Свържи се с нас

Култура

Миналото е „тежък труд и кратък живот“, музеите на открито го разказват романтично

Published

on

Музеите на открито представят миналото по един романтичен начин, но миналото е било тежка работа и кратък живот. С това свое признание Хенрик Зипсейн  провокира участниците в Тридесетата конференция на АЕОМ – световната организация на музеите на открито. Единствените български представители на проведения в Стокхолм форум бяха от РЕМО „Етър“ – директорът проф. Светла Димитрова и Тихомир Църов. Хенрик Зипсейн е директор на Европейската музейна академия и има дълъг опит като ръководител музей на открито в Централна Швеция. В интервю пред Тихомир Църов сам определя настоящия си професионален етап като освобождаващ. Точните му думи са „Аз съм „свободен дух“, без задължения. И думите ми е много по-лесно да ги изрека сега, отколкото, като директор.

Бихте ли ни казали нещо за ролята на музея в съвременния свят, особено на музеите на открито?

Да, ще го изложа по следния начин: Музеите на открито са фантастични. Но най-важното, вероятно, е, че те са масово посещавани. Много хора идват в музеите на открито. Не е задължително да имаш висше образование. Можеш да дойдеш такъв, какъвто си. И всеки може да се чувства добре дошъл. Затова толкова много семейства с деца идват в музеите на открито. Дори без много добра основа, музеите на открито могат да влияят на хората със знания и добро поведение. И разбира се, днес големите предизвикателства са свързани с миграцията, с климатичните промени, с демокрацията и с други теми. Музеите на открито показват, че нещата винаги се променят, например и преди е имало имигранти, не винаги нещата са били по-добре по отношения на климата, но хората са се старали, били са по-близко до природата. Ако кажем, че винаги са работили в хармония с природата, това би било лъжа, но може да се поучим от миналото и да го използваме в бъдеще. И разбира се, относно демокрацията, за музеите на открито може да се каже, че е имало борба да се постигне и да се запази демокрацията. И смятам, че музеите на открито могат да направят тук нещо ценно за хората.

Имахте презентация пред участниците в конференцията на АЕОМ. Тя беше много провокативна, защо?

Защото аз напуснах поста директор преди три години и днес чувствам, че мога да погледна назад и да видя моите колеги и смятам, че може би сме били малко наивни в музеите на открито. Мисля си, че е много романтично да се отиде в музей на открито, да се разглеждат тези прекрасни стари къщи, старинна култура с обществени правила, с хора в хубави стари костюми. В музеите на открито винаги има прекрасен дух и атмосфера, но миналото не е било романтично. Миналото е било тежка работа и кратък живот, не е имало нищо такова като равенство и е имало много насилие в къщите, между деца и родители. Тези неща ние не ги показваме в музеите на открито. Мислейки за това, може да погледнем по-критично на музеите на открито. Може би има няколко неща, за които да помислим. Не казвам, че трябва да се бием един с друг в тези музеи. Изобщо не е така. Но имаме следното предизвикателство: ако искаме да бъдем достоверни, тогава ние трябва да бъдем малко по-критични, малко по-правдиви в това, което представяме. И трябва да положим усилия, чисто мисловно, да мислим малко по-различно.

Ако имате възможност да избирате, кога бихте живели – в днешно време или в миналото, което е представено в музея?

Отговорът е много лесен. Прекрасно е и е романтично в музея на открито, така че бих живял в този период. Но това, което показваме в тези музеи е един романтичен образ на миналото, който не е истински. Може би отчасти истински, но не напълно. Разбира се, че бих искал да живея днес. Искам днешната чистота, днес ние живеем по-здравословно и по-дълго. Но имаме и още едно предизвикателство в музеите на открито – има една тенденция за показваме, че историческото развитие е в посока напред. Че има подобрение и нещата стават все по-добри за всяко следващо поколение. Това не е вярно. Да, нещата се променят, но не е задължително да се променят към по-добро. Нещата се променят и стават различни, но това изобщо не е задължително да е равнозначно на прогрес.

Важно ли е да музеят да бъде голям, да има обширна територия, за да има влияние в международните музейни и културни организации?

Смятам, че и малките, и големите музеи на открито могат да спечелят от съвместната работа с колеги на международно ниво. Важното е да се учим един от друг, да се учим заедно. Затова съм тук и затова съм член на тези организации. Насладих се на всеки един момент и научих много от колегите си, а и те научиха много от мен, заедно създадохме много неща и това е важно и за малките музеи, както и за големите, като например Музеят Скансен тук в Столкхом.  Преди месец Музеят на дърворезбата в Конйиц (Босна и Херцеговина б.р.) спечели наградата Митчелети за разказана в него история. Това, което е особено интересно е, че музеят е съвсем малък, изцяло частен и е базиран на общността, по този начин тя е ангажирана с този чудесен малък музей и всеки човек прави нещо за музея, както и музеят връща тази услуга. Музеят дава идентичност, гордост и грижа и всеки един е включен. Разбира се, това е историята на много музеи през последния век. Ние знаем, че след първото поколение става много по-сложно да се продължи, това го знаем. Но точно това е красивото при музеите и това беше един прекрасен пример от Босна и Херцеговина и затова искахме да го наградим.

Благодаря Ви за интервюто! За мен беше удоволствие.

И за мен беше удоволствие. Благодаря!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово

Published

on

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.

След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.

Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е  утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.  

Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.

Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.

Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в  различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.

Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.

Зареди още

Култура

Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа

Published

on

До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.

Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.

Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.

„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.

Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.

Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.

Зареди още

Култура

Честит празник, архивисти!

Published

on

За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.

Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.

Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.

На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.

„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица