Новини
172 години от рождението на Ангел Кънчев
На 11.11.1850 година в Трявна се ражда един от най-ярките и значими образи в революционното българско дело – Ангел Кънчев. Младият мъж приключва земния си път само на 21 години, но завинаги остава в историята като един от най-дейните и непримири борци за Свободна и Независима България и един от най-верните и близки сподвижници на Васил Левски. Чувството му за национално самосъхранение слага край на живота му в Русе, а последните му думи са: „Да живее България!“.
Днес 172 години по-късно отново отправяме поглед към неговата личност и припомняме онези славни моменти, които неминуемо ни правят горди българи! Записките са думи за и от Ангел Кънчев, събирани през годините от г-н Кольо Дабков – старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ към Община Трявна.
„Ангел Кънчев е един от най-младите поборници за националното ни освобождение. Когато слага край на живота си, той е на 21 години.
За това време той успява да завърши Артилерийската школа в Белград, да учи една година в земеделско-индустриалното училище в чешкия град Табор (показвайки блестящи способности), да бъде определен за съратник на Левски, да участва в съставянето и редактирането на Нареда на работниците за освобождение на българския народ, заедно с Апостола и Димитър Общи да обиколи десетки селища в централните райони на Северна и Южна България като организатор на подготовката за национална революция, да организира самостоятелно комитети в Разградско и Великотърновско.
Ето част от оцелялото негово писано слово:
„… Земеш ли в ръцете си някога зоология, ботаника, геология или пък минералогия, ще видиш сума области и градове, в които казва да са намира този или онзи минерал, тази или онази билка или пък животно и др., а за България ни спомен. Защо ли? Дали е лишена от различни животни, скъпоценни камъне и от хубави и важни билки и цветя? Дали и тя нема хубави и потребни за человечеството неща, та да заслужи два пръста място в гореказаните книги? Не, братко, не е, не е лишена от нищо, тя е богата и пребогата, но кой е написал и изнесъл пред света европски нейните богатства?…”
„… Аз, като чиляк, като свестно животно, имам слободна воля. И само тя, волята ми, може да заповяда на моите телесни части: на ума ми, язика ми, устата ми, ръцете ми и др…”
„… Българине! Юнашки сине! Престани от да бъдеш роб! Доста си търпял иго! Доста и премного. На небето е додеяло, а на земята дотежало да слушат твоите въздишки. Погледни в слънцето на правдата и виж що е свобода – пожелай я от все сърце…”
„… Ний никого насилствено не принуждаваме да бъде наш поддържател, да ни помага материално или пък слепешката да върви след нас, защото делото, на което ний служим, на което сме се посветили и за което сме готови да пожертвуваме и живота си, е свято и от грамадна важност, нему трябва да служат само тези, които са проникнати или се проникнат от идеята за освобождението ни, които са българи и в жилите на които тече чиста българска кръв…”
Васил Левски:
„… Научили сте са чрез вестникът за А. К., че се е убил в Русчук и нищо няма намерено в него, човек проводихме и разбрахме по-тънко – просто нещо! Страхът му е причинило да не знай какво да прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт!…”
Самоубиец
„Що е туй? Убийство пак?“
Слисана стои тълпата —
непознат левент юнак
повален е на земята.
В смъртни мъки се гърчей
и превива мъжко тело,
и широка рана зей
насред кървавото чело.
Чували го бяха те,
но не знаеха юнака…
Мигом вест се разлете,
дето никой я не чака.
И не някой враг, а брат
брата на врага предаде.
Но се младий горд юнак
жив в ръцете им не даде.
И когато обграден
се видя от сган войскари,
дигна той ръка: „Не мен,
само моя труп!“ И свари
револвера в пазва скрит,
грабнал, да насочи в чело —
трясна гръм — и с лоб пробит
възнак грохна мъртво тело.
Чуй! Со шепот едва чут
слисана тълпата спори…
Някой казва: „Той е луд!“
„Свят е!“ — други отговори.
Пенчо Славейков, 1889 г.
Днес, родната къща на Ангел Кънчев, строена през XIX век, е превърната в Музей „Ангел-Кънчевата къща“ в Трявна като част от запазеното историческо наследство, завещано ни от славното минало. Експозицията предлага на стотиците туристи, които идват тук, ежегодно и достъп до съхраненото участие на тревненци в национално-освободителните борби през Възраждането.
В чест и памет на Ангел Кънчев на площада пред родната му къща е издигнат и паметник на младия революционер. Образът му е изваян в цял ръст и представя силата на духовния му стремеж към свобода и правда на целия български народ, която не го напуска до края на дните му. Автори на проекта са доц. Илия Илиев и архитект Симеон Добрев.
Поклон!
Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Култура
Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.
Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.
„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.
Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.
„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Икономика
Български производители показват продуктите си на пл. Възраждане
На 21 ноември, събота, площад „Възраждане“ в Габрово отново ще се изпълни с аромата и богатството на българската земя. Тогава там ще се проведе Български фермерски пазар, който предлага изобилие от качествени продукти, приготвени и отгледани от български производители.
Посетителите ще могат да намерят домашни сирена и млечни продукти, ароматен мед, хляб и печива, месни деликатеси и още много вкусни изненади. Организаторите подчертават, че зад всеки продукт стои човек, зад всяка рецепта стои традиция, а зад всяка покупка стои подкрепа за българския труд и родното производство.
Има вкусове, които ни връщат към детството, и аромати, които ни напомнят за дома. Именно хората, които с много любов и майсторлък съхраняват истинския вкус на България, ще бъдат в центъра на събитието в Габрово.
Организаторите канaят габровци и гости на града да дойдат с близки и приятели, да се срещнат с производителите, да опитат истински български продукти и да отнесат у дома частица от богатството на нашата земя.
Призивът към всички е да покажем заедно, че българското има бъдеще, защото когато избираме българското, подкрепяме хора, семейства и бъдещето на България.
Събитието е на 21 ноември, събота, на площад „Възраждане“ в Габрово.

-
Новинипреди 4 дниАлександър Петров от „Габрово 91“ стана държавен шампион по бокс за ученици
-
Новинипреди 5 дниПБ -Габрово благодари на избирателите за гласуваното доверие
-
Новинипреди 5 дниТВ „Канал Фокус“ с плакет за принос в съвременната журналистика
-
Новинипреди 5 дниЙотова и Вълчев печелят и в област Габрово на балотажа
-
Новинипреди 5 дниУспешен уикенд за шахматистите от ШК „Орловец 1997“ в два турнира в страната
-
Културапреди 4 дниГалина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“
-
Любопитнопреди 5 дниКак да изпратите само нужните страници от голям PDF файл?
-
Любопитнопреди 4 дниLidl и издателство Мармот превръщат осъзнатото хранене в детско приключение







