Свържи се с нас

Култура

Миналото е „тежък труд и кратък живот“, музеите на открито го разказват романтично

Published

on

Музеите на открито представят миналото по един романтичен начин, но миналото е било тежка работа и кратък живот. С това свое признание Хенрик Зипсейн  провокира участниците в Тридесетата конференция на АЕОМ – световната организация на музеите на открито. Единствените български представители на проведения в Стокхолм форум бяха от РЕМО „Етър“ – директорът проф. Светла Димитрова и Тихомир Църов. Хенрик Зипсейн е директор на Европейската музейна академия и има дълъг опит като ръководител музей на открито в Централна Швеция. В интервю пред Тихомир Църов сам определя настоящия си професионален етап като освобождаващ. Точните му думи са „Аз съм „свободен дух“, без задължения. И думите ми е много по-лесно да ги изрека сега, отколкото, като директор.

Бихте ли ни казали нещо за ролята на музея в съвременния свят, особено на музеите на открито?

Да, ще го изложа по следния начин: Музеите на открито са фантастични. Но най-важното, вероятно, е, че те са масово посещавани. Много хора идват в музеите на открито. Не е задължително да имаш висше образование. Можеш да дойдеш такъв, какъвто си. И всеки може да се чувства добре дошъл. Затова толкова много семейства с деца идват в музеите на открито. Дори без много добра основа, музеите на открито могат да влияят на хората със знания и добро поведение. И разбира се, днес големите предизвикателства са свързани с миграцията, с климатичните промени, с демокрацията и с други теми. Музеите на открито показват, че нещата винаги се променят, например и преди е имало имигранти, не винаги нещата са били по-добре по отношения на климата, но хората са се старали, били са по-близко до природата. Ако кажем, че винаги са работили в хармония с природата, това би било лъжа, но може да се поучим от миналото и да го използваме в бъдеще. И разбира се, относно демокрацията, за музеите на открито може да се каже, че е имало борба да се постигне и да се запази демокрацията. И смятам, че музеите на открито могат да направят тук нещо ценно за хората.

Имахте презентация пред участниците в конференцията на АЕОМ. Тя беше много провокативна, защо?

Защото аз напуснах поста директор преди три години и днес чувствам, че мога да погледна назад и да видя моите колеги и смятам, че може би сме били малко наивни в музеите на открито. Мисля си, че е много романтично да се отиде в музей на открито, да се разглеждат тези прекрасни стари къщи, старинна култура с обществени правила, с хора в хубави стари костюми. В музеите на открито винаги има прекрасен дух и атмосфера, но миналото не е било романтично. Миналото е било тежка работа и кратък живот, не е имало нищо такова като равенство и е имало много насилие в къщите, между деца и родители. Тези неща ние не ги показваме в музеите на открито. Мислейки за това, може да погледнем по-критично на музеите на открито. Може би има няколко неща, за които да помислим. Не казвам, че трябва да се бием един с друг в тези музеи. Изобщо не е така. Но имаме следното предизвикателство: ако искаме да бъдем достоверни, тогава ние трябва да бъдем малко по-критични, малко по-правдиви в това, което представяме. И трябва да положим усилия, чисто мисловно, да мислим малко по-различно.

Ако имате възможност да избирате, кога бихте живели – в днешно време или в миналото, което е представено в музея?

Отговорът е много лесен. Прекрасно е и е романтично в музея на открито, така че бих живял в този период. Но това, което показваме в тези музеи е един романтичен образ на миналото, който не е истински. Може би отчасти истински, но не напълно. Разбира се, че бих искал да живея днес. Искам днешната чистота, днес ние живеем по-здравословно и по-дълго. Но имаме и още едно предизвикателство в музеите на открито – има една тенденция за показваме, че историческото развитие е в посока напред. Че има подобрение и нещата стават все по-добри за всяко следващо поколение. Това не е вярно. Да, нещата се променят, но не е задължително да се променят към по-добро. Нещата се променят и стават различни, но това изобщо не е задължително да е равнозначно на прогрес.

Важно ли е да музеят да бъде голям, да има обширна територия, за да има влияние в международните музейни и културни организации?

Смятам, че и малките, и големите музеи на открито могат да спечелят от съвместната работа с колеги на международно ниво. Важното е да се учим един от друг, да се учим заедно. Затова съм тук и затова съм член на тези организации. Насладих се на всеки един момент и научих много от колегите си, а и те научиха много от мен, заедно създадохме много неща и това е важно и за малките музеи, както и за големите, като например Музеят Скансен тук в Столкхом.  Преди месец Музеят на дърворезбата в Конйиц (Босна и Херцеговина б.р.) спечели наградата Митчелети за разказана в него история. Това, което е особено интересно е, че музеят е съвсем малък, изцяло частен и е базиран на общността, по този начин тя е ангажирана с този чудесен малък музей и всеки човек прави нещо за музея, както и музеят връща тази услуга. Музеят дава идентичност, гордост и грижа и всеки един е включен. Разбира се, това е историята на много музеи през последния век. Ние знаем, че след първото поколение става много по-сложно да се продължи, това го знаем. Но точно това е красивото при музеите и това беше един прекрасен пример от Босна и Херцеговина и затова искахме да го наградим.

Благодаря Ви за интервюто! За мен беше удоволствие.

И за мен беше удоволствие. Благодаря!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Кукленият театър получи отличие от Китай

Published

on

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.

Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на  Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.

Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.

Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.

Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.

Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.

Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.

Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация  за подкрепа на културни проекти.

Зареди още

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Култура

Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Published

on

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.

Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.

Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.

„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица