Свържи се с нас

Новини

172 години от рождението на Ангел Кънчев

Published

on

На 11.11.1850 година в Трявна се ражда един от най-ярките и значими образи в революционното българско дело – Ангел Кънчев. Младият мъж приключва земния си път само на 21 години, но завинаги остава в историята като един от най-дейните и непримири борци за Свободна и Независима България и един от най-верните и близки сподвижници на Васил Левски. Чувството му за национално самосъхранение слага край на живота му в Русе, а последните му думи са: „Да живее България!“.

Днес 172 години по-късно отново отправяме поглед към неговата личност и припомняме онези славни моменти, които неминуемо ни правят горди българи! Записките са думи за и от Ангел Кънчев, събирани през годините от г-н Кольо Дабков – старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ към Община Трявна.

„Ангел Кънчев е един от най-младите поборници за националното ни освобождение. Когато слага край на живота си, той е на 21 години.

За това време той успява да завърши Артилерийската школа в Белград, да учи една година в земеделско-индустриалното училище в чешкия град Табор (показвайки блестящи способности),  да бъде определен за съратник на Левски, да участва в съставянето и редактирането на Нареда на работниците за освобождение на българския народ, заедно с Апостола и Димитър Общи да обиколи десетки селища в централните райони на Северна и Южна България като организатор на подготовката за национална революция, да организира самостоятелно комитети в Разградско и Великотърновско.

Ето част от оцелялото негово писано слово:

„… Земеш ли в ръцете си някога зоология, ботаника, геология или пък минералогия, ще видиш сума области и градове, в които казва да са намира този или онзи минерал, тази или онази билка или пък животно и др., а за България ни спомен. Защо ли? Дали е лишена от различни животни, скъпоценни камъне и от хубави и важни билки и цветя? Дали и тя нема хубави и потребни за человечеството неща, та да заслужи два пръста място в гореказаните книги? Не, братко, не е, не е лишена от нищо, тя е богата и пребогата, но кой е написал и изнесъл пред света европски нейните богатства?…”

„… Аз, като чиляк, като свестно животно, имам слободна воля. И само тя, волята ми, може да заповяда на моите телесни части: на ума ми, язика ми, устата ми, ръцете ми и др…”

„… Българине! Юнашки сине! Престани от да бъдеш роб! Доста си търпял иго! Доста и премного. На небето е додеяло, а на земята дотежало да слушат твоите въздишки. Погледни в слънцето на правдата и виж що е свобода – пожелай я от все сърце…”

„… Ний никого насилствено не принуждаваме да бъде наш поддържател, да ни помага материално или пък слепешката да върви след нас, защото делото, на което ний служим, на което сме се посветили и за което сме готови да пожертвуваме и живота си, е свято и от грамадна важност, нему трябва да служат само тези, които са проникнати или се проникнат от идеята за освобождението ни, които са българи и в жилите на които тече чиста българска кръв…”

Васил Левски:

 „… Научили сте са чрез вестникът за А. К., че се е убил в Русчук и нищо няма намерено в него, човек проводихме и разбрахме по-тънко – просто нещо! Страхът му е причинило да не знай какво да прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт!…”

Самоубиец

„Що е туй? Убийство пак?“
Слисана стои тълпата —
непознат левент юнак
повален е на земята.
В смъртни мъки се гърчей
и превива мъжко тело,
и широка рана зей
насред кървавото чело.

Чували го бяха те,
но не знаеха юнака…
Мигом вест се разлете,
дето никой я не чака.

И не някой враг, а брат
брата на врага предаде.
Но се младий горд юнак
жив в ръцете им не даде.

И когато обграден
се видя от сган войскари,
дигна той ръка: „Не мен,
само моя труп!“ И свари

револвера в пазва скрит,
грабнал, да насочи в чело —
трясна гръм — и с лоб пробит
възнак грохна мъртво тело.

Чуй! Со шепот едва чут
слисана тълпата спори…
Някой казва: „Той е луд!“
„Свят е!“ — други отговори. 

Пенчо Славейков, 1889 г.

Днес, родната къща на Ангел Кънчев, строена през XIX век, е превърната в Музей „Ангел-Кънчевата къща“ в Трявна като част от запазеното историческо наследство, завещано ни от славното минало. Експозицията предлага на стотиците туристи, които идват тук, ежегодно и достъп до съхраненото участие на тревненци в национално-освободителните борби през Възраждането.

В чест и памет на Ангел Кънчев на площада пред родната му къща е издигнат и паметник на младия революционер. Образът му е изваян в цял ръст и представя силата на духовния му стремеж към свобода и правда на целия български народ, която не го напуска до края на дните му. Автори на проекта са доц. Илия Илиев и архитект Симеон Добрев.

Поклон!

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица