Свържи се с нас

Култура

Миналото е „тежък труд и кратък живот“, музеите на открито го разказват романтично

Published

on

Музеите на открито представят миналото по един романтичен начин, но миналото е било тежка работа и кратък живот. С това свое признание Хенрик Зипсейн  провокира участниците в Тридесетата конференция на АЕОМ – световната организация на музеите на открито. Единствените български представители на проведения в Стокхолм форум бяха от РЕМО „Етър“ – директорът проф. Светла Димитрова и Тихомир Църов. Хенрик Зипсейн е директор на Европейската музейна академия и има дълъг опит като ръководител музей на открито в Централна Швеция. В интервю пред Тихомир Църов сам определя настоящия си професионален етап като освобождаващ. Точните му думи са „Аз съм „свободен дух“, без задължения. И думите ми е много по-лесно да ги изрека сега, отколкото, като директор.

Бихте ли ни казали нещо за ролята на музея в съвременния свят, особено на музеите на открито?

Да, ще го изложа по следния начин: Музеите на открито са фантастични. Но най-важното, вероятно, е, че те са масово посещавани. Много хора идват в музеите на открито. Не е задължително да имаш висше образование. Можеш да дойдеш такъв, какъвто си. И всеки може да се чувства добре дошъл. Затова толкова много семейства с деца идват в музеите на открито. Дори без много добра основа, музеите на открито могат да влияят на хората със знания и добро поведение. И разбира се, днес големите предизвикателства са свързани с миграцията, с климатичните промени, с демокрацията и с други теми. Музеите на открито показват, че нещата винаги се променят, например и преди е имало имигранти, не винаги нещата са били по-добре по отношения на климата, но хората са се старали, били са по-близко до природата. Ако кажем, че винаги са работили в хармония с природата, това би било лъжа, но може да се поучим от миналото и да го използваме в бъдеще. И разбира се, относно демокрацията, за музеите на открито може да се каже, че е имало борба да се постигне и да се запази демокрацията. И смятам, че музеите на открито могат да направят тук нещо ценно за хората.

Имахте презентация пред участниците в конференцията на АЕОМ. Тя беше много провокативна, защо?

Защото аз напуснах поста директор преди три години и днес чувствам, че мога да погледна назад и да видя моите колеги и смятам, че може би сме били малко наивни в музеите на открито. Мисля си, че е много романтично да се отиде в музей на открито, да се разглеждат тези прекрасни стари къщи, старинна култура с обществени правила, с хора в хубави стари костюми. В музеите на открито винаги има прекрасен дух и атмосфера, но миналото не е било романтично. Миналото е било тежка работа и кратък живот, не е имало нищо такова като равенство и е имало много насилие в къщите, между деца и родители. Тези неща ние не ги показваме в музеите на открито. Мислейки за това, може да погледнем по-критично на музеите на открито. Може би има няколко неща, за които да помислим. Не казвам, че трябва да се бием един с друг в тези музеи. Изобщо не е така. Но имаме следното предизвикателство: ако искаме да бъдем достоверни, тогава ние трябва да бъдем малко по-критични, малко по-правдиви в това, което представяме. И трябва да положим усилия, чисто мисловно, да мислим малко по-различно.

Ако имате възможност да избирате, кога бихте живели – в днешно време или в миналото, което е представено в музея?

Отговорът е много лесен. Прекрасно е и е романтично в музея на открито, така че бих живял в този период. Но това, което показваме в тези музеи е един романтичен образ на миналото, който не е истински. Може би отчасти истински, но не напълно. Разбира се, че бих искал да живея днес. Искам днешната чистота, днес ние живеем по-здравословно и по-дълго. Но имаме и още едно предизвикателство в музеите на открито – има една тенденция за показваме, че историческото развитие е в посока напред. Че има подобрение и нещата стават все по-добри за всяко следващо поколение. Това не е вярно. Да, нещата се променят, но не е задължително да се променят към по-добро. Нещата се променят и стават различни, но това изобщо не е задължително да е равнозначно на прогрес.

Важно ли е да музеят да бъде голям, да има обширна територия, за да има влияние в международните музейни и културни организации?

Смятам, че и малките, и големите музеи на открито могат да спечелят от съвместната работа с колеги на международно ниво. Важното е да се учим един от друг, да се учим заедно. Затова съм тук и затова съм член на тези организации. Насладих се на всеки един момент и научих много от колегите си, а и те научиха много от мен, заедно създадохме много неща и това е важно и за малките музеи, както и за големите, като например Музеят Скансен тук в Столкхом.  Преди месец Музеят на дърворезбата в Конйиц (Босна и Херцеговина б.р.) спечели наградата Митчелети за разказана в него история. Това, което е особено интересно е, че музеят е съвсем малък, изцяло частен и е базиран на общността, по този начин тя е ангажирана с този чудесен малък музей и всеки човек прави нещо за музея, както и музеят връща тази услуга. Музеят дава идентичност, гордост и грижа и всеки един е включен. Разбира се, това е историята на много музеи през последния век. Ние знаем, че след първото поколение става много по-сложно да се продължи, това го знаем. Но точно това е красивото при музеите и това беше един прекрасен пример от Босна и Херцеговина и затова искахме да го наградим.

Благодаря Ви за интервюто! За мен беше удоволствие.

И за мен беше удоволствие. Благодаря!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

РБ „Априлов – Палаузов“ с подарък към четящите хора в Габрово

Published

on

*Използваното фоново изображение е на Тодор Тодоров
– фотограф.

По повод своята 165-годишнина Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ прави подарък на четящите габровци – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 26 октомври 2026 г.

Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 евро също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.

При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.

Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник) 2026 година.

Зареди още

Култура

Гайдарското свирене, което завладя ЮНЕСКО, оживява в РЕМО „Етър“

Published

on

По случай Международния ден на нематериалното културно наследство, РЕМО „Етър“ организира специалното събитие „Гайдата – българският глас към света“. Поводът е историческият успех от 2025 година, когато елементът „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“ бе официално вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.

Събитието ще се проведе на 17 октомври, събота, с начало от 11:30 часа за първата част и 14:00 часа за втората част, в пространството пред Сакова къща и Музеен център в РЕМО „Етър“. Посетителите ще се потопят в магията на един от най-емблематичните български инструменти чрез музикални изпълнения, прожекция на документален филм, интерактивни игри за деца и открити практически класове по свирене на гайда.

Програмата започва пред Сакова къща с кратка музикална програма под надслов „Чуй гласа на традицията“, в която майстор Цвятко Цвятков и неговите ученици ще представят своите изпълнения. Тя ще продължи с практични занимания и първа среща с инструмента в модула „Предай звука нататък“.

В Музеен център на ниво три програмата продължава с презентацията „От какво е направена една гайда?“, където майстор Цвятко Цвятков ще покаже отделните части на инструмента, материалите, конструкцията и тънкостите на майсторската изработка. Програмата включва още прожекция на документалния филм „Гайди и гайдарско свирене в България“, създаден като част от българската кандидатура за ЮНЕСКО, както и интерактивната игра за разпознаване на звуци „Узнай звуците на традицията“.

Събитието е посветено на живата традиция, майсторството и приемствеността между поколенията. То се провежда с редовен входен билет за музея. Елате да преживеем заедно традицията като жив и пълен с енергия български глас.

Зареди още

Култура

Габрово отбелязва духовния си празник на Петковден!

Published

on

В деня на Света Петка Българска – 14 октомври, Петковден, Габрово чества своя духовен празник. Светицата на покровителка на Габрово и негова закрилница. По повод са подготвени празнични инициативи, съчетаващи християнските традиции, музиката, благотворителността и споделените моменти в общността.

Духовният празник на Габрово ще започне със света литургия в храма „Успение на Пресвета Богородица“, след която ще бъде отслужен молебен за здраве в параклиса на Света Петка.

Вечерта, от 17.30 ч. в градска градина пред глинените гърнета ще се проведен Петковденско сгледно хоро с Оркестър „Габрово“ и НЧ „Будителите – 2017″.

Инициативите, посветени на духовния празник ще продължат и идните дни. На 17 октомври от 18.30 ч. в храма „Света Троица“ ще бъде открит XXIV Празник на Духовната музика.

Петковден се смята за завършек на лятото и есента. В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Днес тя е почитана като закрилница на семейството и изцелителка. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ. Също така е свързана с жените, раждането, къщната работа.

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до наши дни. Според житията й, още като десетгодишна, Св. Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Водила благочестив и скромен живот, раздала своето имущество на бедните.

Габрово е свързан със светицата заради процесията, пренасяща мощите ѝ, която на път за столицата Търновград, минава през Габрово. Те пренощували тук в местност с църква и два манастира, а по-късно в града бил построен и храм, носещ нейното име.

На 14 октомври 2000 г. в центъра на Габрово, до храма „Успение на Пресвета Богородица”, е осветен параклис Света Петка.

Днес е празник и на редица български градове – Севлиево, Дряново, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица