Свържи се с нас

Култура

Миналото е „тежък труд и кратък живот“, музеите на открито го разказват романтично

Published

on

Музеите на открито представят миналото по един романтичен начин, но миналото е било тежка работа и кратък живот. С това свое признание Хенрик Зипсейн  провокира участниците в Тридесетата конференция на АЕОМ – световната организация на музеите на открито. Единствените български представители на проведения в Стокхолм форум бяха от РЕМО „Етър“ – директорът проф. Светла Димитрова и Тихомир Църов. Хенрик Зипсейн е директор на Европейската музейна академия и има дълъг опит като ръководител музей на открито в Централна Швеция. В интервю пред Тихомир Църов сам определя настоящия си професионален етап като освобождаващ. Точните му думи са „Аз съм „свободен дух“, без задължения. И думите ми е много по-лесно да ги изрека сега, отколкото, като директор.

Бихте ли ни казали нещо за ролята на музея в съвременния свят, особено на музеите на открито?

Да, ще го изложа по следния начин: Музеите на открито са фантастични. Но най-важното, вероятно, е, че те са масово посещавани. Много хора идват в музеите на открито. Не е задължително да имаш висше образование. Можеш да дойдеш такъв, какъвто си. И всеки може да се чувства добре дошъл. Затова толкова много семейства с деца идват в музеите на открито. Дори без много добра основа, музеите на открито могат да влияят на хората със знания и добро поведение. И разбира се, днес големите предизвикателства са свързани с миграцията, с климатичните промени, с демокрацията и с други теми. Музеите на открито показват, че нещата винаги се променят, например и преди е имало имигранти, не винаги нещата са били по-добре по отношения на климата, но хората са се старали, били са по-близко до природата. Ако кажем, че винаги са работили в хармония с природата, това би било лъжа, но може да се поучим от миналото и да го използваме в бъдеще. И разбира се, относно демокрацията, за музеите на открито може да се каже, че е имало борба да се постигне и да се запази демокрацията. И смятам, че музеите на открито могат да направят тук нещо ценно за хората.

Имахте презентация пред участниците в конференцията на АЕОМ. Тя беше много провокативна, защо?

Защото аз напуснах поста директор преди три години и днес чувствам, че мога да погледна назад и да видя моите колеги и смятам, че може би сме били малко наивни в музеите на открито. Мисля си, че е много романтично да се отиде в музей на открито, да се разглеждат тези прекрасни стари къщи, старинна култура с обществени правила, с хора в хубави стари костюми. В музеите на открито винаги има прекрасен дух и атмосфера, но миналото не е било романтично. Миналото е било тежка работа и кратък живот, не е имало нищо такова като равенство и е имало много насилие в къщите, между деца и родители. Тези неща ние не ги показваме в музеите на открито. Мислейки за това, може да погледнем по-критично на музеите на открито. Може би има няколко неща, за които да помислим. Не казвам, че трябва да се бием един с друг в тези музеи. Изобщо не е така. Но имаме следното предизвикателство: ако искаме да бъдем достоверни, тогава ние трябва да бъдем малко по-критични, малко по-правдиви в това, което представяме. И трябва да положим усилия, чисто мисловно, да мислим малко по-различно.

Ако имате възможност да избирате, кога бихте живели – в днешно време или в миналото, което е представено в музея?

Отговорът е много лесен. Прекрасно е и е романтично в музея на открито, така че бих живял в този период. Но това, което показваме в тези музеи е един романтичен образ на миналото, който не е истински. Може би отчасти истински, но не напълно. Разбира се, че бих искал да живея днес. Искам днешната чистота, днес ние живеем по-здравословно и по-дълго. Но имаме и още едно предизвикателство в музеите на открито – има една тенденция за показваме, че историческото развитие е в посока напред. Че има подобрение и нещата стават все по-добри за всяко следващо поколение. Това не е вярно. Да, нещата се променят, но не е задължително да се променят към по-добро. Нещата се променят и стават различни, но това изобщо не е задължително да е равнозначно на прогрес.

Важно ли е да музеят да бъде голям, да има обширна територия, за да има влияние в международните музейни и културни организации?

Смятам, че и малките, и големите музеи на открито могат да спечелят от съвместната работа с колеги на международно ниво. Важното е да се учим един от друг, да се учим заедно. Затова съм тук и затова съм член на тези организации. Насладих се на всеки един момент и научих много от колегите си, а и те научиха много от мен, заедно създадохме много неща и това е важно и за малките музеи, както и за големите, като например Музеят Скансен тук в Столкхом.  Преди месец Музеят на дърворезбата в Конйиц (Босна и Херцеговина б.р.) спечели наградата Митчелети за разказана в него история. Това, което е особено интересно е, че музеят е съвсем малък, изцяло частен и е базиран на общността, по този начин тя е ангажирана с този чудесен малък музей и всеки човек прави нещо за музея, както и музеят връща тази услуга. Музеят дава идентичност, гордост и грижа и всеки един е включен. Разбира се, това е историята на много музеи през последния век. Ние знаем, че след първото поколение става много по-сложно да се продължи, това го знаем. Но точно това е красивото при музеите и това беше един прекрасен пример от Босна и Херцеговина и затова искахме да го наградим.

Благодаря Ви за интервюто! За мен беше удоволствие.

И за мен беше удоволствие. Благодаря!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Нови успехи за пианистите на МК „Весела“

Published

on

С впечатляващи резултати се завърнаха възпитаници на Музикален клуб „Весела” от няколко престижни музикални конкурса в България и чужбина. На Международния конкурс „Звукът на времето” – Велико Търново 2025 най-висок бал в своите възрастови групи постигнаха Полина Флориду (10 клас) и Адриана Кънева (11 клас). И двете пианистки спечелиха Първи награди и плакети, както и висока оценка от журито с председател проф. Борислава Танева.

В същия конкурс Ай Хасегава (9 клас) завоюва Първо място, Лорен Николова (5 клас) – Второ, а Мира Русинова (8 клас) – Трето.

Само ден по-късно, Лорен Николова и Мира Русинова се отличиха с Първи награди съответно във 2 и 3 възрастова група на Националния конкурс „Милчо Петров” в Пловдив. Трета награда там спечели и Иво Велков (8 клас), който се занимава с пиано едва от година и половина, но вече показва сериозна отдаденост и талант.

Междувременно Ай Хасегава добави още едно отличие към колекцията си – Първа награда от Скандинавския конкурс „Ян Сибелиус” – 2025, както и приз за най-добро изпълнение на съвременна пиеса. Втора награда в същия конкурс спечели Невин Халил (2 клас).

Предстоят нови предизвикателства за младите таланти. Полина Флориду и Невин Халил усилено подготвят програмите си за международния конкурс „От Бах до джаз” в Атина, който ще се проведе в началото на юли. Адриана Кънева наскоро взе участие в концерта на лауреатите на конкурса „Андрей Стоянов“ във Виена, където изпълни две пиеси заедно с други носители на Първи награди.

Зареди още

Култура

„Алея на книгата“ гостува в Габрово от 12 до 15 юни

Published

on

Между 12 и 15 юни Габрово ще бъде домакин на пътуващото книжно изложение „Алея на книгата“. Събитието ще се проведе в централната пешеходна зона на града, където пет изложбени шатри ще представят продукцията на 16 български издателства.

Посетителите ще имат възможност да се запознаят с нови заглавия, да се срещнат с автори и да се възползват от специални предложения за книги, подходящи за различни възрасти и интереси.

Официалното откриване на събитието ще се състои днес, 12 юни, от 17.30 часа с участието на Оркестър „Габрово“. Поредицата от срещи с автори ще започне същата вечер от 18.00 ч. в жълтата шатра, разположена до Интерактивния музей на индустрията, където писателят Георги Бърдаров ще се срещне с жители и гости на Габрово.

През четирите дни на изложението читателите ще могат да се срещнат с още известни български писатели и да получат книги с автограф. Събитието се провежда с подкрепата на Община Габрово и е част от мисията на Асоциация „Българска книга“ да насърчава четенето, да подкрепя книгоиздаването и да създава устойчиви културни инициативи в цялата страна.

Зареди още

Култура

„Алея на книгата“ идва в Габрово

Published

on

Габрово ще се потопи в свят на книги, идеи и вдъхновение – от 12 до 15 юни централната пешеходна улица ще се превърне в сцена на най-мащабното пътуващо книжно изложение в България – „Алея на книгата“.

Пет шатри ще съберат на едно място 16 издателства, които ще представят нови заглавия, обичани автори и книжни изненади за всяка възраст. Събитието е част от културната програма на града и обещава да обогати духовния живот на габровци и гостите на града.

Официалното откриване е на 12 юни, четвъртък, в 17.00 часа с музикален поздрав от Оркестър „Габрово“. Половин час по-късно ще се състои кратка церемония, а от 18.00 ч. започва срещата с Георги Бърдаров – писателят, когото Захари Карабашлиев нарича „ангажиран, ангажиращ, болезнено-емоционален и дълбоко човечен“.

Сред най-очакваните моменти от изложението са „Срещите с автограф“, които ще се провеждат в Интерактивния музей на индустрията, в жълтата шатра. Там читателите ще имат възможност да се срещнат лично с автори, да чуят техните истории и да получат книги с посвещение.

Работно време на изложението е: четвъртък – събота: 10.00 – 19.00 ч., неделя: 10.00 – 14.00 ч.

Доц. д-р Георги Бърдаров е роден на 06. 04. 1973 г. в с. Кулата. Завършил висше образование климатология и хидрология в СУ „Св. Климент Охридски“. Доц. д-р в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Специалист по етно-религиозни конфликти. Зам.декан на Геолого-географския факултет в СУ и ръководител на катедра „Социално-икономическа география“. Автор на научната монография „Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в ЕС“, изд. „Едикта“ и на книгата „27 велики футболни истории“, изд. „Сиела“. Създател и ко-водещ на най-успешния в България курс по презентационно и словесно майсторство, създател и ко-водещ на формата „Университет на успеха“. Автор на най-четения български разказ в интернет „За петата ракия или колко е хубав живота“. Победител в първото интелектуално риалити в България за писатели „Ръкописът“. Автор на романа „Аз още броя дните“, изд. „Сиела“, излязъл през 2016 г. Романът спечели наградата за литературен дебют на литературен клуб „Перото“. Президент на Университетски клуб по петанк. Трикратен победител е в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“. Разказът му „За петата ракия или колко е хубав животът“ е най-четеният български разказ в интернет. На 23 декември 2015 година печели телевизионното реалити предаване „Ръкописът“ по Българска национална телевизия, което позволява да бъде издаден романът му „Аз още броя дните“.[5] На 9 ноември 2021 година в Брюксел Бърдаров получава Наградата за литература на Европейския съюз заедно с още 12 лауреати от други държави, определяни от национални журита. Той е отличен за романа си „Absolvo te“. В Габрово Георги Бърдаров ще представи книгата „Аз още броя дните“, романът, спечелил „Ръкописът“ на БНТ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица