Култура
Започват 46-те Дни на камерната музика в Габрово
Днес, 7 септември, се открива 46-то издание на Дните на камерната музика в Габрово.
От създаването си през 1976 г. Международният фестивал Дни на камерната музика Габрово 2022 е най-мащабното събитие като брой концерти, участници и бюджет. Безпрецедентно най-високата субсидия за цяла България получена от Министерството на културата е едно признание не само за равнището на форума, а най-вече за високообразованата габровската публика, която е сред малкото в страната с вкус към новостите извън обсега на концертната индустрия. Това позволява в програмата да има четири оркестрови концерти, гостуващ елитен хор от Пловдив, а след 28 години прекъсване освен „Софийски солисти“ отново в Габрово да се изяви прославеният в миналото Камерен оркестър от Добрич. Камерните ансамбли включват трио, два квинтета и един секстет. След три годишно отсъствие поради Ковид ограниченията Фестивалът и концертният сезон ще се завърнат на традиционното си място в Художествената галерия „Христо Цокев“.
В поредното издание Община Габрово и Габровският камерен оркестър запазват стремежа да обновяват афиша на Дните на камерната музика с концерти, в които за пръв път в България ще бъдат изпълнени забравени автори и произведения от епохата на Барока до 21 век. Друг акцент в програмата са честване на 75 годишния юбилей на основателя на Фестивала и дългогодишен диригент на Габровски камерен оркестър Милко Коларов, както и 100 годишните юбилеи на две знакови имена в нашата музикална култура Александър Райчев и Лазар Николов. За пръв път в Габрово ще гостуват изявеният композитор и пианист Атанас Атанасов, който ще се представи като изпълнител и с две свои наскоро написани произведения, немският пианист Кристоф Солдан, който има изяви с най-реномирани оркестри като Лайпцигския гевандаус и Хамбургската филхармония и Класик арт трио, чиито членове са двама от концертмайсторите на Софийска филхармония и изявеният валдхорнист Михаил Михайлов. С тези събития е продължена традицията всяко фестивално издание да разчупва рутината и стереотипите при програмирането.
В предложените концерти над 90% от произведенията ще прозвучат за пръв път в Габрово. Ще има и премиера на пиеса за клавирен квинтет от композитора Йордан Гошев – изпълняван няколко пъти в Габрово. Така в продължение на една седмица ще бъде представена нова информация на постоянната публика.
Концертите застъпват разнообразен и широк жанров спектър. Целта е да се задоволят почти всички вкусове и желания на високо образованата габровска публика, която по време на фестивалните вечери попълва анкетни карти и по този начин пряко участва както в програмирането на Дните на камерната музика, така и на сезона на Габровския камерен оркестър.
Някои от концертите имат свое мото, което ще помогне на всички, които за първи път ще прекрачат прага на фестивалната зала да се ориентират по-лесно в музикалните послания. По този начин организаторите от Община Габрово се надяват да провокират любопитството на младите хора и те да станат бъдеща публика на този Фестивал – запазена марка за висока култура.
Част от авторите, Камерният ансамбъл „Софийски солисти“, Академичният смесен хор „Гаудеамус“ от Пловдив, диригентите Пламен Джуров и Весела Гелева, включени в ДНИ НА КАМЕРНАТА МУЗИКА ГАБРОВО 2022 ще гостуват по желания на габровската публика, отразени в анкетирането й през миналата година.
46-то издание на международния фестивал „Дни на камерната музика Габрово 2022“ ще се открие от Габровския камерен оркестър, с дългогодишния си диригент Милко Коларов. Акцент в програмата е честването на 75 годишния юбилей на диригента – композитор, както и първото изпълнение в Габрово на Дивертименто от Панчо Владигеров. В концерта има и малка интрига. Ще прозвучи познатия на публиката цигулков концерт в до мажор от Йозеф Хайдн, който е бил представен на първия концерт на оркестъра преди 53 години от цигуларката Гинка Гичкова, която също има 75 годишен юбилей. Солист ще бъде нейният изтъкнат студент Стоимен Пеев.
Днес, 7 септември, сряда, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“ Габровският камерен оркестър под ръководството на своя дългогодишен диригент и основател на Фестивала Дни на камерната музика Милко Коларов ще почете неговия 75 годишен юбилей и ще поздрави домакините от Художествената галерия с техния 60 годишен юбилей. Програмата включва Концерт за цигулка и оркестър в до мажор от Йозеф Хайдн, Вариации по тема на Франк Брийдж от Бенджамин Бритън и Дивертименто от Панчо Владигеров. Солист ще бъде младият цигулар Стоимен Пеев.
На 8 септември, четвъртък, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокeв“, Фестивален клавирен квинтет в състав: Цветана Гигова – пиано, Емилия Миндова – цигулка, Йордан Димитров – цигулка, Демна Гигова – виола и Иво Александров – виолончело ще изпълнят клавирен квинтет във фа минор от Йоханес Брамс, клавирен квинтет от чешкия композитор Бохуслав Мартину и „Диагонали“ за пиано, две цигулки, виола и виолончело от Йордан Гошев.
На 9 септември, петък, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“, Фестивален клавирен секстет в състав: Кристоф Солдан – пиано, Германия, Йордан Димитров – цигулка, Стоимен Пеев-цигулка, Тодор Митров- виола, Димитър Тенчев- виолончело и Цветомир Лазаров – контрабас ще изпълнят Концерт за пиано и камерен ансамбъл № 14 от В.А. Моцарт, Струнен квартет № 8 от Дмитрий Шостакович и „Игра на страст“ от Филип Капаз.
На 10 септември, събота, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“, дебют в Габрово ще направи Класик арт трио в състав: Калина Христова – цигулка, Кристияна Алипиева – виолончело и Михаил Михайлов – валдхорна.
Програмата включва класиците Карл Щамиц, Йозеф Хайдн, Михаел Хайдн, френският композитор от началото на 19 век Жан – Батист Бревал и съвременният американски композитор Дейвид Амръм.
На 11 септември, неделя, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“, по желание на габровската публика ще гостува Академичният смесен хор „Гаудеамус“от Пловдив с диригент Весела Гелева. Съвместно с домакините от Габровския камерен оркестър под наслов „Молитви и химни за мир“ ще бъдат изпълнена духовна музика от Антонио Вивалди, Михаел Хайдн, немският романтик Йосиф Райнбергер, Пьотр Илич Чайковски, Антон Аренский, Арво Пярт, както и филмова музика от Красимир Кюркчийски и полския композитор Хенрик Гурецки.
На 12 септември, понеделник, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“, след 28 годишно отсъствие в Габрово отново ще гостува прославеният в миналото Камерен оркестър от град Добрич. Под ръководството на Арто Чифчиян ще бъдат изпълнени Прелюд и фуга в си бемол минор от Й. С. Бах, Симфония „Къщата на дявола“ от италианския предкласичен композитор Луиджи Бокерини, Пасакалия по теми на Бийтълс“ от Борис Карадимчев и Дивертименто за виола и струнен оркестър и Рондо за пиано и оркестър от изтъкнатия български пианист и композитор Атанас Атанасов. Солисти ще бъдат авторът и виолистът Владислав Андонов.
На 13 септември, вторник, от 19 часа, в ХГ „Христо Цокев“ ще гостува духовият квинтет „Пилекадоне“ и популярните певци Еделина Кънева и Марчо Апостолов. Програмата включва музикално-театрален спектакъл по популярния мюзикъл „Моята прекрасна лейди“ на Фредерик Лоу.
На 14 септември, сряда, от 19 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев“ Дните на камерната музика ще бъдат традиционно закрити от Камерния ансамбъл „Софийски солисти“ под ръководството на Пламен Джуров. На този концерт ще бъде отбелязана 60 годишнината на състава с програма посветена на 100 годишния юбилей на изтъкнатите български композитори Александър Райчев и Лазар Николов. Програмата включва Концерт за струнен оркестър от Лазар Николов и посветените на Софийски солисти Меланхолична партита и Симфония № 4 от Александър Райчев.
46-то издание на Дните на камерната музика Габрово 2022 г. се реализира със субсидия от Община Габрово и Министерство на културата.
Автор: Десислава Сутева,
отдел „Протокол и връзки с обществеността“ в Община Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.
„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.
По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.
Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.
Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.
Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.
По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.
В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.
За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.
На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.
Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.
Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.
Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.
Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.
Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.
Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.
Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.
-
Любопитнопреди 6 дниЛазерна епилация Габрово – защо есента е подходящ момент да започнете?
-
Новинипреди 6 дниМедицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова
-
Икономикапреди 5 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 5 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Новинипреди 2 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Културапреди един денПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Кримипреди 2 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 2 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак