Свържи се с нас

Култура

Започват 46-те Дни на камерната музика в Габрово

Published

on

Днес, 7 септември, се открива 46-то издание на Дните на камерната музика в Габрово.

От създаването си през 1976 г. Международният фестивал Дни на камерната музика Габрово 2022 е най-мащабното събитие като брой концерти, участници и бюджет. Безпрецедентно най-високата субсидия за цяла България получена от Министерството на културата е едно признание не само за равнището на форума, а най-вече за високообразованата габровската публика, която е сред малкото в страната с вкус към новостите извън обсега на концертната индустрия. Това позволява в програмата да има четири оркестрови концерти, гостуващ елитен хор от Пловдив, а след 28 години прекъсване освен „Софийски солисти“ отново в Габрово да се изяви прославеният в миналото Камерен оркестър от Добрич. Камерните ансамбли включват трио, два квинтета и един секстет. След три годишно отсъствие поради Ковид ограниченията Фестивалът и концертният сезон ще се завърнат на традиционното си място в Художествената галерия „Христо Цокев“.

В поредното издание Община Габрово и Габровският камерен оркестър запазват стремежа да обновяват афиша на Дните на камерната музика с концерти, в които за пръв път в България ще бъдат изпълнени забравени автори и произведения от епохата на Барока до 21 век. Друг акцент в програмата са честване на 75 годишния юбилей на основателя на Фестивала и дългогодишен диригент на Габровски камерен оркестър Милко Коларов, както и 100 годишните юбилеи на две знакови имена в нашата музикална култура Александър Райчев и Лазар Николов. За пръв път в Габрово ще гостуват изявеният композитор и пианист Атанас Атанасов, който ще се представи като изпълнител и с две свои наскоро написани произведения, немският пианист Кристоф Солдан, който има изяви с най-реномирани оркестри като Лайпцигския гевандаус и Хамбургската филхармония и Класик арт трио, чиито членове са двама от концертмайсторите на Софийска филхармония и изявеният валдхорнист Михаил Михайлов. С тези събития е продължена традицията всяко фестивално издание да разчупва рутината и стереотипите при програмирането.

В предложените концерти над 90% от произведенията ще прозвучат за пръв път в Габрово. Ще има и премиера на пиеса за клавирен квинтет от композитора Йордан Гошев – изпълняван няколко пъти в Габрово. Така в продължение на една седмица ще бъде представена нова информация на постоянната публика.

Концертите застъпват разнообразен и широк жанров спектър. Целта е да се задоволят почти всички вкусове и желания на високо образованата габровска публика, която по време на фестивалните вечери попълва анкетни карти и по този начин пряко участва както в програмирането на Дните на камерната музика, така и на сезона на Габровския камерен оркестър.

Някои от концертите имат свое мото, което ще помогне на всички, които за първи път ще прекрачат прага на фестивалната зала да се ориентират по-лесно в музикалните послания. По този начин организаторите от Община Габрово се надяват да провокират любопитството на младите хора и те да станат бъдеща публика на този Фестивал – запазена марка за висока култура.

Част от авторите, Камерният ансамбъл „Софийски солисти“, Академичният смесен хор „Гаудеамус“ от Пловдив, диригентите Пламен Джуров и Весела Гелева, включени в ДНИ НА КАМЕРНАТА МУЗИКА ГАБРОВО 2022 ще гостуват по желания на габровската публика, отразени в анкетирането й през миналата година.

46-то издание на международния фестивал „Дни на камерната музика Габрово 2022“ ще се открие от Габровския камерен оркестър, с дългогодишния си диригент Милко Коларов. Акцент в програмата е честването на 75 годишния юбилей на диригента – композитор, както и първото изпълнение в Габрово на Дивертименто от Панчо Владигеров. В концерта има и малка интрига. Ще прозвучи познатия на публиката цигулков концерт в до мажор от Йозеф Хайдн, който е бил представен на първия концерт на оркестъра преди 53 години от цигуларката Гинка Гичкова, която също има 75 годишен юбилей. Солист ще бъде нейният изтъкнат студент Стоимен Пеев.

Днес, 7 септември, сряда, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“ Габровският камерен оркестър под ръководството на своя дългогодишен диригент и основател на Фестивала Дни на камерната музика Милко Коларов ще почете неговия 75 годишен юбилей и ще поздрави домакините от Художествената галерия с техния 60 годишен юбилей. Програмата включва Концерт за цигулка и оркестър в до мажор от Йозеф Хайдн, Вариации по тема на Франк Брийдж от Бенджамин Бритън и Дивертименто от Панчо Владигеров. Солист ще бъде младият цигулар Стоимен Пеев.

На 8 септември, четвъртък, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокeв“, Фестивален клавирен квинтет в състав: Цветана Гигова – пиано, Емилия Миндова – цигулка, Йордан Димитров – цигулка, Демна Гигова – виола и Иво Александров – виолончело ще изпълнят клавирен квинтет във фа минор от Йоханес Брамс, клавирен квинтет от чешкия композитор Бохуслав Мартину и „Диагонали“ за пиано, две цигулки, виола и виолончело от Йордан Гошев.

На 9 септември, петък, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“, Фестивален клавирен секстет в състав: Кристоф Солдан – пиано, Германия, Йордан Димитров – цигулка, Стоимен Пеев-цигулка, Тодор Митров- виола, Димитър Тенчев- виолончело и Цветомир Лазаров – контрабас ще изпълнят Концерт за пиано и камерен ансамбъл № 14 от В.А. Моцарт, Струнен квартет № 8 от Дмитрий Шостакович и „Игра на страст“ от Филип Капаз.

На 10 септември, събота, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“, дебют в Габрово ще направи Класик арт трио в състав: Калина Христова – цигулка, Кристияна Алипиева – виолончело и Михаил Михайлов – валдхорна.

Програмата включва класиците Карл Щамиц, Йозеф Хайдн, Михаел Хайдн, френският композитор от началото на 19 век Жан – Батист Бревал и съвременният американски композитор Дейвид Амръм.

На 11 септември, неделя, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“, по желание на габровската публика ще гостува Академичният смесен хор „Гаудеамус“от Пловдив с диригент Весела Гелева. Съвместно с домакините от Габровския камерен оркестър под наслов „Молитви и химни за мир“ ще бъдат изпълнена духовна музика от Антонио Вивалди, Михаел Хайдн, немският романтик Йосиф Райнбергер, Пьотр Илич Чайковски, Антон Аренский, Арво Пярт, както и филмова музика от Красимир Кюркчийски и полския композитор Хенрик Гурецки.

На 12 септември, понеделник, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“, след 28 годишно отсъствие в Габрово отново ще гостува прославеният в миналото Камерен оркестър от град Добрич. Под ръководството на Арто Чифчиян ще бъдат изпълнени Прелюд и фуга в си бемол минор от Й. С. Бах, Симфония „Къщата на дявола“ от италианския предкласичен композитор Луиджи Бокерини, Пасакалия по теми на Бийтълс“ от Борис Карадимчев и Дивертименто за виола и струнен оркестър и Рондо за пиано и оркестър от изтъкнатия български пианист и композитор Атанас Атанасов. Солисти ще бъдат авторът и виолистът Владислав Андонов.

На 13 септември, вторник, от 19 часа, в ХГ „Христо Цокев“ ще гостува духовият квинтет „Пилекадоне“ и популярните певци Еделина Кънева и Марчо Апостолов. Програмата включва музикално-театрален спектакъл по популярния мюзикъл „Моята прекрасна лейди“ на Фредерик Лоу. 

На 14 септември, сряда, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“ Дните на камерната музика ще бъдат традиционно закрити от Камерния ансамбъл „Софийски солисти“ под ръководството на Пламен Джуров. На този концерт ще бъде отбелязана 60 годишнината на състава с програма посветена на 100 годишния юбилей на изтъкнатите български композитори Александър Райчев и Лазар Николов. Програмата включва Концерт за струнен оркестър от Лазар Николов и посветените на Софийски солисти Меланхолична партита и Симфония № 4 от Александър Райчев.

46-то издание на Дните на камерната музика Габрово 2022 г. се реализира със субсидия от Община Габрово и Министерство на културата.

Автор: Десислава Сутева,
отдел „Протокол и връзки с обществеността“ в Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Култура

Празнуваме Цветница! Честит празник на всички

Published

on

Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Зареди още

Култура

Лазаровден е!

Published

on

Лазаровден е християнски празник, посветен на Свети Лазар – един от най-близките приятели на Иисус Христос. Според Евангелието от Йоан (гл. 11:1–45), след като Лазар умира, Христос го възкресява на четвъртия ден с думите: „Лазаре, излез вън!“ – и той се изправя жив от гробницата си. Името Лазар се възприема като символ на здраве и дълголетие.

Празникът се отбелязва всяка година в съботата преди Цветница – точно осем дни преди Великден. Понеже Великден следва лунния календар, датата на Лазаровден е подвижна, но винаги се пада в събота.

Традициите на този ден са живи и до днес, най-вече чрез обичая Лазаруване. Млади момичета, наречени лазарки, се обличат в пъстри народни носии и обикалят къщите в селото. Те пеят обредни песни и отправят благословии за здраве, щастие и плодородие. В замяна, стопаните ги даряват с яйца, плодове, пари и малки подаръци. Лазарките събират и цветя, от които сплитат венци за Цветница, която се празнува на следващия ден.

Празничната атмосфера носи радост и очакване както на участничките, така и на цялата общност. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи – затова за всяко момиче било важно да участва.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица