Свържи се с нас

Култура

Вазов не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение

Published

on

Спомени на Рачо Стоянов за патриарха на българската литература, запазени в Държавен архив – Габрово.

В навечерието на 172-та годишнина от рождението на Иван Вазов, Държавен архив – Габрово разгръща старите архивни документи, в които откриваме интересни спомени за него, разказани от друг ваятел на словото Рачо Стоянов.

Ето какво е записал авторът на „Майстори” за патриарха на българската литература: „Иван Вазов какъвто го видях
Откръшлеци от спомени

Трябва да беше към края на миналия век. Бях ученик в Габрово и един следобяд бяхме излезли по китните поляни покрай рекичката Синкьовица за да играем в свободните часове, когато някой дотърча и ни обади, че Вазов се намира в гимназията. Грабнахме си палтенцата и хукнахме през глава за да го видим. Истина, Вазов бил в гимназията, на път за Шипченския проход, разгледал я, поговорил с директора и си заминал с файтона. Язък! Не можахме да видим народния поет! Някой си ни утеши с това, че ни донесе една малка брошурка, печатана в Казанлък стихове някакви като поема, от които съм запомнил досега само тоя припев:
Девет годин да се миеш
Във реката Стрема
Петната си да измиеш Нема,
Вазов, нема!

Какви бяха тия злокобни петна и защо така го жигосваше неизвестния поет, не беше ни ясно тогава. Пък и немаше нужда да ни се обяснява: Вазовите стихове бяха налице и ако те бяха греховете му, ние ги приемахме като големи грешници също така.

Ако ние лудеехме по тия негови стихове, ако ги заучвахме като на игра наизуст и ги декламирахме при всеки случай, какво чудно има, че когато след няколко години се озовах в София, първата ми работа бе да видя тоя човек, чиято поезия дълбоко ме е вълнувала?

Един познат, по-дългогодишен софийски жител ми го посочи един ден в……градската градина. Не ми се вярваше: Вазов седнал на една проста пейка между най-обикновени хора! Той, поетът, който според моето младежко въображение трябваше едва ли не в облаците да витае. Това ли беше тронът му, та тая ли обикновена пейка и тия ли бяха олимпийските божества, с които общуваше-няколко души службогонци или обикновени хора? Досетих се скоро, че това е „Кардашев на лов”, сиреч поетът на лов за сюжети за своите драски и шарки. И все пак впечатлението, че Вазов не отбягва обикновените хора, че не се гнуси да седне между тях, ми остави дълбоко впечатление.

Скоро трябваше да видя, че той не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение.

Впечатления от Иван Вазов, написано в Паметната книга на Априловската гимназия, написано при пссещението му, 18 юни 1901 г.

Бях коректор на вестник „Ден”. Една сутрин в редакцията, която беше тогава на булевард „Дондуков” дойде сам Вазов и влезе в стаичката, дето работеха репортерите и коректора. Влезе Вазов засмян и весел и се обърна, ако се не лъжа към Христо Силянов и го запита видял ли е афиша на представлението, което щеше да дава трупата на Матей Икономов. Работата била там, че в тоя афиш имало две чудновати, невероятни имена: „Гобаров” и „Гробокопов”. Това именно направило впечатление на Вазова и той бе дошел да запита дали някой не познава кои актьори ще играя под тия имена и дали са истински или псевдоними. За щастие аз познавах и двамата актьори и обадих, че те са лъжливите им имена. Вазов се смя още повече, когато му казах, че са приели тия невероятни имена двамата актьори, двама добри приятели, понеже играели гробарите в пиесата „Хамлет”.

След доста години аз бях вече чиновник в българската академия на науките, когато трябваше да открия случайно една друга негова черта: сговорчивостта му. Вазов беше член на Академията, но на заседанията й, на заседанията на Историко-филологичния клон, на който беше член и покани за които аз редовно му пращах всеки четвъртък, той не се явяваше никога. Не мога сега да си спомня през коя година беше, но Академията трябваше да има годишно събрание за да избере управителен съвет: председател, подпредседател, секретар и ковчежник. После тоя управителен съвет се допълняше от председателите и секретарите на трите клона, и целия тоя сбор представяше пълния състав на управителния съвет. Обикновено общото събрание на Академията се насрочваше в неделен ден, към края на юний, след което започваше ваканцията.

Нищо не показваше, че ще има някаква промяна в управителния съвет: Ив. Ев. Гешев щеше да заеме председателското си място, подпредседател щеше да стане проф. Л. Милетич, секретар Ив. Пеев Плачков, ковчежник Ст. Аргиров. Така си беше от години, а пък академията не обичаше промените, както се бях убедил. Тоя път обаче, бе станало нещо като бунт: за подпредседател не беше избран Милетич, а Вазов! Така поне показваше избора на всички акдемици, които бяха присъствували на заседанието.

Трябва да кажа, че длъжността председател, която се заемаше от години от Ив. Ев. Гешов беше до голяма степен почетна и представителна. Когато трябваше да се приемат чужди учени, обикновено ги приемаше и разговаряше с тях секретаря или подпредседателя. Това налагаше известни задължения, с които едва ли бе се съгласил самия Вазов. На тя точка именно беше наблегнал, изглежда ловкия Иван Пеев-Плачков, секретарят на академията. Може да е имало и друго влияния. Но най-ясно стана, че самият Вазов не е искал и не е желаел тоя пост, който би го обременил с лишни и не негови грижи, които биха му пречили в неговата писателска дейност. И скоро той се отказа от тоя пост и си остана все така непосещаващ заседанията на академията. Какво всъщност бе станало? В Академията, а също и в университета, отдето идваха болшинството академици, Л. Милетич с характера си умееше да си печели врагове и ако не врагове, поне недоволници от неговото държане. Кой бе скроил тая игра на Милетича, не зная и не ми бе работа да узная, но то се се озова в меншество. Както секретаря Пеев се изрази тогава, „да беше гласувал и бай Захарий (разсилния) и той щеше да бъде против Милетича:. Но Вазов с отсъпчивостта си не бе пожелал да се възползува от това случайно стечение на обстоятелствата, от което предполагам не биха се отказали други.

С каква широта е гледал той и на тия чевствувания, които му се устроиха по повод седемдесетгодишнината му, показа търпението, което наблюдавах и аз и цялата публика през време н манифестацията една наистина грандиозна и всенародна манифестация, в която главен дял заемаха учениците от софийските гимназии. Той бе застанал на балкона на своя дом и под него се изреждаха младежи, в стройни редици, заприщили целия простор на околните улици, понесли плакати с имена на негови произведения. И тогава една софийска гимназия му изпя хорово един марш…..от Пенчо Славейков, маршът от Кървата песен.”

Иван Вазов посещава Габрово и в частност Априловската гимназия на 18 юни 1901 г., както свидетелства записаното от него послание в Паметната книга на Априловото школо. Оригиналът ѝ се пази и до днес на място и продължава да се попълва.

822К, оп. 1, а.е. 1 – Лична карта, издадена от Българска академия на науките, на Рачо Стоянов, на длъжност завеждащ канцелария, с описание на отличителните му белези и снимка, 1920 г.

В Държавен архив – Габрово се съхранява нейно дигитално копие, което е част от документалния фонд на Национална Априловска гимназия. Интересните спомени на Рачо Стоянов се пазят в оригинал във фонда му в Държавен архив – Габрово. Като илюстрация към тях Архивът в Габрово прилага и негова лична карта като служител в Българска академия на науките, където са били основна част от срещите му с патриарха на българската литература.

*Използваното фоново изображение е на БНР.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица