Новини
172 години от рождението на Ангел Кънчев
На 11.11.1850 година в Трявна се ражда един от най-ярките и значими образи в революционното българско дело – Ангел Кънчев. Младият мъж приключва земния си път само на 21 години, но завинаги остава в историята като един от най-дейните и непримири борци за Свободна и Независима България и един от най-верните и близки сподвижници на Васил Левски. Чувството му за национално самосъхранение слага край на живота му в Русе, а последните му думи са: „Да живее България!“.
Днес 172 години по-късно отново отправяме поглед към неговата личност и припомняме онези славни моменти, които неминуемо ни правят горди българи! Записките са думи за и от Ангел Кънчев, събирани през годините от г-н Кольо Дабков – старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ към Община Трявна.
„Ангел Кънчев е един от най-младите поборници за националното ни освобождение. Когато слага край на живота си, той е на 21 години.
За това време той успява да завърши Артилерийската школа в Белград, да учи една година в земеделско-индустриалното училище в чешкия град Табор (показвайки блестящи способности), да бъде определен за съратник на Левски, да участва в съставянето и редактирането на Нареда на работниците за освобождение на българския народ, заедно с Апостола и Димитър Общи да обиколи десетки селища в централните райони на Северна и Южна България като организатор на подготовката за национална революция, да организира самостоятелно комитети в Разградско и Великотърновско.
Ето част от оцелялото негово писано слово:
„… Земеш ли в ръцете си някога зоология, ботаника, геология или пък минералогия, ще видиш сума области и градове, в които казва да са намира този или онзи минерал, тази или онази билка или пък животно и др., а за България ни спомен. Защо ли? Дали е лишена от различни животни, скъпоценни камъне и от хубави и важни билки и цветя? Дали и тя нема хубави и потребни за человечеството неща, та да заслужи два пръста място в гореказаните книги? Не, братко, не е, не е лишена от нищо, тя е богата и пребогата, но кой е написал и изнесъл пред света европски нейните богатства?…”
„… Аз, като чиляк, като свестно животно, имам слободна воля. И само тя, волята ми, може да заповяда на моите телесни части: на ума ми, язика ми, устата ми, ръцете ми и др…”
„… Българине! Юнашки сине! Престани от да бъдеш роб! Доста си търпял иго! Доста и премного. На небето е додеяло, а на земята дотежало да слушат твоите въздишки. Погледни в слънцето на правдата и виж що е свобода – пожелай я от все сърце…”
„… Ний никого насилствено не принуждаваме да бъде наш поддържател, да ни помага материално или пък слепешката да върви след нас, защото делото, на което ний служим, на което сме се посветили и за което сме готови да пожертвуваме и живота си, е свято и от грамадна важност, нему трябва да служат само тези, които са проникнати или се проникнат от идеята за освобождението ни, които са българи и в жилите на които тече чиста българска кръв…”
Васил Левски:
„… Научили сте са чрез вестникът за А. К., че се е убил в Русчук и нищо няма намерено в него, човек проводихме и разбрахме по-тънко – просто нещо! Страхът му е причинило да не знай какво да прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт!…”
Самоубиец
„Що е туй? Убийство пак?“
Слисана стои тълпата —
непознат левент юнак
повален е на земята.
В смъртни мъки се гърчей
и превива мъжко тело,
и широка рана зей
насред кървавото чело.
Чували го бяха те,
но не знаеха юнака…
Мигом вест се разлете,
дето никой я не чака.
И не някой враг, а брат
брата на врага предаде.
Но се младий горд юнак
жив в ръцете им не даде.
И когато обграден
се видя от сган войскари,
дигна той ръка: „Не мен,
само моя труп!“ И свари
револвера в пазва скрит,
грабнал, да насочи в чело —
трясна гръм — и с лоб пробит
възнак грохна мъртво тело.
Чуй! Со шепот едва чут
слисана тълпата спори…
Някой казва: „Той е луд!“
„Свят е!“ — други отговори.
Пенчо Славейков, 1889 г.
Днес, родната къща на Ангел Кънчев, строена през XIX век, е превърната в Музей „Ангел-Кънчевата къща“ в Трявна като част от запазеното историческо наследство, завещано ни от славното минало. Експозицията предлага на стотиците туристи, които идват тук, ежегодно и достъп до съхраненото участие на тревненци в национално-освободителните борби през Възраждането.
В чест и памет на Ангел Кънчев на площада пред родната му къща е издигнат и паметник на младия революционер. Образът му е изваян в цял ръст и представя силата на духовния му стремеж към свобода и правда на целия български народ, която не го напуска до края на дните му. Автори на проекта са доц. Илия Илиев и архитект Симеон Добрев.
Поклон!
Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


Култура
90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.
Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.
Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:
“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.
Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.
В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.
Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.





Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.
Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.
Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.
Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.
Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.
Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Икономика
Семинар „Социално предприемачество в действие“
Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.
Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.
Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.
В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.
Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.
Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.
В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.
Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.
В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.
В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.
Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.
Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.
Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.
-
Любопитнопреди 5 дниГруминг салон Gabrielle Belle Grooming
-
Културапреди 5 дниЗлатна значка и „Партньор на годината“ за Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 5 дниДухът на Грузия завладява Габрово тази сряда в зала „Орловец“
-
Икономикапреди 5 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Новинипреди 3 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди 5 дниПредставят в ДХС книгата „Капанът на нарцистичната връзка“
-
Културапреди един денПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Културапреди 3 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята







