Свържи се с нас

Новини

Връчиха отличията Почетен знак и Почетен гражданин на Габрово (Видео)

Published

on

В Деня на народните будители – 1 ноември, бяха връчени отличията Почетен знак и Почетен гражданин на Габрово. Това се случи снощи на тържествена церемония, състояла се в зала „Възраждане“.

Председателят на Общински съвет – Габрово Климент Кунев и кметът на Габрово Таня Христова присъдиха званията на Природоматематическа гимназия „Академик Иван Гюзелев“, краеведа Ангел Илиев и таланта в мотокроса Теодор Кабакчиев.

Празничното събитие бе уважено от областния управител на Габрово Кристина Сидорова и нейния заместник Андрей Николов, заместник – кметовете на Габрово Невена Минева, Мария Йозова, секретарят Полина Тихова, общински съветници, общественици, културни дейци, граждани.

Отличията се връчват на хора, които с мечтите и делата си движат света напред, увличат, възпитават и вдъхновяват.

Това е благодарност към онези, които влагат труд, воля, усърдие и сърце в амбицията да бъдат първи, да постигат успехи и да одухотворяват Габрово по един специален начин.

Природоматематическа гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ получи Почетен знак за принос в развитието на община Габрово и по повод 50 – годишнината от създаването ѝ. Наградата прие директорът Цветана Кюмюрджиева.

На 2 юни 1972 г. със заповед на Министъра на образованието се открива ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Учебните занятия започват на 15.09.1972 г., а училищният праг преминават 289 ученика.

От тогава до сега изминават 50 години, в които училището неизменно е обучавало и мотивирало ученици, които със своите постижения са поставяли Габрово на призовите места в престижни национални и международни състезания и конкурси. През годините ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ участва активно в множество различни проекти и програми, с което развива познавателните интереси, заложбите и компетентностите на учениците.

Училището открива и стимулира даровитите ученици, за да разгърнат своя потенциал. Много от тях днес са част от значими международни научни и стопански общности. Гимназията е средище на новаторски идеи и активна дейност. Тя е място, където работят високи професионалисти, които отдават енергия и усилия на децата на Габрово и където ученето, образованието и науката са ценностите, които се съхраняват, развиват и предават.

Със званието Почетен гражданин на Габрово Общински съвет – Габрово удостои Ангел Илиев – за неговата изследователска народополезна дейност и във връзка с 95-ата му годишнина.

Ангел Илиев е личност със завидна и широко известна просветителска, краеведска, историческа и обществена изследователска дейност. Само библиографската справка със заглавията на издадените и публикуваните от него статии, изследвания и книги надхвърля 100 страници.

Той има забележителен житейски път, чието начало започва преди 95 години в село Мечка, област Плевенска. Работи в продължение на 37 години в системата на училищното образование като учител, директор на училище, околийски и окръжен училищен инспектор и секретар на Окръжния съвет за народна просвета. За цялостната му педагогическа дейност е награден със значка „Отличник на Министерство на народната просвета“, Орден „Кирил и Методий“ I степен и със званието “Заслужил деятел на българското образование“. След оттеглянето си от активна педагогическа дейност, Илиев повече от 25 години системно провежда краеведски изследвания.

Издава 20 книги като резултат от своята изследователска дейност. По негова инициатива в Габрово е учредено Краеведско дружество „Илия Габровски“, на което е дългогодишен предан секретар. От 2018 година е избран за председател на гражданския комитет „Памет габровска“. На третия конгрес на Съюза на краеведите в България е удостоен със званието „Заслужил краевед“. И към днешна дата  Ангел Илиев продължава своята народополезна историко – изследователска дейност довършвайки книгата си за известния габровски просветен деец, политик, историк, богослов и министър на народното просвещение Райчо Каролев.

За високите му постижения в мотоциклетния спорт Общински съвет – Габрово удостои с отличието Почетен гражданин на Габрово  Теодор Кабакчиев. Наградата получи неговият баща, тъй като носителят ѝ не присъства на церемонията по удостояването му.

Теодор Кабакчиев е мотоциклетист, носител на световна титла по ендуро в зала. Младият габровец доказа, че да имаш мечта и да я постигнеш е резултат на много труд, воля, постоянство, и преди всичко на любов към спорта!

Започва състезателната си кариера, когато е само на 12 години. Следват непрекъснати участия в различни състезателни формати на национално и международно ниво. Кабакчиев е многократен национален и балкански шампион по хард ендуро, има първи места и призови класирания в редица международни надпревари. Теодор Кабакчиев е първият български състезател спечелил световно първенство, администрирано от Международната федерация по мотоциклетизъм (FIM). През 2020 г. той донесе историческа титла на България в клас „Джуниър“ за пилоти до 23 години от шампионата на планетата по Супер Ендуро в зала. Габровският талант триумфира в два от четирите кръга и спечели пет от проведените общо 12 състезателни манша, а в други три завърши втори.

Теодор Кабакчиев е и първият български мотоциклетист, участник в Световния шампионат по хард ендуро на Международната федерация по мотоциклетизъм.

Габровският състезател е неизменна част от десетката на най-добрите хард ендуро пилоти на планетата. Тео, както го наричат в родното Габрово, е трикратен носител на отличието Спортист на община Габрово. Освен спортните постижения той е и основател на първата в България академия за правилно каране на ендуро мотори.

Общоградския ритуал по честването на Празничния Ден на народните будители в Габрово се проведе пред паметника на Васил Априлов.

Кметът Таня Христова произнесе слово, ученици от СУ „Райчо Каролев“ рецитираха стихотворения, пяха песни и представиха поетична композиция, а след тях официалните лица, гости и граждани поднесоха цветя.

В своето обръщение по повод 1 ноември габровския кмет призова да търсим онези светли примери, които вдъхновяват, пробуждат и съзидават.

„В светлината на днешния ден паралелът „тогава – днес“ е неминуем. В мислите ни са всички онези борци за свобода, просвета и култура, благодарение на които днес сме тук, достойно заемащи своето място в Европа и света. Отбелязваме 100 години от обявяването на Деня на народните будители за официален и всенароден празник. Този факт ни кара отново да се замислим, че успяваме само, когато сме заедно и обединени от обща кауза.

Днес, лутайки се между ценности, идеали и истини е все по-трудно да „видим“ онези, които откриват таланти, променят животи, които с лекота запалват искрата в някого, обединяват и променят света около нас. Всеки отрязък от време създава своите будители. Иска ми се заедно да търсим онези светли примери, които вдъхновяват, пробуждат и съзидават“, отбеляза кметът и продължи:

„По-често да си задаваме въпросите има ли ги, кои са те и какво събуждат у децата ни и у нас самите нас? Вярвам, че отговорът ще е общ и ще е проекция на всичко онова, което заедно искаме да виждаме напред във времето – както за града ни, така и за региона и страната ни. Като успешни и реализирани мечти на децата ни, целеустремени идеали на младите хора, нови достижения в науката, неспирен полет на мисълта на хората на перото, извор на таланти, които завладяват различни сцени… Убедена съм, че зад всичко това е скрит по един истински будител и съм сигурна, че днес той стои точно до Вас.“

„Огледайте се и повярвайте на онези, които сторват добро и Ви провокират към същото, онези които Ви насочват към откривателство на собственото Ви Аз, онези които с думите и делата си създават, а не рушат, “погалват”, а не “нараняват”, насочват светлина и разсейват мрака“, призова Таня Христова.

След като общоградското честване завърши и тъмнината покри улиците на града, десетки свещи озариха алеята пред Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ като знак за памет и почит към народните будители.

Инициативата на НЧ „Будителите 2017“ – Габрово „Пътят на светлината“ и тази година се превърна в емблема на възпоменателно тържество за Деня на народните будители.

Честването беше предшествано от откриването на изложбата „Бунтът на духа – основна сила по пътя към свободата“ в Националния музей на образованието.

Изложбата, която може да бъде разгледана до края на месеца, включва 15 табла с факсимилета на снимки, художествени картини, документи и вещи, представящи различни моменти от борбата за свобода.

*Публикуваната информация е актуализирана в 15.01 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
 

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица