Свържи се с нас

Култура

Вазов не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение

Published

on

Спомени на Рачо Стоянов за патриарха на българската литература, запазени в Държавен архив – Габрово.

В навечерието на 172-та годишнина от рождението на Иван Вазов, Държавен архив – Габрово разгръща старите архивни документи, в които откриваме интересни спомени за него, разказани от друг ваятел на словото Рачо Стоянов.

Ето какво е записал авторът на „Майстори” за патриарха на българската литература: „Иван Вазов какъвто го видях
Откръшлеци от спомени

Трябва да беше към края на миналия век. Бях ученик в Габрово и един следобяд бяхме излезли по китните поляни покрай рекичката Синкьовица за да играем в свободните часове, когато някой дотърча и ни обади, че Вазов се намира в гимназията. Грабнахме си палтенцата и хукнахме през глава за да го видим. Истина, Вазов бил в гимназията, на път за Шипченския проход, разгледал я, поговорил с директора и си заминал с файтона. Язък! Не можахме да видим народния поет! Някой си ни утеши с това, че ни донесе една малка брошурка, печатана в Казанлък стихове някакви като поема, от които съм запомнил досега само тоя припев:
Девет годин да се миеш
Във реката Стрема
Петната си да измиеш Нема,
Вазов, нема!

Какви бяха тия злокобни петна и защо така го жигосваше неизвестния поет, не беше ни ясно тогава. Пък и немаше нужда да ни се обяснява: Вазовите стихове бяха налице и ако те бяха греховете му, ние ги приемахме като големи грешници също така.

Ако ние лудеехме по тия негови стихове, ако ги заучвахме като на игра наизуст и ги декламирахме при всеки случай, какво чудно има, че когато след няколко години се озовах в София, първата ми работа бе да видя тоя човек, чиято поезия дълбоко ме е вълнувала?

Един познат, по-дългогодишен софийски жител ми го посочи един ден в……градската градина. Не ми се вярваше: Вазов седнал на една проста пейка между най-обикновени хора! Той, поетът, който според моето младежко въображение трябваше едва ли не в облаците да витае. Това ли беше тронът му, та тая ли обикновена пейка и тия ли бяха олимпийските божества, с които общуваше-няколко души службогонци или обикновени хора? Досетих се скоро, че това е „Кардашев на лов”, сиреч поетът на лов за сюжети за своите драски и шарки. И все пак впечатлението, че Вазов не отбягва обикновените хора, че не се гнуси да седне между тях, ми остави дълбоко впечатление.

Скоро трябваше да видя, че той не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение.

Впечатления от Иван Вазов, написано в Паметната книга на Априловската гимназия, написано при пссещението му, 18 юни 1901 г.

Бях коректор на вестник „Ден”. Една сутрин в редакцията, която беше тогава на булевард „Дондуков” дойде сам Вазов и влезе в стаичката, дето работеха репортерите и коректора. Влезе Вазов засмян и весел и се обърна, ако се не лъжа към Христо Силянов и го запита видял ли е афиша на представлението, което щеше да дава трупата на Матей Икономов. Работата била там, че в тоя афиш имало две чудновати, невероятни имена: „Гобаров” и „Гробокопов”. Това именно направило впечатление на Вазова и той бе дошел да запита дали някой не познава кои актьори ще играя под тия имена и дали са истински или псевдоними. За щастие аз познавах и двамата актьори и обадих, че те са лъжливите им имена. Вазов се смя още повече, когато му казах, че са приели тия невероятни имена двамата актьори, двама добри приятели, понеже играели гробарите в пиесата „Хамлет”.

След доста години аз бях вече чиновник в българската академия на науките, когато трябваше да открия случайно една друга негова черта: сговорчивостта му. Вазов беше член на Академията, но на заседанията й, на заседанията на Историко-филологичния клон, на който беше член и покани за които аз редовно му пращах всеки четвъртък, той не се явяваше никога. Не мога сега да си спомня през коя година беше, но Академията трябваше да има годишно събрание за да избере управителен съвет: председател, подпредседател, секретар и ковчежник. После тоя управителен съвет се допълняше от председателите и секретарите на трите клона, и целия тоя сбор представяше пълния състав на управителния съвет. Обикновено общото събрание на Академията се насрочваше в неделен ден, към края на юний, след което започваше ваканцията.

Нищо не показваше, че ще има някаква промяна в управителния съвет: Ив. Ев. Гешев щеше да заеме председателското си място, подпредседател щеше да стане проф. Л. Милетич, секретар Ив. Пеев Плачков, ковчежник Ст. Аргиров. Така си беше от години, а пък академията не обичаше промените, както се бях убедил. Тоя път обаче, бе станало нещо като бунт: за подпредседател не беше избран Милетич, а Вазов! Така поне показваше избора на всички акдемици, които бяха присъствували на заседанието.

Трябва да кажа, че длъжността председател, която се заемаше от години от Ив. Ев. Гешов беше до голяма степен почетна и представителна. Когато трябваше да се приемат чужди учени, обикновено ги приемаше и разговаряше с тях секретаря или подпредседателя. Това налагаше известни задължения, с които едва ли бе се съгласил самия Вазов. На тя точка именно беше наблегнал, изглежда ловкия Иван Пеев-Плачков, секретарят на академията. Може да е имало и друго влияния. Но най-ясно стана, че самият Вазов не е искал и не е желаел тоя пост, който би го обременил с лишни и не негови грижи, които биха му пречили в неговата писателска дейност. И скоро той се отказа от тоя пост и си остана все така непосещаващ заседанията на академията. Какво всъщност бе станало? В Академията, а също и в университета, отдето идваха болшинството академици, Л. Милетич с характера си умееше да си печели врагове и ако не врагове, поне недоволници от неговото държане. Кой бе скроил тая игра на Милетича, не зная и не ми бе работа да узная, но то се се озова в меншество. Както секретаря Пеев се изрази тогава, „да беше гласувал и бай Захарий (разсилния) и той щеше да бъде против Милетича:. Но Вазов с отсъпчивостта си не бе пожелал да се възползува от това случайно стечение на обстоятелствата, от което предполагам не биха се отказали други.

С каква широта е гледал той и на тия чевствувания, които му се устроиха по повод седемдесетгодишнината му, показа търпението, което наблюдавах и аз и цялата публика през време н манифестацията една наистина грандиозна и всенародна манифестация, в която главен дял заемаха учениците от софийските гимназии. Той бе застанал на балкона на своя дом и под него се изреждаха младежи, в стройни редици, заприщили целия простор на околните улици, понесли плакати с имена на негови произведения. И тогава една софийска гимназия му изпя хорово един марш…..от Пенчо Славейков, маршът от Кървата песен.”

Иван Вазов посещава Габрово и в частност Априловската гимназия на 18 юни 1901 г., както свидетелства записаното от него послание в Паметната книга на Априловото школо. Оригиналът ѝ се пази и до днес на място и продължава да се попълва.

822К, оп. 1, а.е. 1 – Лична карта, издадена от Българска академия на науките, на Рачо Стоянов, на длъжност завеждащ канцелария, с описание на отличителните му белези и снимка, 1920 г.

В Държавен архив – Габрово се съхранява нейно дигитално копие, което е част от документалния фонд на Национална Априловска гимназия. Интересните спомени на Рачо Стоянов се пазят в оригинал във фонда му в Държавен архив – Габрово. Като илюстрация към тях Архивът в Габрово прилага и негова лична карта като служител в Българска академия на науките, където са били основна част от срещите му с патриарха на българската литература.

*Използваното фоново изображение е на БНР.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Култура

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май

Published

on

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.

От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.

И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.

Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.

Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.

Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.

В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.

За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Зареди още

Култура

Кметица меси питка за Валентин Велчев

Published

on

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица