Свържи се с нас

Култура

Миналото е „тежък труд и кратък живот“, музеите на открито го разказват романтично

Published

on

Музеите на открито представят миналото по един романтичен начин, но миналото е било тежка работа и кратък живот. С това свое признание Хенрик Зипсейн  провокира участниците в Тридесетата конференция на АЕОМ – световната организация на музеите на открито. Единствените български представители на проведения в Стокхолм форум бяха от РЕМО „Етър“ – директорът проф. Светла Димитрова и Тихомир Църов. Хенрик Зипсейн е директор на Европейската музейна академия и има дълъг опит като ръководител музей на открито в Централна Швеция. В интервю пред Тихомир Църов сам определя настоящия си професионален етап като освобождаващ. Точните му думи са „Аз съм „свободен дух“, без задължения. И думите ми е много по-лесно да ги изрека сега, отколкото, като директор.

Бихте ли ни казали нещо за ролята на музея в съвременния свят, особено на музеите на открито?

Да, ще го изложа по следния начин: Музеите на открито са фантастични. Но най-важното, вероятно, е, че те са масово посещавани. Много хора идват в музеите на открито. Не е задължително да имаш висше образование. Можеш да дойдеш такъв, какъвто си. И всеки може да се чувства добре дошъл. Затова толкова много семейства с деца идват в музеите на открито. Дори без много добра основа, музеите на открито могат да влияят на хората със знания и добро поведение. И разбира се, днес големите предизвикателства са свързани с миграцията, с климатичните промени, с демокрацията и с други теми. Музеите на открито показват, че нещата винаги се променят, например и преди е имало имигранти, не винаги нещата са били по-добре по отношения на климата, но хората са се старали, били са по-близко до природата. Ако кажем, че винаги са работили в хармония с природата, това би било лъжа, но може да се поучим от миналото и да го използваме в бъдеще. И разбира се, относно демокрацията, за музеите на открито може да се каже, че е имало борба да се постигне и да се запази демокрацията. И смятам, че музеите на открито могат да направят тук нещо ценно за хората.

Имахте презентация пред участниците в конференцията на АЕОМ. Тя беше много провокативна, защо?

Защото аз напуснах поста директор преди три години и днес чувствам, че мога да погледна назад и да видя моите колеги и смятам, че може би сме били малко наивни в музеите на открито. Мисля си, че е много романтично да се отиде в музей на открито, да се разглеждат тези прекрасни стари къщи, старинна култура с обществени правила, с хора в хубави стари костюми. В музеите на открито винаги има прекрасен дух и атмосфера, но миналото не е било романтично. Миналото е било тежка работа и кратък живот, не е имало нищо такова като равенство и е имало много насилие в къщите, между деца и родители. Тези неща ние не ги показваме в музеите на открито. Мислейки за това, може да погледнем по-критично на музеите на открито. Може би има няколко неща, за които да помислим. Не казвам, че трябва да се бием един с друг в тези музеи. Изобщо не е така. Но имаме следното предизвикателство: ако искаме да бъдем достоверни, тогава ние трябва да бъдем малко по-критични, малко по-правдиви в това, което представяме. И трябва да положим усилия, чисто мисловно, да мислим малко по-различно.

Ако имате възможност да избирате, кога бихте живели – в днешно време или в миналото, което е представено в музея?

Отговорът е много лесен. Прекрасно е и е романтично в музея на открито, така че бих живял в този период. Но това, което показваме в тези музеи е един романтичен образ на миналото, който не е истински. Може би отчасти истински, но не напълно. Разбира се, че бих искал да живея днес. Искам днешната чистота, днес ние живеем по-здравословно и по-дълго. Но имаме и още едно предизвикателство в музеите на открито – има една тенденция за показваме, че историческото развитие е в посока напред. Че има подобрение и нещата стават все по-добри за всяко следващо поколение. Това не е вярно. Да, нещата се променят, но не е задължително да се променят към по-добро. Нещата се променят и стават различни, но това изобщо не е задължително да е равнозначно на прогрес.

Важно ли е да музеят да бъде голям, да има обширна територия, за да има влияние в международните музейни и културни организации?

Смятам, че и малките, и големите музеи на открито могат да спечелят от съвместната работа с колеги на международно ниво. Важното е да се учим един от друг, да се учим заедно. Затова съм тук и затова съм член на тези организации. Насладих се на всеки един момент и научих много от колегите си, а и те научиха много от мен, заедно създадохме много неща и това е важно и за малките музеи, както и за големите, като например Музеят Скансен тук в Столкхом.  Преди месец Музеят на дърворезбата в Конйиц (Босна и Херцеговина б.р.) спечели наградата Митчелети за разказана в него история. Това, което е особено интересно е, че музеят е съвсем малък, изцяло частен и е базиран на общността, по този начин тя е ангажирана с този чудесен малък музей и всеки човек прави нещо за музея, както и музеят връща тази услуга. Музеят дава идентичност, гордост и грижа и всеки един е включен. Разбира се, това е историята на много музеи през последния век. Ние знаем, че след първото поколение става много по-сложно да се продължи, това го знаем. Но точно това е красивото при музеите и това беше един прекрасен пример от Босна и Херцеговина и затова искахме да го наградим.

Благодаря Ви за интервюто! За мен беше удоволствие.

И за мен беше удоволствие. Благодаря!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Култура

Проф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя

Published

on

„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.

По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.

Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.

Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.

Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.

По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.

В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.

За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България

Published

on

На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.

Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.

Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.

Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.

Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.

Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.

Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.

Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица