Новини
Силният отбор на ГЕРБ – Габрово изцяло местни кандидати и доказани професионалисти
Кандидатите на ГЕРБ в област Габрово са уважавани от съгражданите си личности, доказани професионалисти в сферите, в които се реализират и ангажирани общественици. И най-важното – всички те са местни хора.

Томислав Дончев
Вицепремиер, евродепутат, министър, народен представител, кмет, човекът, на когото Габрово и страната дължат реалната възможност за възползване от средствата от Европейския съюз.
Човекът, способен да се справя с предизвикателства – от тези в планината до предизвикателствата в политиката. Човекът, справил се с най-голямото предизвикателство в политиката – да остане здраво стъпил на земята, да постига и успява повече за другите, отколкото за себе си, да израства без да взема, а да дава. Човекът с морал в политиката.
Завършва ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово. Придобива магистърска степен „Стопанско управление“ и магистърска степен специалност „Философия“ с втора специалност „Журналистика“, както и допълнителни квалификации в сферата на политическите науки, консултирането, бизнес-менторинг, финансиране на малки и средни предприятия.
Томислав Дончев има повече от 10 години опит в подготовката и управлението на европейски проекти в сферите на регионалното и икономическо развитие, образованието и социалната сфера.
Вицепремиер в две правителства, в периода 2014-2021 г., евродепутат през 2014 г., народен представител в няколко Народни събрания, министър по управление на средствата от ЕС през периода 2010-2013г., кмет на Габрово от 2007 до 2010 г. Има журналистически и преподавателски опит. Томислав Дончев е заместник-председател на ПП ГЕРБ.

Невена Минева
Заместник-кмет на Община Габрово, областен управител на Област Габрово в продължение на 4 години, юрист по образование, майка на две деца – Невена Минева доказа, че с присъщата й съпричастност и отдаденост, и придобитите от професионалното й развитие категоричност, отговорност, и справедливост успешно работи за обществени каузи.
Придобива магистърска степен по Право във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Средното си образование завършва в Национална Априловска гимназия – Габрово специалност „Философия, социология, право”. Притежава допълнителни квалификации към Института за политика – Обучение на политически лидери. Владее английски и руски език.
Невена Минева започва кариерата си като адвокат на свободна практика към Габровската адвокатска колегия, оказваща експертна правна помощ в различните клонове на правото. Впоследствие работи 12 години като дознател в Севлиево. Преди да заеме поста на областен управител на Габрово Невена Минева работи като директор на Дирекция „Хуманитарни и социални дейности” в Община Севлиево. Невена Минева беше народен представител в 45-тото Народно събрание.
Невена Минева е член на Националния изпълнителен съвет на Жени ГЕРБ.

Д-р Мирослав Стоянов
Д-р Мирослав Стоянов – признат и уважаван лекар в областта на кардиологията. От 27 години практикува като лекар, кардиолог е от 18 години, а от 13 години е и инвазивен кардиолог в МБАЛ “Д-р Тота Венкова” – Габрово. В продължение на 11 години д-р Стоянов е бил началник на отделението по “Кардиология” в габровската болница.
Завършва ВМИ – Стара Загора с квалификация лекар, УНСС – София специалност „Здравен мениджмънт”, „Вътрешни болести” във ВМИ-Плевен, ултразвукова съдова диагностика в Медицински университет – София, специалност „Кардиология” в Медицински университет – София, Трансторакална Ехокардиография в Медицински университет – Плевен, Инвазивна кардиология в Медицински университет – София и OLV Hospital – Аалст, Белгия. Средното си образование завършва в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев” – Габрово.
Освен уважаван лекар, д-р Стоянов е и общински съветник, ангажиран с развитието на Габрово.
Д-р Мирослав Стоянов е женен, с три деца.
Деница Вачкова
Икономист по образование, социален работник по призвание – Деница Вачкова от години е избрала да помага на хората в нужда. Завършва средно образование в Професионалната икономическа гимназия „Рачо Стоянов“ в родния си град Дряново и висше образование – в СА „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов. Повече от 20 години Деница Вачкова работи в Дирекция „Социално подпомагане“ на различни позиции и в различните сектори.
Казва, че въпреки икономическите си познания, винаги е искала да работи в социалната сфера. Да помага и подкрепя хората е това, което й носи удовлетворение. В периода 2015-2019 година Деница Вачкова е заместник-кмет на Община Дряново с ресор „Соц. дейности, здравеопазване, спорт, туризъм и селско стопанство“. Към момента заема длъжността началник отдел „Социални дейности и здравеопазване“ в Община Габрово.
Омъжена е, с една дъщеря.

Константин Брънеков
Константин Брънеков е млад и успяващ архитект. Завършва „Архитектура“ във ВСУ „Любен Каравелов”. Има множество допълнителни специализации и участия в международни академии и конкурси по специалността си. Управлява собствена фирма за проектиране и дизайн на сгради и съоръжения, която реализира проекти в много населени места на територията на страната.
Константин Брънеков е общински съветник от ГЕРБ през мандат 2015-2019 г. и от 2019 до сега. По негова инициатива в Трявна се провежда архитектурен пленер с участието на студенти по архитектура от цялата страна, които в рамките на седмица разработват и предлагат на вниманието на тревненската общественост различни архитектурни решения за централна градска част на Трявна. Константин Брънеков е на 34 години. Женен е, с едно дете.

Атанас Атанасов
Атанас Атанасов е от Севлиево, икономист по образование, завършил Икономика на туризма.
Работи в голяма севлиевска компания като инженер по производствена ефективност и като 5S lean координатор. През годините назад се е реализирал като производствен управител в севлиевска фирма. Шест години е работил и като технолог по поддръжка и профилактика на хемодиализни апарати в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов” ЕООД. Владее английски език.
Атанас Атанасов е семеен, има една дъщеря.

Марияна Атанасова
Марияна Атанасова е кметски наместник на Кметско наместничество Баланите вече 15 години, през които жителите на населените места я избират да бъде тяхна опора, а тя е избрала да помага на хората в тежкия планински район. Марияна Атанасова е и главен експерт в Отдел „Стопанска дейност и жилищна политика” в Община Габрово. Има 17-годишен опит като помощник детски възпитател.
Марияна Атанасова завършва средното си образование в Национална Априловска гимназия, а висшето – в Технически университет – Габрово, специалност „Компютърни системи и технологии“.
Притежава Удостоверение от Институт по публична администрация за завършен курс по Стратегическо управление и разработване на публични политики, сертификат по Подобряване на капацитета на кметовете на кметства и кметски наместници, както и за Подобряване на общинските услуги.
Омъжена е, с две дъщери.

Веселин Данчев
Веселин Данчев е общински съветник, инженер по образование, предприемач. Завършва висше образование в Технически университет-Габрово, специалност „Индустриален мениджмънт” и магистратура „Мениджмънт на индустриалното предприятие”. Средното си образование придобива в Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади” в Габрово.
Веселин Данчев развива собствена дейност в качеството си на собственик и управител на фирма в областта на производството на мебели. В годините назад е работил като управител на фирма, специализирана в производството на слънчогледово олио.
Веселин Данчев се реализира и като десен политик и местен лидер на СДС.
Женен е, с две деца.

Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ГЕРБ – СДС“, във връзка с изборите за 48 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 24 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Кримипреди 4 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 3 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 3 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 2 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Кримипреди 3 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 3 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Културапреди 2 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди един денБългарски фермерски пазар в Габрово










