Свържи се с нас

Култура

Христо Маринов е кандидатурата на Габрово за „Живи човешки съкровища“

Published

on

„Христо Маринов – майсторът мутафчия в музей „Етър“ е кандидатурата от област Габрово, която продължава в националната селекция по системата „Живи човешки съкровища – България“.

Тя е издигната от РЕМО „Етър“ – Габрово и представя знания и умения, свързани с традиционния занаят козинарство или мутафчийство.

Оценката на областния кръг бе проведена от петчленна комисия, в която взеха участие представители на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, Регионалния исторически музей, РЕКИЦ „Читалища“ и Областна администрация. Мутафчийството е занаят, при който се изработват изделия от козя козина – дисаги, пътеки, торби, чували.

Днес тази продукция се използва предимно за украса на помещения и няма пряко приложение в ежедневието на хората.

Мутафчията извършва редица дейности, за да се стигне до готов продукт. Най-напред се сдобива с остригана от кози козина – кръкма, материалът, с който се работи. Козината се изчиства ръчно от бодили, сплъстени топчета и нечистотии, разчепква се и се сортира по цвят и дължина. Разбиването на козината е познато още като разчепкване с биене. Преденето на козината става на чекрък.

Мутафчията слага под лявата си мишница „вулия“ – кожена торба, в която на къделя е свита козината. Превързва се през кръста с „черкез“ – кожен колан, закачен на „юрган“ – въже, задвижващо мутафчийския чекрък. Майсторът е прав и се движи назад, като едновременно преде една и пресуква две нишки. Заради движенето назад, другите занаятчии се шегуват, че на мутафчиите не им върви, тъй като имат „рачешки“ занаят.

Изпредената козя козина се тъче на вертикален мутафчийски стан. Дължината на мутафчийските изделия зависи от височината на стана. Мутафчийските станове не позволяват да се тъкат пътеки, по-дълги от двойното разстояние между двете кросна – около четири метра. За разлика от домашното тъкачество, в мутафчийството шарките на тъканите се оформят на основата, а също и основата, и вътъкът са от козинява прежда.

Изработването на изделия от козя козина е съхранено като умения и се предава на поколенията от майстора Христо Маринов. Той не е потомствен майстор, но е усвоил занаята и го практикува в традиционната за него среда – в занаятчийска работилница от стари майстори с преминаване през етапите чирак, калфа, майстор. По същия начин го предава и на по-младите.

Майсторът има и множество изяви, които популяризират занаята у нас и в чужбина. Важно е да се отбележи, че във всички свои дейности той е подпомаган от РЕМО „Етър“, който полага усилия този занаят да бъде опазен и популяризиран.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица