски информатор в Кримската война, съзаклятник във въстанието на Капитан дядо Никола /1856/, водач, преводач и пълномощник на руските войски в Руско-турската осовободителна война/1877-78/. Участва в отбраната на Стара Загора, в боевете при Шипка, водач на колоната на ген. Скобелев при зимното преминаване на Балкана през Химитлийската пътека.

Един от водачите на Либералната партия в Княжество България със значим принос в изработването и приемането на Търновската конституция /1879/. Председател на Народното събрание /1880/, министър на народното просвещение /1880/, министър на вътрешните работи /1880-81, 1884-85/, доброволен участник в Сръбско-българската война като главен инспектор по санитарното дело /1885/.

Непоколебимо отстояващ своите демократически принципи и народностни позиции, Петко Славейков е многократно арестуван, интерниран и политически преследван както преди, така и след Освобождението. Нищо обаче не е в състояние да пекърши ренесансовия дух на големия българин, който умира в София, спечелил приживе народното уважение и признателност като “дядо Славейков”.

Автор: Кольо Дабков

В чест на българския поет, публицист и политик е издигнат монументален паметник в Трявна, както и бюст-паметник пред входа на Славейковото училище в града, чийто патрон е именно Петко Славейков.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/