Един от най-значимите празници в националния ни календар – Денят на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, бе почетен и в Габрово. Празничният ден бе отбелязан с почетен караул, едноминутно мълчание, поднасяне на венци и цветя.

Отбелязването на 137-тата годишнина от Съединението се състоя пред паметника на габровеца Продан Тишков – Чардафон, активен участник в значимия исторически акт. Местният клон „Цанко Дюстабанов“ на Национално дружество „Традиция“ построи свои членове пред монумента.

Своята признателност и уважение към героите, въздигнали националния идеал на пиедестал и пролели кръвта си за защитата му в последвалата Сръбско – Българска война, засвидетелстваха областният управител на Габрово Кристина Сидорова, председателят на Общинския съвет в Габрово Климент Кунев, кметът на Габрово Таня Христова, общински съветници, политически лица, председателят на Областния съвет на ветераните от войните Пеньо Славов, кандидати за народни представители, общественици и граждани.

Пред присъстващите бяха припомнени събитията отпреди 137 години, когато на 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. В духа на Деня на Съединението бяха откроени лицата, взели участие във великия акт, международната реакция и признание, последствията от първия етап от националното обединение и ревизията на Берлинския конгрес, разделил страната ни.

След тази част от програмата по отбелязване на Съединението, под музикалния съпровод на Оркестър „Габрово“, с диригент Николай Венков, официалните лица и граждани поднесоха цветя и венци пред паметника на Продан Тишков – Чардафон.

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.

През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

6 септември е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Честит празник, габровци!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/