

Новини
172 години от рождението на Ангел Кънчев
На 11.11.1850 година в Трявна се ражда един от най-ярките и значими образи в революционното българско дело – Ангел Кънчев. Младият мъж приключва земния си път само на 21 години, но завинаги остава в историята като един от най-дейните и непримири борци за Свободна и Независима България и един от най-верните и близки сподвижници на Васил Левски. Чувството му за национално самосъхранение слага край на живота му в Русе, а последните му думи са: „Да живее България!“.
Днес 172 години по-късно отново отправяме поглед към неговата личност и припомняме онези славни моменти, които неминуемо ни правят горди българи! Записките са думи за и от Ангел Кънчев, събирани през годините от г-н Кольо Дабков – старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ към Община Трявна.
„Ангел Кънчев е един от най-младите поборници за националното ни освобождение. Когато слага край на живота си, той е на 21 години.
За това време той успява да завърши Артилерийската школа в Белград, да учи една година в земеделско-индустриалното училище в чешкия град Табор (показвайки блестящи способности), да бъде определен за съратник на Левски, да участва в съставянето и редактирането на Нареда на работниците за освобождение на българския народ, заедно с Апостола и Димитър Общи да обиколи десетки селища в централните райони на Северна и Южна България като организатор на подготовката за национална революция, да организира самостоятелно комитети в Разградско и Великотърновско.
Ето част от оцелялото негово писано слово:
„… Земеш ли в ръцете си някога зоология, ботаника, геология или пък минералогия, ще видиш сума области и градове, в които казва да са намира този или онзи минерал, тази или онази билка или пък животно и др., а за България ни спомен. Защо ли? Дали е лишена от различни животни, скъпоценни камъне и от хубави и важни билки и цветя? Дали и тя нема хубави и потребни за человечеството неща, та да заслужи два пръста място в гореказаните книги? Не, братко, не е, не е лишена от нищо, тя е богата и пребогата, но кой е написал и изнесъл пред света европски нейните богатства?…”
„… Аз, като чиляк, като свестно животно, имам слободна воля. И само тя, волята ми, може да заповяда на моите телесни части: на ума ми, язика ми, устата ми, ръцете ми и др…”
„… Българине! Юнашки сине! Престани от да бъдеш роб! Доста си търпял иго! Доста и премного. На небето е додеяло, а на земята дотежало да слушат твоите въздишки. Погледни в слънцето на правдата и виж що е свобода – пожелай я от все сърце…”
„… Ний никого насилствено не принуждаваме да бъде наш поддържател, да ни помага материално или пък слепешката да върви след нас, защото делото, на което ний служим, на което сме се посветили и за което сме готови да пожертвуваме и живота си, е свято и от грамадна важност, нему трябва да служат само тези, които са проникнати или се проникнат от идеята за освобождението ни, които са българи и в жилите на които тече чиста българска кръв…”
Васил Левски:
„… Научили сте са чрез вестникът за А. К., че се е убил в Русчук и нищо няма намерено в него, човек проводихме и разбрахме по-тънко – просто нещо! Страхът му е причинило да не знай какво да прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт!…”
Самоубиец
„Що е туй? Убийство пак?“
Слисана стои тълпата —
непознат левент юнак
повален е на земята.
В смъртни мъки се гърчей
и превива мъжко тело,
и широка рана зей
насред кървавото чело.
Чували го бяха те,
но не знаеха юнака…
Мигом вест се разлете,
дето никой я не чака.
И не някой враг, а брат
брата на врага предаде.
Но се младий горд юнак
жив в ръцете им не даде.
И когато обграден
се видя от сган войскари,
дигна той ръка: „Не мен,
само моя труп!“ И свари
револвера в пазва скрит,
грабнал, да насочи в чело —
трясна гръм — и с лоб пробит
възнак грохна мъртво тело.
Чуй! Со шепот едва чут
слисана тълпата спори…
Някой казва: „Той е луд!“
„Свят е!“ — други отговори.
Пенчо Славейков, 1889 г.
Днес, родната къща на Ангел Кънчев, строена през XIX век, е превърната в Музей „Ангел-Кънчевата къща“ в Трявна като част от запазеното историческо наследство, завещано ни от славното минало. Експозицията предлага на стотиците туристи, които идват тук, ежегодно и достъп до съхраненото участие на тревненци в национално-освободителните борби през Възраждането.
В чест и памет на Ангел Кънчев на площада пред родната му къща е издигнат и паметник на младия революционер. Образът му е изваян в цял ръст и представя силата на духовния му стремеж към свобода и правда на целия български народ, която не го напуска до края на дните му. Автори на проекта са доц. Илия Илиев и архитект Симеон Добрев.
Поклон!
Крими
Мамят с фейк страница на „Обществен транспорт в Габрово“ във фейсбук



Страницата във фейсбук – Обществен транспорт в Габрово – е фалшива! Офертата е измамна! Не се поддавайте! Това призова Община Габрово, във връзка със засечени през последните дни в социалните мрежи опити за измамна схема, насочена към жителите на Габрово.
Схемата отново е същата, разпространява се страницата Обществен транспорт в Габрово /фалшива/, където се предлагат пътнически карти на специални „промоционални“ цени и в чест на 25- годишнина на дружеството в Габрово.
Община Габрово и Общински пътнически транспорт – Габрово предупреждават, че тези карти са фалшиви и че покупките трябва да се извършват само от официалната каса в автогара Габрово.
По казуса отново са сигнализирани и органите на МВР – Габрово. Съмнителната оферта предлага на пътниците на ОПТ – Габрово „Юбилейна карта за 6 месеца – само за 5,77 леи“, като се твърди, че само 500 души могат да се възползват от нея, ако кликнете на посочения линк.
Специалистите предупреждават, че подобни предложения могат да бъдат част от измамна схема, целяща да подведе потребителите и да ги накара да предоставят лични данни или да извършат плащания към несигурни източници.
Бъдете бдителни и проверявайте информацията! Ако получите подобно предложение, проверете официалните канали на Общински пътнически транспорт и Община Габрово и избягвайте съмнителни линкове.

Новини
„Янтра“ спечели дербито си с „Етър“ при гостуването си в Търново (видео)


Отборът на „Янтра“ постигна паметен успех в регионалното дерби срещу „Етър“ (Велико Търново), след като спечели с 1:0 на стадион „Ивайло“ в старата столица. Това бе първата победа на габровци над „болярите“ от 2007 г. насам и първи три точки в дербито помежду им от три десетилетия на чужд терен.
Герой за габровци стана Мартин Райнов, който в 18-ата минута реализира единственото попадение в срещата след пробив отдясно. Голът обърка домакините, а до почивката „Янтра“ имаше още няколко отлични възможности да удвои аванса си. В 26-ата минута Велислав Василев стреля опасно до гредата, а вратата на търновци бе поставяна под напрежение още два пъти преди края на първото полувреме.
След подновяването на играта воденият от легендата на българския футбол Илиян Киряков тим на „Етър“ вдигна темпото и опита да върне равенството, но добре организираната защита на габровци не позволи решаващи удари. В същото време „Янтра“ продължи да търси второ попадение – удари на Райнов и Енчев бяха отразени от вратаря Никола Виденов, а до последния сигнал гостите контролираха развоя на мача.
„Първа победа за сезона и първа срещу „Етър“ от години – поздравления за футболистите. Доволен съм от защитата, халфовата линия и вратаря. „Етър“ не нанесе нито един точен удар, което показва, че бяхме стабилни. Ако бяхме по-прецизни напред, можеше да е по-изразително, но важното е, че спечелихме,“ заяви след двубоя треньорът на „Янтра“ Емануел Луканов.
Наставникът, родом от Велико Търново, не скри емоцията си: „Винаги ми е тръпка тук, но сега съм от другата страна и го правя с цялото сърце и душа. Пожелавам успех на „Етър“ и на техния треньорски щаб – те са търновци, а градът заслужава хора, израснали тук.“
Феновете на „Янтра“ също имаха своя принос за историческия триумф. Десетки габровци пътуваха до стадион „Ивайло“, за да подкрепят отбора си, а след мача посрещнаха тържествено клубния автобус с аплодисменти, песни, скандирания и факли край Дома на хумора и сатирата в Габрово.


Култура
Ценен ръкопис на 200 години издаде габровската Регионална библиотека


Излезе от печат „Габровски сборник” от 1824 година – юбилейно фототипно издание, посветено на 200-годишнината от написването на ръкописа и 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, информира Савина Цонева, директор на РБ „Априлов – Палаузов“.

Сборникът е наречен с това име заради мястото на написване и заради града, в който е роден един от българските нови преподобномъченици. Друга причина за названието на книгата е принадлежността ѝ към Габровската реална гимназия, чийто печат е запазен на първия лист на ръкописа. Както е известно, към гимназията е създаден първият музей (1883). По-късно книгата е изпратена в Софийския народен музей, откъдето през 1922 г. е постъпила във фонда на Софийската народна библиотека. Проф. Беньо Цонев включва описанието на книжовния паметник в своя „Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека“. Ръкописът има 38 листа. Съдържа пространно житие на преподобномъченик Онуфрий Габровски, Служба за преподобномъченика Онуфрий, Гръмник и зодиак – съчинения, много любими и ползвани от четящите българи, често включвани в печатните Вечни календари от епохата на българската старопечатна книжнина. Чрез текстовете в Гръмника се правят предсказанията за метеорологичното време и за съдбата на отделния човек и общността, в зависимост от проявата на това природно явление. В края на книгата е изписан текстът на апокрифното Видение Павлово. Двата основни дяла на ръкописа са писани с различни, макар и сходни почерци, най-вероятно от двама писачи, от друга ръка, с друго мастило, е преписан апокрифният текст. Подвързан е с картон, обвит с кожа. Върху кожата на левия капак с врязани линии е очертано правоъгълно поле. Щемпелът, нанесен в средата, съдържа сцената „Разпятие Христово”. Централният щемпел върху кожата на десния капак представя изображение на Света Богородица на трон с детето Иисус в скута ѝ, с изображения на ангели от двете ѝ страни.

Благодарение на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” този ръкопис, съхраняван в отдел „Старопечатни, редки и ценни книги”, колекция „Ръкописи” (сигнатура 698), е публикуван и е достъпен за ползване от всички изследователи, които проявяват интерес.
Автори на встъпителната студия са проф. Елисавета Мусакова и доц. Елена Узунова. Подборната библиография е изработена от библиотечните специалисти от отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово.
Ръкописът е дигитализиран и е достъпен в Дигиталната библиотека на сайта на Националната библиотека https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/view.


-
Новинипреди 5 дни
ТОЛ-камерите вече засичат липсата на поставен предпазен колан!
-
Културапреди 5 дни
Габрово и Велико Търново с обща кандидатура за Европейска столица на културата
-
Културапреди 5 дни
Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура
-
Кримипреди 5 дни
Моторджия реагира положително на пико след удар в паркирана кола
-
Кримипреди 5 дни
Пожарникарите в Габровска област реагираха на близо 20 сигнала за три дни
-
Кримипреди 3 дни
Енергото предупреждава за телефонни измами
-
Икономикапреди 4 дни
Априлци все по-близо до лифт към връх Марагидик
-
Новинипреди 3 дни
„Янтра“ спечели дербито си с „Етър“ при гостуването си в Търново (видео)