Свържи се с нас

Новини

Връчиха отличията Почетен знак и Почетен гражданин на Габрово (Видео)

Published

on

В Деня на народните будители – 1 ноември, бяха връчени отличията Почетен знак и Почетен гражданин на Габрово. Това се случи снощи на тържествена церемония, състояла се в зала „Възраждане“.

Председателят на Общински съвет – Габрово Климент Кунев и кметът на Габрово Таня Христова присъдиха званията на Природоматематическа гимназия „Академик Иван Гюзелев“, краеведа Ангел Илиев и таланта в мотокроса Теодор Кабакчиев.

Празничното събитие бе уважено от областния управител на Габрово Кристина Сидорова и нейния заместник Андрей Николов, заместник – кметовете на Габрово Невена Минева, Мария Йозова, секретарят Полина Тихова, общински съветници, общественици, културни дейци, граждани.

Отличията се връчват на хора, които с мечтите и делата си движат света напред, увличат, възпитават и вдъхновяват.

Това е благодарност към онези, които влагат труд, воля, усърдие и сърце в амбицията да бъдат първи, да постигат успехи и да одухотворяват Габрово по един специален начин.

Природоматематическа гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ получи Почетен знак за принос в развитието на община Габрово и по повод 50 – годишнината от създаването ѝ. Наградата прие директорът Цветана Кюмюрджиева.

На 2 юни 1972 г. със заповед на Министъра на образованието се открива ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Учебните занятия започват на 15.09.1972 г., а училищният праг преминават 289 ученика.

От тогава до сега изминават 50 години, в които училището неизменно е обучавало и мотивирало ученици, които със своите постижения са поставяли Габрово на призовите места в престижни национални и международни състезания и конкурси. През годините ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ участва активно в множество различни проекти и програми, с което развива познавателните интереси, заложбите и компетентностите на учениците.

Училището открива и стимулира даровитите ученици, за да разгърнат своя потенциал. Много от тях днес са част от значими международни научни и стопански общности. Гимназията е средище на новаторски идеи и активна дейност. Тя е място, където работят високи професионалисти, които отдават енергия и усилия на децата на Габрово и където ученето, образованието и науката са ценностите, които се съхраняват, развиват и предават.

Със званието Почетен гражданин на Габрово Общински съвет – Габрово удостои Ангел Илиев – за неговата изследователска народополезна дейност и във връзка с 95-ата му годишнина.

Ангел Илиев е личност със завидна и широко известна просветителска, краеведска, историческа и обществена изследователска дейност. Само библиографската справка със заглавията на издадените и публикуваните от него статии, изследвания и книги надхвърля 100 страници.

Той има забележителен житейски път, чието начало започва преди 95 години в село Мечка, област Плевенска. Работи в продължение на 37 години в системата на училищното образование като учител, директор на училище, околийски и окръжен училищен инспектор и секретар на Окръжния съвет за народна просвета. За цялостната му педагогическа дейност е награден със значка „Отличник на Министерство на народната просвета“, Орден „Кирил и Методий“ I степен и със званието “Заслужил деятел на българското образование“. След оттеглянето си от активна педагогическа дейност, Илиев повече от 25 години системно провежда краеведски изследвания.

Издава 20 книги като резултат от своята изследователска дейност. По негова инициатива в Габрово е учредено Краеведско дружество „Илия Габровски“, на което е дългогодишен предан секретар. От 2018 година е избран за председател на гражданския комитет „Памет габровска“. На третия конгрес на Съюза на краеведите в България е удостоен със званието „Заслужил краевед“. И към днешна дата  Ангел Илиев продължава своята народополезна историко – изследователска дейност довършвайки книгата си за известния габровски просветен деец, политик, историк, богослов и министър на народното просвещение Райчо Каролев.

За високите му постижения в мотоциклетния спорт Общински съвет – Габрово удостои с отличието Почетен гражданин на Габрово  Теодор Кабакчиев. Наградата получи неговият баща, тъй като носителят ѝ не присъства на церемонията по удостояването му.

Теодор Кабакчиев е мотоциклетист, носител на световна титла по ендуро в зала. Младият габровец доказа, че да имаш мечта и да я постигнеш е резултат на много труд, воля, постоянство, и преди всичко на любов към спорта!

Започва състезателната си кариера, когато е само на 12 години. Следват непрекъснати участия в различни състезателни формати на национално и международно ниво. Кабакчиев е многократен национален и балкански шампион по хард ендуро, има първи места и призови класирания в редица международни надпревари. Теодор Кабакчиев е първият български състезател спечелил световно първенство, администрирано от Международната федерация по мотоциклетизъм (FIM). През 2020 г. той донесе историческа титла на България в клас „Джуниър“ за пилоти до 23 години от шампионата на планетата по Супер Ендуро в зала. Габровският талант триумфира в два от четирите кръга и спечели пет от проведените общо 12 състезателни манша, а в други три завърши втори.

Теодор Кабакчиев е и първият български мотоциклетист, участник в Световния шампионат по хард ендуро на Международната федерация по мотоциклетизъм.

Габровският състезател е неизменна част от десетката на най-добрите хард ендуро пилоти на планетата. Тео, както го наричат в родното Габрово, е трикратен носител на отличието Спортист на община Габрово. Освен спортните постижения той е и основател на първата в България академия за правилно каране на ендуро мотори.

Общоградския ритуал по честването на Празничния Ден на народните будители в Габрово се проведе пред паметника на Васил Априлов.

Кметът Таня Христова произнесе слово, ученици от СУ „Райчо Каролев“ рецитираха стихотворения, пяха песни и представиха поетична композиция, а след тях официалните лица, гости и граждани поднесоха цветя.

В своето обръщение по повод 1 ноември габровския кмет призова да търсим онези светли примери, които вдъхновяват, пробуждат и съзидават.

„В светлината на днешния ден паралелът „тогава – днес“ е неминуем. В мислите ни са всички онези борци за свобода, просвета и култура, благодарение на които днес сме тук, достойно заемащи своето място в Европа и света. Отбелязваме 100 години от обявяването на Деня на народните будители за официален и всенароден празник. Този факт ни кара отново да се замислим, че успяваме само, когато сме заедно и обединени от обща кауза.

Днес, лутайки се между ценности, идеали и истини е все по-трудно да „видим“ онези, които откриват таланти, променят животи, които с лекота запалват искрата в някого, обединяват и променят света около нас. Всеки отрязък от време създава своите будители. Иска ми се заедно да търсим онези светли примери, които вдъхновяват, пробуждат и съзидават“, отбеляза кметът и продължи:

„По-често да си задаваме въпросите има ли ги, кои са те и какво събуждат у децата ни и у нас самите нас? Вярвам, че отговорът ще е общ и ще е проекция на всичко онова, което заедно искаме да виждаме напред във времето – както за града ни, така и за региона и страната ни. Като успешни и реализирани мечти на децата ни, целеустремени идеали на младите хора, нови достижения в науката, неспирен полет на мисълта на хората на перото, извор на таланти, които завладяват различни сцени… Убедена съм, че зад всичко това е скрит по един истински будител и съм сигурна, че днес той стои точно до Вас.“

„Огледайте се и повярвайте на онези, които сторват добро и Ви провокират към същото, онези които Ви насочват към откривателство на собственото Ви Аз, онези които с думите и делата си създават, а не рушат, “погалват”, а не “нараняват”, насочват светлина и разсейват мрака“, призова Таня Христова.

След като общоградското честване завърши и тъмнината покри улиците на града, десетки свещи озариха алеята пред Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ като знак за памет и почит към народните будители.

Инициативата на НЧ „Будителите 2017“ – Габрово „Пътят на светлината“ и тази година се превърна в емблема на възпоменателно тържество за Деня на народните будители.

Честването беше предшествано от откриването на изложбата „Бунтът на духа – основна сила по пътя към свободата“ в Националния музей на образованието.

Изложбата, която може да бъде разгледана до края на месеца, включва 15 табла с факсимилета на снимки, художествени картини, документи и вещи, представящи различни моменти от борбата за свобода.

*Публикуваната информация е актуализирана в 15.01 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
 

Крими

Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Published

on

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.

Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.

Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.

С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Зареди още

Новини

Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Published

on

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.

По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.

Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.

Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.

На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.

Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Зареди още

Новини

170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Published

on

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово

„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла

На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.

Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?

Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?

Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.

Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …

Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.

Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?

Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.

Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.

За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.

Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.

Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.

Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.

От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.

За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.

Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.

На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.

На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.

Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.

Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.

За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.

Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.

Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.

Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.

В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.

Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.

Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.

България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.

Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.

*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица