Свържи се с нас

Култура

Вазов не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение

Published

on

Спомени на Рачо Стоянов за патриарха на българската литература, запазени в Държавен архив – Габрово.

В навечерието на 172-та годишнина от рождението на Иван Вазов, Държавен архив – Габрово разгръща старите архивни документи, в които откриваме интересни спомени за него, разказани от друг ваятел на словото Рачо Стоянов.

Ето какво е записал авторът на „Майстори” за патриарха на българската литература: „Иван Вазов какъвто го видях
Откръшлеци от спомени

Трябва да беше към края на миналия век. Бях ученик в Габрово и един следобяд бяхме излезли по китните поляни покрай рекичката Синкьовица за да играем в свободните часове, когато някой дотърча и ни обади, че Вазов се намира в гимназията. Грабнахме си палтенцата и хукнахме през глава за да го видим. Истина, Вазов бил в гимназията, на път за Шипченския проход, разгледал я, поговорил с директора и си заминал с файтона. Язък! Не можахме да видим народния поет! Някой си ни утеши с това, че ни донесе една малка брошурка, печатана в Казанлък стихове някакви като поема, от които съм запомнил досега само тоя припев:
Девет годин да се миеш
Във реката Стрема
Петната си да измиеш Нема,
Вазов, нема!

Какви бяха тия злокобни петна и защо така го жигосваше неизвестния поет, не беше ни ясно тогава. Пък и немаше нужда да ни се обяснява: Вазовите стихове бяха налице и ако те бяха греховете му, ние ги приемахме като големи грешници също така.

Ако ние лудеехме по тия негови стихове, ако ги заучвахме като на игра наизуст и ги декламирахме при всеки случай, какво чудно има, че когато след няколко години се озовах в София, първата ми работа бе да видя тоя човек, чиято поезия дълбоко ме е вълнувала?

Един познат, по-дългогодишен софийски жител ми го посочи един ден в……градската градина. Не ми се вярваше: Вазов седнал на една проста пейка между най-обикновени хора! Той, поетът, който според моето младежко въображение трябваше едва ли не в облаците да витае. Това ли беше тронът му, та тая ли обикновена пейка и тия ли бяха олимпийските божества, с които общуваше-няколко души службогонци или обикновени хора? Досетих се скоро, че това е „Кардашев на лов”, сиреч поетът на лов за сюжети за своите драски и шарки. И все пак впечатлението, че Вазов не отбягва обикновените хора, че не се гнуси да седне между тях, ми остави дълбоко впечатление.

Скоро трябваше да видя, че той не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение.

Впечатления от Иван Вазов, написано в Паметната книга на Априловската гимназия, написано при пссещението му, 18 юни 1901 г.

Бях коректор на вестник „Ден”. Една сутрин в редакцията, която беше тогава на булевард „Дондуков” дойде сам Вазов и влезе в стаичката, дето работеха репортерите и коректора. Влезе Вазов засмян и весел и се обърна, ако се не лъжа към Христо Силянов и го запита видял ли е афиша на представлението, което щеше да дава трупата на Матей Икономов. Работата била там, че в тоя афиш имало две чудновати, невероятни имена: „Гобаров” и „Гробокопов”. Това именно направило впечатление на Вазова и той бе дошел да запита дали някой не познава кои актьори ще играя под тия имена и дали са истински или псевдоними. За щастие аз познавах и двамата актьори и обадих, че те са лъжливите им имена. Вазов се смя още повече, когато му казах, че са приели тия невероятни имена двамата актьори, двама добри приятели, понеже играели гробарите в пиесата „Хамлет”.

След доста години аз бях вече чиновник в българската академия на науките, когато трябваше да открия случайно една друга негова черта: сговорчивостта му. Вазов беше член на Академията, но на заседанията й, на заседанията на Историко-филологичния клон, на който беше член и покани за които аз редовно му пращах всеки четвъртък, той не се явяваше никога. Не мога сега да си спомня през коя година беше, но Академията трябваше да има годишно събрание за да избере управителен съвет: председател, подпредседател, секретар и ковчежник. После тоя управителен съвет се допълняше от председателите и секретарите на трите клона, и целия тоя сбор представяше пълния състав на управителния съвет. Обикновено общото събрание на Академията се насрочваше в неделен ден, към края на юний, след което започваше ваканцията.

Нищо не показваше, че ще има някаква промяна в управителния съвет: Ив. Ев. Гешев щеше да заеме председателското си място, подпредседател щеше да стане проф. Л. Милетич, секретар Ив. Пеев Плачков, ковчежник Ст. Аргиров. Така си беше от години, а пък академията не обичаше промените, както се бях убедил. Тоя път обаче, бе станало нещо като бунт: за подпредседател не беше избран Милетич, а Вазов! Така поне показваше избора на всички акдемици, които бяха присъствували на заседанието.

Трябва да кажа, че длъжността председател, която се заемаше от години от Ив. Ев. Гешов беше до голяма степен почетна и представителна. Когато трябваше да се приемат чужди учени, обикновено ги приемаше и разговаряше с тях секретаря или подпредседателя. Това налагаше известни задължения, с които едва ли бе се съгласил самия Вазов. На тя точка именно беше наблегнал, изглежда ловкия Иван Пеев-Плачков, секретарят на академията. Може да е имало и друго влияния. Но най-ясно стана, че самият Вазов не е искал и не е желаел тоя пост, който би го обременил с лишни и не негови грижи, които биха му пречили в неговата писателска дейност. И скоро той се отказа от тоя пост и си остана все така непосещаващ заседанията на академията. Какво всъщност бе станало? В Академията, а също и в университета, отдето идваха болшинството академици, Л. Милетич с характера си умееше да си печели врагове и ако не врагове, поне недоволници от неговото държане. Кой бе скроил тая игра на Милетича, не зная и не ми бе работа да узная, но то се се озова в меншество. Както секретаря Пеев се изрази тогава, „да беше гласувал и бай Захарий (разсилния) и той щеше да бъде против Милетича:. Но Вазов с отсъпчивостта си не бе пожелал да се възползува от това случайно стечение на обстоятелствата, от което предполагам не биха се отказали други.

С каква широта е гледал той и на тия чевствувания, които му се устроиха по повод седемдесетгодишнината му, показа търпението, което наблюдавах и аз и цялата публика през време н манифестацията една наистина грандиозна и всенародна манифестация, в която главен дял заемаха учениците от софийските гимназии. Той бе застанал на балкона на своя дом и под него се изреждаха младежи, в стройни редици, заприщили целия простор на околните улици, понесли плакати с имена на негови произведения. И тогава една софийска гимназия му изпя хорово един марш…..от Пенчо Славейков, маршът от Кървата песен.”

Иван Вазов посещава Габрово и в частност Априловската гимназия на 18 юни 1901 г., както свидетелства записаното от него послание в Паметната книга на Априловото школо. Оригиналът ѝ се пази и до днес на място и продължава да се попълва.

822К, оп. 1, а.е. 1 – Лична карта, издадена от Българска академия на науките, на Рачо Стоянов, на длъжност завеждащ канцелария, с описание на отличителните му белези и снимка, 1920 г.

В Държавен архив – Габрово се съхранява нейно дигитално копие, което е част от документалния фонд на Национална Априловска гимназия. Интересните спомени на Рачо Стоянов се пазят в оригинал във фонда му в Държавен архив – Габрово. Като илюстрация към тях Архивът в Габрово прилага и негова лична карта като служител в Българска академия на науките, където са били основна част от срещите му с патриарха на българската литература.

*Използваното фоново изображение е на БНР.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Наши формации представиха България и Европа на фестивал на остров Бали

Published

on

Buleleng International Rhythm Festival 2026, Бали. Азия събра най-добрите си — Филипини, Южна Корея, Тайланд, Индонезия, Тайван, Индия.

Европа изпрати само един отговор. „Дряновска магия“. „Хопни ми, тропни ми“. Трио „Звън“.

Три формации от Дряново и Севлиево се качиха на сцената не само като посланици на България, а като единственото европейско присъствие на фестивала.

Донесоха нестинарство, хоро и шевици. Взеха със себе си овации и публика, която затанцува.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново издава фототипна книга за героичната отбрана на Дряновския манастир

Published

on

Исторически музей – Дряново излиза с ново издание, посветено на една от най-драматичните страници в историята на националноосвободителното ни движение. Монографията „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ на Христо Марков се преиздава за първи път цялостно – 114 години след първоначалната си поява, и точно в годината, в която се навършват 150 години от Априлското въстание.

Изданието е фототипно и допълващо оригиналния текст. Съставител е Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново, който е положил значителни усилия, за да направи книгата достъпна за съвременния читател. За тази цел към изданието са добавени географски показалец и речник на чужди, остарели и малко познати думи, подредени в азбучен ред – инструменти, които улесняват ползването на текста дори от читатели, непознаващи езика на епохата.

В изданието е поместена биографична информация за автора на книгата Христо Марков. Уводните думи са дело на проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

„История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ представя най-точните сведения за подготовката и избухването на въстанието в Първи търновски революционен окръг. Деветдневната отбрана на Дряновския манастир от пролетта на 1876 г. е част от Априлското въстание и е сред неговите символите, заради героизма на четниците, отдали живота си за свободата на българския народ.

Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“, 2026 г. с тираж от 500 броя. „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ може да бъде намерена във всички обекти на музея, както и поръчана онлайн чрез официалния сайт на Исторически музей – Дряново.

Исторически музей -Дряново изказва искрена благодарност за любезното съдействие на: Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново, Обществена библиотека „Паисий Хилендарски“ – Самоков, Исторически музей – Самоков, Лидия Кашъмова от Самоков, Протойерей Любомир Мишков от Самоков, РИМ – Велико Търново, РИМ – Ловеч, Исторически музей – Горна Оряховица и Исторически музей – Севлиево.

Зареди още

Култура

Проф. Светла Димитрова е избрана за втори мандат начело ИКОМ – България

Published

on

Българският национален комитет на ИКОМ играе активна роля в музейния сектор през 2025 г., стана ясно от отчета на организацията, направен по време на годишното отчетно-изборно събрание. Членовете на организацията избраха за втори мандат досегашния председател проф. д-р Светла Димитрова, зам.-председатели са д-р Аксиния Бутева и Елка Пенкова, секретар е Калин Тодоров, а членове Александър Вълчев, Петър Стефанов и Теодор Йорданов.

През 2025 г. дейността на Българския национален комитет на International Council of Museums (ИКОМ) е насочена към укрепване на професионалната общност на музейните специалисти, разширяване на международните контакти и участие в ключови дискусии, свързани с развитието на музейния сектор и опазването на културното наследство. Организацията продължава да утвърждава ролята си като експертна платформа, която свързва българските музеи с международните процеси в областта на музеологията.

През годината управителните органи на организацията провеждат серия заседания, на които се обсъждат въпроси, свързани с нормативната рамка на музейната дейност, експертни становища до държавни институции и участието на комитета в национални инициативи, засягащи културното наследство. Особено внимание е отделено на синхронизирането на учредителния акт на организацията с устава на международната структура на ИКОМ.

Съществена стъпка в развитието на организацията е приемането на статут за годишните награди на Българския национален комитет на ИКОМ. Те имат за цел да отличават най- добрите музейни практики и научни изследвания в областта на музеологията и по този начин да стимулират професионалното развитие на музейните специалисти.

На специална церемония след края на годишното събрание бяха връчени три награди. Наградата на журито в категория „Принос в музейната дейност“ бе присъдена на Любомир Мерджанов, уредник и завеждащ фонд „Античност“ в Регионален археологически музей – Пловдив.

За активна с широк обществен обхват работа в сферата на комуникацията и популяризирането на музейната дейност бе награден Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“ на РЕМО „Етър“. Наградата за професионален авторитет, значим институционален принос и участие в експозиционни и проектни дейности бе връчена на Валентина Танева, зам.-директор на Регионален исторически музей – Пазарджик.

Към края на 2025 г. в организацията членуват 177 души – с около 30 повече в сравнение с предходната година. Това показва засилен интерес към дейността на комитета и неговата роля като професионална платформа за обмен на идеи и опит между музейните специалисти.

Сред основните професионални инициативи през годината е работата по проекта „Истории за откраднатото минало“, финансиран от Национален фонд „Култура“. Проектът е насочен към проблемите на незаконния трафик на културни ценности и към повишаване на обществената чувствителност по темата за опазването на културното наследство.

Експертната дейност на организацията включва и консултации към структури на Министерство на вътрешните работи на България във връзка с издирването на културни ценности и участието в международен проект на INTERPOL за онлайн наблюдение и идентифициране на предмети с потенциален незаконен произход.

В рамките на международното професионално сътрудничество представители на комитета участват и в дейността на новосъздадения технически комитет към International Organization for Standardization (ISO), посветен на опазването на културното наследство. На срещи на експерти се обсъждат нови стандарти за превантивна консервация, класификация на уврежданията при различни материали и мерки за защита на музейните колекции при природни бедствия и пожари.

Българският национален комитет на ИКОМ продължава активното си участие в международните структури на организацията. Представители на комитета се включват в заседанията на Консултативния съвет на ИКОМ, както и в Генералната конференция на организацията, проведена през ноември в Дубай.

Темата на форума – „Бъдещето на музеите в бързо променящите се общности“ – поставя акцент върху ролята на нематериалното културно наследство, младежкото участие и интегрирането на новите технологии в музейната дейност. В рамките на конференцията са обсъдени нови подходи за ангажиране на публиките, както и възможности за използване на дигиталните технологии при съхраняването и представянето на културното наследство.

Дейността на Българския национален комитет на ИКОМ през 2025 г. показва стремеж към по-активно участие на българските музейни специалисти в международните професионални процеси. Чрез експертни инициативи, проекти и участие в международни форуми организацията продължава да работи за укрепване на професионалната общност и за утвърждаване на ролята на музеите като важни институции за опазване и интерпретация на културното наследство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица