Свържи се с нас

Култура

От 30 години в музей „Етър“ се отбелязва Еньовден

Published

on

На 24, 25 и 26 юни в музей „Етър“ се провеждат Еньовденски празници. Посетителите ще могат да преминат през Еньовденски венец, да се включат в играта с награди „По Еньводен с Радумко“, да се научат как се свиват момини китки, как се боядисва прежда с естествени багрила, как се приготвя натурална козметика с билки.

На 25 юни са предвидени фолклорни изпълнения в пространството пред църквата в музея.

На 24 юни – първият от трите последователни дни през 2022 г., посветени на Еньвденските празници, в музей „Етър“ ще бъде представена детската книга „Приказка за Еньовата буля, за други вълшебства и чудеса по Еньовден“.

Посетителите ще могат да получат автографи от авторите на текста и илюстрациите – Стойка Кайракова и Мария Стоева. Тази година празникът Еньовден в музей „Етър“ се отбелязва ритуално за 30 път.

За някои издания съорганизатор на празника е Съюзът на билкарите в България. Негов председател през този период е Емил Елмазов, лечител, изследовател на старинни лечения и рецепти, създател на билкова градина „Билкария“ в Балкана. Музеят дълги години е място на Национални срещи на билкарите, на които се разискват теми, вълнуващи участниците. Първият Еньовден е част от творческия фестивал Еврофест`93.

През 1996 г., по идея и с лично изпълнение на Емил Елмазов, на поляната на музея е изработено „Слънце“ – с билки са направени 12 лъча, символизиращи връзката между вселената, природата и човека.

През 1997 г. музеят е домакин на Балканския декамерон, по време на който се дискутира темата за магията на любовта. Участват писатели от различни страни, между които и Йосиф Петров – по това време депутат в Народното събрание на Република България. Омаяни от темата, мястото и времето, очаровани от приема на публиката, хората на словото вдъхновено четат свои творби. През 2007 г. спектакълът „Еньовден“ е представен пред делегация на ЮНЕСКО.

На 24 юни 2006 г. в музея е открита църквата „Свето Богоявление“ с училище – копие на храма в с. Радовци, Дряновско. През 2003, 2005 и 2007 г. детско шоу „Игрите на баба и дядо“ са водени от бате Енчо (Данаилов) – популярен телевизионен водещ от този период, който празнува на музейната сцена имения си ден.

През 2013 г. и 2015 г. постановката „Нощта срещу Еньовден“, на фолклорен ансамбъл „Сивек“, събира овациите на публиката на вечерните си представления в музея. Спектакъл, проект на Сдружение „Фабриката“, ансамбъл „Сивек“ и „Етър“, е обявен за културно събитие на Габрово за 2014 г.

През 2014 г. „Еньовден в Етър“ получава специалната награда на журито на ХІ Международно туристическо изложение „Културен туризъм“ във Велико Търново за устойчиво събитие в областта на културния туризъм.

През 2016 г., по време на Еньовденските празници, на посещение в музея е Дипломатическият корпус.

През 2017 г. на Еньовден са представени храната Розова зора и напитката Еньова омая.

През 2018 г. – проявите, посветени на Еньовден в музей „Етър“, започват още на 22 юни с двудневен „Фестивал на фестивалите”, по време на който са направени 19 презентации за празници и фестивали, посветени на храната, които се провеждат в различни части на България.

През 2019 г. посетителите в музея научават как да приготвят сами качествен крем и да се погрижат за здравето на своята кожа. Идеята е да се изследва ролята на билките в козметиката.

През 2020 г. се провежда „Бай, бабо, ле“ – събитие от инициативата „Еньовден: билки и баилки“. Посетителите научават интересни практики за лечение и коя билка за каква болест се ползва. Билките и баилките са от голямо значение за лечебните практики в миналото. Вярва се, че има треви, които да те излекуват дори от нежелана обич.

За Еньовден през 2021 г. се провежда ритуал по напяване на момини китки. От екипа на музея призовават: „Ако не сте омъжена, но го желаете и сте любопитна с кого ще минете под венчило, участвайте в ритуала по напяване на момини китки“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица