Свържи се с нас

Новини

Ученици разработиха есета с впечатленията си от мобилност по програмата Еразъм+

Published

on

В рамките на проекта ученици разработиха есета за впечатленията си от
мобилността и значението на програма Еразъм+ за бъдещата професионална кариера

Моят Еразъм – прозорец към света
Димитър Станиславов Събев – 12 „г“ клас в Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – Габрово.

Какво е животът без мечти и очаквания? Мечтите и тяхната реализация осмислят
съществуването ни. Те са нашият стимул да се развиваме, да израстваме, да създаваме
нещо стойностно за себе си и за другите.

Участието в програмата „Еразъм”+ беше една такава мечта, която за голяма моя радост
постигнах чрез пътуването и престоя си в Германия. Как се чувствах, какво постигнах и с
какво ме обогати пребиваването ми в Лайпциг, Дрезден и Хале – време през което бях
далече от уютното пространство на дома, извън обсега на познатото Програмата „Еразъм+” отвори пред мене врата към света, зад която ме чакаха нови запознанства с хора от цяла Европа, познания за живота, за професионалните умения и достойнства, за моралните ценности – всичко онова, от което имах нужда и към придобиването на което се стремях.

Практиката, която прекарах в Vitalis Gut Wehlitz в Шкойдиц през 2022 г., несъмнено ми
даде възможност да придобия по-голяма увереност в комуникацията на немски и
английски език, работа в екип и дисциплина.

Научих се да имам обш език с хора от цял свят, тъй като работих с възрастни от Германия, Испания , Швеция, Хърватия и много други страни без значение кой от къде е, всеки помагаше и разчиташе на другия. Добронамереност, толерантност и такт определяха отношенията между нас и сочиха каква трябва да бъде трудовата атмосфера, за да носи удовлетворение и успех.

Впечатляващите ред и чистота в работните помещения ни учеха каква трябва да бъде
работната среда, за да се поддържа качество и високо ниво на труд. Бързината в процеса на кулинарна обработка и готвене по никакъв начин не наруши този порядък. Всеки един от нас беше сякаш част от добре смазан механизъм, който не само работеше ритмично и безотказно, но и даваше качествена и естетическа продукция.

А посещенията на градове като Лайпциг, Дрезден и Хале ме обогатиха духовно, защото ми дадоха възможност да се докосна до културата на една друга страна, да се запозная с
произведения на изкуството и с архитектурни шедьоври, които бяха непознати за мен.
Най-високата сграда в Лйпциг, университетът, катедралите предизвикват с величието си
удивление. Видяхме паметника на най-значимия сред бароковите композитори Йохан
Себастиан Бах, но и банките, показващи статута на държавата.

Особено силно ме впечатли Дрезден, родното място на Ерих Кестнер – красивият град на Елба, в която културата и изкуството са навсякъде – дворецът Цвингер, музеи като
Албертинум; Терасата на Брю, Фрауенкирхе.

„Еразъм+” ме обогати духовно, остави незабравими спомени в душата ми и в
емоционалния ми свят. Но това, което ще определи бъдещето ми, е, че създаде у мен
критерии за успешна професионална работа, създаде чувство за отговорност и
подчиненост на общата дисциплина като фактори за постигане на успех.

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не
представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на
авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която
може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица