Култура
Вазов не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение
Спомени на Рачо Стоянов за патриарха на българската литература, запазени в Държавен архив – Габрово.
В навечерието на 172-та годишнина от рождението на Иван Вазов, Държавен архив – Габрово разгръща старите архивни документи, в които откриваме интересни спомени за него, разказани от друг ваятел на словото Рачо Стоянов.
Ето какво е записал авторът на „Майстори” за патриарха на българската литература: „Иван Вазов какъвто го видях
Откръшлеци от спомени
Трябва да беше към края на миналия век. Бях ученик в Габрово и един следобяд бяхме излезли по китните поляни покрай рекичката Синкьовица за да играем в свободните часове, когато някой дотърча и ни обади, че Вазов се намира в гимназията. Грабнахме си палтенцата и хукнахме през глава за да го видим. Истина, Вазов бил в гимназията, на път за Шипченския проход, разгледал я, поговорил с директора и си заминал с файтона. Язък! Не можахме да видим народния поет! Някой си ни утеши с това, че ни донесе една малка брошурка, печатана в Казанлък стихове някакви като поема, от които съм запомнил досега само тоя припев:
Девет годин да се миеш
Във реката Стрема
Петната си да измиеш Нема,
Вазов, нема!
Какви бяха тия злокобни петна и защо така го жигосваше неизвестния поет, не беше ни ясно тогава. Пък и немаше нужда да ни се обяснява: Вазовите стихове бяха налице и ако те бяха греховете му, ние ги приемахме като големи грешници също така.
Ако ние лудеехме по тия негови стихове, ако ги заучвахме като на игра наизуст и ги декламирахме при всеки случай, какво чудно има, че когато след няколко години се озовах в София, първата ми работа бе да видя тоя човек, чиято поезия дълбоко ме е вълнувала?
Един познат, по-дългогодишен софийски жител ми го посочи един ден в……градската градина. Не ми се вярваше: Вазов седнал на една проста пейка между най-обикновени хора! Той, поетът, който според моето младежко въображение трябваше едва ли не в облаците да витае. Това ли беше тронът му, та тая ли обикновена пейка и тия ли бяха олимпийските божества, с които общуваше-няколко души службогонци или обикновени хора? Досетих се скоро, че това е „Кардашев на лов”, сиреч поетът на лов за сюжети за своите драски и шарки. И все пак впечатлението, че Вазов не отбягва обикновените хора, че не се гнуси да седне между тях, ми остави дълбоко впечатление.
Скоро трябваше да видя, че той не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение.
Бях коректор на вестник „Ден”. Една сутрин в редакцията, която беше тогава на булевард „Дондуков” дойде сам Вазов и влезе в стаичката, дето работеха репортерите и коректора. Влезе Вазов засмян и весел и се обърна, ако се не лъжа към Христо Силянов и го запита видял ли е афиша на представлението, което щеше да дава трупата на Матей Икономов. Работата била там, че в тоя афиш имало две чудновати, невероятни имена: „Гобаров” и „Гробокопов”. Това именно направило впечатление на Вазова и той бе дошел да запита дали някой не познава кои актьори ще играя под тия имена и дали са истински или псевдоними. За щастие аз познавах и двамата актьори и обадих, че те са лъжливите им имена. Вазов се смя още повече, когато му казах, че са приели тия невероятни имена двамата актьори, двама добри приятели, понеже играели гробарите в пиесата „Хамлет”.
След доста години аз бях вече чиновник в българската академия на науките, когато трябваше да открия случайно една друга негова черта: сговорчивостта му. Вазов беше член на Академията, но на заседанията й, на заседанията на Историко-филологичния клон, на който беше член и покани за които аз редовно му пращах всеки четвъртък, той не се явяваше никога. Не мога сега да си спомня през коя година беше, но Академията трябваше да има годишно събрание за да избере управителен съвет: председател, подпредседател, секретар и ковчежник. После тоя управителен съвет се допълняше от председателите и секретарите на трите клона, и целия тоя сбор представяше пълния състав на управителния съвет. Обикновено общото събрание на Академията се насрочваше в неделен ден, към края на юний, след което започваше ваканцията.
Нищо не показваше, че ще има някаква промяна в управителния съвет: Ив. Ев. Гешев щеше да заеме председателското си място, подпредседател щеше да стане проф. Л. Милетич, секретар Ив. Пеев Плачков, ковчежник Ст. Аргиров. Така си беше от години, а пък академията не обичаше промените, както се бях убедил. Тоя път обаче, бе станало нещо като бунт: за подпредседател не беше избран Милетич, а Вазов! Така поне показваше избора на всички акдемици, които бяха присъствували на заседанието.
Трябва да кажа, че длъжността председател, която се заемаше от години от Ив. Ев. Гешов беше до голяма степен почетна и представителна. Когато трябваше да се приемат чужди учени, обикновено ги приемаше и разговаряше с тях секретаря или подпредседателя. Това налагаше известни задължения, с които едва ли бе се съгласил самия Вазов. На тя точка именно беше наблегнал, изглежда ловкия Иван Пеев-Плачков, секретарят на академията. Може да е имало и друго влияния. Но най-ясно стана, че самият Вазов не е искал и не е желаел тоя пост, който би го обременил с лишни и не негови грижи, които биха му пречили в неговата писателска дейност. И скоро той се отказа от тоя пост и си остана все така непосещаващ заседанията на академията. Какво всъщност бе станало? В Академията, а също и в университета, отдето идваха болшинството академици, Л. Милетич с характера си умееше да си печели врагове и ако не врагове, поне недоволници от неговото държане. Кой бе скроил тая игра на Милетича, не зная и не ми бе работа да узная, но то се се озова в меншество. Както секретаря Пеев се изрази тогава, „да беше гласувал и бай Захарий (разсилния) и той щеше да бъде против Милетича:. Но Вазов с отсъпчивостта си не бе пожелал да се възползува от това случайно стечение на обстоятелствата, от което предполагам не биха се отказали други.
С каква широта е гледал той и на тия чевствувания, които му се устроиха по повод седемдесетгодишнината му, показа търпението, което наблюдавах и аз и цялата публика през време н манифестацията една наистина грандиозна и всенародна манифестация, в която главен дял заемаха учениците от софийските гимназии. Той бе застанал на балкона на своя дом и под него се изреждаха младежи, в стройни редици, заприщили целия простор на околните улици, понесли плакати с имена на негови произведения. И тогава една софийска гимназия му изпя хорово един марш…..от Пенчо Славейков, маршът от Кървата песен.”
Иван Вазов посещава Габрово и в частност Априловската гимназия на 18 юни 1901 г., както свидетелства записаното от него послание в Паметната книга на Априловото школо. Оригиналът ѝ се пази и до днес на място и продължава да се попълва.
В Държавен архив – Габрово се съхранява нейно дигитално копие, което е част от документалния фонд на Национална Априловска гимназия. Интересните спомени на Рачо Стоянов се пазят в оригинал във фонда му в Държавен архив – Габрово. Като илюстрация към тях Архивът в Габрово прилага и негова лична карта като служител в Българска академия на науките, където са били основна част от срещите му с патриарха на българската литература.
*Използваното фоново изображение е на БНР.
Автор: Цветомира Койчева,
Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.
Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.
На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.
Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.
Лазаровден е християнски празник, посветен на Свети Лазар – един от най-близките приятели на Иисус Христос. Според Евангелието от Йоан (гл. 11:1–45), след като Лазар умира, Христос го възкресява на четвъртия ден с думите: „Лазаре, излез вън!“ – и той се изправя жив от гробницата си. Името Лазар се възприема като символ на здраве и дълголетие.
Празникът се отбелязва всяка година в съботата преди Цветница – точно осем дни преди Великден. Понеже Великден следва лунния календар, датата на Лазаровден е подвижна, но винаги се пада в събота.
Традициите на този ден са живи и до днес, най-вече чрез обичая Лазаруване. Млади момичета, наречени лазарки, се обличат в пъстри народни носии и обикалят къщите в селото. Те пеят обредни песни и отправят благословии за здраве, щастие и плодородие. В замяна, стопаните ги даряват с яйца, плодове, пари и малки подаръци. Лазарките събират и цветя, от които сплитат венци за Цветница, която се празнува на следващия ден.
Празничната атмосфера носи радост и очакване както на участничките, така и на цялата общност. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи – затова за всяко момиче било важно да участва.
Историческият музей – Дряново е удостоен с престижната национална награда „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“ за 2025 година. Наградата е присъдена в категория „Събития и работа с публики“ след единодушното решение на експертно жури. Дряновският музей я получава при първата си номинация – признание, което говори само по себе си за качеството и мащаба на свършената работа.
Отличието е признание за неуморната работа на екипа на музея по Национална програма „(Не)познатият Колю Фичето“, посветена на 225-годишнината от рождението на възрожденския архитект и строител. Програмата бе реализирана в страната и чужбина под патронажа на Министерството на културата и в партньорство с Община Дряново, Съюза на архитектите в България, Камарата на строителите, Университета по архитектура, строителство и геодезия, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Посолството на Република България в Румъния и редица регионални и национални институции.
В рамките на програмата бяха реализирани над 15 мащабни събития, адресирани към най-различни аудитории. Проведени бяха знакови национални инициативи: научната конференция „Епохи, личности, памет“, четвъртият пленер по живопис и детският конкурс „Преминал майстор през земята“. За първи път от 20 години бе организирана родова среща с наследници и родственици на Колю Фичето. Представена бе и нова книга за възрожденския строител. Специален акцент е поставен върху работата с деца и младежи. Организирани бяха архитектурна работилница и музейни открити уроци в Дряново, в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училище в село Извоареле, Румъния. Четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“ бе събрало 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа от деца и младежи от цялата страна. В постоянната експозиция „Колю Фичето: Живот и творчество“ бяха въведени 3D иновации, които представят творческия свят на Първомайстора по съвременен и вдъхновяващ начин.
Успоредно с всичко това екипът на дряновския музей провежда мащабна комуникационна, информационна и медийна кампания чрез профилите си в социалните мрежи, национални и регионални медии, специализирани издания и престижни форуми, включително активно развит YouTube-канал.
Номинацията бе предложена от Исторически музей – Севлиево, като особено са откроени значимостта на идеята, креативността, мащабът, отдадеността и професионализмът на целия екип.
Наградите „Наследство“ се присъждат ежегодно от Сдружение „Български музеи“, с цел да отличат най-значимите постижения в музейния сектор на страната. Исторически – Дряново ще получи своя приз на тържествена церемония в края на месец април 2026 г.
-
Кримипреди 3 дниИззеха близо 130 кг риба без документи за произход, продавана в Габрово
-
Новинипреди 6 дниРадев в Габрово: Ще работим за преустановяване на натиска върху българската икономика
-
Новинипреди 6 дниТомислав Дончев: Целта ни е България да стане най-благоденстващата държава на Балканите!
-
Новинипреди 5 дни„Успехът на държавата се измерва с това дали хората живеят по-добре днес“
-
Културапреди 5 дниЛазаровден оживява в музей „Етър“ с песни, танци и млади лазарки
-
Културапреди 4 дниПроф. Петко Ст. Петков: Априлското въстание постига целта си!
-
Новинипреди 6 дниЗлатен медал за Иван Екимов и Кристиян Василев от шахматен турнир „Загорец“
-
Културапреди 6 дниИМ – Дряново посреща премиера на знаково издание за Априлското въстание