Свържи се с нас

Новини

Какви са нагласите на учениците при избора им на училище и реализацията на пазара на труда?

Published

on

Да виждат резултата от своя труд и да изпитват удовлетворение от него, а не само високо заплащане, искат седмокласници и абитуриенти от областта. Родителите се затвърждават като най-значим фактор при избора на образование след седми клас, а качеството на обучение е основен критерий при избора на висше учебно заведение при абитуриентите.

Това показа ежегодно анкетно проучване сред учениците от седми и дванадесети клас, съобщи Пенко Атанасов, директор на Център за подкрепа за личностно развитие „Кариерно ориентиране – Габрово“.

Анкетата се провежда за четвърта поредна година на територията на област Габрово с учениците, на които им предстои преход в по-горна образователна степен и/или реализация на пазара на труда.

Целевите групи бяха три. Учениците от седми клас и две групи абитуриенти – тези които се обучават по специалност от професия и тези от профилираните паралелки. В анкетата взеха участие 598 деца от седми клас и 318 от завършващите 12 клас ученици. Въпросите бяха насочени към нуждата от информация, необходимост от помощ и подкрепа при избора (кои са значимите хора, които могат да окажат такава) и няколко въпроса, свързани с бъдещата професия и реализацията на младите хора.

Ясно се вижда, че родителите отново са припознати от своите деца като хората, които най-добре ще могат да ги подкрепят в избора на образование. Tова е най-ясно изразено при седмокласнициите, като 83,6 % от тях са посочили родителите. В 12 клас съответно 58,6 % от децата в профилираните и 62,2 % от професионалните паралелки са посочили този отговор.

Това очакване към родителите от своя страна поставя големи изисквания към самите тях. Не само що се отнася до личността, знанията, уменията, способностите, ценностната система и т.н. на тяхното дете, но изисква и познания за пазара на труда, местни и глобални икономически тенденции, технологичния напредък в отделните професии, образователните програми в училище или ВУЗ и т.н.

Не само за един обикновен родител, но и за много специалисти това е непосилна задача. Малко са хората, които могат да бъдат експерти в толкова различни области. Ето защо кариерното ориентиране на учениците следва да бъде обща задача на многото видове специалисти, ангажирани пряко или косвено с образованието и възпитанието на детето.

Резултатите показват още, че все повече ученици припознават различни членове на обкръжаващата ги социална среда като източник на информация и подкрепа.

На второ място след родителите се нареждат „професионалистите“, дефинирани в анкетата като хора, упражняващи желаната от детето професия или близка до нея. Вижда се, че дори при групата на учениците, обучаващи се в професионалните паралелки посочилите „професионалисти“ са дори с процент над тези, които са избрали родителите. Студентите, обучаващи се в сходни специалности, също са предпочитан източник на информация от абитуриентите.

Вижда се, че с натрупване на часовете за работа по кариерно ориентиране в училище, в гимназиален етап, расте и броят на учениците (в сравнение с тези в седми клас), припознаващи кариерните консултанти като източник на помощ при планиране на кариерата. Предвид липсата на задължителни часове по кариерно ориентиране в повечето класове в различните етапи на училищното образование и ограниченията, наложени от пандемията през последните две години, това е добро признание за усилията, които полага скромният по състав екип на Центъра за кариерно ориентиране.

„Средно 6,7% от анкетираните не разпознават нито един от посочените, което ни кара да направим извода, че те сами ще вземат решение. Докато за абитуриентите това е нормално и очаквано, за седмокласниците това е малко притеснително, тъй като те не разполагат с достатъчно информация за света на професиите и за себе си като личности. Изборът в седми клас трябва да се направи съвместно от детето и родителя“, коментира още Пенко Атанасов.

В графата други, учениците са посочвали себе си или други близки от семейния кръг – братя и сестри, братовчеди и т.н.

Отговорите на този въпрос целяха да „изведат“ кръга от значими възрастни, които учениците разпознават като подкрепящи ги в прехода между образователните степени (и пазара на труда). В един друг въпрос, обаче дванадесетокласниците бяха попитани за това към кого от тях биха се обърнали за помощ и подкрепа.

Тук вече се вижда, че дори да разпознават по-широк кръг от „помагащи“, когато се наложи да предприемат действия, за да се свържат с тях,  част от учениците, избрали в предходния въпрос професионалистите и студентите, отново се насочват към най-близкия си кръг – родителите и приятелите.

Вижда се, че за 71,3% от абитуриентите е най-важно висшето учебно заведение, което са избрали да предлага качествено обучение. Следва практическото обучение – „да предлага стажове и практики“, посочено от 54,8% от анкетираните. На трето място абитуриентите посочват като важен критерий „финансовата страна“. За най-малко ученици е важна близостта на ВУЗ-а до родното им място.

В седми клас, най-много ученици биха искали да знаят какви предмети ще изучават в избраната от тях паралелка – 47,2%. Следвана от информация за бъдеща реализация, отговор посочен от 41,8% от анкетираните. На следващо място, седмокласниците посочват нуждата от информация за предлаганите за обучение в средните училища специалности от професия и профили, съответно 37,1% и 36,6%.

Абитуриентите от профилираните паралелки споделят нуждата да знаят каква професия ще упражняват, дипломирайки се в една или друга специалност – 52,4%. На второ място искат да знаят кои ще са дисциплините, които ще изучават – 51,8%, а на трето възможностите за обучение (видове специалности), които предлагат висшите училища – 47,6%.

Що се отнася за абитуриентите от професионалните паралелки, за да се идентифицира нуждата от информация бяха зададени два въпроса. Единият насочен към онези, които ще продължат образованието си във ВУЗ и един към онези, които ще започнат работа.

Вижда се че първите се интересуват какво (66,3%) и къде ще могат да работят (64,3%), след като завършат висше образование. На следващо място абитуриентите искат да знаят какви ще бъдат изучаваните от тях дисциплини във висшето училище (64,3%).

Относно реализацията на пазара на труда, въпреки, че това е една от темите, засегната и в образователните програми за гимназиален етап, най-много ученици (56,8%) биха искали да могат да подготвят по-добре документите си за кандидатстване. Всъщност и трите най-популярни отговора са насочени към кандидатстването за работа. Следва нуждата от обучение за това как да се държат на интервюто за работа, отговор, посочен от 44% от анкетираните и как да търсят работа – 39,2%.

Почти всеки пети ученик (18,4%) е отговорил, че няма нужда от допълнителна информация или обучения.

Какво искат от бъдещата си професия учениците от трите целеви групи? Вижда се, че и при всички групи ученици първите три атрибута на професиите, посочени от тях като най-желани са едни и същи.

На първо място учениците са посочили „много добро заплащане“, отговор, посочен средно от 79,5% от учениците от трите целеви групи, което не е изненадващо за хора, които още не са финансово независими и предвид комерсиализацията на обществото през последните години.

Приятно впечатление правят другите два най-популярни отговора – „да се чувствам удовлетворен от труда си“ (средно 61%) и „да виждам резултата от своя труд“ (средно 56,2%), което показва едно зряло отношение към избора на бъдеща професия. Вижда се, че при родителите първите два отговора са именно тези, следвани от сигурност, дефинирана тук като „лесно да намирам и да се задържам на работа“.

Едва на шесто място родителите са посочили парите като фактор при избора на професия. За съжаление престижът на професията интересува най-малко представителите на четирите групи анкетирани.

Вижда се, че средно 28,5% от анкетираните смятат, че ще останат да живеят и работят в родните си места. Към столицата на България ще се насочат приблизително 20% от учениците. В друг голям град от страната искат да се развиват професионално малко над 39 %, а едва 3,5% ще живеят в млък град или село. Средно 22,2% ще се отправят към страни от Европейския съюз, а малко над 13% към страни извън европейския съюз.

Запитани какво ще правят в професионален план след завършване на 12 клас, най-голям брой – 49,6% от ученици от професионалните паралелки казват, че ще опитат да работят и учат едновременно. Ще учат – 18,9%, а 19,7% ще започнат работа. Тази година 2,4% са посочили, че нито ще работят, нито ще учат, а 9,5% още не са решили какво ще правят към момента на попълване на анкетата.

Професионалните паралелки бяха попитани още какво ще изберат, ако поне единият им избор е да учат. Едва 23% казват, че ще продължат по специалността. По-голямата част – 57,5% казват, че ще продължат по друга специалност. Не са намерили отговор на този въпрос 19,5% от анкетираните ученици.

При профилираните паралелки бе зададен подобен въпрос: „В какво професионално направление ще продължите обучението си?“ В профила, в който се обучават ще продължат 15,2%, в близък на него 33,5%, а 51,3% са посочили, че ще продължат обучението си в напълно различно професионално направление.

Учениците от професионалните паралелки бяха попитани и колко смятат, че е реалистично да получават като нетно възнаграждение („чисто“), ако започнат работа по специалността си след завършване на средното училище.

Най-много ученици – 30,2% смятат, че заплата между 800 и 1000 лева е напълно реалистично очакване. От 600 до 800 лева смятат, че ще получават близо 12% от абитуриентите. Под 600 лева са посочили 3,2%. Над 1000 лева нетно възнаграждение очакват повече от половината (над 55%) от учениците. Като заплащане между 1000-1200 лева очакват 26,2 процента, а 29,4% очакват нетно заплащане над 1200 лева.

Проучването показа също, че 50% от седмокласниците не познават добре приликите и разликите в обучението в профилирана и в професионална паралелка, което е ключова информация за направата на информиран и осъзнат избор на образование след седми клас.

За да направят информиран и осъзнат избор на образование и професия, учениците трябва да притежават умения за планиране и вземане на решение – казва Пенко Атанасов, директор на Центъра за кариерно ориентиране. „Да разполагат със задълбочена информация за възможностите на образователната система и пазара на труда. А също така да познават и себе си като личности, за да съумеят да направят съпоставка между изискванията на професията и собствените си ресурси. Да бъдат крайно откровени със себе си – притежават ли качества, за да станат добри специалисти в избраната от тях област или изборът им е основан на мечти и фантазии. Тази задача не е лесна. Никой не твърди това. Ето защо съветването със специалисти от различни области на познанието, каквито са и кариерните консултанти на Центъра е добра идея. За съжаление задължителните часове за кариерно ориентиране в училище са крайно недостатъчни, за да можем да очакваме кой знае какъв ефект от нашата работа. Опитвам се да кажа, че учениците и родителите трябва да бъдат активна страна и да търсят помощ и подкрепа от нас“, коментира още специалистът.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Намаляват изолацията на болен с КОВИД-19 и карантината за контактен

Published

on

От четвъртък, 18 август, продължителността на изолацията се намалява от 10 на 7 дни, а на карантината – от 7 на 5 дни.

„Решенията какви противоепидемични мерки да се въвеждат и съответно кога, с оглед актуалната епидемична ситуация и тенденцията в показателите, които следим, ще се вземат ежеседмично от експертната група, сформирана към министъра. Мерките да се преразглеждат на 7 дни е практика, утвърдена и вече доказано работеща в редица европейски държави. В тази връзка и днешното единодушно решение на експертите за намаляване продължителността на карантината и изолацията.“

Това съобщи министърът на здравеопазването д-р Асен Меджидиев на брифинг днес, 16 август.

Главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев обясни, че от четвъртък, 18 август, лицата, при които лабораторно е доказан КОВИД-19, ще подлежат на изолация за период от 7 дни, а не както досега – за 10 дни, а контактните лица ще подлежат на 5-дневна карантина, досега карантината беше с продължителност от 7 дни.

Под карантина няма да бъдат поставяни хората, които в рамките на последните 90 дни, са преболедували КОВИД-19, както и тези, които в рамките на последните 3 месеца имат завършен ваксинационен курс или поставена бустерна ваксина.

„Промените влизат в сила след издаването на заповедта утре, т.е. от четвъртък. За хората, които към момента са под карантина или изолация, т.е. тези в заварено положение, ще важи новият ред“, уточни доц. Кунчев.

„В момента всички регионални здравни инспекции разполагат с достатъчно количество безплатни антигенни тестове, от които гражданите могат да се възползват. Работят и ваксинационни центрове. Предстои да се подпише анекс към Националния рамков договор за медицински дейности 2020-2022 г., което ще позволи със задна дата да се заплаща поставянето на ваксини срещу COVID-19, а общопрактикуващите лекари да издават направления за изследване с антигенни тестове. Преустановихме и практиката лекарите да събират по 5-10 пациенти, за да бъде отворен флакон от съответните ваксини. По този начин гарантираме навременен достъп на всеки желаещ да се имунизира.“

Това съобщи още министър Асен Меджидиев, като допълни, че решението дали човек да се ваксинира или не е лично, а задължението на Министерството на здравеопазването е да осигури възможност за ваксинация и тестване на всички граждани.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

С откриване на изложба започнаха тържествата от Шипченската епопея

Published

on

С откриване на изложбата „От оръжието към плуга“ снощи, 15 август, започнаха тържествата, посветени на 145-годишнината от Шипченската епопея, чиято кулминация тази година са на 19 и 20 август. Събитието, с което се даде старт на националните чествания, се състоя в Художествената галерия „Христо Цокев“ – Габрово.

Изложбата бе открита от областния управител на Габрово Кристина Сидорова и директора на НПМ „Шипка – Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов.

Сидорова говори за значимостта на епичните боеве от Шипченската епопея, променили хода на руско-турската война. „Преломен момент, който определя възможността днес да бъдем свободни. Завещанието към нас, заради което ние имаме най-голямата отговорност, всичко което мислим, говорим и творим, да служи като мост към следващите поколения, които да преоткриват словата и делото“, заяви областният управител.

Кристина Сидорова отбеляза, че честването на Шипченската епопея вече 10 години заема заслужено място в културния календар на България. По думите ѝ то е символ на заедност, приемственост и обединение, в името на нашите деца, за да помнят те своето минало и да градят достойно бъдеще.

Изложбата „От оръжието към плуга“ е предоставена от НПМ „Шипка – Бузлуджа“. Тя показва богат снимков и документален материал за тези, които след като са извоювали свободата на Отечеството ни, са се завърнали по родните места. Прибрали са опълченската униформа и медалите в раклите, и са се заели с мирен труд в свободна България. Те са земеделци, занаятчии, шивачи, писари, дребни търговци, кираджии, стражари.

Експозицията разкрива малко познати факти за живота на 20 опълченци от Стара Загора, Шипка и Шейново след Освобождението, както и спомени за ветераните от техни преки наследници.

Събитията от програмата продължават на 19 август, когато ще се проведе традиционното състезание за ученици за изкачване стълбите към Паметника на свободата на връх Шипка, а веднага след него и открит урок по история с проф. Веселин Методиев.

От Върха програмата се пренася на централния площад в Габрово, където от 18.00 часа започва двучасов концерт на Гвардейски представителен духов оркестър и Представителния ансамбъл на въоръжените сили на Република България.

Денят ще завърши с най – тържествената част – заря – проверка с участието на Националната гвардейска част. Цялата програма може да прочетете на официалната страница на събитието оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Крими

Над 400 са глобените при акция на полицията през миналата седмица

Published

on

В периода от 8 до 14 август на територията, обслужвана от Областната дирекция на МВР – Габрово, се проведе специализирана полицейска операция, имаща за цел повишаване безопасността на движението по пътищата.

В хода на акцията е била извършена проверката на общо 1 242 автомобила и 1 483 лица. Съставени са 56 акт, а наложени глоби с фиш са 367.

През отчетния период петима са водачите, шофирали след употреба на алкохол и 1 след употреба на наркотици. Един водач е отказал проба за наркотици и един за употребата на алкохол. Един неправоспособен водач е установен от униформените служители.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица