Култура
Вазов не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение
Спомени на Рачо Стоянов за патриарха на българската литература, запазени в Държавен архив – Габрово.
В навечерието на 172-та годишнина от рождението на Иван Вазов, Държавен архив – Габрово разгръща старите архивни документи, в които откриваме интересни спомени за него, разказани от друг ваятел на словото Рачо Стоянов.
Ето какво е записал авторът на „Майстори” за патриарха на българската литература: „Иван Вазов какъвто го видях
Откръшлеци от спомени
Трябва да беше към края на миналия век. Бях ученик в Габрово и един следобяд бяхме излезли по китните поляни покрай рекичката Синкьовица за да играем в свободните часове, когато някой дотърча и ни обади, че Вазов се намира в гимназията. Грабнахме си палтенцата и хукнахме през глава за да го видим. Истина, Вазов бил в гимназията, на път за Шипченския проход, разгледал я, поговорил с директора и си заминал с файтона. Язък! Не можахме да видим народния поет! Някой си ни утеши с това, че ни донесе една малка брошурка, печатана в Казанлък стихове някакви като поема, от които съм запомнил досега само тоя припев:
Девет годин да се миеш
Във реката Стрема
Петната си да измиеш Нема,
Вазов, нема!
Какви бяха тия злокобни петна и защо така го жигосваше неизвестния поет, не беше ни ясно тогава. Пък и немаше нужда да ни се обяснява: Вазовите стихове бяха налице и ако те бяха греховете му, ние ги приемахме като големи грешници също така.
Ако ние лудеехме по тия негови стихове, ако ги заучвахме като на игра наизуст и ги декламирахме при всеки случай, какво чудно има, че когато след няколко години се озовах в София, първата ми работа бе да видя тоя човек, чиято поезия дълбоко ме е вълнувала?
Един познат, по-дългогодишен софийски жител ми го посочи един ден в……градската градина. Не ми се вярваше: Вазов седнал на една проста пейка между най-обикновени хора! Той, поетът, който според моето младежко въображение трябваше едва ли не в облаците да витае. Това ли беше тронът му, та тая ли обикновена пейка и тия ли бяха олимпийските божества, с които общуваше-няколко души службогонци или обикновени хора? Досетих се скоро, че това е „Кардашев на лов”, сиреч поетът на лов за сюжети за своите драски и шарки. И все пак впечатлението, че Вазов не отбягва обикновените хора, че не се гнуси да седне между тях, ми остави дълбоко впечатление.
Скоро трябваше да видя, че той не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение.
Бях коректор на вестник „Ден”. Една сутрин в редакцията, която беше тогава на булевард „Дондуков” дойде сам Вазов и влезе в стаичката, дето работеха репортерите и коректора. Влезе Вазов засмян и весел и се обърна, ако се не лъжа към Христо Силянов и го запита видял ли е афиша на представлението, което щеше да дава трупата на Матей Икономов. Работата била там, че в тоя афиш имало две чудновати, невероятни имена: „Гобаров” и „Гробокопов”. Това именно направило впечатление на Вазова и той бе дошел да запита дали някой не познава кои актьори ще играя под тия имена и дали са истински или псевдоними. За щастие аз познавах и двамата актьори и обадих, че те са лъжливите им имена. Вазов се смя още повече, когато му казах, че са приели тия невероятни имена двамата актьори, двама добри приятели, понеже играели гробарите в пиесата „Хамлет”.
След доста години аз бях вече чиновник в българската академия на науките, когато трябваше да открия случайно една друга негова черта: сговорчивостта му. Вазов беше член на Академията, но на заседанията й, на заседанията на Историко-филологичния клон, на който беше член и покани за които аз редовно му пращах всеки четвъртък, той не се явяваше никога. Не мога сега да си спомня през коя година беше, но Академията трябваше да има годишно събрание за да избере управителен съвет: председател, подпредседател, секретар и ковчежник. После тоя управителен съвет се допълняше от председателите и секретарите на трите клона, и целия тоя сбор представяше пълния състав на управителния съвет. Обикновено общото събрание на Академията се насрочваше в неделен ден, към края на юний, след което започваше ваканцията.
Нищо не показваше, че ще има някаква промяна в управителния съвет: Ив. Ев. Гешев щеше да заеме председателското си място, подпредседател щеше да стане проф. Л. Милетич, секретар Ив. Пеев Плачков, ковчежник Ст. Аргиров. Така си беше от години, а пък академията не обичаше промените, както се бях убедил. Тоя път обаче, бе станало нещо като бунт: за подпредседател не беше избран Милетич, а Вазов! Така поне показваше избора на всички акдемици, които бяха присъствували на заседанието.
Трябва да кажа, че длъжността председател, която се заемаше от години от Ив. Ев. Гешов беше до голяма степен почетна и представителна. Когато трябваше да се приемат чужди учени, обикновено ги приемаше и разговаряше с тях секретаря или подпредседателя. Това налагаше известни задължения, с които едва ли бе се съгласил самия Вазов. На тя точка именно беше наблегнал, изглежда ловкия Иван Пеев-Плачков, секретарят на академията. Може да е имало и друго влияния. Но най-ясно стана, че самият Вазов не е искал и не е желаел тоя пост, който би го обременил с лишни и не негови грижи, които биха му пречили в неговата писателска дейност. И скоро той се отказа от тоя пост и си остана все така непосещаващ заседанията на академията. Какво всъщност бе станало? В Академията, а също и в университета, отдето идваха болшинството академици, Л. Милетич с характера си умееше да си печели врагове и ако не врагове, поне недоволници от неговото държане. Кой бе скроил тая игра на Милетича, не зная и не ми бе работа да узная, но то се се озова в меншество. Както секретаря Пеев се изрази тогава, „да беше гласувал и бай Захарий (разсилния) и той щеше да бъде против Милетича:. Но Вазов с отсъпчивостта си не бе пожелал да се възползува от това случайно стечение на обстоятелствата, от което предполагам не биха се отказали други.
С каква широта е гледал той и на тия чевствувания, които му се устроиха по повод седемдесетгодишнината му, показа търпението, което наблюдавах и аз и цялата публика през време н манифестацията една наистина грандиозна и всенародна манифестация, в която главен дял заемаха учениците от софийските гимназии. Той бе застанал на балкона на своя дом и под него се изреждаха младежи, в стройни редици, заприщили целия простор на околните улици, понесли плакати с имена на негови произведения. И тогава една софийска гимназия му изпя хорово един марш…..от Пенчо Славейков, маршът от Кървата песен.”
Иван Вазов посещава Габрово и в частност Априловската гимназия на 18 юни 1901 г., както свидетелства записаното от него послание в Паметната книга на Априловото школо. Оригиналът ѝ се пази и до днес на място и продължава да се попълва.
В Държавен архив – Габрово се съхранява нейно дигитално копие, което е част от документалния фонд на Национална Априловска гимназия. Интересните спомени на Рачо Стоянов се пазят в оригинал във фонда му в Държавен архив – Габрово. Като илюстрация към тях Архивът в Габрово прилага и негова лична карта като служител в Българска академия на науките, където са били основна част от срещите му с патриарха на българската литература.
*Използваното фоново изображение е на БНР.
Автор: Цветомира Койчева,
Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новият художествено-творчески сезон за Детската музикална школа при Народно читалище „Развитие-1870” ще започне в по-приятна атмосфера. Ремонтирано е творческото пространство на школите по пиано, народно пеене, синтезатор и акордеон. В помещенията, намиращи се в Дома на културата „Мара Белчева”, бе монтирано ново LED осветление и пребоядисани таваните.
Средствата за ремонтните дейности осигуриха от Читалището с идеята да създадат по-комфортна творческа обстановка за обучаващите се севлиевски таланти в школите, което от години е сред приоритетните цели на културната институция. Паричният подаръчен ваучер за ремонта бе комплимент на читалищното ръководство по повод отминалия художествено-творчески сезон.
На финала на прекрасния традиционен годишен концерт на Детската музикална школа в края на юни председателят Данаил Лалев зарадва художествените преподаватели и техните ученици с новината за осигуряването на по-приятни условия и среда за занимания и интереси.
Преди началото на новия творчески сезон бе инвестирано и в акордиране и ремонт на пианата. Освен в школите на Иглика Грънчарова-Станчева и Светла Щерева, където децата се обучават да свирят на музикалния инструмент, с пиано се работи и в часовете по народно пеене, с преподавател Цветина Маринова, и по балет, с художествен ръководител Иванка Цанова. Акордирани са и пианата, намиращи се в читалище „Развитие” и репетиционните помещения на Фолклорния ансамбъл в Дома на културата „Мара Белчева”.
Автор: Десислава Димитрова,
организатор при НЧ „Развитие – 1870“ – Севлиево
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Повече от 35 участници се включиха в седмото издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, която се реализира от музей „Етър“, Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ и Камарата на архитектите в България. Тази година акцентът бе поставен върху двора и градината.
От 12 до 14 август едни от най-добрите майстори и лектори в България проведоха в музей „Етър“ и в района около него практическите и теоретични модули. Участниците се обучаваха как да изградят подпорна стена със суха каменна зидария от майстор Христо Тоцев. Майстор Павел Кунчев им показа как се прави плочник без да се ползва бетон, а майстор Стефан Парисов ги научи да създават градински мебели от дърво. Майстор Валентин Дамянов бе ангажиран с детския панел към програмата, където обучението бе насочено към плетене на плет, бъркане на кирпич, направа на тухли.
Повече от 250 души са преминали през седемте издания на образователната програма. Над 30 са ангажираните през годините лектори и майстори за обучение.
Всяко от изданията има свой акцент. През 2016-та той е поставен върху традиционните дървени елементи и сглобки. На следващата година се обръща повече внимание на плетовете от леска и стенните пълнежи от глина. Камъкът и приложението му в традиционното строителство е акцент през 2018-та, а начините за третиране и съхранение на дървени конструкции и елементи е в центъра на работния процес през 2019 г.
Темата на изданието на програмата през 2020-та е свързана със стълбата и видовете стълби, а миналата година участниците се запознаха с тънкости в направата на конструкцията и изграждането на каменен покрив. За първи път тогава към програмата бе добавен детски панел с практически работилници.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Международният куклен фестивал „Рачо и Дешка“ ще се проведе в салона на Държавен куклен театър Габрово, тъй като времето не позволява представленията да са на площад „Възраждане“.
Прогнозата е за дъжд, и въпреки че все още оптимизмът и вярата в слънцето не ни напускат, искаме да сме сигурни, че малките и големите посетители на фестивала ще се чувстват комфортно.
Прекрасният и уютен салон на Кукления театър е готов да посрещне двете представления – „Нарисувай ми човек“ от 17 часа и „Разбойническа история“ от 18.30, в събота, 13 август.
Работилничката „Цветни семена“ също ще се състои във фоайето на кукления театър. Децата ще могат да рисуват и апликират с цветове от природата своята рисунка, като я превърнат в жива и плодотворна. За тази цел ще им предоставим различни по големина и цвят семена – червена и обикновена леща, чия, овес, с които да създадат своите картини.
Международният куклен фестивал „Рачо и Дешка“ се реализира от Фондация „ОТ БГ“, в партньорство с театър „Весел“ и с финансовата подкрепа на Програма Култура на Община Габрово. В четири поредни съботи от месец август куклени театри от България и чужбина представят различни постановки за деца – класически приказки и съвременни истории, а в програмата всеки път е включена и забавна работилница, в която да изработят нещо със собствените си ръце.
Цялата програма на събитието можете да видите оттук.
Медийни партньори: Портал Vcentara.com и Новинарски портал “Габрово Нюз”.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
-
Икономикапреди 7 дниБългарски безпилотни товарни самолети започват карго полети в ЕС тази година
-
Новинипреди 7 дниУспешна мобилност на ученици от ПТГ „Д-р Никола Василиади“ в Испания
-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ зарадва със специален подарък Симеон Турлаков
-
Културапреди 5 дниНов успех за децата от Музикален клуб „Весела“
-
Културапреди 5 дниСедмо издание на Стъклена плетеница
-
Новинипреди 5 дниМобилен екип ще имунизира трудно подвижни хора и лица, живеещи в отдалечени райони
-
Новинипреди 6 дниСедем са офертите за идеен проект на новото трасе на Присовските завои
-
Новинипреди 5 дниМеждународната колоездачна обиколка на България ще премине и през Трявна