Култура
Започват 46-те Дни на камерната музика в Габрово
Днес, 7 септември, се открива 46-то издание на Дните на камерната музика в Габрово.
От създаването си през 1976 г. Международният фестивал Дни на камерната музика Габрово 2022 е най-мащабното събитие като брой концерти, участници и бюджет. Безпрецедентно най-високата субсидия за цяла България получена от Министерството на културата е едно признание не само за равнището на форума, а най-вече за високообразованата габровската публика, която е сред малкото в страната с вкус към новостите извън обсега на концертната индустрия. Това позволява в програмата да има четири оркестрови концерти, гостуващ елитен хор от Пловдив, а след 28 години прекъсване освен „Софийски солисти“ отново в Габрово да се изяви прославеният в миналото Камерен оркестър от Добрич. Камерните ансамбли включват трио, два квинтета и един секстет. След три годишно отсъствие поради Ковид ограниченията Фестивалът и концертният сезон ще се завърнат на традиционното си място в Художествената галерия „Христо Цокев“.
В поредното издание Община Габрово и Габровският камерен оркестър запазват стремежа да обновяват афиша на Дните на камерната музика с концерти, в които за пръв път в България ще бъдат изпълнени забравени автори и произведения от епохата на Барока до 21 век. Друг акцент в програмата са честване на 75 годишния юбилей на основателя на Фестивала и дългогодишен диригент на Габровски камерен оркестър Милко Коларов, както и 100 годишните юбилеи на две знакови имена в нашата музикална култура Александър Райчев и Лазар Николов. За пръв път в Габрово ще гостуват изявеният композитор и пианист Атанас Атанасов, който ще се представи като изпълнител и с две свои наскоро написани произведения, немският пианист Кристоф Солдан, който има изяви с най-реномирани оркестри като Лайпцигския гевандаус и Хамбургската филхармония и Класик арт трио, чиито членове са двама от концертмайсторите на Софийска филхармония и изявеният валдхорнист Михаил Михайлов. С тези събития е продължена традицията всяко фестивално издание да разчупва рутината и стереотипите при програмирането.
В предложените концерти над 90% от произведенията ще прозвучат за пръв път в Габрово. Ще има и премиера на пиеса за клавирен квинтет от композитора Йордан Гошев – изпълняван няколко пъти в Габрово. Така в продължение на една седмица ще бъде представена нова информация на постоянната публика.
Концертите застъпват разнообразен и широк жанров спектър. Целта е да се задоволят почти всички вкусове и желания на високо образованата габровска публика, която по време на фестивалните вечери попълва анкетни карти и по този начин пряко участва както в програмирането на Дните на камерната музика, така и на сезона на Габровския камерен оркестър.
Някои от концертите имат свое мото, което ще помогне на всички, които за първи път ще прекрачат прага на фестивалната зала да се ориентират по-лесно в музикалните послания. По този начин организаторите от Община Габрово се надяват да провокират любопитството на младите хора и те да станат бъдеща публика на този Фестивал – запазена марка за висока култура.
Част от авторите, Камерният ансамбъл „Софийски солисти“, Академичният смесен хор „Гаудеамус“ от Пловдив, диригентите Пламен Джуров и Весела Гелева, включени в ДНИ НА КАМЕРНАТА МУЗИКА ГАБРОВО 2022 ще гостуват по желания на габровската публика, отразени в анкетирането й през миналата година.
46-то издание на международния фестивал „Дни на камерната музика Габрово 2022“ ще се открие от Габровския камерен оркестър, с дългогодишния си диригент Милко Коларов. Акцент в програмата е честването на 75 годишния юбилей на диригента – композитор, както и първото изпълнение в Габрово на Дивертименто от Панчо Владигеров. В концерта има и малка интрига. Ще прозвучи познатия на публиката цигулков концерт в до мажор от Йозеф Хайдн, който е бил представен на първия концерт на оркестъра преди 53 години от цигуларката Гинка Гичкова, която също има 75 годишен юбилей. Солист ще бъде нейният изтъкнат студент Стоимен Пеев.
Днес, 7 септември, сряда, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“ Габровският камерен оркестър под ръководството на своя дългогодишен диригент и основател на Фестивала Дни на камерната музика Милко Коларов ще почете неговия 75 годишен юбилей и ще поздрави домакините от Художествената галерия с техния 60 годишен юбилей. Програмата включва Концерт за цигулка и оркестър в до мажор от Йозеф Хайдн, Вариации по тема на Франк Брийдж от Бенджамин Бритън и Дивертименто от Панчо Владигеров. Солист ще бъде младият цигулар Стоимен Пеев.
На 8 септември, четвъртък, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокeв“, Фестивален клавирен квинтет в състав: Цветана Гигова – пиано, Емилия Миндова – цигулка, Йордан Димитров – цигулка, Демна Гигова – виола и Иво Александров – виолончело ще изпълнят клавирен квинтет във фа минор от Йоханес Брамс, клавирен квинтет от чешкия композитор Бохуслав Мартину и „Диагонали“ за пиано, две цигулки, виола и виолончело от Йордан Гошев.
На 9 септември, петък, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“, Фестивален клавирен секстет в състав: Кристоф Солдан – пиано, Германия, Йордан Димитров – цигулка, Стоимен Пеев-цигулка, Тодор Митров- виола, Димитър Тенчев- виолончело и Цветомир Лазаров – контрабас ще изпълнят Концерт за пиано и камерен ансамбъл № 14 от В.А. Моцарт, Струнен квартет № 8 от Дмитрий Шостакович и „Игра на страст“ от Филип Капаз.
На 10 септември, събота, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“, дебют в Габрово ще направи Класик арт трио в състав: Калина Христова – цигулка, Кристияна Алипиева – виолончело и Михаил Михайлов – валдхорна.
Програмата включва класиците Карл Щамиц, Йозеф Хайдн, Михаел Хайдн, френският композитор от началото на 19 век Жан – Батист Бревал и съвременният американски композитор Дейвид Амръм.
На 11 септември, неделя, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“, по желание на габровската публика ще гостува Академичният смесен хор „Гаудеамус“от Пловдив с диригент Весела Гелева. Съвместно с домакините от Габровския камерен оркестър под наслов „Молитви и химни за мир“ ще бъдат изпълнена духовна музика от Антонио Вивалди, Михаел Хайдн, немският романтик Йосиф Райнбергер, Пьотр Илич Чайковски, Антон Аренский, Арво Пярт, както и филмова музика от Красимир Кюркчийски и полския композитор Хенрик Гурецки.
На 12 септември, понеделник, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“, след 28 годишно отсъствие в Габрово отново ще гостува прославеният в миналото Камерен оркестър от град Добрич. Под ръководството на Арто Чифчиян ще бъдат изпълнени Прелюд и фуга в си бемол минор от Й. С. Бах, Симфония „Къщата на дявола“ от италианския предкласичен композитор Луиджи Бокерини, Пасакалия по теми на Бийтълс“ от Борис Карадимчев и Дивертименто за виола и струнен оркестър и Рондо за пиано и оркестър от изтъкнатия български пианист и композитор Атанас Атанасов. Солисти ще бъдат авторът и виолистът Владислав Андонов.
На 13 септември, вторник, от 19 часа, в ХГ „Христо Цокев“ ще гостува духовият квинтет „Пилекадоне“ и популярните певци Еделина Кънева и Марчо Апостолов. Програмата включва музикално-театрален спектакъл по популярния мюзикъл „Моята прекрасна лейди“ на Фредерик Лоу.
На 14 септември, сряда, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“ Дните на камерната музика ще бъдат традиционно закрити от Камерния ансамбъл „Софийски солисти“ под ръководството на Пламен Джуров. На този концерт ще бъде отбелязана 60 годишнината на състава с програма посветена на 100 годишния юбилей на изтъкнатите български композитори Александър Райчев и Лазар Николов. Програмата включва Концерт за струнен оркестър от Лазар Николов и посветените на Софийски солисти Меланхолична партита и Симфония № 4 от Александър Райчев.
46-то издание на Дните на камерната музика Габрово 2022 г. се реализира със субсидия от Община Габрово и Министерство на културата.
Автор: Десислава Сутева,
отдел „Протокол и връзки с обществеността“ в Община Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Народно читалище „Христо Ботев 1923 г.“ организира първия кулинарен събор „Бабините тефтери“ – празник, посветен на българската кухня, спомените и живите традиции.
Събитието ще се проведе на 25 април от 10.30 ч. на площада в с. Драгановци, община Габрово. Инициативата има за цел да съживи спомените за бабината кухня, старите тефтери с рецепти и автентичния български дух, предаван през поколенията чрез вкус, песен, музика и разказ.
Организаторите споделят, че вярват в силата на традициите, които оживяват най-ярко, когато се споделят заедно. В програмата са включени участия на фолклорни групи от различни читалища, работилница за приготвяне на традиционни ястия, пазар за „бабини вкусотии“, фото зона за спомени и изложба на автентични „бабини тефтери“.
Специални гости на събора ще бъдат Силвия Минкова, Трио „Звън“, Детски фолклорен фолклорен ансамбъл „Габровски гласчета“, както и изпълнение на гайда, които ще допринесат за празничната атмосфера.
Организаторите канят всички жители и гости на региона да се включат в събитието, за да готвят, пеят и съхраняват българските традиции заедно.
На 26 февруари 2026 г. се навършват 50 години от смъртта на видния дряновски творец и общественик Атанас Смирнов. В знак на почит към неговата памет четири институции обединяват усилията си за организирането на документална изложба, която ще бъде открита на 24 февруари от 17.30 ч. в малкия салон на Народно читалище „Развитие-1869“.
Инициативата е на читалище „Развитие-1869“, а като съорганизатор се включва Исторически музей – Дряново, който осигурява многобройни архивни материали, както и необходимата експертна и техническа помощ. В подготовката участват още Държавен архив – Габрово с факсимилета, снимки и кратък 4-минутен филм от 1969 г., както и Националният литературен музей – София.
„Това не е просто изложба, а опит да върнем в обществената памет цялостния образ на една необикновена личност – поет, преводач, общественик и морален авторитет“, подчертава Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново. „Смирнов е от хората, които придават духовен облик на своя град.“
Атанас Смирнов е роден през 1909 г. в учителско семейство в гр. Дряново като Атанас Стефанов Дечев. Още в младежките си години е покосен от тежко заболяване, което частично го обездвижва. Въпреки това той посвещава целия си живот и творчество на родния град и се превръща в една от най-емблематичните фигури в неговия обществен и културен живот.
Първите му литературни опити датират от края на 20-те години на ХХ век, а през 1928 г. във вестник „Глобус“ е публикувано стихотворението му „Слънчева песен“. Именно тогава той приема псевдонима Смирнов, с който остава в историята на българската литература. Следват стихосбирките „Кръгозор“ (1933), „Колибарски химни“ (1964), „Далечно ехо“ (1968), „Избрани стихотворения“ (1969) и „Ранна светлина“ (1974).
През 1934 г. е приет в Съюза на писателите от провинцията, а от 1945 г. е член на Съюза на българските писатели. Особено активен е като преводач на руски поети в периода 1946–1965 г., както и като сътрудник на редица литературни издания. През 1943 г. съставя първия сборник „Писатели-дряновци“, а през 1945 г. е сред учредителите на читалищния литературен кръжок „Николай Хрелков“. Повече от 30 години е председател на дряновското читалище „Развитие“ (в периода на социализма носещо името „Иван Владков“). След 1969 г. поставя основите на културните празници „Поезия и песен на Балкана“, които продължават успешно и до днес.
„Неговият принос не се изчерпва с публикуваните книги. Смирнов изгражда културна среда – той създава пространства за диалог, за срещи между творци, за обмен на идеи“, отбелязва още Дянко Колев. „Домът му е бил отворен за редица значими личности на българската култура.“
Сред неговите приятели и съмишленици през годините са писателите Рачо Стоянов, Атанас Далчев, Камен Калчев, Павел Матев, Марко Ганчев, Димитър Стефанов, Николай Димков, скулпторът Любомир Далчев, оперният певец Никола Гюзелев и много други дейци на образованието и културата. С тях той води оживена кореспонденция и ги посреща често в дома си в Дряново.
Наред с литературната си дейност, Атанас Смирнов остава верен на своите леви убеждения, които според някои негови биографи му създават пречки преди 9 септември 1944 г. В дните след тази дата обаче той се обявява решително против намеренията на новите управници да репресират и дори да унищожат част от дряновската интелигенция, свързана пряко или косвено с предишната власт. В този сложен исторически момент Дряново се превръща в отрицание на масовите прояви на политическа саморазправа и насилие, довели в много други населени места до физическото унищожение на хиляди български граждани без съд и присъда.
„Това е един от най-ярките примери за неговия морален кураж“, посочва Дянко Колев. „В едно поредно „време разделно“ той избира пътя на помирението. Успява да наложи в малкия балкански град един по-различен, цивилизован модел на обществено поведение – модел, основан на човечност и отговорност.“
През 1967 г. Атанас Смирнов е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“, а по случай своята 60-годишнина получава орден „Кирил и Методий“, първа степен. Малко са личностите в най-новата история на Дряново, които се ползват с подобно уважение независимо от политически и идеологически различия.
Атанас Смирнов умира на 26 февруари 1976 г., но името му и днес се споменава като пример за човечност, културна отдаденост и неуморна работа в полза на обществото.
„С тази изложба искаме не просто да отбележим една годишнина, а да напомним защо паметта за такива личности е важна“, обобщава Дянко Колев. „Защото те ни показват, че истинската мярка за величие не е властта, а служенето на общността.“
Ивелина Радионова е родена в Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет, гр. Варна. Автор е на стихосбирките „България в сърцето ми”, „Златни нишки”, „Копнеж по слънце”, „В тебе аз ще остана”, „Все ти пиша, Любов”, „Вълшебство за Коледа“, „България навеки“, „Цвете за теб“, повестите „Обич“ и „Алтъна” и сборниците с разкази „ Йова разказва“, „Писано с огън“, „До Боянския майстор“ и „Наричат ме България“, както и на романа „Приключенията на Ардин“.
Носител е много награди в международни и национални конкурси. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. В съвременния свят, където технологиите често заменят магията и естествената връзка с природата, детската книга „Приключенията на Ардин“ се появява като малък, но силен оазис на чудото и добротата. Тя не е просто сборник от приказки – това е пътешествие, което води децата в свят на открития, приятелства и ценности, изградени върху любов към природата и състрадание към всички живи същества.
Главният герой, Ардин, е дете със специален дар – способността да разбира езика на животните. Момчето се сприятелява с умна и забавна сврака и заедно се впускат във вълнуващи приключения. В края на всяка история Ардин записва поука в тетрадка – символ на мъдростта и личното развитие, която насърчава децата да наблюдават, мислят и разсъждават върху света около тях. Книгата се отличава с ценни послания и деликатно чувство за хумор.
Подходяща е за деца на възраст от 5 до 12 години, но също така е и ценен инструмент за родители и педагози, които искат да възпитават малките човеци в доброта, смелост и емпатия. Тя съчетава класическия чар на приказките с модерен, вдъхновяващ и образователен подход, който прави четенето удоволствие и вълнуващо изживяване за цялото семейство.
Срещата – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ ще се проведе днес, 17 февруари, от 17.15 ч. в читалня д-р „Петър Цончев“ на РБ „Априлов- Палаузов“- Габрово.
-
Любопитнопреди 5 дниУченически конкурс за рисунка „Райчо Каролев – знание, училище, бъдеще“
-
Новинипреди 5 дниСУ „Райчо Каролев“ отбеляза 180 години от рождението на своя патрон
-
Любопитнопреди 5 дни„Ескейп рум: Мисия – Да отключим тайната на Райчо Каролев“
-
Любопитнопреди 4 дни„Беглика“ гостува в края на тази седмица в Габрово
-
Културапреди 5 дниОспорван вот на публиката за Събитие на културата в Габрово
-
Кримипреди 4 дниСпипаха още една фалшива шофьорска книжка в Габрово
-
Любопитнопреди 4 дниМихаил Вешим отбеляза 80 г. „Стършел“ в Севлиево
-
Културапреди 4 дниСреща – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ