Култура
Миналото е „тежък труд и кратък живот“, музеите на открито го разказват романтично

Музеите на открито представят миналото по един романтичен начин, но миналото е било тежка работа и кратък живот. С това свое признание Хенрик Зипсейн провокира участниците в Тридесетата конференция на АЕОМ – световната организация на музеите на открито. Единствените български представители на проведения в Стокхолм форум бяха от РЕМО „Етър“ – директорът проф. Светла Димитрова и Тихомир Църов. Хенрик Зипсейн е директор на Европейската музейна академия и има дълъг опит като ръководител музей на открито в Централна Швеция. В интервю пред Тихомир Църов сам определя настоящия си професионален етап като освобождаващ. Точните му думи са „Аз съм „свободен дух“, без задължения. И думите ми е много по-лесно да ги изрека сега, отколкото, като директор.

Бихте ли ни казали нещо за ролята на музея в съвременния свят, особено на музеите на открито?
Да, ще го изложа по следния начин: Музеите на открито са фантастични. Но най-важното, вероятно, е, че те са масово посещавани. Много хора идват в музеите на открито. Не е задължително да имаш висше образование. Можеш да дойдеш такъв, какъвто си. И всеки може да се чувства добре дошъл. Затова толкова много семейства с деца идват в музеите на открито. Дори без много добра основа, музеите на открито могат да влияят на хората със знания и добро поведение. И разбира се, днес големите предизвикателства са свързани с миграцията, с климатичните промени, с демокрацията и с други теми. Музеите на открито показват, че нещата винаги се променят, например и преди е имало имигранти, не винаги нещата са били по-добре по отношения на климата, но хората са се старали, били са по-близко до природата. Ако кажем, че винаги са работили в хармония с природата, това би било лъжа, но може да се поучим от миналото и да го използваме в бъдеще. И разбира се, относно демокрацията, за музеите на открито може да се каже, че е имало борба да се постигне и да се запази демокрацията. И смятам, че музеите на открито могат да направят тук нещо ценно за хората.

Имахте презентация пред участниците в конференцията на АЕОМ. Тя беше много провокативна, защо?
Защото аз напуснах поста директор преди три години и днес чувствам, че мога да погледна назад и да видя моите колеги и смятам, че може би сме били малко наивни в музеите на открито. Мисля си, че е много романтично да се отиде в музей на открито, да се разглеждат тези прекрасни стари къщи, старинна култура с обществени правила, с хора в хубави стари костюми. В музеите на открито винаги има прекрасен дух и атмосфера, но миналото не е било романтично. Миналото е било тежка работа и кратък живот, не е имало нищо такова като равенство и е имало много насилие в къщите, между деца и родители. Тези неща ние не ги показваме в музеите на открито. Мислейки за това, може да погледнем по-критично на музеите на открито. Може би има няколко неща, за които да помислим. Не казвам, че трябва да се бием един с друг в тези музеи. Изобщо не е така. Но имаме следното предизвикателство: ако искаме да бъдем достоверни, тогава ние трябва да бъдем малко по-критични, малко по-правдиви в това, което представяме. И трябва да положим усилия, чисто мисловно, да мислим малко по-различно.

Ако имате възможност да избирате, кога бихте живели – в днешно време или в миналото, което е представено в музея?
Отговорът е много лесен. Прекрасно е и е романтично в музея на открито, така че бих живял в този период. Но това, което показваме в тези музеи е един романтичен образ на миналото, който не е истински. Може би отчасти истински, но не напълно. Разбира се, че бих искал да живея днес. Искам днешната чистота, днес ние живеем по-здравословно и по-дълго. Но имаме и още едно предизвикателство в музеите на открито – има една тенденция за показваме, че историческото развитие е в посока напред. Че има подобрение и нещата стават все по-добри за всяко следващо поколение. Това не е вярно. Да, нещата се променят, но не е задължително да се променят към по-добро. Нещата се променят и стават различни, но това изобщо не е задължително да е равнозначно на прогрес.

Важно ли е да музеят да бъде голям, да има обширна територия, за да има влияние в международните музейни и културни организации?
Смятам, че и малките, и големите музеи на открито могат да спечелят от съвместната работа с колеги на международно ниво. Важното е да се учим един от друг, да се учим заедно. Затова съм тук и затова съм член на тези организации. Насладих се на всеки един момент и научих много от колегите си, а и те научиха много от мен, заедно създадохме много неща и това е важно и за малките музеи, както и за големите, като например Музеят Скансен тук в Столкхом. Преди месец Музеят на дърворезбата в Конйиц (Босна и Херцеговина б.р.) спечели наградата Митчелети за разказана в него история. Това, което е особено интересно е, че музеят е съвсем малък, изцяло частен и е базиран на общността, по този начин тя е ангажирана с този чудесен малък музей и всеки човек прави нещо за музея, както и музеят връща тази услуга. Музеят дава идентичност, гордост и грижа и всеки един е включен. Разбира се, това е историята на много музеи през последния век. Ние знаем, че след първото поколение става много по-сложно да се продължи, това го знаем. Но точно това е красивото при музеите и това беше един прекрасен пример от Босна и Херцеговина и затова искахме да го наградим.

Благодаря Ви за интервюто! За мен беше удоволствие.
И за мен беше удоволствие. Благодаря!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.
Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.



До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.
Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.



Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.
Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.



Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

-
Новинипреди 5 дни170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената
-
Новинипреди 6 дниКомуникацията между институциите в региона е добра, работи се в синхрон
-
Новинипреди 6 дниСребро за Иван Екимов от международен шахматен турнир
-
Любопитнопреди 6 дниДрескод футболна фланелка за споделеното гледане на първия полуфинал
-
Новинипреди 6 дниГабровски учител участва в международен педагогически форум
-
Кримипреди 5 дниТри нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 5 дниПолагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана
-
Кримипреди един денПолицията проведе акция за контрол на електрическите тротинетки








